НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
127
резултата в
86
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните
девици
.
Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното.
В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните
девици
.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци.
към текста >>
2.
5_25 ) Младите са носители на Божественото
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Изгрева дойдоха ученички от
Девическата
гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо.
МЛАДИТЕ СА НОСИТЕЛИ НА БОЖЕСТВЕНОТО
На Изгрева дойдоха ученички от
Девическата
гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо.
Те насядаха на полянката и Учителя заговори: Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества.
към текста >>
3.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни
деви
, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия.
Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето.
Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни
деви
, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия.
При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
към текста >>
4.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя като ученичка в Шуменската
девическа
гимназия пише следното писмо до това списание:
Аз не споделям това. Но то не може ли да стане изход за мнозина? Нека приведа писмото на Ф. Попова до сп. „Ученическа мисъл”.
Тя като ученичка в Шуменската
девическа
гимназия пише следното писмо до това списание:
„Не мога да не се засмея, когато си припомня онзи час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма, и всички ученички едногласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви. И смешното беше там, че признанието за безсмислието на живота се изтръгна от устата на 40 ученици, деца почти още. Не веднъж аз търсех целта на живота си и при все това, нищо не намерих. Впрочем, не!
към текста >>
5.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Девите
, или ангелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление.
при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е. пътя на възлизане или на еволюцията, те все още вървят по най-мъчния път.
Девите
, или ангелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление.
Значи ангелите вървят по пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдростта. Досега човечеството е слизало. Като почне своето възлизане, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях. Сега е преходно време между инволюционната и еволюционната епоха. Понеже след слизане има качване, на границата между двете, т.е.
към текста >>
6.
074 ВЕЛИКАТА ВРЪЗКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Българите имат
девиз
: "Съединението прави силата".
Третият закон е законът на Истината, която носи Свобода. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият Живот. Вън от тях никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа.
Българите имат
девиз
: "Съединението прави силата".
Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно.
към текста >>
Две думи липсват на този
девиз
.
Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият Живот. Вън от тях никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа. Българите имат девиз: "Съединението прави силата".
Две думи липсват на този
девиз
.
Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно. Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички Същества.
към текста >>
7.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
И вие, като българи, желая да имате за
девиз
самопожертвованието.
Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава. От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си.
И вие, като българи, желая да имате за
девиз
самопожертвованието.
Само тогава ще разберете смисъла на Живота. Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България.
към текста >>
8.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да вземем притчата за петте разумни
деви
.
Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
Да вземем притчата за петте разумни
деви
.
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло.
към текста >>
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте
деви
, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл?
Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви.
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте
деви
, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл?
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
към текста >>
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни
деви
.
Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение.
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни
деви
.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят.
към текста >>
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири
деви
: умът, сърцето, душата и духът.
Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири
деви
: умът, сърцето, душата и духът.
Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
към текста >>
Петте
деви
се сливат с Христа в едно цяло.
Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът.
Петте
деви
се сливат с Христа в едно цяло.
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи.
към текста >>
9.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и
Девицата
на света.
Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.
В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и
Девицата
на света.
Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието.
към текста >>
Седемте гении на видението на Хермес са седемте
деви
на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н.
Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове."
Седемте гении на видението на Хермес са седемте
деви
на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н.
Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух. Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово.
към текста >>
В една мисъл от книгата на Хермес
Девицата
на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония.
И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове."
В една мисъл от книгата на Хермес
Девицата
на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония.
Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд. Там обитават два вида души: онези, които са освободени от телата и тези, които не са придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство. В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу.
към текста >>
10.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Знанието за елементите засяга Моята временна природа, знанието за Светещите
Деви
се отнася до жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за Мен като облечен в тяло."
„Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност.
Знанието за елементите засяга Моята временна природа, знанието за Светещите
Деви
се отнася до жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за Мен като облечен в тяло."
„Който при напущането на тялото си заминава с мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум, пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен. Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за Мен - който така напуща тялото си, достига върховния Път. Който просто размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той лесно Ме достига.
към текста >>
Дори преданите на другите Светещи
Деви
, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило.
Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност.
Дори преданите на другите Светещи
Деви
, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило.
Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам, уравновесен чрез йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Аз съм Един и Същ към всички същества, никой не Ми е омразен, нито скъп.
към текста >>
„Множеството Светещи
Деви
, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване.
Сам, уравновесен чрез йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Аз съм Един и Същ към всички същества, никой не Ми е омразен, нито скъп. Ала наистина тези, които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за висша цел."
„Множеството Светещи
Деви
, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване.
Защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен.
към текста >>
Защото Аз съм началото на всички Светещи
Деви
и на Великите Риши.
Аз съм Един и Същ към всички същества, никой не Ми е омразен, нито скъп. Ала наистина тези, които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за висша цел." „Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване.
Защото Аз съм началото на всички Светещи
Деви
и на Великите Риши.
Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен. Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен захлас.
към текста >>
Множеството Светещи
Деви
, както и Великите Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото на всички Светещи
Деви
и на Великите Риши.
Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел. Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царственост.
Множеството Светещи
Деви
, както и Великите Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото на всички Светещи
Деви
и на Великите Риши.
Който Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар на света, той едничък между смъртните, незаблуден е свободен от всякакъв грях. Всички същества изхождат от Мен. Седемте Велики Риши, Древните Четири (четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение.
към текста >>
Наистина, Светещите
Деви
винаги копнеят да видят тази Моя форма.
Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава.
Наистина, Светещите
Деви
винаги копнеят да видят тази Моя форма.
И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен. Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез преданост.
към текста >>
Чистите люде боготворят Светещите
Деви
; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове.
Тройна е по природа вродената вяра на въплотените - чиста, страстна и тъмна. Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва.
Чистите люде боготворят Светещите
Деви
; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове.
Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест.
към текста >>
След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите
Деви
, което да е свободно от тези три качества родени от материята.
Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни. Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност. Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича себеотрицател. След това се определят трите вида познания, трите вида дела в зависимост от влиянието на трите качества.
След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите
Деви
, което да е свободно от тези три качества родени от материята.
Между четирите касти длъжностите се разпределят според качествата, породени от тяхната собствена природа. След това се изброяват длъжностите на различните касти в зависимост от проявените качества и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява добре своя собствен дълг. Слушай сега как достига съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко, когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя собствен дълг и достига съвършенство. Когато човек по пътя на съвършенството добие състояние на вътрешен мир, той достига върховна преданост в Бога.
към текста >>
11.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той застанал пред Божествената
девица
, занемял от очарование.
Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
Той застанал пред Божествената
девица
, занемял от очарование.
В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
към текста >>
12.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Техният
девиз
е бил: „Моето е твое и твоето е мое".
Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса.
Техният
девиз
е бил: „Моето е твое и твоето е мое".
Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.
към текста >>
13.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето,
девица
ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят." В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му. В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего?
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето,
девица
ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението.
към текста >>
След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от
девица
, което ще се нарече Емануил.
И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят." В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му. В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти."
След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от
девица
, което ще се нарече Емануил.
Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База.
към текста >>
14.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето,
Девица
ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха.
Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето,
Девица
ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним. Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град.
към текста >>
Там той трябваше да се изяви на една
Девица
, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов.
Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
Там той трябваше да се изяви на една
Девица
, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов.
А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече.
към текста >>
А името на
Девицата
беше Мария.
Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов.
А името на
Девицата
беше Мария.
"Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида.
към текста >>
15.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Възкресението на момичето, на
девицата
стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици.
Възкресението на момичето, на
девицата
стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>
16.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
6. За петте разумни и петте неразумни
деви
. (25)
1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18) 2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20) 3. За двамата синове на лозето. (21) 4. За наемниците на лозето и сина на господаря на лозето. (21) 5. За царската сватба. (22)
6. За петте разумни и петте неразумни
деви
. (25)
7. За поверените таланти. (25) Тези притчи са слова на Христос. Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към Словото не е извършен напълно. Словото запазва образния характер. Притчите са изказани образно.
към текста >>
Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте
деви
и за поверените таланти.
Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба.
Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте
деви
и за поверените таланти.
При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана.
към текста >>
Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за
девиците
и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана.
Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата.
Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за
девиците
и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана.
Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят. По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото.
към текста >>
17.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и
девицата
Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция.
Но при едно пътуване на изток бил поразен от разпространението на Християнството и опасявайки се за целостта на империята решил да задържи разпространението на Християнството. Той издал закон през 202-ра година, с който под страх на тежко наказание се забранявало да се приема Християнството. Разпорежданията на императора изглежда се отнасяли само до нови членове на Християнството. Онези пък, които били християни от по-рано, не били застрашени от ударите на този закон. Но местните управители приложили закона против всички.
Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и
девицата
Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция.
След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове.
към текста >>
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за
девиз
на много обществени сгради.
След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове.
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за
девиз
на много обществени сгради.
На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници.
към текста >>
18.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но същевременно те имали
девиз
: Който види Бога, трябва да умре.
Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие. Целта на това развитие е била виждането на Бога.
Но същевременно те имали
девиз
: Който види Бога, трябва да умре.
Затова те се стремели към виждането на Бога, но същевременно се страхували от този момент. Затова те говорят за страх Божи. Този основен възглед бил пренесен върху очакването на Месия. Фарисеите са били проникнати от убеждението, че някога Месия, т.е. самият Бог ще застане видим пред човеците.
към текста >>
19.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една
девица
, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом.
Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие. 2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус.
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една
девица
, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом.
А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав.
към текста >>
А името на
девицата
бе Мария.
И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие. 2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус. То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом.
А името на
девицата
бе Мария.
И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
към текста >>
20.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на
девичеството
.
В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата.
С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на
девичеството
.
Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
към текста >>
21.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
6. Притчата за разумните и неразумни
деви
(25,1-13).
1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16). 3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31). 4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44). 5. Притчата за царската сватба (22,1-14).
6. Притчата за разумните и неразумни
деви
(25,1-13).
7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука. Те са следните: 1. Притчата за изгубената овца. 2. Притчата за изгубената монета.
към текста >>
6. Притчата за десетте
деви
.
1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба.
6. Притчата за десетте
деви
.
7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога.
към текста >>
Следващата притча е за десетте
девици
- пет разумни и пет неразумни.
Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината. Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз. В заключение на тази притча Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани".
Следващата притча е за десетте
девици
- пет разумни и пет неразумни.
Петте разумни девици са тези. които имат Любов в себе си и са дали път на Божествения Живот в себе си, който сам по себе си носи Светлина. При тези условия човек може да влезе във връзка с Духа. Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно.
към текста >>
Петте разумни
девици
са тези.
с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината. Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз. В заключение на тази притча Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани". Следващата притча е за десетте девици - пет разумни и пет неразумни.
Петте разумни
девици
са тези.
които имат Любов в себе си и са дали път на Божествения Живот в себе си, който сам по себе си носи Светлина. При тези условия човек може да влезе във връзка с Духа. Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно. А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни.
към текста >>
А когато неразумните
девици
се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни.
Петте разумни девици са тези. които имат Любов в себе си и са дали път на Божествения Живот в себе си, който сам по себе си носи Светлина. При тези условия човек може да влезе във връзка с Духа. Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно.
А когато неразумните
девици
се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни.
Но Той им отговаря: Не ви познавам. В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде". В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата, пробудили са своя висш Аз. А човекът, който е заровил таланта, е човекът на нисшия аз, който е зает с външния свят и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи.
към текста >>
22.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че
девизът
: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя.
В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един.
Така че
девизът
: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя.
И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си.
към текста >>
Това са изцелението на болния Еней и възкресението на
девицата
Тавита.
Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан.
Това са изцелението на болния Еней и възкресението на
девицата
Тавита.
Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
към текста >>
На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери
девици
, които пророкували.
"Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо.
На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери
девици
, които пророкували.
"И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа.
към текста >>
23.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лъвът, укротен от
девицата
, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти.
Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях.
Лъвът, укротен от
девицата
, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти.
Действието на доброто, възвишеното, светлината, които ученикът ще излъчва, ще бъдат по-силни, отколкото влиянието на ниските, тъмни и омразни подбуди на срещнатите същества. И тези същества ще бъдат превъзмогнати от силата на ученика, която той още може би не съзнава. Срещнатите същества ще легнат тогава пред краката на ученика и ще лижат ръцете му, и ще му отворят пътя за висшите светове. Тези същества са това, което в розенкройцерски смисъл се нарича Първият пазач на Прага към висшите светове. Тези неприятели на ученика не ще могат да му напакостят дотогава, докато може би и на него ще дойде определения час, в който той ще трябва да се принесе в жертва от любов към неприятелите си дори, за да им помогне.
към текста >>
На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози
девица
, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага.
Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания.
На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози
девица
, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага.
Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина. То ръководи и властва, а също така обгръща онези, които имат поне до известна степен проявено Божественото в себе си. Такъв напреднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина. След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец.
към текста >>
24.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
- Влад Пашов (1902- 1974)
В единадесета картина кротката и нежна
девица
, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата.
Както всички картини, така и тази произлиза от предидущата. На когото възвишените същества са поверили магически сили за развитието му, на него скоро ще дадат възможност да ги използва, да се упражнява и да бъде достоен за тях. С други думи възвишените същества подлагат такъв човек на изпитание, да видят как ще употреби магическите сили. Напълно логично е след картината, изобразяваща магическите сили да стои такава, изобразяваща изпитанието, за да се провери как ще употреби тези сили. Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно противоречие между стоящите в обратна връзка картини.
В единадесета картина кротката и нежна
девица
, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата.
Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на сянка от зелени листа и на освежаващи плодове. Безпомощен, изоставен от всички виси обесеният между небето и земята. Той ще победи, ако остави без внимание своето страдащо тяло и държи пред духовните си очи великата Цел, заради която той става жертва. Когато ученикът достигне до онази фаза на своето развитие, която е означена от 12-тия Аркан, той се намира в положението на обесения, в положението на човек, който притежава магическите сили, но той няма право да ги използва за себе си, за да се освободи от известни ограничения и спънки в живота, а трябва да ги употребява, за да служи с тях на другите, за да ги подтиква към доброто. Този Аркан показва, че достигнал до тази фаза на своето развитие, ученикът трябва да се откаже от своята личност и да пожертва всичко, каквото е придобил дотук за благото и повдигането на своите ближни.
към текста >>
25.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Девицата
, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети.
До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си.
Девицата
, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети.
Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото.
към текста >>
26.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният
девиз
на което е - за себе си (егоизъм).
Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният
девиз
на което е - за себе си (егоизъм).
В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала.
към текста >>
27.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
- Влад Пашов (1902- 1974)
Техният единствен
девиз
е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена.
Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика.
Техният единствен
девиз
е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена.
Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света".
към текста >>
28.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ
Девил
от монархистката ерес.
Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище.
В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ
Девил
от монархистката ерес.
Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници.
към текста >>
29.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една
девица
, известна под псевдонима Михаил Унгарец.
Той успява да събере ученици между болярите, войниците и благородниците. Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История.
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една
девица
, известна под псевдонима Михаил Унгарец.
Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език.
към текста >>
30.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас
Деви
, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата.
Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас
Деви
, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми.
към текста >>
31.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази фаза
девизът
е: Всичко работи за добро.
А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора.
В тази фаза
девизът
е: Всичко работи за добро.
Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар.
към текста >>
32.
Размишление върху Новия ден на Живота
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духът и Истината е нашият
девиз
.
Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който Слънцето никога не залязва, Ден, който обръща и запълва всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: “Бог е Дух и които Му служат, трябва да му служат в Дух и Истина”.
Духът и Истината е нашият
девиз
.
Ние сме проявената Истина – плод на Духа.
към текста >>
33.
42-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си
девица
.
С това ти коригираш Божествения план и в такъв случай Бог ще ти даде най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: Бял ден не видях в живота. Това е, защото си казала: Защо се родих жена? 37. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си, когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто Окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричаме те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си.
В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си
девица
.
38. Силата на волята не седи в това да стисне човек юмрук и да свие вежди. Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова тиха, толкова интензивна, че тя първоначално ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Сега лошите хора някой път изпращат по-силни, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: Господ ще уреди света. Ние трябва да казваме: Светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го разваляме. 39. Някои очакват да придобият повече знание.
към текста >>
34.
БЪДЕЩЕТО
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и
девизът
ще бъде: “Братство и любов.”
Всички разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. * Щом възприемем Божественото знание в себе си, ще създадем една нова култура. Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на Син Человечески ще я замести. * Славянството ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на двадесети век и те ще образуват една вълна на подем.
Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и
девизът
ще бъде: “Братство и любов.”
* Когато човек е на Земята, душата обитава от време на време тялото. В бъдеще тялото ще е по-съвършено. Когато пожелае, човек ще става невидим, ще става воден, въздухообразен, ще отива на Слънцето. Новата култура, която идва на Земята, ще измени коренно хората. Ще имат знания, ще могат да превръщат материята от едно състояние в друго.
към текста >>
35.
СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ
- Методи Константинов (1902-1979)
В бъдеще Слънчевите
Деви
ще изразят принципа на Всемирната Любов.
топлото човешко сърце представлява Слънчевата Дева; светлият човешки ум изразява Синът на Мъдростта. Стигнали до хармонично съгласие, те ще навлязат в света на Космичното Единение, където се изразява Божествената Воля от Синовете на Силата, Волята и Истината. Емоционалната природа на човека, одухотворена от силата на Слънчевата Дева, притежава чистота, кротост и целомъдрие. Тази последна добродетел не означава поведение, познато ни от схоластичния аскетизъм от средните векове, а едно необходимо отношение спрямо Великото Космично Начало посредством космичните закони.
В бъдеще Слънчевите
Деви
ще изразят принципа на Всемирната Любов.
При тази Любов ще отпаднат всички бариери, които са се издигали през вековете между раси и народи. Затова Учителят казва: „Любовта стои над всички народности. Любовта е над всички религии. Огънят на Любовта ще се разпространи,
към текста >>
36.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
- Методи Константинов (1902-1979)
Според иносказателния език на Учителя, през първия период ще доминира вълната на Любовта; Слънчевите
Деви
ще пристигнат от планетата Нептун и ще се въплътят на Земята.
Тези психични и космични комплекси ще се проявят напълно чрез новата шеста раса - расата на Светещите Синове Божии. Според Учителя, Слънчевата система е влязла в силовите електромагнитни полета на зодиакалния знак Водолей още през 1914г.[1] Всеки знак заема по 30° от зодиакалния кръг и има трайност 2160 години. Това са три деканата по 10° и е продължителност от по 720 години. Първият от тях има мистично въздействие, вторият - научно, а третият - социално. Затова Културата на Водолея ще мине през три периода: мистичен, научен и социален.
Според иносказателния език на Учителя, през първия период ще доминира вълната на Любовта; Слънчевите
Деви
ще пристигнат от планетата Нептун и ще се въплътят на Земята.
През втория деканат на Земята ще се появят Синовете на Мъдростта от планетата Уран. Накрая, през третия период - социалния, ще дойдат от планетата Плутон душите на Истината, Силата и Красотата. Преминали през специална подготовка, тези три категории души: Слънчевите Деви, Синовете на Мъдростта и душите на Истината, ще вземат участие в Делото на Учителя при създаването на Новата Култура - на нейната научна, философска и художествена база. Тройният акорд ще звучи в душите им и те ще бъдат толкова възвишени и красиви, че няма да се спират пред никакво противоречие по пътя към разкриване тайните на живота. Тези три категории души, чрез които Учителят ще работи със своето идеологично творчество ще вървят по пътя към Свободата.
към текста >>
Преминали през специална подготовка, тези три категории души: Слънчевите
Деви
, Синовете на Мъдростта и душите на Истината, ще вземат участие в Делото на Учителя при създаването на Новата Култура - на нейната научна, философска и художествена база.
Първият от тях има мистично въздействие, вторият - научно, а третият - социално. Затова Културата на Водолея ще мине през три периода: мистичен, научен и социален. Според иносказателния език на Учителя, през първия период ще доминира вълната на Любовта; Слънчевите Деви ще пристигнат от планетата Нептун и ще се въплътят на Земята. През втория деканат на Земята ще се появят Синовете на Мъдростта от планетата Уран. Накрая, през третия период - социалния, ще дойдат от планетата Плутон душите на Истината, Силата и Красотата.
Преминали през специална подготовка, тези три категории души: Слънчевите
Деви
, Синовете на Мъдростта и душите на Истината, ще вземат участие в Делото на Учителя при създаването на Новата Култура - на нейната научна, философска и художествена база.
Тройният акорд ще звучи в душите им и те ще бъдат толкова възвишени и красиви, че няма да се спират пред никакво противоречие по пътя към разкриване тайните на живота. Тези три категории души, чрез които Учителят ще работи със своето идеологично творчество ще вървят по пътя към Свободата. Чрез съчетанието на тяхната творческа работа ще се развие духовно-културният потенциал на Епохата на Водолея, която е въведение към Шестата раса.Тази култура ще се основава на личната, обществената и международната свобода. ----------------------- [1] Съществуват много теории относно датата за навлизането на Слънчевата система в съзвездието Водолей.
към текста >>
37.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
- Методи Константинов (1902-1979)
Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите
Деви
.
Чистота без обич не може да съществува. Що се отнася до целомъдрието, то означава правилно отношение към Великото Космично Начало, а не както го схващаше схоластичният аскетизъм на средновековието. При осъществяване на Първата максима на Свободата, човек влиза във връзка е Есенциалния свят, с принципа на Любовта. Това е светът на Слънчевата Дева. Тази Първа максима на Свободата ще ни доведе до Любов към Космичното Начало или, образно казано, ще ни даде възможност да достигнем най-високия връх на Универса.
Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите
Деви
.
Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат символ на първичната простота, проникната от флуидите на Всемирната Любов. В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха. Тези светли лъчезарни Деви на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото. По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>
Тези светли лъчезарни
Деви
на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото.
Тази Първа максима на Свободата ще ни доведе до Любов към Космичното Начало или, образно казано, ще ни даде възможност да достигнем най-високия връх на Универса. Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат символ на първичната простота, проникната от флуидите на Всемирната Любов. В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха.
Тези светли лъчезарни
Деви
на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото.
По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>
38.
ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Девизът
на Новата Култура ще бъде:
Умът ще се проясни и човек ще прозре, че този Космичен свят е съвършен и красив, че редът и хармонията не се нарушават, когато Мъдростта управлява. Тогава Истината започва да гради."
Девизът
на Новата Култура ще бъде:
„В живота нищо не трябва да бъде унищожавано, а само трансформирано." Човекът ще познае,че "...никой не е по-интелигентен и по-мъдър от Живата Разумна Природа и че никой не може да бъде неин господар." Народите ще разберат, че
към текста >>
39.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
- Методи Константинов (1902-1979)
Другата принадлежи на Доброто: там е издигнато Царството на Слънчевите
Деви
.
Злото не обича да среща хора, които се държат здраво изправени на своите два крака. Ако срещне такива, то ги събаря на четири крака. И в Царството на Злото не могат да се намерят същества с високо вдигната глава. Всеки човек вътрешно е разделен на две части. Едната принадлежи на Злото и именно там са пратени на работа Синовете на Мъдростта.
Другата принадлежи на Доброто: там е издигнато Царството на Слънчевите
Деви
.
„Хората днес си въобразяват, че могат да владеят Света. Но първо този свят е бил създаден от Космичния Принцип - единствен господар на силите, които владеят световете. Ето защо те нямат право да властват в чужда област, и трябва да се подчинят на правилата,
към текста >>
40.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД
- Методи Константинов (1902-1979)
Слънчевите
деви
са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация.
Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст. Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух. Земята в Слънчевата система е място за ремонт на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля.
Слънчевите
деви
са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация.
Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота. Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите Деви, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата. Този нов мироглед ще бъде далеч от тъмната религиозна схоластика, отвъд властта на ограничената конкретна мисъл, извън обществените предразсъдъци и всякакво насилие. Само тогава ще възтържествува идеята за Мир, а народите ще могат да се организират под знака на международното духовно-културно и стопанско сътрудничество. Докато човечеството не разреши проблема как да обикне врага си, то не може да има положителен резултат.
към текста >>
Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите
Деви
, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата.
Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух. Земята в Слънчевата система е място за ремонт на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация. Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота.
Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите
Деви
, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата.
Този нов мироглед ще бъде далеч от тъмната религиозна схоластика, отвъд властта на ограничената конкретна мисъл, извън обществените предразсъдъци и всякакво насилие. Само тогава ще възтържествува идеята за Мир, а народите ще могат да се организират под знака на международното духовно-културно и стопанско сътрудничество. Докато човечеството не разреши проблема как да обикне врага си, то не може да има положителен резултат. Това е Четвъртото Посвещение, посвещението на кръста - трансформация на чувствеността и гнева. Природата пише непрестанно.
към текста >>
41.
НОВИЯТ КОСМИЧЕН МИРОГЛЕД
- Методи Константинов (1902-1979)
Учителят я нарече Светеща, раса на Учениците, на Слънчевите
Деви
, на Синовете на Светлината и на душите на Истината.
но чувството на Любовта остава за вечни времена и от това чувство произтича всичко в света." Нациите навлизат в една от светлите епохи, когато се създава една нова раса. Кандидатите от бялата раса, ще трябва да издържат своите приемни изпити, в които се изключва всяко насилие и чувственост. Новата раса ще излезе от Закона на Кармата и ще влезе в Хармонията на Дихармата*.
Учителят я нарече Светеща, раса на Учениците, на Слънчевите
Деви
, на Синовете на Светлината и на душите на Истината.
Тези същества ще издигнат Стълбата на Космичното съзнание между двата полюса на живота - Материята и Духа - чрез Първата Космична Причина. Девизът на тези души е: „Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът." Мъдрецът казва:
към текста >>
Девизът
на тези души е:
Нациите навлизат в една от светлите епохи, когато се създава една нова раса. Кандидатите от бялата раса, ще трябва да издържат своите приемни изпити, в които се изключва всяко насилие и чувственост. Новата раса ще излезе от Закона на Кармата и ще влезе в Хармонията на Дихармата*. Учителят я нарече Светеща, раса на Учениците, на Слънчевите Деви, на Синовете на Светлината и на душите на Истината. Тези същества ще издигнат Стълбата на Космичното съзнание между двата полюса на живота - Материята и Духа - чрез Първата Космична Причина.
Девизът
на тези души е:
„Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът." Мъдрецът казва: „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана
към текста >>
42.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите
Деви
, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината.
А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите. Това са социологически категории от една и съща система.
Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите
Деви
, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината.
Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в материалните и духовни творчески процеси Учителят на човечеството говори просто и ясно: „Любовта е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите,
към текста >>
43.
Край на първо действие
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите
деви
.
И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство. Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите
деви
.
Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва.
към текста >>
44.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
- Теофана Савова
Нашият
девиз
е вече: Ние ще служим на Бога!
Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит да направим. Без лъжа. Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия.
Нашият
девиз
е вече: Ние ще служим на Бога!
Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край. То е всякога начало.
към текста >>
45.
22 март
- Теофана Савова
Докато една жена е
девица
, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна.
Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата.
Докато една жена е
девица
, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна.
В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
към текста >>
46.
ПОСТИЖЕНИЯТА
- Теофана Савова
„Сега природата има да направи жената майка - врата към Любовта, а майката да направи
девица
."
Добродетелта трябва да е толкова велика, че да е над всичко. * „Аин фаси" - музикален образ, даден на 17 октомври 1931 г. * „Наука е да намериш ценното в човека."
„Сега природата има да направи жената майка - врата към Любовта, а майката да направи
девица
."
* Велики Учителю, ти си работил преди векове, работил си преди 2000 години, работиш и сега. Нека твоята свещена работа бъде благословена сега, всякога и през всичките векове и нека великото ти дело се увенчае с успех за радост на цялото небе, за радост на цялата земя и за твоя радост, Учителю благ!
към текста >>
47.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
- Теофана Савова
И вие, като българи, трябва да имате за
девиз
- самопожертвувание.
Това е в ръцете на самия народ и в ръцете на неговите управници. Казвам: В света обаче трябва да има абсолютна справедливост. В България трябва да има идеална справедливост. * Англичаните се отличават с честност, германците - с трудолюбие, славяните - със самопожертвувание.
И вие, като българи, трябва да имате за
девиз
- самопожертвувание.
* Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае от чужди сърца, да го топлят, защото животът е в него.
към текста >>
48.
1935 ГОДИНА
- Теофана Савова
Дошла е
девицата
, за да изчисти сърцата ни.
(Това е една басня!) „Но мина една царска дъщеря и ме обикна; и станах човек! "
Дошла е
девицата
, за да изчисти сърцата ни.
Тук е и момъкът, за да просвети умовете ни! Тихо свири и тихо пее Учителя, но учениците му са възприемчиви. Душата на ученика е като чувствителна антена - тя приема отдалече и разбира посланията на Учителя. 17 април Роялът
към текста >>
49.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА
- Теофана Савова
През 1914 година завършва с добър успех Народната
девическа
гимназия в гр. Бургас.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА Теофана Савова е родена на 7 януари 1894 година.
През 1914 година завършва с добър успех Народната
девическа
гимназия в гр. Бургас.
През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка.
към текста >>
50.
8.2 Методи за оправяне на човечеството
- Светозар Няголов ( -2013)
Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура,
девизът
на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване.
Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздухът и всичко да се стопи и изгори." (25, с. 172) „Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие.
Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура,
девизът
на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване.
Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен." (33а, с. 30) „Едно от качествата на новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък... Тия излишни енергии в природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък — нищо повече." (32, с. 15 — б. 6) „Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък." (32, с.
към текста >>
51.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
- Светозар Няголов ( -2013)
Да живеем постоянно с
девиза
на Бялото братство: „Любов към Бога", който представлява всичко за нашето правилно развитие — за еволюцията ни.
Никога не се карам. Казвам: „Целият свят ще се оправи! " (78, с. 211) Този, който управлява Вселената, е предвидил всичко. Взел е необходимите мерки Земята да се превърне в рай и ние да станем разумни послушни деца — носители на Любовта.
Да живеем постоянно с
девиза
на Бялото братство: „Любов към Бога", който представлява всичко за нашето правилно развитие — за еволюцията ни.
„Моето учение е учение на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода, в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума.
към текста >>
52.
На път в морето
- Георги Томалевски (1897-1988)
Я ще бо живем
Господеви
живем;
Господеви
умираем.
Кое го накарало да презре всички мъчения, унижения и да понесе и боя заедно с ругателните думи на неверниците? Любовта му към Христа, Когото не бе видял със земните си очи. Какво ли не прави тази любов! И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра. „Никто же бо нас себе живет, и никто же себе умирает.
Я ще бо живем
Господеви
живем;
Господеви
умираем.
Убо живем, я ще умираем Господни е сни." И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя. В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там гръцкият патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
към текста >>
53.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
- Георги Томалевски (1897-1988)
свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за
девическо
училище.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г.
свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за
девическо
училище.
Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
към текста >>
54.
Новото Битие — Пети Божествен ден
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на
девицата
към Бога.
Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ.
Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на
девицата
към Бога.
Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога. Аз тихичко изпях на френски език "Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза: — Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото.
към текста >>
55.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Девиз
на списанието е мисълта на П.
Неделната беседа остава в традиционната си форма - започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея. 8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г.
Девиз
на списанието е мисълта на П.
Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница. По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления.
към текста >>
56.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
- Константин Златев
Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните
девизи
в учението на ББ, предадено ни от Учителя П.
" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас! " В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите.
Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните
девизи
в учението на ББ, предадено ни от Учителя П.
Дънов: "Будни бъдете! " Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството!
към текста >>
57.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
- Константин Златев
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му
девизи
: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му
девизи
: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния!
към текста >>
58.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му
девизи
: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му
девизи
: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>
59.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Главното ядро на Шестата раса, според Учителя на ББ в нашата страна, ще съставят именно синовете Божии, Белите Братя, разпределени на три големи общности: 1) Слънчевите
Деви
на Чистотата; 2) синовете на Мъдростта, Светлината и Знанието; 3) синовете на Истината, Волята и Свободата.
Учителят П. Дънов отбелязва, че новият материк ще се издигне от дълбините на Тихия океан. Определени територии от най-големия сегашен континент - Азия (по-точно Сибир и части от Северна Азия), ще бъдат съединени с новия шести континент (в същност осми, понеже Америка е разделена на две, а никой не брои и Антарктида). Там именно ще израсне и ще се утвърди расата на синовете Божии. От друга страна, някои от съвременните континенти ще потънат под равнището на Тихия (Великия) океан.
Главното ядро на Шестата раса, според Учителя на ББ в нашата страна, ще съставят именно синовете Божии, Белите Братя, разпределени на три големи общности: 1) Слънчевите
Деви
на Чистотата; 2) синовете на Мъдростта, Светлината и Знанието; 3) синовете на Истината, Волята и Свободата.
Освен изброените Шестата раса ще бъде допълнена в количествено отношение и от постигналите нужната степен в своето духовно развитие земни хора. А всички останали, изостаналите по духовната пътека, ще трябва да се задоволят с безплодната по своя характер Седма по ред култура на Бялата раса. Учителят П. Дънов формулира най-важната задача на Шестата раса по следния начин: прилагане на три велики закона: а) съвършена Любов към Бога; б) разумна Любов към ближния; в) Любов към самия себе си.
към текста >>
60.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
- Константин Златев
В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "
деви
", в исляма - "джинове", и т. н.
Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна." 3. Ангелология и демонология а) учение за ангелите За същества, населяващи духовния свят, говорят всички световни религии.
В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "
деви
", в исляма - "джинове", и т. н.
Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът.
към текста >>
61.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите
деви
(ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение.
По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите
деви
(ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса.
към текста >>
62.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Константин Златев
Девизът
му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.
След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин.
Девизът
му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.
Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня.
към текста >>
Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (
деви
).
След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация.
Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (
деви
).
Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция. Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов? Извън всякакво съмнение той също е звезден дух. Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии.
към текста >>
63.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
- Константин Златев
Може би тук е мястото да припомним един от водещите
девизи
на езотеричното познание: „Всичко е енергия!
Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество.
Може би тук е мястото да припомним един от водещите
девизи
на езотеричното познание: „Всичко е енергия!
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер.
към текста >>
64.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
- Константин Златев
Един от водещите
девизи
в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“
Един от водещите
девизи
в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
“ (ср. Откр. 19:11).
към текста >>
65.
XIX. ЩАСТИЕТО
- Константин Златев
Нека си припомним и един от
девизите
на човека с материална жизнена ориентация: „Щастието не е в парите, а в тяхното количество.“ Аз лично не познавам човек, който да е притежавал или да притежава много пари и същевременно да е щастлив.
Невежият е щастлив при знанието. Който е изгубил Любовта, е щастлив при Любовта. Всеки е щастлив, като намери това, което търси. Един от най-великите писатели на ХХ век, немският сърцеведец и мъдрец Ерих Мария Ремарк формулира своята лична представа за щастието с няколко думи: „Щастието е въпрос на степенуване.“ Тоест умението да подреждаме правилно нещата в живота според тяхната действителна стойност може да ни направи щастливи. Дори тук и сега.
Нека си припомним и един от
девизите
на човека с материална жизнена ориентация: „Щастието не е в парите, а в тяхното количество.“ Аз лично не познавам човек, който да е притежавал или да притежава много пари и същевременно да е щастлив.
Задоволен – да. Но не и щастлив. Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите. Не можем да го вкусим, а само да го преживеем... Ако ли пък някой отрезвял от контактите си с нежния пол съвременен Дон Жуан реши да перифразира горепосочената максима на материалиста, той би възкликнал: „Щастието не е в жените, а в тяхното качество!
към текста >>
66.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
- Павел Желязков
Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада
девица
.
Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане.
Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада
девица
.
Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника. Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината? Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното усещане от радостта, което ни обладава. В този случай можем да кажем, че радостта е критерий за истината.
към текста >>
67.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
Девизът
на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване."
Девизът
на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
към текста >>
68.
Учението на Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Във връзка с това Учителят казва: „Ние разполагаме с
девиза
: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа “, но такива
девизи
има и други.
Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро. Облечете тази Божествена дреха! “[12]
Във връзка с това Учителят казва: „Ние разполагаме с
девиза
: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа “, но такива
девизи
има и други.
Именно: „За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде умен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър“; „За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си.“[13] Беинса Дуно счита, че окултните ученици в неговата школа трябва да се стремят не само да вървят в тези принципи, но и да ги преживяват и проявяват сред обществото и по този начин да се приготвят да бъдат полезни на цялото човечество. Епохата, в която живеем, е особено важна. Живият Господ, Който се изявява като Любов, Мъдрост и Истина, ни подлага на изпит и гледа как ние ще го издържим. „Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, откъдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на Земята със зрелостен изпит.
към текста >>
69.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като
девиз
за целия му живот.
И тръгна Словото по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие.
Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като
девиз
за целия му живот.
Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла.
към текста >>
70.
Духът и Истината е нашият девиз...
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духът и Истината е нашият
девиз
.
• 1121 •
Духът и Истината е нашият
девиз
.
Ние сме проявената Истина – плод на Духа.
към текста >>
71.
Формули
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духът и Истината е нашият
девиз
... 1121
Господи, да възрасне в мен... 1083 Господи, да възрасне в мене... 1032 Господи, да пребъде Твоя Дух... 1031 Господи, да пребъде Твоят Дух... 1087 Доброта, Истина, Красота... 1016
Духът и Истината е нашият
девиз
... 1121
Желай, Господи... 1084 Желая, Господи, със силата... 1028 Запази ни, Господи, с бялата Си Светлина... 1097 Заради великата Любов... 1130 Заради Тебе, Господи... 1036
към текста >>
72.
Вавилонска кула
- Николай Райнов
А денем виждаха те в черните светилища
девиците
от Ламиахор, съвсем голи — и мамеха ги телата им — пълни, здрави и съблазнителни.
И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня. И изкусни бяха те с поглед да омаят — и с движение, и с дума. Видяха синовете на Евеля дъщерите Каинови — и премалняха от страст. Че знаеха да ги заплетат дъщерите на Греха в мрежа от песен и миризма — и чуваха синовете Евельови вечер звуци на кинор, псантер и рог. И обайваха се те — както се змия обайва от цевница на чаровник.
А денем виждаха те в черните светилища
девиците
от Ламиахор, съвсем голи — и мамеха ги телата им — пълни, здрави и съблазнителни.
Та почнаха и те да идват пред олтарите на Нергала и Меродаха — и жъртви наченаха да изгарят. Растеше Грехът буйно и несдържано — както расте буря в тъмни дни, — както расте поток в дни на наводнение. И ревеше Грехът по цялата земя, защото дъщерите Каинови бяха прелъстителни, а синовете Евельови — здрави и буйни. И смесиха се тогава потомците на Евеля с дъщерите на Греха — и забравиха всички Бога. Те народиха синове и дъщери.
към текста >>
73.
Слова на Блажения
- Николай Райнов
И сбрах живи цветя за гиздостта женска: —
девици
от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта.
И сбрах живи цветя за гиздостта женска: —
девици
от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>
74.
Видение на Ездра
- Николай Райнов
И голи ще наскачат от легло жени и
девици
, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им.
И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка. И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си.
И голи ще наскачат от легло жени и
девици
, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им.
Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде. И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им.
към текста >>
75.
Прераждане
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Жордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри
Деви
, Жорж Занд Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Пе- тьофи, Фламарион, В.
Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Алекандрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера.
Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Жордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри
Деви
, Жорж Занд Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Пе- тьофи, Фламарион, В.
Сарду, Лесинг и мн. други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г.
към текста >>
76.
Човѣшката душа
- Георги Радев (1900–1940)
Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи
девиза
: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“.
Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея.
Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи
девиза
: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“.
Това е една малка свѣтлинка отъ учението за душата, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
77.
Действие първо.
- Велко Петрушев
Там, разправя той, безгранична е свободата на желанията; техният
девиз
е: „опитай и знай“.
Д е в о р Какъв призрак си ти ? А р и я н а. Аз съм царицата на нощта. Д е в о р Можах да използувам славния момент, когато слънчевите синове бяха събрани в звездния храм на велико тържество и разказваха за много интересни преживявания из безчетните царства на Вселената. Ала най-интересен бе разказът на един от слънчевите синове — Исаян, за царството на ненаситните желания.
Там, разправя той, безгранична е свободата на желанията; техният
девиз
е: „опитай и знай“.
Имало много прелести, ароматична природа, сърдечни приключения, душевни вълнения и пълно излияние на чувствата. Когато той разказваше за това, сякаш е вълшебно царство. От очите му се отрониха горещи сълзи и дълбока скръб развълнува сърцето му. В този момент настана голяма тишина. Всички се вгледаха в него.
към текста >>
Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий,
Деви
на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на любовта.
Девор прави опит да стане, но краката му треперат и той пада на земята. Главата му става тежка и всичко около него се върти. Сърцето бързо пулсира и той бълнува. Призраци от полуголи чародейки лудо танцуват около него. Д е в о р .
Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий,
Деви
на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на любовта.
Оставете душата на Девора да опита жаркото вино и насити душата си с разнообразно удоволствие. Но къде е 3емон, царят на ненаситните желания? 3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив! Явление седмо. В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито.
към текста >>
Агентите на страстта и чародейките на дяволските танци приспиваха съзнателните сили, и
Девите
на съвестта, оскърбени, се скитат по планините до изгряването на светлата зора! Завеса.
Благородният стремеж за знание, опит и жертва се изврати. Всички душевни ценности Девор залага, с изключение бляна и копнежа му за оскърбената Дева. Той привиква да понася новите порядки, които затъмняват съзнанието му. Лъчистият венец и бялата лазурна дреха се ограбиха. Нощта в своя чар скри светлите лъчи на деня и Девор пада в блатото на падението.
Агентите на страстта и чародейките на дяволските танци приспиваха съзнателните сили, и
Девите
на съвестта, оскърбени, се скитат по планините до изгряването на светлата зора! Завеса.
към текста >>
78.
Действие трето.
- Велко Петрушев
(се спуща с голям устрем, подхваща Девора, дига го от земята и нежно му шепне Девор, събуди съвестта си и осъзнай се! Ето, зората на деня наближава; и
Девите
на светлината те чакат.
3 е л б а. Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята. Ха, ха!? Някога слънчев син. а сега нощен вампир; някога светъл ангел, а сега тъмен демон! С л а в е н а.
(се спуща с голям устрем, подхваща Девора, дига го от земята и нежно му шепне Девор, събуди съвестта си и осъзнай се! Ето, зората на деня наближава; и
Девите
на светлината те чакат.
Иди там и кажи, че аз, тяхна сестра, съм робиня. Съдбата зла ме е оковала и на 3емон в ръцете предала. Сега бързо бягай към царството на свободата. Аз ще те изпроводя. (Девор отваря очит си, вижда Славяна, иска й да му даде да пие) Д е в о р.
към текста >>
79.
Действие четвърто.
- Велко Петрушев
Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш
Девите
на чистотата! Явление второ.
Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух. Девор направи усилие да извика гръмогласно, но горещия въздух го задави и той едва изговори: Д е в о р. „Свобода или огън“! О! Изверг и палач ехиден, освободи Славяна; тя е невинна! Тя не трябва да гори! Защото е свещена жрица, Дева от плеадите небесни. Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават. Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си.
Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш
Девите
на чистотата! Явление второ.
3емон не искаше да чуе апела на Девора. Той прави последен опит да покачи Славяна на кладата. Д е в о р се хвърля всред пламъците, за да грабне Славяна, ала среща противодействие. 3 е м о н. На теб казвам, чужденецо! Недей се така смело до мен доближава, защото ти сега ще опиташ отровната ми шпага! Д е в о р.
към текста >>
Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите
Деви
! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината! Явление четвърто.
3емон измъква от ножницата шпагата си и направи замах да прободе смъртоносно Девора. Мишците на Девор се укрепват и той смело сграбва острието на шпагата и надве я пречупва! 3емон се препъва и пада върху горящата клада. Нададе се страшен рев. Огненитe езици доволно и радостно се издигат над голямото езеро; пламъка им освети тъмните усои. Ужасите смразиха Славяна; тя се изплаши; Девор и казва: Д е в о р .
Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите
Деви
! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината! Явление четвърто.
А р и я н а. чу писъците на 3емон и бързо се въоръжи и го потърсва. Тя даде сигнал на тревога. Блеснаха тъмните й очи. От ноздрите й изригваха тъмни облаци — и те замъгляваха всички пътища.
към текста >>
80.
Епилог.
- Велко Петрушев
Девите
на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.
Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . .
Девите
на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.
Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин. Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов! Край.
към текста >>
81.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на
Девическата
гимназия.
се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование.
Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на
Девическата
гимназия.
Като благотворителка и общественичка, домът й става център на елита на града, откъдето се подемат много благородни начинания. В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана, и също така и с Петър Дънов. В писмо до Голов от 1904 година тя споделя, че възприема Дънов като оръдие Божие със задачата „да повдигне частно българския народ, и въобще славянството.“ Идеализмът на ярките духовни просветители от онова време е в пълна хармония с нейният идеализъм. Тя вече е изпратила известните си призиви и послания към всички силни на деня, които имат отношение към тази част от света, да наложат една по-висша справедливост в живота на славяните. Между адресантите й са, и руският император, турският султан и ред западни държавници.
към текста >>
Елена остава с много пари и още повече настойници, които я изпращат в
девическия
пансион във Велико Търново да дели една стая с небезизвестната на всички Иванка Ботева.
С нея космополитният размах на кръга на Дънов от Бостън, Одрин, Африка, Монпелие, Диарбекир, Тулча и Русия ни довежда до Плоещ. Там баща й, прочутият наш възрожденец Райчо Попхристов, има петролни кладенци. След освобождението той спира да пръска пари за български чети през Дунава и за снабдяването на нашите опълченци. Изчаква криволяво новородената Елена да поукрепне, и когато става на 40 дни продава всичко което има в Плоещ и се връща със семейството си в Габрово. Скоро почива, а след него и съпругата му.
Елена остава с много пари и още повече настойници, които я изпращат в
девическия
пансион във Велико Търново да дели една стая с небезизвестната на всички Иванка Ботева.
Елена завършва гимназията през 1896 г., когато се омъжва на 20-годишна възраст за търновския офицер Константин Иларионов. По това време Дънов изнася сказките си по френология, и Иларионови се запознават с него на една от тях в търговското училище на града. Те остават силно впечатлени от способностите му като лечител. Елена по това време вече има определен интерес към духоните и окултни търсения на търновчани. Тя се движи в кръга на известния местен преподавател и писател Васил Узунов и чрез него става водеща фигура в един от трите големи спиритически кръжока на града.
към текста >>
82.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен
девически
пансион, в който започва образованието си през 1881 година.
Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период.
За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен
девически
пансион, в който започва образованието си през 1881 година.
Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това. Със завършването си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот.
към текста >>
83.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели
девици
и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове.
Червеният човек винаги е бягал от доближаването на белия човек, както утринната мъгла бяга от изгряващото слънце... Така или иначе, вашето предложение изглежда справедливо и ще го обмислим. Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване.
Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели
девици
и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове.
И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни.
към текста >>
84.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно
девическо
училище в къщата на видния варненец Д.
* Образованието във Варна по онова време наистина не е за пренебрегване. В училището при църквата освен Сава Доброплодни през 1862-1863 преподава Петко Р. Славейков (1864-1865). През следващите години там преподават престижните просветни дейци Никола Бацаров, Стефан Дерибеев и при постъпването на Петър в училището тук вече е и шуменецът Димитър Станчев. Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града.
Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно
девическо
училище в къщата на видния варненец Д.
Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища. Напълно очевидно е, че оттук нататък, по време на ученическите години на Петър във Варна, се разгръща едно огромно училищно строителство - нови сгради, нови оформления и преустройства на старите здания, от които е останала само дигнатата през 1883 г. сграда на „Св. Климент“. С реалката не е много лесно. Нея отначало я набутали криво-ляво в една стара, макар и голяма сграда, където имало и пансион за външни ученици с държавни стипендии - пълни и половинки, и така нататък.
към текста >>
85.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил
девическото
училище в Анхиало и играл хоро с учителката.
Състоянието на училищата? Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието?
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил
девическото
училище в Анхиало и играл хоро с учителката.
Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои.
към текста >>
Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч
девическото
училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч
девическото
училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството.
към текста >>
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с
девическото
училище в Ловеч.
Не е голяма спекулация, ако допускам, че контактният и в най-черните си дни поп Константин - прочута духовна личност във Варна, винаги търсен от всеки новодошъл - се е срещнал с Трайко Константинов. Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с
девическото
училище в Ловеч.
Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
към текста >>
Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в
девическото
, сетне в мъжкото.
Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него.
Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в
девическото
, сетне в мъжкото.
Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян.
към текста >>
Когато бил в
девическото
училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто).
Когато бил в
девическото
училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
към текста >>
86.
1.9. Основни опасности при работата на съветите
- Георги Христов
Туй е
девизът
на учениците на Бялото Братство.
И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство. Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа.
Туй е
девизът
на учениците на Бялото Братство.
Който постъпва така, той е добре дошъл и на него ще отворим вратата, а който не постъпва така, ще намери вратата затворена. Той ще остане на едно място и ще му са нужни 150 прераждания, за да се освободи от там.
към текста >>
НАГОРЕ
