Търсене в текстове за 'Деви'

23: „За то Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачне и ще роди син, И ще нарече името му Емануил, което се тълкува „Бог с нас".
Господ с нас и между нас, който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. В Исайя гл. 7. ст. 14 четем, както и в Евангелие на Матея гл. 1.ст. 23: „За то Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачне и ще роди син, И ще нарече името му Емануил, което се тълкува „Бог с нас". Ето защо, когато се казва ВСЕ и ВСЯ, означава Бог с нас и между нас, означава Божествената Троица. Казваме още ЕМАНУИЛ, Който е Великият Учител, дошъл от Вселената на земята. ВСЕ и ВСЯ означават: Всичко и навсякъде, всичко и всички, навсякъде във всичко. И затова Учителят Дънов говори, че Емануил е единственият ангел, въплътил се на земята в плът и кръв. 1. А това е слизането и раждането на Исуса като човек на земята. 2.
към текста >>

3. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той тогава беше директор на III Девическа гимназия.
И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме.
към текста >>

А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор.
По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени.
към текста >>

4. 6.15. Космичната вълна на любовта

Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви.
А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън.
към текста >>

5. 6.18. Едностранно действие

Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14. Салонът беше доста обширен, аудиторията на Учителя, особено при неделните беседи, беше крайно разнообразна по отношение на посетителите.
към текста >>

6. 6.19. Край на първото действие

Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви.
Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева.
към текста >>

7. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Поощрявай Доброто." Това е новият девиз и знанието, което ще се развие в шестата раса.
Според учените тя има еруптивен характер и съществува от девет милиона години. Там никога не е имало вода. Учителят посочва как тези енергии слизат на земята чрез дадени физически центрове. Той обяснява, че навремето в Египет, понеже не са имали планини, затова са направили пирамидите, за да приемат тези космически енергии за тяхната култура. Това е предисловие за великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото: „Ограничавай Злото. Поощрявай Доброто." Това е новият девиз и знанието, което ще се развие в шестата раса. Злото ще бъде ограничено. Няма да има тази органическа сила, както при инволюционния период на човечеството. Затова „Доброто по пътя на Любовта ще ограничи Злото." Това е втората мисъл на Учителя. Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна. Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание".
към текста >>

8. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Слънчевите Деви ще слезнат от Нептун.
По този начин аз направих 24 големи тома, като ги подвързах беседите така както са излизали по седмици. Подвързах ги с кожена подвързия със златни букви. При направения обиск през 1957 г. милицията ги взе всички. Сега ще слезнат много готови души от Невидимия свят и ще вземат в ръцете си цялото Учение. Слънчевите Деви ще слезнат от Нептун. Синовете на Мъдростта ще слезнат от Уран, а Синовете на Истината от Плутон. Ние нямаме представа от нашата Слънчева система. Ние смятаме, че както живота на земята е изразен, по същия начин трябва да е изразен и живота на другите планети. Това не е така. В природата също има закони, които не са вечни.
към текста >>

9. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Слънчевите деви. 2.
Пред нас вървеше една двойка млади прегърнати. Учителят се усмихна: „Сега да им кажем ли: „Горе ръцете? " Аз се разсмях и се трансформира цялото ми състояние. Учителят си вдигна ръката нагоре и каза: „Този свят, той ще си отмине. Само три вида съзнания ще останат: 1. Слънчевите деви. 2. Синовете на Мъдростта и 3. Великите Души на Истината." Това се втълпи в съзнанието ми. Хората в бъдеще ще живеят в един друг свят, в една нова светлина и нов свят ще се построи. Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания. Стоименов беше чиновник в дружество „Сингер".
към текста >>

10. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>

11. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Защото той беше като девица във всяко едно отношение и другите около него като виждаха, се опитваха да го примамят и ограбят.
Та много години минаха, няколко десетилетия и сега видях какво стана и какво не стана. Но аз главно го видях, а другите минаха мимоходом. Учителят беше споменал пред мен, че Борис чак сега слиза от духовния свят като изключително е живял там досега, а пък аз сега се качвам от физическия свят нагоре в духовното поле. Срещнахме се при Учителя тук в Школата му и в духовното поле. Аз му бях в помощ и му отварях очите и не давах да се правят грешки доколкото можех. Защото той беше като девица във всяко едно отношение и другите около него като виждаха, се опитваха да го примамят и ограбят. А това можеше да стане като го отклоняват от пътя на ученика. Аз виждах, че те искаха да го отклонят, за да го ограбят по всички линии и посоки и се противопоставях и не давах. Затова другите смятаха, че аз го ревнувам и се опълчваха срещу мен. Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност. Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек.
към текста >>

12. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност.
Ще си кажете как е възможно една млада жена да съхранява млад, левент мъж с много голяма сила. Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната. Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност. Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете.
към текста >>

13. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Те представлявали много красиви девици.
Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя. „Един учител имал три механически кукли. Те представлявали много красиви девици. И учителят сложил в едната от тях всичко, в което се проявя-за любовта, а във втората сложил всички качества на мъдростта, в третата кукла - всичко, което има значение за повдигането на човешката душа. Тези кукли той държал в стаята си и трябвало когато иска да извади това, което е вложено в някоя от тях да се докосне до нея и да я целуне. За да изпита ума на учениците си той оставил една дупка, през която могло да се гледа в стаята му. Веднъж учениците решили да видят какво ли прави техният учител през онази дупка. И те видели как той прегръщал и целувал куклите.
към текста >>

На нас проповядва целомъдрие, а той има не една, не две, а три девици" Тогава те си рекли: „И ние така ще направим като него.
За да изпита ума на учениците си той оставил една дупка, през която могло да се гледа в стаята му. Веднъж учениците решили да видят какво ли прави техният учител през онази дупка. И те видели как той прегръщал и целувал куклите. А те не са знаели, че това са кукли, а са смятали, че са истински красиви девойки. Те си рекли: „Виж учителя на нас проповядва едно, а сам той живее и то как живее. На нас проповядва целомъдрие, а той има не една, не две, а три девици" Тогава те си рекли: „И ние така ще направим като него. Кой може с една, кой може с две и кой може с три, дотолкова колкото му стигат силите". Един ден когато учителят се престорил, че го няма то първият ученик издебнал, че няма никой, влезнал вътре, приближил се до куклата на любовта и решил да я целуне. Но като не познавал законите той постъпил към нея механически и грубо, а куклата му нанесла такъв удар в лицето, че той се преметнал три пъти. Та така учениците като не разбират законите и дойдат близо до светлината или ще се подгордеят, или ще се съблазняват от нещата, които ги заобикалят. Ето защо това, което казвам на едни, на други не мога да го кажа, защото няма да го разберат.
към текста >>

14. 1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО

Наталия Чакова

Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО Европейската война 1917 Г. е в разгара си, макар и към края. Пристигат всеки ден ранени и пълнят училищните сгради превърнати в болници. Ние учим в разни дюкянчета, кафенета и тям подобни. Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище. Беше глад, немотия, скръб и потиснатост. Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години. Всички лягаха рано и будуваха дълго в леглото, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане". Живеех във всекидневната стая на семейство Антонови.
към текста >>

15. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда.
към текста >>

16. 73. НА МУСАЛА

Надежда Георгиева Кьосева

Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици.
На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъде вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици. Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш приказки, вълшебни приказки и поеми. Ние не бързаме. Учителят никога не бързаше по планината. Той вървеше спокойно и разговаря, обяснява миналото на тези гори, върхове и скали край, които минаваме. Той изчаква всички.
към текста >>

17. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах.
Там бяхме под наем. След това се преместваме в София. В Княжево съм учила в първо отделение, второ отделение. Помня, че съм участвувала там в разни пиески, музикални сценки и т. н. В София бях в 1936 г. в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия. Завърших през 1936 г. и същата година се оженихме с моя съпруг. Те бяха протестанти от I евангелска църква евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
към текста >>

Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия.
В Княжево съм учила в първо отделение, второ отделение. Помня, че съм участвувала там в разни пиески, музикални сценки и т. н. В София бях в 1936 г. в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия. Завърших през 1936 г. и същата година се оженихме с моя съпруг. Те бяха протестанти от I евангелска църква евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
към текста >>

18. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

А аз бях в I девическа гимназия на ул.
Славчо вече го нямаше. Той имаше издателство „Безсмъртни мисли" и имаше бюро на ул. „Клементина" 11 и там имаше циклостил, където помагах и аз от време на време. Но той беше вече на Изгрева. Беше си направил къщичка. А аз бях в I девическа гимназия на ул. „Ст. Караджа". Често ходехме със Сашка в ученическото кино на ул. „Ст. Караджа". Милка завърши трети клас и повече не й се учеше. Линчето се беше вече омъжила за Атанас Билдирев.
към текста >>

Линчето завърши I девическа гимназия.
Всички имахме хубави гласове. Сашка - много хубав и сочен сопран, Линчето - алт, Милка и аз - сопран, а имахме и две китари, на които свиреше Линчето. И като имахме гости ние се строявахме и баща ми молеше да изпеем някои стари романси. Бяхме цял хор. Преди да отиде Славчо, а той пееше тенор, а той учеше във II мъжка гимназия. Линчето завърши I девическа гимназия. За войниклъка на Славчо нищо не помня. Май че не е бил войник. Разхождахме се по „Скобелев" привечер. В средата имаше широка алея с липови дървета. Сега я няма или акации и пейки големи.
към текста >>

19. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Маргарита Рангелова Стратева

Имаше и един Николай, когото Славчо беше повикал да ми помага по счетоводството, защото след три години от I девическа гимназия аз постъпих в търговската гимназия, за да завърша и получа диплома.
Една карма чака 15 хиляди години. Но това нещо той го знаеше също, но по-късно. Аз имах приятелство съвсем наивно и чисто с Христо Екимов. Чист, синеок, рус младеж, хубав, строен. Разхождахме се с него по гората и като ми свирнеше той отвънка, аз оставях всичко и тръгвахме на разходка. Имаше и един Николай, когото Славчо беше повикал да ми помага по счетоводството, защото след три години от I девическа гимназия аз постъпих в търговската гимназия, за да завърша и получа диплома. Много мразех счетоводство и търговско знание, но съдбата ме нападна тука и минах някак си и получих там диплома. Пък този Николай се беше влюбил в мене и искаше веднага да замина с него в Германия, където той отивал да следва. Аз се хилих и се смеех, защото ми се виждаше много смешно такова нещо. Казах на Славчо, че този господинчо вече ми дотяга и ми говори, че иска да ме заведе в Германия и не ми е по мерак и затова викам: „Моля ти се прекъсни вече това негово идване по счетоводство, не го ща". И това приключи и той не пристъпи вече след като Славчо му казал.
към текста >>

20. 5. РОДОВАТА КАРМА

Марийка Великова Марашлиева

Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново.
5. РОДОВАТА КАРМА Йоанна: За баща си мога да разкажа много повече. Първо родителите на баща ми са били от интелигентен и интелектуален род. Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара. Това тя - баба ми Мария ми е разказвала лично. Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова. Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
към текста >>

21. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

По-късно там била построена и Девическа гимназия.
Приютили се в едно училище с други хора. Загубата била голяма. Положението било бедствено и майка ми казваше, че царица Елеонора била дошла да види с очите си колко са пострадали хората. Взето било решение да няма къщи в близост до реката. На дядо дали ново място да си построи къща близо до една борова гора. По-късно там била построена и Девическа гимназия. На първо време им били раздадени помощи докато се съвземат. Всички работели по нивите - техни и чужди. Кой каквото може. Майка ми, както и леля ми Руска били най-големи, най-много работели. Те умеели да шият.
към текста >>

22. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия.
Това продължи до като през 1932 г. Тодор и Руска Ковачеви построиха салон на ул. „Мария Луиза" 39. В този салон се подвизаваха братя и сестри до 1971 г. Аз завърших трети прогимназиален клас през 1936 г. в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия. Таксата там беше 1000 лв. държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г.
към текста >>

23. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул.
Но иска да ходи на училище. И майка й се видяла принудена и отива до учителката и моли: „Абе много иска това дете да дойде като слушателка да идва, да престане тоя порив в него. На училище, та на училище“. Приела я учителката. И накрая на годината, какво мислите, Паша идва и размахва свидетелството, че шест е получила. И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“. Предаваше химия. „Аз учех Лора Каравелова. Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители. На министъра Радославов брата, той беше историк мисля.
към текста >>

24. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

Девически камерен състав пред Учителя, 1939 г.
Мария Златева. 2. Ирина Кисьова. 3. Галилей Величков. 4. Асен Арнаудов. Снимка № 31. Девически камерен състав пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Доротея (на Райна дъщерята). 2. Мария Антова. 3. Анка Тодорова. 4. Невена Капитанова с китара, ръководител на камерния състав. 5.
към текста >>

25. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

И мъдреца и философа и мистика, и музиканта, и поета, и естета, и артиста, и лекаря, и майката, и бащата, и девицата, и брата, и приятеля.
Да, това бяха духовни празници. А с какъв трепет очаквах аз всяка година празника на пролетното равноденствие! И тогава се създаваше около Него същата атмосфера, само че за 2-3 дни, не като по съборите - цяла седмица. За да може да ни предаде това, което трябва, най-често Той слизаше до нас, до нашия уровен, но имаше прояви, в които беше неузнаваем! Какво ли не бях видяла само аз, а то далеч не бе всичко, какво сложно многообразие от прояви. И мъдреца и философа и мистика, и музиканта, и поета, и естета, и артиста, и лекаря, и майката, и бащата, и девицата, и брата, и приятеля. Едно чудно преображение се извършваше пред очите ми според един или друг случай, преображение в Неговата многостранна индивидуалност. Никой не владееше законите на това чудно преображение, през което Той съзнателно минаваше, където и когато трябва, така че да те смае понякога. А как хубаво се смееше със заразителен смях до сълзи и с какъв непринуден хумор си служеше, когато искаше да илюстрира някоя човешка проява, но тъй деликатно, тъй безобидно. Малко е да кажа, че във всичките Му прояви имаше вътрешен и външен финес. Ненадминато остана разнообразието в методите, с които си служеше, за да обясни нещо по-нагледно или да поучи, не беше само Словото прекият път.
към текста >>

26. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
към текста >>

Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет.
към текста >>

Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи?
Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен.
към текста >>

27. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

"Любовта към Бога", посочи Той и остави като девиз, като бъдеще верую на човечеството.
У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост? Никой като Него не умееше да слиза тъй естествено до нивото на всеки човек, да вниква в него, да види какво го вълнува и най-главното: да му помогне, да му даде импулс, да раздвижи скритите у него сили. Тъй естествено Той четеше човешките аури! И никой като Него не познаваше и не живееше в Любовта, тази най-висша сила, от която изтича животът. "Любовта към Бога", посочи Той и остави като девиз, като бъдеще верую на човечеството. А всички ние бяхме дошли при Него от света със стари възгледи и най-често без правилна ориентация по големите въпроси на живота. Да ориентира, да насочи и да хармонизира, да примири тия хора с Бога, та това е била огромна и трудна задача. Само от това можем да съдим каква неповторима, неизтощима духовна мощ имаше, носеше Той. За връзката си с Учителя ние знаем от самия Него: на няколко места в Словото си бе казал, че ни познава и ръководи от 8000 години, а в една беседа бе изрекъл единствените думи: "Никой не обича душите ви като мене". В съзнанието ни тия паметни думи изградиха диамантена стена, сигурна опора при всяка беда, мъчнотия или душевно униние.
към текста >>

28. 59. УЧИТЕЛЯ И ИЗГРЕВЪТ

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

59. УЧИТЕЛЯТ И ИЗГРЕВЪТ Всичко за човека, бе девизът.
59. УЧИТЕЛЯТ И ИЗГРЕВЪТ Всичко за човека, бе девизът. Всичко за душата на човека, чието проявление на земята, беше назряло. Но Учителят бе най-големият познавач на великото развитие, и Той започна от физическото преустройство на човека. От изработването на физическото тяло на човека, защото как неправилната призма ще пречупи правилно слънчевите лъчи? Той започна от призмата. От човешкото тяло.
към текста >>

29. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми.
След това се връщат в България. Връщайки се в България се озовават при една много бедна материална база, защото неговите братя са решили, че той бидейки вече в странство си е взел каквото е взел от наследството и той не получава тука никакъв имот. Тъй че той беше така един от най-скромните в материално отношение хора. И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние.
към текста >>

30. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Като идваме в София той се записа в юридическия факултет, а аз постъпих в кдевическа гимназия и така стана, че Гали след една, две години не можа да вземе изпитите си, понеже трябваше да започне и да работи.
Витоша насреща, изобщо хареса ми много и си останахме там да живеем. Но баща ми вече някакси нямаше сили тука на нова сметка да почне да упражнява своята професия. Намери едно малко помещение, което си го устрои при Руския паметник, като обущарничка. Но нямаше вече толкова сили. Гали беше завършил вече гимназия. Като идваме в София той се записа в юридическия факултет, а аз постъпих в кдевическа гимназия и така стана, че Гали след една, две години не можа да вземе изпитите си, понеже трябваше да започне и да работи. И той пише как е работил. Отначало даже свиреше в някакви оркестри, вечерно време в кина, филмите се съпровождаха от музика, но това беше за него много мъчително, понеже нощно време трябва да свири, да се лишава от сънят си и постепенно така му се откри една много хубава работа в Застрахователно дружество "България", на което директорите бяха големи финансисти и той като влезе там, понеже беше много трудолюбив, много интелигентен, ориентира се веднага в задачите си като чиновник в Застрахователното дружество и в това време не зная как и чрез кого попада на Изгрева. Той отива на работа, вкъщи редовно се поддържа всичко, плаща моята такса за училището, купува ми учебници, изобщо издържа семейството. Баща ми работеше, но неговия приход беше много слаб, но все пак баща ми не остана така със скръстени ръце, но той слабо печелеше. Трябваше да плащаме скъп наем на леля ми, макар че бяхме роднини.
към текста >>

31. 4. СЛЕДВАНЕ

Веска: Аз завърших гимназията, I-ва девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език.
4. СЛЕДВАНЕ В: Сега, вие завършихте гимназия. Веска: Аз завърших гимназията, I-ва девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език. Ама влюбих се в тия два езика и започнах с мама, започнах самичка вече да си ги работя, да си ги изучавам и в гимназията бях отличничка по езиците латински, немски, български, география, история така. Но математиката много не ме интересуваше. Просто даже ми беше непонятна, понеже нагласата на моето съзнание повече е литературно-езиково и понеже нямахме много добра учителка по математика, аз пък много си обичах учителите по литература, по езиците и по пеене. Много обичах пеенето. Значи часът по пеене беше за мене щастие.
към текста >>

32. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯТ ПАНСИОН За Ловеч ме придружи Гали с цигулката си. А пък директорка на пансиона беше мис Мелъни Търнър, една великолепна американка, която 20-го-дишна напуска Америка да бъде от полза за България. И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз. Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко.
към текста >>

бях есента в София и трябваше да потърся работа в Софийска гимназия, тогава пък брат Георги Томалевски имаше някакъв голям пост в Министерството, а също беше и директор на III.девическа гимназия, и той каза: "Ти ще бъдеш при мене учителка" и бях назначена в неговата гимназия от 1943 г.
Вероятно е рекла... Нищо не мога да кажа от нейно име. Нищо. само така я водих на разходки, не я питах, да не мисли, че й налагам това, което й е дадено като съвет. Това е. В: И вие се връщате. Веска: Аз в 1943 г. бях есента в София и трябваше да потърся работа в Софийска гимназия, тогава пък брат Георги Томалевски имаше някакъв голям пост в Министерството, а също беше и директор на III.девическа гимназия, и той каза: "Ти ще бъдеш при мене учителка" и бях назначена в неговата гимназия от 1943 г. В: И до коя година бяхте там в София? Веска: До 1946 г. В: След това? Сега аз искам друго да ви питам. Галилей ми споменаваше, че на времето, когато сте били в Американския колеж, ходил лично да пита Учителя, казва: "Ето идват събития, тя трябва ли да напусне американския колеж?
към текста >>

33. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър. Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ.
към текста >>

34. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Тук аз получих моето образование в I.Софийска девическа гимназия, а брат ми Гавраил започна своето следване в Университета в юридическия факултет като същевременно работеше като чиновник в Застрахователното дружество "България", което след 9. Ж.
10. ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ДЕЦА ОТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ София. През есента на 1929 г. се преселихме да живеем в София. Тук аз получих моето образование в I.Софийска девическа гимназия, а брат ми Гавраил започна своето следване в Университета в юридическия факултет като същевременно работеше като чиновник в Застрахователното дружество "България", което след 9. Ж. 1944 г. се нарича Държавен застрахователен институт. Желая да споделя една малка подробност, която за мене е от значение относно интуицията, мой верен ориентир в много случаи на живота ми. Когато в края на учебната 1928-1929 г. срещнах в училищния коридор една моя съученичка, аз й казах, без разбира се да е ставало дума за подобно нещо у дома: "Знаеш ли, че догодина ние ще живеем в София?
към текста >>

35. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка.
14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА И така, през есента на 1942 г. постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях. На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече.
към текста >>

36. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски.
Брат ми незабавно стана и отиде да помоли един наш близък лекар-хирург д-р Иво Градинаров. Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева. След един-два дни д-р Иво Градинаров посетил пациентката си и останал учуден, че раната на челото й много бързо зараснала, а когато при първото си отиване при нея я почиствал и поставял дренаж в раната на бедрото, пронизано от спицата на велосипеда, бил също така възхитен от търпението и сдържаността на сестра Савка при тази болезнена манипулация. Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори. Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III. Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си.
към текста >>

37. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Бях започнала и моето учителство в III.Софийска девическа гимназия.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91.ПСАЛМ Есента настъпваше и заедно с нея растеше тревогата от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи. Имаше нареждане прозорците да се затъмняват с черна хартия. Оскъдица мореше народа. Хляба се месеше от нехранителни някакви второстепенни съставки на житното зърно. Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони. Бях започнала и моето учителство в III.Софийска девическа гимназия. По това време имах някои предупреждения за реални опитности, които предупреждения Невидимия свят ми даваше в съновидения. А войната бушуваше. Над България често прелитаха бомбардировачи, отправени към обекти в Румъния, но често и над България имаше бомбени нападения, попадения. Някои от крайните квартали на София, а и по-централни такива биваха атакувани и знаехме, че имаше срутени жилища и пострадали хора. Но тези явления бяха рядко и ние сравнително спокойно преминавахме дните.
към текста >>

38. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Поздрави всички твои познати там още веднъж Твоя Савка Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч.
Мама беше също и всички ние се радвахме необикновено много. Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж Твоя Савка Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова
към текста >>

39. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва.
Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някакси облагодетелствани от присъствието на Учителя. Но останаха си верни на църквата.: А вашата майка? Какво беше отношението й към Учителя, към Словото? Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя.
към текста >>

40. 2. ИВАН КИСЬОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" По едно време сестра Невена Капитанова организира девически камерен състав от децата на Братството.
Учителят обичаше да си отваря вратата на приемната и да ме наблюдава как вървя със стомнички-те и си пея. Беше казал веднъж: "Имаме тука едно овчарче, което ходи за вода със стомнички и си съчинява песнички. То е голямо овчарче". Каква символика имаше в тези думи на Учителя за мен, не можах да разбера и досега. Когато поотраснах по-късно, получих благословение от Учителя, когато постави ръката си на моята глада и каза: "Рекох, ти много си пораснала! " По едно време сестра Невена Капитанова организира девически камерен състав от децата на Братството. Бяхме все момичета от около 12-14 години и всички свирехме на цигулки. Дори през лятото на 1939 г. изнесохме концерт пред Учителя на 7-те рилски езера. Има направени снимки от това време. В този състав участваха: Невена Капитанова с китара, Доротея, Мария Антова, Анчето Тодорова, Недялка Илиева, Николина Шарова и Ружа Кисьова.
към текста >>

41. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз бях ученичка в Първа девическа гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах целия курс.
През 1923 год. ми купиха пишеща машина. Имахме една. После вече имахме всяка една по една пишеща машина. Аз учих стенография като ученичка в IV клас или първи гимназиален клас, факултативно. Аз бях ученичка в Първа девическа гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах целия курс. Научих се да пиша кореспондентното писмо. Като станахме в шести клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание, казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по стенография, безплатен. Идете да го следвате да се научите да пишете стенография". И той ни запали така, а аз имах вече малко основа и там отидохме. Бяхме най-малките.
към текста >>

42. 64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

Но Паша, като учителка в Първа девическа гимназия издаде учебйик за осми клас последната година по химия.
„ И там където няма връзки, правете връзки" е казвал. Затова Паша като е обработвала беседите, щото някой път Учителят от един въпрос минава на друг, си е позволявала да направи някои връзки. А то е било именно, за да изпълни това правило на Учителя. Сега доколко това е било удачно, доколко е... това е вече друг въпрос. Тя правила според възможностите си. Но Паша, като учителка в Първа девическа гимназия издаде учебйик за осми клас последната година по химия. И там езиково той беше издържан. Аз не съм учила химия, бях полукласичка, той че не съм учила по него, не зная. Иначе не съм й го чела и тя ми каза, че там критиката одобрила учебника и по строеж, и по форма и това и дава някакъв кураж да се захване и да работи беседите. Пък никой друг брат не се яви. Имаше образовани хора, никой не си отдели от времето, никой не пожертвува това.
към текста >>

43. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Свидетелство от I девическа прогимназия в София за завършен курс на основно училище от 24 юни 1914 год.
Свидетелство за свето кръщение на Българската екзархия N 52 - Bp. VI, родена на 21 август 1899 год. в село Свинеща, околия Кичевска, Дебърска епархия от баща СТЕРИО АНДРЕЕВ и майка ФАПИЯ МИЛАДИНОВА издадено на 24 януари 1909 год. в с. Кичево. 2. Свидетелство от I девическа прогимназия в София за завършен курс на основно училище от 24 юни 1914 год. с № 1 на Андреева Селена. 3. Диплома на Софийския университет от историко-философския факултет по философия с № 6528, София 19 октомври 1924 год. 4. Министерство на народното просвещение - свидетелство за учителска правоспособност № 18606 на Елена Щерева Андреева получила средно образование в I Софийска девическа гимназия и висше в Софийския университет по философия се явява на държавен изпит през 1933 год. и издържа изпита по философия и педагогия като главен, и по история като второстепенен. Добива право на редовна учителка в средно училище на 1.III.1933 год., съгласно Указ № 63 от 12.111.1933 год, София, 12 юни 1933 год. 5.
към текста >>

Министерство на народното просвещение - свидетелство за учителска правоспособност № 18606 на Елена Щерева Андреева получила средно образование в I Софийска девическа гимназия и висше в Софийския университет по философия се явява на държавен изпит през 1933 год.
в с. Кичево. 2. Свидетелство от I девическа прогимназия в София за завършен курс на основно училище от 24 юни 1914 год. с № 1 на Андреева Селена. 3. Диплома на Софийския университет от историко-философския факултет по философия с № 6528, София 19 октомври 1924 год. 4. Министерство на народното просвещение - свидетелство за учителска правоспособност № 18606 на Елена Щерева Андреева получила средно образование в I Софийска девическа гимназия и висше в Софийския университет по философия се явява на държавен изпит през 1933 год. и издържа изпита по философия и педагогия като главен, и по история като второстепенен. Добива право на редовна учителка в средно училище на 1.III.1933 год., съгласно Указ № 63 от 12.111.1933 год, София, 12 юни 1933 год. 5. Лична карта на IV Софийски полицейски участък N 5673 издадена като стенографка в Народното събрание на 11 ноември 1921 год. Живуща на ул. „Витошка" № 59 от 1910 год. 6.
към текста >>

44. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия.
В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма.
към текста >>

45. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането.
В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури.
към текста >>

46. 20 - 4. ПАНИ СЛАВОВ-ЯМБОЛ/1895-1988/ КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 10

Не зная по какви причини Радеви и дядо Пано се върнаха.
Дядо Пано продал житото, изплатил дълга си. Минка - другарката му, изтъкала едно хубаво, меко одеало, изпекла с любов и благодарност един хляб и отишли да благодарят на Учителя. След известно време продаде къщичката си на село, братството в Ямбол събра някаква сума и си купи в града нова, горният етаж на която беше дълго време братски салон. Имаше много столове, но за да се пести място маси не купиха, а на празниците слагаха на облегалките на столовете по две дълги дъски, покриваха ги с покривки, всеки донасяше по нещо, музикантите засвирваха, ние запявахме и празникът минаваше чудесно. След 9 септември три семейства от Ямбол се преселиха в Прослав и създадоха братското стопанство - дядо Пано, Георги Радев и Данка и Христо Колеви, които няколко години живяха в Ямбол. Не зная по какви причини Радеви и дядо Пано се върнаха. Дядо Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост. Даже два пъти е постил по 40 дена. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително.
към текста >>

47. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа.
Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е.
към текста >>

48. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир.
и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра.
към текста >>

И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара.
Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро.
към текста >>

49. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище.
Дъновски взимал активно участие. Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение. Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г. ученическо дружество „Просвещеже"; а през август 1879 г. варненската община, начело с Конст. Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище. Когато на 10 януари 1870 г във Варна се избрали подгласни избиратели за Варненска околия за избиране пратеник от Варненската епархия за народния събор в Цариград, Конст. Дъновски бил избран на първо място между подгласните. Като председател на варненската община Конст. Дъновски взел живо участие и в борбата за добиване особен архиерей за Варненската епархия. През 1870 г.
към текста >>

50. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>

51. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти.
Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III. Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти. На 30 март 1884 г. Йоаким подал оставка от патриаршеството поради недоразумения с турското правителство и с гръцките управляващи среди и се оттеглил да живее в родното си село Бояджикьой и в Св. Гора. С правителството на султан Абдул Хамид, което се мъчило да подкопае и унищожи привилегиите на цариградската църква, Йоаким III е трябвало да води про дължителна и упорита борба. Неговият твърд отпор накрай се увенчал с успех, но му коствал патриаршеската корона и неблаговолението на В. Порта, която дълго време след това отказвала да допусне поставянето наново на неговата кандидатура за вселенски патриарх.
към текста >>

52. II.02.10. Девическо училище във Варна

10. Девическо училище във Варна Между това българската национална организация, създадена еъв Варненската епархия, начело с Варненската община, продължавала да крепне и да се развива.
10. Девическо училище във Варна Между това българската национална организация, създадена еъв Варненската епархия, начело с Варненската община, продължавала да крепне и да се развива. През 1867 г. във Варна било открито и девическо училище, по-късно и ученическо дружество, както и от 1867 г. и Търговско българско дружество. През 1870 г. във Варна се открило и българско читалище „Возрождение", а също така и в Добрич, докато в Балчик читалището е било основано по-рано.
към текста >>

във Варна било открито и девическо училище, по-късно и ученическо дружество, както и от 1867 г.
10. Девическо училище във Варна Между това българската национална организация, създадена еъв Варненската епархия, начело с Варненската община, продължавала да крепне и да се развива. През 1867 г. във Варна било открито и девическо училище, по-късно и ученическо дружество, както и от 1867 г. и Търговско българско дружество. През 1870 г. във Варна се открило и българско читалище „Возрождение", а също така и в Добрич, докато в Балчик читалището е било основано по-рано. За поддържане на девическото училище в събора, състоял се във Варна през 1868 г., е било взето следното решение: „Днес в 11 май 1868 г. всички свещеници, що служим в окружията: Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, от които се съставлява главното Варненско българско общество, събрани на първото годишно духовно събрание, след разгледването и нареждането на някои черковни дела, отнасящи се до свещенството ни, съгласно и единодушно решихме волно, щото за в бъдеще Варненското Българско Девическо училище да се поддържа от волната ни помощ, която няма да бъде по-долу от една турска лира, а нагоре ще възхожда непределно по произволението на подарителя.
към текста >>

За поддържане на девическото училище в събора, състоял се във Варна през 1868 г., е било взето следното решение: „Днес в 11 май 1868 г.
През 1867 г. във Варна било открито и девическо училище, по-късно и ученическо дружество, както и от 1867 г. и Търговско българско дружество. През 1870 г. във Варна се открило и българско читалище „Возрождение", а също така и в Добрич, докато в Балчик читалището е било основано по-рано. За поддържане на девическото училище в събора, състоял се във Варна през 1868 г., е било взето следното решение: „Днес в 11 май 1868 г. всички свещеници, що служим в окружията: Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, от които се съставлява главното Варненско българско общество, събрани на първото годишно духовно събрание, след разгледването и нареждането на някои черковни дела, отнасящи се до свещенството ни, съгласно и единодушно решихме волно, щото за в бъдеще Варненското Българско Девическо училище да се поддържа от волната ни помощ, която няма да бъде по-долу от една турска лира, а нагоре ще възхожда непределно по произволението на подарителя. Архимандрит Панарет, настоятел във Варна, Поп Константин А. Д. Иконом в Хадърджа Иван Русев, служител на църквата Иван П. Димитров в Тестеджий Ганчо К. в Капаклий Яни Кир.
към текста >>

всички свещеници, що служим в окружията: Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, от които се съставлява главното Варненско българско общество, събрани на първото годишно духовно събрание, след разгледването и нареждането на някои черковни дела, отнасящи се до свещенството ни, съгласно и единодушно решихме волно, щото за в бъдеще Варненското Българско Девическо училище да се поддържа от волната ни помощ, която няма да бъде по-долу от една турска лира, а нагоре ще възхожда непределно по произволението на подарителя.
във Варна било открито и девическо училище, по-късно и ученическо дружество, както и от 1867 г. и Търговско българско дружество. През 1870 г. във Варна се открило и българско читалище „Возрождение", а също така и в Добрич, докато в Балчик читалището е било основано по-рано. За поддържане на девическото училище в събора, състоял се във Варна през 1868 г., е било взето следното решение: „Днес в 11 май 1868 г. всички свещеници, що служим в окружията: Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, от които се съставлява главното Варненско българско общество, събрани на първото годишно духовно събрание, след разгледването и нареждането на някои черковни дела, отнасящи се до свещенството ни, съгласно и единодушно решихме волно, щото за в бъдеще Варненското Българско Девическо училище да се поддържа от волната ни помощ, която няма да бъде по-долу от една турска лира, а нагоре ще възхожда непределно по произволението на подарителя. Архимандрит Панарет, настоятел във Варна, Поп Константин А. Д. Иконом в Хадърджа Иван Русев, служител на църквата Иван П. Димитров в Тестеджий Ганчо К. в Капаклий Яни Кир. в Черковна Катилий Ст.
към текста >>

53. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г.
Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша.
към текста >>

Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни.
Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В.
към текста >>

на девическото училище - Стефана Н. Икономова.
следующата година (29). - Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33). За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков).
към текста >>

Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел").
- Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33). За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К.
към текста >>

и девическото класно училище.
Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура.
към текста >>

То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К.
Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
към текста >>

(Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков).
(Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище.
към текста >>

Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
към текста >>

След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища.
За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност.
към текста >>

Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище.
(Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д.
към текста >>

Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом.
От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието.
към текста >>

Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище.
Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища.
към текста >>

Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища.
Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии.
към текста >>

Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език.
Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката.
към текста >>

Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище.
На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа.
към текста >>

Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката.
Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото.
към текста >>

До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище.
В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото. Но ако се предприемеше да се направи нещо отсега нататък, ще имаме надежда, че догодина зданието ще бъде свършено и готово. Ако, обаче, се пропусне това лято, тогава трябва да се чака бездруго още две години и за две години трябва да се търпят всичките мъчнотии, които среща днес учебното дяло във Варна.
към текста >>

Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А.
Затова Ви моля да се направи каквото е възможно, за да не се изостави това лято да замине, без да се изкарат поне основите и дуварите на новото здание за реалката. Аз Ви моля да ми простите, загдето се осмелих да Ви безпокоя за работи, които, вероятно, не влизат строго в моите длъжности. Но като виждам отблизо всичките неудобства на така наречените тука училища и като слушам мъмренията и оплакванията на всички, които служат по учебната част във Варна, както и на гражданите, помислих си, че няма да ми се вмени в погрешка това, гдето Ви писах. Май 1883 година." Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум". Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон".
към текста >>

„Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност.
към текста >>

54. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр.
до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.). За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си. По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр.
към текста >>

учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува.
декемврий 1872. год., а на 4. декемврий извършва архиерейска служба в старата българска черква. Да се върнем сега към училищното дело. През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервра във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70.
към текста >>

Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив.
През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервра във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история. От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр.
към текста >>

Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868.
и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност. Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I.
към текста >>

г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис".
Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I. отделение има 15 паралелки с 333 и Ш. „ 14 277 II. клас има 4 „ 164 „ III. 3 „ 117 „ Всичко: 465 ученици 73 момичета.
към текста >>

девическа прогимназия I.
313 282 303 256 1154 момичета II. мъжка прогимназия I. клас има 4 паралелки със 167 ученици II. „ 3 „ 124 „ II. „ 2 „ 76 „ Всичко: 367 ученици I. девическа прогимназия I. клас има 5 паралелки със 182 ученички II. „ 2 „ 77 „ II. „ 2 „ 84 „ Всичко: 343 ученички II. девическа прогимназия I. клас има 2 паралелки с 83 ученички II.
към текста >>

девическа прогимназия I.
„ 2 „ 76 „ Всичко: 367 ученици I. девическа прогимназия I. клас има 5 паралелки със 182 ученички II. „ 2 „ 77 „ II. „ 2 „ 84 „ Всичко: 343 ученички II. девическа прогимназия I. клас има 2 паралелки с 83 ученички II. „ 3 „ 112 "I. „ 3 „ 81 Всичко: 276 ученички Държавна мъжка гимназия Реален отдел I. (IV.) клас има 3 паралелки със 139 ученици VI „ 2 „ 85 „ II. (V) „ 1 „ 24 VII.
към текста >>

Държавна девическа гимназия I.
„ 3 „ 112 "I. „ 3 „ 81 Всичко: 276 ученички Държавна мъжка гимназия Реален отдел I. (IV.) клас има 3 паралелки със 139 ученици VI „ 2 „ 85 „ II. (V) „ 1 „ 24 VII. „ 1 „ 12 „ Всичко: 104 ученици А всичко в двата отдела: 425 ученици. Държавна девическа гимназия I. (IV.) клас има 4 паралелки със 149 ученички VI. „ 3 „ 134 „ II. „ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици.
към текста >>

55. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна. Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н. И. В.
към текста >>

56. IV.18 август, 9 часа сутринта

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
към текста >>

57. IV.19 август, 9 часа сутринта

19 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов написа девиза и каза: - Ще го носите със себе си.
19 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов написа девиза и каза: - Ще го носите със себе си. В това има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с него. Това е Божията воля за вас. След трите закона на Веригата, дадени на 16 август, написва се това, дадено на 19 август сутринта. „Все, що попросите в Мое име, Аз ще го сторя.
към текста >>

58. IV.17 август, вторник

За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите си в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях." Изредихме се по 6 души в олтаря на молитва, след което г-н Дънов обяви: - Въпросите, за които се каза, че може всеки от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18 август, за което трябва да се явите тука в 7 часа сутринта.
Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 60 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо Слънцето е потъмняло, като е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето; също, ако имате една обикновена лампа, пред която ако положите електрическа, обикновената лампа няма ли да потъмнее? За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите си в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях." Изредихме се по 6 души в олтаря на молитва, след което г-н Дънов обяви: - Въпросите, за които се каза, че може всеки от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18 август, за което трябва да се явите тука в 7 часа сутринта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест" и се молихме с „Отче наш".
към текста >>

59. IV.19 август, неделя

Сега ще турим за девиз: Да търсим първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ни се придаде.
Защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък ще има по-големи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да се не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат. Даже нашият умствен и материални застой се обуславя от непослушанието. Сега ще турим за девиз: Да търсим първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ни се придаде. Ако това правим, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се иска по-голямо налягане и по-голям труд. Обаче нека сега започнем с елементарните работи, именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат други наши приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете. Защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно и донасят по нещо, т.е.
към текста >>

60. Наряди за 1922 г.

Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога!
Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов.
към текста >>

Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз.
Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов, начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си,Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната проявена Любов,която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са. Амин. 4. Молитва на Духа.
към текста >>

61. Наряди за 1928 г.

Коишев, Михаил Ангелов, Нейчо Паскалев, д-р Бански, Братя Маркови, Братя Константинови, Върбан Христов, А.Бойнов, Иван Девитаков, Иван Дойнов, Михаил Сандев, Стефан Мандов, Рашо Болашиков, Сава Калименов, Тодор Абаджиев, Жечо Вълков, Пенков, Колю Кюмюрджиев, Стоян Желязков, В.
Попов, Димитр Христов, Никола Ватев, Михаил Райнов, Иван Калканджиев, Минчо Сотиров, Е. Иванов, Иван Чернев, Г. Наумов, Христо Арабаджиев, К. Георгиев, К. Терзистоев, Димитр Марков, Стефан Желев, Н. Коишев, Михаил Ангелов, Нейчо Паскалев, д-р Бански, Братя Маркови, Братя Константинови, Върбан Христов, А.Бойнов, Иван Девитаков, Иван Дойнов, Михаил Сандев, Стефан Мандов, Рашо Болашиков, Сава Калименов, Тодор Абаджиев, Жечо Вълков, Пенков, Колю Кюмюрджиев, Стоян Желязков, В. Милевски, В. Искренов, М. Краев, К. Иларионов, Влад Пашов, Ат. Николов, Ив.
към текста >>

62. Наряди за 1946 г.

Христос казва: „Дойдох да изпълня не моята воля, а Волята на Отца, Който ме е изпратил." Христос излага разказа за петте разумни и петте неразумни деви.
От този ден нови сили на разумната природа влизат в действие, почва прилив на животворни и духовни сили. Учителят, чрез празника 22 март, иска да ни свърже с ритъма в природата, с вътрешния й живот. От друга страна, 22 март - началото на пролетта - ни наумява и за една друга пролет, която идва днес - пролет в човешката душа, в живота на човечеството. Ражда се едно ново съзнание, човешката душа се пробужда! Идеята, която ще легне в основите на новата култура, е: Изпълнение Волята на Бога. Христос казва: „Дойдох да изпълня не моята воля, а Волята на Отца, Който ме е изпратил." Христос излага разказа за петте разумни и петте неразумни деви. Когато дошъл младоженецът, първите имали масло в светилниците си и влезли вътре, а вторите нямали масло и останали вън. Тази притча говори за нуждата от будно съзнание. Особено в днешната епоха се изисква от човека будно съзнание, за да приеме духовната вълна, която сега слиза към земята. Това, което сега ще се изяви на земята, е Любовта като принцип - Космичната Любов. Човечеството влиза в нов свят - в света на Любовта.
към текста >>

63. Наряди за 1948 г.

Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей.
В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни. Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот." Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш. Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей. Всички блага на живота се донасят от разумни същества - хлябът, плодовете, светлината, мисълта, добрите чувства. Чрез всеки човек Бог изпраща нещо специфично, едно специално благо, което чрез никой друг не може да се изпрати. Затова всеки трябва да извърши работата, която Великото Разумно Начало иска от него. Злото в света, това са пропуски, онези места, където липсват специфичните Божии блага. Съществата, които са били натоварени да ги донесат, са се захласнали и не са ги донесли навреме.
към текста >>

64. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

“ Девизът, който трябва да турите, да бъде: „Ние ще изпълним Твоята воля тъй, както искаш.“ Ще кажете: „Не се обещаваме, защото мъчно е да се изпълни волята Божия.“ Веднъж имате такова съмнение, то е от лукаваго.
Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. Ще ви кажа какво Господ мисли за вас. Той казва, че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и макар че толкова храна ви праща, вие сте гладни и болни. Сега гледайте да се научите да пристъпвате като малките деца, а да не престъпвате Христовото учение. Имате ли някой труден въпрос, повикайте вашия Баща и кажете: „Татко, понеже Ти изпрати Христа на Земята, то нека бъдат Твоите думи тъй, както си ги казал! “ Девизът, който трябва да турите, да бъде: „Ние ще изпълним Твоята воля тъй, както искаш.“ Ще кажете: „Не се обещаваме, защото мъчно е да се изпълни волята Божия.“ Веднъж имате такова съмнение, то е от лукаваго. Трябва да се изпълнява волята Божия, заради Господа, а не заради света. Какво иска Господ? Да изпълниш това, което си обещал. Това иска и Христос. Христос, Който е светът, Той е и в плът, която не умира.
към текста >>

65. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Тази, първата връзка, е нов елемент, който ще разреши вашата задача и ще осмисли живота ви и бъдещото ви състояние ще се урегулира, тъй че няма да бъдете като онези 5 глупави девици, а ще бъдете онези 5 девици, които ще влезете с младоженика.
Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В туй отношение аз ще ви съдействувам, ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали и тази, новата връзка, която сега се образува. Да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази вътрешна връзка, понеже имате опитности. Тази, първата връзка, е нов елемент, който ще разреши вашата задача и ще осмисли живота ви и бъдещото ви състояние ще се урегулира, тъй че няма да бъдете като онези 5 глупави девици, а ще бъдете онези 5 девици, които ще влезете с младоженика. Искам сега да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че ще има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Че ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за отношенията вкъщи, за отношенията навън, в света, аз говоря за вътрешните отношения, а то е Божественото.
към текста >>

66. ПЕТИ МЕСЕЦ

" Този трябва да е нашия девиз.
22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава дейс- твувай! " Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие. Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши. Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно. 22. XI.
към текста >>

67. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

Един ден аз и брат Девитаков (ангросист на манифатурни стоки) вървим по главната улица на Търново и разговаряме.
Аз и другарката ми бяхме редовни посетители на събранията на кръжока на обществото ни Бяло братство там. Аз бях един от най-изтъкнатите негови членове, като теоретик. Ръководител на кръжока в Русе беше брат Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Той ръководеше молитвите и песните в събранията, а теоретик в кръжока бях аз. През есента на 1923 година бях назначен за член на Търновския окръжен съд. Един ден аз и брат Девитаков (ангросист на манифатурни стоки) вървим по главната улица на Търново и разговаряме. Той ми каза: „Този гражданин, който иде срещу нас, е запасен полковник, той е наш съмишленик. Сега ще те запозная с него." Когато той чу че се казвам Стефан Тошев, той ми каза: „Ти в 1919 г. всяка неделя не държеше ли беседи в кръжока в Русе? " Отговорих му утвърдително. Той каза: „Много ценни мисли съм чул от тебе, които и сега помня; а една мисъл съм си записал в тефтерчето и я зная наизуст." Казах му: „Кажи да я чуя." И той я каза.
към текста >>

68. 30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г.

Стефан Тошев

Духът и Истината е нашият девиз.
Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия Живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които му служат, трябва да му служат в Дух и Истина. Духът и Истината е нашият девиз. Ние сме появената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин! Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия светии, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св.
към текста >>

69. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

Ръководният девиз в живота ни трябва да бъде: Преди всичко Царството Божие и Неговата Правда, а всичко останало ще дойде само по себе.
Приемете братски поздрав и поздравете и другите братя, които се подвизават. Д-рДуков Казанлък, 23.06.1912г. Драги ми Тошев, Писмото Ви получих и разбрах. Чакам да изпратите документите, за да направим потребното. Решението Ви да отидете в града за учител ме радва много и заради жертвите, които правите за Божието дело, Бог ще Ви възнагради от друга страна. Ръководният девиз в живота ни трябва да бъде: Преди всичко Царството Божие и Неговата Правда, а всичко останало ще дойде само по себе. Вие сте още млад, но сте съумели да изберете най-добрата част. Види се, такова е Божието предопределение за Вас. Вървете, приятелю, с твърди стъпки по тесния път, който сте избрали, защото само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Нека сам Господ да бъде ръководител в живота Ви. Тук Божието дело си върви по своя нормален развой.
към текста >>

70. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия.
Онзи земеделец е на мястото си, който не хвърля семената напразно. Онзи учител е роден за учител, чиито методи на работа са сто на сто резултатни. Онзи военоначалник има право да обявява война, който е сигурен в победата. И като си мислех, и като мисля, и като продължавам да мисля, казвам си: Една книга има, от която човек може да черпи знания, тя е книгата на необятната жива, разумна природа, книгата на целокупния живот. Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя. Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия. Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение.
към текста >>

71. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Паша Теодорова

Това учение не е забравило и жената, майката, сестрата и девицата.
9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила." „Да възлюбиш ближния както себе си." (Матея 22:37, 38.) От десетки години насам в България изниква самобитно, мощно и величаво по форма, съдържание и смисъл - Новото учение - неподражаем, картинен и жив превод на Христовото учение, според езика на Разумната, Велика и Жива природа - език, който майсторски във форма на светлина, образи и картини в целокупния живот: ту в обществения и политически живот, като някой гигант държавник и общественик, който посочва забравените кодекси и правила, написани дълбоко в сърцето от мощната ръка на Великия Създател; ту в семейния живот, във форма на вечногорящ светилник и топло огнище, като условия за създаване на велики добродетели, които творят и отглеждат младото поколение; ту в религията и науката, чиито мъртви форми оживява и одухотворява, като прави от тях нещо цяло и неразривно; непримиримото от вековете примирява, като дава нови импулси за работа, за творчество, за нов живот. Наред с достойните за човешката личност професии - музика, художество, архитектура и ред още изкуства, този език прониква и в най-грубите човешки занаяти: първите от тях преобразява под действието на светлите игриви лъчи на Слънцето; тук ще чуете ритъма на душата и на духа, пулса на сърцето и на ума, стройно съчетани в нова Божествена песен на Любовта. Грубите човешки занаяти пък превръща в музика и наука, под чиито тонове обикновеният работник става одухотворен деец, зидар на новото, на вечното в света. Новото учение в България е създадено от Учителя Петър Дънов. Ново е само това, което Любовта носи. Това учение не е забравило и жената, майката, сестрата и девицата. На времето си и до днес още Христос работи за жената. И Учителят продължава великата мисия на Христа - да събуди жената, ако е заспала, да я повдигне, ако е паднала; да я възкреси, ако е мъртва и да й подаде ръка, за да я заведе при Онзи, от когото е излязла. Да се говори за жената, неразривно с това изпъква и мъжът. Затова ето какво казва Учителят: Мъжът трябва да служи на първия закон - любов към Бога. Жената - на втория закон - любов към ближния.
към текста >>

В този смисъл всички хора трябва да бъдат деви, абсолютно чисти, ако искат роденото от тях никога да не умира.
Който носи майката в себе си, той е истински човек. Жената е тази, която спасява света; жената е тази, която държи ключовете на живота. Под думата „майка" се разбира душа, пълна с любов и светлина; под думата „майка" се разбира душа, която ражда и децата на която не умират. Жена, на която децата умират, не е майка. Майка е само чистата жена, девата, на която децата не умират. В този смисъл всички хора трябва да бъдат деви, абсолютно чисти, ако искат роденото от тях никога да не умира. Под думата „жена" в прав смисъл се разбира чистата дева, свободна от всякакви криви и изопачени образи в ума си. Тя е независима и люби само Бога като първоизточник на нещата. Майка е онази, която носи любовта; майка е онази, която носи живота, а не смъртта, на свободата, а не на насилието. Следователно, ако майката каже на децата си, докато са в утробата й още, че не иска да воюват, да вършат убийства и престъпления, като се родят, тези деца ще носят идеите на своите майки. Тогава и децата ще бъдат проводници на новите идеи и ще работят за повдигането на човечеството.
към текста >>

72. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам. Но първата беседа чух на Великден 1916 година. Не знаех, че беседите се стенографират, пък и не познавах много братя и сестри, не се разговарях с никого. Стаичката, в която Учителят държеше беседи на „Опълченска" 66, беше много малка и аз не влизах вътре, а стоях изправена на вратата на тази малка стаичка и оттам слушах двете беседи, отдето се чуваше добре.
към текста >>

73. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София.
Аня също беше много хубава, много интересна, много интересен човек, с много възможности да направи семейство. И тя не се съгласи да се ожени. Паша, от същия тип. За семейство, лично семейство, раждане на деца и това не ги интересуваше. Сега Паша учи химия при професор Райков. Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София. И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра студентка и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си. Тя е автор на учебник по химия за осми клас - последният клас в гимназията. Такъв учебник тогава не съществуваше. Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше. Тя беше автор.
към текста >>

Г.П.: Това не мога да ви кажа, защото нея я пак погват като човек с някакви идеи и не знам дали направо от Първа девическа гимназия дойде в Русе, когато аз отидох там да уча като ученичка.
В.К.: Той тогава е стенограф в Народното събрание и той има учебник. При него тя учи. Г.П.: Да. В.К.: Сега, тя е учителка в гимназията. Колко години е там? Г.П.: Това не мога да ви кажа, защото нея я пак погват като човек с някакви идеи и не знам дали направо от Първа девическа гимназия дойде в Русе, когато аз отидох там да уча като ученичка. Това беше 1920-1921 година. В.К.: И тя впоследствие идва и става стенограф в Народното събрание. Г.П. Тя става стенограф в Народното събрание, но точно кога... Значи сигурно след уволняването й като учителка. Не мога точно да кажа, това не ми е известно. Но и там я уволняват, пак като разбират убежденията й.
към текста >>

74. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Той беше полувисш земеделски институт за девици, подготвяхме учителки за практическите училища.
Той е некадърен човек. Оставих го така да си мъждука. Аз не съм тръгнала да убивам хората. Дума да не става, такова нещо, но не се подчиних. А мен ме пратиха тогава в полувисшия институт в Пазарджик - преподавател. Той беше полувисш земеделски институт за девици, подготвяхме учителки за практическите училища. Там на друга беда. Пак моята дейност беше причина. Най-напред направих парк върху чист пясъчник, като избрах подходящи растения. Организирах работниците. Всеки на място да се явява, всеки това да прави, отчет на всичко и т.н.
към текста >>

75. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Много е интересно как са получили това име, Говедеви, защото дядо ми е бил революционер и е убит.
Баща ми е от Самоков роден, а майка ми от Русе. В.К.: Кога е роден баща ви? М.Г.: 1887 г., а пък майка ми, тя е девет години по-млада, значи 1878 година. В.К.: С какво се занимаваха от рода на баща ви? М.Г.: Баща ми е близнак с чичо ми. Много е интересно как са получили това име, Говедеви, защото дядо ми е бил революционер и е убит. С Васил Левски е работил заедно и така там са се крили, метох е имало в Самоков и за мое щастие или за нещастие, и аз като комунистка също се крих в тоя метох през фашистко време. Но баща ми се ражда последен, той е най-малкият от всичките. Баба ни е имала седем деца. По-право пет и е била бременна, когато дядо ми е бил убит или от побоища е умрял, и ражда две близначета, чичо ми Павел и баща ми, най-малкия - Петър. Павел и Петър.
към текста >>

М.Г.: И оттам идва прякорът Говедевите, Говедевите.
В.К.: Той е комунист. М.Г.: Тогава ги организира Борис хаджи Сотиров в комунистическа група, на 14 години когато е бил. А пък другите не са се занимавали с това. А когато той се ражда, баба ми, бидейки вече със седем деца, някои съседи дошли и казали: „Еленице, имаш толкова деца, ще ги осиновим, дай тия двете близнета." Значи всички са били момчета, само едно момиче, и тия двете пак момчета. „Ще ги отгледаме в София, ще ги изучим." - „А, они ми са кротки като говедата, не си ги давам." В.К.: Като говедата. М.Г.: И оттам идва прякорът Говедевите, Говедевите. Щото Говедарови има, но Говедеви няма в цяла България. От това, че са били кротки като говедата. А баба ми е била доведена от хранениче момиче, взето от някоя си баба Стокя, но която не е имала деца. В.К.: Те бяха от...? М.Г.: Баба ми е от Чамурли, село Чамурли - Самоковско.
към текста >>

Щото Говедарови има, но Говедеви няма в цяла България.
М.Г.: Тогава ги организира Борис хаджи Сотиров в комунистическа група, на 14 години когато е бил. А пък другите не са се занимавали с това. А когато той се ражда, баба ми, бидейки вече със седем деца, някои съседи дошли и казали: „Еленице, имаш толкова деца, ще ги осиновим, дай тия двете близнета." Значи всички са били момчета, само едно момиче, и тия двете пак момчета. „Ще ги отгледаме в София, ще ги изучим." - „А, они ми са кротки като говедата, не си ги давам." В.К.: Като говедата. М.Г.: И оттам идва прякорът Говедевите, Говедевите. Щото Говедарови има, но Говедеви няма в цяла България. От това, че са били кротки като говедата. А баба ми е била доведена от хранениче момиче, взето от някоя си баба Стокя, но която не е имала деца. В.К.: Те бяха от...? М.Г.: Баба ми е от Чамурли, село Чамурли - Самоковско. А пък дядо ми е от Разлог.
към текста >>

Но впоследствие ставаме Говедеви, поради тая именно причина, че били кротки като говедата.
А баба ми е била доведена от хранениче момиче, взето от някоя си баба Стокя, но която не е имала деца. В.К.: Те бяха от...? М.Г.: Баба ми е от Чамурли, село Чамурли - Самоковско. А пък дядо ми е от Разлог. И той се е казвал Разлоглийски. Но впоследствие ставаме Говедеви, поради тая именно причина, че били кротки като говедата. В.К.: Как се казваше дядо ви? М.Г.: Разлоглийски. Той се казва Георги Разлоглийски. Другият ми дядо, той пък е граф. В.К.: По линията на...?
към текста >>

76. 13. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

- „В първата девическа." Първа девическа беше отлична гимназия.
" И така, като свърши, аз я чакам. Вече има съвет. Така докато съм там, това беше последното. А преди това частната ученичка по история, частната ученичка по география, по седем предмета - вънка. Само по химия гдето закърпих тройка, химия, биология и отивам горе на Изгрева и плача под прозорците на Учителя и казвам: „Скъсаха ме по всички предмети." - „Къде беше? - „В първата девическа." Първа девическа беше отлична гимназия. Ама като на себе си го казва: „Там все такива ги правят." И се качва горе. В.К.: Това Учителят. Какво казва? М.Г.: Учителят. Ама тихичко: „Там все такива ги правят." В.К.: Да.
към текста >>

77. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Един ден, когато да се явявам на изпит в гимназията и аз го питам: „Учителю, къде да се явя сега на изпит, защото тука в София е блокада, бомбардировка, разни неща, нали и това." - „Рекох, идете си в родния град - Самоков." Викам си: Ах, Учителят не знае ли, че баща ми е убит там и че семейство Говедеви е под надзор, а плюс това Държавна сигурност - полицията е там в Самоков.
20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ М.Г.: Обедите с Учителя. Нали с Учителя в Мърчаево, които сме правили там. Тогава често ходех аз в Мърчаево. Беше ми по-лесно да ходя в Мърчаево, отколкото да ида до Самоков, нали. И затова, но Учителят ме прати в Самоков. Един ден, когато да се явявам на изпит в гимназията и аз го питам: „Учителю, къде да се явя сега на изпит, защото тука в София е блокада, бомбардировка, разни неща, нали и това." - „Рекох, идете си в родния град - Самоков." Викам си: Ах, Учителят не знае ли, че баща ми е убит там и че семейство Говедеви е под надзор, а плюс това Държавна сигурност - полицията е там в Самоков. Тя се е преместила от бомбардировки." - „Рекох в Самоков, в Самоков идете! " Викам, като ме праща в Самоков, какво да правя? И казах на Паша: „Какво да правя сега, Учителят в Самоков ме прати." - „Милке, сигурно е за добро, иди! В Самоков може би духовете там на майка ти, баща ти да ти помогнат, где да знам." То и тъй стана, защото 4-ти, 5-ти клас аз взех тука, в различни гимназии, където определи Министерството за частни ученици, а там 6-ти клас трябва да се явя, учих немски език с Аня, сестрата на Паша. Тук е интересен случая, много- хубаво се представих.
към текста >>

78. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Бог да му прости, но... За съжаление, например, в младежкия клас трябваше да влизат само хора чисти, като Паша, нали, девици.
М.Г.: Ами хайде де! Петър ни свързва. В.К.: Значи такива ми ти работи. М.Г.: Да. Та затова аз към Петър нямам хубаво чувство. Бог да му прости, но... За съжаление, например, в младежкия клас трябваше да влизат само хора чисти, като Паша, нали, девици. Обаче в младежкия клас влизаше и Илия Узунов, който беше близък с неговата там, Стоянка Илиева и Борис Николов, който казват че бил също така живял с Мария, и Тодора и Ангел, не ги знам още кои бяха. И аз тогава си казах: аз съм разведена. Сега в момента нямам мъж. Защо да не влеза в младежкия клас? И по този повод аз казах, сънувах Учителя, той ми отваря вратата, но не ми казва „Влез." И аз не влезнах.
към текста >>

79. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Държах практическата си лекция в 1-ва Софийска девическа гимназия по психология: „Обществени усещания".
Послушание: Любовта трябва да се проявява безкористно. Можеш да отричаш светлината, но не можеш да я унищожиш. Държавен изпит: Писмен, 2.Х1.1925 г. на тема: Индукция и дедукция и тяхното приспособление при изследването и обучението. 12.ХІ.1925 г. четвъртък. Държах практическата си лекция в 1-ва Софийска девическа гимназия по психология: „Обществени усещания". 18.II.1926 г. четвъртък 3-то събрание на сестрите с Учителя. 2 упражнения за 10 дни: 1-то: 10 минути преди ставане и преди лягане дълбоко размишление, тихо и спокойно да приемем първите лъчи на Истината и вечер да си оставим всичкия товар и леко да се представим пред Господа. 2-то: Сутрин, обед и вечер да си отбележим какво е нашето разположение дълбоко вътре в себе си и какво е времето вънка. 19.ІІ.1926 г.
към текста >>

80. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

Там се помещаваше и девическата гимназия.
Но така беше, според къщата в която живеехме, падаше се да уча в това махленско училище. Учителката ни се казваше Кина Кънева, при нея изкарах първо и второ отделение. А училището ни се казваше „Бабиното Маламкино" училище. Види се, къщата е била на някоя жена баба Маламка. Там учихме една година, а на следващата ни преместиха в друго здание, специално за училище, намиращо се към центъра на града. Там се помещаваше и девическата гимназия. Към края на учебната година, баща ми ми каза, че ще се явя на изпит за завършено второ отделение, понеже ще отидем да живеем в друг град. Наистина, след няколко дни учителката ме заведе в една стая, при още двама учители, които ме изпитаха на кратко по предметите, които съм учил: четене, смятане, писане. Дадоха ми свидетелство за преминаване в трето отделение. През останалите малко дни от учебната година, не ходих на училище в Сливен.
към текста >>

81. 116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ

Николай Дойнов

Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева.
116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура.
към текста >>

Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас.
В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник. Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас. Наистина, ако вземем под внимание, онова, което Астрономията ни дава ще се натъкнем на богатото съдържание, което има в това съзвездие на слънца, освен тези, които можем да видим с просто око. Има такива интересни със своя променлив блясък, други пък двойни и най-после, там има една галактика, която издава светлина сто милиона пъти по-силна от светлината на нашето слънце. Един по- задълбочен поглед на всичко това, ще ни покаже смисъла на образа, който е дал Саабей за това съзвездие. Ако започнем от най-ниското стъпало да разгледаме света пред нас, ние не може да не забележим една велика закономерност, която цари в основата на всичко, което има пред нас. КРИСТАЛИТЕ - ако ние нарушим формата на един кристал, то той поставен в средата и условията, при които е създаден, ще възобнови строго определената си форма.
към текста >>

82. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

"Като девица преизбрана"... Доп.
Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, катзефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли?
към текста >>

Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли?
"Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, катзефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?... Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с.
към текста >>

"Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid.
Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Пс. 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)".
към текста >>

- Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?...
- Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?... --------------------------------- [1]Цитата се публикува по отпечатания в списанието.
към текста >>

83. 3. POESIA MYSTICA

Иван Толев

С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот.
Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голем, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откров. - 21; 10-11). С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

84. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна!
4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия.
към текста >>

85. 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА

И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.
Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги: „Мене роди Бог със любов и озари със живота нов. Едва-едва расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней." И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:" Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият?
към текста >>

86. 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА

И ето веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней." Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка": Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път. и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко.
към текста >>

87. Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)

И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива.
Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев) Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път, и пречките една след друга побеждава. Безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев 4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр. 126 -128 в оригинала (114 -116 тук).
към текста >>

88. 1925 година

Хора се трупаха, жени, девици, за да разгледат училището.
Важна мисъл извадих: „И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот," После: „Търпението е базата, върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога". 24 май [1925 год.], Свети Кирил и Методи Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох. Училището бе още от първия ден украсено от децата много хубаво. Репетираха си хора, също и стихотворенията и чакахме да се свърши църква и да почне водосветът. Хора се трупаха, жени, девици, за да разгледат училището. Ние, учителството, излязохме навънка. След 10 1/2 ч [дойде] свещеникът и почна водосвета, Щом се свърши, започна утрото. Откри се с хор и след това говори Н. Генев, после - декламации от деца, песни сола, дуети, канони и т. н. След свършването на утрото си отидохме да се храним.
към текста >>

12.Х.1925, понеделник Като станах и се умих, свърших наряда, четох нещо от Библията, от Исаия 53 и 54 глава, където се говори за Христа какъв ще бъде и за девиците, които не се женят.
После влиянието им върху разните мозъчни центрове. Как се въздействува на неразвити центрове, на други хора. Как трябва да заспим, ако не ни се спи, и т. н., и т. н. В Ковачевец, по неразположение, не отидох на беседа. 12.Х.1925, понеделник Като станах и се умих, свърших наряда, четох нещо от Библията, от Исаия 53 и 54 глава, където се говори за Христа какъв ще бъде и за девиците, които не се женят. После се хранихме, Иван отиде на огъстака, а аз до 11 ч писах ей-този дневник. Четох по педагогика за възпитание на чувствата, за възпитание на волята, значение и цел, средств3 на барата над Пенковчини. Вечерта отидох на Ковачевец на школа. Четох 4-та лекция от Общия клас, година първа. Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [?
към текста >>

89. 1929 година - продължение

Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота.
У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно.
към текста >>

90. 1931 година

Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа.
1931 година 1.I.1931 год., четвъртък Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога.
към текста >>

Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица.
Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани.
към текста >>

Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак.
Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен.
към текста >>

Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес].
Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя. *(на есперанто) - „Условието на вечния живот". (Бел. М. И.) ^ брести - диал.
към текста >>

91. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Понеже тя е решила живота си да прекара девица.
Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля.
към текста >>

92. 1934 година

Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България.
Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си.
към текста >>

Понеже тя е решила живота си да прекара девица.
Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля.
към текста >>

93. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган.
Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви б - п, д - т и др. в 1П отделение. След това областен агитатор от Обновата Алексиев от Берковица, говори на тема „Авторитарната държава нейните принципи и идеи". Вечерта доведох в Равна народния певец на народни песни Йордан Стоянов, род. гр. Варна. Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган. 20.ХII.1934 год., четвъртък Сън: Сънувал съм, че при мен има две змии боа, но дълги, много дълги, като върлини. Едната съм убил и другата - убита, но главата несмазана. Каня се да ги дера, та кожите им да намъкна на върлина и да гледат хората какви големи боа има тук. Аз съм на един дувар и силно изтрясках с нещо, за да проверя дали боата е мъртва или жива, обаче се оказа, че е жива, тя си дигна главата. Но си казах, че трябва да се доубие, защото, макар и жива, тя е безсилна, защото бе омаломощена от студа ли, или ги е убил някой друг, или аз съм ги убил, но не помня точно кой ги е убил и положил пред мен, за да ме заставя да ги дера и да се занимавам с тях.
към текста >>

94. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит.
След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал. След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си.
към текста >>

95. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка.
1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.11.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве.
към текста >>

96. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Девизът на Шестата раса: „Работи при всички условия на живота." Който работи при всички условия на живота, това значи, че има вяра.
Изобилието е, което измъчва хората, а не недоимъкьт. Новото в музиката трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика е вървяла по Мойсее-вия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант. 8. Разговор с Учителя пред салона към 8.30 ч на 18.V.1934 год. Девизът на Шестата раса: „Работи при всички условия на живота." Който работи при всички условия на живота, това значи, че има вяра. Вървиш и виждаш, че някой си счупва крака - ти не трябва да махнеш с ръка, да не гледаш, но ще се спреш и мислено ще превържеш крака, ще проектираш мисъл, че ще оздравее. Това ако не го направиш, след време и твоят крак ще се счупи. Така става с всички случаи в живота. Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мен. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мен.
към текста >>

97. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Те са съществата на шестата раса, които ще имат за девиз: да дават, без да взимат, без корист и със себеотрицание да помагат и да слугуват на по-мажите свои братя.
* * * Душите, които са се домогнали да хванат двете опорни точки на живота, изразени в двата велики принципа - „Любов към Бога и Любов към ближния", те са вече положили новото основание на своя живот, което е Исус Христос! Те са и ще бъдат израз на Христовата Любов. Те са синовете - служителите на Бога живаго! Те са. носителите на новата култура, на новите разбирания, на новата философия на живота. Те са съществата на шестата раса, които ще имат за девиз: да дават, без да взимат, без корист и със себеотрицание да помагат и да слугуват на по-мажите свои братя. През техните кристални форми животът на Единния ще прелива и проектира във светли мисли и нежни чувства към умовете и сърцата на страждущите, умъчнени, изгубили своя компас в пътя на живота Божии създания! Тези същества на идващата раса - на новото човечество, ще бъдат център на всемирната любов, която ще се проектира чрез тях, подобно на слънчевите лъчи, и със своите ръце на благосклонност ще се притичат към всички нуждаещи се творения от помощ, без разлика. Носени с крилата на светлата, чиста мисъл и топло чувство, крачейки с дългите крака на добродетелта, те ще вършат своята свещена служба! От Любов към Бога те ще служат, ще помагат на своите ближни за тяхното повдигане. Мечта на моята душа е и тя да влезне в армията на новите Служители Божии!
към текста >>

98. 4.Първи стъпки. Духовна работа със светли мисли

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя.
За първи път като работник на Божията нива, в Духа на Великия Учител. Празнично облечена, в най-хубавата дреха, с пълна чанта беседи, целунах ръка на Учителя и потеглих за града, придружена от брата Звездински. Минахме през красивата алея на боровата гора. Срещнахме много работници и работнички млади, които радостни и с песни вървяха на работа. Ний вървяхме напред, а те - след нас, сякаш намериха своите водачи, които им показват пътя към високия идеал на човешката душа. След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя. Усмихнати, те ги приеха с радост и тържествено обещаха, че ще ги прочетат. След като им пожелахме духовно обновление и след като им показахме пътя за Изгрева, да видят и чуят Учителя, ний се разделихме сърдечно. Те си продължиха пътя, а ний стремително се насочихме към бурното море на многолюдния град, като ловци на души разумни, които чакат светлина и свобода за нов Божествен живот. Минавайки през голямата навалица от разнообразен свят, в съзнанието ни се представи необятната благодатна Божия нива, която много отдавна очаква своите работници да посеят семената на новия живот и новата култура.
към текста >>

99. 18. Писмо от Елена Хаджи Григорова до брат Тошев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Това е неговият девиз.
Много пъти Учителят ни е казвал, че в човека са вложени всички възможности и че в него са посадени ония семенца, които ще дадат едно съвършено същество, с ум светъл като слънцето, със сърце чисто като кристал, с душа обширна като цялата вселена и с Дух мощен като Бога и едно с Бога. В лицето на човека днес аз виждам не човека, израз на Божествените добродетели, какъвто трябва да бъде, а съвсем противоположното на това, и казвам: ето един заровен бисер, върху който природата дълго време ще трябва да работи, за да се разрови и да блесне със своята красота. Друг един случай, пак за човека: четох веднъж, че няколко младежи били осъдени заради своите идеи - за мир и свобода, и чакайки своя край, един от тях се провиква: „Братя, вие ни убивате, но ние ви прощаваме." Вглъбена в тези мисли, в съзнанието ми възникнаха мъдрите слова на нашия Учител, който казва, че има няколко вида хора: глупави, които постоянно се оплакват и са готови на всяка отрицателна проява; умни, които от всичко се учат и разумно разрешават всички противоречия; гении, които творят и за които всичко в света е постижимо; и светии, които осветяват пътя на хората. За глупавите хора мъчнотиите и противоречията в живота няма да се разрешат. Само умният може да мисли и да разрешава противоречията, а за гения всичко е постижимо. Това е неговият девиз. Мислейки си така, стана ми ясно, че съществуват строго определени закони в природата, от нарушението на които произтичат страданията и противоречията между хората. Разбрах, че животът има дълбок смисъл, че трябва да се живее разумно, че трябва да се учи и да се работи. Често пъти нещо отвътре ме запитва: „Ти човек ли си? " Отговарям: „Разбира се, че съм човек." - „Искаш ли да живееш? " - Искам и това ми желание е всадено в моето естество.
към текста >>

100. 19. Разговор с Учителя