НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
156
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата
девица
от победените племена.
И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата
девица
от победените племена.
Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
към текста >>
Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с
девичи
сълзи.
Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала.
Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с
девичи
сълзи.
А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>
2.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите
девици
, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!...
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка.
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите
девици
, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!...
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
към текста >>
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските
девици
ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!...
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските
девици
ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена
Девица
се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи".
Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена
Девица
се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа.
Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми.
към текста >>
4.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ти сътвори изкупителния кръст на Голгота, на която след Него самоволно отиват всички силни, всички смели
деви
на Вечният.
За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път! Огън свещен! Ти си дарявал сила на ония, които са забравяли и себе си и своя живот за страданието на другите.
Ти сътвори изкупителния кръст на Голгота, на която след Него самоволно отиват всички силни, всички смели
деви
на Вечният.
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел. В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море.
към текста >>
5.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от
деви
.
На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
* Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от
деви
.
Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
към текста >>
Тия
деви
виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
Тия
деви
виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи.
към текста >>
Съдбата вложила в сърцата на тия
деви
силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час.
Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта.
Съдбата вложила в сърцата на тия
деви
силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час.
През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат.
към текста >>
Мощната мисъл и великата любов на тия
деви
пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда.
Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир.
Мощната мисъл и великата любов на тия
деви
пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда.
И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи.
към текста >>
Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на
девите
, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век.
И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи.
Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на
девите
, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце.
към текста >>
Когато някоя от тия
деви
достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна.
Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век.
Когато някоя от тия
деви
достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
към текста >>
6.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вестник на
девиците
.
Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12.
Вестник на
девиците
.
Книжовна вест. Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев. Допълнително ще се обяви цената със специална покана.
към текста >>
7.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и
девиците
на юга не могат да познаят тяхната любов.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал.
Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и
девиците
на юга не могат да познаят тяхната любов.
Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с
девиз
„Красота и Мъдрост".
ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год.
Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с
девиз
„Красота и Мъдрост".
В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име.
към текста >>
9.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Четири
девиза
: Политически – едно родословие продължаващо вечно.
По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото.
Четири
девиза
: Политически – едно родословие продължаващо вечно.
За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила.
към текста >>
10.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Царството Божие е подобно още на десет
девици
, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните
девици
запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници.
Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден.
Царството Божие е подобно още на десет
девици
, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните
девици
запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници.
Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света.
към текста >>
11.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Юношите и
девиците
жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
Юношите и
девиците
жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки.
към текста >>
И вдигнали се много юноши и
девици
.
Но ние сме светлина и радост в очите на нашита родители и не можем да им причиним печал. Други казали: – Ние радостно бихме тръгнали. Но ние току що почнахме да градим нашите къщи и нужно ни е да ги довършим. Трети казали: – Привет на тебе, Адеил! Ние тръгваме с теб!
И вдигнали се много юноши и
девици
.
И тръгнали с Адеил. Отишли в тъмната, грозна далечина. И тъмнината ги погълнала. * Минало много време. За заминалите не се знаело нищо.
към текста >>
12.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Коя
девица
тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си?
Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си?
Коя
девица
тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си?
Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш?
към текста >>
13.
Музиката в живота - Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви
деви
, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички.
Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам.
Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви
деви
, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички.
Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева! Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек! Благословен Богът на Любовта!
към текста >>
14.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е
девизът
на разумния живот.
Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост.
Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е
девизът
на разумния живот.
Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>
15.
Гостуване у Мусалла – Х.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После тия цветове се превръщат на
деви
, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
После тия цветове се превръщат на
деви
, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език.
В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
към текста >>
„Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните
деви
- и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
„Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните
деви
- и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога.
към текста >>
............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните
деви
да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите.
............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните
деви
да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>
16.
Духът на новата раса
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По тия съображения старият
девиз
на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно.
По тия съображения старият
девиз
на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята.
към текста >>
17.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на
девица
, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя.
– Знай: отиваш при царете на четирите стихии. Внимавай! Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай! – Нека, – отвърна На Ну. И тръгна. ............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв.
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на
девица
, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя.
Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента! Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица.
към текста >>
Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на
девица
.
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя. Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента!
Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на
девица
.
Звярът беше станал жена. Цу-Зан-Хор беше царица. Тя попита: – Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш? – Айя, – рече На-Ну.
към текста >>
18.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Четете евангелието: законът е прост; вашият
девиз
е служенето.
Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности!
– Четете евангелието: законът е прост; вашият
девиз
е служенето.
Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда.
към текста >>
19.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Девизът
на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ .
Днешната раса гледа да взема; новата ще живее, за да дава. Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично задоволство - това са неща, които днес всеки дири. Да даваш се смята за жертва, за „себеотрицание". И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък. В моята нова раса „даването" ще бъде общия израз на себеотрицанието на човеците, тяхната най-голяма радост.
Девизът
на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ .
Още в училищата възпитанието е насочено тъй, че единият да превъзхожда своите съученици по знание и физическа сила. Старай се да засениш другите! Тая система се подържа през целия живот. Състезанието, което трови живота, вече си е изиграло ролята, то помогна да се развие конкретният ум. Но това не е най-високото, което може да спечели човечеството.
към текста >>
20.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Попова, ученичка в Шуменската
девическа
гимназия, пише следното писмо до сп.
(Следва) 1. Виж „Житно зърно”, год. VI, кн. 9 – 10 2. Виж Папюс „Методично изложение на окултната наука” 3. Ф.
Попова, ученичка в Шуменската
девическа
гимназия, пише следното писмо до сп.
„Ученическа мисъл", (год. 1, кн. 5 от май 1919 година). „Не мога да не се засмея, като си припомня оня час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма и всички ученички почти единогласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви.
към текста >>
21.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на
девици
, или с бедните и болните.
Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени.
Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на
девици
, или с бедните и болните.
Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри. Животът на съвършените бил прост и строг. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове. (следва) _______________________________________________________________ *) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува.
към текста >>
22.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и
Девис
в Америка е било голямо.
След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка.
Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и
Девис
в Америка е било голямо.
Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр. Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение. -------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>
23.
СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като
девиз
: "Съединението прави силата".
Георги Тахчиев ЕДИНСТВО Не е случаен, стремежът на всички народи да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител. Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало. Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще. Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път.
Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като
девиз
: "Съединението прави силата".
Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне. Причината е вътрешна. Липсва единство, хармония в съзнанието на хората. Кои неща мъчно се постигат? Кои неща са неразбрани?
към текста >>
24.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Олга Славчева ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една
девица
.
Олга Славчева ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една
девица
.
Тя винаги имаше тъжно лице и от очите й постоянно се ронеха сълзи. Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носещи ужас за мореплавателите.
към текста >>
25.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Около него ще съзреш да обикаля една красива
девица
.
Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка.
Около него ще съзреш да обикаля една красива
девица
.
Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя.
към текста >>
Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата
девица
ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата.
Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя.
Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата
девица
ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата.
Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа. Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
към текста >>
26.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти
Деви
, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот.
Напразно са отишли всички грижи на най-добрите лекари. И Берта починала точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. Необикновен случай на прераждане. Индийският печат, както и много вестници в Англия, между които и в. „Морнинг пост", предават интересния случай на прераждане, който сега се проучва от една научна комисия в гр. Делхи.
Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти
Деви
, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот.
Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи. Родителите й проверили и видели, че всичко, което разказва, е вярно. В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти Деви ги познала всичките и ги назовала с имената им. Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра. Шанти Деви увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе".
към текста >>
В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти
Деви
ги познала всичките и ги назовала с имената им.
Индийският печат, както и много вестници в Англия, между които и в. „Морнинг пост", предават интересния случай на прераждане, който сега се проучва от една научна комисия в гр. Делхи. Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти Деви, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот. Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи. Родителите й проверили и видели, че всичко, което разказва, е вярно.
В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти
Деви
ги познала всичките и ги назовала с имената им.
Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра. Шанти Деви увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе". Тя казала още, че имала син, когото родила в първите години на своя брак. И когато търговецът довел и него, тя го познала и му се радвала с истинска майчина любов. Всички подробности, които тя изнасяла за своя минал живот, се потвърждавали като истински.
към текста >>
Шанти
Деви
увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе".
Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти Деви, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот. Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи. Родителите й проверили и видели, че всичко, което разказва, е вярно. В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти Деви ги познала всичките и ги назовала с имената им. Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра.
Шанти
Деви
увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе".
Тя казала още, че имала син, когото родила в първите години на своя брак. И когато търговецът довел и него, тя го познала и му се радвала с истинска майчина любов. Всички подробности, които тя изнасяла за своя минал живот, се потвърждавали като истински. Тя по-рано била родена в 1902. година и тогавашното й име е било Лудги.
към текста >>
Шанти
Деви
била отведена в Мутра, там дето е живяла първи път с мъжа си.
Тя по-рано била родена в 1902. година и тогавашното й име е било Лудги. Синът й бил роден в 1925 година, а тя починала на 24 октомври 1925. г. в Агри. Трябвало да се направят още проверки.
Шанти
Деви
била отведена в Мутра, там дето е живяла първи път с мъжа си.
Тя познала веднага както мястото, така и всички роднини на онзи, когото нарича свой „мъж". Шанти Деви няма физическа прилика с Лудги, но нейният глас, нейният характер, нейните жестове, всичко е като у покойната. Сбирка по окултна педагогика в Гьотеанум. Тя се състояла от 20 юли до 2 август в Гьотеанум - Швейцария. Били държани множество реферати, по-важни от които са: „Човекът в музиката на 16-19 век" - „Човек и музиката в 20 век", „Ритъмът и действието във възпитателното изкуство", „Произход на азбуката", „Възпитание чрез мисълта".
към текста >>
Шанти
Деви
няма физическа прилика с Лудги, но нейният глас, нейният характер, нейните жестове, всичко е като у покойната.
Синът й бил роден в 1925 година, а тя починала на 24 октомври 1925. г. в Агри. Трябвало да се направят още проверки. Шанти Деви била отведена в Мутра, там дето е живяла първи път с мъжа си. Тя познала веднага както мястото, така и всички роднини на онзи, когото нарича свой „мъж".
Шанти
Деви
няма физическа прилика с Лудги, но нейният глас, нейният характер, нейните жестове, всичко е като у покойната.
Сбирка по окултна педагогика в Гьотеанум. Тя се състояла от 20 юли до 2 август в Гьотеанум - Швейцария. Били държани множество реферати, по-важни от които са: „Човекът в музиката на 16-19 век" - „Човек и музиката в 20 век", „Ритъмът и действието във възпитателното изкуство", „Произход на азбуката", „Възпитание чрез мисълта". „Философията като възпитателка", .Методика на естествознанието", „Методика на историята", „Из практиката по музикалното обучение", „Методика на математиката". Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр.
към текста >>
27.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни
деви
се казва, че те са били поканени на сватба.
Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът".
Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни
деви
се казва, че те са били поканени на сватба.
А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето".
към текста >>
28.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една
девица
, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука.
В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една
девица
, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
към текста >>
И той ù благовести, че тя, още като
девица
ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
И той ù благовести, че тя, още като
девица
ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи.
И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва.
към текста >>
И когато Мария, в
девическата
си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи.
И когато Мария, в
девическата
си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво.
към текста >>
Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на
девическите
монастири, където все пак се е култивирала тази идея.
Идеята за девата, която бе проектирана чрез образа на Дева Мария в съзнанието на хората, си остава като че ли все още безсъдържателна форма, митичен образ. Наистина, в наши дни започва да се очертава един социален тип жена, която се стреми да излезе из тесните граници на семейното огнище, за да се прояви с по-широк размах в обществения живот. Но и на този тип жени е чужд идеалът на девата. Би могло все пак да се каже, че тази идея не е била съвсем пренебрегната. В течение на християнската култура са правени, макар и слаби опити, за нейното въплъщаване в каква-годе форма.
Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на
девическите
монастири, където все пак се е култивирала тази идея.
Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето.
към текста >>
Не беше ли изпит за
девицата
зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова.
Не беше ли изпит за
девицата
зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи.
към текста >>
29.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Неговият
девиз
не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот".
Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот.
Неговият
девиз
не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот".
От смърт в живот! От безверие във вяра! От зло в добро! От безлюбие в Любовта! * * *
към текста >>
30.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя ще създаде новата култура, която носи
девиза
: "Всичко в света е за благото на всички”.
На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на Любовта. Сега каквото и да се говори за Бога, за Любовта, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея. Носителка на Божията Любов. душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството.
Тя ще създаде новата култура, която носи
девиза
: "Всичко в света е за благото на всички”.
Това е една малка светлинка от учението за душата, в която Бог живее.
към текста >>
31.
СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените
девици
– За нов живот след сън ги възкресил.
Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч.
Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените
девици
– За нов живот след сън ги възкресил.
Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>
32.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И нека новият
девиз
, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония.
Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите.
И нека новият
девиз
, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
към текста >>
33.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-
Бодевия
закон за планетните разстояния.
Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред.
Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-
Бодевия
закон за планетните разстояния.
В астрологичната пък система той се явява заедно с Уран (а днес и с Плутон) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана". Там споменах също и затова, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най-сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята. Обясненията дадени в "Сфера на Уран” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептун, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е запр. Плутон.
към текста >>
34.
НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една
девица
?
Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея.
Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една
девица
?
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта.
към текста >>
Ще обичаш една
девица
, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява.
Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
Ще обичаш една
девица
, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява.
Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия.
към текста >>
Ти ще обичаш
девицата
, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта.
Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява.
Ти ще обичаш
девицата
, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта.
В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия. Но ще изпрати същевременно и смъртта и ти ще трябва да я приемеш.
към текста >>
Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези
деви
, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат.
За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези
деви
, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат.
Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>
А това е
девиза
на Третия ден. *
Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов.
А това е
девиза
на Третия ден. *
към текста >>
35.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Да бих могла,
девице
, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява.
Да бих могла,
девице
, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред?
към текста >>
36.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Прекрасна
девице
!
Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна! Трънаци са пътищата му, рани глождят нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда!
Прекрасна
девице
!
Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата нива и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта. Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни . . . Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб.
към текста >>
37.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нейният
девиз
е „Бъдете човеци!
В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища.
Нейният
девиз
е „Бъдете човеци!
" Преди години това общество създаде свое трудово училище. Основни елементи на училищната атмосфера са любовта, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта. Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи.
към текста >>
38.
ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Младенецът става мъж и
девица
— малкото момиче.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава.
Младенецът става мъж и
девица
— малкото момиче.
Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
към текста >>
39.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
било родено едно момиче Шанти
Деви
.
Безбройните телескопични фотографии на Харвардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони". Оня космон, който се намира най-близо до нас е отдалечен над 10 милиона светлинни години. Случай на прераждане. Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год.
било родено едно момиче Шанти
Деви
.
Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи. Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год.
към текста >>
Всички подробности, които Шанти
Деви
изнесла за своя живот, се потвърдили като истински.
В 1926 год. било родено едно момиче Шанти Деви. Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи.
Всички подробности, които Шанти
Деви
изнесла за своя живот, се потвърдили като истински.
Тя била родена за пръв път през 1902 год. и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри. Вестта за това голямо чудо възбудило не само Делхи, но и цялата околия.
към текста >>
Шанти
Деви
била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж.
и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри. Вестта за това голямо чудо възбудило не само Делхи, но и цялата околия. Но трябваше да се провери и установи още нещо.
Шанти
Деви
била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж.
Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък. На момичето завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си. Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите. Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж.
към текста >>
На вратата се показал един старец и Шанти
Деви
веднага казала, че това е нейният свекър.
Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък. На момичето завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си. Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите. Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж.
На вратата се показал един старец и Шанти
Деви
веднага казала, че това е нейният свекър.
Из в. „Мир". Паневритмия, песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя, София, 1941. година. Стр. 64. Цена 30 лева.
към текста >>
40.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Американският лекар Д-р
Деви
съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести.
Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене.
Американският лекар Д-р
Деви
съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести.
Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни. Случаят е съобщен от писателя Ъптон Синклер. Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси. Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма?
към текста >>
41.
НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските
деви
: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай".
Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските
деви
: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха.
към текста >>
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет
девици
, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет
девици
, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете!
към текста >>
Тогаз се раздигнаха всички разумни
девици
и запалиха светилниците си.
от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете!
Тогаз се раздигнаха всички разумни
девици
и запалиха светилниците си.
Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат.
към текста >>
После идват и другите
девици
и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите.
После идват и другите
девици
и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".
към текста >>
След тази знаменателна притча за десетте
девици
, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите.
Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13).
След тази знаменателна притча за десетте
девици
, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите.
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение.
към текста >>
Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте
деви
с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие.
Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте
деви
с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
към текста >>
42.
МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Накитена като невинна
девица
е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа.
Планински НОВОЛУНИЕ (поеми) 1. Сняг Вали сняг, хладен като далечните пространства на Всемира. Снежинките безшумно настилат земята и я правят чиста и бела като лицето на покаян страдалец.
Накитена като невинна
девица
е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа.
Никога не станах толкова бял като снежинките, никога не успях да се окъпя в безбрежната и хладна красота на обновителния дух, защото никога любовта ми не стана по-силна от палещите желания, които шибат като огнени бичове. Земята се покрива с безпределната и кротка чистота на снега, а моето сърце е свито в болеж и страдание. Блестят меките сне¬жинки, дошли от висините, а сълзите ми замрежват погледа. Кога ние, бедните човеци, ще престанем да се гледаме победени и смазани? Кога ще се покрие суровата и мрачна степ на нашия живот с тоя бял саван от нашите снежинки?
към текста >>
43.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на
девиза
, който го придружава?
Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект. Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата. Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените?
Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на
девиза
, който го придружава?
Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае. Каква връзка има между Нострадамус и тези строители? Фасадата на Нотър Дам поставя тия загадки. Все пак нейните мрачни и подигравателни фигури гледат от високите капчуци тълпата на непосветените, които, не знаейки какво да мислят, предпочитат да не виждат нищо и да не чуват нищо. Тайната е добре запазена, завършва коментаторът.
към текста >>
44.
ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
„Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето
девизът
на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек.
Животът днес е толкова отруднен, човек трябва да бъде винаги така на щрек, че не може и да се мисли за неща извън потресающите събития, които ни предлага всеки отлитащ ден. Така ние непрестанно се учим да робуваме на дребните случки на живота и непрестанно да се въртим около тях като център. А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии".
„Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето
девизът
на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек.
И все пак, всред вихъра на разгорещените страсти има и утописти и те са доста много. Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота.
към текста >>
45.
ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ето нашият
девиз
: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ.
И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек.
Ето нашият
девиз
: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ.
Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието". Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото. Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото.
към текста >>
46.
МАЛКИТЕ РАДОСТИ - Благата Милва
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората
девица
.
Отдавна потокът на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облъчен в друга, в светла дреха и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя! Защото човекът бе останал същият и в пролетния зефир в сърцето му се къпеше папката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше вече последния хълм по земния си път, бе отмерил последната — стодвадесета стъпка — година, когато изведнъж сияние озари лицето му.
— На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората
девица
.
Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! — Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
към текста >>
Девицата
остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
— На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! — Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори.
Девицата
остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха както всяка пролет.
към текста >>
Разбра ли
девицата
за кого бяха тия сълзи?
Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! — Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи.
Разбра ли
девицата
за кого бяха тия сълзи?
Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха както всяка пролет. Сега те разказваха в песента си — човекът напусна земята доволен и благодарен!
към текста >>
47.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това пробуждане е било обект на прочутия
девиз
на древните посветени: „Познай себе си!
Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека.
Това пробуждане е било обект на прочутия
девиз
на древните посветени: „Познай себе си!
" Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека.
към текста >>
48.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Усилия да се изправи една грешка Джеймс Шафен бил земеделец в графството
Деви
, Северна Каролина, Съединените щати.
Но Лодж не е спрял там. Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на човека" — е преведена и на български.[1] Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло. Все пак, авторът е засегнал в главата „Изложение на няколко психични феномени" ясновидството, предсказанията, психометрията, съобщението с мъртви и оракулите. Поради липса на място ние ще предадем само по един случай от първите два отдела и то значително съкратени, придружени от няколко заключителни мисли на Лодж. Ясновидство Пример за дейност, проявена след смъртта.
Усилия да се изправи една грешка Джеймс Шафен бил земеделец в графството
Деви
, Северна Каролина, Съединените щати.
Той бил женен и имал 4 сина. На 16.11.1905 г. споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина, Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството. Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си.
към текста >>
49.
Младежки събори
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е
девизът
на новия живот.*** 16.
Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота.
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е
девизът
на новия живот.*** 16.
ЗАКОНИ НА ДОБРОТО IX година / II том (София, 19з0) Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Като ученици, вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто. Да правите добро, това значи, да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките й прояви. Хората на новата епоха се познават именно, по морала си и по доброто, което правят в името на Бога. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.
към текста >>
50.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или
девица
ще останеш?
Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие; ако пък е хроники- рала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя била умна и интелигентна, добродетелна и скромна.
Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или
девица
ще останеш?
Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се оженя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана. Ще кажете, че този избор е глупав.
към текста >>
Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или
девица
ще остана.
Тя била умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш? Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се оженя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна.
Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или
девица
ще остана.
Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал.
към текста >>
51.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “
Девицата
на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.
Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях.
Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “
Девицата
на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.
Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово.
към текста >>
52.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ТОВА Е
ДЕВИЗЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО!
Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО КАТО УЧЕНИЦИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛИЧАВАТЕ С ЧЕСТНОСТ, ИСКРЕНОСТ, ОБЕЩАЕТЕ ЛИ НЕЩО ТРЯБВА ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ, ИСКРЕНИ СПРЯМО ДУХА СИ, СПРЯМО ДУШАТА СИ, СПРЯМО СЕБЕ СИ, СПРЯМО ВСИЧКИ. ... УМЪТ ВИ, СЪРЦЕТО ВИ, ВОЛЯТА И ДУШАТА ВИ ДА БЪДАТ ПОСВЕТЕНИ НА ГОСПОДА.
ТОВА Е
ДЕВИЗЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО!
ЩОМ ВИ ПОГЛЕДНАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ В ЛИЦАТА НА ТЕЗИ ХОРА ИМА НЯКАКВА ИДЕЯ! УЧИТЕЛЯТ Празникът на лятното слънцестоене посрещнахме на планината. Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица. Всяка сутрин излизахме на върха, където посрещахме Слънцето, правехме молитва и гимнастически упражнения. После, като избирахме някоя слънчева поляна между скалите, сядахме около нашия обичен Учител.
към текста >>
53.
Пеню Киров (1868-1918)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но най-важното, защото са имали за
девиз
думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята!
Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци!
Но най-важното, защото са имали за
девиз
думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята!
” Учениците. Кои бяха те? Едва ли ще ги видите по снимките, застанали редом с Учителя, за да се увековечат. Тях само някой неуморен фотограф ги е издебнал и запечатал на лентата си, и то в момент на работа, а не за показ! Учениците. Сред мнозината - малцина.
към текста >>
54.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската
девическа
гимназия.
Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка.
Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската
девическа
гимназия.
Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
към текста >>
55.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука.
към текста >>
56.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
" - Какъв е твоят
девиз
?
- Как се появяват песните? - Като едно преживяване. /Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя. Накрая казвам думи две, това е така, това - не! Ако разбере, разбере, ако несвободен е, да мисли каквото си иска, да прави каквото си ще!
" - Какъв е твоят
девиз
?
- Аз имам за девиз: Посрещай всичко с мир! Веднага трансформирам нещата. Яви ли се мъгла в съзнанието ми запявам. /Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам! ” - Коя е основната мисъл в живота ти?
към текста >>
- Аз имам за
девиз
: Посрещай всичко с мир!
- Като едно преживяване. /Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя. Накрая казвам думи две, това е така, това - не! Ако разбере, разбере, ако несвободен е, да мисли каквото си иска, да прави каквото си ще! " - Какъв е твоят девиз?
- Аз имам за
девиз
: Посрещай всичко с мир!
Веднага трансформирам нещата. Яви ли се мъгла в съзнанието ми запявам. /Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам! ” - Коя е основната мисъл в живота ти? - Целият ми живот е бил подчинен на една мисъл: да изпълня закона на Учителя!
към текста >>
57.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И затова избира за
девиз
във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки!
Ако се стремиш към върха, ако гледаш само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура.
И затова избира за
девиз
във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки!
" Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас. Друга свещена фраза потвърждава: „Енергията следва мисълта“, т.е.
към текста >>
58.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна
девица
.
Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев. Показа се зората на изток и побледня небето. Птички весело пеят- и цветя красиво благоухаят.
Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна
девица
.
Спиш ли още? Пробуди се и ставай! Слънцето вече погледна от изток. С първите свои лъчи то разлива най-нежна и благотворна светлина. С първия свой поглед то дарява най-много бодрост, здраве и щастие.
към текста >>
59.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна
девица
гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше.
Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха.
А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна
девица
гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше.
Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната. Несмело приближавам и долавям: — Трошат се ледовете!
към текста >>
60.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е
девиза
на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите.
Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба. Не забравяйте и скромния лешник и орех. Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто!
Това е
девиза
на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите.
Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол.
към текста >>
61.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хоро, чийто
девиз
ще бъде: Нито стотинка за военни цели!
Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се освободят от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война. Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите. Не! От такава дипломати, от такива държавици народите нямат повече нужда. Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството.
Хоро, чийто
девиз
ще бъде: Нито стотинка за военни цели!
Нито стотинка за делото на разрушението! Всички хора са братя! Човечеството е едно цяло. Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на народите към обединение. Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот!
към текста >>
Девицата
Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза.
Всички хора са братя! Човечеството е едно цяло. Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на народите към обединение. Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот! К. Сугарев Една загадка за съвременната наука Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят.
Девицата
Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза.
Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете. Тя забравила своя матерен език и не знаела вече нито да чете, нито да пише, така че станало нужда да я учат отново, както учат децата от първо отделение. Но не това е странното, а нещо съвсем друго. Девицата забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати.
към текста >>
Девицата
забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати.
Девицата Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза. Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете. Тя забравила своя матерен език и не знаела вече нито да чете, нито да пише, така че станало нужда да я учат отново, както учат децата от първо отделение. Но не това е странното, а нещо съвсем друго.
Девицата
забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати.
Когато учудените лекари я запитали дали може да пише на същите тези 12 езика, тя отговорила утвърдителна и почнаха да пише, но с лявата си ръка. След като се изредили десетина комисии, съставени от медицински знаменитости, които я изследвали, дошло се до убеждението, че това чудо е необяснимо с днешните познания на науката. И понеже мнозина учени днес са се помирили с факта, че това, което днешната наука не може да разбере, окултизмът, т, е. тайната наука на древните народи, веднага го разтълкува, то неколцина от лекарите предложили да се поиска мнението на случайно намиращия се в Париж пандит (индийски учен мъж) — Бабу Анами. Веднага бил повикан стареца, който разговарял с девицата на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата.
към текста >>
Веднага бил повикан стареца, който разговарял с
девицата
на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата.
Девицата забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати. Когато учудените лекари я запитали дали може да пише на същите тези 12 езика, тя отговорила утвърдителна и почнаха да пише, но с лявата си ръка. След като се изредили десетина комисии, съставени от медицински знаменитости, които я изследвали, дошло се до убеждението, че това чудо е необяснимо с днешните познания на науката. И понеже мнозина учени днес са се помирили с факта, че това, което днешната наука не може да разбере, окултизмът, т, е. тайната наука на древните народи, веднага го разтълкува, то неколцина от лекарите предложили да се поиска мнението на случайно намиращия се в Париж пандит (индийски учен мъж) — Бабу Анами.
Веднага бил повикан стареца, който разговарял с
девицата
на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата.
Вашата наука може да се уподоби на кориците на една книга, тогава когато съдържанието на самата книга си остана тайна за вас. Защо не последвате примера на вашия прочут професор Макс Мюлер? Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания?
към текста >>
62.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от
девицата
, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ.
Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени!
— Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от
девицата
, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ.
Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco". Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост. — В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили.
към текста >>
63.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме,
девиз
е посочен, единствен останал идеал за всички народи — за всички раси!
Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина — що са сторили с брата си?
Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме,
девиз
е посочен, единствен останал идеал за всички народи — за всички раси!
— И ще прозвучи викът от всякъде: — Човещина, повече човещина! Човещина в която Доброто да е цел на всички. Истината — път. Братството — плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече.
към текста >>
64.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Това е
девизът
на новата култура — Светлина за всички!
Списание „Житно Зърно“ разнася словото на новата култура, която се ражда в недрата на стария свят всред големи страдания и противоречия. Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа. Само един светъл път има към радост. хармония и свобода — и това е пътят, който ни открива Божественото начало вътре в нас — това е пътя на пробуденото космично съзнание, пътя на Божествената Любов към всички без разлика. Любов към в с и ч к и!
- Това е
девизът
на новата култура — Светлина за всички!
Свобода за всички. Любовта изключва всяка омраза, всеки егоизъм, всяко насилие — тя носи живот, блага, изобилие! Светлината изключва всяко невежество и всяко заблуждение. Свободата изключва всякакво робство! Живот, светлина и свобода — това е свещения стремеж на всяка душа.
към текста >>
65.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Назад към природата“ е
девизът
, легнал като принцип на световното движение за реформиране на лечебното изкуство.
Излиза всяко 1 и 15 число на месеца. Годишен абонамент 20 лева-Адрес: София, ул. Гладстон 43. Безплатни пробни броеве от вестника се изпращат на всеки, който лично го поиска от редакцията. сп. „Природен лекар“.
„Назад към природата“ е
девизът
, легнал като принцип на световното движение за реформиране на лечебното изкуство.
У нас списание Природен лекар е първото и едничко, което поведе борбата и създаде цяло движение в полза на природното лекуване. Който е проследил поне няколко години това списание, той е разбрал новостите, които ни се поднасят. Както научното обосноваване на природното лекуване, така и неговото практическо прилагане стоят на първо място. Годишният абонамент, заедно с подаръците е 75 лв. и всичко се изпраща до редактора му Д-р Кирил Йорданов.
към текста >>
66.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старият
девиз
на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!
Не забравяйте никога, че независимостта на вашата страна не може да се отдели от независимостта на другите страни. Те са свързани. Борбата, която днес се води. не е на един народ, но на всички на роди. Всички борби занапред са на между народен план.
Старият
девиз
на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!
" Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма !
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тази фаза
девизът
е: Всичко работи за добро.
А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора.
В тази фаза
девизът
е: Всичко работи за добро.
Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девиза
на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“.
Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието.
Девиза
на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“.
Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм. И върху тази база изграждат своята наука за храненето.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен
девиз
.
Ф. А. Пренгел Макс Хайндел Еволюция и раса Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата. Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса. Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения.
„Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен
девиз
.
Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството. Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно. Те непреклонно отказвали да се смесят с другите.
към текста >>
70.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девиза
на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината.
Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани. Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека.
Девиза
на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината.
И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие.
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто
девиз
е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес.
Колкото по дълбоко проникват те всред народа, толкова ролята им на съветници, учители и възпитатели по-ясно се очертава, засилва и затвърдява. Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача. A пряката им задача е редом с тая на семейството и училището: да възпитават, да поучават и да бъдат разсадници на култура, на лични и обществени добродетели. У нас, днес, за съжаление не е така. Подлистниците на вестниците се пълнят с разни пикантни истории, които най-често имат за обект аномалиите в съпружеските отношения, като по тоя начин увеличават броя на читателите си и печелят в тираж.
Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто
девиз
е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес.
Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече. Само се понижава обществения морал. Не може да се отрече, че има редактори, които правилно схващат своята задача и методично и системно, при всички условия, изпълняват своя дълг. Но те са малко. Вестникът и киното могат много да допринесат за превъзпитаване на обществото, поднасяйки му само отбрана и доброкачествена духовна храна, Днес когато за болшинството от хората вестникът е единственото четиво — единствената духовна храна, не е без значение какво ще им се поднесе.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Професор Ран поместил на стъклена пластинка колония живи
дрождеви
гъбички и ги поднесъл пред очите на една жена, над която правил публично своите опити.
При зори ще срещнеш на градските порти кола, пълна с тор; спри я, и накарай да я стоварят: вътре ще намериш моя труп. Погреби ме и преследвай убийците“. Сутринта отива на градските порти и вижда колата, накарва да я стоварят и в тора се показва вкочанясалия труп на приятеля му. ЛОШИ ОЧИ Както съобщават Нюйоркските вестници, професорът по бектериология от Корвелския университет. Ото Ран, нагледно доказал присъствието в човешкия поглед на излъчвания достатъчно силни, за да убиват микроорганизми.
Професор Ран поместил на стъклена пластинка колония живи
дрождеви
гъбички и ги поднесъл пред очите на една жена, над която правил публично своите опити.
След неколко секунди всички гъбички загинали, което лесно било установено чрез микроскопически контрол. Екрани обикновено прилагани за задържане на ултравиолетови лъчи, не пропускали и излъчвания от човешки очи, от което професор Ран извадил заключение за сродството на двете явления. Според думите на американския учен, не всички хора обла дават свойството да убиват със своите погледи микроорганизми. Нему се случило да го наблюдава само у няколко десетки субекти, от двата пола. Всички тези хора показвали еднородни излъчва ние, излизащи и от краищата на пръстите им.
към текста >>
73.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните
девици
“, поради нашето престъпно безгрижие?
Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота?
Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните
девици
“, поради нашето престъпно безгрижие?
Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота. А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат. На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове. Престъпно е да мислим противното.
към текста >>
74.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един ден в първата жена, първата
девица
, която не била женена, се явило едно неестествено желание.
Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува. Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни.
Един ден в първата жена, първата
девица
, която не била женена, се явило едно неестествено желание.
От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
През новата си година той ще продължи да служи на
девиза
: „Светлина, повече светлина да лумне в душите на вси“ Годишният му абонамент остава 40 лв., срещу който ще получите десет големи броя от 8 — 10 стр.
К. М. СВЕТЛОСТРУЙ месечник за просвета, култура и литература Главен редактор: ДИМИТЪР ДОБРЕВ. Година IX, год. аб. 40 лв. През осем годишния си живот „Светлоструй“ даде безспорни доказателства, че е най-големия и най-добре списвания български литературен месечник, затова нито едно читалище, нито една библиотека, нито един дом не трябва да остане без „Светлоструй“.
През новата си година той ще продължи да служи на
девиза
: „Светлина, повече светлина да лумне в душите на вси“ Годишният му абонамент остава 40 лв., срещу който ще получите десет големи броя от 8 — 10 стр.
с разнообразно четиво. Предплатилите абонати до 1 декември получават по избор книги от изданията на „Светлоструй“ на стойност равна на годишния абонамент. Освен тази богата премия от спретнатите издания на „Светлоструй“ абонатите ще получат и календар-табло. Изпратете веднага 40 лева в марки или по чекова сметка № 2162 Искайте пробен брой! Абонирайте се!
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини
Деви
Изучаване на човешкия характер (продължение от бр.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 172 - год. IX. Севлиево, 8 ноември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътища по които не трябва да вървим – Пламен. Да черпим от извора На Божията нива (стих.) – Асавита Словото на Учителя.
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини
Деви
Изучаване на човешкия характер (продължение от бр.
171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
към текста >>
Усет към хубавото Шримати Рукмини
Деви
Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не.
Защото страданията, които идват от онова, което знаем, са благословения, а ако те идват от онова, което не знаем, тогава са истинско страдание, истинско мъчение. Ако човек и при най-големите противоречия в живота си вярва. че всичко ще се уреди, наистина така ще стане. Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество.
Усет към хубавото Шримати Рукмини
Деви
Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не.
Едничката цел на изкуството е — да направим живота си художествен, тъй че в него да цари духа не изкуството. Това съвсем не значи, че всеки от нас трябва до стане творец-художник в обикновения смисъл на думата. Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота. Спомням си. как Павлова често танцуваше пред бедни хора, не защото те можеха да оценят техниката й, или да проникнат в духа на творческата й работа, но защото искаше те да бъдат щастливи поне за малко.
към текста >>
Арундейл; Усет към хубавото— Шримати Рукмини
Деви
; Трудности в теософския живот — С.
кутия № 270. Суми се пращат чрез пощ. чек. С-ка 1597 Орфей, месечно списание за братство. окултизъм, религия, философия, изкуство и духовен живот, орган и издание ме Българското теософско общество, книжка 1-ва, година VI., със следното съдържание: Добре дошли! Към съгласуване — Д-р Дж. С.
Арундейл; Усет към хубавото— Шримати Рукмини
Деви
; Трудности в теософския живот — С.
Джинараджедаса: Духът на неродените — Двамата служители: Творчеснияг огън — Ж. Вен Дер Леу; Абонамент 60 лв. Суми се изпрашат до администратора В. Сеплевенко, ул. Дрин 3 или до редакцията — ул.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят
Девите
на пролетта.
Очите блестящи гледат лъчезарните багри. Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни! Изкачете се рано на планината и вижте безкрайният простор, как от светозарния изток излетява хвърковатата, колесница носена върху крилете на Пролетния Дух. И от нея ще слезе при вас на планината, Богинята на Пролетната любов; нежно и топло ще ви целуне, прегърнати от нейното Велико сърце. А сладката й усмивка ще ви разкрие пътя за Всемирната душа.
Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят
Девите
на пролетта.
Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух. Облечете дрехата на пролетната промяна. Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар. Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и подмладяват всяка твар!
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо,
девизът
„Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни.
Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир. Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко. Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство.
Ето защо,
девизът
„Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни.
Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П.
към текста >>
Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този
девиз
прогърми и в най-затънтените селища и колиби.
Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир. Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко. Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство. Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни.
Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този
девиз
прогърми и в най-затънтените селища и колиби.
Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр.
към текста >>
79.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девид
-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията.
Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор! Интересни са и други някой отстъпления. Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки. В някой случаи приемателната станция допълва само някоя подробност на картината или рисува фигурата на някой друг предмет подобен на фигурата, която е рисувала или начертала предавателната станция. Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М.
Девид
-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията.
Телепатията служи вместо радио по тези места. Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния. Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ? М. И. С.
към текста >>
80.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
по медицина Д-р Ханесон, белгиецът
Лодевиц
, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста.
А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф.
по медицина Д-р Ханесон, белгиецът
Лодевиц
, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста.
Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи. Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто. Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата. Ив. X. Кръстанов Пред прага на новата епоха Стоим пред прага на третата епоха.
към текста >>
81.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят
девите
на пролетта.
Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце. Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем. Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора.
Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят
девите
на пролетта.
Тогава с трепет ще посрещнем зората, на този златен ден; всички забравили злобата, ще слушаме химна на пролетта. В. П. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон за контролиране (из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.) Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползваме и с която се занимаваме.
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще бъдем ли ние като разумните
девици
, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си?
Както славеят на ранина извива хвалебна песен на Твореца, да благодарим и ние на Бога за великият живот, за светлината, за слънцето. Както чучулигата се издига на високо, за да е по-близо до небето, така и ние да издигнем нашите мисли и чувства нагоре, към великият извор, към Бога. Нов път ни посочва Бог, диаметрално противоположен на оня, по който сме вървели до сега. Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има. Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят.
Ще бъдем ли ние като разумните
девици
, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си?
Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците? — Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства. Това е великата любов в душата ни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новата любов (из неделната беседа „Новата любов“ – 30.I.1938 г.) Човечеството представя един колектив, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като
девица
, която не смее да покаже всичкия си чар.
Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. И всеки ден, векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка Любовта. И векове го гледам аз от тук, как долу там, в низината, той търси Любовта. А аз, заради него, мисля, мисля, мисля! И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента бряг.
А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като
девица
, която не смее да покаже всичкия си чар.
Само розмаринената зеленина около полата й трепка. Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен младеж, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. Гимнастиките. До огнището бяха цигулките, една флейта, и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага. Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка.
към текста >>
84.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Девизът
на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура.
движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането. Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят. Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение.
Девизът
на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура.
Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега. Подписали — конгресно бюро: Председател: Ат. Д. Атанасов, Илия Силвестриев Подпрсдсеа: Дочо Т. Станев Секретар: Симеон Ст. Хесапчиев ЗА ГРОЗДЕТО Гроздето съдържа минерални вещества, които са необходими за организъма и му придават силотворни качества.
към текста >>
85.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като
девица
, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.
Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък — поради плискането на езерните вълни — естествено, от само себе си, защото не може другояче. Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония. Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце.
Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като
девица
, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.
Тая трънка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере! Чул ли си някога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните! Още не ? — Знай че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала!
към текста >>
86.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Гдето мине
деви
,
деви
ще изскочат с чудни облекла.
Кон с копита златни радостно ще язди конник от далеч. * Гривата игрива радостно ще вее коня му игрив. А ездача волен, волно ще подвиква, чуден и красив. * Като слънце ясно, ясно ще му бъде младото лице. Гдето мине песен, песен ще се чуе, песен от сърце.
* Гдето мине
деви
,
деви
ще изскочат с чудни облекла.
С бисери и злато, златни ще сияят младите чела. * Конника и коня, със златните подкови, чакаш ли ги ти? Зная колко много сънища красиви имала си ти! Д. А. Николай Райнов Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература.
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърцето, това е
девицата
, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете.
Понеже жената вече се е освободила от своя егоизъм, тя ще дойде да помага на мъжа. Затова всеки мъж иска жена му да го обича, за да му даде топлина, която да стопи егоизма му. Затова се нуждае от нейната обич и топлина. Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума.
Сърцето, това е
девицата
, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете.
Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот.
към текста >>
88.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и
девици
, с разпуснати коси, боси.
Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток. У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика. От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет. У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!). Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство.
В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и
девици
, с разпуснати коси, боси.
с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша. ... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и Дарбата божия да пей му отнели, на лира да свири. Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от гръцкия поет Ибик (средата на VI в. до Хр.).
към текста >>
89.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто
девиз
, според Учителя ще бъде: Живот за всички, Светлина за всички.
Разбира се, ако новият живот, който се очаква да дойде, не е илюзия, илюзия е да се очаква, че той ще бъде възцарен от днешните държавници, дипломати и водачи народни. Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност. Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни.
Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто
девиз
, според Учителя ще бъде: Живот за всички, Светлина за всички.
Свобода за всички Г. Радев СЛЪНЦЕТО ВЛЕЗЕ В СЪЗВЕЗДИЕТО НА ОВЕНА Официалната астрономия констатира влизането на слънцето в „зодията“ на Овена. Да видим какво казва астрологията. Официалната наука не отрича влиянието на лъчите на небесните тела, но неможе да установи последствията. В 1937 година американският професор Роберт Андрюс Миликан откри радиациите, наречени космични лъчи, които обгръщат нашата част от вселената, идвайки от небулозните спирали на Млечния път.
към текста >>
* Прекланят си челата зеленолики
деви
, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик.
С. И. Дерал Из в. „Радио-свят“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен. цветист и вдъхновен. * Ликуват от наслада на горски храм децата; в зори свещенодейства славей псалмопев, хор кръшен оглася в небето висината, поканен Бог е тамо в заветни им обет.
* Прекланят си челата зеленолики
деви
, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик.
* В скутите на майка, сгушено малко семе, подава веч главица под сладкият му зов; осеяно полето със зеленината плодна, вещае ни храница за светъл ден — нов. * Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; жадуваща за ласка,със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен! Зов свещен за творчество, за труд. за обич братска. И. Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР!
към текста >>
Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от
девиза
, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“.
В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения.
Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от
девиза
, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“.
Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
към текста >>
90.
 
-
—Това е една абсолютна мярка, това е един Христов
девиз
.
Не можем да служим и Богу и Мамону. Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него. Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят!
—Това е една абсолютна мярка, това е един Христов
девиз
.
Той е задължителен, както за хората, така и за народите, които носят неговото име. Никой не трябва да забравя, че носи отговорност и че утре ще трябва да плати скъпо и прескъпо всичките си отклонения от правия път. Да внимаваме! Да се вслушваме в гласа на Христа! Да вървим само по Неговия път!
към текста >>
91.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Девиз
на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
При първа възможност ще ги сканирам, но ще ми е доста трудно защото списанията са много крехки, а и са малко по-големи от моя скенер. Очаквайте ги. Преди ми попадна един брой от 1920г., но е без корицата. Може да го видите тук: https://www.facebook...&type=1 „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев.
Девиз
на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Съдържание на всички броеве Година 1, Брой 1 (22 март 1919 г.) 1. X. Една велика идея. — Мир на земята — Общество на народите 2. Нова Естетика.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария
девица
.
И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в царството на духа. Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет. Набожните разбираха със сърцето си и украсяваха храмовете си със знаковете на животинския кръг, представлявайки възвисяването на духа по интуиция, по вътрешен напор на природата. Три се наричат божествени: Ариес — мислителят, Таурус — думата, Гемини — духът. Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света.
Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария
девица
.
Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „
Девите
“ винаги я слушат.
Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло.
От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „
Девите
“ винаги я слушат.
Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата. То може да бъде заглушено от дисхармонията на страстите, може да потъне във вихъра на бурните, нестройни мисли, но при все това то вечно звучи в дълбочината на нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота.
към текста >>
Това име, по което „
Девите
“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло. От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания.
Това име, по което „
Девите
“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
То може да бъде заглушено от дисхармонията на страстите, може да потъне във вихъра на бурните, нестройни мисли, но при все това то вечно звучи в дълбочината на нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота. Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси. Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите
Деви
ще разкрият за него към блаженото царство на Брама.
Метерлинк, Верхарен, Маларме са гении, които ни откриват невидими страни зад далечни мистериозни хоризонти. И тяхното дете, детето на съвременната мистична поезия,е това, което ще види духът, кой го иде да ни спаси и ни отведе в светлите страни, които са там нейде далеч зад тъмните води на вечния океан. „Нека се надяваме“ — тоя е основният принцип на всички вярващи на Изток и на Запад. Това е и изходното начало, което са си поставили мистиците на новото време. Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя.
Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите
Деви
ще разкрият за него към блаженото царство на Брама.
Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос!
към текста >>
Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или
Девица
на Мъдрост (Virgin Sophia).
Върховният е и двете: и Бис, и Абис. „Бог“ , казва Бьоме,“е в себе си Абис, без някаква Воля... Той прави себе си основа или Бис“ . Тази Воля или Бис образува това, което се нарича огледало; това огледало отразява всичките неща, всяко нещо, което съществува вече в латентно или скрито състояние в Абиса. То ги прави при туй видими или изявени. Върховният, както е бил, схваща всичките неща в себе си.
Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или
Девица
на Мъдрост (Virgin Sophia).
То е още Безкрайната Майка, а Волята е Безкрайният Баща. Проявяването става чрез това, което Бьоме нарича Вечна Природа. Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост. Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея.
към текста >>
Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в
Девицата
Мъдрост.
То ги прави при туй видими или изявени. Върховният, както е бил, схваща всичките неща в себе си. Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или Девица на Мъдрост (Virgin Sophia). То е още Безкрайната Майка, а Волята е Безкрайният Баща. Проявяването става чрез това, което Бьоме нарича Вечна Природа.
Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в
Девицата
Мъдрост.
Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея. Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно. На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение.
към текста >>
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една
девица
, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ .
Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство.
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една
девица
, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ .
Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало.
към текста >>
Девицата
-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази.
Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние.
Девицата
-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази.
Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи. Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил. Ефектът се вижда върху цялата тази планета.
към текста >>
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това
Девицата
-Мъдрост проникна същността й.
Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях.
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това
Девицата
-Мъдрост проникна същността й.
Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
към текста >>
Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария.
Девицата
-Мъдрост.
че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария.
Девицата
-Мъдрост.
която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-
Девил
(1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“.
Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области.
В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-
Девил
(1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“.
Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината.
към текста >>
Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като
девиз
във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност .
II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област.
Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като
девиз
във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност .
. .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина!
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива
девица
, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
За жалост, историята нищо не казва за това, как е излязъл земеделецът от дълбоката тъмнина на дневната светлина, а също и дали там след това не е изследвано онова място. Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели. Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари.
Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива
девица
, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг. При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от
девиза
: „хората казват“.
По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в.
които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от
девиза
: „хората казват“.
„Искаш ли да бъдеш сила в света? Тогава бъди сам със себе си.“ Не се причислявай към никоя класа, особено към класата на ония, които се водят като овце. Ако запазиш своята индивидуалност, ти ще бъдеш господар на себе си и ще разпространяваш добри и здрави влияния. Ти не ще бъдеш жертва на условности и, както героя, ще бъдеш уважаван от всички хора, без разлика на класа и положение. „Най-добрата политика е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата.
към текста >>
„Юношата и
девицата
след 14-та година: педагогика и дидактика.“ „Естетично, физично, морално и религиозно възпитание“.
Освен тях присъствали са на курса учители от Швейцария, Германия, Холандия, Скандинавия и пр. Говорил е само Д-р Щайнер по слъднитъ въпроси: „Познанието на човешкото естество като основа на педагогиката и дидактиката.“ „Необходимо за педагога учение за здравето и болестта“. „Детето до седмата година“. „Детето от 7-та до 10-та година: педагогика и дидактика“. „Детето от 10-та до 14-та година: педагогика и дидактика“.
„Юношата и
девицата
след 14-та година: педагогика и дидактика.“ „Естетично, физично, морално и религиозно възпитание“.
Пробни лекции по разни предмети били държани от Д-р Каролина Хайдебранд, Д-р Валтер Щайн и Д-р Ернст Блюмел. През вряхме на курса били представени окултно-мистични драми и изпълнени евритмични упражнения. Окултното (антропософско) движение в Берлин Д-р Р. Щайнер през ян. 1922 год.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна
девица
, обвита в прозрачен виолетов воал.
Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат. Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен.
Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна
девица
, обвита в прозрачен виолетов воал.
Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло.
към текста >>
Тя видяла младата
девица
с умно и енергично лице, но малко горда.
Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея.
Тя видяла младата
девица
с умно и енергично лице, но малко горда.
Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца. Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа. Младата девица сви веждите си.
към текста >>
Младата
девица
сви веждите си.
Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца. Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа.
Младата
девица
сви веждите си.
— Но като каква ще ме приемете у дома си? — За сега, като моя гостенка. Може би след време ще ми помогнете в домакинството или в нещо друго, ала първом ние двете трябва да се взрем една в друга, и вие ще видите, дали къщата ми е сгодна за вас. Разбира се, ако вие си намерите добра работа, аз няма да ви спирам у дома. Пари не мога да ви предложа, средствата ми са ограничени.
към текста >>
Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на
девицата
.
той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това. излъчване през зимата, за да го възобнови на пролет. Фотографиран ангел-хранител Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо момиче, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма.
Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на
девицата
.
Изчезналите цивилизации. Сътрудникът на френското окултно списание Le Voile d’isis, „Верният Ами-Саж“ съобщава следното: „Не се минава почти нито една година, да не се открият от някой учен изследовател останките на някоя стара цивилизация върху някоя точка на земното кълбо. Известно е, че земята е била населена с хора преди много хиляди години, и историята на откриваните предисторически градове би била от извънреден интерес. Последната новина от тоя род е следната: Един шотландец, Джеймс Филжмон, минен инженер, който прави по настоящем издирвания, за да намери естествен цимент в подножието на планината Кулина, е открил според телеграми от Мексико, в лавата развалините на един град, който съществувал на това място преди около четири хиляди години. На около тридесет метра дълбочина той е извадил на яве следите на една твърде напреднала цивилизация.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая
девица
е живяла в 12-ия век в околностите на гр. Лиеж.
Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни. В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на идеите и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации. Картини от метапсихическия филм. Метапсихически филм: „Възкръсването на Св. Христина“.
Тая
девица
е живяла в 12-ия век в околностите на гр. Лиеж.
В време на погребението й тя неколко пъти е станала от ковчега. (Рибо: Божествена мистика). Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум).
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „
деви
“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали.
Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас.
Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „
деви
“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали.
В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I.
към текста >>
НАГОРЕ