НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
72
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 7.02.1901 г.
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската
девическа
гимназия.
за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо).
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската
девическа
гимназия.
Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г.
към текста >>
2.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>
3.
Учителя пристига в Русе
, 7.05.1902 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе
, 13.05.1902 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото
девическо
училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 22.01.1904 г.
Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в
девическата
гим. Търново.
Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново.
Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в
девическата
гим. Търново.
Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен. На уреченото време от Господа, Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование.
към текста >>
6.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа
девическа
гимназия.
В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа
девическа
гимназия.
Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма.
към текста >>
7.
(стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.
, 25.11.1908 г.
Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската
девическа
гимназия.
Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка.
Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската
девическа
гимназия.
Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1909 г.
, 1909 г.
И вашият
девиз
ще бъде: първом Царството Божие и Правдата Негова и после всичко друго.
Христос е ясно поставил тая мисъл. Дотогава, докато человек не се е отрекъл от себе си, каквото и да умствува и да говори, той не познава истината. Понеже между неговата душа и Бога има среда, тя бърка. Вие вървете по пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите. Аз искам вие да разберете Христа добре и когато го разберете, ще бъдете едно с Него.
И вашият
девиз
ще бъде: първом Царството Божие и Правдата Негова и после всичко друго.
Любовта трябва да озари, да стопли и да промени всичко. За г-жата ви няма какво да се страхувате. Тя през тая година ще има тия мъчнотии, но през идущата настават по-добри условия за нейното развитие и ще й се даде повече сила. Имайте и двама светла вяра и жива надежда. Господ ще преобърне всичко за добро.
към текста >>
9.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като
девица
...”, понеже Величка беше
девица
.
На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата.
Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като
девица
...”, понеже Величка беше
девица
.
Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров. В негова чест Учителят дава песента „Благославяй”, която не позволява да се нотира. Нотират я в 1936 г.
към текста >>
10.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Когато една
девица
почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Когато една
девица
почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе.
към текста >>
Когато една
девица
почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Когато една
девица
почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
към текста >>
11.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Г-н Дънов написа
девиза
и каза:
Записал Петко Гумнеров.19 август, 9 часа сутринта 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 19 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)") Протокол от годишната среща на Веригата 19 август, 9 часа сутринта Записал Петко Гумнеров
Г-н Дънов написа
девиза
и каза:
- Ще го носите със себе си. В това има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с него. Това е Божията воля за вас. След трите закона на Веригата, дадени на 16 август, написва се това, дадено на 19 август сутринта.
към текста >>
и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „
девиза
на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
IV.19 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч.
и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „
девиза
на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:
към текста >>
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този
девиз
и го разгледахме, той ни каза:
Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя.
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този
девиз
и го разгледахме, той ни каза:
През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата.
към текста >>
През тази година го носете със себе си – това е
девиз
, който ви се дава през тази година.
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза:
През тази година го носете със себе си – това е
девиз
, който ви се дава през тази година.
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към текста >>
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този
девиз
.
II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година.
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този
девиз
.
Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи.
към текста >>
12.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „
девиза
на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. 2. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (Трите Закона на Веригата) Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч.
и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „
девиза
на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.
Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:
към текста >>
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този
девиз
и го разгледахме, той ни каза:
Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя.
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този
девиз
и го разгледахме, той ни каза:
През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата.
към текста >>
През тази година го носете със себе си – това е
девиз
, който ви се дава през тази година.
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза:
През тази година го носете със себе си – това е
девиз
, който ви се дава през тази година.
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към текста >>
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този
девиз
.
II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година.
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този
девиз
.
Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи.
към текста >>
13.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с
девиза
: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви:
Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее.
За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с
девиза
: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви:
— Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта.Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест“ и се молихме с „Отче наш“. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
Но сега ще турим за
девиз
: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“.
Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието.
Но сега ще турим за
девиз
: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“.
Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по-голям труд, обаче, нека започнем с най-елементарните работи — именно, да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши приятели между нас. Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно, тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза.Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: — Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“.
към текста >>
15.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Девиз
на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев.
Девиз
на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът".
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата
девическа
гимназия.
Онзи земеделец е на мястото си, който не хвърля семената напразно. Онзи учител е роден за учител, чиито методи на работа са сто на сто резултатни. Онзи военоначалник има право да обявява война, който е сигурен в победата. И като си мислех, и като мисля, и като продължавам да мисля, казвам си: Една книга има, от която човек може да черпи знания, тя е книгата на необятната жива, разумна природа, книгата на целокупния живот. Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя.
Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата
девическа
гимназия.
Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
И тъй, нашият
девиз
е: страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, Светлина отвътре.
Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който изпълни сърцата ни с Любовта, подвижи сега моя ум да каже Твоята Светлина." Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. (242 стр.) Мото за през цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, Светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. (251 стр.)
И тъй, нашият
девиз
е: страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, Светлина отвътре.
С Любов и със Светлина! Ние сме душите на Любовта и на Светлината. (7 стр.) И тъй, аз ви казвам сега: Да бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове. Нашият живот е Негов Живот; нашите мисли са Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова Воля.
към текста >>
18.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или
девица
ще останеш?
Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна.
Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или
девица
ще останеш?
“ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя.
към текста >>
Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана
девица
.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!
Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна.
Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана
девица
.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!
“ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта.
към текста >>
19.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
Паша, като учителка в Първа
девическа
гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането.
В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата.
Паша, като учителка в Първа
девическа
гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането.
Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни
девици
и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни
деви
”, които не си взели връхни дрехи.
Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден.
Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни
деви
”, които не си взели връхни дрехи.
В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една
девица
.
Не, не! Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце.Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения.
Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една
девица
.
Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване. Що ли ще стане? Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа.
към текста >>
26.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Особено сияе образът на
девицата
и момъка!
Онзи, който обича, никога господар не може ла стане.” [добавена дата 14 септември 1951 г.]Вечерта ни дойдоха гости. Делирадев - подпредседател на туристическото дружество, Мутафчиев - редактор на вестник „Обнова”, един момък и една красива мургава девойка. На огнището, Симеонов чете „Трите срещи” от Михалаки Георгиев. Музикантите свириха неща от Чайковски, Бортнянски и Лист. Гостите са очаровани от всичко.
Особено сияе образът на
девицата
и момъка!
О, да биха могли, при нас биха останали, но... Те, па и старите се мъчат да пригласят на нашите песни. Казват, че били много лесни за заучаване.Всички те гледат Учителя. В техните погледи се чете сякаш следното: „Значи за вас са всички тия хули по вестниците и пакостната мълва!? Значи вие сте най-опасния човек в България.”Месечината съвсем закръглена сега радостна се вози по небосвода. Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете.
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи,
девици
, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома.
Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го.
На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи,
девици
, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома.
В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града. Но кой знай. А дъждът изобилно заплиска и изпъди хората от пътищата, а мен успива в сладък дълбок сън. Изгревът - Том 26
към текста >>
28.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
И тъй порасна тя:
девица
мила,
поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвисява. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.
И тъй порасна тя:
девица
мила,
чиста роса, душа красива, творение на Бога – разлива мир и светла радост по света.
към текста >>
Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя,
девица
мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея.
Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо.
Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя,
девица
мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея.
Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката.
към текста >>
И ето, веч порасна тя,
девица
мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал.
У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги:„Мене роди Бог със любови озари със живота нов.Едва-едва расте и зрее ми душата,но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.Ще видя туй, душата ми що люби и копней."И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:"Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.
И ето, веч порасна тя,
девица
мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал.
ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден".ВК: И какво стана накрая?
към текста >>
И ето, веч порасна тя:
девица
мила,
и пречките една след друга побеждава. Безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.
И ето, веч порасна тя:
девица
мила,
чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр.
към текста >>
29.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Девизът
на шестата раса е: „Работи при всички условия." Този, който работи така, има съзнанието на един човек от шестата раса.
Спомен на Елена Хаджи Григорова 19. Разговор с Учителя 18. V. 1934 г., петък, 8.30 ч сутринта Разговор пред салона на Изгрев с Учителя
Девизът
на шестата раса е: „Работи при всички условия." Този, който работи така, има съзнанието на един човек от шестата раса.
Можем да кажем, че той е представител на шестата раса, защото човекът на шестата раса взима участие в живота на всички. Вяра: Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи. Пример: Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение.
към текста >>
30.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като
девица
...”, понеже Величка беше
девица
.
На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата.
Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като
девица
...”, понеже Величка беше
девица
.
Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров. В негова чест Учителят дава песента „Благославяй”, която не позволява да се нотира. Нотират я в 1936 г.
към текста >>
31.
Снимка на девически камерен състав пред Учителя, 1939 г.
, 1939 г.
Снимка на
девически
камерен състав
Снимка на
девически
камерен състав
пред Учителя, 1939 г. Девически камерен състав пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Доротея (на Райна дъщерята). 2. Мария Антова. 3.
към текста >>
Девически
камерен състав пред Учителя, 1939 г.
Снимка на девически камерен състав пред Учителя, 1939 г.
Девически
камерен състав пред Учителя, 1939 г.
От ляво на дясно: 1. Доротея (на Райна дъщерята). 2. Мария Антова. 3. Анка Тодорова. 4. Невена Капитанова с китара, ръководител на камерния състав. 5.
към текста >>
32.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Той ще разбира езика на
Девите
; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат.
И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния ! Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА.
Той ще разбира езика на
Девите
; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат.
Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми.
към текста >>
33.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската
девица
- опънали шии, носят ли, носят големи кофи.
А чужденците си носят и леки фотографски апарати. Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите.
ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската
девица
- опънали шии, носят ли, носят големи кофи.
Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу кухнята ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани. Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните.
към текста >>
34.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
преподава в Търновската държавна
девическа
гимназия „Митрополит Климент“.
„Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г.
преподава в Търновската държавна
девическа
гимназия „Митрополит Климент“.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г.
към текста >>
35.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
Девиз
на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
Може да го видите тук: https://www.facebook.com/photo.php? fbid=10207978471684352&set=o.287638551303704&type=1&theater „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев.
Девиз
на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. https://www.facebook...&type=3 Прикачени миниатюри Здравейте, приятели!
към текста >>
36.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Това е първият колеж в Америка само за
девици
, основан през 1855 г.
Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година. Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ.
Това е първият колеж в Америка само за
девици
, основан през 1855 г.
Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот.
към текста >>
37.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
Докато една жена е
девица
, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна.
След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка,която веднага се приближила към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила.Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата.
Докато една жена е
девица
, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна.
В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
към текста >>
38.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
Нашият
девиз
е вече: „Ние ще служим на Бога!
Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му, и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия.
Нашият
девиз
е вече: „Ние ще служим на Бога!
“ Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! …
към текста >>
39.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука.
към текста >>
40.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е.
Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и
девица
.
Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука.
към текста >>
41.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата
девическа
гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя.
Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата
девическа
гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам. Но първата беседа чух на Великден 1916 година. Не знаех, че беседите се стенографират, пък и не познавах много братя и сестри, не се разговарях с никого. Стаичката, в която Учителят държеше беседи на „Опълченска" 66, беше много малка и аз не влизах вътре, а стоях изправена на вратата на тази малка стаичка и оттам слушах двете беседи, отдето се чуваше добре.
към текста >>
42.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата
девическа
гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя.
Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата
девическа
гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам. Но първата беседа чух на Великден 1916 година. Не знаех, че беседите се стенографират, пък и не познавах много братя и сестри, не се разговарях с никого. Стаичката, в която Учителят държеше беседи на „Опълченска" 66, беше много малка и аз не влизах вътре, а стоях изправена на вратата на тази малка стаичка и оттам слушах двете беседи, отдето се чуваше добре.
към текста >>
43.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа
девическа
гимназия в София и философия в Софийския университет.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, (21 август 1899 год - 1990) Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище.
След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа
девическа
гимназия в София и философия в Софийския университет.
Елена Андреева се среща за пръв път с Учителя през 1920 г. Започва да посещава беседите му, а от 1921 г. и да ги стенографира. В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
към текста >>
Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа
девическа
гимназия в София и философия в Софийския университет.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното самопознание и себенадмогване. Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание.
Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа
девическа
гимназия в София и философия в Софийския университет.
В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г. Но дотогава тя трябва да премине през много трудности, в които укрепват волята и характера й. Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот. Често тя трябва да увещава родителите си да й позволят да продължи образованието си, в замяна на което се отказва от всичко излишно.
към текста >>
44.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на
Девическата
гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров.
Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на
Девическата
гимназия.
Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>
45.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Следва във висш
девически
институт във Виена.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя (8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново.
Следва във висш
девически
институт във Виена.
Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София.
към текста >>
46.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Следва във висш
девически
институт във Виена.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя (8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново.
Следва във висш
девически
институт във Виена.
Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София.
към текста >>
47.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Девизът
на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето.
Дава ценни напътствия и конкретни съвети и за женската красота. Най-важният фактор и в това отношение е природосъобразният начин на живот. Петър Димков изтъква, че определяща за красотата е кожата - „нежната, гладка и здрава кожа”. А за да бъде кожата такава, първото условие е правилната обмяна на веществата. Посочва и простички, но ефикасни средства за подмладяване: редовно общуване с природата, чиста, предимно растителна храна, правилно дишане и редовен сън.
Девизът
на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето.
А тайната на здравето е умереност във всичко.” Самият той, доживял пределната 95-годишна възраст, е най-яркото живо доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот. Изграденото с Любов, чрез Мъдрост и в Истина не умира. Човекът, открил в дълбините на съществото си Божествената искра и запалил с нея огъня на беззаветното служение на Бога и ближните, по право принадлежи към кохортата на безсмъртните. Нетленна остава паметта му в Божието и народното сърце.
към текста >>
48.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
(19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>
За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
Нейната романтична нагласа от дете я води към мечтата да пътува, да отиде някъде далече, в незнайни страни. На тази мечта е подчинен и стремежът й да овладее Есперанто, с което се справя съвършено. След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр. Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера. Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов.
За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
По това време извън града се залесяваше едно празно пространство с млади борчета. Денят беше празник на залесяването. Изведоха цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към мястото на дъновистите - Баучер. Отидохме на поляната.
към текста >>
- Бях ученичка във II
девическа
гимназия в гр. София.
Убеди ли се накрая, че аз съм верен в думите си! Написано на 24-25.XII.2002 г. 22. При първата ни среща Невена Неделчева ми подари няколко броя от една малка брошура с жълти корици. Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното:
- Бях ученичка във II
девическа
гимназия в гр. София.
По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната.
към текста >>
Това бе по желание на ученичките от II софийска
девическа
гимназия.
До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година. После я раздавах безплатно. Беседата бе произнесена от Учителя на 5.IV.1926 година, 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева.
Това бе по желание на ученичките от II софийска
девическа
гимназия.
От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл». Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата.
към текста >>
Да се говори Словото на Бога пред
девици
, е чудо на чудесата.
Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл».
Да се говори Словото на Бога пред
девици
, е чудо на чудесата.
Ето така ме посрещна и изпрати Невена Неделчева. Чисти и светли бъдете! Чистота в сърцето и светлина в ума на човека. Това е Високият идеал на младите - онези, на които им е определено да се доближат до Словото на Учителя. Те са избраните от Бога.
към текста >>
Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска
девическа
гимназия.
Но това направих аз, Вергилий, когото ти отхвърли. Направих го аз, а не другите, на които ти им се доверяваше. Аз съм от онези, верните, които отстояват до края. Много е трудно да бъдеш верен до края. 31. Накрая ви представяме беседата на Учителя «Чист и светъл».
Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска
девическа
гимназия.
Това е написано на корицата на първото издание в София, 1926 г. Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка. 32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма.
към текста >>
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
деви
ческа гимназия в гр. София.
и продължи до 16.00 ч. Времето нямаше никакво значение, когато се разкриваха по живописен начин картини от историята на Братството и един от високите върхове на Школата – сестра Невена Неделчева. Ето и някои биографични данни за нея. Невена Неделчева (19.08.1908 - 20.04.1995) е родена в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
деви
ческа гимназия в гр. София.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>
49.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
(19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр.
Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора
девическа
гимназия в гр. София.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
към текста >>
50.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Девизът
на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване."
Девизът
на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
към текста >>
51.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
- Какъв е твоят
девиз
?
- Като едно преживяване. /Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя. Накрая казвам думи две, това е така, това - не! Ако разбере, разбере, ако несвободен е, да мисли каквото си иска, да прави каквото си ще! "
- Какъв е твоят
девиз
?
- Аз имам за девиз: Посрещай всичко с мир! Веднага трансформирам нещата. Яви ли се мъгла в съзнанието ми запявам. /Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам! ”
към текста >>
- Аз имам за
девиз
: Посрещай всичко с мир!
/Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя. Накрая казвам думи две, това е така, това - не! Ако разбере, разбере, ако несвободен е, да мисли каквото си иска, да прави каквото си ще! " - Какъв е твоят девиз?
- Аз имам за
девиз
: Посрещай всичко с мир!
Веднага трансформирам нещата. Яви ли се мъгла в съзнанието ми запявам. /Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам! ” - Коя е основната мисъл в живота ти?
към текста >>
НАГОРЕ