Търсене в текстове за 'Даскал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“
Пет патрици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при хаджи Илия са нищо. Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости!
към текста >>

Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право.
Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“…
към текста >>

2. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Като се прибрах, помолих даскалицата да ми даде адреса на този лектор, за да заведа моите приятели при него - да ни влезе акълът в главата... Тя се съгласи да ми даде адреса, но ме предупреди да не казвам на приятелите си откъде съм го научил.
Един ден се виждам с приятелите, един от тях ме попита: „Симо, къде се губиш? Няма те в кръчмата! " - Отвърнах с въпрос: „Защо, затъжихте ли се за мене? ". - „Снощи те чакахме в кръчмето и докато те чакахме, така се натаралянкахме, че едва се прибрахме и щяхме да избием женурята и децата." - отговори той. Аз им казах да си оправят отношенията с жените и децата си - и тогава ще се видим. Като се прибрах, помолих даскалицата да ми даде адреса на този лектор, за да заведа моите приятели при него - да ни влезе акълът в главата... Тя се съгласи да ми даде адреса, но ме предупреди да не казвам на приятелите си откъде съм го научил. Дадох й честна дума и тя ми обясни как да отидем на точния адрес. Ние бяхме каменари, но точно тогава нямахме работа. Слязох вечерта при моите приятели, те веднага ме поканиха: „Ела сега малко да се почерпим, само по едно малко шишенце." - „Нито едно! Сега ще си отидете по домовете, ще се изкъпете и избръснете, ще облечете чисти дрехи, защото ще ви водя някъде и не искам да ме излагате." - „Кажи къде ще ни водиш? ". - любопитстваха те.
към текста >>

3. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

- И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци.
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти. - И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра? Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает.
към текста >>

4. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Не само занаят ще изучиш, но и даскал може да станеш.
Когато всички си легнаха те двамата седяха до огнището, в което пръщяха борови съчки и си приказваха. - Защо пък да не дойда? Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това село, тия жадни за книги наши люде? - Помисли си добре - рече вуйкото. - Там ще има също работа за тебе. Не само занаят ще изучиш, но и даскал може да станеш. Къде по българско сега няма жадни люде за книги? Решил ли си да бъдеш светлинка за народа, знай, че навсякъде е мрак, навсякъде ще светиш. Размисли се Константин над тия думи и през нощта пресметна всичко в ума си. Като че повече надвиваше мисълта да тръгне с вуйко си. И без това за него тук ставаше доста притеснено.
към текста >>

5. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници.
Спретнат, с бозовите родопски потури, с калпак от овча кожа и облечен в шаечна салтамарка, както и с козешките дисаги, Константин Дъновски тръгна на път. И домашните му, и селяните, които го знаеха и го обичаха, много се нажалиха, че ги оставя, но нямаше какво да се прави. Те знаеха при това, че тука вече става трудно за него, защото клеветите бяха се доста умножили и вече наближаваше да стигнат до заптиите. С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана. Спираха по ханчетата, преспиваха в приемници, където срещаха търговци, селяни и всякакви други непознати люде и после пак тръгваха на път. Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници. Говореше той за тези неща и когато бяха на открито, но когато стигаха в ханчетата, той даваше строга заръка да се не отваря дума пред чужди хора и ако някой ги запита какви са и къде отиват, да казва, че са бакърджии и са носили стока из селищата по тракийското поле. Минаха дни в път. Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море. Пролетта беше вече навлязла доста надълбоко и в Балкана. И дърветата, и цветята се пробуждаха, зеленееше вече букакът и край проточената пътека кукурякът и теменужките бяха разтворили цветове.
към текста >>

6. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Нали и без това търся даскали.
Родолюбив, умен младеж е той и е писмен. Чете и пише по славянското писмо. - Това е много хубаво. Ашколсун, младеж! - И ми кажете, лошо ли ще е да го взема с мене? Нали и без това търся даскали. - Как да е лошо! - каза един от двамата мъже. - Тебе, чорбаджи Атанас, съдбата ти го изпрати. - Как мислиш за това, което ти дума чорбаджи Атанас? - запита първият господин, а по-дребното старче с ланеца, като сложи на носа си едни очила с пиринчени рамки, загледа го, като че ще го купува и му рече:
към текста >>

Щом си грамотен, ще те направи даскал, а после и поп ще станеш.
Дава ли всеки парите си за людските деца? Но той го прави. Мило му е за народа, за езика, за вярата. Както е започнал работите и църква българска ще отвори. Казвам ти, иди с него. Щом си грамотен, ще те направи даскал, а после и поп ще станеш. Нали знаеш черковното писмо? - Зная го. И от Псалтира чета и от всяка църковна книга. - Тогава всичко е наред. Чорбаджи Атанас затова е дошъл тука толкова далече.
към текста >>

7. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си.
към текста >>

А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това?
Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото.
към текста >>

Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари.
И ктитори ще се найдат, пък каквото не достига, от мене ще е. Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове. При радости и скърби, при имени дни или празници, при кръщавки или погребения, дори при скромните селски тържества, други грошове, откъснати от катадневните потреби на хората, падаха в нарочно скованата кутия за помощи и увеличаваха събраното за изграждане на българска църква. Народът в Хатърджа взе вече съдбините си в своите ръце и чорбаджи Атанас казваше, че когато чуе да дрънне в кутията пуснатият грош или понякога и сребърна монета, знае, че вгражда още един камък в църковната сграда и че е изтекъл още един ден, който ни приближава до деня, когато вместо „Кирие елейсон", ще чуем: „Зъступи и спаси помилуй и сохрани нас, Боже твоею благодатию". Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж.
към текста >>

8. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост.
През 1858 г. в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак. Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително дело в този край. Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена. Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора. Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония. Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе. Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае. *
към текста >>

9. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Веднъж без да мери, без да изчислява и записва, „докторът" или „даскалът", както някои наричат младия син на поп Константин Дъновски, казва на една жена от Сливен:
- Така, така, пък ти и мене послушай и живей така, че да не те гонят и настигат злите помисли на тези, които си огорчил. Търговецът става, пооглежда се, иска да каже нещо, да протестира или да признае, но езикът сякаш се е схванал. - Сбогом, докторе. Право ми каза ти, но аз се чудя откъде знаеш тези работи. За мене може и да са ти казвали някои, но пък за сънищата... чудна работа! Веднъж без да мери, без да изчислява и записва, „докторът" или „даскалът", както някои наричат младия син на поп Константин Дъновски, казва на една жена от Сливен: - Твоите очи ще се отворят. Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка. Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца. Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже.
към текста >>

- Мъчи ме някакъв дявол, даскале.
Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка. Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца. Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама. Идва снахата при мене, държи се добре, а аз се ядосвам, без да зная защо. Като че някой ми я натрапи в живота. Говоря й, дори и съвет й давам, но така, без обич.
към текста >>

10. Новолунието - Крум Въжаров (1908- 1991)

Наскоро Павлина Даскалова ми изпрати спомени за Мусаленския лагер, като накрая завършва с думите: „При Крум Въжаров нямаше провал.“ И това беше точно така, всеки от нас ще го потвърди.
Крум ми е казвал: „Нали знаеш, че когато на един картон се посипят железни стърготини и отдолу се сложи магнит, стърготините се нареждат по силовите линии на магнитното поле. Така е и с мисълта: когато я проектираш напред, ти можеш да подредиш нещата със силата на мисълта и проектът се реализира безотказно.“ Спомням си как той плануваше летуването на Рила за всяко лято. Започваше обикновено от новолунието на месец март. С помощта на астрологични таблици, съобразявайки се точно с астрологичните аспекти, той определяше датите за качване и слизане, за посрещане на групи и т.н. Наскоро Павлина Даскалова ми изпрати спомени за Мусаленския лагер, като накрая завършва с думите: „При Крум Въжаров нямаше провал.“ И това беше точно така, всеки от нас ще го потвърди. Спомням си, когато в лед катерехме зимно време планините, Крум Въжаров ни водеше пръв и копаеше стъпка след стъпка в леда. Докато не изкопаеше стабилна стъпка, той не правеше следващата, никога не допускаше рискове за живота.
към текста >>

11. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава група младежи от лагера, около 20 братя, Павлина Даскалова и аз придружихме болната жена до долу.
Веднъж Крум каза, че е видял много ясно Андромеда от нашия лагер. За него това беше голям стимул и оттогава започна по-усилена братска работа с младежите. Разказваше също, че тогава получил от Андромеда помощ, за да не започнат репресии върху Братството. Спомням си, че една възрастна сестра от лагера имаше флебит и краката й бяха много отекли, после се разболя от нещо друго и трябваше да слезе долу. Тя много трудно вървеше и беше опасно за нея да измине този дълъг път. Тогава група младежи от лагера, около 20 братя, Павлина Даскалова и аз придружихме болната жена до долу. Братята я носеха на носилка, а тя беше доста тежка. Те се сменяха често и така я свалиха до хижа „Вада“, а оттам; я взе кола. Всички ние на връщане се отбихме в лагера на Елена Андреева, който беше на голяма поляна в боровата гора. В лагера цареше изключително духовна атмосфера. Там бяха по-възрастните ученици на Учителя, за които беше трудно да се качват на горния лагер.
към текста >>

От ляво на дясно: Дина Станчева, Павлина Даскалова, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Мария Митовска и Величка Няголова
Спомням си, че Мария Тодорова разказваше: „Когато идвахме с Учителя на тези места, той ни каза: „Това са ви Салоните. “ Също така там от нея научих формулата за Светлите същества, дадена от Учителя. Когато пристигаме на мястото, да казваме: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, приемете ни при вас на гости и нека Бог да ви благослови. “ Когато си тръгваме, да благодарим с думите: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, благодарим ви за гостоприемството и нека Бог да ви благослови.“ Според Мария Тодорова винаги трябва да казваме тази формула за връзка със Светлите същества и за благословение. На Салоните От ляво на дясно: Дина Станчева, Павлина Даскалова, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Мария Митовска и Величка Няголова На Салоните имах възможност да работя с Паневритмията. Мария Тодорова ми показваше детайли от упражненията, изпитваше ме как играя, поправяше ме, докато науча всичко. Тя играеше Паневритмията с голяма любов и вдъхновение, което предаваше и на мен. Беше взискателна и се стараеше всичко да бъде направено според указанията на Учителя. Един ден на Салоните дойде една сестра, задъхана от бързане, и каза: „Младежите веднага да слизат, защото долу, в лагера на второто езеро, дойде милиция и сваля палатките.
към текста >>

12. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Прави: Павлина Даскалова и Мария Митовска сервират храната.
Спомням си веднъж, когато изпращах Сузи Холбич на летището, преди да се качи в самолета, тя ми даде едно писмо. Като го отворих, в картичката с топли благодарствени думи бяха сложени няколко банкноти. Сконфузих се много. Дадох парите за лагера и си взех сериозен урок. Обяд на Мусаленския лагер Прави: Павлина Даскалова и Мария Митовска сервират храната. Седнали пред палатката: Сисел, Щефен, Сузи Холбич, Йоана Стратева, Георги Петков (Жоро), майка му Пенка Петкова, Тодор Кралев, Ясен Даскалов, Крум Въжаров и Павел Желязков По това време ние, по-младите, имахме добри заплати и храната беше евтина. Главно Крум, Жоро, Мария и Павел имахме едно портмоне и в него всеки от нас слагаше например по сто лева. С тези пари купувахме продукти, екипировка за гостите и всичко необходимо за лагера. Когато парите свършеха, отново слагахме по сто лева и т.н.
към текста >>

Седнали пред палатката: Сисел, Щефен, Сузи Холбич, Йоана Стратева, Георги Петков (Жоро), майка му Пенка Петкова, Тодор Кралев, Ясен Даскалов, Крум Въжаров и Павел Желязков
Като го отворих, в картичката с топли благодарствени думи бяха сложени няколко банкноти. Сконфузих се много. Дадох парите за лагера и си взех сериозен урок. Обяд на Мусаленския лагер Прави: Павлина Даскалова и Мария Митовска сервират храната. Седнали пред палатката: Сисел, Щефен, Сузи Холбич, Йоана Стратева, Георги Петков (Жоро), майка му Пенка Петкова, Тодор Кралев, Ясен Даскалов, Крум Въжаров и Павел Желязков По това време ние, по-младите, имахме добри заплати и храната беше евтина. Главно Крум, Жоро, Мария и Павел имахме едно портмоне и в него всеки от нас слагаше например по сто лева. С тези пари купувахме продукти, екипировка за гостите и всичко необходимо за лагера. Когато парите свършеха, отново слагахме по сто лева и т.н. Няколко пъти с нас на лагера е идвала Павлина Даскалова.
към текста >>

Няколко пъти с нас на лагера е идвала Павлина Даскалова.
Седнали пред палатката: Сисел, Щефен, Сузи Холбич, Йоана Стратева, Георги Петков (Жоро), майка му Пенка Петкова, Тодор Кралев, Ясен Даскалов, Крум Въжаров и Павел Желязков По това време ние, по-младите, имахме добри заплати и храната беше евтина. Главно Крум, Жоро, Мария и Павел имахме едно портмоне и в него всеки от нас слагаше например по сто лева. С тези пари купувахме продукти, екипировка за гостите и всичко необходимо за лагера. Когато парите свършеха, отново слагахме по сто лева и т.н. Няколко пъти с нас на лагера е идвала Павлина Даскалова. Когато беше в лагера, тя щедро участваше с дарение. Също така Божанка и Петър Ганеви, родителите на Божанка - Тодор и Маринка Кралеви - са ни хранили с много вкусни плодове и зеленчуци от градината си. Друг проблем бяха дървата за огъня (по това време нямаше газ), а на тази височина имаше малко клек и трудно се намираха дърва. Всички работеха, тичаха, всеки с нещо да помогне. Никога няма да забравя как Крум от Петрич, възрастен ученик на Учителя, мина край нашия лагер и ние с радост го поканихме на обяд.
към текста >>

13. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и свещено място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно.
Това бяха Джамил и Галя Рзаеви с дъщеричката си Таня и семейство Арка- дий и Аня Левицки със синчетата си Едик и Борис. Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно. Децата ни и до днес си спомнят времето, прекарано в лагера на бате Крум, като едно от най- щастливите в живота им. Още много неща могат да се разкажат за бате Крум, за международния братски лагер, който беше негова рожба, за несменяемите му помощници, за хората, които имаха щастието да дойдат тук - и за какво ли още не... Но нещо ми подсказва, че засега трябва да спра. В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години... Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и свещено място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно. Благодаря за грижите, с които ни обгърнаха, за уроците, които ни преподадоха, за любовта, която те изляха над нас изобилно! Галина Левина Москва, 18 март 2011 г. * * * Воспоминания о бате Круме
към текста >>

В заключение хочу только принести свои извинения за возможные неточности - ведь прошло уже столько лет... А главное, хочу поблагодарить всех тех, с кем судьба свела меня и мою семью в этом красивейшем и священном месте под Мусалой: Марию Митовску, Павла Желязкова, Жоро из Габрово, Иоанну Стратеву, Петра Ганева, Инну Дойнову, Павлинку Даскалову, Славку и Любомир Няголовнх, Николь, Данизл, Асена и многих других, кто там был и кого я не вспомнила.
Это семья Джамиля и Галины Рзаевых с их дочкой Таней и семья Левицких Аркадия и Ани с их сыновьями Эдиком и Борисом. Образовалась достаточно большая, уже подростковая интернациональная группа, где девочки влюблялись, а мальчики соперничали и пытались казаться взрослыми. Но главное, несмотря на некоторую напряженность, которая возникала между подростками, всем им было хорошо друг с другом и интересно. Наши дети и тогда и сейчас вспоминают время, проведенное в лагере бате Крума, как одно из самнх счастливых. Еще очень многое можно рассказать о бате Круме, об интернациональном братском лагере, которнй был его детищем, о его бессменных помощниках, о людях, которым посчастливилось там быть и о многом другом... Но что-то говорит мне, что пора поставите точку. В заключение хочу только принести свои извинения за возможные неточности - ведь прошло уже столько лет... А главное, хочу поблагодарить всех тех, с кем судьба свела меня и мою семью в этом красивейшем и священном месте под Мусалой: Марию Митовску, Павла Желязкова, Жоро из Габрово, Иоанну Стратеву, Петра Ганева, Инну Дойнову, Павлинку Даскалову, Славку и Любомир Няголовнх, Николь, Данизл, Асена и многих других, кто там был и кого я не вспомнила. Благодарю за заботу которой нас окружили; за уроки, которые нам преподали; за любовь, которую на нас излили в изобилии! Галина Левина Москва, 18 марта 2011 года
към текста >>

14. Весела Несторова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова
Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова Когато Крум си замина от този свят, Весела беше в Грузия. Като се върна, веднага ми се обади да я посетя. Беше много тъжна и ми разказа, че Крум й се явил насън в бели дрехи, за да се сбогува с нея. По същия начин той се яви и на мен в момента, в който си е заминал. В пълно съзнание в последния си земен миг Крум Въжаров имаше силата да прояви своята изключителна любов и разбиране към приятелите си.
към текста >>

15. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Даскалов, секретар бирник от с.
Сарду, Лесинг и мн. други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год.
към текста >>

Съобщава: Рачо Г. Даскалов“.
— Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“. Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго.
към текста >>

16. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Този прах ще го усетят и владици, и даскали, и чиновници, и съдии, и князе и царе.
Тия трима там прятели, те не са от вашия свят. Те са посланници, и в техните ръце е съдбата на България. Те са дошли да оправят работата. И това се дължи на тях, не само за тук, но и за цялото славянство. Те метат, затова се вдига прах. Този прах ще го усетят и владици, и даскали, и чиновници, и съдии, и князе и царе. Не мислете сега, че България погинва, тя сега възкръсва по тяхному, а не по вашему. България ще се оправи, но когато се изправи кривото, а да се изправи кривото, трябва да се нагорещи и като се нагорещи трябва да се тури на наковалнята, та и да се турят чуковете и тогава ще се изправят нейните гърбавини. И тогава ще стане права като жена. Да ви не смущава това. България е една жена.
към текста >>

17. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон.
1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън. 1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати. 1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон. 1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище. 1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“.
към текста >>

Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски балкански край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско.
В тези планини, в селата и градчетата навътре също е влязла победната война над Русия; в селцата, дето българите тук ще се борят за свои католически църкви така, както на север във Варненско се борят за православни църкви, са разквартирувани други католически полкове - не унгарски и не полски, а френски и с тях е разквартирувана от тук до края на света наследствената им френгя - сифилисът. Но какво го интересува него. Да стигне само Истанбул. Стига. И умира. Това утро, тази издигаща се Зорница, която чужденците виждат - малцина я забелязват, разбира се. Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски балкански край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско. Кой ти разбира от военна музика? Гражданче да станеш му е цаката, повече пара пада, по- добро семейство се създава с гражданка. Това е. Е, вярно, че нататък на запад, в Котел на Томови се ражда син, дето ще го нарекат Стефан, и да! - ще стане учител. На сина му ще е учител, дето ще дойде след години.
към текста >>

В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си.
Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите. На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището след Константин учителстват П. Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага.
към текста >>

И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя.
!! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане. Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско училище в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско училище и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това училище си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички. И за таблиците. И за песните. И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя. И мене ми домъчня за балтаджи-Петковото училище. И за - какво му стана на този поп Константин сега? На 11 юли 1864 година в село Хадърча, в къщата на чорбаджи Атанас дъщеря му Добра Атанасова Георгиева ражда на съпруга си поп Константин Дъновски рожба от мъжки пол и ще я кръстят Петър. _____________________________________ * Петко Славейков редактира американския протестантски превод на Библията на съвременен български езнк по поръчка и заплащане от Протестантската методистка мисия в България. ** мютесарифин (тур.) - окръжен управител
към текста >>

18. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо.
Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм. Голямо чело, кичур коса, самоуверено паднал встрани. Но не е надут, не е важен - той си е какъвто си е - голям мъж - и сърцето ти се свива пред него, но не защото ти се надува - просто си е Голям! Очите му гледат право в теб, нито изпитателно, нито строго, нито плахо, нито играят - гледа, за да види, и вижда всичко, и ще знае какво да направи. Додето си щракнеш пръстите на ръката. След това - училището във Варна. Първото. Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо. Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път.
към текста >>

Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено.
Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено. Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология. Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание. И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия.
към текста >>

Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици.
Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология. Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание. И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба. Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали). След това ще се пишат нови учебници в този дух за Вазов и Величков. След това за Пенчо Славейков и доктор Кръстев (Кой беше този ли?
към текста >>

Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали).
И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба. Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали). След това ще се пишат нови учебници в този дух за Вазов и Величков. След това за Пенчо Славейков и доктор Кръстев (Кой беше този ли? Не е важно - един с очилца, разбира се!) И ще се смеят на онези, които трябва да им разчистят място, като поетите Стамболов и Шишков... И точно насам водя аргумента си. Синът на поп Константин, който сега се пържи, без да разбере как са изместени приятелите на баща му от църковните и училищни работи, не може да се изпише в една или друга котерия. Синът на природно отлетия устовец не знае как да деформира мисленето си, за да повярва, че този или онзи литературен единак на деня е по-добър, истински български, народен, че той точно заслужава шопския калпак над руските генералски еполети върху стройните германски крака.
към текста >>

19. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо?
към текста >>

20. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов.
В резултат на това най-близките ученици на Учителя Петър Дънов не само са изключително дълбоко запознати с идеите на антропософията, но и извършват една първа крачка за мощен синтез между двете най-сродни езотерико-християнски традиции на нашето съвремие. Естествено последствие и продължение на този първичен синтез е и настоящата монография. Визираният синтез между двете европейски езотерико-християнски течения има и свой методологичен смисъл, защото в усилните условия на XX век ученикът не трябва да разпилява своята енергия и време. Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
към текста >>

Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име.
Естествено последствие и продължение на този първичен синтез е и настоящата монография. Визираният синтез между двете европейски езотерико-християнски течения има и свой методологичен смисъл, защото в усилните условия на XX век ученикът не трябва да разпилява своята енергия и време. Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива.
към текста >>

Прокофиев, „Дванадесетте Свети нощи и Духовните йерархии", „Ной", Ереван, 1993 г., превод на български, Антропософско издателство „Даскалов", Стара Загора, 2004, ISBN 954-495-049-4. 19.
Виж GA 776,25.10.1909. 17. The Bodhisattva Question, Т.Н. Meyer, две лекции от Е. Vreede, 9 и 11.07.1930. 18. Виж бележка 23 към главата „Звездната писменост и строителната идея на Първия Гьотеанум", в С. Прокофиев, „Дванадесетте Свети нощи и Духовните йерархии", „Ной", Ереван, 1993 г., превод на български, Антропософско издателство „Даскалов", Стара Загора, 2004, ISBN 954-495-049-4. 19. BvdkGA 93а, 28.10.1905. 20. BvdkGA 131, 12.10.1911. 21. Виж GA 707,22.03.1909. 22. Виж отговори към г-жа А. Брандис на въпроси, поставени на 29.05.1915, GA 264, стр.
към текста >>

21. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Съст. П. Даскалова.
Пак там. 13. Пак там. 14. Пак там. 15. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1 и 2. Съст. П. Даскалова. Издателство „Алфиола", Варна, 1995 16. Завета на цветните лъчи на Светлината. Издателство „Бяло Братство", София, 2004. 17. Петър Дънов. Разумното сърце.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30795979499817