Търсене в текстове за 'Даскал'

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 4

Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново.
Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми, характерни за българите. Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов. Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева.
към текста >>

7. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

ТОМ 5

Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп.
Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен.
към текста >>

8. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

ТОМ 5

Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп.
Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя" . То й отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен.
към текста >>

9. МАРИН КАМБУРОВ

Мястото на Колибата е било някъде където сега живее Павлина Даскалова.
Игнат го познаваха много хора, да не казвам всички. ( Към N 13) За Търново. Сега не може да се познае къде е била Колибата, но не мога да забравя как вечер заставахме на молитва на колене и как свиреше Учителят на цигулка. Такава музика • неземна. По време на съборите сме се събирали по 1500-1600 души. Мястото на Колибата е било някъде където сега живее Павлина Даскалова. (Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а баба ми Таня. сестра ми е кръстена на нея. Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота.
към текста >>

10. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне".
Бъди само с Духа! " И аз бях много болна, макар че почувствувах някакво подобрение, оставих вестника и пак си затворих очите. Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата. Там го вижда една жена, която живеела накрая на махалата, която ние не познавахме. Тя имала двуетажна къща. Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне". И тъй, това, което Учителят е казал на майка ми, непознатата жена го дала на Минко. И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб.
към текста >>

11. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи.
Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско духовенство се предприема от Конституционния блок една предварително замислена акция. Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски.
към текста >>

Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия.
Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия. В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция. В два часа през нощта влакът спира на Долни Дъбник. Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата.
към текста >>

Накрая се намесил Райко Даскалов и предложил да бъдат отново натоварени във влака, защото народът ще им реши съдбата в Търново.
С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър. Тълпата започва с ножове да подрязва брадите на бившите величия. А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона. Накрая се намесил Райко Даскалов и предложил да бъдат отново натоварени във влака, защото народът ще им реши съдбата в Търново. На гара Росен земеделците разоръжават няколко вагона блокари. Влакът продължава по своят път. Пристигат в Търново и всички били свалени от влака, а водачите на блокарите били натоварени на открити камиони с отрязани бради и мустаци като подходяща духова музика е вървяла пред камиона, а след тях следвали тълпи от Оранжевата гвардия. Тя успяла да отблъсне с ръкопашен бой, с тояги и цепеници около 2000 блокари, които се опитали да влезнат в Търново. Спечелилите битка земеделци като влизат в Търново изваждат от домовете всички местни големци, попове и владици, отрязват им брадите и мустаците, нанасят им побой и били подложени на най-различни мъчения под одобряващите възгласи на земеделските активисти.
към текста >>

Министър Даскалов с Оранжевата гвардия състояща се от 10 000 човека, но въоръжени вече с пушки от военните складове биват натоварени на влакове за град Кюстендил.
На 11 март 1923 г. Народното събрание гласува с болшинство от 2/3 за съдене на бившите министри, които са били затворени в Шумен след събитията от 17 септември 1922 г. в Търново. Трябва да споменем също, че на 4 декември 1922 г. две хиляди македонски активисти на ВМРО окупират град Кюстендил. Министър Даскалов с Оранжевата гвардия състояща се от 10 000 човека, но въоръжени вече с пушки от военните складове биват натоварени на влакове за град Кюстендил. Докато се събере тази необуздана орда, те с дебели тояги плячкосват населението на онези градове, през които влаковете минават. Македонците от ВМРО освобождават града и Оранжевата гвардия след като не е могла да влезне в истински бой с македонците, връща се обратно с влаковете към София. Нахлува в София с дебели тояги и започва масов терор по улиците и плячкосват частните магазини, Правителството се принуждава да разоръжи собствената си гвардия на 3 декември 1922 г. и да ги изпрати на малки групи по домовете си. На 22 април 1923 г.
към текста >>

Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г.
Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда". През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г. в Прага, от наемни убийци. В началото на месец септември последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред новите власти начело с Ал. Цанков, извършили преврата, за разрешение за свикване на събор на 9 септември 1923 г. в гр. Търново. Получили отказ.
към текста >>

12. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Ето например на мен Димков ми е казвал: „Чакай да видим какво ще излезе от Вашия Учител - Велик Учител или обикновен даскал".
Но да видим как ще се приемат тези неща и как ще се приложат! " А това беше идея на Лулчев, да се поднесат книгите на Учителя. Това бе една от последните срещи на Петър Димков с Учителя. Той после се отдалечи, после влезна в борба с неговите хора и неговите последователи след заминаването на Учителя. Той се разколеба в Учителя. Ето например на мен Димков ми е казвал: „Чакай да видим какво ще излезе от Вашия Учител - Велик Учител или обикновен даскал". И накрая той се отказва от братството по време на процеса през 1957/1958 г. срещу Братството. Беше започнал да пише Димков една книга как да вървим отначало в окултния път? Но той се раздвои и се отдалечи. Та ако имаш знания и не ги приложиш е безпредметно твоето знание.
към текста >>

13. 33. ДВАТА БРЯГА

Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове.
Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах. След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен.
към текста >>

14. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем вегетарианска мусака.
От изненада не можахме да попитаме каква е тази опитност и тихо, тихо се измъкнахме и се учудвахме навън на улицата на величието на Учителя, което се изразяваше чрез най-скромните неща и чрез обикновените хорица. Друг път в същия ресторант, в който се хранехме един художник заяви: „Нищо не е разбрал българския народ. Тепърва ще има да се учи от Учението на Дънов". И този човек не го познавахме. Но той имаше личен контакт с Учителя. Трети път бяхме седнали с един даскал и ядем вегетарианска мусака. Като разбра какви сме и че сме от Изгрева, каза: „Тази Мъдрост, която е дадена чрез Петър Дънов, тя не е дадена така за едно малко общество. Но ще дойде време тя е за едно друго поколение. Тя е за една друга епоха с други човеци". Спомням си Мария Младенова, при която често прихождах за съвети, защото много патила ме сполетяваха и тя често казваше: „Този живот да си платим кармата и да си заминем от този свят със съзнанието, че сме били при Учителя. Най-голямото постижение за нас е да се новородим и да дойдем с едно ново съзнание".
към текста >>

15. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

По това време при него се събираха даскала, фелдшера и спореха във връзка с Новите идеи.
Майка ми е била религиозна, а и баща ми също като църковен настоятел. Но Лулчев издава вестника си след Балканската война. По-късно баща ми излязъл от къщата на дядо ми и започнал да търгува с разни дребни неща, имал си дюкян, че и така бил известен в селото като добър и честен, и общителен човек. Давал им често на вересия храна, поддържал ги когато нямат пари и по-късно, когато имат пари си плащали. Та баща ми се ползваше с добро име, той беше много човечен. По това време при него се събираха даскала, фелдшера и спореха във връзка с Новите идеи. Също и бащата на един от нашите приятели. Това е било преди революцията от 1917 г. Така майка ми и двете й сестри както и баща ми заедно са се подвизавали. Те се , събираха в една къща на един от нашите съидейници и дори като дете помня как ходех с тях. Вечер се събирахме като се стъмни.
към текста >>

16. 34. Братя от време оно

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: Ами, да, а той беше един пенсионер-даскал с голямо семейство, едва кретаха с малките пенсии.
Министерството на Бялото Братство ти ги дава, признава ти ги и ти ги дава“. Той: „Абе, Георге, какво правиш? “ „Какво ще спориш? Министерството на Бялото Братство е това, бе.“ В.К.: А 80 лв. е една пенсия. Г.Д.: Ами, да, а той беше един пенсионер-даскал с голямо семейство, едва кретаха с малките пенсии.
към текста >>

17. 41. Никому ненужен

Гради Колев Минчв

Там бяха бащата и майката на Павлина Даскалова.
Милиционерът ме гледа. Вика: „Ама какво е това“. Отговорих: „Не виждаш ли, самобръсначка, електрическа самобръсначка. Ето тука пише фирмата „Филипс“. И оттам той ме освободи и аз отидох в ресторанта, обядвах. Там бяха бащата и майката на Павлина Даскалова. Сестра Павлинка беше малко момиченце тогава. Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“. „Вие сигурно му казахте, че идвате тук? “ „Да, казах, че идвам при вас, че съм вегетарианец“. Та така имах един такъв спомен от Търново с тоя милиционер.
към текста >>

18. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Имах аз приятели тука от село Църква, сега е Райко Даскалово новото име, като пукне с пушките полицията от горе, бегаха тука при мене.
И сега си живея с моята пенсия 80 лв. и жена ми 30 лв., така че си изкарва човека. В.: Така си изкарва. Пък всички го смятаха, че е ненормален, това е понеже не бил взел пенсия. Т.: Така казват. Имах аз приятели тука от село Църква, сега е Райко Даскалово новото име, като пукне с пушките полицията от горе, бегаха тука при мене. И сега дека не съм взел пенсия за момчето казват, тоя другар Темелко, казват не е бил верен другар, щом не взима за сина си пенсия. И не искат да дохождат при мене да ме видят. В.: Понеже не си другар. А си бил другар когато си ги пазил и си ги криел. Т.: Е, пазих ги и ги криех ама они не знаят историята на моя убит син и Учителя.
към текста >>

И имаше тука една даскалица Елена Григорова, на Пеню другарката.
Ти си ми разказвал точно как е било. Т.: Ами ние бехме 5-6 души все пияници, такива. В.: Такива, да. Като всички хора, които работят в мините. Т.: Работим си, пием и така продължаваме. И имаше тука една даскалица Елена Григорова, на Пеню другарката. И един от нашите другари, тия пияниците, вземе та й отваря стаята с шперц. И взима беседите на Учителя и ги чете и след това една вечер събираме се, бе съботен ден, за да пиеме. Той командва. Този брат Симо се казва. Слушайте, братя, тая вечер няма да пиеме.
към текста >>

19. 2. Дългият път към първата беседа

Темелко Стефанов Гьорев

Тя беше даскалица тук и живееше у нашия богатия брат Симеон.
2. ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ПЪРВАТА БЕСЕДА Накрая, в нашето село имаше една учителка Слена Григорова, на Пеню Ганев първата жена. Тя беше даскалица тук и живееше у нашия богатия брат Симеон. Веднъж когато е на занятие в училището той взема шперц и отваря вратата на стаята й. Намира там беседи от Учителя. Започнал той да чете. веднъж той я проследил като отива в София при Учителя на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи Учителят. Но за това никому не казвал, само он си знае.
към текста >>

20. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче?
Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче? " Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса". Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на едно място, че е излъгал.
към текста >>

21. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 8

Дневникът на Елена Иларионова е публикуван от Павлина Даскалова във "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, 1995 г.
Този материал е описан в "Изгревът". А подробно ще бъде публикуван, когато се изнесе историята на Ямболското братство от дъщерята на Тодор Попов, която е подготвила материала и се казва д-р Йорданка Попова. 14. На стр. 235 инициалите за дневника на Е. И. означават Елена Иларионова. Дневникът на Елена Иларионова е публикуван от Павлина Даскалова във "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, 1995 г. и том II, 1996 г. Някои от спомените на Елена Иларионова са предадени от други автори, като нейното име е запазено и са публикувани в "Изгревът". 15. На стр. 240-243 инициалите Г. Р. е Георги Радев от Ямбол.
към текста >>

22. МОЯТ РОМАН

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана.
Ние си носехме хляб и някаква храна в торбичките. Когато децата от селото отиваха 37. Изгревът... т. 9 за обяд по домовете си, ние оставахме да се храним в училището. Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище. Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка. Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва. Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище.
към текста >>

23. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

В.К.: И те са се шегували, че можете да станете даскалица.
Е.А.: Нещо вътрешно. Един вътрешен стремеж носех в душата си. Нещо подсъзнателно. В.К.: И вие сте били сама в училище момиченце. Е.А.: Момиченце, да. В.К.: И те са се шегували, че можете да станете даскалица. Е.А.: Даскалица. В.К.: Виж как някой път пророчестват. Е.А.: Да. В.К.: Кара-вара станахте. Е.А.: Пак станах учителка.
към текста >>

Е.А.: Даскалица.
Един вътрешен стремеж носех в душата си. Нещо подсъзнателно. В.К.: И вие сте били сама в училище момиченце. Е.А.: Момиченце, да. В.К.: И те са се шегували, че можете да станете даскалица. Е.А.: Даскалица. В.К.: Виж как някой път пророчестват. Е.А.: Да. В.К.: Кара-вара станахте. Е.А.: Пак станах учителка. „Щерю ке я прай Елена даскалица".
към текста >>

„Щерю ке я прай Елена даскалица".
Е.А.: Даскалица. В.К.: Виж как някой път пророчестват. Е.А.: Да. В.К.: Кара-вара станахте. Е.А.: Пак станах учителка. „Щерю ке я прай Елена даскалица". В.К.: Когато дойдохте в София вие сте говорили с македонско наречие и децата ви викат македончето, а вие сте се наричали там бугари, така ли? Е.А.: Бугари. В.К.: Вие не знаехте езика, Е.А.: Македонският език, разбира се, наречие, да. В.К.: А иначе как ви приемаха децата, подиграваха ли се? Е. А.: Е шегуваха се по детски.
към текста >>

24. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство.
Но ти си си виновен. 8. Аз изпратих при Лалка сестра Марийка Марашлиева, за да види как стоят нещата. Лалка е казала само две изречения във връзка с тази книга: „Жоро ме предаде. Жоро заби нож в гърба ми". Коментариите са излишни, защото аз напълно споделям нейното изказване. 9. Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство. Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе копие от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък. При проверката се вижда, че тази сума ти си я вложил от свое име, заради което ти получаваш доверието на Лалка и получаваш съответни копия беседи заради тая сума. Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък. Когато Павлина ми разказа това аз й казах, че Жоро ще плати скъпо за тази работа. Защото лъжата в Братството е въведена от майстор Борис и мозайкаджийската бригада, като има и безброй габровски номера.
към текста >>

Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък.
Жоро заби нож в гърба ми". Коментариите са излишни, защото аз напълно споделям нейното изказване. 9. Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство. Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе копие от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък. При проверката се вижда, че тази сума ти си я вложил от свое име, заради което ти получаваш доверието на Лалка и получаваш съответни копия беседи заради тая сума. Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък. Когато Павлина ми разказа това аз й казах, че Жоро ще плати скъпо за тази работа. Защото лъжата в Братството е въведена от майстор Борис и мозайкаджийската бригада, като има и безброй габровски номера. Тези неща на мен са познати до болка. И аз знам как свършва всяка една лъжа. 10. Ето, ти получи част от материалите на Лалка, като си послужи се една лъжа, с вложени от чужди хора средства.
към текста >>

25. V. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

Вергилий Кръстев

предадох оригиналния текст на Паневритмията направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева на ксерокс копие на Павлина Даскалова и Ина Дойнова, защото им трябваше да се започват с организиране на курсове.
Филип Стоицев, „Изгревът", т. VIII, стр. 669, стр. 671-672. V. Още през 1990 год. предадох оригиналния текст на Паневритмията направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева на ксерокс копие на Павлина Даскалова и Ина Дойнова, защото им трябваше да се започват с организиране на курсове. Без да ме питат те предават оригиналите на Стефан Калайджиев, който участвуваше в издаването на Паневритмията. В нея са включени материали от източните индуски школи за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия и така опорочиха оригинала, който им дадох. Излезна от печат със заглавие „Паневритмия, Висш Космически ритъм". Редактор и съставител Стефан Калайджиев, издателство „Културна асоциация Беинса Дуно" - Хелиопол, 1996 год.
към текста >>

26. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми.
Защо дъновисти? Те бяха извършили предателство и можеха да бъдат само дъновисти. А къде отива второто при нея копие? Ето къде. Пригответе се за драматична развръзка. По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми. Освен това тя има голяма заплата 2-3 пъти по-голяма от останалите учители понеже работи в един затънтен край по едно министерско постановление с по-голямо заплащане. Събира тя парите. И понеже не може да ги занесе предава една сума над 2000 лв. /а това са 20 лекарски заплати/ на Георги Петков от Габрово, живущ на ул. „Любен Каравелов" № 35, ап.
към текста >>

Третите два куфара бяха взети от Павлина Даскалова и тя отказа да ги върне на майстор Борис.
Ill, стр. 198, 5-7 ред отгоре? Георги Йорданов отказа да ми предаде, като предварително бе занесал двата куфара на майстор Борис, но вече празни. Повтарям празни. Другите два куфара Драган Петков не пожела да ми ги предаде, защото са били при Лалка Кръстева. Третите два куфара бяха взети от Павлина Даскалова и тя отказа да ги върне на майстор Борис. Дори лично ми е казвала, че са у нея и няма да ги върне. Аз лично съм преглеждал съдържанието на тези два куфара. Това се неиздавани годишнини, които тя е подвързала и се намират в хола в нейната библиотека. Лично ми ги е показвала, аз съм ги прегледал и само аз знам дали са оригинали или са преписи. А това което тя пише в книгата си „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" в том II, стр.
към текста >>

27. ВТОРИЯТ КРАК НА ДЯВОЛА ТЪПЧЕ И НА ДРУГИТЕ МЕСТА ЖЕНИХЪТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А истината е, че Ясен Даскалов набра текста, а двете сестри Шкодреви, направиха коректурите и странираха текста.
Проследете драматичните развръзки, които следват. Двете сестри близначки Меглена и Теодора Шкодреви от Габрово работиха месеци да възстановят оригинала. Бяха подложени под ударите на Духът на Заблуждението. Беше направен пробив и те отбелязаха, че са редактори на тази годишнина, което означаваше, че са променили оригинала. И така се отпечати. А истината е, че Ясен Даскалов набра текста, а двете сестри Шкодреви, направиха коректурите и странираха текста. И като похлупак на всичко сбъркаха годината на първа страница и бе отбелязано в двете книжки 1939-1940 год., което бе грешка предизвикана от намесата на Духът на Заблуждението. Истината е, че е 1938-1939 год. И не знам как се намеси Небето и то чрез външен човек, че на корицата на двете книжки бе изписано оригиналното заглавие и точната година 1938-1939 год. Ръката на Небето! Днес двете сестри продължават да работят по програмата, защото имат качества и имат моето доверие.
към текста >>

28. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Когато бай Желязко се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина.
Бързаше и бай Желязко, кротък и добър човечец. Искаше да се раплати тук, там, към близки и познати, на които дължеше по някой лев. „Жена, война е. Всичко става. Нека да се разплатиме, докато имаме пари", казваше бай Желязко на съпругата си, а дребните им дечица слушаха и не разбираха защо бе това бързане, защо беше тая тревога. Когато бай Желязко се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина. Доволен, че благополучно бе свършил работата си, легнали да спят. Сутринта станал рано, приготвил се за път, ръкува се с майката, прегръща и целува децата и отпътува. Отдалечавайки се, той на два пъти се обърнал, за да ги види още веднъж, като че за последен път. Тогава, по време на Балканската война, ние живеехме в с. Кичево /Кичовла/ .
към текста >>

29. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани.
Всичко играе. Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам. И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа. Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата.
към текста >>

30. 28 - 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г.

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Значи, вие успяхте да вземете книги от Павлина Даскалова от Програмата на Вергилий Кръстев, а едновременно пишете писма срещу Вергилий Кръстев на семейство Гобо и научаваме от идващите в книжарницата посетители, че вие говорите срещу „Изгрева" и срещу неговата Програма.
Вергилий Кръстев е направил постъпки, чрез други лица да му се изпратят ксерокс-копията на вашето и на Георги Петков писма, за да ги публикува в „Изгрева", за да се знае кой пречи. 7. Целият случай е описан в „Изгрева", освен това куфарите са били натоварени на лека кола, престояли са през нощта и на сутринта ги свалят от колата, след като са провели телефонен разговор с някой от България. Това могат да бъдат само три лица: Георги Петков, Милка Кралева и Павел Желязков. 8. Целият случай е описан в „Изгрева" и единствено Вергилий Кръстев знаеше за този архив. И той беше упълномощен от Борис Николов /а не от майстор Борис/ и Анина Бертоли да прибере архива от Франция. 9. Значи, вие успяхте да вземете книги от Павлина Даскалова от Програмата на Вергилий Кръстев, а едновременно пишете писма срещу Вергилий Кръстев на семейство Гобо и научаваме от идващите в книжарницата посетители, че вие говорите срещу „Изгрева" и срещу неговата Програма. Доколкото знам, имате дете от него. Ами утре, ако му се отворят очите на това дете, то веднага ще ви напусне. Чакам изпращането на обещаното ксерокс-копие писмо, защото онези 10 човека питат получила ли съм писмото. А пък Вергилий Кръстев ми каза, че майстор Борис е провалил цяло Братство, с хиляди хора и в момента също сте провалени от него с издаването промененото Слово на Учителя Петър Дънов. С уважение:/подпис/ /Жана Иванова/
към текста >>

31. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

Павлина Даскалова лично ми разказа - първо по телефона, а след това в книжарницата - за случая с книгите.
3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. Госпожо Кралева - Милка, Дойде определеното време да Ви отговор* на писмото от 16 март 1999. Ще Ви отговоря последователно. Вие си служите с лъжи. Пред 10 човека, тук, в книжарницата, говорите едно, а след това пишете съвсем друго в писмото си. Павлина Даскалова лично ми разказа - първо по телефона, а след това в книжарницата - за случая с книгите. При една от срещите в Бургас, организирана от Вашата фондация „Сила и Живот", Вие сте разбрали, че тя има книги и сте й писали да Ви изпрати от всичко, което има, включително и неиздаденото Слово по оригинал, на Учителя Петър Дънов. И когато тя Ви изпраща нашите книги „Проявление" и „Оживяване", Неделни беседи 1942-1943 г., в чиято подготовка е взела участие група от Търновското братство, Вие й правите скандал, че Ви ги продава по-скъпо. А тя е завишила цената, смятайки, че съм й ги предала без търговска отстъпка, без да ме попита и да провери. Тя беше психически съкрушена, огорчена от Вашия тон. И ми съобщи, че сте я канили лично да Ви посети в Бургас, уж във връзка с библиотеката на фондация „Сила и живот", която сте устроили в братския салон.
към текста >>

32. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Вергилий Кръстев

предадох на Ина Дойнова и на Павлина Даскалова оригинала от оригиналния текст на Паневритмията, описан от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Казах й, че кога то те дойда т при мен. то ще бъда т предадени на нея, а Йоанна Стратева ще бъде консултант по музикалната част. Консултантите ще ги избирам аз и аз ще движа този въпрос. Тя се съгласи. 14. През 1992 г. предадох на Ина Дойнова и на Павлина Даскалова оригинала от оригиналния текст на Паневритмията, описан от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Трябваше да се приложат снимките на Васко Искренов на брой 80 към текста и щеше да бъде публикувана оригиналната Паневритмия. Но онзи, който държеше снимките, не ги даде, за да може неговата приятелка Мария Митовска и някои други от чужбина да издават своя Паневритмия. Ако беше излезнал оригиналът, въпросът бе приключен Без да ме питат и без мое разрешение те предават материала на Стефан Калайджиев и той включва в него друг материал, разни чакри на йогите и опорочават оригинала. Кой е виновен за това? Виновни са и двете - Павлина и Ина.
към текста >>

33. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна.
Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год. образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г. Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна. След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище. Родолюбието подбудило сънародниците ни към най-щедри помощи. Най-крупна сума, от 300 лири, подарил игуменът на мънастиря Иером. Теодосий.9 , братя Георгевич подарили 600 лв., Ат. и Георги Попови - 400 лв., К.
към текста >>

Никола Даскалов, Стоянчох.
Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох. Иванов, Господин х. Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр. Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х.
към текста >>

Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов.
Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>

34. II.02.04. Българска община във Варна

Рали Мавридов, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М.
4. Българска община във Варна Тласкани и насърчавани от всички тия събития, немногобройните варненски българи наченали най-подир да се сплотяват и организуват. Според спомените на свещеника К. Дъновски, които се потвърждават отчасти от някои косвени известия, на 11 май 1860 г. във Варна била образувана българска община с особен печат и при състав: х. Стамат Сидерев, х. Рали Мавридов, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание тая община се била занимавала с молбата на Кою Чорбаджи от Балчик да се изпрати зет му Димитър в Цариград, за да бъде ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на гр. Балчик, което и станало.
към текста >>

35. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Златарски има едно писмо относно първото българско училище във Варна от братя Георгиевич до бащата на професора, даскал Никола Златарски.
Не ми е думата за обществени заведения, които имат специална задача именно да съхранят такива материали, каквито са напр. Софийският Етнографски музей и архивата при Св. Синод в София, дето се намират някои интересни и ценни паметници за историята на Варна. Но също и в частни лица: така напр. у г-н професор В. Н. Златарски има едно писмо относно първото българско училище във Варна от братя Георгиевич до бащата на професора, даскал Никола Златарски. В гр. Трявна имах недавна случай да открия у г-н Богомил Даскалов, прогимназиален учител, от известната стара и видна тревненска фамилия Даскалов, също така две твърде важни писма за историята на Варна, за които ще говоря по-долу. Не може да има съмнение, че и на други места и у други лица трябва да има паметници за историята на Варна. Би трябвало да се развие най-подир жива дейност за откриване и прибиране, или откупуване за Варненския археологически музей на тези пръснати и важни преди всичко за Варна исторически паметници. Но преди всичко трябва грижливо да се издири и прибере всичко онова, което е още запазено на мястото, в самата Варна.
към текста >>

Трявна имах недавна случай да открия у г-н Богомил Даскалов, прогимназиален учител, от известната стара и видна тревненска фамилия Даскалов, също така две твърде важни писма за историята на Варна, за които ще говоря по-долу.
Синод в София, дето се намират някои интересни и ценни паметници за историята на Варна. Но също и в частни лица: така напр. у г-н професор В. Н. Златарски има едно писмо относно първото българско училище във Варна от братя Георгиевич до бащата на професора, даскал Никола Златарски. В гр. Трявна имах недавна случай да открия у г-н Богомил Даскалов, прогимназиален учител, от известната стара и видна тревненска фамилия Даскалов, също така две твърде важни писма за историята на Варна, за които ще говоря по-долу. Не може да има съмнение, че и на други места и у други лица трябва да има паметници за историята на Варна. Би трябвало да се развие най-подир жива дейност за откриване и прибиране, или откупуване за Варненския археологически музей на тези пръснати и важни преди всичко за Варна исторически паметници. Но преди всичко трябва грижливо да се издири и прибере всичко онова, което е още запазено на мястото, в самата Варна. А че има още във Варна такива материали, които могат да послужат при написване историята на града, не може да има съмнение. Миналата година напр.
към текста >>

Тези документи са притежание на г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, у когото и се съхраняват.
Ето защо не трябва да се бърза с написването на една цялостна история на Варна, но с така основания фонд да се подкрепят и извикват засега изследвания по разните въпроси, които накрай обединени в едно да дадат една достойна, монументална история на града. Написването историята на градовете у нас, тъй важно за общата история на страната, не е още поставено на здрави научни начала, въпреки това, че има вече написани няколко истории на наши градове. Нека се надяваме, че Варна ще прояви и тук своята висока култура и напредничавост и, като постави на здрави основи написването на своята история, даде в това отношение пример и на останалите наши градове! *** След горните общи и кратки бележки по въпроса за нуждата и начина на подготовката за изучване миналото на гр. Варна и написване историята на града, както и за длъжността на варненци в свръзка с това, аз искам да се спра с няколко думи на епохата на българското възраждане във Варна, на която може да се пръсне малко нова светлина благодарение именно на онези два документа, за които споменах по-горе, и на които на Великден тази година имах случай да открия в Трявна. Тези документи са притежание на г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, у когото и се съхраняват. Благодарение любезността и отзивчивостта на г-н Даскалова към културни потреби и начинания, аз добих възможността да прегледам цялата негова архива, в която има важни исторически материали, и да снема препис от въпросните документи, засягащи Варна, за което тук му изказвам дълбока благодарност. По пътя към възраждането на българщината във Варна изпъкват два важни етапа: първо, поставяне основата на българската просвета в града чрез откриване на българско училище в 1860 г., и второ, сдобиване с българска отделна и независима църква в 1865 г. Българско училище и българска църква са били двете страшни оръжия, които българският народ е трябвало да изтръгне из ръцете на своите противници, за да извоюва постепенно у тях своето бъдаще. Колко страшни са били тези две оръжия в борбата за национална пробуда и надмощие, колко силно - тяхното действие, показват бързите резултати, а не по-малко ожесточението, с което гърците се бореха да не допуснат да се въоръжи българският народ с тях. Докато до 1860 г, българският елемент се губил национално всред другите народности във Варна и дори не изпъквал като отделна националност, след основаване на българска църква и училище и групирането му с това в отделно национално ядро, в по-малко от 10 години, през 1870 г., той се явява вече в едно внушително и съзнателно множество, което непрекъснато расте.
към текста >>

Благодарение любезността и отзивчивостта на г-н Даскалова към културни потреби и начинания, аз добих възможността да прегледам цялата негова архива, в която има важни исторически материали, и да снема препис от въпросните документи, засягащи Варна, за което тук му изказвам дълбока благодарност.
Написването историята на градовете у нас, тъй важно за общата история на страната, не е още поставено на здрави научни начала, въпреки това, че има вече написани няколко истории на наши градове. Нека се надяваме, че Варна ще прояви и тук своята висока култура и напредничавост и, като постави на здрави основи написването на своята история, даде в това отношение пример и на останалите наши градове! *** След горните общи и кратки бележки по въпроса за нуждата и начина на подготовката за изучване миналото на гр. Варна и написване историята на града, както и за длъжността на варненци в свръзка с това, аз искам да се спра с няколко думи на епохата на българското възраждане във Варна, на която може да се пръсне малко нова светлина благодарение именно на онези два документа, за които споменах по-горе, и на които на Великден тази година имах случай да открия в Трявна. Тези документи са притежание на г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, у когото и се съхраняват. Благодарение любезността и отзивчивостта на г-н Даскалова към културни потреби и начинания, аз добих възможността да прегледам цялата негова архива, в която има важни исторически материали, и да снема препис от въпросните документи, засягащи Варна, за което тук му изказвам дълбока благодарност. По пътя към възраждането на българщината във Варна изпъкват два важни етапа: първо, поставяне основата на българската просвета в града чрез откриване на българско училище в 1860 г., и второ, сдобиване с българска отделна и независима църква в 1865 г. Българско училище и българска църква са били двете страшни оръжия, които българският народ е трябвало да изтръгне из ръцете на своите противници, за да извоюва постепенно у тях своето бъдаще. Колко страшни са били тези две оръжия в борбата за национална пробуда и надмощие, колко силно - тяхното действие, показват бързите резултати, а не по-малко ожесточението, с което гърците се бореха да не допуснат да се въоръжи българският народ с тях. Докато до 1860 г, българският елемент се губил национално всред другите народности във Варна и дори не изпъквал като отделна националност, след основаване на българска църква и училище и групирането му с това в отделно национално ядро, в по-малко от 10 години, през 1870 г., той се явява вече в едно внушително и съзнателно множество, което непрекъснато расте. Горните две дати са важни за историята на гр.
към текста >>

Подобно писмо те отправили и до даскал Никола Златарски, което се съхранява у сина на същия професор В.
Груев Яни Н. Прагматаров К. Михаилов. За българското училище във Варна трябвало да се намери и ангажира подходящ учител. За тази цел братя Георгиевич писали на Петко Р. Славейков да им препоръча някого за учител. Подобно писмо те отправили и до даскал Никола Златарски, което се съхранява у сина на същия професор В. Н. Златарски. По препоръка на Славейкова варненци условили за учител един негов ученик, Костадин Тодоров Арабаджиев, който пристигнал във Варна и се наел с уреждане на училището. Всички интри! и и противодействия отстрана на гръкогагаузите във Варна против откриването на българското училище били напразни и се осуетили от високия дух, единодушието и сплотеността на варненските българи. Не успели и усилията им да попречат чрез властта на постройката на ново двуетажно здание за българско училище.
към текста >>

Даскалов в Трявна се намира следното саморъчно писмо на първия български учител във Варна до П. Р.
Първият български учител във Варна Константин Тодоров Арабаджиев останал учител във Варна три години. Третята учебна година 1862/3, когато било изкарано и открито новото училищно здание, когато числото на учениците станало твърде голямо и нуждите на училището се увеличили, българската община ангажирала за главен учител И. С. Доброплодни, който разширил уредбата на училището и въвел класове. Костадин Тодоров Арабаджиев останал една година като помощник на Доброплодни и на края на третята година по някои причини бил принуден да напусне варненското училище и да се предаде на друга работа. В архивата на г:н Б. Даскалов в Трявна се намира следното саморъчно писмо на първия български учител във Варна до П. Р. Славейков и то, от навечерието на напущането му варненското училище. Това писмо, което предаваме тук изцяло, е характерно за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител. „Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая.
към текста >>

Даскалов в Трявна.
Славейков, който дотогава учителствувал известно време в Ески-Джумая. Изглежда, че през януарий, а може би и в първите дни на февруарий 1865 г. той е бил още учител във Варна. В едно писмо от Ески-Джумая, от 12 февруарий 1865 г., бившият му ученик Жеко Иванчов Мараджиев му пише във Варна, като му иска книги. Това писмо е запазено в архивата на г-н Б. Даскалов в Трявна. В него се казва между другото и следното: „За туй днеска, умислен какво да правя, зех перото писмено да ви попитам за здравието ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение Даскал във Варна, и дано са продължи за дълго време. Ако виждаш да си спокоен, и ако ся вижда приятно, и ако тамкашните старейшини имат съгласие." Но Славейков не изкарал учебната година и скоро след това заминал за Цариград като редактор на българския превод на библията. Какво влияние е оказал Петко Р. Славейков през кратковременното си пребивание във Варна и непосредствения си допир с варненските българи, не се знае за сега. Обаче, надали може да има съмнение, че стоението като учител на един такъв стар, изпитан и широко известен вече народен деец, не е могло да мине безследно за настроението и стремежите на варненските българи.
към текста >>

В него се казва между другото и следното: „За туй днеска, умислен какво да правя, зех перото писмено да ви попитам за здравието ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение Даскал във Варна, и дано са продължи за дълго време.
Изглежда, че през януарий, а може би и в първите дни на февруарий 1865 г. той е бил още учител във Варна. В едно писмо от Ески-Джумая, от 12 февруарий 1865 г., бившият му ученик Жеко Иванчов Мараджиев му пише във Варна, като му иска книги. Това писмо е запазено в архивата на г-н Б. Даскалов в Трявна. В него се казва между другото и следното: „За туй днеска, умислен какво да правя, зех перото писмено да ви попитам за здравието ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение Даскал във Варна, и дано са продължи за дълго време. Ако виждаш да си спокоен, и ако ся вижда приятно, и ако тамкашните старейшини имат съгласие." Но Славейков не изкарал учебната година и скоро след това заминал за Цариград като редактор на българския превод на библията. Какво влияние е оказал Петко Р. Славейков през кратковременното си пребивание във Варна и непосредствения си допир с варненските българи, не се знае за сега. Обаче, надали може да има съмнение, че стоението като учител на един такъв стар, изпитан и широко известен вече народен деец, не е могло да мине безследно за настроението и стремежите на варненските българи. Ние посочваме тук едно забележително съвпадение: на пребиваването на Славейков във Варна през януарий до февруарий 1865 г.
към текста >>

Даскалов в Трявна.
А тези така важни съобщения са едва от 50 години. Щастливата случайност е искала, обаче, да се запази един документ от онова време, който ни дава автентично изложение на работите в свръзка с основанието и откриването на първата българска църква във Варна. Това е едно писмо от варненския български търговец Рали х. П. Мавридов до П. Р. Славейков в Цариград, за което споменахме по-горе, че се съхранява от г-н Б. Даскалов в Трявна. Решили веднъж да имат българска църква, варненските българи се споразумели да извикат от Хадърджа за свой свещеник Константин Дъновски. На 8 февруарии 1865 г. същият пристига във Варна, като първи варненски български свещеник. На другия ден варненските българи се събрали на събор в училището и решили едногласно да превърнат долния етаж на училището в храм. Веднага било съставено едногласно писмо, подписано от всички българи, и поп Костадин е бил изпратен в селсто си Хадърджа да донесе антиминс, одежди и др.
към текста >>

36. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено.
Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото. Сега трябваше помещение, и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината; накарал та разтре-биле, замазали заницата (стая или килер, гдето се турят къщни дреболии за ядение) и там младий учител събрал 10-15 деца та ги учял. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват.
към текста >>

Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година.
Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото. Сега трябваше помещение, и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината; накарал та разтре-биле, замазали заницата (стая или килер, гдето се турят къщни дреболии за ядение) и там младий учител събрал 10-15 деца та ги учял. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и за църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново. Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти.
към текста >>

37. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша.
Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша. По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел. И за туй полезно дело се намерили щедри дарители. Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша. По подтик пък на учителите Д. Станчев и Ст. Б. Деребеев се основава в началото на 1871 г. и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност.
към текста >>

38. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

А пък аз сега си върша стария занаят-даскалувам, защото това ми е по сърце.
За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространтството има много препятствуващи духове, та не мога да свърша тази работа. Работата ми е -добави Казакова - да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие не ме слушате. А пък аз сега си върша стария занаят-даскалувам, защото това ми е по сърце. На въпроса на В. Граблашев отговори: - Тук има и съдилища, следователно има нужда от адвокати, само че държат добрите адвокати, а лошите ги отстраняват. На въпроса на Бойнова г-жа Казакова каза: - Няма нужда да се явявам често. А на въпроса на Д. Голов тя каза: - Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на Земята.
към текста >>

39. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Зер напреднала даскалица.
И вместо да си гледа гърнетата, започва цапотиите по беседите. А, Боже мили, и Катя Зяпкова била кандидат за тия пакости. Тя си ги правеше по други линии, слава Богу, тук не е успяла да се прояви, защото Учителят казал, че това не е лъжица за нейната уста. И забележете, след като Лалка пише, дописва, измисля, добавя, увеличава броя на стиховете на томчето „Свещени думи от Учителя" до тоя брой, който тя смята, че е правилно да бъде, щото Учителят не знае, решава да узакони пакостите си с един сън. На тоя сън се явява Учителят, както тя пише: „... засмян, благ, разположен." Само дето не й е целунал ръка. Зер напреднала даскалица. А бе, Лалке, защо заблуждаваш наивните читатели на историческите ти бележки? В тях само думата „исторически" е историческа. Другото гравитира около историята. И сега свършват ли пакостниците на Словото на Учителя? Не свършват.
към текста >>

40. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

Павлина Даскалова.
Участвува и съдейства в издаването на променени Паневритмии у нас и в чужбина. Виж „Изгревът" том IX, стр. 775-789 и стр. 782 № VI. Участвува и е част от веригата, издаваща променено Слово на Учителя Дънов, чрез Милка Кралева от Бургас. Павлина Даскалова. Тя е тази, която храни и поддържа финансово групата на Крум Въжаров близо 10 години поради това, че получаваше 3 пъти по-голяма заплата, понеже работеше по министерско постановление в отдалечено място. На нея предадох копие от оригиналния текст на Паневритмията и тя с Ина Дойнова го предадоха на Стефан Калайджиев и отпечатаха Паневритмия, включваща и индуски чакри. Провал. Виж „Изгревът", том IX, стр. 781 № V. На нея предадох да организира набирането на Утринни слова 1939-1940 год.
към текста >>

Изпратих ги на Павлина Даскалова.
С големи мъки и с помощта на Небето сестри Шкодреви успяха да вземат оригинала и дискетите от набрания текст в отсъствие на Калайджиев. Така се спаси оригиналът от кражба. И после с голяма мъка се отпечати. Бях наредил на Марийка Марашлиева да преписва оригиналите на писмата на Учителя до Елена и Константин Иларионови и тя ги преписва 6 месеца. Три месеца бе работено и беше направен от мен въпросник, с който трябваше да се работи с писмата. Изпратих ги на Павлина Даскалова. И след броени месеци тя ме излъга и реши да издава сама книгата. А материалът й бе предаден да се запознае с него и да търси чрез въпросника други данни. Не направи нищо, Но тази идея бе моя и трябваше всичко да влезе в един том от „Изгревът". Тя ме излъга, изигра ме и ме отхвърлиха и го издадоха, като предговорът беше от някакъв богослов, завършил семинария, подготвено, от онези, които бяха завързани от Черната ложа. Но накрая им дадох заглавието на книгата, но моето име не го изписаха изцяло, а имената на предателите бяха дори надебелени.
към текста >>

41. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

ТОМ 12

Всички сте даскали и учители.
Всеки ден казвате: „Да бъде волята Божия.“ Мъжът каже: „Да бъде волята Божия“, но жената каже: „Не! Моята воля да бъде! “ Така правят и мъжът, и децата и работата не върви. Вие сте отворили с голяма фирма търговия и казвате: „Ние продаваме на едро“, но един ден дойде и вие фалирате и си кажете, че това не е за вас. Три пъти да мислите, един път да приказвате. Всички сте даскали и учители. Казвате: „Тъй трябва да постъпи г.Д.* Кажете ми какво аз да направя и аз ще го изпълня точно, но и аз ще ви кажа какво трябва вие да направите, но трябва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще можете да спите, ще сте подозрителни и най-после ще искате да скриете това от хората и ще си турите маска. А моето учение ще даде една приятна окраска на вашата душа, ще сте спокойни и радостни и няма да имате нужда от маски. Някои от вас са по 30 години, други по 40 години в училище, а трябва да учите най-много 120 години, значи имате още много да се учите. Господ пита: „Колко от вас сте готови да изпълните волята Божия?
към текста >>

42. ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

ТОМ 12

Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год.
Момата идваше от провинцията и се женеше за софийския ерген. И майстор Борис тръгна с тези млади жени да ги „сватосва", да ги жени за старите братя на неговата възраст, за да получат жителство, да им припишат апартаментите си и след това да ги уморят по-бързо чрез целувки и плътска похот. Всички се видяха в чудо. Онези от неговото поколение си спомниха какво бе казал Учителят за него (виж „Изгревът" том VIII, стр. 64-66 под № 77 и 78). Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год. как е седнал на седалката, а напреко на коленете му е седнала една от възлюблените му и се целуват и прегръщат за общо възмущение на гражданите. Тогава такова нещо бе много рядко и то само при младежи се случваше. А тук е 77-годишен старец и жена на 25 години. А него го познаваха мнозина и започнали да шушукат в трамвая: „Виж ги какво правят дъновистите." Тогава Павлина отива в дома му цялата възмутена и му вика: „Брат Борис, ако се целувате, целувайте се тук, у дома, а не в трамваите, за да ни се смеят хората." Майстор Борис извикал „Вън от къщата ми! " Сега е 2000 година, Павлина е жива и е с разума си и още го разказва този случай с възмущение.
към текста >>

43. ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

ТОМ 12

Така той на финала реализира измяната на Павлина Даскалова и публикува две книги.
Нека да си я върши и в бъдеще така. И такива трябва да има. Защо да ги няма, като ги има. И за друго е определен. Да реализира на онези лица всички планове, които ме мамят, излъгват и предават. Така той на финала реализира измяната на Павлина Даскалова и публикува две книги. А те трябваше да излязат в „Изгревът". Този материал, който той бе публикувал, сега излезна в „Изгревът", в Беседите на Учителя пред сестрите. И всеки може да сравни в том XII с отпечатаното променено Слово на Учителя от Димитър Калев чрез „Великата майка". Ето сега издава, редактира откраднатия архив от мен чрез Димитър Зарков на проваления вече материал на Боян Боев, като нарочно укрива лицето, което му е дало набрания материал. И не вписва името на човека, който е набрал на компютър материала.
към текста >>

44. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват.
Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека.
към текста >>

45. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Онова даскалче ще го насолим малко да не шава толкоз и Вий му отговорете в „Искра".
Притежавам всичките Ви писма и в. „Събуждание". Тоя вестник ний го получаваме в замяна с„Обновление". Статията е писана от Никова по сведения от Севл. воен. ветеринарен лекар. Тая статия ний я бяхме турнали настрана и когато лекарят ни напомни и даде допълнителни сведения, поместихме я във вестника да се пораздвижат малко вашите тютюнджии там. Онова даскалче ще го насолим малко да не шава толкоз и Вий му отговорете в „Искра". Г-н Дънов не дохождал още тук, той е в Бургас и все му се надяваме. Питахте ме какво означава В.В.. Аз мисля, че това значи „Ваш Водител или само „Ваш", а съкратения подпис е неговия мистически знак. Вашите сеанси ни учудват. Вий си продължайте с умереност щом сте имали наставления. Главно следете духа за да го познавате от думите му, да не се намесват и долни духове.
към текста >>

46. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Свири на цигулка, рисува фантастично, когато там даскалът ни покаже нещо да рисуваме, рисуваше го прекрасно.
II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ В.К.: Бяхте ли пример и подражание някому? Г.П.: Мой съученик, Стефан Димитров, сирак от войната, баща му убит, кадърно момче, рисуваше и пееше, и свиреше. Свири на цигулка, рисува фантастично, когато там даскалът ни покаже нещо да рисуваме, рисуваше го прекрасно. Това школа ли е? Но той рисуваше и той има рисунки направени от Патриаршията в Търново. Някакви рисунки има. Беше самоук, но голям талант. В.К.: Да.
към текста >>

Там ме приемат с добре дошла и Христо Даскалов ме прави специалист по декоративната растителност.
А те отиват, работниците, и му се оплакват, че дошла една Папазова, която ги кара да работят. И тоя ахмак: „Как така ще малтретираш нашите партизани? " Земеделци. И ме назначават на по-високо място. Пращат ме в опитната станция в Пловдив, който стана после институт. Там ме приемат с добре дошла и Христо Даскалов ме прави специалист по декоративната растителност. Ама аз стоя ли мирна? Оттука, та направо при Димитър Кушев. А Димитър Кушев го познавам, той е от Поликраище. А Поликраище е в съседство на Боже. Да отида в Търново, трябва да мина през Поликраище.
към текста >>

47. 14. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ПАРИЖ

Гена Папазова

Когато моят баща можеше, преди това, когато беше жив, той е помагал на даскал Доча, да изучи Момчо Дочев, който беше известно време министър.
В нашето село има още един човек, ах, има заможни хора и други, но един от тях е попски син, той е син на поп, той е бездетен. Него го наричаха Погана, защото той дава пари с лихва и разсипва хората. А моят баща дава да подпомага хората и никой не знае, когато баща ми дава нещо, никой не знае. А когато ний имахме нужда, щото и ние се оплаквахме след неговата смърт в нужда, мама получи заем, без някой да я види. Така се даваха. Когато моят баща можеше, преди това, когато беше жив, той е помагал на даскал Доча, да изучи Момчо Дочев, който беше известно време министър. Дочо Дочев, адвокат тука в София. Ще дойде баща ми: „Кумец, дай", защото той издържа двама сина и две дъщери, да учат, а той учител. Той трябваше някой да му помага. Така е давал баща ми на тъмното, на четири очи и така е пък и получавал на времето пари. Та този се явява при мен, много задължен към баща ми и да ми помогне.
към текста >>

48. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Милка Говедева

Обикновено попът, даскалът и кметът, това са хората, които приемат.
И аз съм със Софито, една Софи имаше, сме дежурни заедно да чистим салона. Аз се плашех много, защото много столове има, местят се, катедрата на Учителя се мие, чисти, тупа на стълбите и стълбите му до него, до горе. Добре, ама преди това аз бях на Лъкатник. От Лъкатник на Зимевица, горе на още едно село, забравих как се казва. И тук вегетарианка, там вегетарианка, но на Зимевица никой не ме прие така, освен най-бедните хора, които бяха. Обикновено попът, даскалът и кметът, това са хората, които приемат. Да питаш дали са доволни от властта, дали се задоволяват от наряди и пр. и пр. И на митинг се говори пред тях, нали. Тука, най-бедните ме приеха. Никой не иска друг да ме приеме.
към текста >>

49. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

Научих обаче, че Стамболийски и Райко Даскалов ръководили бунта и аз се отказах от намерението си.
Мислех, че става под ръководството на Партията, затова реших да намеря начин и да отида колкото се може по-скоро към Радомир - София. За целта казах на войниците, че пътя ни е прекъснат от англичаните. поради което трябва с оръжие да си пробиваме пътя за България. Всички от ротата изказаха желание да ги водя за България, откъдето аз намеря за добре, фелдфебелът разтръбил това из разпиляния полк и голяма група подофицери и войници изявиха желание да се присъединят към ротата. Образува се един отряд към 700-800 човека, добре въоръжени и снабдени. Научих обаче, че Стамболийски и Райко Даскалов ръководили бунта и аз се отказах от намерението си. Съобщих на войниците, че Кресненското дефиле било свободно и ликвидирах с намерението. След демобилизацията полкът се установи на гарнизон в Петрич. С ротата си бях на гара Елешница. С французка охрана бяха докарани войниците от третата категория от руската бригада. След Октомврийската революция руската бригада бе разделена на три категории: Първа категория, които желаели да се сражават и били оставени с оръжието си: втора, които не желаели да се бият, но желаели да бъдат в обозите и трета, които искали да си отидат в Русия.
към текста >>

50. А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

С Павлина Даскалова се познавам от 1970 г., когато последователно сам летувах на 7-те Рилски езера, и когато тя бе дошла с Весела Несторова за десет дни.
А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни 1. С Павлина Даскалова се познавам от 1970 г., когато последователно сам летувах на 7-те Рилски езера, и когато тя бе дошла с Весела Несторова за десет дни. Ежедневно се разхождахме по езерата тримата и имахме възможността да слушаме безкрайните разкази на Весела Несторова за Школата, за Учителя и за всички събития по онова време. И досега всичко съм запомнил. По-късно накарах лично Весела Несторова да си напише спомените и което направи. Но се явиха след това други, които я излъгаха и ограбиха. 2. По-късно се виждах с нея на планината през следващите години.
към текста >>

И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети.
Но какво да направят, когато не знаеха нищо? Опитваха се да повторят пътя на предишното поколение след 1945 г., което се отклони от Школата на Учителя и то бе спряно от властите. Учителят натисна своя невидим бутон и слугите на кесаря ограничиха и спряха отклонението. Забраниха всичко - забраниха печата и всякаква дейност. И добре че го направиха, защото щеше да се дойде до още по-големи поражения. И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях. 4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната. Помоли ме да изложа моето становище.
към текста >>

Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната.
И добре че го направиха, защото щеше да се дойде до още по-големи поражения. И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях. 4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната. Помоли ме да изложа моето становище. В нейно присъствие аз диктувах на Марийка Марашлиева, която пишеше на пишуща машина. Това изложение трябваше да го прочете пред ръководителите. Но не го прочете. Някой отвътре я спря.
към текста >>

В следващия етап Павлина Даскалова бе привлечена от мен да се съберат материалите за Търновското Братство и да се издадат в „Изгревът".
Аз изнесох проблемите и начина за разрешението им. Но ги отхвърлиха. И после се отклониха всички тотално и тръгнаха по друг път. Ето прилагам изложението от 19.12.1993 г. като Приложение Първо. 5. В следващия етап Павлина Даскалова бе привлечена от мен да се съберат материалите за Търновското Братство и да се издадат в „Изгревът". Тя се съгласи, аз й изпратих преписите и писмата от Марийка Марашлиева на Учителя до Елена и Константин Иларионови. Но се намесиха сили, дошли от хората, за които бе закачена и провалиха всичко. Започна с писма да ме обвинява за разни неща. А тя не знаеше, че аз бях обучен и знаех почти всичко. Това ме накара да й напиша едно дълго писмо на 11 март 1994 г.
към текста >>

Независимо от затрудненията, които имах с Павлина Даскалова, а това се дължаха на онези сили, които влизаха в нея, надуваха й платната, вятърът я отвяваше в друга посока, то аз все пак съдействувах да се свърши някаква работа.
Изпратих го препоръчано. Смятах, че ще се коригира. Но опитите ми бяха напразни. Прилагам писмото от 11 март 1994 г. като Приложение Второ. 6. Независимо от затрудненията, които имах с Павлина Даскалова, а това се дължаха на онези сили, които влизаха в нея, надуваха й платната, вятърът я отвяваше в друга посока, то аз все пак съдействувах да се свърши някаква работа. Дори й дадох заглавната страница на нейния том, който тя подготви, отпечата и който аз си го закупих от София. Правеше впечатление, че когато ме виждаше в София, се уточнявахме по един начин, а след това се изметваше и постъпваше по съвсем различен начин. Аз вече знаех каква е причината, но търпях, за да се свърши поне някаква работа. Ето защо й изпратих писмо от 23 август 1995 г. това е Приложение Трето.
към текста >>

Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина.
Като финал се яви летуването на Рила 1995 г., където председателят на Братския съвет Благовест Жеков бе забранил да се продава нейната книга за Търновското Братство, както и „Изгревът", II и Ill том. Независимо от всичко тя бе вече завързана отвън от онези сили, които бяха дошли да разрушат, отклонят и променят всичко. Ето защо й написах писмо на 10.11.1995 г. Това ще бъде Приложение Четвърто. 8. Бях вече задвижил програмата за издаване неиздаваното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години и което бях запазил от непрекъснатите обиски на комунистическата власт. Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина. Тя дойде в София, направихме протокол с условията, подписа се, а аз й връчих материали „Утринни слова" - 1939-1940 г. Протоколът от 3.09.1996 г. го прилагам като Приложение Пето. 9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев.
към текста >>

Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници.
Бях вече задвижил програмата за издаване неиздаваното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години и което бях запазил от непрекъснатите обиски на комунистическата власт. Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина. Тя дойде в София, направихме протокол с условията, подписа се, а аз й връчих материали „Утринни слова" - 1939-1940 г. Протоколът от 3.09.1996 г. го прилагам като Приложение Пето. 9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев. А той беше станал издател и отпечатваше първо промененото издадено Слово на Учителя Дънов до 1950 г., като от своя страна го редактираше и заменяше някои остарели думи и изрази със съвременен говор. За мен този, който променя Словото на Учителя, е враг на Словото му и враг на Школата му, и враг на Учението. Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова. Срещнах се с Теодора и Меглена Шкодреви от Габрово в София и те трябваше да направят опит да си приберат дискетите, защото знаех, че Калайджиев ще ги издаде сам и то променени.
към текста >>

Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова.
го прилагам като Приложение Пето. 9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев. А той беше станал издател и отпечатваше първо промененото издадено Слово на Учителя Дънов до 1950 г., като от своя страна го редактираше и заменяше някои остарели думи и изрази със съвременен говор. За мен този, който променя Словото на Учителя, е враг на Словото му и враг на Школата му, и враг на Учението. Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова. Срещнах се с Теодора и Меглена Шкодреви от Габрово в София и те трябваше да направят опит да си приберат дискетите, защото знаех, че Калайджиев ще ги издаде сам и то променени. А защо Павлина му ги бе дала да ги набират? Обясни ми, че той й дължал някаква сума, която не могъл да върне и затова негова служителка заради тази сума ще набере „Утринни слова". Но благодарение намесата на Небето, то успяха сестри Шкодреви да приберат материала и да го спасят от променяне. Така бе спасена и издадена чрез средства на Търновското Братство и се продава досега от тях, и парите им се възвръщат.
към текста >>

Павлина Даскалова буквално вече се раздвояваше.
А защо Павлина му ги бе дала да ги набират? Обясни ми, че той й дължал някаква сума, която не могъл да върне и затова негова служителка заради тази сума ще набере „Утринни слова". Но благодарение намесата на Небето, то успяха сестри Шкодреви да приберат материала и да го спасят от променяне. Така бе спасена и издадена чрез средства на Търновското Братство и се продава досега от тях, и парите им се възвръщат. През мен не е минал нито един лев. Павлина Даскалова буквално вече се раздвояваше. Искаше да работи за Словото, но онези Сили, които бяха навлезнали в нея, я завличаха в съвсем друга посока. Ето защо прилагам като Приложение Шесто разказа на Теодора Шкодрева за онези дни, когато се борехме за чистота на Словото. 10. След като Теодора и Меглена Шкодреви - близначките от Габрово, бяха прибрали „Утринни Слова 1939/1940 г.", работеха няколко месеца, съпътствувани с много неприятности и затруднения. Някой се беше опитал да коригира и редактира оригинала. Съобщиха ми по телефона и аз наредих да се работи по оригинала.
към текста >>

За „Утринните Слова" Павлина Даскалова дойде в София при Елена Николова и Стефан Кирлашев, за да вземе от тях негативите за корицата.
Ето защо прилагам като Приложение Шесто разказа на Теодора Шкодрева за онези дни, когато се борехме за чистота на Словото. 10. След като Теодора и Меглена Шкодреви - близначките от Габрово, бяха прибрали „Утринни Слова 1939/1940 г.", работеха няколко месеца, съпътствувани с много неприятности и затруднения. Някой се беше опитал да коригира и редактира оригинала. Съобщиха ми по телефона и аз наредих да се работи по оригинала. Така отбихме и този удар, насочен срещу оригиналното Слово на Учителя. За „Утринните Слова" Павлина Даскалова дойде в София при Елена Николова и Стефан Кирлашев, за да вземе от тях негативите за корицата. Бяхме се уточнили да бъде една и съща корица за цялата поредица. Представляваше оранжево слънце, излизащо зад върховете на Планината, цялата във виолетов цвят. Надписът със заглавието трябваше да бъде с оранжев цвят. Имаше причини за това. Корицата трябваше да символизира съвпад Слънце със Сатурн.
към текста >>

Павлина Даскалова отива при Елена и Стефан, и те я изгонват със скандали.
Утринните Слова са давани в 5 часа сутринта в неделя. А неделя е под знака на Слънцето и Духът на Обещанието, което е портокален, оранжев цвят. И понеже има връзка със съботата, която е под знака на Сатурн, и се носи от виолетовия цвят и Духът на Силата, то аз реших в корицата да бъде заложен съвпада Слънце със Сатурн, оранжев цвят върху виолетовия цвят на корицата. Така бе издадена първата годишнина на „Утринни Слова". Но този съвпад ги разруши отвътре. Павлина Даскалова отива при Елена и Стефан, и те я изгонват със скандали. Тя излиза и плаче. Обажда ми се по телефона. Разреших й да си намери сама художник и да спази горните условия, и да си направи сама цветната корица. Намери и го направи, и издаде. Най-големите неприятности не дойдоха от мен, а от онези, с които беше се завързала и които бяха представители на черната ложа.
към текста >>

Павлина Даскалова се опита отново да се включи в програмата.
Всички й завиждаха. А тя бе горда и с радост показваше, че само с нейната група е издала оригинално Слово на Учителя. Да, но Небето се намеси и спаси нея от провал, както и Словото на Учителя от посегателство. Изпратих й писмо на 16.04.1997 г., което ще бъде като Приложение Седмо. 11. Програмата, която ръководих, включваше вече десетки екипи, които набираха на компютри оригиналите, които пазех и съхранявах. Павлина Даскалова се опита отново да се включи в програмата. Аз се съгласих, защото трябваше до края на 1999 г. да издадем всичко, което бе при мен. Яви се, предадох й оригиналите на Неделни беседи 1942/1943 г. След известно време тя предаде оригиналите да се набират. Прилагам като Приложение Осмо протокола от 17.11.1997 г. 12.
към текста >>

Павлина Даскалова е поискала от нея дискетите с набрания материал да го предаде на Димитър Калев от Варна да го редактира, т.е.
Прилагам като Приложение Осмо протокола от 17.11.1997 г. 12. За мое най-голямо учудване тя предаде да се набира тази годишнина на Марина Иванова. А те заедно с мъжа си две години преди това искаха да се включат като екип за съответен набор. Но понеже бяха студенти, аз ги отклоних, че те трябва да завършат и след като си намерят работа - тогава да се появят при мен. Марина Иванова бе извикана от мен у дома и се уточнихме да набира по оригинал. Павлина Даскалова е поискала от нея дискетите с набрания материал да го предаде на Димитър Калев от Варна да го редактира, т.е. да го осъвремени така, както бе направено с друг материал, излязал като „Истинната лоза". Но Марина Иванова отказала категорично. Аз бях уведомен за това и знаех, че това е вече последната работа, която се върши с нея. Рано или късно материалите ги предаваше на представителите на Духът на Заблуждението, който променяше, изменяше и скалъпваше свои нови изразни средства. Накрая разпечатания материал заедно с оригинала беше изпратен и нейната група направи т.н. проверка.
към текста >>

Павлина Даскалова беше обещала да осигури финансирането на тази годишнина, но после се отметна, защото разбра, че не може да променя оригинала.
Аз бях уведомен за това и знаех, че това е вече последната работа, която се върши с нея. Рано или късно материалите ги предаваше на представителите на Духът на Заблуждението, който променяше, изменяше и скалъпваше свои нови изразни средства. Накрая разпечатания материал заедно с оригинала беше изпратен и нейната група направи т.н. проверка. Но не пожелаха да си кажат имената. Накрая Марина Иванова провери всичко и тогава бе пуснат за печат. Павлина Даскалова беше обещала да осигури финансирането на тази годишнина, но после се отметна, защото разбра, че не може да променя оригинала. Отказа я онзи вътре у нея, който я вече отдавна ръководеше по съвсем други пътища. Прилагам като Приложение Девето изложението на Марина Иванова за тези събития. 13. Още от самото начало в мое присъствие бе любезна, усмихната като слезнал ангел небесен. И това бе вярно. Ангелът небесен слизаше, когато бе при мен усмихната.
към текста >>

Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа.
А Учителят дойде да подготви, и даде на света изработената вече, духовната сестра. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя. 14. Сега е 2000 година. Беше излязъл „Изгревът", том XI и XII. Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа. Посочва, че моето име е изписано цяло и че не било вярно както съм писал, че е било съкратено нарочно. Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона. Аз не само съм ядосан, но бесен, защото това е атака не срещу мен, но срещу Жана, да я откачат от мен. Казала й: „Да знаеш, че ще дойде време и Вергилий ще пише срещу теб. Той пише срещу всички." Това ми казва Жана Иванова и по гласа познавам, че тя вече вярва на нея, но не и на мен.
към текста >>

Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона.
Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя. 14. Сега е 2000 година. Беше излязъл „Изгревът", том XI и XII. Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа. Посочва, че моето име е изписано цяло и че не било вярно както съм писал, че е било съкратено нарочно. Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона. Аз не само съм ядосан, но бесен, защото това е атака не срещу мен, но срещу Жана, да я откачат от мен. Казала й: „Да знаеш, че ще дойде време и Вергилий ще пише срещу теб. Той пише срещу всички." Това ми казва Жана Иванова и по гласа познавам, че тя вече вярва на нея, но не и на мен. Отивам, отварям книгата и посочвам точно на кой ред е отбелязано само В. Кръстев, „Да, ама отначало е изписано цялото ти име." - „Да, това е така, но тук е вече отрязано името ми, за да ме няма вече." Това е акт и метод на Черната Ложа.
към текста >>

А тези двамата отклониха Павлина Даскалова от мен в друга посока.
Ето защо,така го отпечатват съкратено. Та да му се съкратят дните и действията му. И тук това е приложено умишлено от познавачите на тази черна магия. А за доказателство проверете, че името на онзи богослов, който провали изданието със своя увод, му е изписано цялото име. А на редактора на книгата - същото е сторено. А тези двамата отклониха Павлина Даскалова от мен в друга посока. Не само я отклониха, но я направиха враг на Програмата! И сега в Павлина вече го няма небесният ангел. Той е отлетял и вече не ще идва, повече никога. Никога! И сега вече я няма духовната сестра, защото такава не може да се създаде чрез Словото на Учителя. Не можа!
към текста >>

А Павлина Даскалова през 2000 година три пъти идва в София и на три пъти обиколи всички да говори срещу мен, срещу програмата, която издаде неиздаденото оригинално Слово на Учителя Дънов.
Той е отлетял и вече не ще идва, повече никога. Никога! И сега вече я няма духовната сестра, защото такава не може да се създаде чрез Словото на Учителя. Не можа! И сега останаха демоните подземни да излизат и да вървят от човек на човек и да го превземат отвътре и да създават роби. Роби на разрушението. А Павлина Даскалова през 2000 година три пъти идва в София и на три пъти обиколи всички да говори срещу мен, срещу програмата, която издаде неиздаденото оригинално Слово на Учителя Дънов. И срещу „Изгревът". Свърши работа на своя Господар! И то отлично! Но за всичко си има Видов ден. И той ще дойде за мнозина.
към текста >>

51. Приложение Второ

Следващият отдел е „История на Търновското Братство", подготвено от Павлина Даскалова.
Трябваше да бъдат включени и някои биографични бележки, които ти трябваше да вземеш от нейната осиновена дъщеря. След това щяха да се прибавят към този отдел писмата на Учителя до Елена, като се прибавят и някои други материали от нейните тефтерчета. 6. Следващият отдел е за Константин Иларионов. Ти също трябваше да подготвиш някои биографични данни за него, доколкото имаш и можеш. Към тях щяха да се прибавят писмата на Учителя до Иларионов, както и някои неща от неговите тефтерчета. 7. Следващият отдел е „История на Търновското Братство", подготвено от Павлина Даскалова. В този материал трябваше да влезнат образи на ученици, на случки, събития, които ти трябваше да получиш, след като отговориш на всички въпроси, които ги имаше във въпросника, който ти разработих и ти го дадох. Ти трябваше да бъдеш автор на този отдел. 8. След като раздвижих този мой план в действие, аз започнах да диктувам и да разчитам тефтерчетата на Иларионови. Марийка Марашлиева ги записваше на пишуща машина. И точно тогава, през 1987 г., ти изведнъж съобщи, че ще издаваш сама тази книга.
към текста >>

Но тогава в Търново имаше една млада сестра, която се наричаше Павлина Даскалова.
Отива във Велико Търново и иска от ръководителя на Братството брат Стамат да му разкаже някои опитности с Учителя. Ама брат Стамат няма такива и го е срам, че няма. А иначе е ръководител и половина. Тогава се сеща, че някакъв си адвокат има опитности с Учителя и той ги разказва на Влад Пашов от свое име. И така са записани. Но тогава в Търново имаше една млада сестра, която се наричаше Павлина Даскалова. Тя се научи за тази работа и бе възмутена. И ми разказа тази история, като пример за непочтена постъпка. Та този дух, който накара брат Стамат да представи други опитности на други хора за негови лични, сега отново е застанал над Търново и подкокоросва по същия начин да се постъпи. И затова е тази аларма на разни историци и разни съветници към днешния ръководител на Братството в Търново. Затова аз търся днес онази Павлина преди 30 години, да прочете този материал, който съм написал, после да си го провери дали е верен и ако е такъв, тогава да се определи кому ще служи.
към текста >>

52. Приложение Трето

Уважаема Павлина Даскалова, 1.
Приложение Трето София, 23 август 1995 г. Уважаема Павлина Даскалова, 1. Получих писмото ти от 14.06.1995 г. и днес отговарям. Когато получавах книгата „Изгревът", том II и III, дадох възможност на Иван да откупи 23 комплекта от II и III том на фабрична цена, т.е. да заплати само печата на книгите, някъде към 78 лева на книга. Другото остава за вас при продажба на книгите.
към текста >>

Ако искаш да бъдеш един от авторите на един от томовете на „Изгревът", където ще бъдат обозначени горе на корицата четиримата автори: Мария Казакова, Елена Иларионова, Костадин Иларионов и Павлина Даскалова.
Така, както е дадена книгата, е сполучлива според мене и има своята стойност. 9. Този материал според моя план трябваше да излезе в Поредицата на „Изгревът" и тогава щеше да има друга конструкция, като щеше да влезне онзи материал, който ти си събрала за биографията на членовете на Търновската група, както и техните опитности. Ти беше обещала да ми предадеш едно копие от твоята работа. И това го направи и го изпрати да го сложа към материала, който аз съм събрал, за да не ти се провали труда. Аз не се отказвам от моя план за Велико Търново и ще го реализирам. Ако искаш да бъдеш един от авторите на един от томовете на „Изгревът", където ще бъдат обозначени горе на корицата четиримата автори: Мария Казакова, Елена Иларионова, Костадин Иларионов и Павлина Даскалова. А съставителят е моя милост. Ако искаш, изпрати, ако не искаш - здраве. 10. Ти споменаваш, че искаш да отпечаташ страници от 111-114 и 166 от втори том. Аз не съм съгласен. И това е написано на първа страница. Защо?
към текста >>

53. Приложение Четвърто

Здравей, Павлина Даскалова, 1.
Приложение Четвърто 10.11.1995 г. Здравей, Павлина Даскалова, 1. Писмото ти от 29 септември 1995 г. бе получено от мен, както получих и сумата 3,150 лева по пощата за 30 книги по 105 лева. 2. Аз говорих по телефона с Иван Танчев и го питах ще превежда ли още пари и какво става с въпроса за фирмата. Както на него, така и на теб съм обяснил, че аз мога да дам търговска отстъпка 25% от стойността на книгата, т.е. 35 лева на книга при положение, че някой е еднолична фирма и че има данъчен номер.
към текста >>

54. Приложение Пето

34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул.
Приложение Пето ПРОТОКОЛ Днес, 3.09.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" N 61 Б, ет. 6, ап. 34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул. „Сергей Румянцев" N 43 във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът", стр. 644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от „Утринни слова", 19391940 г., започващи от 24.09.1939 г. до 21.07.1940 г., включващи 36 беседи. 3.
към текста >>

644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2.
„Люлякова градина" N 61 Б, ет. 6, ап. 34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул. „Сергей Румянцев" N 43 във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът", стр. 644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от „Утринни слова", 19391940 г., започващи от 24.09.1939 г. до 21.07.1940 г., включващи 36 беседи. 3. Тази годишнина, която й се предоставя, има направени коректури - поправки, задрасквания, включвания на други думи от Лалка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът", стр. 199,202-203. 4.
към текста >>

Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат.
Там, където при някои изречения не е ясно, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не е и промяна Словото на Учкгтеля. 5. На втора страница да бъде отбелязано имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърния набор, името на коректорите, на онзи, който осъществява странирането и оформянето на предпечатната подготовка, както и името на художника на корицата. 6. Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Формата на книгата, както и хартията се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е формата да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60x84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) Обикновено се слага заглавието на първата беседа.
към текста >>

Формата на книгата, както и хартията се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината.
Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Формата на книгата, както и хартията се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е формата да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60x84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) Обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) При положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от други автори.
към текста >>

Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере.
Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) Обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) При положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от други автори. На последната страница ще бъдат поместени поредиците от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13.
към текста >>

Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова.
При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от други автори. На последната страница ще бъдат поместени поредиците от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13. При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14.
към текста >>

Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13.
Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13. При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив.
към текста >>

По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15.
Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13. При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата.
към текста >>

Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16.
При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев (Подпис) Павлина Даскалова (Подпис) Марийка Марашлиева (Подпис) София, 3 август 1996 г.
към текста >>

Подписали протокола: Вергилий Кръстев (Подпис) Павлина Даскалова (Подпис) Марийка Марашлиева (Подпис) София, 3 август 1996 г.
Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев (Подпис) Павлина Даскалова (Подпис) Марийка Марашлиева (Подпис) София, 3 август 1996 г.
към текста >>

55. Приложение Шесто

Бяхме говорили с Павлина Даскалова на Рила, че има неиздавани беседи.
Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите. По образование ние със сестра ми Меглена сме исторички и работата ни беше свързана с разчитане и публикация на оригинални документи и научни разработки въз основа на тях, но пряко с издателска работа не бяхме се занимавали. За редакциите, които са нанасяни по Словото на Учителя, разбрахме за пръв път от първия том на „Изгревът". Тогава много се развълнувахме. Никога не сме се колебали по този въпрос, за нас Словото на Учителя е свещено и никаква намеса не е оправдана. Бяхме говорили с Павлина Даскалова на Рила, че има неиздавани беседи. През октомври 1996 г. най-неочаквано получихме от Търново разпечатка на втория том на „Утринни слова" 1939-1940 г. - „Обичайте и радвайте се". Павлина ни пишеше: „Нали искахте да работите, ето ви работа." Тя беше предложила на габровската група да финансира един от томовете на тази годишнина. Текстът беше набран от машинописка на издателство „Хелиопол" и сега предстоеше сверяване и корекция с оригиналите, за да се пристъпи към страниране.
към текста >>

След приключването, Вергилий Кръстев ни възложи да помогнем за довършване на годишнина от Общия Окултен клас 1938-1939 г., която беше предадена на Ясен Даскалов от Разград.
Това за известно време я успокои. При бегъл преглед на корекциите по първата част на годишнината, извършена от няколко търновски екипа, открихме разлика в критерия за автентичност. Наложи се да изчетем наново и техния том, при което се откриха доста разлики от оригиналите. Довършихме работата по двата тома с най-голяма скорост. Те бяха издадени от издателство „Бяло братство", което по това време се ръководеше от Жана Иванова и отпечатани в Търновската печатница. След приключването, Вергилий Кръстев ни възложи да помогнем за довършване на годишнина от Общия Окултен клас 1938-1939 г., която беше предадена на Ясен Даскалов от Разград. Обстоятелствата около нея бяха описани в том IX на „Изгревът". След като завършихме тази годишнина, получихме от Вергилий Кръстев оригиналите на „Вечният порядък" - Общ окултен клас 1934-1935 г., които бяха издадени през лятото на 1999 г. Същата година, през месец септември, предадохме за печат и том втори на Младежкия окултен клас „Основният тон", 1935-1936 г., първата част от която беше подготвена от Шуменското братство. Духовната 1999 г. приключихме на 22 март 2000 г., предавайки последната част от работата ни по XII том на „Изгревът".
към текста >>

56. Приложение Седмо

Здравей, Павлина Даскалова, Получих писмото ти от 20.03.
Приложение Седмо София, 16.06.1997 г. Здравей, Павлина Даскалова, Получих писмото ти от 20.03. и 25.03.1997 г. Отговарям на повдигнатите въпроси: 1. Мога да те поздравя, че издаде една годишнина Утринни слова с твоите сътрудници. Това е цяло геройство, като се знае през какви етапи мина, колко хули понесе и накрая вместо да благодарят, че някой е издал оригинално Слово на Учителя, те те хулят. Това беше моята цел, да ти покажа с какви хора си работила досега.
към текста >>

57. Приложение Осмо

Предпечатна подготовка се ръководи от Павлина Даскалова. 2.
Приложение Осмо ПРОТОКОЛ Днес, 17.11.1997 г. получих от Вергилий Кръстев Неделни беседи 19421943 г., 41 беседи от 27.09.1942 г. до 8.08.1943 г. 1. Предпечатна подготовка се ръководи от Павлина Даскалова. 2. ISBN ще бъде на фирмата на Жана Иванова. 3. Корицата: портокал - оранж. с бели букви. 4. Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5. Мястото на печата ще се осъществи от по-изгодната оферта.
към текста >>

Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5.
до 8.08.1943 г. 1. Предпечатна подготовка се ръководи от Павлина Даскалова. 2. ISBN ще бъде на фирмата на Жана Иванова. 3. Корицата: портокал - оранж. с бели букви. 4. Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5. Мястото на печата ще се осъществи от по-изгодната оферта. 05]Подпис: Даскалова 17.11.1997 г. гр. София
към текста >>

05]Подпис: Даскалова 17.11.1997 г.
ISBN ще бъде на фирмата на Жана Иванова. 3. Корицата: портокал - оранж. с бели букви. 4. Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5. Мястото на печата ще се осъществи от по-изгодната оферта. 05]Подпис: Даскалова 17.11.1997 г. гр. София
към текста >>

58. Приложение Девето

През есента на 1997 година ни се обади Павлина Даскалова от Велико Търново и ни даде за набор една годишнина Неделни беседи от 1943-1944 година.
В момента уча в същия университет психология като второ висше образование. През август 1997 година купих компютър и със съпруга ми Димитър Баждаров няколко пъти търсихме по телефона д-р Вергилий Кръстев с молба и ние да помагаме за издаването на Словото. Архитект Наталия Ангелова ни беше казвала, че работи с д-р Кръстев за издаването на Словото и че според нея и аз би трябвало да се включа, защото съм професионалист в тази област. Това, както и фактът, че се справях с трудната работа в БТА, ми даде смелост и аз помолих д-р Кръстев да включи и мен и съпруга ми. Тогава той отказа, защото, както ми обясни по-късно, аз и съпругът ми бяхме студенти (съпругът ми следва архитектура, а аз уча психология като второ висше образование) и според него трудно сме щели да съчетаваме следването и работата по издаването на Словото. През есента на 1997 година ни се обади Павлина Даскалова от Велико Търново и ни даде за набор една годишнина Неделни беседи от 1943-1944 година. Оригиналите на разчетените стенограми й бяха дадени от д-р Вергилий Кръстев. Уговорката беше ние да направим набора, в Търново да се прави коригирането, тоест сравняването с оригинала. Обстоятелствата се стекоха така, че аз продължих да работя сама, без мъжа ми. След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата. След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството.
към текста >>

След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата.
Тогава той отказа, защото, както ми обясни по-късно, аз и съпругът ми бяхме студенти (съпругът ми следва архитектура, а аз уча психология като второ висше образование) и според него трудно сме щели да съчетаваме следването и работата по издаването на Словото. През есента на 1997 година ни се обади Павлина Даскалова от Велико Търново и ни даде за набор една годишнина Неделни беседи от 1943-1944 година. Оригиналите на разчетените стенограми й бяха дадени от д-р Вергилий Кръстев. Уговорката беше ние да направим набора, в Търново да се прави коригирането, тоест сравняването с оригинала. Обстоятелствата се стекоха така, че аз продължих да работя сама, без мъжа ми. След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата. След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството. Тя каза, че той само щял да го „пипне" на местата, които не звучат добре и че не трябвало да казваме за това на д-р Вергилий Кръстев. Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд. 1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира.
към текста >>

След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството.
През есента на 1997 година ни се обади Павлина Даскалова от Велико Търново и ни даде за набор една годишнина Неделни беседи от 1943-1944 година. Оригиналите на разчетените стенограми й бяха дадени от д-р Вергилий Кръстев. Уговорката беше ние да направим набора, в Търново да се прави коригирането, тоест сравняването с оригинала. Обстоятелствата се стекоха така, че аз продължих да работя сама, без мъжа ми. След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата. След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството. Тя каза, че той само щял да го „пипне" на местата, които не звучат добре и че не трябвало да казваме за това на д-р Вергилий Кръстев. Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд. 1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира. След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета.
към текста >>

Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд.
Уговорката беше ние да направим набора, в Търново да се прави коригирането, тоест сравняването с оригинала. Обстоятелствата се стекоха така, че аз продължих да работя сама, без мъжа ми. След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата. След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството. Тя каза, че той само щял да го „пипне" на местата, които не звучат добре и че не трябвало да казваме за това на д-р Вергилий Кръстев. Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд. 1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира. След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета. Аз пак не й ги дадох, помислих си, че ако някой иска да ги чете, ще има тази възможност, след като излязат. Освен това, по принцип, когато независимо каква книга се подготвя за печат от дадено издателство, не е позволено Оригиналът да се дава на хора извън екипа, който подготвя изданието.
към текста >>

След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета.
След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството. Тя каза, че той само щял да го „пипне" на местата, които не звучат добре и че не трябвало да казваме за това на д-р Вергилий Кръстев. Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд. 1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира. След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета. Аз пак не й ги дадох, помислих си, че ако някой иска да ги чете, ще има тази възможност, след като излязат. Освен това, по принцип, когато независимо каква книга се подготвя за печат от дадено издателство, не е позволено Оригиналът да се дава на хора извън екипа, който подготвя изданието. При следващата среща Павлина Даскалова пак ме помоли да й дам набраните беседи на дискета, защото този приятел искал да ги прочете. Тогава аз попитах: „Кой е този човек, който иска да ги чете? Калев ли?
към текста >>

При следващата среща Павлина Даскалова пак ме помоли да й дам набраните беседи на дискета, защото този приятел искал да ги прочете.
1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира. След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета. Аз пак не й ги дадох, помислих си, че ако някой иска да ги чете, ще има тази възможност, след като излязат. Освен това, по принцип, когато независимо каква книга се подготвя за печат от дадено издателство, не е позволено Оригиналът да се дава на хора извън екипа, който подготвя изданието. При следващата среща Павлина Даскалова пак ме помоли да й дам набраните беседи на дискета, защото този приятел искал да ги прочете. Тогава аз попитах: „Кой е този човек, който иска да ги чете? Калев ли? " Тя ми каза: „Да." Казах й направо и категорично, че няма да ги дам, защото не съм съгласна да се редактират. Тя каза: „Добре тогава" и повече не повдигна този въпрос. След като бях нанесла корекциите, се обадих на д-р Вергилий Кръстев и поисках да се срещна с него, защото имах проблем при разчитането на текста.
към текста >>

Когато вече бях странирала книгата, Павлина Даскалова ми каза, че трябвало да направя по-малки белите полета.
Тя каза: „Добре тогава" и повече не повдигна този въпрос. След като бях нанесла корекциите, се обадих на д-р Вергилий Кръстев и поисках да се срещна с него, защото имах проблем при разчитането на текста. По екземпляра от разчетените стенограми, който ми беше даден, беше работила Лалка Кръстева. Тя беше редактирала беседите и беше писала с химикал върху машинописния текст, така че на няколко места изобщо не бях успяла да разчета, дори и с лупа, думите отдолу. По-късно д-р Кръстев ми даде други, чисти екземпляри от беседите и проблемът се реши. Когато вече бях странирала книгата, Павлина Даскалова ми каза, че трябвало да направя по-малки белите полета. Според нея вече всички печатници практикували така, за да пестят хартия и за да излизят по-евтини книгите. Аз не исках да го направя, защото за големината на печатното поле и на белите полета около него има определени правила, които ако се нарушат, се затруднява четенето и възприемането на текста. Тогава пак поисках да говоря с д-р Вергилий Кръстев. Срещнахме се у Жана Иванова. Казах им за този разговор с Павлина Даскалова и те се съгласиха с мен да не променям оформлението на книгата.
към текста >>

Казах им за този разговор с Павлина Даскалова и те се съгласиха с мен да не променям оформлението на книгата.
Когато вече бях странирала книгата, Павлина Даскалова ми каза, че трябвало да направя по-малки белите полета. Според нея вече всички печатници практикували така, за да пестят хартия и за да излизят по-евтини книгите. Аз не исках да го направя, защото за големината на печатното поле и на белите полета около него има определени правила, които ако се нарушат, се затруднява четенето и възприемането на текста. Тогава пак поисках да говоря с д-р Вергилий Кръстев. Срещнахме се у Жана Иванова. Казах им за този разговор с Павлина Даскалова и те се съгласиха с мен да не променям оформлението на книгата. Павлина Даскалова отказа да даде имената на хората, които бяха сравнявали разчетените стенограми с набрания от мен текст. Д-р Вергилий Кръстев ме посъветва да пиша в карето на последната страница, че корекцията е направена от работна група от духовно общество „Бяло братство" - Велико Търново. Направих сама трета корекция на книгата, като отново сравних подготвения за печат такст с разчетените стенограми. Беседите от тази годишнина излязоха в два тома, със заглавия „Проявление" (том I) и „Оживяване" (том II). Името на д-р Вергилий Кръстев като координатор по отпечатването на неиздаваното Слово на Учителя е на карето на последната страница, а не както в другите издания, на стр. 4.
към текста >>

Павлина Даскалова отказа да даде имената на хората, които бяха сравнявали разчетените стенограми с набрания от мен текст.
Според нея вече всички печатници практикували така, за да пестят хартия и за да излизят по-евтини книгите. Аз не исках да го направя, защото за големината на печатното поле и на белите полета около него има определени правила, които ако се нарушат, се затруднява четенето и възприемането на текста. Тогава пак поисках да говоря с д-р Вергилий Кръстев. Срещнахме се у Жана Иванова. Казах им за този разговор с Павлина Даскалова и те се съгласиха с мен да не променям оформлението на книгата. Павлина Даскалова отказа да даде имената на хората, които бяха сравнявали разчетените стенограми с набрания от мен текст. Д-р Вергилий Кръстев ме посъветва да пиша в карето на последната страница, че корекцията е направена от работна група от духовно общество „Бяло братство" - Велико Търново. Направих сама трета корекция на книгата, като отново сравних подготвения за печат такст с разчетените стенограми. Беседите от тази годишнина излязоха в два тома, със заглавия „Проявление" (том I) и „Оживяване" (том II). Името на д-р Вергилий Кръстев като координатор по отпечатването на неиздаваното Слово на Учителя е на карето на последната страница, а не както в другите издания, на стр. 4. Това бе направено по негово предложение, за да не дразни Павлина Даскалова.
към текста >>

Това бе направено по негово предложение, за да не дразни Павлина Даскалова.
Павлина Даскалова отказа да даде имената на хората, които бяха сравнявали разчетените стенограми с набрания от мен текст. Д-р Вергилий Кръстев ме посъветва да пиша в карето на последната страница, че корекцията е направена от работна група от духовно общество „Бяло братство" - Велико Търново. Направих сама трета корекция на книгата, като отново сравних подготвения за печат такст с разчетените стенограми. Беседите от тази годишнина излязоха в два тома, със заглавия „Проявление" (том I) и „Оживяване" (том II). Името на д-р Вергилий Кръстев като координатор по отпечатването на неиздаваното Слово на Учителя е на карето на последната страница, а не както в другите издания, на стр. 4. Това бе направено по негово предложение, за да не дразни Павлина Даскалова. Досега съм работила върху подготовката за печат на осем годишнини с беседи и лекции от Учителя. Те се подготвят по предоставени от д-р Вергилий Кръстев оригинали на разчетени стенограми и се публикуват от издателската къща на Жана Иванова. Това са следните годишнини: 1. Неделни беседи 1942-1943 година: том I „Проявление", том II „Оживяване", издателство „АСК'93", София, 1998 год. - набор, последна корекция и предпечатна подготовка. 2.
към текста >>

59. Приложение Десето

Най-активната се казваше Павлина Даскалова, а другите двама бяха д-р Стратев и Благовест Жеков.
Сочеха ме с пръст и хулеха. Това продължи няколко минути, но за мен, все едно че беше вечност. Изкараха ме престъпник за това, че продавам това „долно и лъжовно четиво" - „Изгревът". Прибрах книгите и си тръгнах. Попитах една позната, кои бяха тези хора, бях ги виждал, но не ги познавах и имената им не знаех. Най-активната се казваше Павлина Даскалова, а другите двама бяха д-р Стратев и Благовест Жеков. Обикновено споделям с Вергилий и при поредната ни среща му разказах за случката. Казах му и че след този инцидент няма да ме пуснат да продавам и в аперитива (имам предвид собственика и продавачите), след такова злостно заклеймяване. Вергилий ми каза да си преценя и аз реших да отида да опитам, пък ако ме изгонят, няма да ми е за първи път. Отивам следващия път, слагам раницата, без да вадя книги, на един стол. Оглеждам се.
към текста >>

В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова.
Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата. След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час. В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова. Разговорът е дружелюбен, конструктивен. Павлина иска да участвува в програмата на Вергилий по издаване на неотпечатаното оригинално Слово, а той споделя с нея своите изисквания. Тя се съгласява и т.н. В първия момент, когато я видях при Марийка на разговор с Вергилий, аз пожелах да си отида или да изчакам в кухнята, но Вергилий ми посочи стола до Павлина и ми каза да остана, и да присъствувам на разговора. Останах и присъствувах като паметник, само че одухотворен - виждащ, чуващ и чудещ се.
към текста >>

60. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В.
При завръщането си от Латвия тя беше замолена от приятелите да сподели своите впечатления и престой там. Учителят правил опити с нея. Едни от задачите са били предаване мисли от разстояние, той предавал мисли на Аверуни и тя ги приема. В Латвия тя е държала 4 блестящи беседи. Забележка на съставителя: Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период. Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка.
към текста >>

(Почерк на Павлина Даскалова.) 2.
Едни от задачите са били предаване мисли от разстояние, той предавал мисли на Аверуни и тя ги приема. В Латвия тя е държала 4 блестящи беседи. Забележка на съставителя: Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период. Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт.
към текста >>

МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство.
В Латвия тя е държала 4 блестящи беседи. Забележка на съставителя: Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период. Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт. И на братското лозе тогава, което беше от 19 декара, там се запознахме със сестра Люба Аламанчева, която стана близка на моите родители и приятелка на майка ми.
към текста >>

Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно.
Забележка на съставителя: Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период. Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт. И на братското лозе тогава, което беше от 19 декара, там се запознахме със сестра Люба Аламанчева, която стана близка на моите родители и приятелка на майка ми. Люба Аламанчева бе една рядко фина сестра.
към текста >>

Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка.
Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт. И на братското лозе тогава, което беше от 19 декара, там се запознахме със сестра Люба Аламанчева, която стана близка на моите родители и приятелка на майка ми. Люба Аламанчева бе една рядко фина сестра. Те бяха поначало три сестри.
към текста >>

Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3.
Всичко правеше за Братството с такава голяма любов, че... То тогава имаше братя и сестри с много фини отношения, много изискани и много симпатични, много изключително, то само като го погледнеш, виждаш в него финес. Ние сега сме деградирало поколение, защото сме живяли при комунистите. Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее? Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце. Може ли да пие от друга вода? Не! Той вечно ще желае Светлия извор на чистата вода, той вечно ще желае Светлия Извор на Любовта, той вечно ще желае извора на Светлината.
към текста >>

61. 31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ

Жечо Панайотов

Знам, че преди застрояването на тази част от Търново, сестра Павлинка Даскалова е направила снимки - външен и вътрешен изглед на тази забележителна за братството сграда.
Броеве от в-к „Обновление", който излизаше като братски вестник в гр. Казанлък - получавах го през 1911-1912 г. Остава в сила това, което съм описал в спомените си. Снимки от вилата в Търново, гдето се провеждаха съборите по време на Учителя. Нямам такива. Знам, че преди застрояването на тази част от Търново, сестра Павлинка Даскалова е направила снимки - външен и вътрешен изглед на тази забележителна за братството сграда. По-важно е обаче да се знае вътрешната окраса и уредба по време на съборите. В нея Учителят е вложил важни елементи. Ще се задоволим по този въпрос, каквото е описано в протоколите на срещите -1908-1915 години. Лично с брата Милкон Партамян не съм се срещнал, защото пред 1911 година вече живееше в Цариград. Това, което съм слушал за него от брат Стоименов, описал съм го в спомените си.
към текста >>

62. 41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с.
към текста >>

Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К.
към текста >>

Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д.
към текста >>

А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К.
Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д. Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партий пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н.
към текста >>

63. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Оплакваше се Павлина Даскалова, че Гришата отишъл в Търново и е разбил нейната група и е привлякъл и откраднал от нея младежите с неговото слово.
Хармония ли очаквате? Другата дейност е, че започна да привлича младежите от последователите на Учителя да им проповядва и да им пуска на магнетофонен запис - касети какво чрез него говори един Висш Дух - Елма. Записваше десетки касети, върви от град на град, търси последователи на Учителя и ги примамва, че това е било сега най- новата Истина, а всичко друго е било остаряло и си е минало времето. И понеже невежеството и незнанието е голяма Сила и тя помага за отклонението. Така отклонява младите. Оплакваше се Павлина Даскалова, че Гришата отишъл в Търново и е разбил нейната група и е привлякъл и откраднал от нея младежите с неговото слово. Тя го запитва: „Това, което говориш и си записал, това на кого е? На Учителя Дънов или на друг? " И понеже е хитър и при това много умен, знае, че всеки ще познае, че това не е Слово на Учителя Дънов, то той признава, че не е на Учителя Дънов, а на висш Дух и Логос. Хубаво. Това е хубаво, но защо не отиде на друго място, да отиде в света и там да проповядва, а не да търси последователи на Учителя и да ги краде и отклонява. Това е кражба по всички правила.
към текста >>

64. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

Оригиналите, които предадох на Ина Дойнова и Павлина Даскалова - те ги предадоха на враговете и издадоха променена Паневритмия с индуски чакри.
772 т. 12. А сега небето им затвори вътрешните условия. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 802-805 „Железните врати". 6. Защо не се играе Истинската Паневритмия - виж „Изгревът" том IX, стр. 781-782. Оригиналите, които предадох на Ина Дойнова и Павлина Даскалова - те ги предадоха на враговете и издадоха променена Паневритмия с индуски чакри. За това виж и „Изгревът" том Х, стр. 772 т. 14. След това Ина Дойнова си счупи крака, а пък Павлина си счупи друго. Трябваше да се плати. А Мария Митовска днес е вече така зле с пръстите на ръцете си, те са деформирани от полиартрита, не може да се движи с краката си, че не може и да се мие.
към текста >>

65. XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Друго нещо - Павлина Даскалова от Търново, отчете че Паневритмията на Празника е минала отлично, защото всички вътрешни кръгове били облечени в бяло.
Че нали те бяха първите, които промениха музиката, а оттам и играта. Та знайте, че Учителят е жив, че присъствува, че следи, че направлява и всеки ще си получи според заслугите. А аз контролирам и ви предупреждавам. И ще видя дали догодина пак ще промените и внесете вашата дисхармония в Божественото. А аз трябва да дойда отдалеко, от много далеко, за да ви напомня, че нямате право на промени и че ви обявявам съд. Друго нещо - Павлина Даскалова от Търново, отчете че Паневритмията на Празника е минала отлично, защото всички вътрешни кръгове били облечени в бяло. Да това е отлично! Не е само „ВЪНШНАТА СТРАНА" на въпроса. А то си има и дълбока, ВЪТРЕШНА СТРАНА. Но толкова може да прецени тази Павлина, толкова е културата й. За мене Паневритмията се игра погрешно и то много погрешно, и то нарочно.
към текста >>

66. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал?
" Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце! " Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба. И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал? " - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале? " - „Хляб съм си взел." - „Алмаим бис вереджас екмек! " - "Недей купува, ние ще ти даваме хляба! " И до края на учебната година три пъти на ден се донасяше ядене за мен и за турския учител, с когото работехме в турското училище. Така аз спестих 12 000 лева в спестовната си книжка, дето съм бил учител в Казапджик-Кафтан, Кърджалийска община.
към текста >>

" - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале?
" Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба. И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал? " - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале? " - „Хляб съм си взел." - „Алмаим бис вереджас екмек! " - "Недей купува, ние ще ти даваме хляба! " И до края на учебната година три пъти на ден се донасяше ядене за мен и за турския учител, с когото работехме в турското училище. Така аз спестих 12 000 лева в спестовната си книжка, дето съм бил учител в Казапджик-Кафтан, Кърджалийска община. С тези пари започнах да си правя къща на Изгрева.
към текста >>

67. 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева.
" - „Аз обичам Ленчето! " А пък тя обичала да даде дъщеря си на мене, зет да ме прави. И затуй оставала при Ленчето. Дене я намирам при Ленчето. Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка. И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева. А веднъж стана така. Аз бях 7 години учител в Кумарица (сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад. Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина. Била е в Карлуково, или в Курило - имаше психическо разстройство, шизофрения.
към текста >>

68. 91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО

И един турчин ме видял, че сутринта рано посрещам Слънцето и казал на ходжата: „Даскалът се моли сутрин!
Цигулката е като молитва и затуй той да не се сърди на това. Тъй, ама той си остана на своето си. Излезе и с бастуна отиде нанякъде. Обаче аз отивах всяка сутрин на една височина, на изток на селото, минавах през една дъбова гора и отивах чак на върха да посрещам Слънцето. И като отивах горе на върха, правех си гимнастиките и туй упражнение, което си правех така, те и турците го правят. И един турчин ме видял, че сутринта рано посрещам Слънцето и казал на ходжата: „Даскалът се моли сутрин! " И тогава този дядо, Бурук Мустафа, който не ме искаше, като чул, че съм се молел на Бога и съм правел гимнастиката, той ме възлюбил и започна да идва при мене и станахме приятели. И сега, какво стана: те, като са коренили гората, са нямали документ за нея. Аз отидох и казах на инспектора това. А инспекторът ми каза да се оформят и да се вземат имотите от училищното настоятелство. Те не разбират и слагат палеца (урбуса), а аз отдолу пиша името.
към текста >>

И сега като отидоха, аз реших да си тръгвам, а те: „Даскале, бе, недей бяга от нас.
Като реших аз да отида в Мърчаево при Елена, наизлязоха всичките турци. Те си крият жените. На чешмата например, имат много хубава чешма и има едно село друго горе, взеха водата, всичките я взеха там. Жените са отишли там и си приказват, хем си наливат вода хубава. Обаче аз като отида да си взема за мене, те се махат и отиват десет крачки далеч от чешмата. И сега като отидоха, аз реших да си тръгвам, а те: „Даскале, бе, недей бяга от нас. Ти като нашето село няма да намериш." Много богато село и щедри и ме обичат. А отначало не ме харесваха. А пък Бурук Мустафа всякога запържваше киселото мляко, подквасяваше с краве масло. Запържва го и така ми донася. Всеки ден ми донасяше.
към текста >>

69. 1925 година

Да описвам вътрешното си състояние за цяла седмица, то е постоянно сменящи се мисли, борби, терзания, за ред въпроси, най-вече се кахъря за сега предстоящите ни записи за сменяне, а пари нямаме, че ще се срамим пред хората, че нямаме, а аз съм без работа и няма на какво да се заловя, уж търся даскаллък, но хората искат да се назначат по нечестен начин.
Братът Недю си отиде на дюкяна, а аз останах и говорихме със сестра Велика. Закусих и се разделихме. Ходих у гимназията, инженерството и финансовото управление, Аврам ме смъмри за това, че съм използвал учениците, като съм всявал дъновизъм, и че нашите дъновисти не изпълнявали установените наредби на учрежденията. Намерих къщата на Петко Събев и заедно с Ганчо, Събев и Никола Цонев си дойдохме в село на стъмяване. Нахраних се, ходих до читалището и се върнах и писах това. Да описвам вътрешното си състояние за цяла седмица, то е постоянно сменящи се мисли, борби, терзания, за ред въпроси, най-вече се кахъря за сега предстоящите ни записи за сменяне, а пари нямаме, че ще се срамим пред хората, че нямаме, а аз съм без работа и няма на какво да се заловя, уж търся даскаллък, но хората искат да се назначат по нечестен начин. Предложиха ми настоятелството училищното, че да подам заявление до настоятелството, та да държат постановление за уволняването на шуменката от прогимназията, а да турят мене. Аз не искам да градя моето щастие на сълзите на една сирота и отказах да подам заявлението си. 29.XI.1925., неделя До обед преписах беседи у дома, а следобед ходих на извънредно събрание на дружеството. Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът". 30.XI.1925., понеделник.
към текста >>

Двамата даскали се бяха напили на дядовата Ралева кръчма и караха на живот.
Отидох на гарата за кюмюр. Пристигна и Азлията, натоварихме му на колата 836 кила кюмюр и потеглихме за Асеново. Нахранихме се у дядови Стоянови и приказвахме по разни въпроси и аз си потеглих за село, а той остана. На Делмедже четох нещо из Евангелието: „Послание до Солуняном". На връщане минах през село и ходих при агите си. Двамата даскали се бяха напили на дядовата Ралева кръчма и караха на живот. Приказвахме, че тая сутрин е станало земетресение, но аз не го усетих, понеже съм бил в движение, Посвирих си и си легнах. 26.ХII1925] Станах и си спомних за добър сън. Дочетох след наряда крайната глава на „Числата" и след това отидох на мелницата. ____________________________________________________________________________________________________ *бушча - диал. бохча. Бохчата представлява четвъртит бял плат с дантели покрая.
към текста >>

70. 1929 година

Попово, а Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи.който е подлудял.
Следобед отидох за заплатата си в Опака. Заварих господин Славов при пунктовия. Вечерта Каменови, Йордан Миланови и Надежда, Георги и Рали, Стефанка и Кирушка бяхме заедно до 12 ч. Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр. Попово, а Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи.който е подлудял. Каниха ме да отидем на църква, аз не отидох, а си вземах сбогом. Но при Йордана в пощата се забавих до обед, та обядвах у тях. На отиване ме видяха Кирушка и Стефанка. Кирушка ме покани у тях, че после щяхме да отидем у Стефанкини. У дома й нямаше майка й, затова тя се поизкара, че иска да бъде оженена, че не си харесвала, по сърце не й прилягали и със змийските си очи изпърво успя да [ме] хипнотизира, но й доказах, че аз не ще я удовлетворя и си потеглих.
към текста >>

71. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха.
В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая.
към текста >>

Попов, малкия даскал от Водица.
Аз се чудех, тъй, как е станало това нещо и че хората как не са доловили това, че имаме по-интимни отношения и то до такава степен. След това се пренесох в същото това здание, пред което бяхме с Еленка, но вече вътре. Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията.
към текста >>

Малкият даскал шеговито говори нещо.
Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията. Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности.
към текста >>

Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово.
Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам.
към текста >>

72. 1934 година

Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха.
В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая.
към текста >>

Попов, малкия даскал от Водица.
Аз се чудех, тъй, как е станало това нещо и че хората как не са доловили това, че имаме по-интимни отношения и то до такава степен. След това се пренесох в същото това здание, пред което бяхме с Еленка, но вече вътре. Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията.
към текста >>

Малкият даскал шеговито говори нещо.
Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията. Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности.
към текста >>

Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово.
Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам.
към текста >>

73. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско.
Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
към текста >>

74. V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

Горе, на 7-те Рилски езера, Павлина Даскалова качва своята напечатана книга „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново".
541- 550. Музикант бе Йоанна, знаеше да свири песента „Писмото", знаеше защо е дадена от Учителя, но се подчини на някакво ръководство. А Учителя Дънов бе предал тази песен „Писмото" срещу опитите да се правят Братски съвети и организация. Ето ви опорочението на високия идеал в песента „Писмото". И най-накрая, има още една новина от Рила, от 1995 г. Горе, на 7-те Рилски езера, Павлина Даскалова качва своята напечатана книга „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново". Аз й бях дал материалите за тази книга, както и заглавието. Забраниха да се продава и тази книга. А в нея бяха писмата на Учителя Петър Дънов до Елена и Костадин Иларионови от Велико Търново. Така приключи този етап с организираната лъжа. Противопоставиха се и забраниха оргиналните писма на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов.
Какво направиха с тези книги? Изгориха ли ги? Или ги продадоха в провинцията? Но окултният закон на едната и на другата Ложа ще задействува и в скоро време ще видим всички кои са крадците. Онези, които са забелязали, че се продават книги в провинцията, да ни съобщят. Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов. Интересно е, че том I на „Изгревът"бе изхвърлен като боклук от тези помещения. Срещу том II и III се обявиха мнозина, след това се явиха онези, които ги окрадоха, за да ги изгорят или продадат. Те всички са от веригата, където са завързани от Духа на Заблуждението. Ето защо е необходимо тези поредици от томове на „Изгревът", за да може човек да различава лъжата и кражбата от Чистотата и Истината, застъпени в Словото на Учителя Дънов - Великият Учител на Вселената. СЪОБЩЕНИЕ Излезна от печат том IV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
към текста >>

75. VII. КАК СЕ ПОЯВИХА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВРЪЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛИТЕ ЗА НАБОР НА КОМПЮТЪР. КРАЖБАТА И НАМЕСАТА НА НЕБЕТО

Викнах я в дома на Марийка Марашлиева, аз диктувах и обяснявах на Павлина Даскалова, а Марийка го прехвърляше на машинописен текст.
И следваха поразиите и след това - разправиите. И всичко се трупаше на моята глава. А същевременно аз подготвях поредния том на „Изгревът" и то се издаваха един след друг. Не зная как съм издържал. 2. Среща ме Павлина, убеждава ме, че има хора, които могат да набират оригинала и може след това да го издаде. Викнах я в дома на Марийка Марашлиева, аз диктувах и обяснявах на Павлина Даскалова, а Марийка го прехвърляше на машинописен текст. Приключихме с протокола. И тогава й връчих „Утринни Слова" 1939-1940 - 36 беседи по оригинала. 3. Този протокол бе публикуван в „Изгревът" том ХШ, стр. 852-853. Но тук ще го публикуваме още веднъж, защото има необикновени събития и развития, за да се покаже как съм работил и как Духът на Заблуждението ги ръководеше. Въпреки, че Павлина ме излъга с материалите, които й предадох за Иларионови, който материал трябваше да влезе в „Изгревът", аз й дадох оригинала, защото смятах, че ще се коригира.
към текста >>

Павлина Даскалова взима оргинала и отива и го предава на Стефан Калайджиев да го набира.
Всички бяха срещу мен - подведени, насочени и насъскани като кучета бесни. Точна така беше. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 846, точки 7, 8, 9, стр. 851, точка 17, 18, 19. 4. Павлина Даскалова взима оргинала и отива и го предава на Стефан Калайджиев да го набира. А той издаваше беседи и лекции на Учителя, но редактираше Словото му, понеже смяташе, че това трябва всичко да се осъвремени съгласно новия книжовен език. Той бе изпратен да променя Словото и да руши. Предупредих я да не дава на него, да не дава на онези от Варна, които също променяха. След известно време се срещам с Теодора Шкодрева и научавам от нея, че материала Павлина е предала на онзи, който бе враг на Словото. Значи отново ме излъга.
към текста >>

34, София 1113, явяващи се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от гр. В.
В нея взеха участие почти всички. ПРОТОКОЛ Днес, 3.IХ.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. "Люлякова градина" № 61 „б"1, ет. VI, ап. 34, София 1113, явяващи се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от гр. В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" № 43, във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев във том IV на „Изгревът" стр, 644 - 645 се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предава се оригинални непечатани беседи от Утринни слова 1939 - 1940 год., започващи от 24.IХ.1939 г. до 21.07.1940 г.
към текста >>

Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев във том IV на „Изгревът" стр, 644 - 645 се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2.
"Люлякова градина" № 61 „б"1, ет. VI, ап. 34, София 1113, явяващи се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от гр. В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" № 43, във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев във том IV на „Изгревът" стр, 644 - 645 се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предава се оригинални непечатани беседи от Утринни слова 1939 - 1940 год., започващи от 24.IХ.1939 г. до 21.07.1940 г. включваща 36 беседи. 3. Тази годишнина, която й се предоставя, има направени коректури - поправки, задрасквания, включвания на други думи от Лалка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът" стр.
към текста >>

Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат.
Там, където при някои изречения не е ясно, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнеие за улеснение на читателя, но не и промяна Словото на Учителя. 5. На втора страница да бъдат отбелязани имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърният набор, името на коректорите, на онзи, който осъществява странирането и оформянето на предпечатната подготовка, както и името на художника на корицата. 6. Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети и се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Форматът на книгата, както и хартията, се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е форматът да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60 х 84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) обикновено се слага заглавието на първата беседа.
към текста >>

Форматът на книгата, както и хартията, се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината.
Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети и се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Форматът на книгата, както и хартията, се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е форматът да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60 х 84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. Ако и второто заглавие се повтаря, то се слага заглавието на третата беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10.
към текста >>

Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата от еднолична фирма и лицето, което тя си избере.
б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. Ако и второто заглавие се повтаря, то се слага заглавието на третата беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаване на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от друга автори. На последната страница ще бъдат поместени поредицата от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13.
към текста >>

Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова.
При издаване на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от друга автори. На последната страница ще бъдат поместени поредицата от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13. При положение, че се яват няколко спонсора, може накрая да бъде написано „Инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете трудът на всички. 14.
към текста >>

Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13.
Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13. При положение, че се яват няколко спонсора, може накрая да бъде написано „Инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете трудът на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставеният материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив.
към текста >>

По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15.
Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13. При положение, че се яват няколко спонсора, може накрая да бъде написано „Инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете трудът на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставеният материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата.
към текста >>

Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16.
При положение, че се яват няколко спонсора, може накрая да бъде написано „Инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете трудът на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставеният материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев Павлина Даскалова Марийка Марашлиева
към текста >>

Подписали протокола: Вергилий Кръстев Павлина Даскалова Марийка Марашлиева
Върху предоставеният материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев Павлина Даскалова Марийка Марашлиева
към текста >>

76. VIII. КАК БЕШЕ ОТКРАДНАТ ОРИГИНАЛЪТ НА ТЕКСТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ОПИСАН ОТ ТРИТЕ СЕСТРИ ЯРМИЛА, МАРИЯ И ЕЛЕНА

781 бе описано как, след като бях извадил на ксерокс машинописния текст от обясненията на Паневритмията от групата на Ярмила, Мария и Елена, я предадох на Ина Дойнова, Павлина Даскалова, Йоанна Стратева и всички онези, чийто имена и подписи стояха под Протокола от „Изгревът" том I, стр.
628 - 631. 2.Този протокол първо бе нарушен от Мария Митовска, която издаде „Паневритмия" през 1983 год. Това е описано в „Изгревът", том IX, стр. 781, точка II. 3.В точка V от стр. 781 бе описано как, след като бях извадил на ксерокс машинописния текст от обясненията на Паневритмията от групата на Ярмила, Мария и Елена, я предадох на Ина Дойнова, Павлина Даскалова, Йоанна Стратева и всички онези, чийто имена и подписи стояха под Протокола от „Изгревът" том I, стр. 628 - 631. И след това, без да ме питат, го подготвят за печат и го предават на Стефан Калайджиев през 1995 г. за печат. „Паневритмията" излезна с ISBN 954-578-097-5 през 1996 г. Бяха откраднати мои текстове с авторите, с които съм работил и имам само аз право на тях.
към текста >>

77. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1.Павлина Даскалова имаше един младеж, който бе въвела в Учението и го смяташе за свой духовен син.
XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1.Павлина Даскалова имаше един младеж, който бе въвела в Учението и го смяташе за свой духовен син. Като чух това, аз само се усмихвах доброжелателно. Аз не вярвах в духовни синове. И сега не вярвам, защото ги няма. Има хора, родени от Духът, за да свършат една работа. Как се раждат ли?
към текста >>

Аз вече съм получил писмо от Павлина Даскалова, която ми описва каква битка е станала там.
Отива там и слуша другите. Слуша, слуша и онези духове влизат в него и започват вече да го управляват. Той ми изпраща писмо на 30.V.1997 г. и ми съобщава, че застава зад оригиналното Слово. (Виж Приложение второ). 4. Аз вече съм получил писмо от Павлина Даскалова, която ми описва каква битка е станала там. Всички са били против оригиналното Слово, което тя е отпечатала вече в две томчета. Ето защо след получаването на писмото на Ясен на 30.V.1997 г. веднага му изпратих писмо с дата 6.V.1997 г. (Виж приложение трето). 5. Аз следях отблизо с писма и по телефона как се развиват нещата, защото усещах, че е закачен за друга верига, която ще промени оригинала.
към текста >>

34 явяваща се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, от една страна Вергилий Кръстев, а от друга Ясен Неделчев Даскалов във връзка със следното: 1.
Това е. ПРИЛОЖЕНИЕ I. ПРОТОКОЛ Днес, 23 ноември 1996 г. в дома на Марийка Марашлмева на ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 явяваща се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, от една страна Вергилий Кръстев, а от друга Ясен Неделчев Даскалов във връзка със следното: 1. Във връзка с предложение за отпечатването на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV, на стр. 644 ^ 645 се яви Ясен Неделчев Даскалов, който пожела да се включи в предпечатната подготовка на една годишнина от Словото на Учителя. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от Общия Окултен клас, год XVIII - 1938-1939 г., започващи от 29.IX.1938 г. До 20.IX.1939 г, включващи 42 лекции. 3. Тази годишнина, която се предоставя, има направени коректури, поправки и задрасквания и включване на други думи от Палка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя.
към текста >>

644 ^ 645 се яви Ясен Неделчев Даскалов, който пожела да се включи в предпечатната подготовка на една годишнина от Словото на Учителя. 2.
ПРОТОКОЛ Днес, 23 ноември 1996 г. в дома на Марийка Марашлмева на ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 явяваща се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, от една страна Вергилий Кръстев, а от друга Ясен Неделчев Даскалов във връзка със следното: 1. Във връзка с предложение за отпечатването на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV, на стр. 644 ^ 645 се яви Ясен Неделчев Даскалов, който пожела да се включи в предпечатната подготовка на една годишнина от Словото на Учителя. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от Общия Окултен клас, год XVIII - 1938-1939 г., започващи от 29.IX.1938 г. До 20.IX.1939 г, включващи 42 лекции. 3. Тази годишнина, която се предоставя, има направени коректури, поправки и задрасквания и включване на други думи от Палка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът", стр. 199, 202 ^ 203. 4.
към текста >>

Подписали протокола: Вергилий Кръстев: Ясен Неделчев Даскалов: Свидетел: Марийка Марашлиева София, 23.XI.1906 г.
Емблемата с котвата ще бъде поставена отначало, но в своя оригинал. Отгоре ще бъде написано: Учителят Петър Дънов. В средата - заглавието на томчето, а отдолу - Лекции на Общия Окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 18 год. 1938 - 1939 г., том I или том II. 17. Настоящият протокол бе съставен със съгласието на двете страни. Подписали протокола: Вергилий Кръстев: Ясен Неделчев Даскалов: Свидетел: Марийка Марашлиева София, 23.XI.1906 г. П.П. 18. точка. При положение, че се явят затруднения и наборът не може да се осъществи поради различни причини или при отказ да се набира този текст така увреден и зачеркнат, то материалите да бъдат върнати на Вергилий Кръстев. Тогава ще се търси друга възможност за разчитане. Точка 19. Предварително Ясен Неделчев трябва да се запознае с историята на непечатаните беседи и всички проблеми, свързани с тях.
към текста >>

78. XIII. ОБЯВЕНАТА ВОЙНА

4.След като предадох на Павлина Даскалова оригинала на Утринни Слова 1939-1940 за работа, после дойдоха големите истории с неговото отпечатване, описани дотук, както и спомените в „Изгревът" том XIII, стр.
642-645 една статия: „Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов". Прочетоха я. Оттогава започна войната срещу Програмата на „Изгревът" и Програмата за отпечатване Словото на Учителя по оригинал. Това бяха две Програми, които ръководех аз. Ръководех и трета програма за концерт-рецитал и по Слово на Учителя Дънов и по неговата музика и песни. 4.След като предадох на Павлина Даскалова оригинала на Утринни Слова 1939-1940 за работа, после дойдоха големите истории с неговото отпечатване, описани дотук, както и спомените в „Изгревът" том XIII, стр. 827 ^ 828 в точките 8, 9, 10. А какъв беше финалът на това томче, също описахме и може да се прочете в „Изгревът" том XIII, стр. 854-856. Всичко е описано, за да се види лъжата и измамата. А къде е Любовта, за която постоянно говори Учителят Петър Дънов в Своето Слово? 5. След като бе отпечатано едното томче с парите на Търновската група, а второто томче - с парите на Габровската група, Павлина започна да върви по страната да го разнася и показва, като го продаваха на една обикновена цена без печалба.
към текста >>

Получих писмо от Павлина Даскалова на 20.05.1997 г, която описваше състоянието си.
Върна се Жана Иванова от Пловдив и бе решила да се откаже оттяхното Издателство „Бяло Братство" и започна да им предава нещата. Реших да се издават томчетата от едноличната фирма на Любомир Гълъбов и тази на Жана. Аз отдавна правех точно това - издавах чрез техните фирми. А онези от т. нар. Издателство „Бяло Братство" бях ги откачил от моята Програма. 8. Получих писмо от Павлина Даскалова на 20.05.1997 г, която описваше състоянието си. Аз го публикувам. Изпратих й писмо на 16.06.1997 г., в което описвам моето становище, което е публикувано в „Изгревът" том XIII, стр. 856 - 858. Датите на получените писма на стр. 857 ред 27 отгоре, трябва да се четат - 20.05 и 25.05.1997 г.
към текста >>

чрез протокол предадох на Павлина Даскалова да подготви за печат годишнина „Неделни беседи" 1942 - 1943 г.
857 ред 27 отгоре, трябва да се четат - 20.05 и 25.05.1997 г. Месеците са сбъркани при набора. Всичко бе описано и обяснено. Прочетете си ги, за да ви се уяснят въпросите. 9. На 17.11.1997 г. чрез протокол предадох на Павлина Даскалова да подготви за печат годишнина „Неделни беседи" 1942 - 1943 г. Но тя отново ме излъга и измами. Искаше да редактира Словото чрез онзи, който го променя и който се намира във Варна, където е центъра на Черната ложа. За справка виж „Изгревът" том XIII, стр. 828 - 830 в точките 11, 12, 13, 14. А защитата на това издание дойде от Марина Иванова.
към текста >>

А сега ще публикуваме писмото на Павлина Даскалова до мен от 20.05.1997 г. дословно.
Виж „Изгревът" том XIII, стр. 858 - 861. 10. А онзи, който бе свидетел, бе и Вихър Пенков за тези събития и го накарах да ги опише без нито едно мое вмешателство. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 861 - 866. 11. А сега ще публикуваме писмото на Павлина Даскалова до мен от 20.05.1997 г. дословно. Ако искате, може в бъдеще да ви го сканираме като оригинал. 20.V.1997 г. гр. В. Търново Брат Вергилий, 1. На 17.V.1997 г.
към текста >>

79. XIX. КАТАЛОГ НА ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА НЕОТПЕЧАТАНОТО ДОСЕГА СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОРИГИНАЛ

I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова.
Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Стойко Стоянов, Минка Андонова от гр. Кърджали 19. „ПРОЯВЛЕНИЕ", XXIII г., 1942 - 1943 г. том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-958914-5. Коректори: Работна група от Духовно общество „Бяло Братство" - гр. Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 20. „ОЖИВЯВАНЕ", XXIII г., 1942 - 1943 г., том II, „АСК-93", София 1998 г. ISBN 954-958915-3. Коректори: Работна група от Духовно общество „Бяло Братство" от гр. Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова.
към текста >>

Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова.
Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 20. „ОЖИВЯВАНЕ", XXIII г., 1942 - 1943 г., том II, „АСК-93", София 1998 г. ISBN 954-958915-3. Коректори: Работна група от Духовно общество „Бяло Братство" от гр. Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 21. „ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" - Последно Слово на Учителят Дънов от 19.Ш.1944 -20.ХП.1944 г., „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-45-5 Компютърен набор: Тинка Кондузова, Стоил Янев. Коректори: Стоил Янев, Хенриета Недкова, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов.
към текста >>

80. II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Редактори: Ясен Даскалов, Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева.
Компютърен набор: Димитър Зарков от гр. Казанлък. Компютърна обработка: Буряна Пенкова, Вихър Пенков. Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова, Венета Максимова, Вихър Пенков от гр. София. 5. „СЛАВАТА БОЖИЯ, ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ВОЛЯТА БОЖИЯ", XVIII г., 1938 -1939, том I, „АСК-93" и „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-17-Х. Редактори: Ясен Даскалов, Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Компютърен набор: Юлияна Ангелова. Компютърен дизайн: Атанас Джаджев от гр. Габрово и гр. Разград. 6. „СИЛАТА НА МИСЪЛТА", XVIII, 1938 - 1939 г., том II, „АСК-93" и „Урания", София 1998 г, ISBN 954-9589-18-8.
към текста >>

81. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

- Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената.
Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта. Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява.
към текста >>

Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене.
Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта. Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време.
към текста >>

И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале?
Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда. Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале? " -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря.
към текста >>

82. 5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

- „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашенските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..." Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни.
И като започнеш да ги редиш, тя ще си отиде. Покани я друг път по-често да те посети. Така живея аз тук с тези, които идат да ме безпокоят и си развличат времето. Аз пея, те слушат. Щом дойдат, аз вземам цигулката и си свиря и го подканям само да слуша, макар да не разбира и да не му се нрави на някого окултната музика. - „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашенските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..." Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни. Пей и свири! Използувайте Ангела, като е склонен да ти предава, докато е около Катя. Па и колко хубаво, че имаш достъп и до пианото. Използувай тези условия за твоето музикално образование и възпитание. Хората какво ли не биха дали да имат твоите условия, но те мъчно се създават, а когато Бог ги дава сега, използувай ги.
към текста >>

83. 29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Гроздан Даскалов, Окръжен съд, Хасково 3.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух" [1] 1.XI. 1933 год. Адреси, на които се изпратиха брошурата „Човешкият Дух" с писмото. 1. Д-р Господинов К., Държ. болница, Хасково 2. Гроздан Даскалов, Окръжен съд, Хасково 3. Д-р 3. Бачев, окръжен лекар, Хасково 4. Кирил Митков, златар, Хасково 5. Янко Абаджиев, техник, Хасково 6. Кирил Димитриев, гимназиален учител, „Цар Асен" 52, София 7.
към текста >>

84. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном!
Пет патрици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при хаджи Илия са нищо. Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“.
към текста >>

Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право.
Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп.
към текста >>

85. 13. Учителят в Дългопол, Варненско

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума.
Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш. Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол. Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко! " и той чува също гласа на заминалото си дете.
към текста >>

Даскал Никола не го искал и не го обичал.
Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш. Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол. Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко! " и той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - Надежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слатина.
към текста >>

Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко.
На стари години при чуждо дете ще умреш. Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол. Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко! " и той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - Надежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слатина. При нея идват осиновилите я родители даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учителят им казал много години преди това.
към текста >>

При нея идват осиновилите я родители даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учителят им казал много години преди това.
Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко! " и той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - Надежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слатина. При нея идват осиновилите я родители даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учителят им казал много години преди това. И двамата са погребани в Слатинските гробища край София. Надежда и сега е още жива и живее на Слатинското шосе. След много години отива Надежда, придружена от сестра Райна и разправя Му за случая и иска от Него да види извора. Когато Учителят е бил в Дългопол, идвала при Него родната Му сестра Мария. В това време тя била болна.
към текста >>

86. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Мене ме пъдеха даскалите.
Фесчето с пискюля се червенееше на главата ми. Зимно време бивах обут с червени катъри. Двамата ми братя бяха ученици в „централното" училище. Това бе единственото местно училище в града. Имаше всичко 4 отделения и два класа. Мене ме пъдеха даскалите. Ако ме пъдеха от класните стаи, дворът пък бе мой. Създавах не малко бели на баба Гергана, като навлизах в градинката й. Хубава, чиста градинка с най-различни зюмбили, лалета, туфи, мулофи, менишкета, латинки, мехкемета, зокуми, гюлове и пр. Множество туфи от чемшир и бръшлян, който покриваше целия зид откъм Михалакеви, разхубавяваха със зеленината си зиме училищния двор. Градинките бяха обградени с железни пармаклъци, а дворът бе постлан с плочи.
към текста >>

87. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 19

Дори забраняват излезналата книга на Павлина Даскалова .,Всемировият Учител и Велико Търново”, кьдето са поместени десетки писма на Учителя по оригинала, които й бях дал лично.
Излиза ръководителят на Братския съвет Благовест Жеков и Елена Николова като ръководител на издателство „Бяло Братство” и забраняват да се продават тези книги. А тук са описани екскурзиите на Учителя и живота на Бялото Братство с Учителя по планините. Обявяват се срещу тях. А защо? За да не се знае какво е било. Дори забраняват излезналата книга на Павлина Даскалова .,Всемировият Учител и Велико Търново”, кьдето са поместени десетки писма на Учителя по оригинала, които й бях дал лично. Питам Йоанна Стратева; „Защо се подчинихте? ” - „Ами те са Братски сьвет.” Нали си музикант, нали знаеш за историята на песента „Писмото”, с която песен Учителят се противопоставя и отхвърля всички опити за организация и братски съвети. „Да, ама сега те са ръководители.” Подчинява се на ръководството. За изясняване на причините и последствията виж „Изгревът, том Х, стр. 772, точка 11: том XIII, стр.
към текста >>

88. XI Цар Борис III, Цар на българите

I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20)

Даскалов, министър на войната) II.
З.Х.1918 - 3.X.1938 г.: Двадесет години на престола на Великите български царе 1. Манифест към българския народ от З.Х.1918 г. при встъпване на престола 2. 1918-1938 г. (от генерал-майор Т. Даскалов, министър на войната) II. Българската царска династия III. Животът на Н. В. Цар Борис III: от 30.I.1894 до 28.VIII.1943 г. (от Ненчо Илиев, сп. «Просвета», г.
към текста >>

Даскалов Генерал-майор - министър на войната
Вследствие на неустановеното международно положение и на необузданата още младост на нашия народ, Неговата работа не беше лека, но въпреки това Той успя да изведе благополучно страната ни от всички затруднения, в които много пъти беше поставена тя. И днес, когато ние празнуваме двадесетгодишнината от Възшествието на любимия ни Върховен Вожд на Престола, ние чествуваме с право грамадните резултати на Неговата неуморна дейност - едно извънредно благоприятно международно положение, един обнадежден и отдаден напълно на своята плодотворна работа народ, и най-после - една войска, напълно освободена от договорните задължения, разполагаща с всички средства за своето материално снабдяване и отговаряща по бойна подготовка и морал напълно на задачите, които й са възложени. Да отбележим тази щастлива двадесетгодишнина, чрез настоящия сборник, е наш дълг, защото така ще подчертаем ясно резултата от една настойчива, спокойна, мъдра и делова дейност, и защото така ще създадем един образец, един пример за подражание при изпълнението на нашия служебен дълг. Наш дълг е и да последваме този пример на неуморна и всеотдайна служба към Родината, който Държавният ни Глава чертае с делата си. Но още по-голям наш дълг е да Му служим вярно и предано и да доизградим и все повече съвършенствуваме родната войска - здравата и сигурна опора, облегнат на която, Върховният ни Вожд Негово Величество Цар Борис III да може в близко бъдеще да постигне по-големи успехи за страната ни и по-голямо благополучие за народа ни. Т. Даскалов Генерал-майор - министър на войната
към текста >>

89. IV. СМЪРТТА НА Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г.

Даскалов 2.
Лекарите продължават да полагат най-големи грижи за лекуването.» От 27 август 1943 г. след обяд: «Дворец София, 27 август, 16 часа. Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнение, опасността засега може да се счита за отстранена.» Лекар при Двора на Негово Величество Царя Д-р Ст. Даскалов 2. Болестта, от която е починал Н. В. Цар Борис III В акта, издаден от Министерството на правосъдието по случай смъртта на Негово Величество Цар Борис III, се казва: «Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка (Thrombosis arteriae coronariae sinistrae. Pneumonia bilateralis. Oedema pulmonum et cerebri).»
към текста >>

90. (20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока

- Даскалов98 да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен.
Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски? (Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата тая история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.) - Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден - каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, «моторизирания мошеник». - Работата е много лесна, казах аз на царя. - Даскалов98 да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кр[ъстев]99. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят. Говорихме за Багрянов. Пита ме дали съм се срещал с него.
към текста >>

91. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

- Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов.
Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. - Виждаш, отмъщение - каза ми царят. - Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше.
към текста >>

92. (33) Срещи с Учителя и с царя

Той ми говори за Даскалов, полк[овника], но остана да говорим повече, а и сега нямаше условия, защото и Севов беше тук.
Черната ложа са хитри175 , дават ни лъжливи съвети. Англия не трябва да се поддава на изкушения. Войната непременно ще избухне, но какво ще постигнат? Ние ще им кажем закона, пък тия, ако искат, да изпълняват. Войните се водят от духовния свят - физическият е само отражение: тъмнината и светлината се борят и резултатът се изразява долу.176 Багрянов ми говори за своите си работи, а също за този, който той би искал да остави за заместник вместо себе си в задругите, които го бяха избрали на мястото на Банков, и тогава, понеже царят не искаше той да бъде, аз го извиках още тогава и той след кратък разговор се съгласи да остави настрана засега задругите, поне видимо, за да не буди повече, отколкото трябва, опасения. Той ми говори за Даскалов, полк[овника], но остана да говорим повече, а и сега нямаше условия, защото и Севов беше тук. Срещу Тошко е подета кампания да го махнат оттам, понеже им бърка на някои работи, за които Багрянов знае, но не ми каза нищо, от което разбирам, че и той е съгласен с това да си дойде тук той, за да не им бърка. Разправи ми за срещата с царя. Доволен [е] и самият той се е държал добре (защото аз исках от Багрянов да се държи като министър, а не като приятел - да остави царят да регулира тия отношения). Каза, че му говорил за баща си и че Багрянов казал, че ако дойде тук, ще имат един коронован тим за клюки и интриги. Изпратил го сърдечно.
към текста >>

93. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

На тръгване го помолих за една вдовица на подофицер, да го направят фелдфебел, защото му се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов: - Прочети си ги - доста болни са съсипани.
- Там причината беше друга. Бабалък ми беше разгонил Бялото Братство в Търново с Харлаков292 и поради това от рода му нищо не остана - там беше причината.293 За Вас тия причини няма и ако слушате, работите ще се оправят. Тепърва Ви иде разумният живот. Няма какво да се мислите вече остарял (защото той ми казваше, че е вече стар). Търпение и вяра - това като основа. На тръгване го помолих за една вдовица на подофицер, да го направят фелдфебел, защото му се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов: - Прочети си ги - доста болни са съсипани. Знайте го с време и не ги защитавайте. На раздяла той си взе сбогом и си отнесе погледа настрана и към земята. - Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде.294 - Ама ще мога ли да издържа утре за парада?
към текста >>

94. (54) Срещи с разни хора

Даже един път, когато отказа, че е спряно оръжието за него от Германия и ми посочи писмото на Драганов, на когото аз му казах направо, че не вярвам много: - Но Даскалов ли Ви каза?
Вътрешно беше задръстен и кипеше, но външно се владееше и искаше да бъде коректен. Мен ми се струваше, че имам пред себе си едно палаво дете, което е решило на всяка цена да ме метне някак, като мисли, че аз нито дори подозирам това му намерение... Оставих го да говори около половин час, да си направи една изповед лична, която бе необходима, за да се образува един мост. Когато започна да навлиза в по-близките събития, по-рано ми разправя за живота си като партиен секретар, трудов директор и после министър станал уж, без да се надява и очаква, а аз щях да му кажа: «Зная как станахте - след като предадохте Крум Колев»360, защото това още навремето си беше ми казал царят, но хайде, рекох, да не го стягам още от началото толкова тясно. Но по-после вече започнах да го коригирам и за разговорите му с Кьосето и пр. други министри и той се доста стресна, като видя, че мойте информации са от първа ръка. Даже един път, когато отказа, че е спряно оръжието за него от Германия и ми посочи писмото на Драганов, на когото аз му казах направо, че не вярвам много: - Но Даскалов ли Ви каза? Той Ви е излъгал. - Не, царят ми каза - казах на Стойчо. - Е, може да са го подвели. - Може - казвам аз, малко усмихнат, като виждам как това го изненадва и смущава. Разговорът бе разнообразен, той искаше да се оправдае.
към текста >>

95. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа.
Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите три[ма] бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно ритне, да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др.
към текста >>

96. (67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това

- Тогава да туря за председател Даскалов, а пък за вънкашните работи - или Шишманов, или белградският.
- Още преди шест дена аз казах на Недев, че на Кьосето спатиите ги знаем и четой ще иска, щом изпрати Божилов, да иде да притиска царя. Казах и на Статев също и той отрече това и отиде в Пловдив, защото 100% било лъжа, че Кьосето искал отлагане на избори. - Значи не е Статев тогава - извикаха в един глас Кирил и царят. - Ами кой ще му е дал тоя акъл? - Много вероятно [е] да се следва една инструкция, дадена отвътре от византийските влъхви Буров и сие. - Тогава да туря за председател Даскалов, а пък за вънкашните работи - или Шишманов, или белградският. - По-добре белградският - казах, - понеже най-важното е да сме добре със сърбите. [За] Калфов говорихме също, но царят се боеше да не вземе някое становище крайно веднага и с това да попречи. Аз му казах, че ще имам грижата, докато му дойде после времето, да поработя с него, да се поопитоми, да не е и така остър и бърз, а да се разширочи в схващанията си, т.е. да вижда доброто и в двата лагера - там, където го има. Но аз пак настоях да се извика Кьосето и да се направи последен опит да се разберат с Багрянов и ако не може, да си върви вкъщи.
към текста >>

97. (72) Среща с царя на 11.II.1940 г.,

Казах му за Военното училище, че имат много болни от стомах поради олиото и той веднага реши да вземе мерки, да каже на Даскалов и ми казва, че Михов не му харесвал.
- Е, хубаво, по-рано ме правеха пияница, развратник, педераст, после, като се ожених и нямах деца - триперлия, сифилистик, импотентен, после пък какво не още, сега - дъновист, но после пак какво ще има след това - луд? После му говорил против Андро, че бил турил портрета си и тоя на царя и бил уж казвал: «Който гласува за мене - гласува за царя» - та затова взел толкова много гласове. Царят казал, че това не вярва, че той познава тоя човек много отдавна и пр. Оня се намерил отбит по всички линии. Други работи приказвахме около тия теми и подробности. Казах му за Военното училище, че имат много болни от стомах поради олиото и той веднага реши да вземе мерки, да каже на Даскалов и ми казва, че Михов не му харесвал. Остана за днес, 12-и, да се решава въпросът с Кьосето. Стефан, като се намирал на гости в тоя човек, както отивал за Широка лъка, на гости му бил на тоя човек и най-напред говорил хубаво за княгинята, но като се напил, викал на царя: «Тоя развратник, той трябва да иде армаган на баща си или да го претрепят» и пр... . Не научих името на тоя клюкар, който беше говорил едновременно срещу дъновисти, срещу Стефана владиката и срещу Андро. Господ да има и да е на помощ на всичките, че и на мен, да се оправим в тия тежки времена в правия път!
към текста >>

98. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация.
Ще трябва да се подрязват - ще дойде до уравновесяванието между двете и ще дойде и хубавото.517 Среща с царя във Враня на 25.IV.1940 г. от 8 до 10 ч сутринта Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така. И румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах: - Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и Румъния - те не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите.
към текста >>

99. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

за исканието на Даскалов да сменя началник-щаба X.
на 22.V.1940 г. Говорихме главно по 5 въпроса: 1. сведения от чужбина - Цариград, Берлин, Италия и пр. - за войските в Тракия; 2. за мерките, които са искали да вземат; 3. за исканието на Даскалов да сменя началник-щаба X. Петков534; 4. за получени характеристики на министрите; 5. за разправиите между него, Евдо-кия и царицата. 1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев (същия, който го предупредил някога за преврата), че турците трупат войски. За същото имаше и други донесения.
към текста >>

В Кричим се събрали Филов, Даскалов, Попов и царят, да разсъдят какво да правят.
за разправиите между него, Евдо-кия и царицата. 1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев (същия, който го предупредил някога за преврата), че турците трупат войски. За същото имаше и други донесения. Германското аташе донасяше противното, но това не можеше да се вземе в сериозно. Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойни части. В Кричим се събрали Филов, Даскалов, Попов и царят, да разсъдят какво да правят. Военният министър искал обща мобилизация. - За три места ще капитулираме вследствие на пари, дрехи, ботуши и разложение - казвам на царя, - Същото им казах и аз - че нашият човешки материал е добър, но не може да изтрайва без работа. - И останали (решили) да не се мобилизира, освен една дивизия. Посъветвах го да отправят едно писмо до турците - да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го скандардисва да се обменят нашият и турският щабове, а царят му казал: «И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук, у нас, а това не е и от ваша полза» - на което той се съгласил и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват... - Но казват ли поне нещо? - запитах аз.
към текста >>

Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим... Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната.
Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден... На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина - от вестниците видях, че [на] другия [ден] го вика веднага). Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справели... Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите. Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим... Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. - С Пукаш.535 Казах му, че смяна на началник-щаба не е за сега, за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Пукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачаме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. - Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година.
към текста >>

За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)
Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално... После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)
към текста >>

100. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня