Търсене в текстове за 'Даскал'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха.
Така за женитба, за раждане и за всичко си има време. Гениите например, се раждат в известни, точно определени години, месеци, дни и часове, при известно специфично съчетание на звездите, планетите, месечината и слънцето. И светиите се раждат при специфични съчетания на звездите. И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха. След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка.
към текста >>

След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко.
Гениите например, се раждат в известни, точно определени години, месеци, дни и часове, при известно специфично съчетание на звездите, планетите, месечината и слънцето. И светиите се раждат при специфични съчетания на звездите. И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха. След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв.
към текста >>

Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност.
И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха. След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно.
към текста >>

Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка.
„Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха. След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно. Около себе си той виждаше много други души. Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята.
към текста >>

Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят.
Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно. Около себе си той виждаше много други души. Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята. Те всички си приличат и всички са близки и мили едно за друга. Всяка душа обича, познава и разбира другите души, също тъй, както обича, познава и разбира сама себе си.
към текста >>

Да страдате докато разберете, че измъчвайки се, избивайки се и ядейки се едни други, по тоя начин вие измъчвате, убивате и ядете сами себе си … И даскал Иван се намери пак на земята.
Но това е грешка, това е заблуждение! Един и същ е източника на всички души, въпреки различието във формите и образите. И тоя общ източник е Любовта. И когато всички земни същества разберат това, когато вейки прави на другите само това, което желае и нему да правят, когато заживеят по законите на Любовта, само тогава ще зацари пълна и непрекъсвана радост в земния живот. А до тогава ще се учите и ще страдате! Да страдате докато разберете, че измъчвайки се, избивайки се и ядейки се едни други, по тоя начин вие измъчвате, убивате и ядете сами себе си … И даскал Иван се намери пак на земята. Душата му е все същата. Но неговата телесна форма не е човешка, както по-преди, а във форма на заек. Ето го да играе между своите млади братя и сестри на една красива горска полянка. Слънцето току що изгрява. Пролет е.
към текста >>

Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя!
Но далеч някъде се чува кучешки лай. Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас. Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата. Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя! Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас. Но езикът не се обръщаше и дума не се отронваше от устата му.
към текста >>

Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите … Даскал Иван се пробуди.
Беше към края на зимата. Отведнъж излая ловджийско куче зад него. Той се хвърли нагоре, бягайки с всички сили. Бързо премина през гората. Излезе на голата поляна. Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите … Даскал Иван се пробуди. Целия беше разтресен от преживения на сън ужас. Студен пот течеше по тялото му. Той неволно се пипна по гърдите; сякаш искаше да се увери, дали действително там няма рана. — Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван. На портата силно се почука.
към текста >>

— Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван.
Излезе на голата поляна. Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите … Даскал Иван се пробуди. Целия беше разтресен от преживения на сън ужас. Студен пот течеше по тялото му. Той неволно се пипна по гърдите; сякаш искаше да се увери, дали действително там няма рана. — Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван. На портата силно се почука. И извикаха познати гласове. — Хей! Готов ли си бе даскале? — Нали уж по-рано да излезем тая сутрин?
към текста >>

Готов ли си бе даскале?
Той неволно се пипна по гърдите; сякаш искаше да се увери, дали действително там няма рана. — Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван. На портата силно се почука. И извикаха познати гласове. — Хей! Готов ли си бе даскале? — Нали уж по-рано да излезем тая сутрин? Даскал Иван повика жена си и й каза: — Кажи им да отиват без мен. Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ... Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен. Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар.
към текста >>

Даскал Иван повика жена си и й каза: — Кажи им да отиват без мен.
На портата силно се почука. И извикаха познати гласове. — Хей! Готов ли си бе даскале? — Нали уж по-рано да излезем тая сутрин? Даскал Иван повика жена си и й каза: — Кажи им да отиват без мен. Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ... Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен. Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар. Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката. Жена му го гледаше въпросително, без да продума.
към текста >>

Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката.
— Нали уж по-рано да излезем тая сутрин? Даскал Иван повика жена си и й каза: — Кажи им да отиват без мен. Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ... Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен. Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар. Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката. Жена му го гледаше въпросително, без да продума. Мълчеше и даскал Иван. А лицето му беше мрачно и измъчено. Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора. — Какво ще правиш, мъжо?
към текста >>

Мълчеше и даскал Иван.
Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ... Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен. Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар. Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката. Жена му го гледаше въпросително, без да продума. Мълчеше и даскал Иван. А лицето му беше мрачно и измъчено. Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора. — Какво ще правиш, мъжо? - попита жената плахо и разтревожено. Той престъпи до един камен зид, замахна силно и удари пушката о него.
към текста >>

Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора.
Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар. Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката. Жена му го гледаше въпросително, без да продума. Мълчеше и даскал Иван. А лицето му беше мрачно и измъчено. Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора. — Какво ще правиш, мъжо? - попита жената плахо и разтревожено. Той престъпи до един камен зид, замахна силно и удари пушката о него. Удари я втори, трети път. Двете цеви станаха на парчета.
към текста >>

2. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даскал Ради.
За музиката, от Плутарх. Преведе от старогръцки Андрей Андреев. Миг и музика, от Орфей до Фауст. Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство. Даскал Ради. Ив. Колесов. Поет, революционер и народен учител. Всички тези книги, в които проличава голямата култура и ерудиция на автора им, представляват особен интерес, както за всички занимаващи се с музика, така и специално за учениците на окултизма, защото ни водят към изворите на тайното познание, отгдето произтича истинското изкуство. Препоръчваме ги горещо на нашите читатели. В следващия брой на „Братство“ ще дадем извадки от тях.
към текста >>

3. -

Пелашева, Мира Даскалова; Стихотворения от Симеон Гатев, Разкази от Вл.
Доставя се от автора: София, Оборище 95. Вестник на жената, брой 853 е посветен на седмицата на Българската книга и съдържа: Празникът на българската книга — статия от проф. Мих. Арнаудов; Вихърът на свободата, рисунка от Ари Калъчев; Максим Горки За книгата, Статии за книгата от М. Димчевска, Стефан Станчев, Т. Бонов, Д. Пелашева, Мира Даскалова; Стихотворения от Симеон Гатев, Разкази от Вл. Зеленгоров и Марсел Прево и др.
към текста >>

4. -

Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането.
Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който я лекуваше. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярваме, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество“. Съобщава; Рачо Г. Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого. Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност. Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност. Прераждането е факт.
към текста >>

5. -

Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Букнеше ли вятър на другия ден, бай, Ангел ще превари да рече: — Божа работа! Случило се, завеяло . . Противниците млъкваха. Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си; — Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де! Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър. Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист часовник току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото. Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада.
към текста >>

Само Душката казва истината, — завикаха селяните срещу даскал Косевият син и не искаха и да чуят за предсказанията му, черпени от барометърът.
До вечерта ще вали“ . . . — Ами как тъй! Не може да бъде! Душката казва едно, ти — друго. Само Душката казва истината, — завикаха селяните срещу даскал Косевият син и не искаха и да чуят за предсказанията му, черпени от барометърът. Но не мина много време и селяните сами взеха да сверяват предричанията на двамата предсказвачи и се указа, барометърът рядко бъркаше. — Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол . . . Че така е де! — убеждаваха се те едни друг.
към текста >>

Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа.
— Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол . . . Че така е де! — убеждаваха се те едни друг. Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа. Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката. И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки? — Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач.
към текста >>

— Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания.
— Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват. Наука е то! — Наука! Че кой е против науката? Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате. — Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова. От налягането зависи какво ще е времето. Тека например, когато черната стрелка са вдигне не „шонес-ветер“ — времето ще е хубаво; спадне ли на „реген“ — ще вали; заклати ли се на „френдерлих“ — променливо време: ту дъжд, ту слънце ще има него ден. А когато, недай Господи, стрелката отведнъж се насочи на „щурм“, може да ни щурмува такава градушка, че. . .
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище?
се помина. През 1906 год. на 24 септември, роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче. След неколко време съпругата ми заговорила на Здравка за училището, като й казала, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца).
към текста >>

Съобщава: Рачо Г. Даскалов.
„Ами можеш ли си позна чантата“, го запитала майка й и отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная, която бе на покойното ни момче и казала „ето я“. Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д.
Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София. Интересен случай от ясновидство. При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление. Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците. От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време. Една вечер той бил Още по-разтревожен за това. Легнали си по-рано, с обещание да станат по-рано за дружно занимание.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство.
X от списанието). (Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България. В първата книжка на „Всемирна летопис“, год. I, се напечата съобщение от г. Рачо Г. Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство. Редакцията се срещна с г-жа П. Даскалова, за да чуе и нейния разказ. Тя, освен че потвърдява всичко казано от мъжа й, но дава и допълнителни подробности от не малка важност. Семейство Даскалови живеят в с. Басарбово, русенско (на един час от Русе).
към текста >>

Даскалова, за да чуе и нейния разказ.
В първата книжка на „Всемирна летопис“, год. I, се напечата съобщение от г. Рачо Г. Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство. Редакцията се срещна с г-жа П. Даскалова, за да чуе и нейния разказ. Тя, освен че потвърдява всичко казано от мъжа й, но дава и допълнителни подробности от не малка важност. Семейство Даскалови живеят в с. Басарбово, русенско (на един час от Русе). Тя ни разправи следното: „Имах дете Колю, което беше много любезно и от мен не се делеше. Когато бях болна, лежах в гостната стая, дето то ме вардеше от мухи с кърпа, вързана за една пръчка.
към текста >>

Семейство Даскалови живеят в с.
Рачо Г. Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство. Редакцията се срещна с г-жа П. Даскалова, за да чуе и нейния разказ. Тя, освен че потвърдява всичко казано от мъжа й, но дава и допълнителни подробности от не малка важност. Семейство Даскалови живеят в с. Басарбово, русенско (на един час от Русе). Тя ни разправи следното: „Имах дете Колю, което беше много любезно и от мен не се делеше. Когато бях болна, лежах в гостната стая, дето то ме вардеше от мухи с кърпа, вързана за една пръчка. Аз оздравях. Една година след моето оздравяване, Колю се помина.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици.
Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя!
към текста >>

Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка.
„Ново училище”, сп. „Педагогическа практика” и др. Автор на редица разкази, есета, учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките, студии - „Преосвещений Поликарп Патароликийски” (1934) и др. Редактор на книги за деца. Книги: „Школско звънче. Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка. Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка.
към текста >>

0.25946712493896