Търсене в текстове за 'Даскал'

Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х.

Устово в Смолян. Негови съвременници го описват като човек, едър на ръст, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух. Той не обича думата му да става на две. Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее. След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен. Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си. Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език. Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.
към текста >>

Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В.

Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В.
Ако подобно нещо е обещала, то е защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В. Гръблашев отговори: — Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята.
към текста >>

Павлина Даскалова разказва:

Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството.
към текста >>

19. Павлина Даскалова, спомени

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12. 18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю 19. Павлина Даскалова, спомени 1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) СЪБОРНО СЛОВО 1922 г. Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>

Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов.

Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед. Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница.
към текста >>

Теодосий Даскалов - човек от кариерата.

С писмото си до царя от 6 януари 1938 г. Лулчев дава идея за образуване от партиите на един обществен фронт и да се приключи с «безпартийните» кабинети. На 23 януари 1938 г. царят отстранява ген. Луков от поста военен министър и назначава ген. Теодосий Даскалов - човек от кариерата. На мястото на вътрешния министър Красновски е назначен д-р П. Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов.
към текста >>

98. Теодосий Даскалов - генерал-майор, роден през 1888 г.

98. Теодосий Даскалов - генерал-майор, роден през 1888 г.
в София. 96. Владимир Робев - вж. бел. №83. 97. Стойчо Мошанов - вж. бел. №45. 98. Теодосий Даскалов - генерал-майор, роден през 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. През 1907 г. завършва Военното училище в София. През 1912-1918 г.
към текста >>

Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях.

Прибира Аверуни на 5.5.1945 г. Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка. Работили са заедно и в известен период големият архив на Савка се е съхранявал при нея. На Изгрева имаше печатница, където се печатаха само томовете с беседите и лекциите на Учителя. Милка Аламанчева беше експедитор, книжар - изпълняваше няколко длъжности във връзка с разпространяването на беседите. Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето. Павлина Даскалова Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г.
към текста >>

Павлина Даскалова

Милка Аламанчева беше експедитор, книжар - изпълняваше няколко длъжности във връзка с разпространяването на беседите. Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето. Павлина Даскалова Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г. Статията от Житно Зърно, PDF Савка Керемедчиева Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд.
към текста >>