НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
181
резултата в
72
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой идва с
дамаджана
.
Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта. И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота. Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш. Толкова, колкото събира шишенцето.
Някой идва с
дамаджана
.
Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост. Човек е свободен да обича или не, но ще има резултатите на едното или другото. Когато обичаш, ти се ползуваш. И онзи, когото обичаш, се ползува, ако правилно оценява твоята любов.
към текста >>
2.
057 СПРАВЕДЛИВОСТТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш
дамаджана
с вода?
" Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път.
Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш
дамаджана
с вода?
Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна.
към текста >>
3.
Изпити и изкушения на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
На
Адама
и на жена му те обещаваха да станат като Бога.
После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог дето казва: „Аз съм алфа и омега“, това значи: в началото и в края е Бог, а в средата са изпитите. Тъмните духове те изследват психологически и като намерят в тебе някоя слабост, ще искат да те изкушават. Както англичаните ходят да завладяват света, така и тъмните духове ходят да завладяват някой човек и това считат за голяма придобивка. Какви големи работи обещават на човека!
На
Адама
и на жена му те обещаваха да станат като Бога.
Обаче същата тактика те имат и сега. Адам изгуби всичко. Много са щедри в обещанията. Човек, като знае закона, не трябва да се оставя един нисш дух да го завладее. Един крадец искал да обере един професор.
към текста >>
4.
В Божествената светлина
- Боян Боев (1883 – 1963)
На
Адама
обещаваха да бъде като Бога.
Има неща натрапчиви, които измъчват човека. Много трудно е да се справи човек с тях. Той е един тъмен дух, които мъчи човека, както и да го хванеш, изпримчва се. Нисшите духове отиват да завладеят някой човек и това считат за голяма придобивка. Какви големи работи ви обещават?
На
Адама
обещаваха да бъде като Бога.
И на жена му също. Но все същата тактика е и сега. Адам изгуби всичко. Силите на злото са способни да подчинят човека и да го отклонят от правия път. Казали са на първия човек: „Ако ядете от това дърво, няма да умрете и ще станете като богове.“
към текста >>
5.
Вътрешната свобода
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако беше ограничил
Адама
и Ева да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода.
Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сдобият с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват.“
Ако беше ограничил
Адама
и Ева да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода.
Няма по-хубаво нещо от вътрешната свобода! Всички слабости на човека произтичат от сиромашия! Богат човек наричам оня, който има ум, чувство и воля намясто. Кой човек е мъдър? Онзи, който изпълнява волята Божия, е мъдър.
към текста >>
6.
ВУЛКАНОВ ТИП
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Жената- Вулканов тип е благородна
дама
с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3).
На обществено място привличат вниманието и огледите на всички, извикват възхищение, околните млъкват и ги слушат с внимание и със съгласие за подчинение. Те представляват сила в състояние на покой, сила на самоувереност. Речта на вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости.
Жената- Вулканов тип е благородна
дама
с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3).
Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти.
към текста >>
7.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на
Адама
да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на
Адама
да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>
И Ева, направена от реброто на
Адама
, също съгреши.
И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши.
И Ева, направена от реброто на
Адама
, също съгреши.
Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята.
към текста >>
Бог каза на
Адама
: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш.
Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса. Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол.
Бог каза на
Адама
: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш.
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна.
към текста >>
Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на
Адама
?
Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод.
Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на
Адама
?
Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама.
към текста >>
Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на
Адама
и той й даде всичко, но не и своя ум.
Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама?
Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на
Адама
и той й даде всичко, но не и своя ум.
Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него.
към текста >>
Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от
Адама
и й рече: Аз съм този, когото търсиш.
Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него.
Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от
Адама
и й рече: Аз съм този, когото търсиш.
Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама.
към текста >>
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към
Адама
.
Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към
Адама
.
Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
към текста >>
И наистина Ева се отказа от
Адама
.
Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе.
И наистина Ева се отказа от
Адама
.
Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни.
към текста >>
8.
ПРОКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и
Дамаский
.
Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога." Прокъл е върхът на неоплатоническата философия. Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина.
По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и
Дамаский
.
От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота.
към текста >>
9.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на
Адама
", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение.
И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията.
Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на
Адама
", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение.
Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране.
към текста >>
10.
Преводът на Фабр д'Оливие
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (
адамах
).
И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им.
И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (
адамах
).
И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип.
към текста >>
Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на
Адама
: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера?
4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова.
Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на
Адама
: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера?
2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество.
към текста >>
1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен
адамах
.
2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека.
1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен
адамах
.
2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР. Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата" - равновесието е нарушено, следва ужасната катастрофа, светът е обновен. 1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност.
към текста >>
11.
Учителят за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим
Адама
, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори.
В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът.
В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим
Адама
, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори.
И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога.
към текста >>
В обикновения превод е казано, че Бог каза на
Адама
, че в който ден яде от това дърво, ще умре.
След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде.
В обикновения превод е казано, че Бог каза на
Адама
, че в който ден яде от това дърво, ще умре.
В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си.
към текста >>
Думата
Адамах
, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип.
С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род.
Думата
Адамах
, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип.
Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха. Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая.
към текста >>
12.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
И наистина, Ева се отказа от
Адама
.
Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.
И наистина, Ева се отказа от
Адама
.
Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни."
към текста >>
Човешкият живот започва с
Адама
.
с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Задачата на човека е по обратен път да се освободи от учението на змията и да влезе в пътя на Любовта." „Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам.
Човешкият живот започва с
Адама
.
Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвъртото - Авел, петото - Сит. Всеки човек трябва да знае кое число представя след Адам." „Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето.
към текста >>
13.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шестдесет и петият гений е наречен
Дамабиах
, което съответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източник на Мъдрост.
Употребява се за обръщане народите в християнство. Този гений покровителства против случайностите и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените имена и псалом 2, 11 стих: „Служете на Господа със страх и хвалете Го с трепет." Шестдесет и четвъртият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Абли, което значи Бог всичко оживяващ. Управлява от 316-ти до 320-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост."
Шестдесет и петият гений е наречен
Дамабиах
, което съответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източник на Мъдрост.
Управлява от 321-ви до 325-ти градус на зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко. Управлява от 326-ти до 330-ти градус на зодиака.
към текста >>
14.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но на път за
Дамаск
го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството.
Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен.
Но на път за
Дамаск
го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството.
Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле. Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар.
към текста >>
15.
Пророк Илия
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттам Бог го изпратил в
Дамаск
да помаже Азаила за цар на Сирия.
Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна. След избиването на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил.
Оттам Бог го изпратил в
Дамаск
да помаже Азаила за цар на Сирия.
После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето.
към текста >>
След това Бог му казва да се върне към
Дамаск
и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си.
И стана, и яде и пи. И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив, Божията планина. Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия? И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета.
След това Бог му казва да се върне към
Дамаск
и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си.
Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници.
към текста >>
16.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 17-та глава се дава пророчество за разорението на
Дамаск
от Сирия.
Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих) Навсякъде, където се говори за Божия гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот. В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство. В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците. В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение.
В 17-та глава се дава пророчество за разорението на
Дамаск
от Сирия.
В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар. В 19-та глава се дава пророчеството за завладяването на Египет от персийците, след това освобождаването му от Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и ще слугуват на Господа на силите. В 20-та глава продължава да говори за превземането на Египет от асирийците. В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е дадено пророчеството за долината на видението.
към текста >>
17.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в
Дамаск
.
Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна.
Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в
Дамаск
.
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите.
към текста >>
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред
Дамаск
му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред
Дамаск
му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
към текста >>
18.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до
Адама
.
Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н.
и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до
Адама
.
При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии.
към текста >>
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до
Адама
за когото се казва, че бил Син Божий.
И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение.
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до
Адама
за когото се казва, че бил Син Божий.
След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан.
към текста >>
19.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен
Дама
, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен.
Едни са от европейски произход, а други от римски. Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда.
След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен
Дама
, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен.
Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже.
към текста >>
Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен
Дама
бе ухапан от змия.
Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда. След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен.
Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен
Дама
бе ухапан от змия.
Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха".
към текста >>
20.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в
Дамаск
.
Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство".
Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в
Дамаск
.
Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение.
към текста >>
Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а
Дамаск
- този на Павловото християнство.
Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск.
Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а
Дамаск
- този на Павловото християнство.
Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици.
към текста >>
В сравнение с това изживяването на Павел пред
Дамаск
носи един подчертано космичен характер.
А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя.
В сравнение с това изживяването на Павел пред
Дамаск
носи един подчертано космичен характер.
Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос.
към текста >>
Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред
Дамаск
, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер.
Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред
Дамаск
, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи.
към текста >>
Между Петдесетница и
Дамаск
стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан.
За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят.
Между Петдесетница и
Дамаск
стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан.
Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува.
към текста >>
Виждането, което се роди у Павел пред
Дамаск
, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
Виждането, което се роди у Павел пред
Дамаск
, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване.
към текста >>
В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред
Дамаск
, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите.
Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност.
В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред
Дамаск
, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите.
Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън.
към текста >>
И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред
Дамаск
.
Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности.
И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред
Дамаск
.
Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите.
към текста >>
Една от тях е събитието пред
Дамаск
, за което се споменава три пъти в Деянията.
Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят.
Една от тях е събитието пред
Дамаск
, за което се споменава три пъти в Деянията.
Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария.
към текста >>
След събитието пред
Дамаск
, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството.
Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството.
След събитието пред
Дамаск
, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството.
Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава.
към текста >>
Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при
Дамаск
.
Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел.
Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при
Дамаск
.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно.
към текста >>
В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред
Дамаск
.
В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред
Дамаск
.
Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>
21.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при
Дамаск
, духовните му очи се отварят.
От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят.
Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при
Дамаск
, духовните му очи се отварят.
Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти.
към текста >>
Савел отива в
Дамаск
с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
Савел отива в
Дамаск
с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
към текста >>
Но на пътя пред
Дамаск
се случва чудото.
Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
Но на пътя пред
Дамаск
се случва чудото.
"И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш.
към текста >>
"И на отиване, като наближаваше
Дамаск
, внезапно блесна около него Светлина от Небето.
Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото.
"И на отиване, като наближаваше
Дамаск
, внезапно блесна около него Светлина от Небето.
И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого.
към текста >>
И водеха го за ръка и го заведоха в
Дамаск
.
А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята и като отвори очи, не виждаше нищо.
И водеха го за ръка и го заведоха в
Дамаск
.
И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи". По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух.
към текста >>
По-нататък се разправя, че в
Дамаск
имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне.
Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята и като отвори очи, не виждаше нищо. И водеха го за ръка и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи".
По-нататък се разправя, че в
Дамаск
имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне.
Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск.
към текста >>
И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в
Дамаск
.
По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна.
И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в
Дамаск
.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос.
към текста >>
Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име
Дамар
, и други с тях.
Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага.
Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име
Дамар
, и други с тях.
В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания.
към текста >>
22.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преди събитието при
Дамаск
Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия.
По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците.
Преди събитието при
Дамаск
Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия.
И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро.
към текста >>
След срещата, която има с Христос пред
Дамаск
за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл.
В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет.
След срещата, която има с Христос пред
Дамаск
за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл.
Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро. И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а
към текста >>
Пред
Дамаск
Павел изпита великото изцеление на сляпородения.
В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки.
Пред
Дамаск
Павел изпита великото изцеление на сляпородения.
Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело.
към текста >>
В неговата съдба изживяването пред
Дамаск
отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен.
Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър.
В неговата съдба изживяването пред
Дамаск
отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен.
Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство.
към текста >>
23.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на
Адама
.
Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет.
И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на
Адама
.
Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
към текста >>
24.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред
Дамаск
за разбирането на Христа.
Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред
Дамаск
за разбирането на Христа.
В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова.
към текста >>
Срещата на Павел пред
Дамаск
е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението.
Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден".
Срещата на Павел пред
Дамаск
е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението.
Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария.
към текста >>
25.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на
Дамаск
не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на
Дамаск
не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област.
Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос.
към текста >>
Според Окултната Наука,
Дамаск
е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област.
Според Окултната Наука,
Дамаск
е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята.
Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество.
към текста >>
Дамаск
е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин.
Дамаск
е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа.
Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса.
към текста >>
Изживяването на Павел пред
Дамаск
направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса.
Изживяването на Павел пред
Дамаск
направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие.
към текста >>
Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред
Дамаск
на Земята.
Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините.
Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред
Дамаск
на Земята.
Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават.
към текста >>
Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред
Дамаск
, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят.
Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред
Дамаск
, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят.
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос.
към текста >>
26.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Явяването на Христос на Павел пред
Дамаск
е също проявление на Христос от етерния свят.
За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия.
Явяването на Христос на Павел пред
Дамаск
е също проявление на Христос от етерния свят.
За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос.
към текста >>
27.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както изживяването пред
Дамаск
на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко.
Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа.
Както изживяването пред
Дамаск
на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко.
Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука.
към текста >>
Събитието пред
Дамаск
е източник на Евангелието на Лука.
Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите.
Събитието пред
Дамаск
е източник на Евангелието на Лука.
Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие.
към текста >>
28.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Душата на Исуса, която е както видяхме душата на
Адама
, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя. "И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
" Душата на Исуса, която е както видяхме душата на
Адама
, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
"И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до това време е скривала Тайните на Посвещението от широките народни маси. Но сега, когато тези Тайни са изнесени на историческата сцена, тази завеса е вече излишна. Тя се разкъсва," защото не остава вече нищо скрито, нищо тайно.
към текста >>
29.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то
Дамаск
е този на Павловото християнство.
Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство.
Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то
Дамаск
е този на Павловото християнство.
Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало. Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си.
към текста >>
Обаче, елементът, в който Павел проглежда след
Дамаск
, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало.
Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си.
Обаче, елементът, в който Павел проглежда след
Дамаск
, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало.
Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят.
към текста >>
След случката пред
Дамаск
той престава да бъде такъв.
Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало. Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата.
След случката пред
Дамаск
той престава да бъде такъв.
За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят.
към текста >>
Изживяването пред
Дамаск
е един космически факт.
Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа.
Изживяването пред
Дамаск
е един космически факт.
Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие.
към текста >>
Между Петдесетница и
Дамаск
стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан.
За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят.
Между Петдесетница и
Дамаск
стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан.
Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения.
към текста >>
Виждането, което се роди у Павел пред
Дамаск
, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност.
Виждането, което се роди у Павел пред
Дамаск
, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
към текста >>
Павловото виждане пред
Дамаск
е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби.
Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
Павловото виждане пред
Дамаск
е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби.
Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете.
към текста >>
В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред
Дамаск
, става видим основният строеж на Деянията на апостолите.
В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред
Дамаск
, става видим основният строеж на Деянията на апостолите.
Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол.
към текста >>
И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред
Дамаск
.
Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване.
И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред
Дамаск
.
Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите.
към текста >>
Такова е събитието пред
Дамаск
, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите.
Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят.
Такова е събитието пред
Дамаск
, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите.
Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария.
към текста >>
Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред
Дамаск
.
Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине.
Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред
Дамаск
.
Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите.
към текста >>
Едва след изживяването на Павел пред
Дамаск
Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан.
Едва след изживяването на Павел пред
Дамаск
Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина.
към текста >>
След като веднъж събитието пред
Дамаск
беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството.
Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий.
След като веднъж събитието пред
Дамаск
беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството.
Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития. По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа.
към текста >>
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред
Дамаск
.
Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел.
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред
Дамаск
.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото.
към текста >>
30.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изживяването на Павел пред
Дамаск
е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят.
Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход. Той носи в себе си и гръцката култура по майка и гръцкия език му е бил матерен. От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него. И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим.
Изживяването на Павел пред
Дамаск
е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят.
Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
към текста >>
В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред
Дамаск
Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си.
В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред
Дамаск
Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
към текста >>
Щайнер казва, че изживяването на Павел пред
Дамаск
е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина.
Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят.
Щайнер казва, че изживяването на Павел пред
Дамаск
е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина.
От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога
към текста >>
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред
Дамаск
, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна.
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред
Дамаск
, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба.
към текста >>
Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред
Дамаск
.
При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима.
Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред
Дамаск
.
Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни.
към текста >>
Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред
Дамаск
в своето ново същество.
Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс.
Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред
Дамаск
в своето ново същество.
Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело.
към текста >>
В неговата съдба изживяването пред
Дамаск
отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен.
Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват.
В неговата съдба изживяването пред
Дамаск
отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен.
Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело. Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа. И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние.
към текста >>
31.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред
Дамаск
: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий.
Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна. Без присъствието на Йоана участието на Петър в събитието на Петдесетница би било друго. Само този примиряващ елемент прави така, че екстазът на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент. Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход.
Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред
Дамаск
: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий.
Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан. Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата Христови от Евангелията. Тук имаме един пример за многообразните отношения, които сферата на Евангелията намира в Деянията на апостолите. Тук се отразява изцелението на схванатия, възкресението на дъщерята на Яира, нахранването на петте хиляди и други.
към текста >>
32.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за
Дамаск
, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори.
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим.
С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за
Дамаск
, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори.
Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от Небето. И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
към текста >>
"А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в
Дамаск
, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите:
"А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в
Дамаск
, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от Небето. И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш.
към текста >>
И на отиване, като наближаваше
Дамаск
, внезапно блесна около него светлина от Небето.
И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
И на отиване, като наближаваше
Дамаск
, внезапно блесна около него светлина от Небето.
И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, но не видяха никого.
към текста >>
И Савел стана от Земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в
Дамаск
.
И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, но не видяха никого.
И Савел стана от Земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в
Дамаск
.
И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи. И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един терсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
към текста >>
А в
Дамаск
имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание!
А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, но не видяха никого. И Савел стана от Земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи.
А в
Дамаск
имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание!
А той рече: Ето ме, Господи. И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един терсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми.
към текста >>
А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в
Дамаск
.
Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми. И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти.
А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в
Дамаск
.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим.
към текста >>
А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в
Дамаск
, като доказваше, че Исус е Христос.
И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти. А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници?
А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в
Дамаск
, като доказваше, че Исус е Христос.
И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни.
към текста >>
В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в
Дамаск
.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим.
В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в
Дамаск
.
Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
към текста >>
След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в
Дамаск
и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло.
И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят.
След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в
Дамаск
и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло.
Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос.
към текста >>
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред
Дамаск
и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа.
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред
Дамаск
и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
към текста >>
Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на
Дамаск
, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.
Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на
Дамаск
, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита.
към текста >>
"А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име
Дамар
и други с тях. /17;34/.
"И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/.
"А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име
Дамар
и други с тях. /17;34/.
19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал. "И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия.
към текста >>
От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред
Дамаск
и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него.
Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите.
От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред
Дамаск
и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него.
След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта. "И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." /23;11/. След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа.
към текста >>
Тук Павел отново излага своето видение пред
Дамаск
, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път.
Тук Павел отново излага своето видение пред
Дамаск
, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
към текста >>
33.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез
Адама
, т.е.
"А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго.
Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез
Адама
, т.е.
става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод.
към текста >>
34.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото както в
Aдама
всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
"Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/. "Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/. "Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." /15;19/ "Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите.
Защото както в
Aдама
всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/ "Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена.
към текста >>
35.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в
Дамаск
.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ "Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/.
"А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в
Дамаск
.
Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/.
към текста >>
36.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В „Книгата на
Адама
", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта.
Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало.
В „Книгата на
Адама
", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта.
Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството.
към текста >>
По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на
Адама
, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството.
По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на
Адама
, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак.
към текста >>
Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на
Адама
, като на един Вечен Олтар.
Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на
Адама
, като на един Вечен Олтар.
Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим.
към текста >>
Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на
Адама
и ги довежда на Голгота.
Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар.
Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на
Адама
и ги довежда на Голгота.
Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток.
към текста >>
И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на
Адама
.
Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток.
И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на
Адама
.
Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място.
към текста >>
Това е кръщението на
Адама
и неговото спасение на Лобното място.
Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама.
Това е кръщението на
Адама
и неговото спасение на Лобното място.
Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място.
към текста >>
Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на
Адама
, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.
Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място.
Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на
Адама
, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.
Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място. Христос умря върху земната Голгота.
към текста >>
37.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и
Дамаск
.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО В Арабия, респективно в арабския свят Бялото Братство е имало свои центрове още от древно египетско време. Тук е бил и Иетро, при когото Мойсей избяга и при когото стоял 40 години. Тук е имало пренесени мистерии от Лемурия и Атлантида.
Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и
Дамаск
.
Тук идва по-късно Христи-ян Розенкройц и вероятно и основателят на богомилството - Боян Магът. Но нас сега ни интересува новата дейност на Бялото Братство в арабския свят, която почва с появата на Мохамед на историческата сцена. Както много пъти вече казах, според Учителя има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се ражда и развива култура. В своето трето проявление то излиза от Египет минава в Индия, Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия, и оттам преминава в България, откъдето преминава в Западна Европа.
към текста >>
38.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според окултната наука в областта на
Дамаск
в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция.
21 то са дадени от Хермес в така наречените седем херметически принципа, които са основата на западната езотерична тради- ция. По-нататък ще се спра накратко върху тези принципи. Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата сцена, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението. Защото западната езотерична традиция е жива и е носителка на вечно живото Учение, което от Божествения Дух и се предава чрез различни посветени.
Според окултната наука в областта на
Дамаск
в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция.
Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето посвещение и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав. Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии.
към текста >>
39.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на
Дамаск
, има в етерния свят един окултен център.
Това обърнало внимание и на Николай Мистик и той започнал да се безпокои за намеренията и плановете на ученика си. На два пъти те напущали Византия и отивали някъде на Изток с гемия. Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо посвещение и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна. От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото Дело и станал посветен. Те събуждат архангела в него и го подготвят за неговата мисия.
Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на
Дамаск
, има в етерния свят един окултен център.
Затова там Христос се яви на апостол Павел. Оттам и Боян получава своето посвещение. Там по-късно и Християн Розенкройц получава своето посвещение. Но Боян трябва да се върне в Преслав, защото баща му, цар Симеон, е умрял и на престола е възкачен брат му Петър и той трябва да му бъде като съветник. Когато Боян е вече в Преслав, непознатите дохождат няколко пъти при него.
към текста >>
40.
Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан
Дамаскин
от осми век и други.
Това е вярно, защото това е окултно учение, което стои в основата на астрологията и алхимията и цялата окултна наука, което още един път потвърждава, че богомилите са били едно окултно общество. Според Зигавин, византийски критик на Богомилството, богомилите учели, че Бог създал света от четири елемента — огън, въздух, вода и земя. Това учение е ядката на учението и на гръцкия философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука. С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел.
Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан
Дамаскин
от осми век и други.
Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество. Символичното тълкуване на Писанието Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност.
към текста >>
41.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казано е по-нататък, че от реброто на
Адама
е била направена Ева — първата жена.
Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план.
Казано е по-нататък, че от реброто на
Адама
е била направена Ева — първата жена.
Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност.
към текста >>
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на
Адама
, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване.
Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на
Адама
, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване.
Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
към текста >>
Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на
Адама
, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло.
Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на
Адама
, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия Сатана и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца. Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието. Според учението на богомилите спасението на грешните се извършва чрез дълги странствания и прераждания. От това се вижда, че богомилите са познавали и учението за странстването на душите и учението за прераждането. Затова говори в главата за Основанията, които показват, че Богомилството е окултно учение.
към текста >>
42.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос е бил преди
Адама
, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество.
Христос е бил преди
Адама
, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало."
към текста >>
Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди
Адама
" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот.
Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди
Адама
" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот.
Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар.
към текста >>
43.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
- Влад Пашов (1902- 1974)
И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на
Адама
: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
То е дървото на познаване доброто и злото. Няма да ядеш, докато Аз не ти позволя и не ти покажа, как да ядеш плодовете на това дърво.“ Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на черната ложа, и те можеха да влизат в рая.
И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на
Адама
: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво.“ А черният адепт му казва: „Трябва да бъдеш смели решителен и да имаш самостоятелност.“ Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията - смъртта. Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал. И според закона на школата, Бог ги облече в кожени дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека, че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черният адепт.
към текста >>
Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на
Адама
и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал.
Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на черната ложа, и те можеха да влизат в рая. И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво.“ А черният адепт му казва: „Трябва да бъдеш смели решителен и да имаш самостоятелност.“ Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията - смъртта.
Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на
Адама
и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал.
И според закона на школата, Бог ги облече в кожени дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека, че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черният адепт. И казва им Господ: „Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител.“ И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече - станаха роби.
към текста >>
44.
10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог извади Ева от реброто на
Адама
.
Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена.
Бог извади Ева от реброто на
Адама
.
А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина. Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума.
към текста >>
45.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у
Адама
имаше двама души.
Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов.
Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у
Адама
имаше двама души.
Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос.
към текста >>
Христос с
Адама
беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си.
След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Никой да не се извинява, че имал някаква слабост. Сега паралелът е от космичния човек към индивидуалния човек.
Христос с
Адама
беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си.
И ако вие жените не разбирате мъжете си и грешите като първата жена, ще разпъват мъжете ви и Христос заедно с тях. Когато жените не разбират мъжете си, в тях е Христос, който се мъчи. Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество.
към текста >>
Като видя, че на
Адама
му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на
Адама
другарка, да се радва.
Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа.
Като видя, че на
Адама
му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на
Адама
другарка, да се радва.
Господ каза: Щом гарантираш за него ще му дам една другарка. Но като съгреши Господ каза: Сега аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани. Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора.
към текста >>
46.
СМЪРТТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един ден беше дошла една млада
дама
и
Определих му деня и годината. Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 година.
Един ден беше дошла една млада
дама
и
хлопна. Казва : „Нещо много сериозно искам да Ви питам." Казвам ù: „Нямам никакво време сега." Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в мойта. Тя обаче настоява: „Моля пет минути само да отделите, защото туй нещо решава съдбата ми!
към текста >>
47.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Градове: Рим, Бристол, Прага,
Дамаск
, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.
Близнаци - страни: САЩ, Белгия, Ломбардия, Египет, Канада, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франциско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Ню Йорк, Манчестър, Стокхолм, Истанбул и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния.
Градове: Рим, Бристол, Прага,
Дамаск
, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.
Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия. Вавилон, Тесалия, Силезия, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др. Градове: Анверс, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам.
към текста >>
48.
57-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в
дама
, да казва: Аз няма да седя в
дама
.
От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея и сам. Ами че тук, в Училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос.
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в
дама
, да казва: Аз няма да седя в
дама
.
Кой те кара да седиш? Ти сам влезе, ще седиш колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога!
към текста >>
49.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без
дамар
излиза.
Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без
дамар
излиза.
Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.
към текста >>
50.
Край на първо действие
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Беше зарязала всичко и от светска
дама
стана на сестра от Изгрева.
Тя беше много начетена, знаеше няколко езика. Завършила е Американския Роберт-колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул. Тя беше една от изтъкнатите дами в София. Тя въобще повече ходеше около Учителя отколкото се занимаваше с модерния тогава спиритизъм. Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя.
Беше зарязала всичко и от светска
дама
стана на сестра от Изгрева.
Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира.
към текста >>
51.
5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под ударите на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на
Адама
.
Когато към 1930 г. в братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята й сестрите, Учителя предлага да се закупят всичките места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников — Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където ще се увеличат от лихвите. Учителя не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка „Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под ударите на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на
Адама
.
По това време Учителя предлага да се закупи и мястото зад салона, но братята не изпълняват и това негово желание, като проявяват своето непослушание. Скоро със съдействието на църквата се отваря кръчма, в която до късно пеят и пържат, а Учителя трябва до края на живота си да понася оргиите и миризмите, които се разнасят. Той обяснява: „В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият е бацилът на непослушанието; вторият — на безверието; третият — на лъжата." И за трите имаше условия в школата и те се проявяваха много пъти безнаказано.
към текста >>
52.
6.5 Лекуване на хора
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма
дамаджана
40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея.
" Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена. Минават няколко дена и той си заминава от този свят. Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителя посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат й, но не му казва, че е болен от туберкулоза.
Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма
дамаджана
40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея.
След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче.
към текста >>
53.
7.71 Петър Киров
- Светозар Няголов ( -2013)
Един ден, като върви с
дамаджаната
в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа.
Петър се обръща и избягва. Отива запас, поставят го на пост на една височина в лозята, където изкарва като на курорт около 6 месеца. Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария. Така Учителя го отървава да не участва във войната. Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в Рударци.
Един ден, като върви с
дамаджаната
в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа.
Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода.
към текста >>
54.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме
дамаджаните
с вода, за да я занесем на мама и татко на върха.
На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото u хижата.
Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме
дамаджаните
с вода, за да я занесем на мама и татко на върха.
Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." Веднага се връщайте назад, в хижата!
към текста >>
Веднага изпразних
дамаджаните
и бавно се придвижвах напред.
Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа. Наложи се аз сам да го нося. Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко. След това пак наново.
Веднага изпразних
дамаджаните
и бавно се придвижвах напред.
На всичко отгоре брат ми огладня и седна да яде при първите изнесени напред торби. Ядосах се - не иска да носи багажа, я яде! Всяко зло за добро. Той по този начин намаляваше тежестта на багажа и ми облекчаваше работата. Нямах време и излишни сили да му се карам.
към текста >>
55.
Съзвучия от бъдещето. Увод.
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Г-жа Депорт е прекрасна
дама
, на която Вие можете да доверите дъщеря си с пълна сигурност.
Hue се надяваме, че Цветана ще направи добра артистична кариера, ако продължи своите занимания още една година. Ще бъде жалко, ако я извикате в България, преди да завърши своите занимания. Тя има нужда да напредне във френския език и в музиката. Професорът ѝ по солфеж, г-н Депорт, я кани да прекара лятото на курорт със семейството му. Неговата дъщеря е една прекрасна музикантка и аз Ви уверявам, че Цветана ще бъде много щастлива, ако ѝ позволите да прекара лятото в това семейство.
Г-жа Депорт е прекрасна
дама
, на която Вие можете да доверите дъщеря си с пълна сигурност.
Бих добавил, че и професорката по пеене, г-жа Гийо, се интересува много за своята ученичка и я обича много. Накрая, бъдете сигурни, че аз също ще следя нейните занимания. Разбирам колко е мъчно за един баща и за една майка, да бъдат разделени от своето дете, но мога да Ви кажа, че ще бъдете възнаградени за вашите жертви с успехите на вашата дъщеря, когато ще я представим за дебют в операта. Приемете, господине, мойте искрени поздрави. Директор: А. Манжо"
към текста >>
56.
Новото Битие — Първи Божествен ден
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Той коригира фалшивия тон ФА, на
Адама
, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството.
Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор. Учителю, Христос пеел ли е? — Христос донесе на Земята новото пеене.
Той коригира фалшивия тон ФА, на
Адама
, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството.
Христос внесе в пеенето най-мекия елемент — благостта и милосърдието. Първите тайни на мистичната школа по пеене, той откри на своя пръв ученик Йоан, на Марта и Мария, сестрите на Лазара, с една магическа песен. Учителят извади най-хубавата си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Ние започнахме да записваме първо думите, после и мелодията.
към текста >>
57.
Музикалните ключове
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Бог даде на
Адама
ключът на Любовта, но той го изгуби.
Небесното пространство е лист, на който са написани нотите, с ръката на Бога. Тези ноти са цели светове. Всяка звезда на небето е написана нота. Тук, на Земята, има преведени 24 гами, които са дадени от двадесет и четирите старци, за които пише Апостол Йоан в Откровението си. – Учителю, Адам и Ева познавали ли са тези ключове и пеели ли са ги?
– Бог даде на
Адама
ключът на Любовта, но той го изгуби.
Сега, с музиката на шестата раса, человечеството ще намери загубения ключ. Новата Ева, новата жена ще намери този загубен ключ на Любовта. Думата Любов е само превод на истинското име на този ключ, който Адам изгуби в Рая. Скришна е тази магическа дума и трябва да се намери. Щом се намери магическия ключ и думата ще се намери.
към текста >>
58.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Константин Златев
Йоан
Дамаскин
между VI и Х в.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св.
Йоан
Дамаскин
между VI и Х в.
сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К. З.) - носители на живота и растителността. Последния, десети чин ще заемат напредналите човешки души."
към текста >>
59.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
- Павел Желязков
Школата, която създава кадри за упражняване на внушения и манипулации, е известна още от времето на
Адама
и следователно е стара школа с богат опит.
За да се постигне по-силен и масов ефект, изпълнителите на манипулации прилагат и всички модерни средства, включително постиженията на съвременната наука и техника. В двадесетия век това средство бе прилагано масово, а в началото на двадесет и първия век, очевидно изненадани от големите му възможности, технократите не се притесняват да го препоръчват и използват съвсем открито. Обяснимо е защо днес много хора с практически интереси в живота се интересуват и от древните окултни науки, като се надяват да добият повече сила и да упражняват власт в обществото. Етиката и моралът на духовните водачи на човечеството осъжда упражняването на насилие чрез обсебване на съзнанието, подчиняването на индивидуалността на чужда воля, подвеждането и манипулирането й с цел да се облагодетелства определено лице или група от хора. Всички религии осъждат тези действия ги считат за едни от най-тежките грехове.
Школата, която създава кадри за упражняване на внушения и манипулации, е известна още от времето на
Адама
и следователно е стара школа с богат опит.
Да допуснем, че първите два етапа на влиянието и внушението, вече са извършили своята работа. Резултатът на тази предварителна работа върху сетивата и съзнанието най-общо е един пасивност, която, както при анестезията, позволява всякакво третиране, без прояви на особена чувствителност и съпротива, т. е. без волеви защитни реакции. Образно казано, постига се изпразване от съдържанието на един съд, за да се налее в него ново съдържание, онова, което манипулаторът е избрал. Претеглено с везните на Природата, та дори и с тези на Темида, това деяние трябва да се осъди като акт на морално, ментално и физическо ограбване на личността.
към текста >>
60.
Как Крум два пъти спаси живота ми
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Веднъж отидох за вода с голямата стъклена
дамаджана
на Крум.
Когато за втори път се качих на Седемте езера, Крум ме покани в младежкия лагер. Това беше мястото, където той ходел да медитира и да се моли по времето на Учителя. Тогава палатките били разположени край второто езеро. В младежкия лагер имаше около 10-15 човека на палатки. С нас беше и Крум.
Веднъж отидох за вода с голямата стъклена
дамаджана
на Крум.
Аз, както винаги, тичах нагоре и надолу. Спуснах се по стръмния път към изворчето на „Ръцете, които дават“ и накрая скочих от един висок камък, за да изляза на пътеката, паднах и счупих дамаджаната. По това време нямаше пластмасови съдове, наливахме вода в стъклени дамаджани и те бяха малко. Аз почти лиших нашия лагер от вода. Върнах се с наранено коляно, много тъжна и без вода.
към текста >>
Спуснах се по стръмния път към изворчето на „Ръцете, които дават“ и накрая скочих от един висок камък, за да изляза на пътеката, паднах и счупих
дамаджаната
.
Тогава палатките били разположени край второто езеро. В младежкия лагер имаше около 10-15 човека на палатки. С нас беше и Крум. Веднъж отидох за вода с голямата стъклена дамаджана на Крум. Аз, както винаги, тичах нагоре и надолу.
Спуснах се по стръмния път към изворчето на „Ръцете, които дават“ и накрая скочих от един висок камък, за да изляза на пътеката, паднах и счупих
дамаджаната
.
По това време нямаше пластмасови съдове, наливахме вода в стъклени дамаджани и те бяха малко. Аз почти лиших нашия лагер от вода. Върнах се с наранено коляно, много тъжна и без вода. Крум ме погледна благо и ми каза веднага да се погрижа за коляното. Кракът ме болеше и не можех да стъпвам на него.
към текста >>
По това време нямаше пластмасови съдове, наливахме вода в стъклени
дамаджани
и те бяха малко.
В младежкия лагер имаше около 10-15 човека на палатки. С нас беше и Крум. Веднъж отидох за вода с голямата стъклена дамаджана на Крум. Аз, както винаги, тичах нагоре и надолу. Спуснах се по стръмния път към изворчето на „Ръцете, които дават“ и накрая скочих от един висок камък, за да изляза на пътеката, паднах и счупих дамаджаната.
По това време нямаше пластмасови съдове, наливахме вода в стъклени
дамаджани
и те бяха малко.
Аз почти лиших нашия лагер от вода. Върнах се с наранено коляно, много тъжна и без вода. Крум ме погледна благо и ми каза веднага да се погрижа за коляното. Кракът ме болеше и не можех да стъпвам на него. Той извика по-възрастни сестри да ми помогнат с компреси.
към текста >>
61.
Произведения на Николай Райнов
- Николай Райнов
Дамаскини
и притчи“
„Ст. Атанасов“. Съдържа: „Счупени стъкла. Разкази от съвременния живот“ „Отдавна, много отдавна“ „Сърдечен огън.
Дамаскини
и притчи“
„Самодивско царство (Сказания и притчи) “, вече издадена през 1933 г. „Княз и Чума 1“ (повест за юноши) „Княз и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г. – „Отдавна, много отдавна“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №81941 г.
към текста >>
62.
Вулкан
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Жената - Вулканов тип, е благородна
дама
с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда.
Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, носа предимно големи организатори - шефове. Превъзходството над другите е причината, поради която мъчно си намират другар в любовта. Фиг. 2. Мъжки Вулканов тип Фиг. 3 Женски Вулканов тип Вулкановите типове - мъже, страдат от женските дребнавости.
Жената - Вулканов тип, е благородна
дама
с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда.
При нея има приятна и хармонична изтънченост на линиите по тялото и лицето, която изразява както изящество, така и сила. Енергична е, но нейната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди; гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е изправен - те ходят много изправени, без никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз.
към текста >>
63.
Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Жената Аполонов тип е благородна
дама
, с развит ум и прави усилие да търси мъж, който да я превъзхожда.
От чувствата силно се влияят и от еротиката лесно се увличат. Тези типове могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание. Между тях се раждат големи организатори, индустриалци, банкери, шефове. Поради своето превъзходство над другите те трудно си намират другар в любовта. Този тип хора страдат от женските дребнавости.
Жената Аполонов тип е благородна
дама
, с развит ум и прави усилие да търси мъж, който да я превъзхожда.
Ръцете са малко четвъртити, пръстите - леко възлести. Палецът е среден по големина, силен, хармоничен. Ставата между първата и втората фаланга на палеца им е добре развита. Хълмът под безименния е добре изразен, има ясно изразени линии или линия. Слънцето владее сърцето, гръбначния стълб, очите и краката, а от металите - златото.
към текста >>
64.
Цар на Мрака
- Николай Райнов
Като
адамант
е здрава мъдростта Му.
И тъга легна по цялата вселена. А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка. И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина. А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист. И рече Авенир: „Широко е небето — и тайни са пътищата на Адонай.
Като
адамант
е здрава мъдростта Му.
Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене. О вие, Водачи на седемте пълка, елате с мене! И нека Ново Небе съградим — Земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!“ Нощ покри тогава лицата на Синовете и слова на мятеж съзряха в словата на Сина Божи. И рече Иехудиил: „Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост. Проклет — онзи, който туря пръст на жерлото! Мощен е Иехова. Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът Му отравя като сок на бучиниш.
към текста >>
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при
Адама
.
Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при
Адама
.
Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.
към текста >>
65.
Каин и Евел
- Николай Райнов
Каин и Евел А когато Адонай подари на
Адама
син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу.
Каин и Евел А когато Адонай подари на
Адама
син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу.
Но Ева скърбеше още — и Каломаин и Каин гледаха нейната горест. Змия на скръб хапеше сърцето им, защото не знаеха по що тъгува тяхната майка. И те се питаха: „Кой е наскърбил оная, която ни е родила? Защо й е тежко? Защо не поглежда тя ни мене, ни тебе, ни малкото ни братче?
към текста >>
И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на
Адама
.
— аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния. …И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.
И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на
Адама
.
Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му. И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си. Защото тя го не обичаше. И взе Каин зрели овошки, смачка ги, смеси сока им и направи вино от тая смес.
към текста >>
66.
Соломон и Балкиза
- Николай Райнов
„Два камъка знаем:
адамант
и яспис.
-— А притча е това — и лесно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи отговаря. „И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал.
„Два камъка знаем:
адамант
и яспис.
Адамантът е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява. „Царицата е желала адамант, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно. Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори адаманта. „Царицата е била яспис. — „Но — чуй нататък ! — да ти кажа, как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка! „Щом виде царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, но може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладee той към нея — тя може пак да го обикне ; взе свитък — и написа на него: „Скорпион“—, па си отиде.
към текста >>
Адамантът
е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява.
Мъдрец на притчи с притчи отговаря. „И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал. „Два камъка знаем: адамант и яспис.
Адамантът
е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява.
„Царицата е желала адамант, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно. Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори адаманта. „Царицата е била яспис. — „Но — чуй нататък ! — да ти кажа, как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка! „Щом виде царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, но може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладee той към нея — тя може пак да го обикне ; взе свитък — и написа на него: „Скорпион“—, па си отиде. „Когато скорпионът види, че се намира в опасност, убива се с жилото си.
към текста >>
„Царицата е желала
адамант
, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно.
„И — нека чуе Балкиза! — „Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал. „Два камъка знаем: адамант и яспис. Адамантът е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява.
„Царицата е желала
адамант
, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно.
Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори адаманта. „Царицата е била яспис. — „Но — чуй нататък ! — да ти кажа, как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка! „Щом виде царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, но може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладee той към нея — тя може пак да го обикне ; взе свитък — и написа на него: „Скорпион“—, па си отиде. „Когато скорпионът види, че се намира в опасност, убива се с жилото си. „Скорпион е било името на царицата.— „Отвеки — ти право каза — борба се води между тях.
към текста >>
Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори
адаманта
.
Белият дава ясновидство, черният — магична сила, червеният — власт над сърцето. „Царицата е била червен корал. „Два камъка знаем: адамант и яспис. Адамантът е твърд, но щом се изгори в пламък от червен корал, става мек, като восък, и почернява. „Царицата е желала адамант, а не — восък.— „Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно.
Ясписът — знайно е — измамва с променливи цветове, сам не гори, а с лъчи разпалва дори
адаманта
.
„Царицата е била яспис. — „Но — чуй нататък ! — да ти кажа, как се продължава гатанката, на която ми каза ти само наченъка! „Щом виде царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, но може да се отчае, като не успее, и да я напусне завинаги — а сърцето му да стане отново твърдо и дори да я намрази, — пламна тя от гордост и разбра, че — когато охладee той към нея — тя може пак да го обикне ; взе свитък — и написа на него: „Скорпион“—, па си отиде. „Когато скорпионът види, че се намира в опасност, убива се с жилото си. „Скорпион е било името на царицата.— „Отвеки — ти право каза — борба се води между тях. Но Змията ще ухапе Скорпиона и стъпките на царицата ще се затрият, като населниците на Содом и Гомора.
към текста >>
И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от
Дамаск
с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка.
А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат.
И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от
Дамаск
с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка.
И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече.
към текста >>
67.
Физиогномична картина
- Георги Радев (1900–1940)
Ето, в залата влиза една
дама
- стройна, величествена.
Физиогномична картина Вие сте в една концертна зала. Посетителите прииждат, те нахлуват ту като мудни, ту като забързани вълни. Залата започва да пъстрее, да оживява, да шуми, да се вълнува.
Ето, в залата влиза една
дама
- стройна, величествена.
Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка. Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри.
към текста >>
Ясно е, съседът на тази
дама
не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк.
Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение.
Ясно е, съседът на тази
дама
не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк.
Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
към текста >>
Но не се безпокойте -
дамата
не ще бъде оставена да скучае.
Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк.
Но не се безпокойте -
дамата
не ще бъде оставена да скучае.
И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно.
към текста >>
На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред
дамата
- изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен.
На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред
дамата
- изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава.
към текста >>
Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата
дама
.
И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно.
Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата
дама
.
След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!" - си помисля той.
към текста >>
След това той представя своята
дама
: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни.
Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама.
След това той представя своята
дама
: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни.
Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!" - си помисля той. В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената дама, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин.
към текста >>
В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената
дама
, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин.
След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!" - си помисля той.
В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената
дама
, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин.
На символичния език на типологията, това са основни морфологични типове, на които - както се установява от дълги наблюдения - човечеството се разпада. И вгледан в основните форми на отделните типове, погледът му бързо проследява чело, вежди, очи, нос, уши, устни, брада, мъчи се да улови формата на ръката, на пръстите. Защото за характеролога това е символичният език на природата, по който той разчита характера на тия хора, техния темперамент и натюрел, техните стремежи и предразположения Пред неговия съзерцателен поглед започват по-ясно или по-смътно да се очертават и главните линии на тяхната съдба. Но ето, на естрадата се изкачва артистът - пианист-виртуоз. Той сяда при рояла.
към текста >>
68.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Как Учителят предлага на най-добрите си туристи при едно изкачване на Мусала, да слязат и да донесат
дамаджана
с кристално чиста вода от Мусаленското езеро.
Атанас Минчев. Димитър Грива. Васил Иванов. Няголов, който беше от по-претенциозните последователи на Лулчев на Изгрева. Савата. Вече споменах как в блестящия си разказ „Мусаленския Бог“ професор Христофоров описва главозамайващите планинарски изцепки на Игнат.
Как Учителят предлага на най-добрите си туристи при едно изкачване на Мусала, да слязат и да донесат
дамаджана
с кристално чиста вода от Мусаленското езеро.
Не зная дали можете да си представите какво значи това изкачване.... (в нашия случай: „... При това слизане и изкачване!“). Запрятат ръкави няколко от младите братя. Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров.
към текста >>
Игнат слиза, пълни и занася
дамаджаната
на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас.
Вече споменах как в блестящия си разказ „Мусаленския Бог“ професор Христофоров описва главозамайващите планинарски изцепки на Игнат. Как Учителят предлага на най-добрите си туристи при едно изкачване на Мусала, да слязат и да донесат дамаджана с кристално чиста вода от Мусаленското езеро. Не зная дали можете да си представите какво значи това изкачване.... (в нашия случай: „... При това слизане и изкачване!“). Запрятат ръкави няколко от младите братя. Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи.
Игнат слиза, пълни и занася
дамаджаната
на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас.
Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно.
към текста >>
69.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с
дамаджани
в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л. Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с
дамаджани
в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая.
към текста >>
70.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или
Дамаск
.
Статистиката ни казва, че десетина години преди времето, за което става дума, градът брои 16 000 жители, от които половината са турци. Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града.
Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или
Дамаск
.
На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си.
към текста >>
Шибнат конете на файтоните среднощ и файтоните се кривят и кикерчат по калдъръмите, а по каприте им и в седалките самите те реват песни, размахват
дамаджани
; а файтоните са по два - в предния пиячите, в задния двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите.
Махалата на малкия Петър - както казахме - се казва Ченгене махлеси, с прочутия някога Ченгене пазар, на който е било училището. Циганската махала. Шумна работа. Пълно с кръчми, дето разпасаните, весели, замашисти гагаузи гуляят, радват се на живота и се ръгат с ками. Наистина не си поплюват.
Шибнат конете на файтоните среднощ и файтоните се кривят и кикерчат по калдъръмите, а по каприте им и в седалките самите те реват песни, размахват
дамаджани
; а файтоните са по два - в предния пиячите, в задния двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите.
През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки. А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори. Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа.
към текста >>
А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с
дамаджана
да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори.
Шумна работа. Пълно с кръчми, дето разпасаните, весели, замашисти гагаузи гуляят, радват се на живота и се ръгат с ками. Наистина не си поплюват. Шибнат конете на файтоните среднощ и файтоните се кривят и кикерчат по калдъръмите, а по каприте им и в седалките самите те реват песни, размахват дамаджани; а файтоните са по два - в предния пиячите, в задния двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите. През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки.
А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с
дамаджана
да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори.
Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град.
към текста >>
71.
Кръстю Тулешков
- Георги Христов
Един ден през време на училищния стаж (ние стажувахме с Кръстю в една и съща гимназия) той искаше да мине бързо край една
дама
, която влизаше в залата, където се четяха лекции.
Той се стеснява при всички случаи и пред всички хора. Една вътрешна импулсивна воля е възпрепятствана да се прояви. Тази стеснителност е като един бент, който спира водите на вътрешния му живот. Но колкото повече усилия прави Кръстю да мине незабелязано, толкова по-шумно привлича вниманието върху себе си, тъй като стеснителността понякога прави човека по-несръчен и той извършва неща, които се забелязват от всички. Да разкажа следният случай.
Един ден през време на училищния стаж (ние стажувахме с Кръстю в една и съща гимназия) той искаше да мине бързо край една
дама
, която влизаше в залата, където се четяха лекции.
Тя носеше в ръцете си един куп тетрадки. За да не го спре и заговори бъбривата дама - учителка в същото училище - Кръстю се понаведе надолу като биче, което е готово да напада и бързо се совна към бавно приближаващата се тлъста госпожа. В това време горната врата, която отделяше салона по рисуване от другото отделение, се отвори и от нея важен, наметнат със своето вечно пардесю, се показа директорът Атанас Димитров. Госпожата с тетрадките, като усеща, че някой влиза зад нея, обръща се назад и така се отмества встрани, че идва тъкмо пред засиления Кръстю. Един ужасен тласък я метва встрани.
към текста >>
За да не го спре и заговори бъбривата
дама
- учителка в същото училище - Кръстю се понаведе надолу като биче, което е готово да напада и бързо се совна към бавно приближаващата се тлъста госпожа.
Тази стеснителност е като един бент, който спира водите на вътрешния му живот. Но колкото повече усилия прави Кръстю да мине незабелязано, толкова по-шумно привлича вниманието върху себе си, тъй като стеснителността понякога прави човека по-несръчен и той извършва неща, които се забелязват от всички. Да разкажа следният случай. Един ден през време на училищния стаж (ние стажувахме с Кръстю в една и съща гимназия) той искаше да мине бързо край една дама, която влизаше в залата, където се четяха лекции. Тя носеше в ръцете си един куп тетрадки.
За да не го спре и заговори бъбривата
дама
- учителка в същото училище - Кръстю се понаведе надолу като биче, което е готово да напада и бързо се совна към бавно приближаващата се тлъста госпожа.
В това време горната врата, която отделяше салона по рисуване от другото отделение, се отвори и от нея важен, наметнат със своето вечно пардесю, се показа директорът Атанас Димитров. Госпожата с тетрадките, като усеща, че някой влиза зад нея, обръща се назад и така се отмества встрани, че идва тъкмо пред засиления Кръстю. Един ужасен тласък я метва встрани. Тя се блъсва силно в директора, който не може да устои на могъщата и маса. Двамата полетяват назад.
към текста >>
Аз примирам вече на другата страна и се надувам да не изпусна глас - нещо, което би разгневило повече директора и маститата
дама
.
Тетрадките се разсипват по цялото помещение, а Димитров изпуска преписките, които носи в ръка. Те заедно с пардесюто литват в пространството. Двама прислужници се спускат да задържат директора, единият се плъзва по пода, намазан с подово масло, пада назад. В това време Кръстю, за да не види поразиите, които оставя след себе си, бърза напред. Вратът му е зачервен и гърбът му се задрусва от този фатален за мене смях.
Аз примирам вече на другата страна и се надувам да не изпусна глас - нещо, което би разгневило повече директора и маститата
дама
.
Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема.
към текста >>
Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една
дама
, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи.
Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема.
Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една
дама
, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи.
Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав.
към текста >>
72.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
- Филип Филипов
На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна
дама
на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
Изтъква се, че само структуралистичната интерпретация ги прави научно разграничими от други езотерични или религиозни текстове, тъй като в литературата на православното християнство, теософията и източния окултизъм не може да бъде открита морфологията Христос-Аз-Другия. Отношение на българската държава към Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство по принцип не участват в държавни институции и политически структури. Въпреки това те са били обект както на интерес, така и на репресии от страна на политици, държавници, партии, армия и полиция. Съществуват документи, според които Учителя Беинса Дуно е възнамерявал да представи своето „Призвание към народа ми" пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва. По време на военния период от първата половина на XX век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и Псалм 91.
На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна
дама
на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул.
към текста >>
НАГОРЕ
