Търсене в текстове за 'Дама'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.
Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове.
към текста >>

2. 3_21На балет с брат Ради

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани".
Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост.
към текста >>

Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия.
Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат.
към текста >>

3. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му.
Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея. На 20 ноември 1912 година започват преговори за мир с Турция, но те се прекъсват. Защо? Фердинанд имаше адютант, казваше се генерал Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя. Той нареди да му се построи златна каляска. Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител.
към текста >>

4. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III.
Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера. Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше. Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III. Такаведнъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва. Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай. Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник.
Жената на генерала е била последователка на Учителя. Казваше се Мария, а ние я назовавахме "генерал Стоянова". Лулчев е бил близък на семейството на генерал Стоянов и често е посещавал неговия дом. При тези посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Много начетен човек със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
към текста >>

6. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.
към текста >>

То беше невъзможно в самото естество на Адама.
Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.
към текста >>

Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството.
Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен.
към текста >>

7. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Борис Николов

След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея.
Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея. След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея. Боян Боев бе непрекъснато до Учителя. В ръцете му е тетрадката и писалката. Той записва, стенографира всички въпроси, които задават на Учителя, както и отговорите. Стенографира всичко каквото говори Учителят изобщо. Записките на Боян Боев са ценни в туй отношение.
към текста >>

8. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

Борис Николов

Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София.
Ние знаем само това, което видяхме, чухме и можем да осъзнаем и осмислим чрез Словото Му. Това не е малко за нас. За вас също - когато четете това. Ето защо преповтарям случката. От тогава тази вода е лековита. Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София. Знаеха, че тази вода е лековита. Свързваше ги спомена за онези дни с Учителя в село Мърчаево и искаха да минат още веднъж по стъпките Му. Те търсеха Неговите стъпки и Неговото присъствие. А то бе в нашия общ живот с Него и се намираше в Словото Му.
към текста >>

9. 130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА

130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие. Веднъж една нейна приятелка й казва: „Ела да чуеш една сказка". Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек.
към текста >>

10. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана.
Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие!
към текста >>

Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя.
Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие!
към текста >>

11. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е.
То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също.
към текста >>

Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама.
Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението.
към текста >>

12. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята.
Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте? " И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София. Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България?
към текста >>

13. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни Майката на Савка, Тереза Керемидчиева, ми разказваше, че била придворна дама в двореца на Фердинанд.
19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни Майката на Савка, Тереза Керемидчиева, ми разказваше, че била придворна дама в двореца на Фердинанд. А баща й бил инженер. Когато са строили железницата до Цариброд, той е бил там командирован. Савка тогава е била към 10 -12 години. Учителят е ходил в Цариброд, понеже в онези години Той е проучвал черепите на българите и се е занимавал с френологически измервания. Търсил е и контактувал с по-интелигентни семейства.
към текста >>

14. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Беше зарязала всичко и от светска дама стана сестра от Изгрева.
Тя беше много начетена, знаеше няколко езика. Завършила е Американския Роберт колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул. Тя беше една от изтъкнатите дами в София. Тя въобще повече ходеше около Учителя, отколкото се занимаваше с модерния тогава спиритизъм. Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя. Беше зарязала всичко и от светска дама стана сестра от Изгрева. Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира.
към текста >>

15. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Стоянова, която беше дворцова дама, както по времето на Фердинанд, така и по времето на сина му Борис.
" Той още не беше отишъл при Хитлер. В хороскопа му имаше една квадратура между Сатурн и Марс, а това са двата фактора на политиците и военните. Тази квадратура можеше да коства живота на царя. Това бе предположение от моя страна, а не утвърждение. А Лулчев, да се покаже пред царя, че много разбира от астрология, го споделя с Мария ген. Стоянова, която беше дворцова дама, както по времето на Фердинанд, така и по времето на сина му Борис. Мъжът й беше адютант на царя в двореца. И цар Борис като отишъл на гости при ген. Стоянова и тя му казала какво казал Лулчев за тази квадратура, и че има опасност за живота му. Тогава цар Борис си погледнал линията на живота на ръката и казал: „Наближава вече моят край". След тази среща Мария Стоянова отива при Учителя и разказва целия случай.
към текста >>

16. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата.
Друг път отивам в девет часа сутринта и там са се събрали ръководителите на братските кръжоци от провинцията. Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни. Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на родителите ми. А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен.
към текста >>

17. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама.
Събираха се . вечерно време на литературни четения или концерти. Ходеше се и на балове които обикновено бяха в офицерския дом. Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак. Случи се така, че аз имах талант за музика, който се разработи много и се стигна дотам да давам самостоятелни концерти в офицерския клуб и то в неделя сутрин. Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама. Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно. Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях студентка. Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето. Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта.
към текста >>

18. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима.
към текста >>

19. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н.
Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза.
към текста >>

20. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева.
Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа.
към текста >>

21. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

„Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко.
Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от кухнята. Тя си тръгна като непрекъснато викаше най-обидни думи. От следващия ден тя не бе допусната в кухнята, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по кухня пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода. Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко. Окултната литература е пълна с такива примери. При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно. Учителят взел житното зърно и го погълнал. По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него?
към текста >>

22. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо.
Пак по това време се обърна към мене и рече: „Досега все Злото е побеждавало, но този път ний ще победим". Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило духовенството и църквата. На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите. А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо. А като сготвя всички си облизваха пръстите. То не беше само до това какво ще готвиш, с какво ще готвиш, но как го готвиш и с какво умение го правиш и най-важното какво влагаш в него от себе си. И каквото от теб излиза, то влиза в храната като енергия, като флуиди, като аура, като движение и като състояние. Ето това прави една сготвена храна добра и прочува готвача. На Търново разлях с черпака храната, всички си взеха блюдата и засърбаха.
към текста >>

23. 145. ОТПЛАТАТА

Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа. По-късно когато се отвори Школата той прилагаше някои изпитани методи върху мен и то главно в даване на резюмета да се правят по четени беседи или пък след слушане на същите.
към текста >>

24. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога?
Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина.
към текста >>

25. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе.
Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе". Аз бях покрусена и изненадана, не очаквах, че едни такива дребни неща ще имат такива фатални последици за мен. И така се развиха точно нещата както каза Учителя в моят живот от следващите петдесет години. А преди това в София бях намерила на улицата едно синджирче, а на него едно златно ключе. Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе. Но това ключе не се купува с пари на някоя сергия, защото госпожицата си го е купила вече с пари и си го е сложила на врата и това е вече символ и че нейното може да се отключи с обич и любов проявена взаимно от двамата бъдещи възлюбени. Ето такъв беше смисъла на онези златни ключета надянати на златни верижки, които се носеха около вратовете на младите госпожици. Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби. Така смятах, че ключето ще й донесе благословение и здраве. Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих.
към текста >>

26. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта.
Пристигнахме горе на езерата и всички се зарадваха, че сме дошли и ние. Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи. Учителят ни посрещна и каза: „Я, виж Методи пристига с две ухажорки". Всички ни оглеждат, а Методи се пъчи и разправя: „Реших да пътувам с файтон до Рила, ама как така файтон без дами и си взех две -една от ляво, а другата от дясно. Едната през деня, а другата за през нощта". Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта. Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими. Савка мълчи и беснее, че съм пристигнала. А Методи се отнесе и занесе на тема, която бе подхвърлена от Учителя и Савка изобщо не се досети, че Учителят е наредил на Методи да ни вземе. Тя прие, че Методи ни е качил на файтон и ни е докарал, понеже ни е хвърлил око. На следващият ден разправям на Учителя цялата история за пътуването и ухажването на Методи.
към текста >>

Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими.
Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи. Учителят ни посрещна и каза: „Я, виж Методи пристига с две ухажорки". Всички ни оглеждат, а Методи се пъчи и разправя: „Реших да пътувам с файтон до Рила, ама как така файтон без дами и си взех две -една от ляво, а другата от дясно. Едната през деня, а другата за през нощта". Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта. Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими. Савка мълчи и беснее, че съм пристигнала. А Методи се отнесе и занесе на тема, която бе подхвърлена от Учителя и Савка изобщо не се досети, че Учителят е наредил на Методи да ни вземе. Тя прие, че Методи ни е качил на файтон и ни е докарал, понеже ни е хвърлил око. На следващият ден разправям на Учителя цялата история за пътуването и ухажването на Методи. Не бях виждала отдавна Учителят да се смее така.
към текста >>

А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата.
Сложи двете си ръце с длани обърнати към носа и устата и се смя много дълго. Аз се опитвам да се усмихвам, но не мога. Накрая Учителят през сълзи казва: „Чудиш се защо се смея ли? Как да не се смея, че то е за смях. Ето в София бе ти наредено да не пътуваш и ти си отиде у дома и призоваваше Божията Правда да се намеси. А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата. Как да не се смея когато Савка през цялото време сумти и все е недоволна от нещо. А в нея също работи Божията Правда и отреди тя да присъствува на екскурзията, но само телом, а по дух тя не присъствува тука". Аз се поклоних и се отдалечих. Същият ден Методи започна да ухажва другата сестра, с която дойдохме и така бях освободена от него. А тук на 7-те езера прекарах една от най-хубавите си екскурзии, защото тук властвуваше Божията Правда в съдбите на человеците.
към текста >>

27. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание.
Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание. Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение.
към текста >>

28. 4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА

Крум Въжаров

Тя бе придворна дама в двореца и имаше определена дата, когато трябваше да бъде в Овнарско.
Там имахме обща кухня. За нея трябваше да се изнесат продукти и се определяха дежурни, които да готвят. Събираха се пари и за парите се даваха купончета като всяко купонче отговаряше за един обяд. Така че дежурните поемаха купончетата, а не пари. Един ден сестра Мария генерал Стоянова ни помоли да я изпратим до Овнарско. Тя бе придворна дама в двореца и имаше определена дата, когато трябваше да бъде в Овнарско. Реших с младежите да я изпратим до там и след това същия ден да се прехвърлим през връх Мальовица и да се приберем в лагера. След като оставихме сестрата в Овнарско захвана ни много лошо време - буря, мъгла. Няма как да се измъкнем. А нямаме нито пари, нито храна. Решихме да слезем в хижа Мальовица.
към текста >>

29. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение.
" Той ме гледаше и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея. Кой беше ме тикнал натам? Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане Новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам". Това беше обяснението на този случай.
към текста >>

30. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

От файтона слиза една хубава дама с голяма шапка на главата Хубава беше, но като поглежда извика: „Но, Гошо, та тези твои деца ли са и петте?
Тук едната стая ще бъде за нас." В неделя сутринта баща ми отиде на венчавка. Ние останахме да чакаме. Към обед по ул. „Студена" се задава един файтон и спря точно пред нашата врата. А ние се наредихме едно до друго като аптекарски шишета - Сашка, Линчето, Славчо, Милка и аз накрая. От файтона слиза една хубава дама с голяма шапка на главата Хубава беше, но като поглежда извика: „Но, Гошо, та тези твои деца ли са и петте? Ти нали каза, че са три? " Ние се смяхме и така бяхме хубави наредени, че тя не се стърпя и почна да ни милва. Но те си влязоха в определената им стая и тя беше вече втората ни майка, но те моите големите не й викаха майко. Само аз. И така започна живота с втората ни майка.
към текста >>

31. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама.
Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала.
към текста >>

32. 4. ДАМАДЖАНАТА

Колю Йорданов

4. ДАМАДЖАНАТА В четвъртък през седмицата Учителят отивал с група братя и сестри на Витоша на екскурзия.
4. ДАМАДЖАНАТА В четвъртък през седмицата Учителят отивал с група братя и сестри на Витоша на екскурзия. Обикновено Колю Йорданов отивал преди тръгването да вземе дамаджанката на Учителя, за да я донесе после с вода от изворчето на Бивака. Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си. Колю по качало е бил много стеснителен. Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода. Стоял той и че сучел какво да прави.
към текста >>

Обикновено Колю Йорданов отивал преди тръгването да вземе дамаджанката на Учителя, за да я донесе после с вода от изворчето на Бивака.
4. ДАМАДЖАНАТА В четвъртък през седмицата Учителят отивал с група братя и сестри на Витоша на екскурзия. Обикновено Колю Йорданов отивал преди тръгването да вземе дамаджанката на Учителя, за да я донесе после с вода от изворчето на Бивака. Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си. Колю по качало е бил много стеснителен. Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода. Стоял той и че сучел какво да прави. По едно време само допрял ръката си до вратата готов да почука и последната се отворила и Учителят се показал.
към текста >>

Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си.
4. ДАМАДЖАНАТА В четвъртък през седмицата Учителят отивал с група братя и сестри на Витоша на екскурзия. Обикновено Колю Йорданов отивал преди тръгването да вземе дамаджанката на Учителя, за да я донесе после с вода от изворчето на Бивака. Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си. Колю по качало е бил много стеснителен. Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода. Стоял той и че сучел какво да прави. По едно време само допрял ръката си до вратата готов да почука и последната се отворила и Учителят се показал. Понеже имало малко вода в дамаджанката, Учителят я излял в някакъв съд и му я подал.
към текста >>

Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода.
4. ДАМАДЖАНАТА В четвъртък през седмицата Учителят отивал с група братя и сестри на Витоша на екскурзия. Обикновено Колю Йорданов отивал преди тръгването да вземе дамаджанката на Учителя, за да я донесе после с вода от изворчето на Бивака. Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си. Колю по качало е бил много стеснителен. Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода. Стоял той и че сучел какво да прави. По едно време само допрял ръката си до вратата готов да почука и последната се отворила и Учителят се показал. Понеже имало малко вода в дамаджанката, Учителят я излял в някакъв съд и му я подал. Странно нещо, си казал Колю, Учителят като че ли е стоял зад вратата. Докато той самия да реши, дали да почука и само бил допрял леко ръката си до вратата и Учителят веднага отворил същата и излязъл.
към текста >>

Понеже имало малко вода в дамаджанката, Учителят я излял в някакъв съд и му я подал.
Един път, когато пак ще отиват на Витоша Колю отишъл да вземе дамаджанката, но Учителят не се виждал, не излязъл от стаята си. Колю по качало е бил много стеснителен. Как да безпокои Учителя, за да му даде дамаджанката за вода. Стоял той и че сучел какво да прави. По едно време само допрял ръката си до вратата готов да почука и последната се отворила и Учителят се показал. Понеже имало малко вода в дамаджанката, Учителят я излял в някакъв съд и му я подал. Странно нещо, си казал Колю, Учителят като че ли е стоял зад вратата. Докато той самия да реши, дали да почука и само бил допрял леко ръката си до вратата и Учителят веднага отворил същата и излязъл. Ученикът първо трябва да поиска и да почука на вратата на знанието.
към текста >>

33. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата.
Гледах през прозореца, възхищавах се на тичащата пред мене красива природа и се радвах на самия факт, че пътувам с влак. Както стоях на прозореца при мене дойде Иван Милчев, един млад вегетарианец, с когото се бях запознала във вегетарианския ресторант Пловдив. То беше през време на сказката на Йордан Ковачев, който обясняваше вегетарианството от духовна и физическа страна. Както слушахме видях, че влязоха двама души: Иван Милчев и Гочо Ганев. И двамата застанаха прави, защото всички столове бяха заети. Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата. Гочо Ганев си намери някъде място и седна остана прав само Иван Милчев. На мене ми беше крайно неудобно аз да седя, а той да стои прав, затова станах и го поканих да седне на моето място. Той отказа под предлог, че мъжът трябва да бъде кавалер и да отстъпва мястото си на дамата. Но моето възпитание беше с точно обратно разбиране и аз настоях да седне, като казах, че ще съм огорчена, ако не седне. Тогава той се усмихна и седна, а аз стоях права до края на сказката.
към текста >>

Той отказа под предлог, че мъжът трябва да бъде кавалер и да отстъпва мястото си на дамата.
Както слушахме видях, че влязоха двама души: Иван Милчев и Гочо Ганев. И двамата застанаха прави, защото всички столове бяха заети. Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата. Гочо Ганев си намери някъде място и седна остана прав само Иван Милчев. На мене ми беше крайно неудобно аз да седя, а той да стои прав, затова станах и го поканих да седне на моето място. Той отказа под предлог, че мъжът трябва да бъде кавалер и да отстъпва мястото си на дамата. Но моето възпитание беше с точно обратно разбиране и аз настоях да седне, като казах, че ще съм огорчена, ако не седне. Тогава той се усмихна и седна, а аз стоях права до края на сказката. Във вегетарианския ресторант ставаха и общи вечери сред много хубава, задушевна атмосфера. Когато да си тръгваме за село, Иван Милчев ме запита от коя Пловдивска гара ще тръгнем. Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв.
към текста >>

34. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др.
След 9.IX.1944 г. дадоха на мене и на децата 60 лв. пенсия, с която преживявахме и с това, което изкарвах. Баща ми също ме подпомагаше. Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше сирене, кашкавал и други неща. Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др. Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още. А децата от ден на ден свиреха все по-хубаво. Те свиреха и на Паневритмия на Изгрева. Гита: Минаха много години. Ако беше жив Емил можеше да свърши много работа.
към текста >>

35. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството.
Аз заминах 1930 г. Осем години бях там. Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант. Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България. Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството. Тогава с Беса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч. вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства. Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме.
към текста >>

вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства.
Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант. Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България. Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството. Тогава с Беса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч. вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства. Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места.
към текста >>

36. 2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

Марийка Харизанова

И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждама често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха.
Много страхове съм брала с тая вада. Трябва да кажа още, че в Кочериново всички ходехме с налъми, бяха бедни години, но там имаше много дървен материал. Дори произвеждаха във фабриката налъми. Та и децата ходеха по дворовете с търлъци и налъми. Веска също. И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждама често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха. Веднъж пак, вече имах второто си дете - Стефан. То е било на две и половина години. Извадила съм да чистя спанак навън в лятната ни кухня. Влязох за малко вкъщи, а той вземал от спанака и пуща във водата. Добре, че бях излязла навън и го видях.
към текста >>

37. 14. Целуване на ръка

Мария Младенова

А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин.
Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени". Казал й още нещо, което тя не запомнила. Десет години след това умира баща ми. Майка ми остава сама с четири деца.
към текста >>

38. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Поздравете мадамата.
са от Ив. Русев. Те са една малка помощ в дадения случай от Господа. Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре.
към текста >>

39. 1. Заселници на Изгрева

Те изпълняваха една задача като отиваха със стомничка или дамаджанка, донасяха вода и я изливаха на дръвчетата или пък я слагаха на слънце и после се обливаха с нея.
В.К.: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления? Г.Д.: Първото ми впечатление, че всички приятели, които идваха и по двама и по трима и по пет души живееха в барачки и в палатки през лятото и с дълги коси ходеха, така кротко, смирено, идваха повече така за Учителя, да се лекуват там. Имаше много възрастни сестри, на които Учителят препоръчваше да носят вода със стомнички от Диана бад, от една чешмичка, която Той, Учителят я открил. Те изпълняваха една задача като отиваха със стомничка или дамаджанка, донасяха вода и я изливаха на дръвчетата или пък я слагаха на слънце и после се обливаха с нея. В.К.: Така ли протичаше задачата с носенето на вода от извора на Диана бад. Г.Д.: А носенето на вода беше задачата, за да се лекуват онези, които са болни. В.К.: Това е 1928 г. Ти си искал по това време да се върнеш в провинцията. Г.Д.: Аз дойдох през пролетта, после лятото.
към текста >>

40. 3. Гоненията

Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген.
Вълков и ген. Стоянов. И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да. В.К.: Кои бяха тия приятели, ген. Стоянова и коя? Г.Д.: Ген. Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген. Стоянов беше като служител там не като военен, а като дворцов генерал в двореца. В.К.: Ти какво си спомняш за тази ген. Стоянова и за ген. Стоянов? помниш ли ги? Г.Д.: Ген.
към текста >>

41. 9. Бракът в Школата

На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“.
И беше се по- разболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му?
към текста >>

В.К.: Които са във дама?
Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му? Г.Д.: Въобще.
към текста >>

Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните.
И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му? Г.Д.: Въобще. В.К.: А, въобще.
към текста >>

Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани.
Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му? Г.Д.: Въобще. В.К.: А, въобще. Но ти отиваш и Му казваш, че брат Калудов си е заминал.
към текста >>

Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните, това нещо е женитбата.
Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри. В.К. По въпроса за брака на Изгрева: много хора бяха оженени и омъжени. И ти спомена, че хора, които живееха като мъже и жени от света в Школата , си заминаха от този свят по-рано. Г.Д.: Виж много хубаво задавате тоя въпрос и по такъв начин много ми помагате, за да кажа неща по-за- дълбочено и да ги кажа както са. Да обясним и другата страна. Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните, това нещо е женитбата. Има едни, които са женени, но са като неженени (друг път Учителя го каза), а има други, които са неженени, но са като женени. В.К.: Сега понеже ти си съвременник на тази епоха нали, аз съм чувал най-различни неща за онази епоха. Нали са млади хора били и то всички. Значи имаше хора в Школата, които живееха като в света и платиха жестоко със своята съдба и със своят път и затова много си заминаха. Да, ние сме в тази епоха, разказвай всичко, няма кой да разказва друг.
към текста >>

42. 37. Ученици за света и ученици за школата

„При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“.
„Не като тях“ и сестрата ми го казва. Значи истински случай. „Брат така аз исках приятел, обаче Учителя ми каза, не като тях“. Веднъж Учителя обърна се към мен пред салона и ме гледа, в очите ме гледа и ми казва: „Ти, казва, знаеш ли какво нещо е женитбата? “ И аз Го гледам, гледам Го Учителя. „При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат.
към текста >>

На тези вързаните в дама.
Веднъж Учителя обърна се към мен пред салона и ме гледа, в очите ме гледа и ми казва: „Ти, казва, знаеш ли какво нещо е женитбата? “ И аз Го гледам, гледам Го Учителя. „При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки.
към текста >>

43. 43. Младежкият клас и женитбата

Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“.
Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям. „Рекох, хубаво е човек да не се жени, на вола рогите не му тежат да си върши сам работата.“ Тъй, че човек може от началото до последния момент на живота си пак да си върши сам всичката работа, която има да свърши. Затова е създаден човека, да бъде чист, да се подготвя за един бъдещ по-друг живот. Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш възрастен брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата? Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“. Значи женитбата такова нещо представлява. Значи женитбата е юлар в ръцете на другите. Упражняват те, управляват те духовете, които искат да се преродят чрез тебе както си искат. В.К.: Значи в Младежкия клас не се е позволявало да се женят. Изобщо как стоеше въпросът в Школата за женитбата.
към текста >>

44. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора.
Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк. Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто. От един хаос, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис. И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци.
към текста >>

Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там.
А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил. Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали.
към текста >>

45. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Гради Колев Минчв

За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“.
Отговорих: „Добре, Учителю“. Вземах стълба, качих се, направих всичко каквото трябваше и после слязох. И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена. Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
към текста >>

Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата.
Вземах стълба, качих се, направих всичко каквото трябваше и после слязох. И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена. Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“.
към текста >>

Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната.
И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена. Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата?
към текста >>

Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал? “ И брат Слави, хъка-мъка си казал.
към текста >>

Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал? “ И брат Слави, хъка-мъка си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня.
към текста >>

Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня.
Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал? “ И брат Слави, хъка-мъка си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Брат Куртев му казал: „Ами може ли така, аз те помолих... както и да е“. С това се потвърждават думите на сестра Милка Периклиева, че „Учителят вижда от близо и далеч“.
към текста >>

46. 26. Минералната вода

Ангел Вълков

Накрая един ден преди да си тръгнем за София, връщайки се от извора с две дамаджани вода, срещам един селянин, който ми каза: „Абе ти тая вода, която я пренесе, ако я пуснеш, ще завлече цялото село!
Учителят си подаде шепата и аз Му налях в нея малко от чайника. Той сръбна от нея, опита я и каза: „Водата е хубава“. После се обърна към мене: „Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! “ И на другия ден аз поех задачата. 9 месеца аз ходех всеки ден за вода. Накрая един ден преди да си тръгнем за София, връщайки се от извора с две дамаджани вода, срещам един селянин, който ми каза: „Абе ти тая вода, която я пренесе, ако я пуснеш, ще завлече цялото село! “ Искаше да каже, че съм пренесъл много вода. „Ами тази вода я нося девет месеца на ония, които я пият. Ако не бяха пили тая вода наистина селото ви щехме да го удавим с нея. Така, че ние ви спасихме мърчаевци да не се удавите.“ Селянина са смее: „Хайде де, ти отиде много на далече.“ „Да, тръгвам си и утре вече ни няма в Мърчаево. А вас ви оставяме мърчаевци да пиете от тази вода, та да бъдете живи и здрави.“ Така се разделихме, а като се върнахме в София аз през три дена пътувах до Мърчаево, за да нося вода за Учителя.
към текста >>

47. 37. Задача в мълчание

Ангел Вълков

Аз пък мислих, че тя е обикновена жена, а виж беше станала вече придворна дама на Царя, който беше в Невидимия свят.
Значи да се добере до Истината, трябва да премине през Словото. А той тук, като Цар, не искаше да го чете. Трябваше да му покажем пътя, който водеше от Изгрева към Невидимия свят. Това го направихме двамата с теб“. Тодора се прибира у дома и ми разказва целия случай. Аз пък мислих, че тя е обикновена жена, а виж беше станала вече придворна дама на Царя, който беше в Невидимия свят. И такива работи имаше на Изгрева.
към текста >>

48. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

А Илия, даде ми една дамаджана голяма, та щях да си изсипя червата, да му нося вода.
Аз мълча, а тя ми каза: „Сестра, знаеш ли, че Учителят те обича? “ Викам: „Той всички ни обича, сестра“. Тя се нареди без да ме пита, ама интересно, дойде да играе с мене. А пък чакай да кажа за Стоянка Илиева. Аз не ги обичам двамата с Илия Узунов, защото те все броят стотинките и са такива скъперници. А Илия, даде ми една дамаджана голяма, та щях да си изсипя червата, да му нося вода. Той иска услуги, а пък не иска да ми препише апартамента. Чакай да ти кажа. Като умря Стоянка, сънувам я, пък хич не мисля за тях. Пък и нея не я мразя, но не я обичам, безразлична ми е. Та на сън тя взе, че се нареди с мене да играе, моля ти се, да, така открая се нареди и след туй умря мисля сестра му на Илия.
към текста >>

49. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам.
Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти? " "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели! Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам. Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя. Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на тялото Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше. Според нея трябваше на Слатинските гробища да го погребат. И нашите активни на Изгрева хора, които бяха комунисти, тичаха, ходиха до Министерския съвет.
към текста >>

50. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш.
Някои например Васил Иванов - художника, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха. Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат. А пък такова състояние имаше, плюс това беше една купонна система и то при неорганизирана, една бомбардирана и евакуирана столица, но нашите се запасили. В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш. Викам си, тука ще изкараме по-леко сега и т.н. Пролетта беше такава красива, много хубава беше през 1944 г. И всяка кола от Паневритмията като завършвах, ходех в Мърчаево и я нося на 10-15 дена. В: На Учителя. Д: Да.
към текста >>

51. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя.
И Учителят ми говори за него. Всъщност едно време, когато Учителят идва в България, някакси не иде официалният духовен представител да бъде един обикновен духовник. И действително, Учителят ми каза за него, че той бил от стара персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле. Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов? " Така че по върховете, висшето духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан. Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя.
към текста >>

По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя.
И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов? " Така че по върховете, висшето духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан. Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата? Д: Крушката изгасна, привечер беше и Учителят стоя така известно време и каза: "Новият ще бъде вече с по-малък ампераж" и каза на Цеко да постави, той се занимаваше с електрическите работи на Изгрева, да постави крушка с по-малко свещи. И сутринта радиото съобщи, че папа Пий XI е починал в същото това време. Както виждаш, дават се сигнали веднага на Учителя.
към текста >>

52. 8. НАЗДРАВИЦА

Учителят като разбрал това казал, че трябва да се почерпят за сватбата на годеника на сестра Катя и от една дамаджана налял вино и пили заедно със сестра Катя и приятелят на годеника й.
8. НАЗДРАВИЦА Сестра Катя е имала приятел, за когото щяла да се омъжи. Този й приятел е имал приятел, който също посещавал сестра Катя и я е харесвал. Но сестра Катя не е имала отношение към него. Обаче, Учителят един път й е казал, че тя трябва да бъде благосклонна и към него, но тя не е могла да разбере, както ми каза, в какъв смисъл да бъде благосклонна. Сестра Катя се е приготвила за сватбата си, ушила си рокля, но в деня, в който е трябвало да се оженят (доколкото си спомням), нейният приятел се оженва за друго момиче. Учителят като разбрал това казал, че трябва да се почерпят за сватбата на годеника на сестра Катя и от една дамаджана налял вино и пили заедно със сестра Катя и приятелят на годеника й. Сватбарят е бил Янушев, а приятелят му Асен Арнаудов. Пили тримата за наздравица на младоженците.
към текста >>

53. 61. ВОЙНИЦИТЕ

Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях.
към текста >>

Една дамаджана мляко тогава беше много нещо.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам.
към текста >>

54. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат".
Той има много добро сърце. Като взе да работи, всеки път щом получаваше заплата ми даваше по някоя пара и моята приятелка и съученичка Лили, дъщеря на Велик Константинов от Русе още си спомня как съм я завеждала в сладкарница и сме яли пасти от тези пари, които Косю ми е давал. Та Косю беше изгревско дете, вегетарианец. Учителят е помогнал лично при неговото раждане, описано в том VII на стр. 458 под N0 9, "Плацентата". Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат". Има една такава песен за пиянски компании. Така е при компании и чрез тях се отклонява и тръгва в света. И тази година 1997 г. получи сърдечен удар и пак Учителят му помогна да оживее, за да има време да се пробуди. Толкова много го обича Той.
към текста >>

55. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Носили там, в чайник ли, в дамаджанка ли вода са носили.
Значи Учителят е пратил тази мисъл,който е отзивчив. Той казал на сестрата да отиде и тя отишла да занесе. Щото Пеню ми казваше, че много са се уморили. Десет пъти. То е наистина половин час път, но десет пъти, това е пет часа. Носили там, в чайник ли, в дамаджанка ли вода са носили. Щото ние си носехме и дамаджанки някога за вода. В.К.:Обикновено Вие се качвахте на Мусала и после се връщахте на „Окото"? Е.А.:Спирахме се на брега, Учителят ни говореше, някога сме закусвали, но там огън не сме клали, защото там няма дърва. Трябва отдолу да носим. В.К.:Правихте ли преход от Мусала към Грънчар надолу?
към текста >>

Щото ние си носехме и дамаджанки някога за вода.
Той казал на сестрата да отиде и тя отишла да занесе. Щото Пеню ми казваше, че много са се уморили. Десет пъти. То е наистина половин час път, но десет пъти, това е пет часа. Носили там, в чайник ли, в дамаджанка ли вода са носили. Щото ние си носехме и дамаджанки някога за вода. В.К.:Обикновено Вие се качвахте на Мусала и после се връщахте на „Окото"? Е.А.:Спирахме се на брега, Учителят ни говореше, някога сме закусвали, но там огън не сме клали, защото там няма дърва. Трябва отдолу да носим. В.К.:Правихте ли преход от Мусала към Грънчар надолу? Е.А.: С Учителя, не.
към текста >>

56. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз не съм Го видяла към друга дама Учителят така да се носи.
Видях, че Учителя дава на всекиго от нейния пример, това от което той има нужда. Сега тази жена е свикнала на това и Той към нея се проявяваше изящен. Сега, аз го видях, но аз го видях от тази страна, че тя това го желае и Учителят, за да я изведе в нейния духовен път, това й дава. Щото нали на друг ще даде друго нещо. Това ми правеше впечатление. Аз не съм Го видяла към друга дама Учителят така да се носи. Освен към нея. Тя беше наистина хубава, но ней Учителят го правеше, аз Го виждах, че Той и й се радваше. Щото тя, тя много свободна жена беше. Свободна в добрия смисъл на думата. Тя например не се стесняваше.
към текста >>

57. 74. ИВАН АНТОНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Не беше почтено да носи дамата.
А двете Паша и Аня са учителки, те имат нужда от някаква помощ. Вкъщи едно момче или момиче да вземат, но предпочели момче да помага на сестрата, когато я дига парализираната майка, тя по-тежичка жена е била, да й помага когато я обслужват. Нейна първа братовчедка казва: „Знаеш ли, аз познавам едно момче, много честно. Да ти кажа как беше: Ходих казва на пазар до халите да купя и като излязох казва взех едно момче, което да ми носи". Тогава дамите не носеха товари и мрежи, както сега. Не беше почтено да носи дамата. И тя върви и след нея носи багажа, или детенце, или момченце, най-често момченца, по-беднички, за да могат да си изкарат някой лев. „И аз казва прибрах се вкъщи, но като извадих, аз имах само 20 лв. цяло. Не бях обърнала внимание че нямам пари. И казах: Ха момченце иди ги развали и ми върни парите. Та казва като изтича, аз рекох, дали ще се върне това момче?
към текста >>

58. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Правило ми е впечатление, че Той към Мара се носеше свободно, като светска дама.
Тя за пръв път тръгва при Учителя и тогава видяла образа на Учителя, да. Сега повече не мога да кажа. В.К.: А казахте ми, че Учителят се отнасял така към нея кавалерски. Е.А.: Вижте. Е правило ми е впечатление. Правило ми е впечатление, че Той към Мара се носеше свободно, като светска дама. И после и тя беше свободна. Тя не беше стеснена. Тя е написала нещо хубаво за Учителя. Чел ли си го? В.К.: Не.
към текста >>

Като към дама, но и Той беше находчив.
И ми каза жената сега, аз не го измислям и тя не го измислила. В.К.: И когато се качва на Рила? Е.А.: И когато бяха на Рила един път водиха един дълъг разговор с Учителя. Така се случи, че аз седнах близичко и слушах, но се радвах на смеха на Мара, на начина, по който Учителят се обхождаше към нея с тая свобода на благородно отношение. Разбираш ли? Като към дама, но и Той беше находчив. Учителят много умееше, разказваше й разни истории, говореше й духовни въпроси, много хубав и богат разговор изкараха. И на мен ми беше интересно като слушах. И се радвах. В. К: Значи беше свободна пред Учителя. Е.А.: Много свободно и естествено се държеше.
към текста >>

59. 01 - 54. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Куртев всяка седмица да му изпраща по една дамаджана от 10 литра чортленска вода.
54. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА Веднъж Учителят поискал от брат Г. Куртев всяка седмица да му изпраща по една дамаджана от 10 литра чортленска вода. Знае се, че тази вода лекува стомах и други болести. Една дамаджана отивала за София, а друга се връщала. Случило се тъй, че веднъж брат Куртев бил много зает и не можал да отиде за вода, ето защо помолил друг брат, който бил по-свободен, той да отиде вместо него. Този брат приел поръчката и отишъл на Чортлен, където чешмата едва течала на тънка струйка, поради което много хора се трупали. Било зимен ден.
към текста >>

Една дамаджана отивала за София, а друга се връщала.
54. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА Веднъж Учителят поискал от брат Г. Куртев всяка седмица да му изпраща по една дамаджана от 10 литра чортленска вода. Знае се, че тази вода лекува стомах и други болести. Една дамаджана отивала за София, а друга се връщала. Случило се тъй, че веднъж брат Куртев бил много зает и не можал да отиде за вода, ето защо помолил друг брат, който бил по-свободен, той да отиде вместо него. Този брат приел поръчката и отишъл на Чортлен, където чешмата едва течала на тънка струйка, поради което много хора се трупали. Било зимен ден. Голям студ сковавал всичко. Въпросният брат измръзнал и не дочакал да се напълни дамаджаната, отишъл на близката чешма да я допълни с лъжънска вода, пак минерална.
към текста >>

Въпросният брат измръзнал и не дочакал да се напълни дамаджаната, отишъл на близката чешма да я допълни с лъжънска вода, пак минерална.
Една дамаджана отивала за София, а друга се връщала. Случило се тъй, че веднъж брат Куртев бил много зает и не можал да отиде за вода, ето защо помолил друг брат, който бил по-свободен, той да отиде вместо него. Този брат приел поръчката и отишъл на Чортлен, където чешмата едва течала на тънка струйка, поради което много хора се трупали. Било зимен ден. Голям студ сковавал всичко. Въпросният брат измръзнал и не дочакал да се напълни дамаджаната, отишъл на близката чешма да я допълни с лъжънска вода, пак минерална. Когато Учителят получил водата, а след няколко минути минава Верка, дъщерята на брат Куртев, Учителят я извикал и й казал строго: „Пиши на баща си, той лично да пълни водата от Чортлен! " Тя веднага писала и баща й се изненадал от това писмо. Отива при онзи брат и го пита откъде е напълнил дамаджаната. Братът му отговорил както си е било. Тогава брат Куртев разбрал защо Учителят изрично му напомнил лично той да пълни водата.
към текста >>

Отива при онзи брат и го пита откъде е напълнил дамаджаната.
Било зимен ден. Голям студ сковавал всичко. Въпросният брат измръзнал и не дочакал да се напълни дамаджаната, отишъл на близката чешма да я допълни с лъжънска вода, пак минерална. Когато Учителят получил водата, а след няколко минути минава Верка, дъщерята на брат Куртев, Учителят я извикал и й казал строго: „Пиши на баща си, той лично да пълни водата от Чортлен! " Тя веднага писала и баща й се изненадал от това писмо. Отива при онзи брат и го пита откъде е напълнил дамаджаната. Братът му отговорил както си е било. Тогава брат Куртев разбрал защо Учителят изрично му напомнил лично той да пълни водата. Тази задача за изпращане на чортленска вода продължила около две години, след което Учителят го освободил. Брат Куртев изпълнявал възложената му задача добросъвестно и с любов. Забележка на Редактора: За Чортленската вода и построяването на чешмата от Борис Николов виж в „Изгревът", том III, стр. 47.
към текста >>

60. 07 - 75. ЛЕКУВАНЕ БЕЗ ЛЕКАРСТВО

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на Изворчето „Дианабад" и ще ги поливате.
Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - „Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден. Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на Изворчето „Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството." Като казал това, Учителят се отдалечил. Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. А за благодарност те изпращали своето ухание. Така незабелязано минало лятото. Когато дошло есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че е настъпило голямо подобрение.
към текста >>

Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева.
Вие какво ще ни препоръчате? " - „Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден. Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на Изворчето „Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството." Като казал това, Учителят се отдалечил. Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. А за благодарност те изпращали своето ухание. Така незабелязано минало лятото. Когато дошло есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че е настъпило голямо подобрение. А когато дошла новата пролет, те продължили по същия начин своето лечение. Лекарство без пари.
към текста >>

61. 08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В туй време пристига един файтон, в него една гранд-дама, хе-е с монокъл и др. работи.
Отива и разказва всичко на Учителя. „Учителю, тъй и тъй, гладувам. Петнайсет деня вече само хляб, само хляб и вода и бърка корема." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: „Ще се нареди." Не казал като мене: „Ще се нареди, ама да видим как ще се нареди." Той мълчал само и чакал да види как ще се нареди. Връща се и се успокоява, че ще се нареди. Един ден, казва, съм си свършил канцеларската работа, самичък работех в канцеларията и съм се допрял така до вратата и чакам, хем съм се греял на слънце, хем гледам така, почивам си. В туй време пристига един файтон, в него една гранд-дама, хе-е с монокъл и др. работи. Спира файтонът, снема й файтонджията 2-3 куфара, големи, и ги остави и си заминава. Тя. жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите. Къде ще се пренасят, не знам. Като видях, че жената се оглежда и няма никой, аз отидох, и колкото ми беше по силите - тия куфари за мене ли, за моите сили ли са - и опитах се и с голям зор ги понесох. Те бяха куфари, ама куфари -човек да има вътре или камъни и желязо, такива тежки ми се видяха.
към текста >>

62. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В.К.: Виждам много хора със стомни и дамаджани, правили са някакво упражнение ли?
и през цялото време вадичките бяха циментирани и водата, като върви през вадата и докато отиде в кладенчето, дето гребем с кофичка малка, водата все е на слънце и беше леко затоплена, и много приятна вода беше. мека за пиене. Казваха: „Изворът на Дианабад". Колко пъти някои хора, злонамерени хора, отиваха при изворчето и после намирахме кокали, хвърлени и пр. да го замърсят - щото знаят, че туй ни отвращава нас - и те идваха и оставяха такива работи, Непочтени работи са правили. В.К.: Виждам много хора със стомни и дамаджани, правили са някакво упражнение ли? Г. С.: Задача, И освен това за събора трябва много вода. Много вода трябва и заради това всеки, който отива на изворчето, да донася вода, щото да се готви, да се мие, там трябва винаги да има вода, защото има голям разход на вода, заради туй. А пък задачата за изворчето, тя беше дадена към 1932 година. Всеки един от учениците, който желае и има възможност десет дена от годината да определи през лятото, някоя десетдневка, непрекъснато да носи вода. Ще отиде по десет пъти на ден с двете стомни на изворчето, ще го донася до Изгрева и последният път ще се облее със загреяна на слънцето вода.
към текста >>

63. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тя беше придворна дама още при цар Фердинанд.
В. К.: Интересно е да се провери коя е беседата. Г. С.: Да ама отде ще се знае, не съм си записал датата, но нали стенографите са го записали? Ще си го намерите сами. Сега ще ви разкажа един случай, който Пеню Ганев ми го разказа. Това е за сестра Мария генерал Стоянова. Тя беше придворна дама още при цар Фердинанд. Сестра генерал Стоянова става една сутрин, но й се вижда така късно да си прави молитва и гимнастики - ще закъснее, а иска да отиде на Изгрева за изгрев слънце или по-добре там, до боровете по-хубаво да си направи молитва. Става, омива се, облича се и тръгва, без да може да си направи молитва. Като минава по „Граф Игнатиев", нагоре като тръгва, там, срещу игрището я вървяла отстрани на платното, един камион се отделя от пътя и я завлича с това нещо и след туй тя губи съзнание, смоталя там нещо и когато дошла в съзнание, се видяла в болнична обстановка. Чудила се какво е станало. После си спомнила, че колата я завлякла.
към текста >>

64. 09 - 191. БЕЗЛИЧНА КАРТА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Взех си една дамаджана и тръгнах за Лом.
191. БЕЗЛИЧНА КАРТА През 1927 година заболях. Лекарите бяха на различно мнение за същината на болестта ми. Докато едни казваха, че е язва, други казваха, че е нервен стомах, а трети - друго. По това време се чуваше, че някъде към град Лом намерили някакъв лековит извор, чиято вода лекувала всички болести. Взех си една дамаджана и тръгнах за Лом. Но по пътя дамаджаната ми се счупи и аз се отказах да ходя на ломското изворче и слязох в София. Град голям, рекох си аз, има много специалисти, все ще намеря лек за моята болест, затова се опътих към Александровата болница. Там чаках няколко часа, но след това се отказах и се върнах в града привечер, за да намеря хотел за нощуване. Намерих хотел, но ми поискаха лична карта. Като проверих по джобовете си, оказа се, че не е в мене, поради което не ме приеха в хотела.
към текста >>

Но по пътя дамаджаната ми се счупи и аз се отказах да ходя на ломското изворче и слязох в София.
191. БЕЗЛИЧНА КАРТА През 1927 година заболях. Лекарите бяха на различно мнение за същината на болестта ми. Докато едни казваха, че е язва, други казваха, че е нервен стомах, а трети - друго. По това време се чуваше, че някъде към град Лом намерили някакъв лековит извор, чиято вода лекувала всички болести. Взех си една дамаджана и тръгнах за Лом. Но по пътя дамаджаната ми се счупи и аз се отказах да ходя на ломското изворче и слязох в София. Град голям, рекох си аз, има много специалисти, все ще намеря лек за моята болест, затова се опътих към Александровата болница. Там чаках няколко часа, но след това се отказах и се върнах в града привечер, за да намеря хотел за нощуване. Намерих хотел, но ми поискаха лична карта. Като проверих по джобовете си, оказа се, че не е в мене, поради което не ме приеха в хотела. Чудех се какво да правя, къде да нощувам.
към текста >>

Такъв е случаят и с болния брат от Ямбол, който тръгва да търси лек за своето страдание към Ломското изворче, но дамаджаната му се счупва и се отказва от изворчето.
Но изведнъж ми дойде едно силно внушение отвътре: „Защо ти са тия боклуци? Хвърли ги." И аз веднага ги хвърлих на улицата. Върнах се у дома, почнах масажа по метода на Учителя и оздравях. Ето така моето страдание ме заведе най-после при Учителя. В живота често става така, че се зареждат верига от събития, които водят все към една и съща разумна цел. Такъв е случаят и с болния брат от Ямбол, който тръгва да търси лек за своето страдание към Ломското изворче, но дамаджаната му се счупва и се отказва от изворчето. Слиза в София, за да се прегледа при най- големите специалисти, но се отказва и от тях. Отива да търси хотел, но няма лична карта. Насочват го към Изгрева, който след като нощувал там, явило се желание за среща с Учителя, което се реализирало едва при второто му идване. Запознава се с Учителя, който му дава метод за лекуване. Оздравява, но вече се е свързал с Учителя и идеите му и става ревностен последовател.
към текста >>

65. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Баща ми му занесе отЧортленската вода на Юндола, една дамаджана.
Той с всичките беше акуратен. И така стана, някакси спонтанно се развиха тези връзки. Но никой не му пречеше и всичките сестри бяха свободни да се срещнат, да го поканят, ако ни поканят и двамата, отивахме, ако поканят само него, ходеше, когато пък поканят само мене, аз си отивах. Ако поканят, трябваше двамата да ни канят, как, ходели сме и двамата някъде, обаче така свободни бяхме. И на Рила. Баща ми му занесе отЧортленската вода на Юндола, една дамаджана. В.К.: Вода. Верка: Аз му писах и той му занесе вода. Тя много хубава е вода, чортленската вода. Има я в Айтос. Трябва, Вергилий, туй лято аз като ида сега, ще се срещна с председателя на Айтос, на Съвета в Айтос, ще се срещна с него, той е, малко роднина падам с него.
към текста >>

Да, и чортленската вода много хубаво я знаем, от 50 години, знаеш ли, от 20 години два пъти в седмицата дамаджана от 5 литра вода на Учителя се носеше.
Само брат Борис знае, той понеже е най-голям майстор, ти го знаеш, да. Да можем да я отделим тая веда, щото има млако смесица от една друга вода. И отгоре минава река, има малко смесица. Особено по отношение на водата имам хоби, гдето се казва. Чистите кристални Рилски води ги обичам. Да, и чортленската вода много хубаво я знаем, от 50 години, знаеш ли, от 20 години два пъти в седмицата дамаджана от 5 литра вода на Учителя се носеше. Баща ми изпращаше. В. К.: И сега като замина Жорж, Учителят беше наредил да ви предадат на вас нещата. Верка: Всичко. В.К.: Обаче те ни ви ги дадоха. Верка: Аз, грешката ми е, че не казах.
към текста >>

66. 12 - 28. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Учителят с тати говорили и Учителят питал, винаги се интересуваше, тя беше много хубава вода, и тати казал: Учителю, ще ви изпращаме всеки месец по 20 литра ли, не знам, но голяма, голяма дамаджана, с мама я носят с кобилица, сутрин са отивали от два часа през нощта на чешмата, защото бавно тече, да я напълнят.
В.К.: Всеки ден той отивал, значи. Надка: Всеки ден, четиридесет дни подред и пиел по една чашка вода. Сега, дали е пиел повече, но това съм чула от баща си. В.К.: Ами за Чортлен, дето пращали на Учителя вода, че дето бай Георги помолил някого... Надка: А, да. Не го е помолил, но той сам пожелал. Учителят с тати говорили и Учителят питал, винаги се интересуваше, тя беше много хубава вода, и тати казал: Учителю, ще ви изпращаме всеки месец по 20 литра ли, не знам, но голяма, голяма дамаджана, с мама я носят с кобилица, сутрин са отивали от два часа през нощта на чешмата, защото бавно тече, да я напълнят. И тати си я праща години наред в София. Брат Слави, на Велчо брат му, дето казах, много добър брат, идва и казва: „Бай Георги, и аз искам един път да пратя от мое име на Учителя вода." И изпраща го тати, сега как да откаже. В.К.: Слави, кой беше това? Надка: Слав Милевски. И тати не може да откаже.
към текста >>

Едната дамаджана отива, другата се връща.
И тати не може да откаже. Казал: „Добре, Славе, пълни ти." Получава Учителят водата и вика Верка. Казва: „Ще кажеш на баща си, че аз само от него приемам вода." А той го домързяло да чака и я донапълнил с обикновена вода. Разбрал, че голяма грешка, повече на никого не даваше. Той си пращаше водата, докато Учителят беше. Едната дамаджана отива, другата се връща. Две дамаджани така пътуваха постоянно. Та така. В.К.: Сега миналия път вие ми разказахте за онази хубава опитност с носенето на вода. Сега ето аз намерих тука една снимка от онези години. Надка: 1929 година или 1930 година беше това.
към текста >>

Две дамаджани така пътуваха постоянно.
Казал: „Добре, Славе, пълни ти." Получава Учителят водата и вика Верка. Казва: „Ще кажеш на баща си, че аз само от него приемам вода." А той го домързяло да чака и я донапълнил с обикновена вода. Разбрал, че голяма грешка, повече на никого не даваше. Той си пращаше водата, докато Учителят беше. Едната дамаджана отива, другата се връща. Две дамаджани така пътуваха постоянно. Та така. В.К.: Сега миналия път вие ми разказахте за онази хубава опитност с носенето на вода. Сега ето аз намерих тука една снимка от онези години. Надка: 1929 година или 1930 година беше това. На Рила.
към текста >>

67. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Те пък ще донесат една-две такива големи дамаджанки с боза и по цели нощи - песни.
Сложила една такава, пиростия им казваха, един голям тиган, прави халва с орехи, с ориз, с това. Всички чакат. В.К.: Грис-халва. Надка: Грис- халва. Ще седнат всички, приготвила баница, приготвила яденето, всички почват. Грис-халва. Те пък ще донесат една-две такива големи дамаджанки с боза и по цели нощи - песни. В.К.: Моабет. Надка: Не беше моабет, то беше братска среща, нещо извисено, храна за душите. Мама му викаше „баче" на брат Божил, той „како". Такава връзка имаха чиста, духовна. Такива отношения.
към текста >>

68. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит.
Според него иконите стават предмет на нашето съзерцание и гледащите иконите, чрез тях се възбуждат към възпоминаване за самите първообрази, като им се въздават почит, уважение и целувание, но в никакъв случай не може да бъдат предмет, признак на онова служение, което подобава само на Божественото. По този начин се пресича суеверното почитане на иконите. Възстановяването на култа към иконите е при Михаил III (842- 867 г.), който наследил престола като малолетен. Регентството приема майка му Теодора, която възстановява иконопочитанието с празник на православието на 19 февруари 843 г. в първия ден на великите пости. Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит. А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите. Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството.
към текста >>

А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван.
Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е.
към текста >>

69. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света.
На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни. Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр.
към текста >>

Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр.
Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега аз питам ви: готови ли сте да слушате тези елини?
към текста >>

70. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите". Знаете ли кои бяха тези слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.
към текста >>

71. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят.
Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим.
към текста >>

72. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства.
Тия царства постепенно ще отслабнат, ще бъдат заменени от Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде в душите на хората, т.е. порядъкът и правдата ще бъдат в душите нахората. От невидимия свят ще дойдат ония хора, които са били направени по образ и подобие Божие, т.е. светиите. Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам бил победен и Ева станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав.
към текста >>

73. Наряди за 1937 г.

Христос казва: „Ония, които се сподобят с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват." Ако Бог беше ограничил Адама и Ева в рая да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода!
Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят! Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сподобят с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват." Ако Бог беше ограничил Адама и Ева в рая да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода! Няма по-хубаво нещо от вътрешната свобода! Всичките слабости на човека произтичат от „сиромашия". Богат човек наричам оня, който има ум, чувство и воля на място! Кой човек е мъдър? Оня, който изпълнява Волята Божия, е мъдър.
към текста >>

74. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

На някоя парижка дама й дошло на ума да си тури някоя перука и видиш след малко всички други тръгнали по пътя й.
Светът ще се подобри, когато ти се подобриш. Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? “ Развалата в света как е дошла? - Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама й дошло на ума да си тури някоя перука и видиш след малко всички други тръгнали по пътя й. На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля - всички подире й тръгват с такива. Или решила да носи широка рокля - всички други я подражават. На някой мъж се дощяло да си ушие панталони долу широки - въвежда се тази мода и всички - подире му. Един дава пример за много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие.
към текста >>

На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля - всички подире й тръгват с такива.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? “ Развалата в света как е дошла? - Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама й дошло на ума да си тури някоя перука и видиш след малко всички други тръгнали по пътя й. На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля - всички подире й тръгват с такива. Или решила да носи широка рокля - всички други я подражават. На някой мъж се дощяло да си ушие панталони долу широки - въвежда се тази мода и всички - подире му. Един дава пример за много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите.
към текста >>

75. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Допуснете, че вие сте една високопоставена светска дама.
Та, искам сега и ние да имаме едни правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение - вие мислите, че знаете. Вие се показвате, че сте смирени, но няма смирение у вас. Аз ви говоря искрено: тъй, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Може да направим опит. Допуснете, че вие сте една високопоставена светска дама. Обличате се хубаво, поканени сте на един банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа. Отивате на банкета и по пътя ви среща една баба, просто облечена, носи една кошница цветя и ти казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошничка, да занесеш някъде този букет? “ Ако туй е едно изпитание и те накарат да занесеш тази кошница някъде, ще я вземеш ли? Ще кажете: „Чудя се на твоя ум!
към текста >>

76. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й.
Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той, като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята.
към текста >>

77. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Бог е казал на Адама и Ева да ядат всичко, което расте от земята, а само след потопа бил позволил да се яде и всичко, що се движи.
Това аз съм намекнал и в Съновника, за което тукашните протестанти бяха ми се разсърдили. Ний. които не можем изведнъж да станем вегетарианци, сме длъжни да поддържаме постите, наредени от светите отци. И при едно бъдеще прераждане ще бъдем напълно вегетарианци. Аз имам също като Вас намерение да опитам вегетарианския и млечния режим, но семейните връзки много ми пречат. Ний тука всички съзнаваме, че месната храна трябва да се изостави. Бог е казал на Адама и Ева да ядат всичко, което расте от земята, а само след потопа бил позволил да се яде и всичко, що се движи. Но доколко последното е казано от Бога. друг път ще приказваме. Трябва още много да изучаваме Библията, за да видим, че на евреите много пъти сатаната се е представял като Бог и е искал жертви (Молох). Имам на ръцете си един франкмасонски катехизис. последно издание на лионската мистична църква, гдето доказва някои работи, за които досега не бяхме чували и сме били приспивани.
към текста >>

Това, което зная за Адама е, че той е бил изпратен да спасява елементалите, които са били повлечени от паданието на сатаната.
Разбира се това са все компилации обяснени и преработени по нашему и по указанията на г-н Д. За „подражанието на Исуса Христа" ще говоря на кръжока да изпишат няколко екземпляра. Тая книга съм я чел. когато бях малък (католическо издание). Въпросите за Адам и Ева са мъчни. Това, което зная за Адама е, че той е бил изпратен да спасява елементалите, които са били повлечени от паданието на сатаната. Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение. Адам е бил назначен да послужи за присад на елементалната раса, но не е сполучил, а сам се е изгубил в елементала. Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная.
към текста >>

Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала.
Въпросите за Адам и Ева са мъчни. Това, което зная за Адама е, че той е бил изпратен да спасява елементалите, които са били повлечени от паданието на сатаната. Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение. Адам е бил назначен да послужи за присад на елементалната раса, но не е сполучил, а сам се е изгубил в елементала. Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е. която го спаси след второто му падение със земната Ева). Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице. Протестантите са много в голямо заблуждение по тоя въпрос.
към текста >>

78. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Баба ми, ние нямаме пейки, стоят на камъните, такива обли, седи отвън на камъка и аз играя на дама с децата на улицата и виждам мащехата отдалече върви отстрана и в конвой отпред, отзад и отстрани, а в средата баща ми.
Добре, ама като отивах там, те един път ме посрещат, друг път: „Махай се от тука." Един път захвърли подир мене котлето с яденето. „Махай се от тука, да се махаш, ще те пребия като баща ти." И аз така изпищях и взех да викам: „Тате." И той вика: „Какво искаш от детето бе, какво си такова говедо." Него ден бяхме чули, че той жестоко е бит, баща ми, на цимента там. Охкал, пъшкал. И така. Както и да е, и оттам са го преместили в горни казарми някакви- си и един ден, а там вече не позволиха да му се носи храна, но един ден го връщат към долните казарми, верятно когато ще го убиват, и понеже ние сме на главната улица, минават покрай нас. Баба ми, ние нямаме пейки, стоят на камъните, такива обли, седи отвън на камъка и аз играя на дама с децата на улицата и виждам мащехата отдалече върви отстрана и в конвой отпред, отзад и отстрани, а в средата баща ми. Викам: „Бабо, бабо, татко, татко си иди." И тя стана, като смята, недовижда жената, да му отвори портата, да го посрещне. А той като наближи портата, хвърли си черджето, което бяхме го занесли и отмина и аз потичах подир него, така исках да го прегърна, нали баща. Той извърна главата си и няма да забравя, покапаха сълзи... Не мога да забравя тоя момент. Все е пред очите ми. И всякога, когато се сетя за него, ме парва тая сълза.
към текста >>

79. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

И казва, пък аз елегантно облечена, един казва: „Тая буржоазна дама що търси между нас?
Няма никой и двама по- възрастни по на четиридесет години грабнали по един стол да се бият. И аз наблюдавам. Аз идвам елегантно момиче с фини етикеции и т.н., от Букурещ възпитана и това нещо за мене беше ужас. Как така, да се бият и защо ме води този човек тука? А той ме пусна в тая стая и си отиде. И казва, пък аз елегантно облечена, един казва: „Тая буржоазна дама що търси между нас? " Казват: „От къде си? " Аз казвам: „От еди-къде си." - „Седни" - викат там. Ама така някак-си неодобрително. „Ти разбираш ли, че най-напред трябва да ги организираш и после да ги просветиш, кой ще ти дойде единен? " - „Как ще ги организирам, без да ги просветя, бе, нали трябва да им кажа в името на какво трябва да ги организирам, че тогава да ги просвещавам другите." И за това нещо стълкновение.
към текста >>

Тя пише на сестра си Донка: „Кажи на Мими, (Мими ми викаха тогава), Рокфелер търси едно момиче, чисто като Мими и ако иска да стане „дама компани", нали, ще пътува с нея навсякъде и т.н., ще изучи език и това.
М.Г.: На „Сердика" 3. Най-големият салон. И вече минавах за румънска специалистка и т.н. Там идваше една Донка Багрянова, имаше сестра Вера Багрянова, която взема конкурс по английски език, току-що завършила в Симеоново на Рокфелер и замина за Калифорния. Сега искам да кажа съдбата какво нещо е. Тя пише на сестра си Донка: „Кажи на Мими, (Мими ми викаха тогава), Рокфелер търси едно момиче, чисто като Мими и ако иска да стане „дама компани", нали, ще пътува с нея навсякъде и т.н., ще изучи език и това. Кажи й, казва, на Мими да се съгласи. Тя я знам, че обичаше да пътува." Аз често пътувах до Букурещ и Донка ми каза: „Виж сестра ми пише така и така. Искаш ли? " А сега другарите комунисти ме впрегнаха там и веднага искат да ме включат в комсомола, нелегалния комсомол. Дотогава се минаваше НРПС, РП, Ремса и тогава влизаш в комсомола.
към текста >>

И аз един ден, като не знаех нищо, разбира се, всичките тия неща сега започва в мене борба - да ида ли аз „дама компани" на Рокфелер или да вляза в Комсомола?
А Ремса е Работнически Младежки съюз. В.К.:Да. И след това? М.Г.: А след това е Комсомол - Комунистически младежки съюз. В.К.: Той е нелегален. М.Г.: Нелегален, който ръководи Ремса, който ръководи и НРПС и т.н. И аз един ден, като не знаех нищо, разбира се, всичките тия неща сега започва в мене борба - да ида ли аз „дама компани" на Рокфелер или да вляза в Комсомола? Определиха ми вече, че ще влизам в Комсомола, чрез едно бръснарче, поет, много красиво момче беше, което каза, че мога да влеза аз в Комсомола, да прескоча Ремса, защото съм отвержена, защото съм силна, защото съм изпълнителна и т.н. Проверили ме някак-си. И аз се борих три дена и отказах да бъда „дама компани" на Рокфелер. В.К.: Но това на дъщеря му, на съпругата или на него? М.Г.: На съпругата.
към текста >>

И аз се борих три дена и отказах да бъда „дама компани" на Рокфелер.
В.К.: Той е нелегален. М.Г.: Нелегален, който ръководи Ремса, който ръководи и НРПС и т.н. И аз един ден, като не знаех нищо, разбира се, всичките тия неща сега започва в мене борба - да ида ли аз „дама компани" на Рокфелер или да вляза в Комсомола? Определиха ми вече, че ще влизам в Комсомола, чрез едно бръснарче, поет, много красиво момче беше, което каза, че мога да влеза аз в Комсомола, да прескоча Ремса, защото съм отвержена, защото съм силна, защото съм изпълнителна и т.н. Проверили ме някак-си. И аз се борих три дена и отказах да бъда „дама компани" на Рокфелер. В.К.: Но това на дъщеря му, на съпругата или на него? М.Г.: На съпругата. Тя търси младо момиче, чисто момиче, нали така. А въпроса с чистотата на момичето в „Анани", фризьорския салон, бе необикновен. Един ден, после ще продължа за комунистите, един ден хващат две чирачки в „Анани", в гората и се оказа, че са болни от трипер.
към текста >>

80. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

„Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада.
Но идва леля ми. И там двойни решетки така, на разстояние. Казва: „Милка, тука ли трябваше да те видя? " - „Ти нали искаше по барикадите да ме видиш? Защото ето при тебе какво научих." Рада ме инструктира отвътре. „Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада. Викам: „Ти какво ме научи, да избирам вината и това, онова." А това е истината. И леля ми вика: „Как можеш така да говориш с мен? Аз за това ли те отгледах? " Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи. „Помниш ли в затвора какво ми каза?
към текста >>

" Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи.
Защото ето при тебе какво научих." Рада ме инструктира отвътре. „Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам Рада. Викам: „Ти какво ме научи, да избирам вината и това, онова." А това е истината. И леля ми вика: „Как можеш така да говориш с мен? Аз за това ли те отгледах? " Викам: „Ти си една буржоазна дама." И тя дълго време ми повтаряше тия думи. „Помниш ли в затвора какво ми каза? " Та така е с леля ми, нали, и с нея не можах да се разбера. В.К.: Да, събитията вече са сгъстени. М.Г.: Не, искам и друго да кажа. Понеже по нашия процес можехме да се пишем така лъжесвидетели за „X" и за „У", за да излезем навън в града и ако можем някой вестник скритом да вземем, нещо... Защото туй ни интересуваше нас, нали, или някоя парола, или нещо така да пренесем вътре в затвора.
към текста >>

81. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя.
И аз отивам по тоя повод, в една барака зад Паша живееше, и това е. Та Катя беше в тоя смисъл, тя пееше хубаво. Тя разправяше един случай с Учителя, когато й дал - на Паша разправяше и аз бях там - „Запали се огънят". Учителят играл пред нея с движение, как да го направи и е пял, нали. И тя вика нямаш представа с каква красота, с какви жестове красиви, нали така, както е дал така „Запали се огънят", сложи се трапезата, както се е дала песента. А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя. Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво. Най-после си намери работа в Трън ли, къде беше. В.К.: В Трън.
към текста >>

82. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара.
В коя къща ще го настани? И при това безопасно ли е това слънце с всичките тези свои служащи - ако дойде на гости какво би станало с вас? Значи това слънце трябва да се смали за да ви дойде на гости. За да ви дойде на гости трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица да го турите на масата и да се разговаря с тебе. В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува.
към текста >>

Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини.
В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува. Ако земята упорствува, т. е. твърда, наливате малко вода и тя се размеква. Тази година българите казват: „Тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор". На всички нас стана мъчно.
към текста >>

83. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

ТОМ 15

И затова тя го препоръчва, като действуваща придворна дама, да бъде за съветник на цар Борис.
Тя е, която препоръча Лулчев на цар Борис да му бъде съветник. Лулчев, често е ходил при тях и със своята голяма начетеност, на ред разисквания и въпроси е направил силно впечатление, като рядко интелигентен човек и с големи знания. Така тя го препоръчва на цар Борис за негов съветник. Лулчев беше казал някакво предсказание и пророчества за Борис и то се сбъднало. Това направило впечатление на всички. И затова тя го препоръчва, като действуваща придворна дама, да бъде за съветник на цар Борис. Направихме обиколка на околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена „Широка поляна" и на „Шумнатица". Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен.
към текста >>

84. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята.
Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята?
към текста >>

85. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?...
Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата. ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942.
към текста >>

Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!...
• София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук.
към текста >>

Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена").
Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос.
към текста >>

Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит").
Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си?
към текста >>

"Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват".
Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар.
към текста >>

Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек.
Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" {Лука - 1; 33).
към текста >>

"Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15).
За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следов., в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Св. Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения".
към текста >>

Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения".
"Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Св. Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27).
към текста >>

86. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Сутрин, докато се съмне, ние да сме почистили дама, да сме очесали говедата, да сме донесли от плевнята слама, да сме постлали суха слама под добитъка, за да могат да лежат и си почиват говедата.
Прясната говежда тор тежеше много. Брат ми товареше по много и аз не можех да издържа. Слагах да си почина, а той ме биеше и искаше на един солук , без почивка, да изнасяме таргата на горния край на градината. Всяка сутрин съседите ни слушаха, като се караме и бием. Баща ни ни събуждаше рано, към три-четири часа. Сутрин, докато се съмне, ние да сме почистили дама, да сме очесали говедата, да сме донесли от плевнята слама, да сме постлали суха слама под добитъка, за да могат да лежат и си почиват говедата. Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи. Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата.
към текста >>

Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта.
Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи. Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта. Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам. Понякога играехме вън на криеница. Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади. Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали.
към текста >>

Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам.
Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта. Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам. Понякога играехме вън на криеница. Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади. Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали. Ние се защищавахме и не давахме други деца да ни бият.
към текста >>

87. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед.
Речта й продължи дълго време. Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа. Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед. В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо. Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата. Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и биволиците в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия.
към текста >>

88. 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО

Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля.
Прогимназиални учители бяхме шест души, Никола Генев бе директор, Невена Петкова от Попово, Мома Колева, Стоян Пейков, Христо Станев и Петър Иванов. Водишката учителска колегия бе прочута със заслуженото си име „пиянската колегия". Поръчваха в задните стаички на някоя кръчма да им приготвят печено агне и вечер гуляеха до среднощ. Поканиха една вечер и мене на гуляй. Като се наядоха, започнаха да пият вино. Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им.
към текста >>

Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока.
Водишката учителска колегия бе прочута със заслуженото си име „пиянската колегия". Поръчваха в задните стаички на някоя кръчма да им приготвят печено агне и вечер гуляеха до среднощ. Поканиха една вечер и мене на гуляй. Като се наядоха, започнаха да пият вино. Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха.
към текста >>

89. 69. ОЩЕ ЗА ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА ОТ СЛИВЕН

ПГ: Изобщо у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено.
Същото и за мъжете, казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва: да направиш добро на еди-кой си." И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите. И аз, понеже си спомних, че аз накарвах баща ми да ме бие много пъти... И брат ми също ме биеше, защото не слушах вечерно време, нали трябва да насека дърва за джамала. (Джамал казвахме на печката, която е направена с керемиди.) И изобщо, имаме и 17 говеда, имахме два коня, имахме биволица, дамът ни е голям и много пъти, като не сме почистили хубаво на добитъка, то после ни биеха. ВК: Много бой си ял. ПГ: Изобщо у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии. И всичкото това на мене много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха. Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва - трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка.
към текста >>

ПГ: И след известно време аз започнах: вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил.
И всичкото това на мене много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха. Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва - трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка. ВК: И после вече ти се промени, почна да слушаш. ПГ: И след известно време аз започнах: вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил. Започнах да слушам. Мина около една седмица ли, десет дена ли минаха, и слушам: баща ми и майка ми сутринта рано се събудили и си приказват под юрганя. Ама ние бяхме осем души, та юрганят беше от единия край на стаята до другия. И си казват: „Абе, известно време Пеню не го караме, сам се сеща, насича много дърва, донася слама да постели на добитъка, нощно време да не лягат на земята, от плевнята от пода, изобщо синът Пеню се промени вече, да."
към текста >>

90. 1934 година

Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита.
Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл.
към текста >>

91. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея.
И че най-чистата атмосфера е тая на любовта, най-здравословните условия са пак в нея. Всичко ще премине, но любовта вечно пребъдва. Любовта не се сърди, не се гордее, не завижда, не се превъзнася, всичко търпи, на всичко хваща вяра. Семейството, любовта на майката към детето е мярка и може да даде идея какво нещо е да работиш от любов за народа. И така, ред много и много мисли минаха през ума ми, които не съм в състояние да напиша и възпроизведа. Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея. И най-после - „Благословение на труда". „Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека. Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. Духът е източник или носител на живота. Дето се явява силата на човека, там се явява духът.
към текста >>

92. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш?
Ето, заобикаляйки разните прясно изработени високи циментови изработки, които бяха разхвърляни на разни страни, налетях на Водичани: Нену Цонев, Петър Йорданов Митовчето и много други, с които започнах да правя „здрасти" и те ме разпитват как съм попаднал тука, из тия бетонени заводи - изработки. Те стояха като че ли пред някаква сграда и чакаха нещо. Ето, един държи църковна хоругва с образа на Свети Никола с бяла брада и златна корона. Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш? " Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира.
към текста >>

93. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти.
Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У." Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена.
към текста >>

94. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Млада черноока дама, пълна, жизнен темперамент, с глава, прилична на луна, се приличаше на пясъка.
Докато се разсъмне, копирах около 30 картички. След като почистих стаята, от 8.30 ч почнах да си правя слънчеви бани и четох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Самовъзпитание". От изток духа топъл, на суша вятър. Съвсем ясен и горещ слънчев ден. Към 3 ч след пладне отидох на плажа на р. Ибър. Млада черноока дама, пълна, жизнен темперамент, с глава, прилична на луна, се приличаше на пясъка. След това стана и влезе във водата и с крадлив поглед правеше движения, за да покаже грациите на тялото си - големи гърди и пълни бедра. Седна после пак на пясъка и хвърля мили очи. След това ние с медицинските фелдшери си тръгнахме. Тя ни изпревари и си отиде. Минавайки, без да знаем, покрай нейната къща, тя излезе на стълбите и гледайки ме съсредоточено, но аз не се запрях и не й дадох аванс за разговор и си отидох в казармата - земеделското училище.
към текста >>

95. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Прегрешението на Адама е повръщането му в едно първобитно състояние.
Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд и стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. Хората излязоха от едно животинско състояние. Прегрешението на Адама е повръщането му в едно първобитно състояние. Там е грехът на Адама. Върху животинското естество се присади човешкото естество. И повръщането на човека към животинските желания. Грехопадането стана с раздвояване на половете у човека. У животните полът вече беше раздвоен, а у човека не беше раздвоен.
към текста >>

Там е грехът на Адама.
Например: бързане, изтощителен труд и стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. Хората излязоха от едно животинско състояние. Прегрешението на Адама е повръщането му в едно първобитно състояние. Там е грехът на Адама. Върху животинското естество се присади човешкото естество. И повръщането на човека към животинските желания. Грехопадането стана с раздвояване на половете у човека. У животните полът вече беше раздвоен, а у човека не беше раздвоен. Мъжкият и женският принцип бяха в едно, а при грехопадането мъжкият принцип се раздели от женския принцип.
към текста >>

96. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Например буболечицата влиза във водата от мухите, волът влиза гонен в дама от големите горещини и пр.
Не декламирайте старите работи, онова, което се е говорило в миналото. Всичкото зло все от любов се върши. Вълкът изяжда овцата от любов. Човекът пие виното от любов. Това, що сте направили, от немай-къде си го направил. Например буболечицата влиза във водата от мухите, волът влиза гонен в дама от големите горещини и пр. За великата жертва, която природата ти прави за теб, ще благодариш за тия блага. Има правилна любов на надеждата, има правилна любов на вярата и има правилна любов на любовта. Детето обича майката за млякото, за това, което му е дала. Човек обича някого, ако е дал нещо за него. Радваш се за онова, което си разбрал и скърбиш за онова, което не си разбрал.
към текста >>

97. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.