Търсене в текстове за 'Дама'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 72 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла.
лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
към текста >>

2. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията.
към текста >>

3. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън.
" На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада.
към текста >>

5. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека.
СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека. От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането.
към текста >>

6. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето, в залата влиза една дама - стройна, величествена.
ФИЗИОГНОМИЧНА КАРТИНА Вие сте в една концертна зала. Посетителите прииждат, те нахлуват ту като мудни, ту като забързани вълни. Залата започва да пъстрее, да оживява, да шуми, да се вълнува. Ето, в залата влиза една дама - стройна, величествена. Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка. Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри.
към текста >>

Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк.
Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
към текста >>

Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае.
Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно.
към текста >>

На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува.
Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава.
към текста >>

Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама.
И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!
към текста >>

След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни.
Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала! " - си помисля той.
към текста >>

В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената дама, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин.
Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала! " - си помисля той. В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената дама, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин. На символичния език на типологията, това са основни морфологични типове, на които - както се установява от дълги наблюдения - човечеството се разпада. И вгледан в основните форми на отделните типове, погледът му бързо проследява чело, вежди, очи, нос, уши, устни, брада, мъчи се да улови формата на ръката, на пръстите. Защото за характеролога това е символичният език на природата, по който той разчита характера на тия хора, техния темперамент и натюрел, техните стремежи и предразположения Пред неговия съзерцателен поглед започват по-ясно или по-смътно да се очертават и главните линии на тяхната съдба. Но ето, на естрадата се изкачва артистът - пианист-виртуоз. Той сяда при рояла.
към текста >>

7. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие.
Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри.
към текста >>

8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа".
И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н. И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора.
към текста >>

9. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година).
Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Тарс, Киликия. Учил се е за равин в Иерусалим, в училището на Гамалиеля. Там е усвоил, между другото и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ мисионер, да си вади сам хляба. (В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей-хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
към текста >>

Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
А първосвещеникът попита: Така ли е това? А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък.
към текста >>

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>

Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите.
Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш.
към текста >>

3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
„А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя?
към текста >>

Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството.
Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза.
към текста >>

Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск.
Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар.
към текста >>

Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна.
Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя.
Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме? Някой може да възрази, че това е вече прекалена и превзета хуманност. Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме! Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето. Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на жестокост ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората. Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху смисъла на повечето от детските стихотворения и песнички. „Във всички почти от тях" – казваше ми той – „четем думите": „берем, берем", „късаме, събираме" и пр., и никъде няма „садим" „поливаме" „копаем".
към текста >>

11. ПО КОЛЕЛБОТО НА ЗОДИАКА . ОВЕН. - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Някой идва с дамаджана.
Ти обичаш някого; той ти е направил едно добро в миналото, Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта. И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота. Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш. Толкова, колкото събира шишенцето. Някой идва с дамаджана. Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост. Човек е свободен да обича или не, но ще има резултатите на едното или другото. Когато обичаш, ти се ползуваш. И онзи, когото обичаш, се ползува, ако правилно оценява твоята любов.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос.
Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа. На младини приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел).
към текста >>

13. Пролетен излет - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някой идва с дамаджана Туряш му много.
Това, че хората се обичат, е от далечното минало. Ти обичаш някого, той ти е направил едно добро в миналото. Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш? Толкова, колкото събира шишенцето. Някой идва с дамаджана Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост. Човек е свободен да обича или не, но ще има резултатите на едното или другото. Когато обичаш, ти се ползуваш. И онзи, когото обичаш, се ползува, ако правилно оценява твоята любов. Да обичаш, това е най-голямата привилегия, която можеш да имаш.
към текста >>

14. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет.
Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано.
към текста >>

16. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина?
Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи.
към текста >>

Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама.
Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи. Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война.
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт. който дойде в рая. задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал.
към текста >>

задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал.
на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт. който дойде в рая. задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал. И, според закона на школата, Бог ги облече в лоши дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черния адепт. И каза им Господ: „Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител“. И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крещи той из улиците прави калабалък само, ала като се върне у дама си не гощавка го чака, а сух комат.
Хванал се веднъж на хорото — както му свирят, тъй ще играе. Засвирят ли му на война — на война играе. А ти я знаеш каква е тая игра — играчка — плачка. Засвирят ли му на весело хоро— хоро играе. Тича като луд по улиците, блъска се, зяпа, вика „ура“, макар че понякога червата му куркат от глад. Крещи той из улиците прави калабалък само, ала като се върне у дама си не гощавка го чака, а сух комат. Но с този акт много има да гложди и жвака коравите залъци. Изведнъж дедо Благой се замисли и замълча. После дигна глава, в очите му нещо светна и той заговори. — Спомних си за две съседски семейства. И двете бяха заможнички.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

загряването на сока до 75-80°С чрез специални апарати и запазването му в специално приготвени съдове: дамаджани, бутилки, бъчви и пр.
Този начин, обаче, е обект на едри капитали, индустриално производство. Но той трябва да се насърчава от всички обществени фактори у нас, защото именно той е и ще бъде един от най-добрите и сигурни отдушници на кризата и винарството. У нас има до сега три фабрики за сгъстяване на гроздов сок: в София, Нова Загора и Трявна. Необходимо е обаче да се намери външен пазар и да се разшири вътрешния такъв за производството им, за да възникнат много такива фабрики. Като най-добър начин, обаче, за нашето дребно собственишко лозарство е пастьоризирането, т. е. загряването на сока до 75-80°С чрез специални апарати и запазването му в специално приготвени съдове: дамаджани, бутилки, бъчви и пр. По този начин гроздовия сок се запазва сравнително лесно при малки разходи и най-важното за дълго време — за през цялата година, па и с години. А хранителната му стойност се запазва почти напълно, защото загряването става не на прям огън, а чрез водно баня, бързо, в затвореното пространство, и само при 75 —80°С. По отношение на този начин смеем да кажем, че сме направили първата солидна и сигурна стъпка. И надяваме се. че тази година с подобренията, които ще се внесат в това производство, ще се сложи гранитна основа на едно народно производство на гроздов сок за през цялата година, което производство, уверени сме, ще измести старото — алкохолното и ще донесе здраве на народа ни и благосъстояние на лозарите. М.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог извади Ева от реброто на Адама.
Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина. Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки.
О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва! О, Слънце на вселенския Огън, — Свидетел на Истината Нина Рудникова Аура на предметите Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция. Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие. Тя е често изтъквана и от сензитивите, които изпитват, в присъствието на известни лица, едно чувство на задоволство или пък на неприятност, на които не могат да се противопоставят. Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки. Това явление понякога е толкова силно, че я заставя да напусне мястото или да се сбогува внезапно с тези, с които разговаря. Знае се също, че някои предмети също така могат да излъчват доловими влияния при същите условия, разливайки наоколо си различни ефекти. Тяхното немедленно или по-бавно въздействие, вредно или благотворно, се отразява върху нашата психика с различна сила; то се проявява според степента на нашето противодействие или на нашата възприемчивост. Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души.
Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос.
към текста >>

Христос с Адама беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си.
След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Никой да не се извинява, че имал някаква слабост. Сега паралелът е от космичния човек към индивидуалния човек. Христос с Адама беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си. И ако вие жените не разбирате мъжете си и грешите като първата жена, ще разпъват мъжете ви и Христос заедно с тях. Когато жените не разбират мъжете си, в тях е Христос, който се мъчи. Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество.
към текста >>

Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва.
Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва. Господ каза: Щом гарантираш за него ще му дам една другарка. Но като съгреши Господ каза: Сега аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани. Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала.
„Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си. В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица. Аз въздишах за нейното приятно присъствие, но тя не беше там. Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си.
към текста >>

В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица.
Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си. В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица. Аз въздишах за нейното приятно присъствие, но тя не беше там. Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си. Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете. Отстраних леко завесата за да погледам моето съкровище.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава.
В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне. Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил. Да кажем, някой мислят, че не с достатъчно учени, и са недоволни от това; други са недоволни, че не са достатъчно силни, красиви, практични и пр. Престъплението на Ева произтече именно от това, че тя беше недоволна от оня възвишен свят, в който се намираше, и пожела да влезе а един свят с по-голяма широта. Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. И това, което Ева някога направи, вие го правите сега. Някой, само ви бутна и веднага ставате недоволен, това е по атавизъм. Мнозина искат да изучават другия свят, но за това се изисква да бъдете умни. Ако отидете с това съзнание нищо няма до видите, или ако видите, може да паднете в изкушение. Онзи свят е красив, но и в най красивия свят има възможности за изкушения.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма.
Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията.
В тази книга аз допусках, без да кажа това тъй категорично, както правя това тук, че съществува едно шесто чувство, т. е. едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Всеки ден обаче доказателствата се увеличаваха. Те образуваха един толкова внушителен сбор от наблюдения и експерименти, че на Международния Конгрес на физиолозите в Единбург аз можах да представя фактите пред стеклите се хора на науката като една нова и твърде важна глава във физиологията. Лична опитност на автора на книгата Измежду многобройните и разнообразни случаи на проява на шестото чувство, които Шарл Рише дава в своята книга, има и няколко такива лично преживени от него, от които ние тук даваме три случая: А. Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки. Тогава, естествено, без да й кажа защо, аз я замолих да ми разкаже своя сън. Ето текстуално нейните думи: „Това бяха по скоро две змиорки, отколкото две змии. защото аз видях техния бял корем и тяхната лепкава кожа и си казах: не обичам много тези животни, обаче неприятно ми е когато виждам да ги измъчват.“ И тоя сън беше чудно подобен на това, което аз бях правил вечерта на 1 декември. Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая.
Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов.
към текста >>

Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса.
А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов. Дето няма светлина, няма никаква любов.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е.
силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот. Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама.
то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“.
към текста >>

А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох.
Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От Адама до сега хората все умират.
От голям зор е научил той бягането. И човек също така от голям зор се е научил да мисли. И само когато ви гонят и никой не може да ни избави от това, което ще ви дойде до главата, само тогава ще се научите да мислите. Вие искате да ви избавят от това, от което няма нужда да ви избавят. За пример, вас ви е страх, че ще умрете, а това ще ви дойде до главата. От Адама до сега хората все умират. След като съгреши човек, смъртта влезе в света. И от времето на Адама който живял 900 год., годините на живота са се все намалявали, докато днес човек може да умре още в първата годи на след раждането си. Сега хората живеят най-много до 120 години. Рядко се намира някой да надхвърли тази възраст. След тази възраст, човек непременно умира.
към текста >>

И от времето на Адама който живял 900 год., годините на живота са се все намалявали, докато днес човек може да умре още в първата годи на след раждането си.
И само когато ви гонят и никой не може да ни избави от това, което ще ви дойде до главата, само тогава ще се научите да мислите. Вие искате да ви избавят от това, от което няма нужда да ви избавят. За пример, вас ви е страх, че ще умрете, а това ще ви дойде до главата. От Адама до сега хората все умират. След като съгреши човек, смъртта влезе в света. И от времето на Адама който живял 900 год., годините на живота са се все намалявали, докато днес човек може да умре още в първата годи на след раждането си. Сега хората живеят най-много до 120 години. Рядко се намира някой да надхвърли тази възраст. След тази възраст, човек непременно умира. Къде ще отидете след смъртта си — казват — в онзи свят. Че къде е онзи свят и как ще живеете в него, като нямате тяло и органи?
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това отношение у Адама имаше една хубава черта, за която заслужава уважение.
Затова трябва да изучавате всички съвременни науки, защото те поучават онези сили, процеси и закони, които работят във видимия свят и в нашия организъм. Вие не трябва да бъдете като калугерите, да бягате от живота и от знанието. Мнозина стават калугери, като мислят, че като се скрият там. ще разрешат въпроса с жената. Всички калугери бягат от жените. В това отношение у Адама имаше една хубава черта, за която заслужава уважение. Той беше доблестен. Той казваше за Ева: Добра или лоша, аз я изисках от Господа и затова не я напущам. Аз ще отида с нея, и, каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. В който ден Адам беше готов да се пожертва за жена си, в този ден Господ каза: Понеже ти се пожертва за жена си, и аз ще се пожертвам за тебе и за нея. Наистина, ако човек не е готов до се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове.
Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разговорът продължавал все на тази тема, докато коларят вкарал Алча в дама, а колата бутнал под саята.
И да дойде, ще се отврати. Тя прилича на вода: като нея търси свобода. Затвори вода в стомна, тя ще се вмирише. А любов при тирания, ни се „Казва, ни се пише. Кон кола не може да обича, колкото и да се врича. Разговорът продължавал все на тази тема, докато коларят вкарал Алча в дама, а колата бутнал под саята. Рано сутринта коларят на незнайни пътници продал колата, за да отпътуват някъде далеч зад планината. Алчо чул и хубаво разбрал. Дори гласът на сетното сбогуване в ушите му най-ясно прозвучал, но клетникът не отговорил, а се престорил на заспал. ___________________ Любов където посети, Раздяла вече няма; Семейство в светлата любов, е ангелска поема. Дядо Благо
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-големи количества се приготовляват чрез специални апарати, каквито може да има всяка кооперация или въздържателно д-во, в бурета и дамаджани.
Те се наливат с шира, като се оставя 2 см. празнина, запечатват се с калай, като се оставя само една дупчица. Слагат се в казан, със сено или слама на дъното му, напълнен с вода до под ръбовете на тенекиите. Загрява се до 80 градуса за 20 минути, запечатва се дупчицата на тенекията и се долива още вода в казана да се покрият тенекиите, като се вари още около 40 минути, след което се изваждат и съхраняват в хладни помещения. При разпечатване на тенекията, сока трябва по-бърже да се употреби. По-големи количества се приготовляват чрез специални апарати, каквито може да има всяка кооперация или въздържателно д-во, в бурета и дамаджани. При липса на апарати, може да се загрее ширата в двойни съдове на водна баня и преди да заври водата в казана, ширата се сваля и налива в добре очистени, за предпочитане нови, бурета или предварително затоплени дамаджани, отворите на които са запушени със специални цедки, непропускащи ферментите. 2. Гроздов мед: Това е сгъстен гроздов сок със захарност 50 — 60%. Неговото производство е по-скоро фабрична работа, но понеже се запазват в сгъстена форма всичките хранителни и полезни вещества на гроздето, и е отлична силна храна, особено за сърцето и нервната система, заслужава да се предприеме масовото му произвеждане. За тази цел може да се използват вакуум апаратите на консервните работилници. в които сгъстяването става при 45 градуса топлина.
към текста >>

При липса на апарати, може да се загрее ширата в двойни съдове на водна баня и преди да заври водата в казана, ширата се сваля и налива в добре очистени, за предпочитане нови, бурета или предварително затоплени дамаджани, отворите на които са запушени със специални цедки, непропускащи ферментите. 2.
празнина, запечатват се с калай, като се оставя само една дупчица. Слагат се в казан, със сено или слама на дъното му, напълнен с вода до под ръбовете на тенекиите. Загрява се до 80 градуса за 20 минути, запечатва се дупчицата на тенекията и се долива още вода в казана да се покрият тенекиите, като се вари още около 40 минути, след което се изваждат и съхраняват в хладни помещения. При разпечатване на тенекията, сока трябва по-бърже да се употреби. По-големи количества се приготовляват чрез специални апарати, каквито може да има всяка кооперация или въздържателно д-во, в бурета и дамаджани. При липса на апарати, може да се загрее ширата в двойни съдове на водна баня и преди да заври водата в казана, ширата се сваля и налива в добре очистени, за предпочитане нови, бурета или предварително затоплени дамаджани, отворите на които са запушени със специални цедки, непропускащи ферментите. 2. Гроздов мед: Това е сгъстен гроздов сок със захарност 50 — 60%. Неговото производство е по-скоро фабрична работа, но понеже се запазват в сгъстена форма всичките хранителни и полезни вещества на гроздето, и е отлична силна храна, особено за сърцето и нервната система, заслужава да се предприеме масовото му произвеждане. За тази цел може да се използват вакуум апаратите на консервните работилници. в които сгъстяването става при 45 градуса топлина. А за да могат да произвеждат цяла зима гроздов мед.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета.
Опитите са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. И добитите резултати са твърде интересни. В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета. И всичко това става без никакви жици и никакви апарати Само първото лице съсредоточава всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като изоставя всичките други свои впечатления и мисли само за фигурата, което нещо прави и дамата, т. е „приемателната станция“, изоставяйки, току речи, всичко друго от своето съзнание. Разбира се, при тези опити не се добиват винаги съвсем пълни резултати и има значителни отстъпления и несъгласувания. Така например на предавателната станция се предава рисунката свещ, а на приемателната станция се получава електрическа лампа. Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор!
към текста >>

И всичко това става без никакви жици и никакви апарати Само първото лице съсредоточава всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като изоставя всичките други свои впечатления и мисли само за фигурата, което нещо прави и дамата, т.
И добитите резултати са твърде интересни. В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета. И всичко това става без никакви жици и никакви апарати Само първото лице съсредоточава всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като изоставя всичките други свои впечатления и мисли само за фигурата, което нещо прави и дамата, т. е „приемателната станция“, изоставяйки, току речи, всичко друго от своето съзнание. Разбира се, при тези опити не се добиват винаги съвсем пълни резултати и има значителни отстъпления и несъгласувания. Така например на предавателната станция се предава рисунката свещ, а на приемателната станция се получава електрическа лампа. Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор! Интересни са и други някой отстъпления.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото.
Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето. Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна.
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон.
Това е писал Христос на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно с любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това? Никой от вас не може да се извинява. Какво ви струва да приложите любовта? Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Целият свят, т. е.
към текста >>

Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават.
Ако всички започнете да постъпвате съобразно с любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това? Никой от вас не може да се извинява. Какво ви струва да приложите любовта? Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Целият свят, т. е. цялата земя е станала гробница все на разумни същества.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-добре построен по ум, по сърце от Адама нямаше.
Той имаше всичките плодове на разположение. Пък имаше и отлична жена. Отгде дойде грехът в рая? Какво й липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа. Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея, да й покажа какво да прави Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият свят одобри поведението на Ева Той пожела да отиде с нея, да я избави от страданията, които ще я сполетят. От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота. И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истиността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който сте имали от времето на Адама до днес …“*) Пролет е!
Чуйте думите на Учителя! На езика на душата ви се говори: „ … 1939 година е епохална. Желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Вие сте работили стотици години именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия. който сте имали от времето на Адама до днес …“*) Пролет е! Да хвърлим старите дрехи Да облечем новата премяна на душата! Да облечем премяната на Любовта. На Новата Любов! . . Колко душно, и тежко, и студено беше през зимата!
към текста >>

Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. „Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света“. ОТНОВО Отново лазурно небе се усмихва и слънчевий диск се на север стреми, отново в простора безбрежно се носят обилните струи на радост и мощ. * Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство свято отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар. * Тъй всяка година и много години Ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга — да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей. S.
към текста >>

Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича.
Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.
Близнаци - страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франсиско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар.
. . Колко жалко е, когато журовете, приятелките, театрите и пр. забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . . Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах. През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички. Питат го, защо плаче, но той не може да задържи буйно бликналите си сълзи и моли да го оставят сам. Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува: — О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка! — Защо, нали и ти имаш?
към текста >>

Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува: — О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка!
Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах. През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички. Питат го, защо плаче, но той не може да задържи буйно бликналите си сълзи и моли да го оставят сам. Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува: — О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка! — Защо, нали и ти имаш? — пита зачуденият му приятел. — О не, аз нямам майка . . . у дома има една дама от висшето общество в безукоризнен тоалет и прекрасни маниери .
към текста >>

у дома има една дама от висшето общество в безукоризнен тоалет и прекрасни маниери .
Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува: — О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка! — Защо, нали и ти имаш? — пита зачуденият му приятел. — О не, аз нямам майка . . . у дома има една дама от висшето общество в безукоризнен тоалет и прекрасни маниери . . . Тази дама някога ме е родила, но за нея са съществували и съществуват балове, театри, журове . . . но не и аз. Сега във вашия дом за пръв път видях какво значи да имаш майка .
към текста >>

Тази дама някога ме е родила, но за нея са съществували и съществуват балове, театри, журове .
— пита зачуденият му приятел. — О не, аз нямам майка . . . у дома има една дама от висшето общество в безукоризнен тоалет и прекрасни маниери . . . Тази дама някога ме е родила, но за нея са съществували и съществуват балове, театри, журове . . . но не и аз. Сега във вашия дом за пръв път видях какво значи да имаш майка . . . И младежът отново се залива в сълзи .
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал.
Тя си казва: Тази философия, която Адам създаде. няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия. Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа. Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със събиране. Като се изпразни чувала на човека, става му леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна, като тебе, тя ще събира. И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце.
към текста >>

Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо.
Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със събиране. Като се изпразни чувала на човека, става му леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна, като тебе, тя ще събира. И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят.
към текста >>

Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив.
Като опитате, и вие ще се убедите в моите думи. Но вие се питате, по кой начин животът може да стане щастлив. Всички хора са създадени щастливи. Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи след като раздаде всичко, и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи, наистина животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия, Бог или природата, е определила на всеки човек достатъчно.
към текста >>

45. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години.
Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане.
към текста >>

Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години.
Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа.
към текста >>

Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години.
За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество.
Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото.
към текста >>

47. -

Благородството на Адама ето къде е.
В света две воли създадоха отстъплението. Първата жена, чрез своята воля яде от забранения плод и направи престъпление. То е женското престъпление. След туй мъжът и той яде. То е мъжкото престъпление в света. Благородството на Адама ето къде е. Седи той и като видя, че тя направи една погрешка, той каза: Без нея в рая не мога да остана, безмаслен е животът ми. Сега аз искам да примиря противоречията. В жената се заражда едно чувство да поправи своята грешка. Всичките раждания и пререждания, на които тя е подложена, то е един закон за изправление на онова далечно минало престъпление, за нарушението на един Божи закон. Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия.
към текста >>

48. -

Заради недоволството на Адама.
Всичко това е добро. Тези неща може да са като на представление. Представлението не е живот, то е сянка на живота. Та ние трябва да благодарим за онова, което е станало, понеже се стремим към онова, което не е станало. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Когато Бог прекара всичките животни пред него този учен човек им тури на всичките имена. Животните минаха две по две, мъжко и женско. А той беше сам. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“.
към текста >>

И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати.
Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море. Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: като е дал на животните другарка, Господ ще даде на мене нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и си мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева.
към текста >>

Сега Бог ще направи Адама от друга кал.
Туй трябва да го вярвате. Ако имаш една другарка, в която Бог живее, ще я оставиш свободна. А ние, от сегашното си гледище, как смятаме, че ще живеем в бъдеще? Сега както сме направени, ще грешим, както грешат хората. Материята, от която сме направени, е кал. Сега Бог ще направи Адама от друга кал. Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Трябва сега всички така да се родят. Та ние трябва да възприемем любовта. Защото, ако не я възприемем, не можем да бъдем родени от Бога. Като се родим от любовта, ще бъдем свободни от греха.
към текста >>

49. -

Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос.
Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите.
към текста >>

50. -

Лондон Студентката по химия, Вики Баум Четирите конника от Апокалипсиса, Бласко Ибанес До Адама, Дж Лондом Ингебор, Келерман Малката стопанка на голямата къща, Дж.
Кюнин Неспокойно сърце, Ст. Цвайг Насрещен вятър, Мар. Грубешлиева Берта, Фани Хърст Градът без тайни, Вики Баум Без догма, Хенр. Сенкевич Евсей Климков, Максим Горки Изгнанница, Пърл Бък Кралят на автомобилите, Ъптон Синклер Гвади Бигва, Лео Киачели Край ледниците, Г. Будковски Алексей Жмакин, Юрий Герман Мартин Идън, Дж. Лондон Студентката по химия, Вики Баум Четирите конника от Апокалипсиса, Бласко Ибанес До Адама, Дж Лондом Ингебор, Келерман Малката стопанка на голямата къща, Дж. Лондон Сияйна зора, Дж. Лондон Морски Вълк, Дж, Лондон Петър Първи, Алексей Толстой Дванадесетте стола, Илф и Петров
към текста >>

51. -

Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде.
То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става. Ти трябва да го омесиш, да го направиш, защото този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята. Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето. Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години.
към текста >>

Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш.
Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето. Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна.
към текста >>

Подир Адама започна съкратяването живота на хората.
От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва. Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия.
към текста >>

52. -

Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая.
Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения. От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая. Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят.
към текста >>

Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт.
Пишеш, не си турил някъде „двойно е“ (ѣ). Стани и го тури. Казваш: и без е двойно може. Не може. Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята.
към текста >>

Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама.
Не може. Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята. Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други.
Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън.
възрастта на умрелия искаше да докаже, че ясновиденото лице е идентично с умрелия. Някои преживявания на Бъканъна заслужват особено внимание. Когато двама психометри влязат във взаимни сношения, те се чувстват твърде интензивно един другиго. Госпожа Б., която иначе винаги е предчувствала характерите на влизащите в къщи, преди да се докосне лично до тях, като забележила влизането в нейната къща на един ней-неприятен психометър, пожелала посетителят да не идва при нея. Това и станало. Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци.
към текста >>

Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това.
Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама.
* * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е. мъдрост (sapientia). То означава Бог първороден, преизпълнен от идеята, поради което се приписва на Сина. То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
към текста >>

— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура).
Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К. Иларионов * * * Ясновидство на едно болно момиче. — Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче.
И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът.
Още една важна бележка ще направим. На всички, които имат някои малки езотерически познания, е известно, че четирите клона на вътрешния кръст (изобразяван от човека с разпрострени ръце) трябва да се означават с буклите на тетраграмата: йод-хе-вау-хе. За йероглифическия и граматическия състав на тая свещена дума ние говорихме по-рано. Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване.
към текста >>

Дамата била много весела.
Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал. Дамата била много весела. но внезапно и прилошало. Тя извикала: „чувствам се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да диша по-леко. В няколко секунди младата жена паднала мъртва. Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се върне съзнанието.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На полунощ, когато се върнах в къщи, слугинята ме посрещна с думите: „горе, повече от три часа, ви чака една дама!
Аз се самопризнах почти в това пред бащата. С обезобразено лице той скърцаше зъбите си и крещеше: — И вие сте като всичките! И вие сте като всичките! Изтърчах на полето. Високо се оплаквах пред нямата природа, глухото небе, сияйния живот наоколо, и проклинах невъзмутимото им спокойствие. На полунощ, когато се върнах в къщи, слугинята ме посрещна с думите: „горе, повече от три часа, ви чака една дама! “ — Дама! Аз не приемам никого!.. И веднага на стълбата застана пред мене една тъмна фигура, с белеещо се лице и светли очи; не зная защо, аз й казах: — Аз съм! Извинете, госпожо, аз съм! Качих се по стълбата, воден от непознатата, влязохме в кабинета и инстинктивно затворих вратата.
към текста >>

“ — Дама!
С обезобразено лице той скърцаше зъбите си и крещеше: — И вие сте като всичките! И вие сте като всичките! Изтърчах на полето. Високо се оплаквах пред нямата природа, глухото небе, сияйния живот наоколо, и проклинах невъзмутимото им спокойствие. На полунощ, когато се върнах в къщи, слугинята ме посрещна с думите: „горе, повече от три часа, ви чака една дама! “ — Дама! Аз не приемам никого!.. И веднага на стълбата застана пред мене една тъмна фигура, с белеещо се лице и светли очи; не зная защо, аз й казах: — Аз съм! Извинете, госпожо, аз съм! Качих се по стълбата, воден от непознатата, влязохме в кабинета и инстинктивно затворих вратата. След това взех от писалищната маса лампата, и я вдигнах равно с лицето й.
към текста >>

В тишината таз дълбока, ограден от дъха на сладките аромати, от свежите росни цветенца и тревици, чиито сребристи капчици вече тегнат от ранната роса, блестяща при утринния зрак като бисери и адаманти, отражаващи в себе си белеещите се вече светливи зарици звездни.
И утринният зефир още не се е подвижил, не се е родил. Дверите царски на изток едва са открехнати и сипе се тя, зората, сребриста, светла, синя в несетна лекота. Рано е още, аз съм всред полето. Неизказана омая . . . В тишината таз дълбока, ограден от дъха на сладките аромати, от свежите росни цветенца и тревици, чиито сребристи капчици вече тегнат от ранната роса, блестяща при утринния зрак като бисери и адаманти, отражаващи в себе си белеещите се вече светливи зарици звездни. Рано е още . . . Едва нагазвам из полето, предпазливо стъпвам и пазя да не подвластя под нозете си некой цветец. А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса. В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет?
Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет? — Съвършено вярно, уважаема госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи. — На едни ваши деца? учудено и донегде уплашено, гората запита. Нима те не могат сами да си наберат? Аз мисля, че ако те знаеха колко е тук всичко хубаво, биха непременно дошли.
към текста >>

Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа!
Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар.
към текста >>

И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата.
Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>

една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата.
ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет.
към текста >>

Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария.
От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност.
към текста >>

Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата?
Той тръгнал бавно към брега и се вгледал в лицето й. Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни? Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули.
към текста >>

... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса.
Г. В. Сурия в Грац, е правил опити чрез цвЕтнитЕ навЕси на Д-р Килнер и относително възприемливостта на психогоните. Той е постигнал такива резултати, които са твърде важни за психографа. 1. Наблюдателката не знае за това, което трябва да види чрез Килнеровия навес. — Един присъстващ познат, около 40-годишен, се изправя в тъмната стая. ... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва.
към текста >>

Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите.
Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“. Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение на изследванията на Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите на мислите и специално върху светлинните действия на молитвените формули.
към текста >>

След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната.
На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“. Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение на изследванията на Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите на мислите и специално върху светлинните действия на молитвените формули. Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2. Обект за експеримента е писател Z, наблюдател е подпоручик Ф. Н. Какви мисловни форми щеше да си образува г-н Z, или пο-добре казано, на какви размишления щеше да се предаде той, това не беше известно на подпоручика, но ръководителят на експеримента (г.
към текста >>

Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2.
Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“. Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение на изследванията на Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите на мислите и специално върху светлинните действия на молитвените формули. Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2. Обект за експеримента е писател Z, наблюдател е подпоручик Ф. Н. Какви мисловни форми щеше да си образува г-н Z, или пο-добре казано, на какви размишления щеше да се предаде той, това не беше известно на подпоручика, но ръководителят на експеримента (г. Сурия) знаеше. След няколко опити с ореола писателят Z каза на наблюдателя: „г-н подпоручик, наблюдавайте по-точно главата ми, аз ще си мисля нещо“. Скоро след това подпоручикът съобщи, че вижда да се разпростират сини и виолетови облаци около главата на г-н Z и да се издига една синя топка, голяма колкото човешка глава.
към текста >>

Тази дама спада към най-сензитивните личности в смисъла на Райхенбах.
Той познава там синия конус, чиято основа се намираше на тавана. Според Ледбитър, тази форма на мисълта представлява „изслушване на молитвата“, т. е. молещия се чрез своето духовно възвисяване е построил един канал, една връзка с по-високите сфери на универсума (вселената). Чрез този канал се излива спиритуалната енергия на „Логос“. 4. Най-интересните експерименти ни се удадоха с г-жа инженер Р. Тази дама спада към най-сензитивните личности в смисъла на Райхенбах. Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми на мислите“: Щом г-н Ζ. беше почнал тихо своите размишления, нашата наблюдателка мислеше, че той движи ръката си нагоре. Обаче, г. Ζ. съобщи, че той стои съвсем спокойно. Тогава г-жа Р.
към текста >>

Понеже дамата заяви, че тези опити почнали да я изморяват, прекъснахме експериментите.
Г-н Z. каза, че те били предизвикани от трикратно тихо прочитане на католишката молитва: „Бъди поздравена Ти, Св. Дева Мария! “ — Тази молитва той повтори след това гласно и г-жа Р. вид.е пак същото явление, както по-напред. Понеже дамата заяви, че тези опити почнали да я изморяват, прекъснахме експериментите. Когато осветлихме стаята, яви се веднага фигура 12 от Ледбитъровите „форми на мислите“. Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти.
към текста >>

Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта.
Дева Мария! “ — Тази молитва той повтори след това гласно и г-жа Р. вид.е пак същото явление, както по-напред. Понеже дамата заяви, че тези опити почнали да я изморяват, прекъснахме експериментите. Когато осветлихме стаята, яви се веднага фигура 12 от Ледбитъровите „форми на мислите“. Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ.
към текста >>

бил правил само веднъж експеримент с тази молитвена формула, но с друга дама и тогава видели само розово-червени облаци.
Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z. бил правил само веднъж експеримент с тази молитвена формула, но с друга дама и тогава видели само розово-червени облаци. Г-жа инженер Р. пък каза по-сетне, че се е опитвала, дали ще може със затворени очи да възприеме некои от описаните явления, обаче, тя не могла да види нищо, щом си затворела очите. Опитите за възприемане на психогони посредством Килнерови навеси трябва да се разширят и да обхванат и картинни обекти. В виенското „Психологическо общество“ при едно такова наблюдение, покрай възприемането, което е имало за основа, може-би, един психогон, непреднамерено и неочаквано се е забелязало и следното: гледайки през синьозеления навес, един чувствителен наблюдател съобщава, че получава възприемане за зелена боя над главата на наблюдаваното лице. На това лицето отговаря: „аз мислех за една елха“.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота.
към текста >>

* И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът.
И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж.
към текста >>

А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота.
И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота. И растеше бързо Душа — Жената — Ева в градината на Бога по ум, знание и пълнота. И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него.
към текста >>

А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама.
И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл.
към текста >>

И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете.
„Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие.
към текста >>

И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама.
Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата!
към текста >>

* И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери.
Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема?
към текста >>

И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие.
И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това.
към текста >>

“ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта.
към текста >>

И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен.
„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие.
към текста >>

И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието.
И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>

И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита.
И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . . ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“. „И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“. „И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си!
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят.
На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева.
Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
към текста >>

„Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха.
Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък.
към текста >>

Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг.
При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента. В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове. От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения.
към текста >>

Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия.
Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят). К. А. Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. V.) Оглед на аспектите Ние можем сега да разгледаме аспектите в тяхното развитие поотделно. Съвпадът () означава започване на един нов цикъл: старият е завършен, — донесъл ни е своя опит и ние начеваме нов, с една реч, започва се едно начало.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дамата била много весела, но внезапно й прилошало.
подполковник — София. Сънят предсказал смъртта. В Мако (Унгария) се е случило следното: Една млада и хубава госпожа Бойер, жена на аптекар, която встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бояла, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал. Дамата била много весела, но внезапно й прилошало. Тя извикала: „чувствам се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да подиша по-леко. В няколко секунди младата жена паднала мъртва. Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се повърне съзнанието. Според мнението на лекаря, причината на смъртта била „прилив на кръвта в мозъка“.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако видим някоя дама с много заострени пръсти, къс палец и силно развит лунен хълм, трябва да бъдем сигурни, че имаме пред себе си една такава „истинолюбива" критикарка на чуждите предимства.
Характерни недостатъци, открити по женската ръка До сега наблюдавахме хирогномията на женската ръка по аналитичната метода, а сега ще се занимаем с онези недостатъци, които се срещат между женския пол и ще изтъкнем хирософичните знаци по начин, да отговорят на тези недостатъци, за да можем лесно да се произнесем при наблюдението на една женска ръка, дали този или онзи от споменатите недостатъци й принадлежи. Лъжата. Не трябва да се чудим, че този порок е толкова много разпространен, защото било е време, когато на лъжата е било позволена такава голяма свобода като обичай и тя се превърнала на „салонно изкуство“. Канят се на вечери, пикници, балове и т. н. и лицемерят с суетна радост и очарование при дохождането на някоя „приятелка“, а щом тя напусне обществото, те се нахвърлят немилостиво върху нея. Въобще не се работи с истината. Ако видим някоя дама с много заострени пръсти, къс палец и силно развит лунен хълм, трябва да бъдем сигурни, че имаме пред себе си една такава „истинолюбива" критикарка на чуждите предимства. Ако имаме още и възможността да видим и линиите на тази ръка, то ще забележим, че главната линия е къса, на много места скъсана и в средата виловидна, после тя е отделена от линията на живота, и пространството между тия две линии е изпълнено с много мрежести линийки. Всички тия знаци, както и обстоятелството, че пръстите не се допират един до други, а са много или малко разделени, дават да се разбере, че имаме работа с една жена с силно развита наклонност към лъжата. Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение.
към текста >>

Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката.
Всички тия знаци, както и обстоятелството, че пръстите не се допират един до други, а са много или малко разделени, дават да се разбере, че имаме работа с една жена с силно развита наклонност към лъжата. Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение. Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок. Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити.
към текста >>

Следователно, дама, която има дълги, кокалести и възлести пръсти, дълга първа и къса втора фаланга на палеца, с остър показалец, трябва да я признаем безсъмнено за горделива.
У някои жени гордостта може да отиде до там, че стават грандомани, слабост, която се забелязва по отчасти линираната, право издигаща се жизнена линия и по Звездичката на юпитеровия хълм. Гордостта е сама по себе си едно качество, което трябва да се счита за неразумно; обикновено се забелязва у горделивото лице, че главната му линия е къса, а това е знак на слаба интелигентност. Гордостта е винаги признак на бездарност, защото търси с надменност да покрие това, което му липсва, когато истински даровитият човек е наистина честолюбив, но по никакъв начин не е горделив. Обикновено гордостта се стреми към слава, обаче, за жалост, твърде рядко я постига. Хирософът познава това по слънчевия хълм, когато е покрит той с мрежести линии. Следователно, дама, която има дълги, кокалести и възлести пръсти, дълга първа и къса втора фаланга на палеца, с остър показалец, трябва да я признаем безсъмнено за горделива. Физиогномиката ни дава още и следните знаци за гордостта : свежо лице, хубав цвят, рязък глас и отхвърлена назад глава. Чувственост. Много вярно е казано, че чувствеността, която често се превръща до висока степен в сладострастие, е гроба на любовта. Истинската любов се привързва само към едното, на когото всецяло се доверява и за когото жертва всичко с радост. Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените.
към текста >>

Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва.
Особено това се забелязва там, дето се намира разкъсано венериното пръстенче. Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът. Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена.
към текста >>

Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти.
Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение. Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост. Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол.
към текста >>

„Един ден една дама, богато облечена и придружена от две робини, влезе в магазина ни, когато брат ми го нямаше.
Сега брат ми го замоли, и той драговолно се съгласи, да препоръчва братовата ми боя на клиентите си. Пък и боята, наистина, бе тъй хубава, че всеки, щом я видеше, веднага я предпочиташе пред другите бои. Магазинът на Саладина скоро се препълни от купувачи. Пък и неговата любезна усмивка и благи обръщения, като че привличаха толкова клиентите, колкото и червената боя, Когато аз се случех в магазина, е забелязвах, че отчаяната ми фигура и меланхолията ми отвращаваше всекиго, който ме видеше. Това още повече затвърди убеждението ми в моята злощастна съдба. „Един ден една дама, богато облечена и придружена от две робини, влезе в магазина ни, когато брат ми го нямаше. Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята китайска ваза. Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина.
към текста >>

На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици.
Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила. Аз не можах да бъда на неговото мнение, нито имам куража да изпълня съвета му. На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици. С тия пари брат ми закупи много стока. Аз съжалявах, че изпуснах щастливия случай, но се тешах пък, че грешката не е моя, а тая на участта ми, каквато е и на много хора — да не могат да решават правилно в благоприятния момент. След като той мине, аз винаги съм съжалявал, че не съм направил противното на онова, което съм сторил. Често пък, додето се още колебая, благоприятния момент е минавал. Това е, което наричам аз злощастие.
към текста >>

„Дамата, която купи вазата на брата ми, бе любимката на султана и бе всемощна в харема.
Аз съжалявах, че изпуснах щастливия случай, но се тешах пък, че грешката не е моя, а тая на участта ми, каквато е и на много хора — да не могат да решават правилно в благоприятния момент. След като той мине, аз винаги съм съжалявал, че не съм направил противното на онова, което съм сторил. Често пък, додето се още колебая, благоприятния момент е минавал. Това е, което наричам аз злощастие. Но да продължа разказа. „Дамата, която купи вазата на брата ми, бе любимката на султана и бе всемощна в харема. Нейното отвращение към мене, за дето се възпротивих на молбата й, бе тъй голямо, че тя казала на мои познати, че не ще купува нищо от братовия магазин, додето и аз работя там. Понеже не желаех да преча на братовата си работа, без да му кажа защо, аз напуснах и магазина и къщата. Не след дълго, обаче, аз огладнях. Тогава аз седнах на един камък пред вратата на една хлебарница. Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз.
В английското списание The Occult Review (кн. за месец юли т. г.) се съобщава следния интересен случай: Някой си г. Ланхам е прекарал един живот много авантюристичен, като обичал много да пътува в различни страни, а особено на Изток. Той е престоял много време в Арабия и е научил добре арабският език. През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз. Една вечер, след молитвения час, се упътил към една къща, дето го чакали, за да предаде едно много важно писмо. Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел спокойно и тихо край джамията на Омера. Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение.
към текста >>

Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск.
Когато спя, посещавам много страни. Имаше даже един случай, в който пътуването ми бе толкоз уморително, че, като се събудих, почувствах се много изтощена и боледувах повече от една седмица“. — Можете ли да ми кажете, какъв бе тоя случай? запитал я Ланхам. — От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше. Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск. Срещата му с момата обяснила всичко. Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. Понятия, необходими от становището на модерното естествознание. Преведе от немски Cт.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само няколко деня след като бях продал дрехите, един търговец от Дамаск, който бе купил от тях два чифта, ме срещна и много тъжен ми каза, че двете му робини, които облекли дрехите, тежко заболели.
Мурад-Нещастникът (продължение от кн. III) На следния ден аз се отправих към пазаря. След като изложих стоката си, явиха се много купувачи. Още рано след обед сандъка ми бързо се изпразни и кесията ми се напълни. Печалбата от тия дрехи бе тъй голяма, че не можах да се начудя, как Ракуб се съгласи да ми ги отстъпи. Само няколко деня след като бях продал дрехите, един търговец от Дамаск, който бе купил от тях два чифта, ме срещна и много тъжен ми каза, че двете му робини, които облекли дрехите, тежко заболели. Аз не можах да допусна, че дрехите бяха причината за тяхното заболяване, но скоро след това, като минавах през пазаря, аз бях нападнат най-малко от дузина търговци, които ми се оплакаха от същото нещо. Те настояваха да узнаят, от де съм се сдобил с тези дрехи, и дали и аз съм обличал някой от тях. Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока. Понеже бях с пантофите, търговците видеха, че аз нямах зли намерения, тъй като споделях опасността, каквато и да е тя. Това ги малко успокои.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени.
Това ме накара да мисля, че чешмите не са отворени случайно, но че са пуснати нарочно от някои злосторник, та водата като тече, да намалее и да няма достатъчно за гасене, ако нейде избухне пожар през нощта. Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата. Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати.
към текста >>

Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили.
Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата. Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани.
към текста >>

Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати.
Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им.
към текста >>

Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен.
Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана.
към текста >>

Един ден, обаче, когато бях у Дамат Заде, аз зърнах евреина, който мина през един от дворовете на бързо, като че искаше да ме избегне, „Приятелю“, казах аз на Дамар Заде, не отдавай въпроса ми на нахално любопитство или на желание да се меся в работите ти, ако се осмеля да запитам каква работа имате с евреина, който току-що мина през двора ви“.
Той се престори, че ключът на сандъчето не бил у него, та не можел сега да го отключи; че щял да го потърси и тогава щял пак да ме посети. След като ме остави, аз разгледах внимателно сандъка и на капака му видях нещо писано, което бе почти изтрито. Там едва личеше думата „Смирна“, но това бе достатъчно да подкрепи предположението ми. Евреинът не се яви вече. Той изпрати хамали да вземат сандъка му и за известно време аз не чух нищо за него. Един ден, обаче, когато бях у Дамат Заде, аз зърнах евреина, който мина през един от дворовете на бързо, като че искаше да ме избегне, „Приятелю“, казах аз на Дамар Заде, не отдавай въпроса ми на нахално любопитство или на желание да се меся в работите ти, ако се осмеля да запитам каква работа имате с евреина, който току-що мина през двора ви“. „Той се е ангажирал да набави дрехи за робите ми“, отговори моя приятел, „и то много по-евтино, отколкото бих могъл да ги взема от къде и да е другаде. Аз възнамерявам да изненадам дъщеря си Фатиме на рождения й ден с една забава в павилиончето на нашата градина. По случая всички нейни робини ще се явят с нова премяна“. Аз пресякох приятеля си, като му казах, в що подозирам евреина и дрехите му, като добавих, че всеки знае, че заразата от чума може да се пренася чрез дрехи не само след месеци, но и след години. Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци.
към текста >>

Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“.
Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци. Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде заповед, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга. Когато къщата му бе претърсена, указа се, че той и сандъка му са изчезнали. Разбра се, че той бе заминал за Египет. Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от Цариград. Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“. Като чух това име, аз не можах напълно да прикрия вълнението си. Аз бях случайно видял тази госпожица и бях пленен от красотата й и от нейната миловидност, но понеже знаех, че тя е предназначена да бъде съпруга на другиго, аз се трудех да задуша чувствата си, като се мъчех да изгоня из ума си всеки спомен за прекрасната Фатиме. Баща й, обаче, сега ми подхвърли едно изкушение, което изискваше всичката ми сила, за да му устоя. „Саладине“, продължи той, „съвършено справедливо е, ти, който си спасил живота ни, да участваш в нашето пиршество. Ела у дома на рождения ден на нашата Фатиме.
към текста >>

Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме.
Аз те уверявам, че си струва да го видиш. Пък освен това, ти ще имаш случай да видиш за момент моята Фатиме разбулена, „Това е тъкмо туй“, пресякох го аз, „което отбягвам да видя. Аз не искам да си позволя удоволствие, което ще струва щастието на живота ми. Аз не ще скрия нищо от тебе, който се отнасяш към мене с такова доверие. Аз вече съм зърнал твоята красива Фатиме, но зная, че тя е предназначена да бъде съпруга на един по-голям щастливец от мене“. Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно.
към текста >>

“ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно.
Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме. Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“.
Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта.
към текста >>

Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват.
ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост.
към текста >>

срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж.
На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост. Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и благоволение от високопоставена дама (фиг.
Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване. Ако венериният и сатурновият хълмове са равномерно и добре развити, това показва, че лицето го чака щастие на ориента. Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си. Равномерни и неразкъсани линии на венериния й меркуровия хълм и на пръстите предвещават талант в поезията, музиката и ораторството (фиг. 73а). Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и благоволение от високопоставена дама (фиг. 67 с). Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а). За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката.
към текста >>

Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка.
Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат.
Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“. Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си. Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.). А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха.
към текста >>

И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето.
.“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“. Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си. Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.). А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха. И рекох: що да сторя, Господи?
към текста >>

И Господ ми рече: стани та иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е отредено (к.
И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.). А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха. И рекох: що да сторя, Господи? И Господ ми рече: стани та иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е отредено (к. н.) да сториш. И понеже от блясъка на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск . И някой си Анания, човек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана над мене, рече ми: „Савле, брате, прогледай“. И аз на часа погледнах на него. А той рече: Бог на отците ни те е предназначил да познаеш неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговите уста; защото ще му бъдеш свидетел пред всичките човеци за това, което си видел и чул.
към текста >>

И понеже от блясъка на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск .
И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.). А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха. И рекох: що да сторя, Господи? И Господ ми рече: стани та иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е отредено (к. н.) да сториш. И понеже от блясъка на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск . И някой си Анания, човек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана над мене, рече ми: „Савле, брате, прогледай“. И аз на часа погледнах на него. А той рече: Бог на отците ни те е предназначил да познаеш неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговите уста; защото ще му бъдеш свидетел пред всичките човеци за това, което си видел и чул. И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи?
Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла.
към текста >>

Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск.
“ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна.
към текста >>

Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“.
Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“. Върху тоя метод работят сега френският астролог Раул Лармие и английският Сефариал. Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година. Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0185492038727