Търсене в текстове за 'Градушка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват.
“ Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения и ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения и това ще се отрази върху външните им форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш кожата на плода с микроскоп, ще четеш много работи, написани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие! “ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето? “ Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме.
към текста >>

Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна.
Има и ред други причини. Те са от невидимите. На времето човек не бива да заповядва. Може да каже: „Моля, може ли да се поотложи за малко? “ Ако не може, ще го приемеш. Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна. Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно. Отразява се добре и върху гръбначния стълб. А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята. Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира. Няма нищо излишно в Природата.
към текста >>

2. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка.
Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“. Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете.
към текста >>

3. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите.
Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? " - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най- здравословният фактор, докажете това." - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски.
към текста >>

4. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите.
Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? ” - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най-здравословният фактор, докажете това.” - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски.
към текста >>

5. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Него бури и градушка не го безпокоят.
Сутринта, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Ще ви дам един метод за сменяне на състоянията. Отворете Библията, вижте известен пасаж, известни думи и вижте как в този пасаж ще трансформирате своето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно. Него бури и градушка не го безпокоят. Тогава става преливане от дървото в човека. А дървото се справя лесно със своята скръб. Ето друг метод: Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето. Когато животът на човека е безсмислен, да реже дърва.
към текста >>

6. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват.
И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения. И това ще се отрази и върху външните растителни форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш един плод под микроскоп или с лупа, ще разгледаш кожата на плода, .ще четеш много работи, писани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Тогава става преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. И дървото лесно се справя с твоята скръб. Друг студент запита: „Каква е връзката между човека и времето? Има ли известна зависимост между тях? “
към текста >>

7. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората.
Ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но да ни приближат и да се хвърлят отгоре ни, никога. Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър.
към текста >>

Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър. Никакво облаче по небето.
към текста >>

8. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Значи се заканва! " И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време. Народът бавно напущаше двора, като продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обеда, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя и сестри да направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно.
към текста >>

Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро.
Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед.
към текста >>

9. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел.
И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те докарам против земята Си, за да Ме познаят народите, кога се осветя в тебе, Гоге, пред очите им. Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в ревността Си, в огъня на гнева Си говорих. И ще призова против него нож по всичките Си гори, ножът на всекиго человека ще е против брата му. И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел. И ще се възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." „И ще ударя лъка ти от лявата ти ръка, и ще направя стрелите ти да паднат от дясната ти ръка. И ще паднеш върху из- раиливите гори, ти и всичките ти полкове и народите, които са с тебе, ще те предам на пернатите птици от всякакъв вид и на зверовете на полето за изяждане. И от оръжията ти ще си кладят огън. И ще направя Святото Си Име познато всред людете Си в Израиля.
към текста >>

10. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скоро престава, а дъждът се излива като из ведро.
В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съобщение събужда у всички приятели недоумение, но те правят това, което иска Учителя. Всички наблюдават небето. Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват облаци, които бързо се струпват над града. Вятърът подухва леко, докато се образува страшна, тъмна буря: прах, пясък и листа се разнасят по земята, дърветата превиват върховете си до земята. Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скоро престава, а дъждът се излива като из ведро. Всичко потъмнява и мъгла забулва Търново. Навсякъде потичат реки от вода. Часът е точно 2 часа и 5 минути следобед. В това време, при тая буря и наводнение и дума не може да става за някакво придвижване към града или обратно. Всички са „арестувани" в палатките си до 4 часа следобед.
към текста >>

11. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ.
Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието.
към текста >>

12. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея.
" Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи. Щом свършват работата си, започва силен дъжд с град. Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея. Започва красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителя изнася беседа. Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите — пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителя провежда полезни разговори.
към текста >>

13. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка.
Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителя отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред. Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна.
към текста >>

От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня.
Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителя се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Яко бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с градът и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителя обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.
към текста >>

в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера.
Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г.
към текста >>

Има поверие, че ако най-големия или най-малкия от семейството вземе три зърна град и ги глътне, градушката спира.
Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона. След няколко дена на 12 август, вторник следобед, валя дъжд със суграшица и го обърна на град, който като падаше на земята замръзваше и можеше да скъса палатките. Наоколо билата побеляха. Има поверие, че ако най-големия или най-малкия от семейството вземе три зърна град и ги глътне, градушката спира. Взех три зърна, глътнах ги и градушката веднага спря. Излязох навън и с теслата окопах палатката и изведох водата да тече надолу. От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много.
към текста >>

Взех три зърна, глътнах ги и градушката веднага спря.
Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона. След няколко дена на 12 август, вторник следобед, валя дъжд със суграшица и го обърна на град, който като падаше на земята замръзваше и можеше да скъса палатките. Наоколо билата побеляха. Има поверие, че ако най-големия или най-малкия от семейството вземе три зърна град и ги глътне, градушката спира. Взех три зърна, глътнах ги и градушката веднага спря. Излязох навън и с теслата окопах палатката и изведох водата да тече надолу. От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса.
към текста >>

14. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

През юни 1942 започва да се сипе град от бомби къде ли не! Учителят изнася „Словото си...“ след проливна градушка на „Изгрева“.
Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр. * * * Последните няколко години на Изгрева с Учителя минават под голямо напрежение. Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война. България приема да бъде под диктата на носителя на еврейска кръв Хитлер, с неговите расистки антисемитски истерии, масови убийства и налудничави фантазии, че ще покори цялото земно кълбо под управата на висшата германска русокоса раса. През юни 1942 започва да се сипе град от бомби къде ли не! Учителят изнася „Словото си...“ след проливна градушка на „Изгрева“. Идва последния лагер на Седемте езера. Учителят дава песента която върви с текста: „Аз мога да любя, добър да стана, Аз мога да обичам, умен да стана. Любовта и обичта Ще ме научат на Бога слуга да стана...“ По същото време той прави публична декларация срещу насилията на немците навсякъде, където се появят. През същата година е и последната Паневритмия на Поляната, изпълнена в стария дух и традиция на Братството. Боян Боев издава книгата си „Учителят за дишането“.
към текста >>

15. Съдържание - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3.
към текста >>

16. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3.
към текста >>

17. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите.
- Какви са тези? - питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи. Каква ирония и колко несправедливост. Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас.
към текста >>

Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат.
- питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи. Каква ирония и колко несправедливост. Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас. Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте и тази година да не падне.
към текста >>

Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте и тази година да не падне.
Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас. Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте и тази година да не падне. Случва се понякога, когато сме на чешмата за вода, да долети някой камък изневиделица. Ние, разбира се, не отговаряме на тия „поздрави“ с подобни, защото сме, дошли макар и мълчаливо, да покажем на хората как се живее по-добре.“ ______________________________________ 95 Твърди образувания по кожата поради продължително триене, мазоли.
към текста >>

18. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Миналата година по това време падна градушка и уби нивите.
Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха. Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп.“ Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем селото.
към текста >>

Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп.“ Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем.
към текста >>

Тази година никаква градушка няма да има.
Ще падат ледени буци, колкото един сноп.“ Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!“ И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих.
към текста >>

Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката.
Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!“ И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни.
към текста >>

Дойде денят на градушката.
Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!“ И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна.
към текста >>

Никаква градушка не падна.
Сега си вървете!“ И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха.
към текста >>

19. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората.
Това не остана незабелязано и селяните си казваха: „Не ги хапят кучетата“. Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“. Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, с трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни?
към текста >>

Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите.
Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“. Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, с трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде денят.
към текста >>

Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“.
Един неделен ден дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“. Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, с трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде денят. Беше чист, ясен безветрен ден.
към текста >>

20. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
към текста >>

21. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора.
Опитността с бостана и градушката През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе“. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и, едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор.
към текста >>

Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята“.
И наистина подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел150 за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителя се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? “ (Учителя знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята“. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета.
към текста >>

22. Новата опитност с бостана - Георги Христов

И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
Новата опитност с бостана През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151. Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? “ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153.
към текста >>

Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана.
Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151. Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? “ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153. ______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25686883926392