Търсене в текстове за 'Градушка'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината.
Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ!
към текста >>

2. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна.
Не виждаш ли в мираж и в сън години заключения свят на свободата? Разбий веригите хилядолетни, герой бъди и в светло царство – цар! И сам сложи на своята корона най-бляскавия камък – скъп кристал от всички сълзи в робството проляни. S. О. Славчева Птичка пей на Рила тихо, нежно, малка, сива над скали прелита, кацва върху преспи белоснежни, незабравката умилно пита, Що е цъфнала край снеговете, синя като сините лазури: – Незабравке, мое мило цвете, Още жива ли си подир тия бури, гдето вяха ветри многогласни? На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна. Аз едвам се скрих из камънака; Там с краченца слаби се катерих, страхъ ме беше, незабравке, плаках, ужасена зъзнех и треперех. Но огря ли слънцето, веднага скокнах, литнах леко със крилцата. Ти що стори, незабравке драга, как можа да си спасиш душата? – Ази, птичко, ето що направих: Взех че си главата понаведох, в Божии ръце се аз предадох, Той нали над всички нази гледа? Ето ме, след бурята съм жива, не умрях, че Бог това не дава; даже станах още по-красива, тук цъфтя за Неговата слава.
към текста >>

3. Есен – G. Nordmann Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нека и градушка да ме бие, Да рани надеждите ми свидни, Догодина ще разцъфнат нови - Сокове догде в стъблото бликат И обилно слънце ме облива.
бе нивата класила. - И жънеше Скръбта, но сякаш възродена, не беше туй Скръбта, а Радостта, запила дивна песен, понесена широко по света. S. ВЯРАТА НА ДЪРВОТО Нека брули вятъра листата. Нека да огъва стройни клони, Корена ми е забит дълбоко, И не ще го бурите поклатят. Нека и слана да ме попари, Цветовете ми да ронят сълзи, Ще изгрее слънце, ще изсъхнат, Уцелели плодове ще зреят. Нека и градушка да ме бие, Да рани надеждите ми свидни, Догодина ще разцъфнат нови - Сокове догде в стъблото бликат И обилно слънце ме облива. ОБЛАЧЕ Ефирно, бяло облаче, Къде летиш като мечта? В безкрая виждаш ли една Далечна, светла цел, що гониш? И мойта мисъл тъй лети, И дири онзи мощен извор, От който струи и изтича Живота в цялата вселена.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Влас е работел между тия земеделци и те са се чувствали сигурни за своята прехрана, без страх от градушка, суша, пожар и колко още... Добрият пример се е запазил като традиция и той е оказал доброто си влияние, омекчил нравите на тия българи, че в селата им не се чувало псувня и грубост дори към добитъка.
Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие. И така, имота на тоя покровител на земеделието, понеже годините когато той е давал плодородие не са една, две, а се нареждат много и нарастват толкова много, че след като се подпомогне на хората, следвало реда да се поправят пътища. направят мостове, чешми вън от селото, за овчарите, земеделците и зажаднелите пътници. Години са се изминавали, идвали са усилни години, бедствия, може би много по-големи от преживяваните сега, но Св. Влас е работел между тия земеделци и те са се чувствали сигурни за своята прехрана, без страх от градушка, суша, пожар и колко още... Добрият пример се е запазил като традиция и той е оказал доброто си влияние, омекчил нравите на тия българи, че в селата им не се чувало псувня и грубост дори към добитъка. Тъй, безмълвно, са вършили своята работа тия истински труженици, без да подозират величието на своето малко дело. До колко го подозират и сега, то е въпрос, но факт е, че преди две години, на 24. IV. 1930 година, младежи и възрастни от тия села се събраха и формулираха своята традиция в съставянето на един устав, наречен: Устав на Окол. Земеделска Професионална Федерация „Власов ден“ в гр. Хасково. Той е утвърден от Министерството на Вътрешните работи и Народното Здраве със заповед № 14,104 от 24. X.
към текста >>

5. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане.
грозде по 3 лв. — 2400 лв. А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен. Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др. В. Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
към текста >>

6. -

От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани.
— Като не можеш, барем недей ни бърка. — Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме. — Хайде, брадвите! — изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата. От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови.
към текста >>

Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле.
— Не е на хубаво, Боженце! На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв. Из в. „Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е.
към текста >>

А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв.
Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв. Из в. „Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е. по количеството топлина, която доставят на тялото. Така, изчислено е, че един хектар нива, засята със зърнени храни, дава хранителни продукти за средно около 6,5 милиона калории.
към текста >>

7. -

А когато, недай Господи, стрелката отведнъж се насочи на „щурм“, може да ни щурмува такава градушка, че.
Ама, че тя ще седне да са занимава с шарлатании, — само туй да не вярвате. — Никакви шарлатании, бай Ангеле, — намеси се един ден и самият даскал Косев син — барометърът е уред за измерване промените на атмосферните налягания. Въздухът наляга върху стрелките му, та затова. От налягането зависи какво ще е времето. Тека например, когато черната стрелка са вдигне не „шонес-ветер“ — времето ще е хубаво; спадне ли на „реген“ — ще вали; заклати ли се на „френдерлих“ — променливо време: ту дъжд, ту слънце ще има него ден. А когато, недай Господи, стрелката отведнъж се насочи на „щурм“, може да ни щурмува такава градушка, че. . . — Я стига си ги бърборил тия „щурми — мурми“ — прекъсна го другият засегнат, — знам ги аз. Всичкото е вятър! То като каже лошото да дойде, че на баромегърът ще го каже. Хайде де, ти пък съвсем за зелени откъснати ни имш!
към текста >>

Откъм „Боаза“ се свличаше вече неочакваната градушка.
Мъка и завист свиха сърцата на другите, що бяха послушали своя предсказвач и не излязоха на работа. Идваше им да скочат, че главата му да напукат. Така щеше и да стане, ако работите изведнъж не се извъртяха. От изневиделица една огнена змия проряза позеленялото Коевско небе и едно след друго продължителни буботенета разтърсиха земята. Спогледаха се лозарите и останаха със зинали уста. Откъм „Боаза“ се свличаше вече неочакваната градушка. — Ей. Хора, спирайте бързо! Но халос ви отива синия камък. — Чакайте бе, къде? — спряха се други, — Нали барометърът… — Ритни му барометърът — впрягайте колата!
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз треперя и се повалям в праха, както ръженият клас след силна градушка.
Неизразявано и неизразимо! Дигам очи. Ти ме поразяваш с величието си, Треперя, както детето, когато бащата го води за пръв път към скамейката: то трепери от страх, от вълнение и от радост. Мене ме води Учителят и ме изправя пред тебе. Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни. Аз треперя и се повалям в праха, както ръженият клас след силна градушка. Ти гледаш отгоре как се раждаме, умираме, любим се, мразим се и се убиваме в твоята аура! Отварям прозорците на храма си. Влез, влез! Гол, като на брега на свещената река, заставам аз пред тебе. Захвърлям накитите си, защото ми пречат да легна в праха пред твоето лице.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица.
За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може. да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица. По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря.
* Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост. . . 3.
към текста >>

0.37515997886658