Търсене в текстове за 'Градушка'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила.
Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Няколко дни след това срещнах същия човек по бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен." Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и по поглед. Обясни, че Духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никъде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде.
към текста >>

2. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила.
Няколко дни след това срещнах същия човек по Бургаския булевард, почти в същото положение, само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влачеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и му казах: „Ела с мен". Той тръгна подире ми. Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас3 от такива хора. При все това, аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде.
към текста >>

3. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

Отговорих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи бостана и лозята.
Само на онова място, дето бях започнал да обръщам с бел* за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на колибата, Учителя се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? " Учителя знаеше за дините по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора. Отговорих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи бостана и лозята. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко, после се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две, аз взех две и тръгнахме към колибата.
към текста >>

4. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане.
– Да останем тук, да видим какво ще стане. Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно.
към текста >>

Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята.
Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
към текста >>

5. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка.
(289 стр.) Бялото Братство сега отваря своята Школа и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват Природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа какво нещо е великата Природа, в която сега живеем. (266 стр.) Ето къде стои опасността от окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка. (120 стр.) Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата.
към текста >>

6. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане!
През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ

Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
към текста >>

Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
към текста >>

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
към текста >>

8. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.09.1944 г., възрастните хора казваха: "Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места, градушка не ги ловеше!
Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: "Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа! " Борис Николов Дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.09.1944 г., възрастните хора казваха: "Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места, градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, това беше истина. Хармоничният живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към Природата оказват силно влияние и Небето дава своето благословение. Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но след като тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха оголени и стърчаха само пръчки. Природата реагира на проявите на лоши отношения и дразги. Окултният закон се задейства и дойде време всичко това да изчезне.
към текста >>

Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но след като тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха оголени и стърчаха само пръчки.
" Борис Николов Дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.09.1944 г., възрастните хора казваха: "Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места, градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, това беше истина. Хармоничният живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към Природата оказват силно влияние и Небето дава своето благословение. Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но след като тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха оголени и стърчаха само пръчки. Природата реагира на проявите на лоши отношения и дразги. Окултният закон се задейства и дойде време всичко това да изчезне. Марийка Марашлиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души?
към текста >>

9. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех.
Отпред гореше хубав огън. Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след това дойде буря. И с бурята - дъжд. дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед. Ние се бяхме скрили под платната. Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе.
към текста >>

А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе.
дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед. Ние се бяхме скрили под платната. Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха и усилваше градът, все растат ледените парчета! Аз надникнах да видя в палатката на Учителя. Градушката беше в най-голямата си сила. Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож.
към текста >>

Градушката беше в най-голямата си сила.
Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха и усилваше градът, все растат ледените парчета! Аз надникнах да видя в палатката на Учителя. Градушката беше в най-голямата си сила. Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож. Ние не можехме вече да останем под платното - лед 15 см бе покрил всичко. Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище. Изнесохме тора от добитъка.
към текста >>

Градушката спря изведнъж като отсечена с нож.
А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха и усилваше градът, все растат ледените парчета! Аз надникнах да видя в палатката на Учителя. Градушката беше в най-голямата си сила. Учителят ме погледна, после махна с ръцете Си настрани и духна. Градушката спря изведнъж като отсечена с нож. Ние не можехме вече да останем под платното - лед 15 см бе покрил всичко. Щем не щем, се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи, с голямо огнище. Изнесохме тора от добитъка. Опънахме платнището към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огън и сложихме чайника.
към текста >>

10. ДУХОВЕНСТВОТО

Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. След обяд към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си! " Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час!
към текста >>

Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро.
" Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час! От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в Природата. Така за 2 часа и 5 минути бяхме арестувани в палатките - точно до 4 часа.
към текста >>

11. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд.
Слънцето се скри. Притъмня. Облаците се сгъстиха, добиха морав оттенък. От долния им край се спусна белезникава завеса. Та се движеше от срещния хребет към нас. До нас дойде характерният шум на твърдата ледена маса, която застилаше Земята. Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд. Тя се уплътни, сгъсти, зърната станаха големи колкото орех. Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се натрупаха купища лед. От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си.
към текста >>

0.15153789520264