Търсене в текстове за 'Градушка'

А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна.
И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда.
към текста >>

9. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора.
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе". Наех орач да я изоре дълбоко, а понататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор.
към текста >>

Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята".
И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителят с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителят се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? " (Учителят знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята". Учителят си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителят най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителят опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета.
към текста >>

10. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане!
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана.
към текста >>

Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана.
Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителят каза: „Рекох, имал си една реална опитност". Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя.
към текста >>

11. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>

Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
към текста >>

Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката.
Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя.
към текста >>

12. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните.
В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички.
към текста >>

13. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

са казвали: „Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места градушка не ги ловеше!
Като пример за това можем да посочим общите обеди при братския стол на Изгрева в София, където храната се приготвяла от дежурни и е била на много ниска цена. Така в братския стол са се хранили не само изгревяни, но и други външни лица, студенти и т. н. В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения. За това можем да си извадим заключение от думите на Учителя, които казал тогава веднъж на брат Ватев: „Какво ще кажеш бе, Ватев, когато един ден стане въпрос за братство и за братски живот и ние кажем: Идете да видите в Русе, да видите какви са идеите на Бялото Братство! " Много възрастни хора, дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.IX.1944 г. са казвали: „Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, че това беше Истина. Хармоничния живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към природата оказват много силно влияние и Небето дава своето благословение, Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но веднъж, когато тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха така оголени, че стърчаха само голи пръчки. Природата реагира безотказно на проявите на лоши отношения и дрязги. Окултният закон задействува и дойде време, че всичко това изчезна. Ще цитирам някои мисли на Учителя за комуните - Младежки окултен клас, II год, том II 1922/23 г.
към текста >>

Хармоничния живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към природата оказват много силно влияние и Небето дава своето благословение, Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но веднъж, когато тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха така оголени, че стърчаха само голи пръчки.
В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения. За това можем да си извадим заключение от думите на Учителя, които казал тогава веднъж на брат Ватев: „Какво ще кажеш бе, Ватев, когато един ден стане въпрос за братство и за братски живот и ние кажем: Идете да видите в Русе, да видите какви са идеите на Бялото Братство! " Много възрастни хора, дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.IX.1944 г. са казвали: „Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, че това беше Истина. Хармоничния живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към природата оказват много силно влияние и Небето дава своето благословение, Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но веднъж, когато тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха така оголени, че стърчаха само голи пръчки. Природата реагира безотказно на проявите на лоши отношения и дрязги. Окултният закон задействува и дойде време, че всичко това изчезна. Ще цитирам някои мисли на Учителя за комуните - Младежки окултен клас, II год, том II 1922/23 г. от томчето „Добри навици", стр. 23: „За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала.
към текста >>

14. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека.
Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството.
към текста >>

15. 25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

ТОМ 8

Просто цялата градушка падна върху мене.
Тя ми ги даде за две вечери ключовете от братските стаи с брат ми когато дойдохме след бомбардировката в София, а аз в това време след като измих братската стая, подредих я всичко и дадох ключовете на ба-ти Ради. Казах: "Бати Ради, моля ти се предай ключа на Стоянка", понеже братската стая се намираше в нейната къщичка, бяха съседни, обаче бати Ради изглежда, че е забравил да й го даде и тя ме нападна, а аз в такива моменти съм изобщо беззащитна. Аз не знам какво става. Понеже бях в едно състояние, в което Учителят ме постави, в това време нищо не можах да кажа. Ама нищо, нито за свое оправдание, нито да изясня случая. Просто цялата градушка падна върху мене. Савка пристъпи към мене. Така нежно, някак си ме обгърна и ми каза: "Весе, ти получи нещо от Учителя толкова красиво и Черната ложа пожела да те ограби. Ти провери сега един закон". Но тя ме утеши да бъда спокойна, това беше нали? Към Стоянка обаче моите отношения си останаха абсолютно неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик.
към текста >>

16. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ Преди години в Пазарджишко паднала голяма градушка, която унищожила посевите и хората останали гладни.
11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ Преди години в Пазарджишко паднала голяма градушка, която унищожила посевите и хората останали гладни. Тръгнали те по близки и далечни места да търсят храна, за изхранване на семействата и добитъка си. Но тъй като не намерили наблизо, то те били принудени да отидат твърде далеч, като стигнали Ямболско. Намерили храна, но много скъпа. Хиляда лева крината. Невиждана скъпотия, но нямало що да се прави.
към текста >>

Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична.
Намерили храна, но много скъпа. Хиляда лева крината. Невиждана скъпотия, но нямало що да се прави. Гладно не се седи. Платил той храната, но за всеки случай записал си името и адреса на продавача. Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична. Сега вече от Ямбол и от околията тръгнали да търсят храна. Случило се така, че тези от Ямбол и околията, които продаваха скъпо и прескъпо храната и вземаха последната пара на гладните, сега те били принудени да отиват към Пазарджик да купуват храна. Намерил купувачът храна, толкова, колкото му била необходима, но сега дошло дума за цената. Продавачът поразпитал за името на купувача, от къде е, къде живее и разбрал, че купувачът е същото лице, което му продало храната по 1000 лева крината преди две години, когато той бил гладен. Заговорил му той и му дал да разбере, че го е познал.
към текста >>

17. 09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Земята побеляла от градушката.
Един ден след обяд взело да се заоблачава, дори да се затъмнява. Подухнал вятър, превърнал се в буря. Загърмяло, забучало. Завалял силен дъжд и град. Затъмнило се дотолкова, че едва можело да се види на няколко крачки. Земята побеляла от градушката. Преминала бурята, Спрял дъждът. Разяснило се, като че нищо не е станало. Излязъл братът от колибата и какво да види? От предишния хубав бостан нищо не бе останало. Сякаш не бостан, а гола угар.
към текста >>

Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година.
Плодът бързо наедрявал и радвал стопанина. Радвали се всички, които минавали покрай бостана. Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач. Наближавало време за зреене на бостана. Но ето че един следобед пак там, на северозапад, на хоризонта се появили малки облаци, но бързо, много бързо покрили цялото небе. Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година. Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете. Може тука на мястото да умра, но няма да отстъпя. Аз не искам да ме измамват духовете." Твърд бил той на решението си и не отстъпил. Видяли духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката.
към текста >>

Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете.
Радвали се всички, които минавали покрай бостана. Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач. Наближавало време за зреене на бостана. Но ето че един следобед пак там, на северозапад, на хоризонта се появили малки облаци, но бързо, много бързо покрили цялото небе. Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година. Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете. Може тука на мястото да умра, но няма да отстъпя. Аз не искам да ме измамват духовете." Твърд бил той на решението си и не отстъпил. Видяли духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало.
към текста >>

Спряла градушката.
Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година. Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете. Може тука на мястото да умра, но няма да отстъпя. Аз не искам да ме измамват духовете." Твърд бил той на решението си и не отстъпил. Видяли духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало. След малко пекнало слънце. Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата. Разказал: Петър Камбуров Човекът е силен със своята твърдост и постоянство. Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.
към текста >>

18. 09 - 287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Градушка убила нивите.
Любопитно е да се знае какво е станало след този харман. Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането. Градушка убила нивите. Болест налетяла по добитъка. Банката продала на търг и къщата. Синове и дъщери се пръснали да си дирят прехраната. Баба Тодора останала сама сетни бедняци. Нуждата почнала всеки ден да чука на нейната врата.
към текста >>

19. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Из архива на Тереза Керемидчиева

Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя, Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Един от владиците се провикна подигравателно: „А-а-а-а! Чувате ли, значи се заканва! " И пак повтори апела си да бъдат тук, като набърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: „Брат, да останем тука, да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителят напусна салона, аз нямам работа тука и веднага си излязох. Небето бе синьо и ясно, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя, Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, масата са раздвижи по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час.
към текста >>

Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята.
Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие на природата.
към текста >>

20. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

ТОМ 13

Заваля приятна, хубава градушка, която обаче силно бодеше по лицата.
Сутринта от 5 - 9 часа великолепно време. Всичко това привлече мнозина от братята и сестрите. От 9 часа вече на бивака - облачно, силен ветрец, не студен, но и много топъл не беше. Към 1 часа на обяд изгря малко слънце, което ни топли до 2 и половина. Към 3 часа се готвим за път. Заваля приятна, хубава градушка, която обаче силно бодеше по лицата. По пътя на връщане валя малко дъжд, имахме и артилерия, гръмотевица - с една дума разнообразна, приятна екскурзия. Нещо, което е много радостно за всички ни, то е, че Учителят ни даде хубави методи за упражнение, по-право за лекуване. Като си дойдеш, ще ги прилагаш, ако намериш за добре. Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита.
към текста >>

21. V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Когато минава стихия от буря, светкавица, градушка и пр.
Проявена Божията Любов на място и навреме носи мир и радост. 16.07.1941 г. Със силата на доброто побеждавай злото. Няма по- голяма сила от Любовта. 18.07.1941 г. Когато минава стихия от буря, светкавица, градушка и пр. Бог не е в тях, а в тихия благ глас, който ти говори: Що правиш? Не бой се! 22.07.1941 г. Колкото повече мислиш за доброто на всички, толкова по-добър ставаш. 23.07.1941 г.
към текста >>

22. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората.
Това не остана незабелязано и селяните си казваха: „Не ги хапят кучетата". Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден, дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът, беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни?
към текста >>

Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите.
Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден, дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът, беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде деня.
към текста >>

Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Един неделен ден, дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът, беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде деня. Беше чист, ясен безветрен ден.
към текста >>

23. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане.
Един от нашите братя, който стоеше до мене ми пошепна: „Брат да останем тук да видим какво ще стане". Аз му отговорих, че щом Учителя напусна салона, аз нямам работа тук и веднага излязох. Небето беше синьо, ясно. Времето беше чудесно. Народът напущаше двора на читалището и продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, народът се раздвижи по разни посоки и само за пет минути, всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, брат Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителя и каза на всички братя да направят улеи около палатките си. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно.
към текста >>

Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъждът се изливаше като из ведро на земята.
Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути, всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесният свод, се появиха облаци като великани, които бързо се струпваха над града. Вятърът отначало започна да подухва леко, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се разнесоха от земята във въздуха, дърветата запрививаха върховете си до земята. Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъждът се изливаше като из ведро на земята. Облаците потъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно в два часа без пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
към текста >>

24. 1925 година

Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди.
Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме. През деня аз, Добри Бобев и Иван градихме плевнята. Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди. 17.V.[1925 год.], неделя Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст. Ненов у дома.
към текста >>

Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма.
Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде. Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма. В Китая е валяло разноцветен сняг. 1.VII.1925 год., Сряда След молитва свирих и си дочетох 23-та лекция от специалния клас. След това се приготвих за гората. Докато се нахраня, Г. Стефанов с П. Т.
към текста >>

25. 1929 година - продължение

Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци.
Вземах сбогом и потеглихме за Уч. инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед. Питах за отчетите где да ги представим на преглед, също за излишъка, дали ще се утвърди протоколът от окръжния управител и за служебно свидетелство. Оттам - право на гарата. В 1 ч се качихме на бързия влак и в 1 и 15 - в Попово. Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци. А през нощта - в Попово. Из панаира хора няма. Нито един Осиковчанин или Цар-Асеновчанин, няколко Съдиганина и Ковачевченина. Народът отчаян от стихията, която олустошила всичко. Няма пазар.
към текста >>

Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите.
Аз останах да спя в Попово. Разхождахме се докъде 11 ч. Омръзна ми и се ядосвах, задето останах, но Сандю не си тръгва и аз аз заедно ходех с него. 29.VI.1929 год., събота Станахме от леглото къде 6 1/2 ч, въпреки че аз се бях събудил къде 4 1/2. След разговор със Сандю, със стражар Гьоко и други, закусихме със Сандю и аз си вземах каквото ми бе нужно и потеглих за Крепча с автомобил до Опака. Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите. На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др. и Енчо къде 3 ч дойде и заедно ядохме за обед. Енчо си отиде, Димитър още вчера, и аз сам останах в Крепча да пиша каквато работа имам. От Попово писах на Еленка с пощенска картичка, че съм уволнен от учителството. Днес: при проверка на депозитните суми, които са в пари, в мен възлизат на 2784 лева, които трябва да се повърнат на касиера.
към текста >>

26. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Заваля силен дъжд с градушка.
След гимнастическите упражнения отидохме на Бъбрека, за да се умием. Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха. На слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу. Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали. И времето следобед се развали. Заваля силен дъжд с градушка. Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът. До вечерта валя, също и през нощта. 25.VII.1932 год., понеделник Времето дъжделиво, почти цял ден. Прекарахме все в палатките, а аз помагах где що можах. 26.VII.1932 год., вторник Сутринта имаше малко проясняване.
към текста >>

27. X. Бракът на Изгрева

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден.
Затова ще прекараш половата си енергия нагоре по каналите на гръбначния си стълб и гръбначния си мозък, за да стигне до малкия мозък и оттам да се препрати до т. нар. център на хилядолистника, който се намира на върха на главния мозък. И само там можеш да се сдобиеш с приемателна станция - да приемаш Словото на Учителя и чрез живота си да го предаваш на другите като Висок идеал. Другият път е обикновеният човешки път. Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва. И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е. Ето това е притчата от Учителя за запушените и отпушените канали.
към текста >>

28. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

ТОМ 17

И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII.
Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелствува за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини, които можеха да се избегнат. Но като оставим настрана тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по-активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад на битието повече мистична правда и повече красота и радост.
към текста >>

29. 55. Симеон Симеонов. 55.1. Защо градушката очука всичко по полето

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Защо градушката очука всичко по полето Аз с Учителя и доста голяма група братя и сестри отивахме на Витоша.
55. Симеон Симеонов. 55.1. Защо градушката очука всичко по полето Аз с Учителя и доста голяма група братя и сестри отивахме на Витоша. Пътят ни минаваше през ливадите край селото. Беше вече утвърдена пътека, от която никой не се отклоняваше. Ние знаехме, че селяните ревниво пазят ливадите си и че се сърдят, когато се минава през тях. По тая причина ние вървяхме строго един зад друг и повредата за ливадите беше нищожна. Селяните бяха свикнали с това, като считаха, че наистина, при това положение няма друго разрешение на въпроса: пътеката просто минава през това място.
към текста >>

Дъждът се превърна в градушка.
Бяхме стигнали до първата поляна на пътеката към лагера, когато небето се заоблачи с гъсти облаци. Започнаха светкавици и после дъжд. - Съберете се на кръг, всички на едно място - рече Учителят. И ние наистина образувахме единна кръгла маса, подала гърбовете си към облаците. Главите и гърдите ни бяха завити. Дъждът се превърна в градушка. Ледени топки чукаха върху гърбовете като с юмруци. Такава градушка през живота си не бях виждал. Но, както винаги, така и сега, градушката мина, облаците се разпиляха и дори грейна слънце. Екскурзията ни достави истинска радост. Дойде време да се връщаме.
към текста >>

Такава градушка през живота си не бях виждал.
- Съберете се на кръг, всички на едно място - рече Учителят. И ние наистина образувахме единна кръгла маса, подала гърбовете си към облаците. Главите и гърдите ни бяха завити. Дъждът се превърна в градушка. Ледени топки чукаха върху гърбовете като с юмруци. Такава градушка през живота си не бях виждал. Но, както винаги, така и сега, градушката мина, облаците се разпиляха и дори грейна слънце. Екскурзията ни достави истинска радост. Дойде време да се връщаме. Мъчно може да се опише това, което видяхме. Нивите бяха очукани, като че ги вършаха чарди от коне.
към текста >>

Но, както винаги, така и сега, градушката мина, облаците се разпиляха и дори грейна слънце.
И ние наистина образувахме единна кръгла маса, подала гърбовете си към облаците. Главите и гърдите ни бяха завити. Дъждът се превърна в градушка. Ледени топки чукаха върху гърбовете като с юмруци. Такава градушка през живота си не бях виждал. Но, както винаги, така и сега, градушката мина, облаците се разпиляха и дори грейна слънце. Екскурзията ни достави истинска радост. Дойде време да се връщаме. Мъчно може да се опише това, което видяхме. Нивите бяха очукани, като че ги вършаха чарди от коне. Царевиците - също.
към текста >>

Каква е била силата на градушката, можете да си представите.
Мъчно може да се опише това, което видяхме. Нивите бяха очукани, като че ги вършаха чарди от коне. Царевиците - също. Земята беше почерняла, като че беше обръсната. Ухото на едно магаре беше разкъсано и висеше като парцал. Каква е била силата на градушката, можете да си представите. Аз запитах Учителя: Нима може грешката на един човек да причини такава страшна беда на колектива? Учителят нищо не отговори. Нещо Му беше мъчно и не Му се приказваше. Разказал: Симеон Симеонов на 27.XII.1958 г. Записал: д-р Стефан Кадиев.
към текста >>

30. 2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

ТОМ 19

В метеорологията, Уран предизвиква бурите, земетресенията, студа, гръмотевиците, градушката, накратко - резките промени във времето.
Под негово влияние се поставят откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските сдружения, профсъюзите, големите кооперативни съюзи и въздушният транспорт, както и електричеството, различните природни и химически газове, ядрените опити. Всички социални утопии са под влиянието на Уран, анархизмът и нихилизмът - също. Стр. 22/943 Уран има два полюса на действие: от една страна той символизира класата на капиталистите, която постига целите си с всички възможни средства. Това е една космополитична класа. От друга страна Уран влияе върху диктатурите и олигархиите. В метеорологията, Уран предизвиква бурите, земетресенията, студа, гръмотевиците, градушката, накратко - резките промени във времето. Нептун Нептун символизира най-възвишената религиозност, псцхометрията и тайните науки. От друга страна, той символизира социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, корабоплаването и компаниите за морски и речен транспорт. Той създава условия за хаос, за сензации, за усложнения в обществения живот, за дезорганизация. Под негово влияние са заговорите, шпионството, проституцията.
към текста >>

31. 28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

ТОМ 20

Ние не се боим от дъжд, от градушка, от сняг, от веялици.
То ни обича. То за нас грее, за тия - измръзналите през зимата, за тия, в чиито прозорци никога не прониква светлинка. Ние не се боим от бой, защото знаем, че тялото ще пострада, но душата винаги може да слави Бога. Ние не се боим от смъртта, защото знаем, че душата е безсмъртна, че загиналият за своя идеал е вечен дух, който прилича на ангел, вездесъщ будител на хиляди души. От кръвта на мъченика се раждат безсмъртните цветя на поезията и красотата. Ние не се боим от дъжд, от градушка, от сняг, от веялици. Ние изпитахме всичко, надживяхме всичко това. Ние не се боим от дълъг път - нашите бързоходни нозе правят пътя ни приятен и лек, а нашите ритмични песни уподобяват го на весело забавление. И ако нас ни изпъдят в някоя пуста далечна земя, ние ще я обработим, ще я обърнем в рай. Ние не сме сами; навсякъде ще ни посрещнат наши братя и сестри, които мислят, чувствуват и живеят като нас. Защото днес Христос живее в сърцата на безбройно много човешки създания; защото Той е пораснал толкова много, че пигменте на злото не могат Го вече повеси на кръста.
към текста >>

32. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца.
След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така. Докато ние се движим, няма нито капка дъжд, а навсякъде около е буря, дъжд и град. Това преживяване съм го имала често със Светозар. Неговите молитви бяха дълбоки и винаги имаха резултат. Смиляваха се съществата над нас и ни пазеха и закриляха.
към текста >>

33. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скор о престава, а дъждът се излива като из ведро.
В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съобщение събужда у всички приятели недоумение, но те правят това. което иска Учителя. Всички наблюдават небето.******** Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват облаци, които бързо се струпват над града. Вятърът подухва леко, докато се образува страшна, тъмна буря: прах, пясък и листа се разнасят по земята, дърветата превиват върховете си до земята. Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скор о престава, а дъждът се излива като из ведро. Всичко потъмнява и мъгла забулва Търново. Навсякъде потичат реки от вода. Часът е точно 2 часа и 5 минути следобед. В това време, при тая буря и наводнение и дума не може да става за някакво придвижване към града или обратно. Всички са „арестувани" в палатките си до 4 часа следобед.
към текста >>

34. V. РАЗВИТИЕТО И ПЪТЯТ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ 1922 ДО 1944 ГОДИНА

1. Трудности в Школата

Но щом се явеше някоя трудност, като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната и тя преставаше да съществува." Учителят отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ.
Учителят е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в Школата при Учителя и редовно да посещават беседите.** Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане, отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност, като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната и тя преставаше да съществува." Учителят отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме , след образуванет о на ТКЗ С от комунистическия режим.*** Явява се и втора трудност в Школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителят спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в Школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светскат а наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?
към текста >>

35. 8. РИЛСКИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ

Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята никой не пострадва от нея.
" Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи. *** Щом свършват работата си, започва силен дъжд с град. Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята никой не пострадва от нея. Започва един красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителят изнася беседа.**** Следва обща закуска, Паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите - пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителят провежда полезни разговори. Често Братството прави екскурзии до близки и далечни места.
към текста >>

36. 2. Рилската школа на Бялото братство

Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка.
Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителят нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителят отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред. *Вж Изгревът, т. Ill, с. 143-144, N 10 **Вж Изгревът, т.
към текста >>

37. 3. Строежът на кухнята

Сега сме под покрива на Всевишнаго."* От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня.
Всички започват да работят още по-интензивно - издигат стените, слагат гредите за покрива и върху тях нареждат донесените плочи. Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителят се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго."* От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителят обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.
към текста >>

38. 25. Комунистически методи за работа

Петър Кръстев, о.з. полковник

Слизането ни на 21 август 1995 г в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера.
Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви, и др, инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла и едва минахме по гредата на мостчето при хижа „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изкачихме и последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г.
към текста >>

39. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

ТОМ 24

Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай.
към текста >>

Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай. Аз съм го слушала от сестра Му - баба Мария, но същия случай го разказваше Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>

Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката.
Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай. Аз съм го слушала от сестра Му - баба Мария, но същия случай го разказваше Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождена сестра на Учителя.
към текста >>

40. 3. Великите българи и Петър Дънов

ТОМ 24

И в една ръка гореше сламата, а с дясната ръка я простираше напред и нагоре, и изричаше такива думи, че спираше градушката, разнасяха се тъмните облаци.
Никой евангелист вчера и днес няма нейните знания и опитности. Моята баба Румяна, по бащина ми страна, беше от с. Блатешница, Радомирско. Аз съм я виждал много пъти как заставаше на баира, запалваше слама, от тази, на която е бил застлан земния под на Божич, т.е. на Бъдни вечер срещу Коледа. И в една ръка гореше сламата, а с дясната ръка я простираше напред и нагоре, и изричаше такива думи, че спираше градушката, разнасяха се тъмните облаци. И всичко се завяваше и затриваше надалеч. А каква сила и мощ имаше в нея, като я гледаш да се разтрепериш. В такива случаи всички се криеха от нея, защото не можеха да изтърпят да я гледат. Трепереха от страх. А тя имаше 4 сина и една дъщеря, с 15 внука.
към текста >>

41. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите.
Нощта - ясна и звездна, но тъмно бе тук - в планините, като в рог. Зловеща тишина цареше, нарушавана само от монотонното звънтене на инструмента, който дълбаеше скалите под земята и тежките въздишки, откъртени от морните и потънали в гореща пот гърди на защитниците. Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени живота и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята. От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески урагани; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив. Някъде откъм центъра нервно тракаха картечници, а ехото им, преминало долината на р. Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите. Не закъсня да се обади с равномерния си и отмерен пукот и автоматична пушка, куршумите на която будеха смъртта около бистрите извори на р. Шемница, единствено място за черпене вода за пиене. И пак затишието се връща, а в тъмното някъде, звукът на инструментите се сливаше с тежкото стенание на ранените. Санитари бродеха с носилки през позицията и вършеха своята тъжна работа. Така бе "спокойно" на позицията през тази красива лятна нощ.
към текста >>

42. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

ТОМ 25

С писък и вой излизаше оттам, нападаше с ярост скалите, увиваше се с рев около тях, провираше се из пролуки и пещери, заливаше каменните масиви и ги прескачаше; повличаше се из поляните, ровеше там и раздухваше високи стълбове от пясък и прах, издигаше се високо и най-после тежко се тръшкаше върху гърба на планината и къртеше блокове от скалите... Едри капки дъжд, размесени с големи зърна градушка закапаха и заплющяха като куршуми по каменистата снага на планината.
Внезапно страшна светкавица проряза черното небе, оглушително процепи въздуха, спусна се в ослепителен зиг-заг, с адски трясък се плъзна по високото чело на "Перистер" (к. 2610) и се загуби. Земята се друсна, вятърът за миг спря своята песен и се ослуша, а заедно с това още по-страшен подземен гръм избухна - разтвори земята, разцепи скалите и изхвърли из недрата им черен облак от дим, из който се гонеха и преплитаха високи тъмночервени пламъци. Това бе един от складовете с бойни припаси, изровен тук с кървави усилия и скрит дълбоко в основите на скалите, а така лесно намерен от разрушителната светкавица... Сигналът е даден: бясна планинска буря се разрази върху позицията. Вятърът завилня лудо и с бесен рев се вмъкваше в гората, извиваше вековни явори и елхи, биеше клоните им от земята, чупеше и кършеше ги из корен и лудо катурваше из нанадолнищата. С писък и вой излизаше оттам, нападаше с ярост скалите, увиваше се с рев около тях, провираше се из пролуки и пещери, заливаше каменните масиви и ги прескачаше; повличаше се из поляните, ровеше там и раздухваше високи стълбове от пясък и прах, издигаше се високо и най-после тежко се тръшкаше върху гърба на планината и къртеше блокове от скалите... Едри капки дъжд, размесени с големи зърна градушка закапаха и заплющяха като куршуми по каменистата снага на планината. Подгониха се светкавици чести и с трясък заскачаха от скала на скала, разтягаха ослепително огнените си стрели, късаха черния мрак и се забиваха в скалите и земята. Проливен дъжд почна, а гъстите му струи, разлюлявани от свирепия вятър, размесваха водите си и като из ведро ги изливаха, къпеха скалите, миеха шумата на гората. Пороища мътни се спуснаха към планинските дерета и влачейки с гръм и трясък камъни, дървета, пясък и чакъл, прегазваха окопи, пълнеха скривалища, отвличаха телени мрежи, отнасяха и живи хора. Беснееше стихията, ревяха долини и пещери, пищяха гори и храсталаци, трещяха светкавици и режеха тъмнината, небето гореше, хоризонтът трептеше в синьо-червени огньове. Адът се настани върху земята.
към текста >>

43. Съдържание

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Градушката, светкавиците и гръмотевиците 8.2.1.2.
Историята на книгата „Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее” от т. I до т. XXIV и проявата й в концерт-рециталите 8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”. Начало, осъществяване и развитие на идеята на Невидимия свят. 8.2.1.1. Градушката, светкавиците и гръмотевиците 8.2.1.2. Космогония и Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно 8.2.1.3. Защо са несполучливи снимките в „Изгревът” от том I до том XIII? 8.2.1.4. Авторството на снимките в „Изгревът” 8.2.1.5. Снимките за Паневритмията - Справка за Паневритмията по томовете на „Изгревът” 8.2.1.6. „Добре, че те има!
към текста >>

44. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV

Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като нива след градушка, като градина след порой.
Стоя така и сама си приказвам. Тогава що съм аз, ако не злина, себичност, суета. А тя ми бе по-вярна от майка и - всичко в света. Не смея да я приближа. Ако ме обича, тя ще усети, че я зовя с пламенна молитва. Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като нива след градушка, като градина след порой. О, Асавита! 24 февруари 1927 г. 24 февруари 1927 г. четвъртък Небе, ти ми даде здраво тяло. Много рядко се уморявам при тежка работа.
към текста >>

45. 8.1.3.3. Концерт-рецитал на 27 март 2010 г.

8.2. Историята на книгата „Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”

Бурята и градушката - от Цанка Екимова 3.
Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила (I Кор. 4:20) В. Сценарий на концерт-рецитала на 27 март 2010 г. - част I Детство, юношество и учение за Петър Дънов 1. Мълчаливото дете Петър Дънов - от Цанка Екимова 2. Бурята и градушката - от Цанка Екимова 3. Годежарите за Мария, сестрата на Петър Дънов - от Цанка Екимова 4. Пророчеството на малкия Петър от Цанка Екимова 5. Чудеса за небето и знамение за Земята - от Елена Андреева 6. Време е - от Борис Николов 7. Богатият вуйчо се разплаща с племенниците си, децата на сестра му Мария и брат му Атанас - от Елена Андреева Г.
към текста >>

46. 8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”

8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.

Градушката, светкавиците и гръмотевиците 8.2.1.2.
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”. Начало, осъществяване и развитие на идеята на Невидимия свят. 8.2.1.1. Градушката, светкавиците и гръмотевиците 8.2.1.2. Космогония и Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно 8.2.1.3. Защо са несполучливи снимките в „Изгревът” от том I до том XIII? 8.2.1.4. Авторството на снимките в „Изгревът” 8.2.1.5. Снимките за Паневритмията - Справка за Паневритмията по томовете на „Изгревът” 8.1.1.6. „Добре, че те има!
към текста >>

47. 8.2.1.1. Градушката, светкавиците и гръмотевиците