НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако имаш
готовност
и добра воля, отворен си за Божията сила.
Ако Слънцето в теб не грее, не могат да цъфнат растенията в теб и да зреят плодовете, които очакваш. В света мнението на Бога трябва да бъде за теб меродавно. Няма друг, който да те обича повече от Него. Ако имаш добра мисъл, ти си отворен за Божествената светлина. Ако имаш добри желания, отворен си за Божествената Любов.
Ако имаш
готовност
и добра воля, отворен си за Божията сила.
Мисълта е от голяма важност, тя е условие, за да се привлече Божественото благо, и човек става възприемчив към него. Като мислиш за Бога, добиваш Неговите качества. Не мисли толкова за себе си, но мисли за Бога. Има закон: за когото мислиш, такъв ставаш; с каквито хора се заобикаляш, такъв ставаш. Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически за онова, което не се разбира.
към текста >>
2.
2_30 ) Ще ти израснат крила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако нямате
готовност
да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете?
И вече да имате опит. А вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че вие не обичате. Че сте обичани, това знам със сигурност, но дали вие обичате? Сега ще обичате, за да живеете.
Ако нямате
готовност
да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете?
Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва. И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата. Като казвам, че не сте обичали, ето какво разбирам конкретно: нали на едно малко дете казваме: „Ти още не разбираш какво нещо е студент в четвърти курс.
към текста >>
3.
6_09 ) Концентрация върху дъгата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядва на планината, как върви с учениците през нивите, Христос на тайната вечеря.“ Учителя одобри това с
готовност
.
Опитът за концентрация върху дъгата има за цел свързване с Невидимия свят, развитие на ясновидските сили, а опитът с Библията е друго. Чрез опита с дъгата имаме предвид далечното бъдеще, т.е. нещо, което ще добиеш чак в бъдещето, а при опита за концентрация върху Христа ще добиеш нещо в сегашната епоха; значи това е по-ефикасно. Направете този опит и после ще ми кажете резултатите. Вижте какво точно ще изберете за концентрация.
Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядва на планината, как върви с учениците през нивите, Христос на тайната вечеря.“ Учителя одобри това с
готовност
.
към текста >>
4.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така у него ще се яви
готовност
на самопожертвователност.
Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите.
Така у него ще се яви
готовност
на самопожертвователност.
Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство. Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки помни онова, към което има любов. Например някой обича езиците и помни думите на чуждия език.
към текста >>
5.
6) В съня на Навуходоносор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Готовността
да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш.
Трябваше да заживее в нас духът на новото, което иде. Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани. След привършването на един обяд една сестра попита следното: „Кой ще бъде главният подтик за действие в Шестата раса? “ Любовта към Бога!
Готовността
да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш.
Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието.
към текста >>
6.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всякога човек да е готов, да има
готовност
да изпълни Волята Божия.
Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете.
Всякога човек да е готов, да има
готовност
да изпълни Волята Божия.
Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана.
към текста >>
7.
84) Речник на остарели и чужди думи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с
готовност
Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим
На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с
готовност
Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение
към текста >>
8.
95) Смени съдбата си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва вътрешна
готовност
да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние.
В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит.
Трябва вътрешна
готовност
да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние.
Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен.
към текста >>
9.
Изгрев, 5.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма
готовност
.
След това ги изредете както можете и от тях изкарайте нещо като една глава.” Една от сестрите каза: „Чувствам голяма нужда от Божествената наука.” Учителя каза: „Царството Божие се взима насила. Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа.
Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма
готовност
.
Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили.
към текста >>
10.
Опит
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво,
готовността
на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр.
И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон.
Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво,
готовността
на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр.
И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията. б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи.
към текста >>
11.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и
готовност
за работа.
Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и
готовност
за работа.
Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили.
към текста >>
12.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ,
готовност
да живее за възвишеното и вечното.
Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ,
готовност
да живее за възвишеното и вечното.
Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа.
към текста >>
13.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение,
готовност
да върши волята Божия,
готовност
за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение,
готовност
да върши волята Божия,
готовност
за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
14.
20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също трябва да мислите върху голямата
готовност
, която имаше Христос, да извърши Волята Божия (Неговата работа).
Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено. Ако работите в този живот, вие може да се преродите 40 пъти, всяка година по един път, но трябва да бъдете решителни.
Също трябва да мислите върху голямата
готовност
, която имаше Христос, да извърши Волята Божия (Неговата работа).
Изпращайте също всеки ден мисъл и молитва към всички добри хора, да се усили тяхната Любов към Бога.
към текста >>
15.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той с голяма
готовност
почва да ми говори.
Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е". Той държи разтворен свитък в ръцете си и го разглежда. Запитвам го, кои са те.
Той с голяма
готовност
почва да ми говори.
Упътваме се към "Салона" и по пътя той ми говори за себе си, за живота, който живеят, за идеите, които го занимават. Ще предам само същественото от туй, което ми каза при разговора: "Ние сме обитателите на тия места. Когато ще правиш нещо, идвай при нас, за да ти дадем съвет. Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш.
към текста >>
16.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С най-голяма
готовност
идват около 120 души.
Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно.
С най-голяма
готовност
идват около 120 души.
Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
към текста >>
17.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение,
готовност
да върши волята Божия,
готовност
за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение,
готовност
да върши волята Божия,
готовност
за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
18.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като запеете една песен, у вас ще се появи
готовност
да се примирите.
Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен.
Като запеете една песен, у вас ще се появи
готовност
да се примирите.
Това е силата на музиката. Защо човек трябва да пее? За да не изгуби това, което има. Ти си близо да постигнеш нещо хубаво – ще пееш, за да не го изгубиш. Който пее е силен, който не пее е слаб.
към текста >>
19.
Работата на ученика върху себе си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През тези десет дена мислете и върху следното: Мислете върху голямата
готовност
, която Христос имаше, да извърши Божията работа.
След свършването на тези десет дена, ще ви дам друга работа за десет дена: вземете 15 глава от Евангелието на Йоана. Там има материал за концентрация. Например стихът:“Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът." И други стихове. Размишлявайте върху стиховете на тази глава. Проучвайте тази глава във връзка с Исайя.
През тези десет дена мислете и върху следното: Мислете върху голямата
готовност
, която Христос имаше, да извърши Божията работа.
През тези десет дена практикувайте следната молитва: всеки ден изпращайте мисъл и молитва за всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Моля, прочетете настоящото пред всички братя и сестри и го пратете за прочитане във всички села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
20.
Езотеричната практика на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма
готовност
.
След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава. Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа.
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма
готовност
.
Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл.
към текста >>
21.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята
готовност
да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата.
Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка. Из пътя чувствам как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти.
Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята
готовност
да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата.
Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните сгради. Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал. С каква лекота Боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
към текста >>
22.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с
готовността
си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо.
В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева.
Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с
готовността
си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо.
Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат.
към текста >>
23.
АСПЕКТИ НА ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Такива хора са милосърдни, отзивчиви, с
готовност
любезно да услужват, топло и мило съчувствие лъха от тях.
При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. С Нептун. Нептун има отношение към емоционалната природа. При съвпад и благоприятни аспекти пред нас е много мил и симпатичен човек, предизвикващ топло разположение от страна на всички околни и желание да му бъдат полезни с нещо. Това е особено силно изразено при съвпад.
Такива хора са милосърдни, отзивчиви, с
готовност
любезно да услужват, топло и мило съчувствие лъха от тях.
малко Трудно разбират обществения живот, малко далеч са от материалния свят, практичните въпроси като че ли не се докосват до тях. Макар че работят с топлота и разположение, за тях е някак безразлично каква професия ще упражняват. При неблагоприятни аспекти имаме крайно неотзивчиви, студени, хладни и остри хора, без какъвто и да е било подтик за съчувствие, услуга и помощ към хората, с които влиза в контакт. Поддават се на порочни влияния, предимно в употреба на опиати, цигари, алкохол и други. Работата си изпълняват с досада, от няма и къде.
към текста >>
24.
ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В дванадесети дом, Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода,
готовност
за подкрепа и услуга към всички, големи материални придобивки.
Ако в този дом Юпитер е зле аспектиран с Венера, възможен е развод поради измяна. В осми дом, влиянието на Юпитер е значително притъпено, най-вече по отношение на благородните изяви към околните, като щедрост, отзивчивост, справедливост и топлотата. В девети дом, Юпитер дава умението правилно да се схваща и разбира пътя, по който всяка работа може да бъде реализирана, дава размах и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед, много пътувания (предимно със стопански задачи), богато материално задоволяване. В десети дом, Юпитер носи на родения ръководно обществено положение и успехи в него; думите му тежат и околните се чувстват задължени да ги изпълняват. В единадесети дом, Юпитер дава на родения връзки с отговорни и ръководни личности, които ще му помагат да заеме добра служба; тези връзки в повечето случаи могат да бъдат по-задълбочени и ако са с човек от противоположния пол, водят и до женитба.
В дванадесети дом, Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода,
готовност
за подкрепа и услуга към всички, големи материални придобивки.
към текста >>
25.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща
готовност
за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща
готовност
за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
към текста >>
26.
САТУРН В ДОМОВЕТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В единадесети дом, Сатурн определя при родения връзки с много по-възрастни хора, които с
готовност
му помагат в живота и в работата му.
В седми дом, Сатурн определя тежки и мъчителни условия в семейния живот: развод, смърт на брачния партньор, неприятни конфликти между съпрузите, произлизащи предимно от ревност. В осми дом, Сатурн е с повече или по-малко парализирано влияние и по-малко смущава живота на личността. В девети дом, Сатурн дава на родения мрачен, тъжен и нерадостен възглед върху живота, стремеж за критично отнасяне към всичко и всички, склонност да оправя хорските работи. В десети дом, Сатурн дава умението за влагане на мисъл, ред и точност във всяка работа. Такива личности са добри ръководители.
В единадесети дом, Сатурн определя при родения връзки с много по-възрастни хора, които с
готовност
му помагат в живота и в работата му.
Много често брачният му партньор е значително по-възрастен, като отношенията им са по-задълбочени, а не само приятелски. В дванадесети дом, Сатурн предразполага личността към справедлив ред или към литературно творчество с по-философски характер.
към текста >>
27.
УРАНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Брадата е добре развита, издадена напред, но немного заострена, което говори за силна воля, но с
готовност
за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи.
Носът е дълъг, добре оформен, без излишни тлъстини, показващ добра интелигентност. В основата си е широк, което говори за смелост в решенията, и е малко изгърбен, което показва, че личността не се поддава лесно на чужди влияния, но не е и фанатичен в своите разбирания. Върхът на носа е нормално заоблен, което говори за човек без пресилено отношение към чувствените и кулинарни наслади. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва устойчивост в чувствата. Устата е средно голяма, с нормална дебелина на устните.
Брадата е добре развита, издадена напред, но немного заострена, което говори за силна воля, но с
готовност
за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи.
Такива са по-висшите Уранови типове. При по-низшите е налице приблизително същото, само че формите са нехармонични, неправилни и са неприятни за гледане.
към текста >>
28.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това говори, че влиянието на Нептун не създава голяма привързаност към материални ценности, а
готовност
за раздаването им с лекота.
Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция. Отразяващата способност на Нептун (албедо) е най-високо в сравнение с всички останали планети - около 60%.
Това говори, че влиянието на Нептун не създава голяма привързаност към материални ценности, а
готовност
за раздаването им с лекота.
Нептун създава хора с много мили и симпатични качества, които с присъствието си предизвикват разположение и внимание на всички около тях; където и да отидат, в каквато и среда да попаднат, у всички предизвикат желание да им се помага и услужва. Изобщо, привлекателни хора са те и винаги имат отношение към изкуството. Нептун идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Нептун, Земя, Слънце, т. е. при съвпад със Слънцето, и при това положение влиянието му е най-силно. Най-далечното му положение от Земята е, когато застане на права линия Земя, Слънце, Нептун, т. е.
към текста >>
29.
ЮПИТЕР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава бащинско отношение към близките и към всички други,
готовност
за подкрепа и помощ.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава разхвърляност и липса на система във всяка работа. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж за придобиване на знания, опитности и материални ценности. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж да се самоизтъкват, че знаят всичко, заедно с жажда за присвояване на материални ценности по незаконен път, чрез измама и кражба. В Рак.
При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава бащинско отношение към близките и към всички други,
готовност
за подкрепа и помощ.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице същото, но с фалшив оттенък. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се наблюдава стремеж към ритуалност и голяма тържественост при обществени прояви. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществува стремеж за самоизтъкване и ясно изразено честолюбие. В Дева.
към текста >>
30.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това те изразиха
готовността
си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха
готовността
си да станат апостоли на Словото.
Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше.
С това те изразиха
готовността
си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха
готовността
си да станат апостоли на Словото.
Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
към текста >>
31.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е показано в Библията с факта, на
готовността
на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва.
Това е показано в Библията с факта, на
готовността
на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
към текста >>
32.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В разговорите ни по този повод аз казах на Ирод, че считам Исус за най-великият Мъдрец в света, че в поуките Му не виждам никакво богохулство и че Рим занапред ще Му осигури с
готовност
свободата на словото.
Аз не съм причинител на гоненията: наопаки, това ще го правят други, но на Волята на Отца Си Аз се покорявам с послушание. Затуй бъди мъдър за себе си! Подир тези думи Исус изчезна от погледа ми като дух. По-нататък държа да съобщя на Ваше величество, че евреите в лицето на Ирод си намерили защитник. Ирод бил готов веднага да убие Исус и ако не го е сторил, то е било, защото се е опасявал да не влезе в конфликт със сената, за което предварително размени схващанията си с мене.
В разговорите ни по този повод аз казах на Ирод, че считам Исус за най-великият Мъдрец в света, че в поуките Му не виждам никакво богохулство и че Рим занапред ще Му осигури с
готовност
свободата на словото.
Ирод, като изслуша моето мнение, презрително се изсмя и си отиде. Прочие, Цезарю, у евреите е имало обичай преди пасхалните им празници да проливат кръвта на осъдените. За да погубят Исус, те умишлено подготвяли въстание, за да обвинят Исус, че уж той е главният подстрекател. За да постигнат своята цел, те използвали за подкупи църковни пари. Опасността е била доста голяма и е бил нападнат един римски чиновник.
към текста >>
33.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата
готовност
за жертва и преданост.
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата
готовност
за жертва и преданост.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
към текста >>
34.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава
готовност
и самопожертвователност.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето.
Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава
готовност
и самопожертвователност.
Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения.
към текста >>
35.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Види ли
готовността
на човека да се жертва, Бог му проговаря.
Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, за да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога.
Види ли
готовността
на човека да се жертва, Бог му проговаря.
Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
към текста >>
36.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но когато Бог вижда
готовността
на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак.
Но когато Бог вижда
готовността
на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам.
към текста >>
37.
12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И с нозете си обути с
готовност
чрез благовестието на мира." /6;15/.
"Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/.
"И с нозете си обути с
готовност
чрез благовестието на мира." /6;15/.
"А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/. "Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово."/6;17/.
към текста >>
38.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с
готовност
, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г.
среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с
готовност
, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват.
към текста >>
39.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със своята любезност и
готовност
да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение.
Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички.
Със своята любезност и
готовност
да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение.
Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост.
към текста >>
40.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с
готовност
посрещат новото послание, което се праща от Слънцето.
Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух."
От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с
готовност
посрещат новото послание, което се праща от Слънцето.
На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>
На това се дължи онзи силен устрем и
готовност
за жертва, който са имали богомилите.
След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух." От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето.
На това се дължи онзи силен устрем и
готовност
за жертва, който са имали богомилите.
От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>
41.
4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова първата работа, която трябва да се направи е да станат хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има
готовност
да служи на другите.
За да се оправи светът, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътят, по който съвременните хора искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат - болните хора имат нужда отслугуване.
И затова първата работа, която трябва да се направи е да станат хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има
готовност
да служи на другите.
Здрав човек наричам този, които може да служи на себе си и на другите доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин.
към текста >>
42.
ИДЕИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ми се зарадвахме много и с
готовност
го посрещнахме.
Исках да му благодаря, но от многолюдното събрание не успях да се срещна с него. На другия ден дойде един от приятелите - Васил Узунов, гимназиален учител, и ни каза, че Учителят желае да дойде у дома и да ни измери черепите. Със съпруга
ми се зарадвахме много и с
готовност
го посрещнахме.
Учителят измери черепите ни и с най-големи подробности ни описа точно характерите. Разказа ни много неща за онова, което сме преживели през годините. Запитахме го откъде
към текста >>
43.
Висше Аз – Божествена душа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате
готовност
поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички.
Всеки от вас трябва да работи искрено върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича “Висше Аз”, но по-право е да се нарече “Божествена душа”. В нея са вложени всички условия за нейното развитие. А когато е образувана връзката, която съществува между всички създания, всички способности и чувства растат.
Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате
готовност
поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички.
И Христос казва: “Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот”. Това е точният превод на думите Христови и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата нисша душа, низшето Аз, низшият Манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не защото има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Трябва да се борите с тази ваша нисша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.
към текста >>
44.
ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
воля или вън от него, той трябва да го приеме с
готовност
.
Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му – по негова
воля или вън от него, той трябва да го приеме с
готовност
.
Лесно е човек да бъде добре, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Доброто. Някой иска да бъде пръв в живота.
към текста >>
45.
НОВОРАЖДАНЕ - САМОРАЖДАНЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
готовност
към възприемане на новото.
ще проявява насилие. Дето Любовта присъства, там има растене и развитие. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Отличителните качества на ученика са да обича и да има
готовност
към възприемане на новото.
Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Затова ви желая да
към текста >>
46.
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИДЕИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От човека се иска
готовност
да даде възможността на една Божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа.
Щом не я прилагате, тази идея умира. Ето защо стремете се към такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото тя крие динамични сили в себе си. Който възприеме такива идеи, той трябва да им даде ход, защото те са подобни на бомби. Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася до възвишените идеи.
От човека се иска
готовност
да даде възможността на една Божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа.
Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира във вас и ще ви причини големи пакости. Следователно неразположенията, страданията и противоречията, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. За да се освободите от противоречията и страданията, отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне. Затова искате ли да не изпадате в положението на фалирал търговец, трябва да прилагате знанието си.
към текста >>
47.
20-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като ученици от вас се иска будно съзнание,
готовност
за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас.
Вън от своята физическа природа, Слънцето има и духовна природа, която е съвкупност от Разумни Възвишени Същества, която духовна природа е именно в единство, в пълна хармония с общото, с Великото Сърце на Космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на Слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на Космичното Слънце. 44 . Човек и Възвишените Същества.
Като ученици от вас се иска будно съзнание,
готовност
за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас.
Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите ѝ, Разумните Същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които решавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а Висшите Същества вземат тези елементи, организират ги и изкарват нещо велико.
към текста >>
48.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и
готовност
помагаше на всяка душа, която търсеше помощ.
Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж.
Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и
готовност
помагаше на всяка душа, която търсеше помощ.
Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала. 79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света.
към текста >>
49.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
55. Аз не препоръчам самоосъждането, но трябва да имате онази
готовност
да възприемете Божествената Истина и да се справите с Божествените Истини.
Като почнете една задача, трябва да я решите, да не я изоставяте. Който не може да реши дадена задача, да не съблазнява другите. Например, ти не можеш да постиш, не казвай: И без пост може. Туй, което не си опитал, не го налагай на другите. Сега аз не искам тази бележка, която правя, да остане "глас вопиющ в пустиня", но искам да произведе един резултат, за да ви подготвя да свършите работата, за която сте дошли.
55. Аз не препоръчам самоосъждането, но трябва да имате онази
готовност
да възприемете Божествената Истина и да се справите с Божествените Истини.
Вашият ум трябва да бъде здрав, за да може да се справите с всички положителни и отрицателни мисли. Някой път вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли и следователно боледува. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. 56. Сега аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Вие сте влезли в класа да изучавате Окултната Наука, а при това се занимавате с неща посторонни, с неща, които ни в клин, ни в ръкав не влизат.
към текста >>
50.
54-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази
готовност
на душата да слуша, да възприема и да изпълнява.
286. Посещението на Духа. За да те посети Духът, ти трябва да си завършил средното си образование в Окултната Школа. /29 лекция, II- год. общ клас, 13 стр./ 287. Божията Любов.
Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази
готовност
на душата да слуша, да възприема и да изпълнява.
288. Силата на Ученика. Няма по-велика сила от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе. 289. Важен закон. Падането е закон на събуждане. Затова като направите една погрешка, като паднете, не съжалявайте, изправете погрешката и вървете напред.
към текста >>
51.
63-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като му кажеш една дума, в неговото сърце да се образува една мекота, една
готовност
да направи добро.
543. Волята Божия не седи във велики работи, тя седи в микроскопически добрини в света. Доброто може да го извърши и най-малкото същество. Най-лесно се върши добро. Великото седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги, където и да е той.
Като му кажеш една дума, в неговото сърце да се образува една мекота, една
готовност
да направи добро.
Тази дума струва повече, отколкото да направиш един храм. Но тъй да я кажеш, че да я запомни. После трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед, не да мисли той какво искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя. Очите са създадени, за да дадем мил поглед на някой отчаян човек. Ушите са създадени за да можем да чуем на далечно разстояние стенанията на някоя душа.
към текста >>
52.
Играта като възпитателен център
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
При постоянна бдителност и творческа
готовност
от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа.
При постоянна бдителност и творческа
готовност
от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина.
към текста >>
53.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
В теб ще се зароди
готовност
всичко да дадеш, без капка съжаление. Ти
същества в Своята хармония! Освети Името Му, защото Той е, който се е жертвал безброй пъти за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в теб ще се зароди желание и ти да се жертваш за Него.
В теб ще се зароди
готовност
всичко да дадеш, без капка съжаление. Ти
ще си кажеш: “Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам”. Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов.
към текста >>
54.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз с
готовност
се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме.
Ще ви срещнем с Влайчо – и той е предпазлив, защото мина през големи изпитания. Влайчо е изключително силен духовно. Ще се срещнете с него, когато Учителя нареди да стане това.“ Благодарих на Симеонов и се сбогувахме. Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа.
Аз с
готовност
се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме.
Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния. Поканиха ни и влязохме.
към текста >>
55.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
А ние виждаме и учим всеки ден
готовността
да се помага.
Действително майка ми е била при Учителя точно в 16 часа. Всеки ден, всеки час, към Изгрева се отправят хора; по всяко време на Учителя се изказват болки, задават се въпроси. Тук Учителя е свободен. Човек може да го срещне по двора, в градината или при чешмичката. Където и да е, той ще облекчи или примахне болката ти, ще те насърчи да снемеш тежко физическо или духовно бреме.
А ние виждаме и учим всеки ден
готовността
да се помага.
* Три пъти в седмицата сме горе - на Изгрева. Ставаме преди 4 часа и точно в 4 тръгваме. Пътят от улица „20 април" до Изгрева е един час. Далече е и от „Опълченска" 66 (Също около един час път), а и от много други места.
към текста >>
56.
Писмо на Братското издателство
 
- Теофана Савова
Трябва да изкажем благодарността на братята и сестрите от общия клас за голямата им
готовност
, с която подкрепиха чрез волни пожертвувания издаването на първото томче.
А то е единственият и най-правилният начин да осигурим издаването на лекциите и занапред. Поради това ние отправяме апел към всички Ви да подкрепяте тази тъй назряла и тъй необходима инициатива, като си набавяте издаваните лекции. По този начин ще се създаде един постоянен приход, осигуряващ всяко последующо издание. Във връзка с това добре би било да направите списък с имената на ония братя и сестри, които обещават да си купуват младежките лекции, и според техния брой да ни съобщите по колко екземпляра да ви се изпращат.
Трябва да изкажем благодарността на братята и сестрите от общия клас за голямата им
готовност
, с която подкрепиха чрез волни пожертвувания издаването на първото томче.
Това ни дава увереността да мислим, че и занапред ще можем да разчитаме на тяхното съдействие, както и това на всички, които ратуват за делото на Учителя. С поздрав: за младежкия клас - Братското издателство София, 9. VI. 1934 г.
към текста >>
57.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
Шестото упражнение, което символизира
готовността
на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!
Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота.
Шестото упражнение, което символизира
готовността
на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!
" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си. И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише.
към текста >>
58.
СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Когато в тях се яви
готовност
да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът.
Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът.
Когато в тях се яви
готовност
да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът.
Обаче нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприеме Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примери из живота потвърждават този закон.
към текста >>
59.
7.11 Нешка Анева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Мекият й характер и голяма
жертвоготовност
я правят уважавана и обичана от околните.
Няма нужда да се жени. Не му е определено! " Нешка съобщава на сина си отговора, но момчето не го приема. Оженва се за въпросната жена, две години след това се парализира и набързо си заминава от този свят. Нешка Анева идва на Изгрева и дълго време живее в една от стаите на бараката на Стефан Деветаков.
Мекият й характер и голяма
жертвоготовност
я правят уважавана и обичана от околните.
Често тя събира децата и ги черпи, с каквото има. Посещава редовно беседите и участва в братския живот. Живее скромно и така си заминава, като оставя след себе си светъл лъч на честен, любвеобилен и безкористен живот.
към текста >>
60.
7.58 Гради Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Със своя откровен и детински характер и постоянната си
готовност
да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите.
Един от добрите работници, който влива своите свежи сили в братския живот, е Гради Колев Минчев. Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г. В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителя създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България. Като израства, той се запознава с идеите на братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева.
Със своя откровен и детински характер и постоянната си
готовност
да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите.
Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България. Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за поддържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране.
към текста >>
Под влиянието на Учителя Гради променя своя характер и с
готовност
участва във всяко общо братско начинание.
Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България. Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за поддържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи.
Под влиянието на Учителя Гради променя своя характер и с
готовност
участва във всяко общо братско начинание.
Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа. Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополията. Чакат известно време, за да ги приеме митрополитът.
към текста >>
61.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това показва, че във всички няма още пълна
готовност
.
Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна." („Тихият глас", стр. 42) „Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад.
Това показва, че във всички няма още пълна
готовност
.
Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха ,те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." („Петимата братя", стр. 218) „И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала (езерото при хижата).
към текста >>
62.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с
готовност
да последвам съветите ти.
Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас.
- С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с
готовност
да последвам съветите ти.
Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа. Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак.
към текста >>
63.
46. СКЕЛЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Сърцето им е пълно с милост и
готовност
на саможертва, а това им е наградата.
Ти оставаш в забвение, отхвърлен, защото си завършил работата си с този човек. Той твърди, че ти е благодарен и толкоз. Поема пътя си и се устройва удобно, а ти стоиш в малката си мансарда натясно и само даваш идеи, помагаш и те отминават. Такъв е пътят на земята на ония, които са дошли да помагат на хората. Те не очакват награда за труда си, а такава не им е нужна, защото са вътрешно богати и удовлетворени.
Сърцето им е пълно с милост и
готовност
на саможертва, а това им е наградата.
Жизненият еликсир пълни сърцата на смирените труженици на добродетелта, на самопожертвователните. Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване. Смятат ги за глупави, непрактични, непълноценни, смахнати и пр. Но едно трябва да знаем, че човек още не се е самородил или придобил образа и подобието на космичния човек — създателя на човека. Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма любов дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят.
към текста >>
64.
51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и
готовност
на всякакви жертви.
Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения. Той ги разбира и всеки техен зов за помощ става негов дълг, да му се отзове и помогне. Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук. Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му към съвършенството. Жив пример за този закон е отглеждането на малкото, безпомощно дете от майка му.
Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и
готовност
на всякакви жертви.
И градинарите вършат същата работа, а също и животновъдите. Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме. Да вземеш поста на управител на един народ е да станеш негова майка, която милее за него и го пази от разруха. Като пример в този век може да посочим чешкия президент Масарик. Чехите едва не са го обявили за божество, заради мъдростта и правилните форми на управление в най-бедствения момент на живота им.
към текста >>
65.
ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за
готовността
да пожертваме всичко.
Съдбата на онези шепа Избраници тук, във владенията на безпросветната, ненаситна и самовлюбена материалност, е съдба на самотници. Затова и Учителят П. Дънов назова най-мистичната си песен "Странник съм в този свят". Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата. Кой знае - може би точно в това е и най- свидната жертва, която всеки Мъдрец, Син на Светлината, поднася пред свещения олтар на Небесния Отец.
Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за
готовността
да пожертваме всичко.
За да получим Всичко.
към текста >>
66.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Готовността
за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.
Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата.
Готовността
за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.
Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!
към текста >>
67.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме
готовността
да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение.
В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е основа на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани." 5. Доброто като изпълнение на Божията воля
Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме
готовността
да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение.
Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога!
към текста >>
Да извършваме с
готовност
, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота!
Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им.
Да извършваме с
готовност
, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота!
Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие.
към текста >>
Тя изисква от нас
готовност
да дадем във всеки миг най-доброто от себе си.
И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека.
Тя изисква от нас
готовност
да дадем във всеки миг най-доброто от себе си.
Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици.
към текста >>
Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща
готовност
да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване.
...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура." Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предишната т. 7).
Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща
готовност
да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване.
Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания.
към текста >>
68.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и
готовността
за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие.
Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек.
В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и
готовността
за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие.
За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици.
към текста >>
69.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на
жертвоготовност
в лицето на Богочовека Иисус Христос.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца.
Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на
жертвоготовност
в лицето на Богочовека Иисус Христос.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
към текста >>
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и
готовност
за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и
готовност
за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>
70.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда
готовност
за поправление.
Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец.
Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда
готовност
за поправление.
С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки! 3) Спасение Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П.
към текста >>
71.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса -
готовност
за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието.
Нещо повече - той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.).
Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса -
готовност
за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието.
От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
към текста >>
За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е
готовността
да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът.
Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро." Изпълнят ли това условие, мобилизират ли целия си потенциал, славяните ще се превърнат в образец за цялото човечество; в тяхно лице ще бъдат осъществени и библейските пророчества за бъдната християнска общност на пълната хармония: "Славяните са Новият Израил. Новият Израил - за разлика от евреите - ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век.
За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е
готовността
да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът.
То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
72.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и
готовността
за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения.
Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и
готовността
за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П.
към текста >>
73.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята;
готовност
за работа в съзнателния живот.
Дънов разбира не само степен в гамата, а има пред вид едно състояние в живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение по пътя на окултния ученик: "Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество - възвишеното, благородното чувство, третото качество - добрата постъпка." На друго място в Словото си духовният Учител подчертава, че степените в гамата отговарят на следните състояния: До - начало, напрежение, едно малко семе, което е посято в почвата. Ре - движение, определена посока, покълване. Ми - първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца - човек се самоопределя.
Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята;
готовност
за работа в съзнателния живот.
Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П.
към текста >>
74.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с
готовност
да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с
готовност
да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
75.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с
готовност
, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас.
Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме заслужили, понеже "и ний сме дали нещо на света...".
И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с
готовност
, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас.
Понякога залитаме и към друга крайност - чуждопоклонничеството. И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, макар и той да не те надвишава по ръст. Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие. Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш мигновено отрезвяваме.
към текста >>
Така винаги печели тяхното доверие,
готовността
да го последват по пътищата, които им чертае.
Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото. Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите.
Така винаги печели тяхното доверие,
готовността
да го последват по пътищата, които им чертае.
Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзнанието на аудиторията в най-лесно достъпен вид. Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците. Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнерадостно, оптимистично.
към текста >>
76.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за
готовността
да разнесат факела на Божественото учение навред по света.
Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство.
Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за
готовността
да разнесат факела на Божественото учение навред по света.
Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите.
към текста >>
77.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с
готовност
и разбиране.
Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това. 2) Свобода: Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън.
Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с
готовност
и разбиране.
Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов). 3) Опит: „Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане. Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното.
към текста >>
78.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и
готовност
да научим още нещо от необятната Истина за Битието.
Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени.
И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и
готовност
да научим още нещо от необятната Истина за Битието.
Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел. В такава насока е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.“ Изводът е, че всички религии и духовни учения са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване.
към текста >>
79.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с
готовност
, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност.
Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване.
Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с
готовност
, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност.
Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
към текста >>
Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази
готовност
да поеме съдбините му в ръцете си.
Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща!
Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази
готовност
да поеме съдбините му в ръцете си.
Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота.
към текста >>
80.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа –
готовността
да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко.
Дънов става ясно, че сексуалният потенциал на човека притежава огромна мощ, която би могла да бъде приложена за съграждане, но и за разрушение. Зависи от посоката, в която се проявява тя вследствие свободната воля на човека. Чистата мисъл е първото и най-важно условие за насочване на половата енергия за конструктивни цели. Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е. на Божия план за Космоса и за конкретния човек.
В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа –
готовността
да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко.
И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.“ В случая не става дума за обикновена жертва, а за максималната, най-извисената – тази, която полага пред олтара на Божественото най-скъпото, живота. Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло. В името на постигането на тези благородни цели те следва да бъдат готови на всичко, включително и да отдадат живота си с пълното съзнание, че той не приключва със смъртта на телесната форма, а продължава в невидимия свят на друго, по-високо равнище на проявление. И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена.
към текста >>
81.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с
готовност
.
„Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“ „Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“ „Господи, аз искам да се науча на търпение.
Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с
готовност
.
Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“
към текста >>
82.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с
готовност
наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера.
Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост.
Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с
готовност
наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера.
И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител.
към текста >>
А върхът на
жертвоготовността
бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов).
В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: „Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.“ В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
А върхът на
жертвоготовността
бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов).
Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му. Ако пожертваш всичко, получаваш Всичко. Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло.
към текста >>
Служение и
готовност
за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика.
Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител: Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния.
Служение и
готовност
за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика.
По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
към текста >>
83.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и
жертвоготовност
семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов.
Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и
жертвоготовност
семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
към текста >>
А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и
готовност
на служението.
А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост.
А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и
готовност
на служението.
Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност.
към текста >>
Така се раждат самоотверженост и
жертвоготовност
, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли.
Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие. Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност. Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг.
Така се раждат самоотверженост и
жертвоготовност
, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли.
Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните. И по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов.
към текста >>
Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната
готовност
да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез
готовността
да услужваш.
От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща. А Той от Своя страна му се отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов). Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената.
Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната
готовност
да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез
готовността
да услужваш.
В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов). Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението.
към текста >>
Да любиш с беззаветна преданост и
готовност
да пожертваш всичко за Делото на Бога.
По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов). Прякото здравословно въздействие на служението се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек. По степен на благотворно влияние служението се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов). Да служиш, означава да любиш.
Да любиш с беззаветна преданост и
готовност
да пожертваш всичко за Делото на Бога.
Да служиш, означава да си достигнал такава степен на духовно развитие, при която превръщаш осмисленото и усвоено познание в реалност. Да служиш, означава, че си стъпил здраво на предела между ученичеството и учителството и Небето очаква с трепет твоята следваща вярна стъпка.
към текста >>
84.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна
готовност
.
Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре.
Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна
готовност
.
Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки.
към текста >>
85.
Живата връзка с Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
„Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с любовта и
готовността
му да й служи.“[39]
Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал. Изключването не е външен, а вътрешен процес.
„Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с любовта и
готовността
му да й служи.“[39]
Когато Учителят разрешава на някой да посещава съответния клас, той го приема за свой ученик. Това е дълбоко вътрешен процес, който означава, че Учителят приема ученика в своята аура. Във връзка с това Учителят казва: „Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз —в тяхното.
към текста >>
86.
Учителят никога не нареждаше, не командваше
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Така Учителят ни ръководеше по вътрешен път, изграждаше у нас вътрешната връзка.“ Според думите на Учителя „Божието благословеше иде чрез
готовността
да услужваме.
Учителят никога не нареждаше, не командваше „Най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искащ да властват един над друг. Не бива да заповядвате на хората.“[83] Крум ни казваше: „Учителят никога не нареждаше, не командваше, работехме според принципа на синархията.* Много пъти Учителят мълчаливо започваше да работи нещо, ние всички отивахме да помагаме по свобода, по вътрешен импулс и любов. Всеки правеше това, което може, и в един прекрасен миг виждахме, че се строи заслон или нещо друго.
Така Учителят ни ръководеше по вътрешен път, изграждаше у нас вътрешната връзка.“ Според думите на Учителя „Божието благословеше иде чрез
готовността
да услужваме.
В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага.“[84] * Братството до 1919 г. се е наричало „Веригата“, която също е известна като „Синархическа Верига“, а след 1919 г. се нарича „Всемирно Бяло Братство.“
към текста >>
87.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е
готовността
да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване.
Хора, които не обичат слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: ,3земете от мен колкото искате.“ С какво ще се отплатите на Великия? Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава.“ „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев- слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила.“ Възвисяваното, получено при изгрева на слънцето, се засилваше чрез Паневритмията, която следваше. Под акомпанимента на цигулки и понякога на песен всички млади и стари участваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят възобновяване на тялото и душата, ако в движенията се включват правилни мисли, чувствай воля, в допълнение на доброто, произтичащо от нея, Паневритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери.
При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е
готовността
да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване.
Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера
към текста >>
Резултатите се виждат в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и
готовността
им да служат.
Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, спойва всички в една голяма фамилия. Ние се наричахме братя и сестри. Ставахме преди изгрев-слънце и го посрещахме с песни й молитва. Музиката е нещо важно през време на съборите и песните, специално написани от Учителя* са повик за нов живот. Тези братя и сестри не са безцелни мечтатели, а жадуват за нов ред на Земята и работят за културата на Любовта.
Резултатите се виждат в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и
готовността
им да служат.
Мястото на Изгрева Може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята, работа на велики архитекти, заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни“ и „пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева.
към текста >>
88.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-нисшите типове са злобни, отмъстителни, с
готовност
всякога да направят зло на другите и с усърдие към доносничество.
Сатурн има отношение в човешкото тяло към кожата, костите, коленете зъбите и ушите. При лоши аспекти те (или някои от тях) са засегнати. Такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често имат счупване на кости, сакатост в ръцете, краката, гърбица, коленете им понякога са деформирани или в по-напреднала възраст се деформират, имат шипове там или в другите стави. Имат също отслабване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота с потиснатост и песимизъм.
По-нисшите типове са злобни, отмъстителни, с
готовност
всякога да направят зло на другите и с усърдие към доносничество.
При добри аспекти имаме човек, който обича и държи за реда и порядъка. Има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва. В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко. Той няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приеме като храна, поради което има по-слабо тяло, мускулите му са в ограничен размер - мускули за работа, но не и за красота. В отношенията си с хората е коректен и изпълнителен.
към текста >>
Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с
готовност
любезно да услужат при нужда.
В обществения живот човек с добри аспекти на Вулкан с Уран ще има резки, неочаквани и благоприятни промени. Новостите и оригиналните идеи за обществена ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека. При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни, резки и неочаквани промени и подтици, а понякога и със странни идеи за промени в професията, работата, службата, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа в човека При съвпад и добри аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топло разположение на всички околни; това е особено силно при съвпад.
Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с
готовност
любезно да услужат при нужда.
Едно топло, мило съчувствие лъха от тях. Обществения живот малко трудно го разбират, малко далеч са от материалните интереси, по-точно не се вкопчват в тях, макар че своята професия изпълняват с топлота и разположение. За тях е някак безразлично каква професия - работа, ще изпълняват и ще имат. При лоши аспекти имаме крайно неотзивчиви хора, без съчувствие, студени, хапливи, остри, без всякакъв подтик за услуга и помощ към околните и хората, с които влизат в контакт. Поддават се на лоши влияния, най-вече за употреба на опиати, цигари, алкохол и други от този род.
към текста >>
89.
Венера
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това говори за отзивчивост,
готовност
за помощ и услуга, милосърдие, без да се дава предимство на сметката и ползата от тази безкористност.
Това придава на нейното влияние непроницаемост във вътрешния й мир. Това се отнася преди всичко до нейния емоционален свят - чувствата. Какви са те и с каква сила са възбудени, е неразбрано за околните. Това голямо налягане и плътност на атмосферата придава на нейното влияние и негласно задължение и необходимост околните да изпълняват нейните желания и да задоволяват нуждите й . Отразителната способност на Венера (Албедото), заедно с това на Нептун, са най- големи - около 60 процента.
Това говори за отзивчивост,
готовност
за помощ и услуга, милосърдие, без да се дава предимство на сметката и ползата от тази безкористност.
Според Саабей Венера при своето образуване и оформяне е ползвала и е имала връзка с небесните образувания в Зодиакалното съзвездие ВЕЗНИ. В ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Това говори, че Слънцата (звездите) там са на много голямо разстояние и до нас достигат вълнообразните силови течения с по-къса дължина на вълната, съгласно принципа на Доплер. Тези силови течения засягат по- висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка. Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце.
към текста >>
При съвпад и добри аспекти имаме човек с много мили,топли, нежни чувства, с
готовност
за безкористни услуги, съчувствие, милосърдие.
Изгражда се характер, който има голяма привързаност към животните (котки, кучета, коне, птици), а също и към цветята. При лошите аспекти имаме капризност в отношенията с партньора, а при точните аспекти - скъсване с него, а след женитба - развод. В изкуството - стремеж към чудати изяви. И при лошите аспекти имаме любов към животните, но някак по-остра и капризна, често с промени. ВЕНЕРА С НЕПТУН.
При съвпад и добри аспекти имаме човек с много мили,топли, нежни чувства, с
готовност
за безкористни услуги, съчувствие, милосърдие.
Такива хора са особено приятни и привлекателни. В изкуството особено ако аспектите са точни, имаме големи дарования. При лоши аспекти имаме човек, който е способен неочаквано да поднася изненади на своя партньор, да го играе и мами, а след женитба най-често следва развод поради изневяра. ВЕНЕРА С ПЛУТОН. Съвпадът на Плутон, както вече отбелязахме, с всяка Планета трябва да се разглежда отделно и всякога дава лоши резултати.
към текста >>
90.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива,
готовност
за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това.
В дванадесети дом Марс дава голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентния и възпитан човек имаме реформатор, а също и човек, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също има и неприятни случки в живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване. АСПЕКТИТЕ НА МАРС С Вулкан, Луна, Меркурий и Венера отбелязахме вече. При съвпад с Юпитер Марс дава крайно честолюбив човек с жажда да се изтъква и подчертава.
При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива,
готовност
за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това.
При лоши аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърка и с това не домисля и не довършва работата си докрай. При съвпад със Сатурн имаме добра и голяма оценка на всички материални и интелектуални ценности и внимателното им отношение, изразходване и даване. При добри аспекти имаме човек, който прави разумни усилия за разбиране на света около него и усилия за придобивки, каквито и да били те (материални или интелектуални), специално за интелектуални придобивки (знание). Известно, че в древността знанието се е пазело и се е поверявало само на избрани, проверени и достойни хора. В някои отношения и сега е така.
към текста >>
91.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В дванадесети дом Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода към всички,
готовност
за подкрепа и услуга.
В девети дом Юпитер дава умение правилно да се схваща и разбира пътят, по който всяка работа може да бъде реализирана, широта и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед, много пътувания и богато материално задоволяване. В десети дом Юпитер носи за родения добро ръководно обществено положение и успехи в него. Неговите думи тежат и околните чувстват необходимост да ги изпълняват. В единадесети дом роденият ще има връзки с отговорни, ръководни хора, които ще му помагат да заеме добра служба - работа. Тази връзка обаче в повечето случая бива и по-задълбочена и често, ако е с човек от противоположния пол, води и до женитба.
В дванадесети дом Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода към всички,
готовност
за подкрепа и услуга.
На родения дава и големи материални придобивки - жилища, парцели и пр. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ – САТУРН, УРАН, НЕПТУН, ПЛУТОН СЪС САТУРН. При съвпад дава на родения голямо умение добре да подрежда своите лични работи и добра оценка на материалните ценности; въпреки това обича да прави подаръци и жестове, но със скритото желание да бъде похвален, одобрен, поласкан. При добри аспекти на Юпитер със Сатурн е налице добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край осъществяването на всяка поставена задача, ясно изразен стремеж към точно, пълно и прецизно изпълнение. Като ръководители във всяка работа тези хора са незаменими.
към текста >>
92.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога и наведена глава, изразяваща
готовност
за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост и устой в постигане на всяко нещо.
В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но, общо взето, те са много слаби. И тук, както и при другите случаи, отбелязваме, че те в действителност нямат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Д о п л е р, до нас достигат само силовите течения, които имат къси вълни. Те действуват върху мозъка човека в неговите по-горни центрове, по-специално върху тези, които се намират в горната част на челото. Те дават възможност на човека задълбочено да търси причините и следствията на всички явления и събития, с които ще се сблъска; дават също и усета за ред и порядък във всяко нещо, във всяка работа, за да се стигне до истински резултат.
На това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога и наведена глава, изразяваща
готовност
за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост и устой в постигане на всяко нещо.
В задната част на тялото е изобразена дълга, извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят, готовност да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими. На планетата Сатурн Саабей е дал, както вече отбелязахме, името К а и н - М а н у, което ще рече злият човек - отмъстителният. Злобни и отмъстителни са отрицателните сатурнови типове. Когато сатурновото влияние в даден човек е силно изразено, не само челото в горната си част е изпъкнало и добре развито, но се създава и съответен Сатурнов тип, показан в цялото тяло и особено ясно в главата и лицето. Сатурновите типове са обикновено със среден ръст.
към текста >>
В задната част на тялото е изобразена дълга, извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят,
готовност
да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.
И тук, както и при другите случаи, отбелязваме, че те в действителност нямат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Д о п л е р, до нас достигат само силовите течения, които имат къси вълни. Те действуват върху мозъка човека в неговите по-горни центрове, по-специално върху тези, които се намират в горната част на челото. Те дават възможност на човека задълбочено да търси причините и следствията на всички явления и събития, с които ще се сблъска; дават също и усета за ред и порядък във всяко нещо, във всяка работа, за да се стигне до истински резултат. На това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога и наведена глава, изразяваща готовност за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост и устой в постигане на всяко нещо.
В задната част на тялото е изобразена дълга, извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят,
готовност
да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.
На планетата Сатурн Саабей е дал, както вече отбелязахме, името К а и н - М а н у, което ще рече злият човек - отмъстителният. Злобни и отмъстителни са отрицателните сатурнови типове. Когато сатурновото влияние в даден човек е силно изразено, не само челото в горната си част е изпъкнало и добре развито, но се създава и съответен Сатурнов тип, показан в цялото тяло и особено ясно в главата и лицето. Сатурновите типове са обикновено със среден ръст. Тялото е сухо, слабо, кокалесто.
към текста >>
В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с
готовност
ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби.
Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители.
В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с
готовност
ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби.
Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен. Отношенията му са по-задълбочени, а не само приятелски, с тези по-възрастни хора. В дванадесети дом Сатурн предразполага към справедлив ред, към желание да назидава, да упътва другите към един разумен ред, често правейки това чрез литературни творби. АСПЕКТИТЕ НА САТУРН С ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ С УРАН при съвпад и добри аспекти имаме човек, който притежава активна, спокойна мисъл и способност ш взема разумни решения, когато това се налага. При лоши аспекти имаме човек, който прибързва нервно, без достатъчна задълбоченост и пресметливост мисли и взема решения по въпросите, които му се налагат.
към текста >>
93.
Уран
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Брадата е добре развита и издадена напред, не е много заострена, което говори за силна воля, но с
готовност
за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи.
Той е малко изгърбен, което показва, че този човек не се поддава лесно на влияния от другите; но не е и фанатичен в своите разбирания. Фиг. 18. Женски Уранов тип Носът в края е нормално заоблен, което говори за човек, който няма пресилено отношение към чувствените наслади и доволство от добра кухня. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва устой в чувствата. Устата е средно голяма, с нормална дебелина на устните.
Брадата е добре развита и издадена напред, не е много заострена, което говори за силна воля, но с
готовност
за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи.
Такива са по-висшите Уранови типове. При по-нисшите имаме приблизително същото, само че формите са разкривени, неправилни и са неприятни за гледане УРАН В ДОМОВЕТЕ Когато Уран е в първи дом, имаме човек, които носи чертите и качествата, за които вече отбелязахме. Във втори дом Уран подсилва изявите на вътрешната уранова природа - неговите душевни изяви. В трети дом имаме човек, който в своята работа внася винаги новото и оригиналното. Професиите, с които „човек се занимава, са винаги с нещо по-особени от обикновените: нова техника, нови изкуства, нови методи на работа В четвърти дом Уран действува много лошо: родения ще бъде поставен при изненадващо мъчителни положения, родителите му няма да живеят добре и в повечето случаи ще се разведат.
към текста >>
94.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това говори, че в своите влияния Нептун не създава голяма привързаност към материалните ценности, а определя
готовност
за леко отношение към тях и за раздаването им с лека ръка.
Дискът на Нептун при полюсите е доста сплеснат, което се дължи не само на неговата бърза ротация, но и на това, че оста на въртенето не се е променяла за дълги периоди. Това дава на неговото влияние при по-висшите Нептунови типове устой на идеите, които имат или ще придобият, а също така и устои в постигане на всяка поставена задача. При нисшите типове това се изразява в инат (може - не може, иска да постигне). Въобще, оста на всяка Планета, както сме отбелязали, има отношение към идейния свят. Отразителната способност на Нептун (неговото АЛБЕДО) е най-висока от това на всички останали Планети и е около 60 процента.
Това говори, че в своите влияния Нептун не създава голяма привързаност към материалните ценности, а определя
готовност
за леко отношение към тях и за раздаването им с лека ръка.
Изброените дотук качества на планетата Нептун дават на неговото влияние възможност да създава хора с много мили симпатични качества, които със своето присъствие предизвикват разположението и вниманието на всички около тях. Тези хора, където и да отидат, в каквато и среда да попаднат, навсякъде и у всички ще предизвикват съчувствие и разположение да им се помогне и услужи. Изобщо привлекателни хора са те, имащи всякога отношение към изкуството. Наклонът на екваториалната плоскост на неговата орбита е 29 градуса, или с други думи оста на въртенето е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса. Това отклонение е твърде голямо и говори, че по отношение на оста Нептун е пострадал доста.
към текста >>
95.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Оттук при младежа ще има по-силно влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, по- голяма привлекателност, разположение към услуги, по-голяма интуиция и
готовност
за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата симпатия към него от всички.
Докато животът на девойката е вял, със спънки и неприятности, по- слабо изразени способности, изобщо по-труден и нещастен. При направените Хороскопи са сравнени разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, защото за 20 минути ъгловите разстояния (Аспектите) на практика няма да се променят, за да бъдат взети под внимание. При младежа Слънцето е на 8 градуса от границата на дома - сектор, докато при девойката е на 15 градуса. Оттук е и по-силното, благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, а също и по-доброто и силно въздействие върху условията му на живот, отколкото при девойката. Луната при младежа е само на 5 градуса от границата между два дома, докато при девойката е на 10 градуса.
Оттук при младежа ще има по-силно влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, по- голяма привлекателност, разположение към услуги, по-голяма интуиция и
готовност
за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата симпатия към него от всички.
Докато всичко това е в по-слаба форма при девойката. Меркурий при младежа е на 17 градуса от домовата граница, докато при девойката е на 10. Въздействието на Меркурий при девойката е по-силно. Вярно е, че тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я тласка с по-голяма сила към загриженост и търсене на отговор на всеки поставен въпрос, което ще й създаде тревоги. Докато младежът ще бъде с по-слабо изразени грижи и мисъл в търсене и разрешение на всеки въпрос, което няма така силно да го угнетява.
към текста >>
96.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички,
готовност
за подкрепа и помощ.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме жажда за изтъкване пред другите, надценяване на собствените възможности при реализирането на всяка поставена задача. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава стремеж към всестранност в изявата за творчество и обхващане на по-широк кръг задачи. При по- примитивните и с лоши аспекти - разхвърляност и липса на система във всяка работа. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към по-голямо занимание за постигане, придобиване на знания, опитност и материални ценности. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж да се изтъква, че всичко знае, а също и жажда за присвояване на материални ценности, но и по незаконен път, чрез измама и кражба.
В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички,
готовност
за подкрепа и помощ.
При по- примитивните и с лоши аспекти всичко това е с един фалшив оттенък. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава един стремеж към ритуалност, придаване на по-голяма тържественост при обществени прояви. При по- примитивните и с лоши аспекти - същото, но в една по-принизена форма и подчертава преди всичко себе си, изразено честолюбие. В Дева при по- повдигнатите и с добри аспекти - стремеж към привързаност и изнасяне на нови идеи в творчеството. При по-примитивните и с лоши аспекти - отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси.
към текста >>
97.
Марсовият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При по-висшите типове погледът е прям, честен, проницателен, съсредоточен към нещо по- възвишено - да посреща опасностите и с
готовност
за саможертва за благородното дело.
Косата започва ниско над очите и затова челото при тези типове е ниско, изразяващо по-слаба интелигентност. Веждите са гъсти, груби, обикновено рошави и сключени. Самите орбитални дъги са изпъкнали. Такива вежди издават груба енергия - правото на юмрука. Погледът при елементарните типове е твърд и дързък, съсредоточен към постигане на цели от по-ниско естество - израз на решителност, но безразсъдна.
При по-висшите типове погледът е прям, честен, проницателен, съсредоточен към нещо по- възвишено - да посреща опасностите и с
готовност
за саможертва за благородното дело.
Скулите са ясно изразени. Носът е силен, възлест, с малки ноздри, като долната част е с разширени криле. Устата е голяма, което изразява изпълнителност. При по-висшите типове тази големина е добре оформена, което говори също за интелигентност, но честна и почтена - каквото обещае, изпълнява го безупречно. Устните са стиснати, като горната е по-дебела, по-добре изразена.
към текста >>
При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и
готовност
за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели.
Кожата на тялото е здрава, твърда, червена. Гърдите са широки. Раменете и гърбът са силни, мускулести. Краката имат добре изразени мускули и в повечето случаи са закривени. В качествата на Марсовия тип господствува енергията: при нисшите типове - бруталност, склонност към кавги и спорове, изобщо груба, налагаща се суровост.
При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и
готовност
за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели.
Гласът им е силен, с метален оттенък. Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове).
към текста >>
98.
Урановият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Веждите са гъсти, на цвят тъмни или черни, широки, почти хоризонтални, изразяващи енергичност и
готовност
да разкъсат всякакви ограничения.
УРАНОВИЯТ ТИП Урановите типове са обикновено със среден ръст, снажни, много енергични, с недебели мускули, без тлъстини. Косите им са тъмни, къдрави, но не на едри вълни от снопчета коси, а като че ли всеки косъм си е поотделно къдрав (бухнала коса). Лицето е с ясно изразени и сигурни форми. Челото е високо, малко набръчкано, интелигентно, от него лъха някаква свобода на мисълта - без предразсъдъци и ограничения.
Веждите са гъсти, на цвят тъмни или черни, широки, почти хоризонтални, изразяващи енергичност и
готовност
да разкъсат всякакви ограничения.
Очите им са тъмносини или кафяви. Те са големи, блестящи, с остър, ясен, сигурен поглед. Носът е голям, добре оформен, силен, с добри размери, носните отвори са големи, стените на носа са тънки. Устата е голяма, красиво оформена, което говори, че всяко обещание е изпълнено. Брадата е ясно изразена, от нея лъха енергия и решителност.Ръцете и пръстите са кокалести, с добре развити възли между втората и третата фаланга, а също и между третата и самата длан.
към текста >>
99.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост,
готовност
за жертва и помощ.
При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека.
Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост,
готовност
за жертва и помощ.
Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен.
към текста >>
100.
Показалецът – юпитеровият пръст
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Хора пък с дълга и добре развита втора фаланга са тези, които имат отношение към нуждите на другите - милосърдни, с
готовност
за помощ, изобщо - хора способни да влизат в положението на човека, семейството, обществото, държавата.
Лопатовиден Юпитеров пръст се среща рядко и той говори за болезнени стремежи и търсения в областта на религията, мистиката, голяма предприемчивост и прекаляване в стремежа да изпъква. Ако Юпитеровият пръст е по-дълъг от безименния, в този човек преобладават материалните интереси и стремежи. Ако имаме много дълъг Юпитеров пръст, това показва любов към мистериозното, влечение към големство, фантастика, заблуди, жажда за господство. Ако първата фаланга на Юпитеровия пръст е дълга и добре развита, то духовните и интелектуални стремежи са добре изразени. Ако пък тази фаланга е дълга и деликатна, показва скромен човек.
Хора пък с дълга и добре развита втора фаланга са тези, които имат отношение към нуждите на другите - милосърдни, с
готовност
за помощ, изобщо - хора способни да влизат в положението на човека, семейството, обществото, държавата.
Третата фаланга на Юпитеровия пръст определя практичното осъществяване на Юпитеровите стремежи. Ако фалангата е дълга и добре развита, имаме ясно изразени стремежи към материални придобивки и обогатяване. Прави, надлъжни линийки по вътрешната страна на фалангите на Юпитеровия пръст говорят за сила, самонадеяност и възможност за изпълнение на всяка поставена задача. Ако пък имаме напречни линийки, те са указание за пречки в постигане на всички Юпитерови стремежи, а също и признак за отрицателни Юпитерови влияния - жаждата на човек да се представи за такъв, какъвто не е, да отлага задачи и задължения, нехайство, немарливост, изобщо човек , на който не може да се разчита. От медицинска гледна точка Юпитеровият пръст има отношение към черния дроб.
към текста >>
НАГОРЕ