Търсене в текстове за 'Готовност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 71 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Първий. Упътвание

Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>

2. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие.
За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.
към текста >>

3. Петър Дънов - №39

Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
към текста >>

4. Петър Дънов - №45

Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
към текста >>

Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви.
към текста >>

6. №91 (Петър Дънов)

При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех?
При другото трябва пълно съобразявание с Волята Божия. Божието познание и мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя и резултат. Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех? Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По- добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Негова Свят Дух, приет ми е, ако не - да правят каквото искат.
към текста >>

7. 34 ПИСМО

Ние ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости Повикването на Емануила и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна, и при това трудна. Но Господ е казал, ако е някой оскуден от Мъдрост, нека проси. Този, който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро. Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ние ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости Повикването на Емануила и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: да не земаш Името на Господа Бога твоего напразно. И не разбирате ли още, че „Емануил" е едно от светите Имена Божии. Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви.
към текста >>

8. 69 ПИСМО

При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванията на Светия Дух може ли да има успех?
При другото трябва пълно съобразяване с Волята Божия. Божието познание и Мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат този резултат. Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванията на Светия Дух може ли да има успех? Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и Неговия Свят Дух, приет ми е, ако не, да правят каквото искат.
към текста >>

9. 109 ПИСМО

Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите.
При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби.
към текста >>

10. 118 ПИСМО

Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност?
Вяра ви трябва, вяра жива и непоколебима, тогава ще бъдете в сила да прощавате на всички. Труден е Божият път. Да любиш враговете си - това не е человеческо - това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност? Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете.
към текста >>

11. 140 ПИСМА до Елена и Константин Иларионови

Аз ще ви помогна, но желая вий и двама да имате готовността да слушате Господния глас.
Всичко става по допущение и нищо не може да се извърши без Върховната Воля. Г-н И. има задължения в тоя живот и той трябва да ги изпълни драговолно. Направете оброк на Господа, обещайте се да го изпълните и Небето ще ви благослови. Помислете двама на едно и вижте какво ще решите. Аз ще ви помогна, но желая вий и двама да имате готовността да слушате Господния глас. Имайте вяра, имайте Любов към Истината. Всичко в живота е добро. Не се страхувайте, бъдете бодри. Нищо не може да ви напакости. Отправяйте и двама умовете си нагоре в молитва.
към текста >>

12. 158 ПИСМО

Това ще съобщиш на всички приятели, в които има готовност от кружока.
Л. К. И. Идущият петък, 23 от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови Своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя Благ Дух членовете на тая Велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщиш на всички приятели, в които има готовност от кружока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему.
към текста >>

13. 243 ПИСМО

В мен има всякога готовност да помагам.
Люб. д-р Дуков, В мен има всякога готовност да помагам. Господ, Бог мой, Който е с мен, ще да доизведе всичко в добър край. Славка да има жива вяра, душевен мир, да бъде смела и да служи на Господа, тъй, според своето разбиране, всичко е за добро. С вашите приятели, за които е думата, аз ще се занимая малко, да им послужа и на тях. Невежество, съвременните человеци сами наместват своето нещастие Бъдете духом спокойни. Небето е на наша страна.
към текста >>

14. 245 ПИСМО

Това, което въздига очите и облагородява душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно.
(... ) Люб. д-р Дуков, Славка да има търпение и упование, да се подвизава с пълна вяра в Господа. Това, което Господ отрежда, то ще дойде на своето определено време. Това, което въздига очите и облагородява душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно. Душата може да се ползува само тогава, когато се озарява от Духа на Господа. Времето е потребно като елемент за вътрешното развитие. Защото нещата принасят своите благословения само тогава, когато се изпращат от Небето. Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията. Да бъдете всякога бодри и весели духом и благодарни на всичко, тъй както се нарежда от невидимия свят на Светлите Духове, гдето Господ Царува.
към текста >>

15. 31 ПИСМО

Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Това е Божията Благодат, която работи за вашето усъвършенствуване във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека зема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изявление. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва нарядът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
към текста >>

16. 50–100

Готовност.
Вътрешен начин. Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61 Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62 Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога.
към текста >>

Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.
Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71
към текста >>

Той може да я даде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога.
Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещена област в душата му! Тя е неговото богатство! Той може да я даде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си. 100
към текста >>

17. 250–300

Готовност.
Когато човек е много гладен – много говори. Ученикът, който много знае – много говори. Учителят, който малко знае – много говори. Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно. 294 Готовност. Ученикът трябва да прекара през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа. Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко. За него не трябва да има изненади. 295 Любов.
към текста >>

18. ФОРМУЛИ - Всички

Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти:
формула 138 Умът, който Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ми е дал може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ми е дал, може да се развива само с красивото, с хубавото, което излиза от Бога. формула 139 Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти: Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу.
към текста >>

19. ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'

Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти:
формула 138 Умът, който Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ми е дал може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ми е дал, може да се развива само с красивото, с хубавото, което излиза от Бога. формула 139 Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти: Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу.
към текста >>

20. Формули 145-161 Очистени седем пъти

Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти.
В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват. формула 150 Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. Верен трябва да бъде човек в любовта, истинен - в мъдростта, чист - в истината и благ - в приложението на правдата. формула 151 Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти. Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: Готов ли си още да говориш? После обратно, вдига се лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу и като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи.
към текста >>

21. Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена

Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност.
Всеки ден употребявайте по няколко минути за размишление. Отпратете ума си към всички разумни същества, на които наистина работите са уредени, освободете се от грижи и безпокойства и кажете: Благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. формула 415 Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.
към текста >>

22. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

— Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.
— Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам.
към текста >>

23. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

При това, без онова ясно разбиране [на] Любовта на Господа и [без] готовността, според диктуванията на Святия Дух, не можем да имаме успех.
При другото, трябва пълно съобразяване с Волята Божия. Божието познание и Мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя резултат. Аз не мога да си обясня как човеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това, без онова ясно разбиране [на] Любовта на Господа и [без] готовността, според диктуванията на Святия Дух, не можем да имаме успех. Онези наши приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки.
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите.
На въпрос от С. Драганов Учителя отговори: Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат. Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лявата страна, или от дясната. Аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успявате, но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
към текста >>

25. Спомени на Елена Иларионова -1904

Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме.
Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности. Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той.
към текста >>

26. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Аз ще ви помогна, но желая вий и двамата да имате готовността да слушате Господния Глас.
Но при все това ръката, която ръководи человеческите съдбини, знае да ги преобръща в добрини и благословения. Всичко става по допущение и нищо не може да се извърши без Върховната воля. Г-н Иларионов има задължения в този живот и той трябва да ги изпълни драговолно. Направете оброка на Господа, обещайте се да го изпълните и небето ще ви благослови. Помислете двамата наедно и вижте какво ще решите. Аз ще ви помогна, но желая вий и двамата да имате готовността да слушате Господния Глас. Имайте вяра, имайте любов към Истината. Всичко в живота е добро. Не се страхувайте. Бъдете бодри, нищо не може да ни напакости. Отправяйте и двамата умовете си нагоре в молитва.
към текста >>

27. Писма до Мария Казакова - 1904

Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите.
При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби.
към текста >>

28. Писма до Мария Казакова - 1905

Вие Желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност.
Вяра ви трябва, вяра жива и непоколебима, тогава ще бъдете в сила да прощавате на всички. Труден е Божият път. Да любиш враговете си — това не е человеческо, това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вие Желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност. Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво снисхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото Лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото не пада без Волята нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много снисходително към вази и вашите грешки. Щади Ви, както никой друг.
към текста >>

29. Писма до семейство Иларионови - 1909

Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока.
Л. К. Иларионов, Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему.
към текста >>

30. 1913 ГОДИНА

Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовност да му служите, колко от вас ще издържат?
“ Искате да се лекувате; тогава не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 г. насам тия духове разтройват човешките души и аз виждам колко големи майстори са те. Затова застанете на страната на Христа, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовност да му служите, колко от вас ще издържат? Но питам ви тогава: „Така ли лесно напускате бойното поле? “... За вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, че вие имате опасност да ги изгубите. Тогава ще кажа: „Каква полза човеку, ако спечели целия свят, а загуби душата си?
към текста >>

31. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

– Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите.
– Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат. – Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът, дали да Го поставим от лявата страна, или от дясната. Аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успявате; но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
към текста >>

32. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Ние имаме готовност да сторим всичко.
(66 стр.) И тъй, сега Господ се е пробудил във вас. Търсете Го, Той е вътре във Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се зараждат у вас и това е живият Господ. ( 10 стр.) През тази година нашият Небесен Баща иска да обновим мисълта си и ако сме готови, ще дойдат други сили отгоре да ни помогнат. Ние имаме готовност да сторим всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности е себе си, а слънцето му дава условия за растене, така, когато и ние сме Господ ще ни даде всички условия за работа. (10-11 стр.) Сега ще гледате да ходите по Пътя на белите братя. Те ще ви срещат на всяка стъпка, ще ви помагат през цялата година и ще ви съдействуват. Ако вие ходите по този нов Път, ще тъпчете стария път.
към текста >>

33. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

34. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност.
Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители. Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9
към текста >>

35. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.”
Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон.
към текста >>

Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър.
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св.
към текста >>

Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание.
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи.
към текста >>

36. 019. Обет за духовна служба

След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”.
В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва.
към текста >>

37. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>

38. 033. П Р И Л О Ж Е Н И Я

и завършена на 19.II. (3.III.) 1878 г., но Русия изявява готовността за обявяването ¢ на Цариградската конференция още през 1976 г.
033. П Р И Л О Ж Е Н И Я Обяснителни бележки I На с. 266 от романа на Иван Вазов “Под игото” е дадена “шарадата” (пророческо буквосъчетание) “Турция ке падне”. Руско-турската война бе обявена официално на 12.IV.1877 г. и завършена на 19.II. (3.III.) 1878 г., но Русия изявява готовността за обявяването ¢ на Цариградската конференция още през 1976 г. II Борба на българските и гръцките патриоти за независимост срещу османските поробители през 1820-1821 г. III По-големите села, които имали физиономия на градчета, възлагали функции на чорбаджията, добивали кметско-наместни-ческа физиономия, поради което приемали изборен характер. По този повод проф. Ив. Гошев в своята монография “В Трявна през времето на последните търновски владици (1820-1870 г.)”, публ. в т.
към текста >>

39. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха.
Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира.
към текста >>

40. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тихо му казвам: "Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие.
Лулчев се раздели с мен и ми каза: "Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Следобед дойде един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: "Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща. "Няма го началника! " Казвам му: "Пак ще се върнеш и ще го потърсиш" Той отиде и след половин час се връща отново и казва на друг войник, който е на пост: "Началникът го вика" А той му казва: "Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезе, но ако ме лъжеш ще ти тегля куршума." Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: "Води ме нагоре! " Той почна да ме извежда и в коридора излезе една жена, млада и хубава като фея, с бадемови очи, с едно кожухче, много красива и руса.
към текста >>

41. НЕПОСЛУШАНИЕ

Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията.
към текста >>

42. ХРАНЕНЕ

Разбира се, те ме приеха с готовност.
Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри.
към текста >>

43. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила.
Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава.
към текста >>

44. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който
Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат.
към текста >>

45. СЛУЖБА НА БОГА

Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение.
СЛУЖБА НА БОГА Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувстваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божие благословение. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне.
към текста >>

46. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

И сега, ще идете при Господа и ще кажете: "Господи, аз искам търпение, дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми иде, да го понасям с готовност.
Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ви направят. Колкото и да те предизвикват, ще се въздържаш. Няма да се гневиш, ще търпиш, защото при разгневяването не само че умират хиляди клетки, но цялото тяло се замърсява. Всеки разгневен човек е окраден, защото е извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки да пази своята "къща". И сега, ще идете при Господа и ще кажете: "Господи, аз искам търпение, дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми иде, да го понасям с готовност. Искам смирение." Или има някой лош навик. Когато дойде този лош навик, вие почнете да броите: 1, 2, 3, 4 до 30, до 40, 50 - и докато изброите, ще ви мине лошото настроение. Как ще броите? Ето как: Днес изтърпях малко, не се разгневих толкова. Утре - два пъти се въздържах да не излъжа.
към текста >>

47. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха.
Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и Той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата. Учителят го изслуша със същото внимание. Дойде трети и той Му разказа същото. Учителят не пресече никого, не каза, че знае, но всеки изслушваше с внимание и търпение, без да се отегчи. Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича: "Остави това, зная го! " Не чух Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание. Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление.
към текста >>

48. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

От ученика се изисква послушание на Разумното, смирение и готовност за жертва.
Любовта да бъде ръководител на всички ни. Имайте мир и съгласие всички и да не става някой от вас пречка за делото. Ако пуснете неприятеля да влезе в крепостта, ще пострадате всички. Мъдри бъдете, обсъждайте нещата – по-добра е Любовта. Всеки от вас да не дири своето добро, но доброто на другите. От ученика се изисква послушание на Разумното, смирение и готовност за жертва. Понякога Учителя се обръща със силни думи към учениците, когато те се поддават на съмнението и се разколебават или когато силите им отпадат. Той казва: Как мислите да служите на Великото Разумно начало? Със сила или с Любов? Наказание ли искате, или благословение?
към текста >>

Без онова ясно разбиране на Любовта на Господа и готовност да вършите Неговата воля може ли да има успех?
Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви упъти и ще ви благослови. Разсъдете помежду си кое е право да се върши. Всеки успех иде отгоре. Понякога към делото се привличат неподходящи хора, които не са се определили още в своя път. На тях Учителя казва: Без онова ясно разбиране на Любовта на Господа и готовност да вършите Неговата воля може ли да има успех? Онези от нашите приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, където им се нрави. Ние нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя така, както
към текста >>

49. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Онези, които имаха вяра и готовност в душата си да служат на Бога, Той лекуваше с една дума, с един поглед, с едно докосване, с една мисъл, независимо от това дали болният е пред Него, или се намира далеч някъде.
Той превръщаше отрицателното в положително. Наистина в присъствието на Любовта и Светлината всички неща вземат своя първичен, Божествен вид! Много хора идваха при Учителя за съвет и помощ. Учителя лекуваше. Даваше съвети и помагаше на всички. Онези, които имаха вяра и готовност в душата си да служат на Бога, Той лекуваше с една дума, с един поглед, с едно докосване, с една мисъл, независимо от това дали болният е пред Него, или се намира далеч някъде. За болестите Той казваше: Те са възпитателно средство, с което Природата уравновесява силите на организма. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално. Учителя препоръчваше естествени лечебни средства: храна, вода, въздух и светлина. Слънчевите лъчи, взети с Любов, са най-лечебни за тялото.
към текста >>

50. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
– изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето. Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви. Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл.
към текста >>

51. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен.
към текста >>

Готовност за работа в съзнателния живот.
До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:
към текста >>

52. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже.
Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов. Аз говоря за първия момент, когато Любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувства като братя и да каже: “Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря! ” Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.” Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време и вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта на Бога, Който ще почне да ви говори. Любовта посещава човека, когато е сам, от всички изоставен и забравен, когато мисли, че всичко с него е свършено. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в Любовта, носителка на Живота. Несгодите, мъчнотиите и страданията, които човек преживява, са път, за да се запознае с Любовта. Ти питаш: “Защо се разболях?
към текста >>

53. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Човек трябва да има смирението и готовността да се учи и да бъде в съгласие с тях.
Сега човек трябва пак да се върне към Божествения ред. Днес малко хора се замислят върху това. Повечето мислят, че законите в Природата са механични, че човек може да прави каквото си иска. Природата е разумна. Високо интелигентни Същества работят в нея. Човек трябва да има смирението и готовността да се учи и да бъде в съгласие с тях. Да им съдейства, а не да им препятства. Човек е отговорен за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство, за всяка своя постъпка. В тази Мирова държава съществува единство, ред и хармония. Когато човек нарушава нейните закони, върху него идват всички нещастия и страдания. Това се отнася и за отделния човек, и за един народ, и за цялото човечество.
към текста >>

54. ПЪТУВАНЕТО

Тази готовност правеше трудните неща лесни.
ПЪТУВАНЕТО Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа. Пътуването се организираше от неколцина братя. Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите – овчарите от планината.
към текста >>

55. ТРУДОВИ ДНИ

Всички с готовност се отзовахме, а често ставаше нужда да предприемаме такава обща работа за устройване на общия ни живот.
ТРУДОВИ ДНИ На долния край на езерото Елбур, където скалната тераса се спуска в стръмно стъпало към първото езеро, ние направихме заслон. В него трябваше да се помещава кухнята, за да могат дежурните да работят там през всяко време и да се пазят посудите. В нашия живот там горе край езерата общата работа беше обична на всички ни. Всички с готовност се отзовахме, а често ставаше нужда да предприемаме такава обща работа за устройване на общия ни живот. Участието на Учителя въодушевяваше и вдъхновяваше всички. Много способности и таланти дремят в човека; трябва да дойде само Любовта, за да ги прояви той. Понякога това става неочаквано и за самия него. При Учителя всяка работа добиваше характер на задача. И ние като ученици я изпълнявахме с любов и внимание.
към текста >>

Удивително, колко много способности и таланти дремят и в най-скромните наглед хора, каква готовност за служене и жертва има в тях!
Понякога това става неочаквано и за самия него. При Учителя всяка работа добиваше характер на задача. И ние като ученици я изпълнявахме с любов и внимание. Тъй тя ставаше за нас предметно учение, неразделна част от школата. Когато ставаше нужда да се поправят пътеките, да се съпровождат конете, да се правят мостове през мочурливите и меки места или да се уреди продоволствието, винаги имаше готови хора, които свободно по своя инициатива извършваха работата просто, без заповед и нареждане, при това скромно, незабелязано и без шум. Удивително, колко много способности и таланти дремят и в най-скромните наглед хора, каква готовност за служене и жертва има в тях! Ала всичко това извършва Тя – Любовта. Тя обединява, вдъхновява, координира и направлява всичко. В нейната топла, здрава, радостна атмосфера и най-големите подвизи се извършват скромно, с простота, естествено, както слънцето грее. Заслонът трябваше да бъде построен с материали, които можеше да намерим на самото място. Камъни имаше изобилно.
към текста >>

56. ЧОВЕШКAТA ДУША

Да почувствате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината.
Като посадите семенцата, трябва да имате вадичка, която да отида в градината ви. Това символизира връзката ви с вашата душа, с Божественото. Тая връзка с Божественото у вас още не е образувана. Ако вашата вадичка поливаше посетите семена, щяхте да имате друг резултат. Трябва да почувствате присъствието на своята душа! Да почувствате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината. Тогава се проявява вашата душа. Христос е казал: „Който положи душата си, ще я намери.“ В духовния свят има голямо разнообразие. Когато ти говорят, трябва да знаеш кой ти говори и отде ти говори. Божествена е мисълта, когато ти се каже: „Стани, иди там, ще срещнеш един човек.“ Ти ставаш, отиваш и го срещаш.
към текста >>

57. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага.
Новото учение разбива всички окови. Мнозина искат да знаят, кое учение е право. Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно.
към текста >>

58. Девета част

Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят.
И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете. Някой може да ви каже да раздадете имането си. Да, но разумно ще го раздавате. Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко.
към текста >>

59. II. Слънчеви лъчи - Принципи

То означава готовност за приемане: душата се разцъфтява и приема силите, нужни за нейното повдигане, както цветът се отваря, за да приеме слънчевите лъчи.
Това е връщане в живота на рая. А раят - това е пребиваване в любовта! Слагането на ръцете една върху друга - това е хармонизиране на двете течения - топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната част на ръката означава топлото течение, сърцето, а горната част - хладното течение на ума. След хармонизирането на двете течения ръцете се отварят настрани като цвят. То означава готовност за приемане: душата се разцъфтява и приема силите, нужни за нейното повдигане, както цветът се отваря, за да приеме слънчевите лъчи. После ръцете правят движения, подобни на летене. Това е пътят на светлината. Туй символизира зреенето на плодовете. Човек влиза в пътя на всички възможности за постижение, свободен от всички ограничения. Това именно символизира летенето.
към текста >>

60. Слънчеви лъчи 1942г.

То означава готовность за приемане : душата се разцъвтява и приема силитѣ, нуждни за нейното повдигане, както цвѣтътъ се отваря, за да приеме слънчевитѣ лѫчи.
Това е връщане въ живота на рая. А раятъ — това е пребиваване въ любовьта! Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума. Следъ хармонизирането на дветѣ течения, рѫцетѣ се отварятъ настрани като цвѣтъ. То означава готовность за приемане : душата се разцъвтява и приема силитѣ, нуждни за нейното повдигане, както цвѣтътъ се отваря, за да приеме слънчевитѣ лѫчи. После рѫцетѣ правятъ движения, подобно на летение. Това е пѫтьтъ на свѣтлината. Туй символизира зрѣенето на плодоветѣ. Човѣкъ влиза въ пѫтя на всички възможности за постижение, свободенъ отъ всички ограничения. Това именно символизира летението.
към текста >>

61. 41. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Благата са готови, но при молитвата човек идва във възприемателно състояние, изявява своята готовност за получаването на тези блага.”
Стори ни добро според величието на Милостта Си и ни избави заради Името Си. Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой. Благословено да е Твоето Име сега и во веки. Амин Молитвата е дадена в 1900 г. * * * “Молитвата е метод, чрез който се възприемат Божиите блага. Благата са готови, но при молитвата човек идва във възприемателно състояние, изявява своята готовност за получаването на тези блага.”
към текста >>

62. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14393091201782