Търсене в текстове за 'Готовност'

Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност.
Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха. Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час. Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем.
към текста >>

2. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът".
Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад. Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им. Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът". Какво да се направи? Да се построят малки бели къщички с градини или да се построи една голяма сграда. Учителят затвори очите Си, помълча малко и после отговори:"Така ще минем незабелязано." След този отговор всички утихнаха. Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно здание в полукръг и даваше-пари за това, никой от братята не се зае да изпълни Волята Му. А сега, като чуха за чуждия опит и за чужди школи на запад, решиха тутакси да направят същото и да им подражават.
към текста >>

3. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен.
към текста >>

4. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Всички с готовност решихме да отидем.
Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала. Всички с готовност решихме да отидем. Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка.
към текста >>

5. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи.
към текста >>

6. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Борис Николов

Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот.
към текста >>

7. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка.
към текста >>

8. 10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

Борис Николов

Извърши я с готовност, с любов.
10. Петнадесети август Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството. Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа! " Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя. Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма тревога и съчувствие. Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас. След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре!
към текста >>

9. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Имат ли неговият огън и готовност за жертва?
Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място. Какъв брат Боян ще заместват те? Имат ли неговото сърце? Имат ли неговият ум? Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и безкористие? Брат Боян е неповторимо явление. ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи. Благодарността никога не го напусна.
към текста >>

10. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Такава готовност от приятелите не съм виждал.
Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал. Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария. Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни. И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора. Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж.
към текста >>

Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм.
Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм. А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма.
към текста >>

11. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Каква готовност за жертви имаше в работата им.
Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението.
към текста >>

Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи.
Това беше онази свята обстановка, в която той разговаряше с Бога. Но над всичко ВЛАД обичаше звездното небе. Душата му беше отворена за Живото Знание, което идеше от ВСЕМИРА. За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда. С благодарност приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието. Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ. - Влад раздаде себе си, както подобава на Ученика.
към текста >>

12. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност.
Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти.
към текста >>

13. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова.
А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия.
към текста >>

14. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>

15. 6.11. Елипсата около котвата

За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет.
Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този момент като че ли беше намагнетизиран с един флуид, който служеше като ключ - да отваря вратите на най-отговорните фактори в политическия и обществения живот на България. Тази негова роля ще проличи в следващите страници, когато пристъпим да разглеждаме най-трагичните страници на българската политическа история.
към текста >>

16. 6.17. Духовната група около Учителя

Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи.
Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки. Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя. Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка.
към текста >>

17. 6.35. Mладежките събори

С голяма готовност и отзивчивост той продължи да работи за Учението, като печаташе беседи.
Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието. Слави Камбуров. Говореше за нуждата от печатници и за печатане на беседите. С голяма готовност и отзивчивост той продължи да работи за Учението, като печаташе беседи. Беседите, които се отпечатваха тогава, нямаха системност. Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер.
към текста >>

18. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се.
Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество.
към текста >>

19. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие.
Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Кое бе най-интересното? Следобед, на този ден, аз виждам един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща: „Няма го началника! " Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш". Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други войник, който е на пост: „Началникът го вика". А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезне, но ако ме лъжеш, ще ти тегля куршума". Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно.
към текста >>

20. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>

21. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога".
Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята.
към текста >>

22. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност.
Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
към текста >>

А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
към текста >>

Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
към текста >>

23. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>

24. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Това беше едно много голямо обещание на Учителя, това беше неговата готовност да простре ръка върху мен, да ме закриля и да следи моя път и ако се подхлъзна, ако се отклоня от пътя и с това изгубя възможността да бъда с него в Школата, то да ми помогне и да поправя грешката си.
Сега те пращам в света. Правила си връзки и правилно да ги разрешиш". Аз съм отправила поглед към него, цялата съм настръхнала, защото виждам един път идващ от хилядолетия и стигащ до тук. Обръщам се с въпрос към него: „Учителю, ако се подхлъзна сега ще ми помогнете ли? " Той се усмихва: „Хубаво", беше отговорът му. Това беше едно много голямо обещание на Учителя, това беше неговата готовност да простре ръка върху мен, да ме закриля и да следи моя път и ако се подхлъзна, ако се отклоня от пътя и с това изгубя възможността да бъда с него в Школата, то да ми помогне и да поправя грешката си. Влакът пътуваше пуф-паф, после изсвири. Учителят продължава: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю? " „Защото така искам." Аз се разплаках и сълзи течаха от очите ми. Той продължи: „Ние ти казвахме преди време: „Марийке, не е за тебе земята".
към текста >>

25. 209. БОЯН БОЕВ

Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева.
А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен? Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е, единият брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече. Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева. Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г.
към текста >>

26. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Но непослушанието произтича от това, че началника изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пак само любовта може да направи да се жертваш.
Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Но после и с този син и с жена му ще стане така. Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, а не индивидуална. Във всички служби и във войската наказват човека за непослушание, за липса на любов. Но непослушанието произтича от това, че началника изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пак само любовта може да направи да се жертваш. Човек може да се жертва от страх, но това не е истинска жертва. Човек ще се учи да не прави погрешката на Якова. Всеки човек си има един възлюбен син Йосиф в себе си. Баща му го обичаше повече. Но той е който страда.
към текста >>

27. 4. ДЪНОВИСТКАТА

Аз приех с известен страх, но с готовност. Как?
4. ДЪНОВИСТКАТА През същото лято брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора. Помоли ме да идем в София, да си намерим работа там, „да си пробием път в живота", както се изрази той. Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене! Той беше само две години по-голям от мене, но аз го считах по-умен, по-опитен, и го ценях, и го обичах. Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца.
към текста >>

„Че да те заведа", извика с готовност той и омекнал.
", почнах да се смея. „А ти познаваш ли дъновистките? " „Познавам ги, как да не ги познавам. Ей там в Турнферайн се събират." „Как бих желала да ги видя тези, които приличат на мене и на които приличам и аз! ", казах смеейки се, уж на шега, но с един истински, скрит вътрешен копнеж. „Че да те заведа", извика с готовност той и омекнал. Даваше му се възможност да се поразходи из града с мене, желание, което досега не бях му изпълнила. И уговорихме в неделя, в 10 ч. преди обед да ни заведе мене и друга една госпожица съквартирантка, да ни заведе в салона на дъновистите. Дойде неделята. Аз облякох своята скромна бяла рокличка и тръгнахме.
към текста >>

28. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи.
Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула". Или пък: „Паша може ли да ни каже химическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее новата песен? " Колко песни е дал в специалния клас. И колко упражнения и задачи, теми, които развиваха нашите умове, сърца и воли. Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес. И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник.
към текста >>

29. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Аз и Стойна ще дежурим първия месец", казах аз с 45 готовност.
Знаете ли, че Учителят за вас отвори стола? Беше го затворил. Разсърдили Го бяха за нещо, беше недоволен от нещо, прибра се горе и два месеца нямахме стол. Преди няколко дена ме вика и казва: „Йорданке, учителките ще си дойдат скоро за ваканция, къде ще се хранят? Да отворим, рекох, стола." „Добре, Учителю, да го отворим. Аз и Стойна ще дежурим първия месец", казах аз с 45 готовност. Той се зарадва, даде пари, даде провизии и от няколко дена имаме стол. Нареди да се пали печката в трапезарията, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и работят на топличко. Пък и за вас, учителките. Вие сте първите, но ще дойдат и другите. Да прекарвате тука през деня на топличко.
към текста >>

30. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

Разбира се, те ме приеха с готовност.
Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха, как да Го посрещнат, какво да приготвят, да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба.
към текста >>

31. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира.
Събрах всички си кураж и казах на тати за какво водя този човек - че му дължа 300 лева. Тати веднага слезе от машината, ръкува се с кръчмаря и с мене и весело рече: „Е, триста лева - дребна работа! ", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати.
към текста >>

32. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

Бертоли отпущаше исканите заеми, но този път благосклонно, като виждаше, че вината не е в нас и с готовност ни помагаше да излезем от безизходното положение.
Пясъчните кариери станаха безпредметни. Превозите станаха излишни. С една дума стопанския живот в столицата замря. А ние не бяхме започнали работа - без един спечелен лев! Наложи се както и миналата година пак да се отнесем до Бертоли за заем: за фураж на конете, за наем на помещението, за храна на нас и др. Бертоли отпущаше исканите заеми, но този път благосклонно, като виждаше, че вината не е в нас и с готовност ни помагаше да излезем от безизходното положение. Поради проливния дъжд квартал „Подуяне" бе наводнен. Захарчук (началникът на пожарната охрана) със своята бригада денонощно се бореше с водната стихия, която от ден на ден вземаше застрашителни размери. Бяха наводнени много изби, сутерени и ниски къщи в това число и нашия сутерен. Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото. Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода.
към текста >>

33. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр.
След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври.
към текста >>

34. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение.
Божествената школа се образува, да знаят хората как да живеят, че да използват живота. При умирането най-първо пресекат желанието да ядеш, че не ти се яде вече. Ще пресекат желанието ти въздух да приемаш по-малко ще започнеш да дишаш. Вземаш по-малко храна, съкращение стане. Днес съкращение, утре съкращение и един ден ти се намериш в ограничение. Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувствуваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божите благословение. Когато главата страда, причините са материални.
към текста >>

35. 5. НЕПОСЛУШНИЯТ СИН

Райна Каназирева

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Той почина млад с пълно съзнание и готовност, с молитва и възторг, обичан и изпратен от всички с голяма обич.
Все тъй плачейки, почна през сълзи да говори: „Майко, татко, простете ми, аз съм бил много лош, много скърби съм ви причинил. Господи, прости ми, аз ще се поправя занапред". От този момент Иван стана неузнаваем, съвсем се промени. Вкъщи тих, послушен, услужлив, работлив, в училище се усили много в ученето, а с поведението изненада и учуди всички и все питаха как стана тая промяна в него. Това състояние продължи до края на живота му. Той почина млад с пълно съзнание и готовност, с молитва и възторг, обичан и изпратен от всички с голяма обич.
към текста >>

36. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

ТОМ 7

Лично на мен той с готовност е правил услуга.
Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели. Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал. Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г.
към текста >>

37. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“.
В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език. И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има.
към текста >>

38. 19. ПОРТОКАЛЪТ

Когато поемах плода, аз докоснах ръката, и моята готовност да служа се възстанови.
Учителят полуизлязъл. Аз поглеждам. И какво виждам! Една блага бащинска усмивка, която разтопява всякакъв лед и една ръка, да бъде благословена, държи половин портокал, който иска да ми даде. Строгостта отпада, сърдината отлетява и аз се качвам освободена по стълбата. Когато поемах плода, аз докоснах ръката, и моята готовност да служа се възстанови. Ако знаехме ние, хората земни, колко Си Велик!
към текста >>

39. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Ще дойде едно поколение, една такава вътрешна готовност, такава настройка вътрешна, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми.
Така че мен ми се струва, че той на тази тема крачи. Всякой един народ сам ще си търси пътя за реализацията на Учението. Мен ми е неприятно, че ние трябва да издаваме книги в чужбина, аз съм направил нещо, видях и много други хора, но като че ли това, че всяко едно общество, всеки един народ трябва сам да си го направи. И добре е, че идва една епоха, 21.век ще бъде един духовен век. Да не мислиш, че пак ще се занимаваме с тия боклуци, които сега ги хвърляме, кой знае какво ще оставим накрая между двата века, нали? Ще дойде едно поколение, една такава вътрешна готовност, такава настройка вътрешна, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми. Социалните проблеми трябва да се разрешат. Действително на земята не може да има гладни и сити. Социалните проблеми ще се решат. Войните може би ще изчезнат, но има един друг - духовния глад, ще започне от 21.век. Това ще бъдат души, които ще бъдат отворени към духовните проблеми.
към текста >>

40. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Видях готовността на нашите хора, трябва ли да направят нещо за Учителя, да го направят така от сърце и да го дадат веднага.
Може би трябваше по-рано да я напише. Не знам, предполагам, разбира се. Това не мога да кажа, че е вярно, но трябва да кажа, че когато склони да пише книга от цялата страна се струпа материал към него. Всички от провинцията, всички кой каквото имаше му изпращаше. Аз бях изненадан от това нещо. Видях готовността на нашите хора, трябва ли да направят нещо за Учителя, да го направят така от сърце и да го дадат веднага. В: И като излезна този ръкопис? Д: Аз вземах. Той беше на пилюр. Аз дадох, платих на една жена да я направи на хубава хартия. Имам я даже подвързана и дадох един том на Георги, дадох един том на нашите и имам един том.
към текста >>

41. 51. НЕДОЙМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО

Вие се присъединявате към него с готовност да му услужвате във всички моменти..."
Езикът на човека е лишен от музикалност, вследствие на което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва, все засяга някого. Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание." ("Учение и работа") "Какво нещо е човешката любов? - Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов." ("Учение и работа") "Проявите ли Божествена любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него с готовност да му услужвате във всички моменти..."
към текста >>

42. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Възторгът на учителите - братя и сестри - бе особено голям, също и готовността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна.
Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг с песен. Друг препоръчва вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома: "Да възлюбим" (Втория младежки събор, 1924 г.) Изтъкна се още идеята на Учителя да се използва закона на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото, нагледното. Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големия интерес и ентусиазъм, наложиха тя да се продължи в три събрания. Възторгът на учителите - братя и сестри - бе особено голям, също и готовността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна. В края се изтъкнаха някои важни мисли, казани от Учителя в беседата, държана на 1.1Х.1942 г., на братската учителска среща. "Трябва да се започне с фактите: с реките, изворите, електричеството и прочие. Преди изучаване на фактите не можем да говорим теоретически. Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи, когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи. Трябва да излезе из автомобила навън.
към текста >>

43. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете. Доброто в живота е основа върху която се градят великите неща, които носят Божиите блага, в тях е скрито бъдещето на човешката душа, в която Бог работи. Земята е велико училище где душата учи своите уроци и постижения. Желае ви светлия път на живота где Любовта води всички и Истината дарява свободата им. Да цари любовта в сърцето ви, мъдростта в ума ви и истината в душата ви. Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята и да се изпълни Неговата воля това е смисъл на живота.
към текста >>

44. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева.
Веднага се запътих към града. Понеже трябваше да извървя пътя от Изгрева до моста на ул. "Граф Игнатиев" пеша, откъдето можех да взема трамвай, вкъщи се върнах към 9 часа вечерта. Брат ми си беше легнал, но аз го събудих и му предадох поръчението на Учителя. Брат ми незабавно стана и отиде да помоли един наш близък лекар-хирург д-р Иво Градинаров. Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева. След един-два дни д-р Иво Градинаров посетил пациентката си и останал учуден, че раната на челото й много бързо зараснала, а когато при първото си отиване при нея я почиствал и поставял дренаж в раната на бедрото, пронизано от спицата на велосипеда, бил също така възхитен от търпението и сдържаността на сестра Савка при тази болезнена манипулация. Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори. Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III. Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София.
към текста >>

45. 2. ИВАН КИСЬОВ

Никой там не разбра от къде идва моето вдъхновение и готовност за всякакво изпълнение.
Работих в Германия 11 години и свирих цигулка в симфоничен оркестър. Винаги, пред всяка репетиция аз изсвирвах у дома на цигулка девет песни от Учителя. И когато отивах на репетиция пръстите бяха послушни, на онова вдъхновение, което идваше от музиката на онзи автор, чийто ноти трябваше да изсвирим. Всички се учудваха, че аз на прима-виста свирих безпрепятствено трудните пасажи. Този пример го давам, за да се види един от методите на Учителя. Никой там не разбра от къде идва моето вдъхновение и готовност за всякакво изпълнение.
към текста >>

46. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка.
Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова, под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева, евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно начинание. Засега въпросът с тези различия в някои песни остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват. А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка. Тази колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните музиканти, които сме в течение на въпроса. Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим автентични материали по въпроса. При този преглед на новата песнопойка установихме различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно акцентиране на отделни думи от текста. Държа на разположение на интересуващите се специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно акцентирани думи.
към текста >>

47. П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

д-р Вергилий Кръстев

Заключвахме вратата, Елена Андреева държеше микрофона и магнетофона бе сложен встрани като имахме готовност при ненадейно посещение.
Те също бяха прехвърлени от нея за 6 месеца. Труд, който не може да се опише и да се оцени. Следващите поколения трябва да й благодарят, защото без нейния самоотвержен труд аз нямаше да се справя. Аз й благодарих от името на всички! 7. Записите се осъществяваха от 19 часа, когато посетителите намаляваха. Заключвахме вратата, Елена Андреева държеше микрофона и магнетофона бе сложен встрани като имахме готовност при ненадейно посещение. Тогава тя покриваше микрофона с един шал, а върху магнетофона се хвърляше кърпа. Аз стоях с бележник пред нея. Посетителите виждаха, че аз слушам, че тя говори и че аз си вадя бележки някакви. При нея целодневно имаше много посетители, така, че моето присъствие не правеше впечатление. Работехме при пълна нелегалност и тайна.
към текста >>

48. 132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая.
И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня". Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая. Тя е пълна с вода. Ще взмеш стомната, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа". Аз слязох за много малко време, щото тичах повече надолу. В.К.: Та това е много далече, да тръгнеш отгоре пеш до Симеоново, а оттам до София. Е.А.: До София, да, дойдох и като дойдох още се качваха приятелите, нали чакаха всеки реда си да им дойде да се качат догоре.
към текста >>

49. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Тя от благодарност за оздравяването с готовност работеше.
Той идваше при нас за материал, за тези работи и после Маркова пък я превеждаше на френски език. И Георги Радев й помагаше, щото Георги знаеше добре френски език. А пък тя знаеше български език, но тя ни каза впоследствие: „Аз мислех, че българският език е беден, но аз като почнах да превеждам видях колко неща има, които са прекрасни думи на български, пък французите ги нямат". Даже например французите нямат за любов, за обич, те нямат такава дума, както ние. Думата „благост" я нямат те и много други думи, които тя търсеше така думи, за да ги преведе, да отговарят по смисъл на това, което е в нашият език. Тя от благодарност за оздравяването с готовност работеше. В.К.: Защо се казва Маркова? Е.А.: Тя беше женена за един българин Марков, но той бил комарджия и живяла няколко години с него и имаше от него син и дъщеря, които ги познавах. И когато Маркова вече видяла, че не може с него да живее, щото всичко каквото има, той изхарчва и по комари, и по това. И затова развежда се и се захваща най-напред предава уроци по пиано, но видяла, че не върви. Като почнала френски вече си останала учителка по френски език.
към текста >>

50. 2.Гласът на Учителя

Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро.
Когато държеше беседите и лекциите си Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Всички, които отивахме с отворени сърца и умове да го слушаме, да слушаме Словото му, го възприемахме като светлината на утрото, като ранните лъчи на слънцето. То внасяше светлина в умовете ни. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и го разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро. Може би след като излезехме от салона и човек останеше сам със себе си, да не може да направи това, което е почувствал, когато беше под прякото действие на Словото му. Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас, и докато бяхме в него всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро. Ние се чувствахме, че можем да правим добро и че е лесно да се прости, и че е лесно да обичаме. Още на първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли.
към текста >>

51. 3.Учителят имаше образен език

Еманациите, това което излъчваше като същество съм чувствала като озониран въздух и почти винаги в неговото присъствие се чувствах по-добра, с по-голяма готовност за служене и учене.
По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят. Той излъчваше такива вибрации от себе си като същество и със Словото си пречистваше средата около нас. Ние чувствувахме мекота, радост, освобождение от нещо, което ни е ограничавало. Учителят действуваше само с присъствието си дори. Когато се е случвало да ни говори по-строго по някакъв повод, тогава съм чувствувалатова вътрешно освобождение. Еманациите, това което излъчваше като същество съм чувствала като озониран въздух и почти винаги в неговото присъствие се чувствах по-добра, с по-голяма готовност за служене и учене.
към текста >>

52. 6.Учителят живееше при несгоди и неудобства

Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха.
Това беше за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата, Учителят го изслуша със същото внимание. Дойде трети и той му разказа същото. Учителят не пресече никого, не каза че знае, но всеки изслушваше с внимание и търпение, без да се отегчи. Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича и казва: „Остави това, зная го! " Не чух някога Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание. Имало е случаи, при общи разговори, когато някой от слушателите искаше да се покаже колко много знае и Учителят „да не го чуе" и да продължи да говори.
към текста >>

53. 15.Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха

Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост.
Този метод не зависи от външни фактори, но само от нашата добра воля и старание. Пречките да си послужим с него са само вътрешни - в нас самите. От друга гледна точка е лесно достъпен. Нужно е само будно съзнание и вътрешен контрол. Затова, при прилагането на този метод нужна е вътрешна подвижност на ума и на сърцето. Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост. В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помага. Това дава свобода. Човек трябва да отбягва всяко потискащо състояние като разрушително. Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
към текста >>

54. 23.Учителят даваше темите

Същевременно да имаме готовност да изпълним всичко, което Учителя изискваше.
Всеки беше свободен да идва или да не идва на лекциите. Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше да бъде ли редовен или не. Този свободен дух, който цареше в Школата беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя като че ли не беше на земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Същевременно да имаме готовност да изпълним всичко, което Учителя изискваше. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш. Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчна яснота в съзнанието ни. Липсваха ни изработени качества понякога, високи бяха изискванията в Школата и често някои от тях ние не можехме да изпълним. Имаше грешки, имаше пропуски. Нещо не ни достигаше да постъпим така както Учителят искаше и с поведението си, и с живота си.
към текста >>

55. 07.Когато 60 години ме делят

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Желанието ми да му помагам с течение на времето през нашата дружба се засилваше и аз изпитвах готовност за жертва към него.
Но обичта, която изпитвах заличаваше, покриваше отрицателните черти. Аз мислех, че той ще се промени и не може да постъпва вече така жестоко. При такива случаи у мене се зараждаше едно чувство да му помогна та никога да не постъпва така с никого. У мене се събуждаше едно силно майчино чувство към него да се изправи, да постъпва добре. Тогава не съм си давала сметка как може да стане това изправяне, нито пък как аз бих могла да му помогна. Желанието ми да му помагам с течение на времето през нашата дружба се засилваше и аз изпитвах готовност за жертва към него. Аз бях видяла някои слабости у него, но в същото време изпитвах и силно желание да му помогна да се изправи. Понеже имах силно желание да го виждам, използувах всички поводи и случаи. Аз не се криех, показвах почти привързаността си към него, защото чувството така силно ме беше завладяло, че не бях в състояние да го коригирам, да съм му господар.
към текста >>

56. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Ако някоя от нас е изказвала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха.
Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или Утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 год. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказвала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи държани на Младежките събори; Беседи на Класа на Добродетелите; Беседи на ръководителите; и при други някои случаи. Това са така групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките и на трите ни, в които беше записана беседата или лекцията, която трябваше да се дешифрира.
към текста >>

Той с готовност винаги ни е изяснявал.
Животът ни в „Парахода" беше интензивен. Първото нещо беше, че Учителят беше често при нас. Естествено Той се интересуваше от работата ни. А Той идваше и искаше да Му прочетем беседата, която е държал и така, в такива случаи ние Му задавахме много въпроси свързани с това, което ни е говорил. Питахме как трябва да разбираме някои въпроси и някои положения в беседата. Той с готовност винаги ни е изяснявал. Учителят винаги беше разположен и готов да поясни всеки въпрос, който ни интересуваше. Може би Учителят направи един опит като ни постави и трите да живеем заедно. При такива условия, за да види как ще се проявим. Правило ми е впечатление, че Той следеше вътрешното ни състояние на всяка една. Като идваше с това Той поддържаше нашето будно съзнание.
към текста >>

57. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите.
Не е имало недоволство една от друга. От една страна или от друга. Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на чистотата в „Парахода", било за поддържане на реда. Те не са ми правили забележки. И трите бяхме готови всеки момент да си услужим заедно каквото можем. Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите. Разбира се, че все е имало случай, когато някоя от нас с поведението си да е направила нещо, от което не е било приятно за другите, но всяка е съумявала да разбере и извини. Учителят със своите посещения прочистваше атмосферата, проветряваше я и като слънчева светлина и топлина прогонваше мъглите от умовете ни. Не може да не е имало някакви недоразумения. Учителят нямаше еднакво отношение към нас. Към трите имаше различно отношение.
към текста >>

Така се учехме и възпитавахме в готовност на служене.
Пред нас се разкриваха нови хоризонти и се чувствахме обогатени. Животът ни в „Парахода" беше интересен, интензивен, имаше голямо движение. При нас идваха братя и сестри за едно или друго и всеки според интересите си и нуждите си. Най-често идваха, за да дадем да прочетат някоя беседа, която ние сме изработили и те се интересуваха. Ние се стараехме с ученическо съзнание да бъдем полезни. Така се учехме и възпитавахме в готовност на служене. Учителят идваше често при нас и това ни задължаваше да проявим изисквана обхода към всички приятели. Самата ни работа, това че ние записвахме Словото на Учителя ни задължаваше да изявим това Слово в живота си, в каквато малка форма и да е. Не мога да кажа какво сме направили, но това е стремежът, който видях и в трите. Имаше усърдие, имаше старание, всяка правеше опит да прояви най-доброто, каквото може и на каквото е способна. Затова смело мога да кажа, че животът ни в „Парахода" беше школа, опитно поле.
към текста >>

58. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото.
Не зная някой някога да е говорил седнал на отворен прозорец и слушателите Му част да са в стаята, а другите да стоят пред отворения прозорец на открито, при всяко годишно време. Почувствах се длъжна това да го кажа. Добре, че нямаше случаи на заболяване. При такива условия Учителят е изнесъл първите си беседи, в които е изложил основните положения на своето учение. Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше.
към текста >>

59. 01 - 52. ПАРИ ЗА НОВИ ДРЕШКИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Голяма била жертвоготовността на брат Куртев.
Заболял един възрастен брат от едно далечно село, а болният имал нужда от всекидневни посещения, такова било страданието му. Тогава брат Куртев го взел в дома си, за да може да го лекува, като се грижел за всичките негови лични нужди. Това лечение продължило цели два месеца. Когато болният брат оздравял, предложил пари на брат Куртев за лекуването и за храната, но брат Куртев, въпреки че изнемогвал, не ги приел. А децата му посрещнали Великдена със старите си дрешки и вехтите си обувки, докато излекуваният брат купил на своите деца нови дрешки за Великден, за да ги зарадва. Голяма била жертвоготовността на брат Куртев. Нека този пример бъде пример за назидание. Опитайте се и вие да го приложите в живота си.
към текста >>

60. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност.
Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни.
към текста >>

61. 04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Тази мисъл ги вдъхновявала и ги карала да изпълнят с готовност всяка работа, която ще помогне чешмата да стане по-скоро.
Там хора, коли и добитък са в неспирна работа. В селото вече всички знаят, че „набожните" -тук така наричат нашите приятели - правят чешма, голяма чешма. И млади, и стари идвали да видят какво става тук, на мястото, дето често добитъци са затъвали, откъдето са бивали изваждани с големи мъки. Младите интуитивно долавяли, че тук се прави нещо незапомнено небивало и, ето защо те се връщали по домовете си с таен копнеж в сърцето си щото чешмата да стане колкото може по-скоро. Ето място, където ще могат да излизат на разходка вечер, след работа или в празник. Тази мисъл ги вдъхновявала и ги карала да изпълнят с готовност всяка работа, която ще помогне чешмата да стане по-скоро. Във всяка къща, във всеки дюкян или кръчма все за чешмата се говорело. Не се минавало ден, през който да не идват на чешмата мъже, жени, младежи, дори деца, които да предлагат услугите си, труда си. Нашите приятели вежливо ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка. „Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума.
към текста >>

62. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Каква радостна готовност за жертва!
Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба - от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд, коли и храна. И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр.
към текста >>

63. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

64. 09 - 282. МАЛКАТА ВРАТИЧКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Нашите отношения да бъдат пропити от възвишена братска любов, която се претворява в готовност за жертва.
Разказал: Слав Д. Топалов Малката вратичка символизира нашите вътрешни отношения, които да бъдат хармонични. Пукнатината - това са малките недоразумения и търкания между нас, които дават възможност на злото да се промъкне, да се разкъса веригата и да се спънем в пътя. Малката врата - това са нашите вътрешни отношения. За да не скърца вратата, трябва да се намаже с маслото на любовта. Нашите отношения да бъдат пропити от възвишена братска любов, която се претворява в готовност за жертва. Онова, което правим безкористно за другите, то е нашият капитал за небето, то е нашето богатство, то е нашата препоръка
към текста >>

65. 09 - 291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.
Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка. Разказал: Злати Янев. Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.
към текста >>

66. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

В този поглед ние прочетохме закана и готовност за отмъщение.
- „Не, не. Не е хубаво това, земляк", му казах аз. - „Аз да не съм врабче, да се нахраня с един залък хляб* - „Хората ни дадоха, колкото можаха", обади се друг. Жените и децата се разплакаха. Мъжете, които присъстваха, мълчаха и се поглеждаха многозначително. В този поглед ние прочетохме закана и готовност за отмъщение. Не ни бе удобно повече да стоим, ето защо веднага всички станахме и си тръгнахме. Вървяхме напосока. Щом излязохме от селото, пътят се разделяше. Единият, който бе главен, се качваше по височината, а другият вървеше срещу течението на малка рекичка. Цялата група тръгна по реката, само Костадин тръгна по главния път.
към текста >>

67. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност.
Дойде време да тръгвам. Не ми се разделяше. Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала." И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка. Споменавайки за моята леля Верка Куртева, бих искала да внеса известна яснота по повод изказване за нея от леля Мика (Мария Тодорова, с която бяхме многоблизки.) В спомените и, отпечатани в „Изгревът", четем: „Имаше на Изгрева една Верка Куртева, която се мотаеше насам-натам." Съжалявам, че трябва да я опровергая, но справедливостта и истината пред паметта налеля ми Верка го налага. Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент.
към текста >>

Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент.
Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя.
към текста >>

68. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

- Аз ще го завия с тази покривка." С готовност го съблякох, сгънах го и й го дадох.
За известно време живеехме в друг свят, свят на хармония, свят. откъснат от земните житейски дребнавости. Неусетно пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли да й дам палтото си да го запази от пушека на влака. „Ще се очерни - каза тя. - Аз ще го завия с тази покривка." С готовност го съблякох, сгънах го и й го дадох. Тя го обви внимателно и го сложи под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак. След няколко минути светна, пак се мушна под земята... И така преминахме двадесет и четири тунела, докато излязохме на открито небе. Наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри.
към текста >>

69. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>

70. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни.
към текста >>

71. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е.
етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци. Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова. По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието.
към текста >>

72. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност.
Стамат Сидерев, Господин х. Иванов, братя Никола и Сава Георгиевич, ХристоТ. Груев, Константин М. Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст.
към текста >>

73. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание.
Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия.
към текста >>

74. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български.
Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св. Архангел" и да не се делят българите от гърците. Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение.
към текста >>

75. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Известно е, че с идване на патриаршеския престол на Григорий VI от страна на цариградската патриаршия се проявила една по-голяма готовност за отстъпки към българите и споразумение с тях.
Въпросът за принадлежността на град Варна към областта на екзархията или по-точно към българската духовна област датира не от 1872 година, а много от по-рано, именно от времето, когато се почнали преговори между патриаршията и българите за разграничение на българската църковна област. Още в преговорите, заведени през 1865 г. между Цариградските гръцки богаташи Зарифи и Стефанович, от една страна, и българите, от друга, и в приетите в заключение на това 6 точки, които обаче били отхвърлени от патриаршията, варненската епархия била призната от гърците за българска и поставено именно в точка 2, заб. а) в списъка на българските епархии. По-късно обаче това положение се изменило. Известно е, че с идване на патриаршеския престол на Григорий VI от страна на цариградската патриаршия се проявила една по-голяма готовност за отстъпки към българите и споразумение с тях. Плод на този стремеж е бил и проектът на патриарха Григорий от 18 точки за разрешаване на българския църковен въпрос, подаден на Високата Порта през юний 1867 год., след който последвали през октомврий 1868 г. двата проекта на правителството от 7 и от 9 члена за същата цел, които патриаршията отхвърлила, ако и да се основавали на нейния проект, а българите с радост приели единия от двата. В своите мотиви за отхвърляне на правителствените проекти, патриаршията изтъквала и това, че в тях не се определя точно обхватът на българската църковна област, а църква и църковно управление без предели не могли да съществуват според свещените правила и здравия разум. Собствено винаги въпро-сът за границите на българската църковна област е бил главната причина, поради която не са могли да се спогодят българите с патриаршията. Ето защо и в комисията, съставена от мирски лица, именно от трима българи и трима гърци, която била назначена в началото на 1869 г.
към текста >>

Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир.
И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

76. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите.
Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа. Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите. Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български търговски град история на града. От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей. Това културно начинание на града, което не може и не тряба да има нищо общо нито с партийни, съсловни или тясно-националистични различия, ще намери пълната подкрепа на варненската община, която винаги се е показвала отзивчива към културните нужди на града; ще намери съдействието на варненската търговска камара, в която не може и днес да не цари същия дух на общественост, който преди половина век е вълнувал тъй силно българския варненски търговец в борбата за възраждане.
към текста >>

77. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц.
Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят. 1861 г. (Печат и подписи.) Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" Изд.
към текста >>

78. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.
Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.). За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си. По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860.
към текста >>

79. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума.
Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.
към текста >>

80. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите.
" Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре. На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори: - Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия. Господ когато каже, че ще даде, Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите. И отсега нататък за мене е важно всинца да бъдете верни и истинни: верни - да не лъжете и истинни - да не ви лъжат. Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лява или от дясна страна. Аз ви считам и гледам на вас като по-малки мои братя, на които се радвам, когато успявате, но и когато грешите, ще ви поопъна за ухото. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури.
към текста >>

81. НАРЯД за 1913 година

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума.
Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен характер -характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно.
към текста >>

82. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>

83. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 12

В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя.
В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа.
към текста >>

84. 11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.

НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА

ТОМ 12

Във всичката тая работа дръжте свободата на Духа, а не формата; никакви ограничения, никакви теории; Господ да ви вдъхновява; Неговите пътища са безброй - Той ще намери за всяка душа особен начин да я упъти, според нейното духовно развитие и готовност да му служи.
Всички, които ще вземат този ред, трябва да прочетете в продължение на годината цялата Библия - стария и новият завет, по план, който сами ще си наредите. Вън от Библията, при свободно време, ще гледате да попрочетете и други добри книги, колкото се може повечко. Ако някой се намери в пътуване, ще изпълни този ред доколкото може, като се позаинтересува за бедните и училищата, там където е. Приятелски бъдете разположени към хората; с никого не спорете; никому не налагайте вашето мнение; не укорявайте хората за техните религиозни убеждения, стига те да имат стремеж към Господа; не мислете, че вие сте най- благоугодни Богу, а се молете, Господ като благослови другите, най-накрая да благослови и вас, да се удостоите да седнете не на първо, а на последно място на Неговата трапеза. Ония ваши приятели и познати, които искат също да се молят и да се подвизават, ще им дадете само някой упътвания - да четат Евангелието или някоя добра книга и да постят 12-те петъци. Във всичката тая работа дръжте свободата на Духа, а не формата; никакви ограничения, никакви теории; Господ да ви вдъхновява; Неговите пътища са безброй - Той ще намери за всяка душа особен начин да я упъти, според нейното духовно развитие и готовност да му служи. И тази опитност, която придобиете, дръжте за себе си, не я казвайте. Ако Господ, Неговият Дух ви пошепне да я кажете, ще я кажете. Да не се смесва „неделя" със „седмица". Първата дума говори за празника, а втората за седемтях дена. 6 септемврий 1915 година София (Преписал на вр.
към текста >>

85. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение.
Особено съм зарадван и от съдържанието му, понеже по този въпрос и аз съм мислил доста. На окултното движение принадлежи бъдещето, защото сега сме в завоя между материалистическата и духовната култури. Сега сме в началото на духовната пролет. Има нужда от много работници. Време е вече не все да се приготовляваме да работим, а да вложим всичките си сили за успеха на великото божествено дело. С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение. Изборът на лицата е сполучлив. Добре е да прибавим към тях и г. Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г.
към текста >>

86. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся.
Божественото начало живее у вас. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся. На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова. Тя каза: „Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега ще ви кажа следното: Той е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека." - „Щом е така, моля Ви се, заведете ме при него, искам да го посетя." Тя мислила, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова не ми каза, че е духовен човек. Обаче аз помолих още един път и настоях да ме заведе. Тя се съгласи и определихме деня, в който да ме заведе. Той беше именно 19 юли, три часа след обяд.
към текста >>

87. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Казах на двете си сестри какъв съвет ми даде Учителят и те го приеха със същата готовност и безкритичност, както и аз.
Това състояние продължи цяла седмица. Качвам се на трамвая и веднага при Учителя, който вече се беше върнал от провинцията. Силно разтревожена, разказвам на Учителя положението на майка ми и очаквам някакъв съвет. Той ме погледна спокойно и още по-спокойно ми каза: „Майка ви е религиозна." - „Да", отвърнах аз и пак чакам. Той продължи: „Бъдете спокойна, като отидете в къщи, отворете Библията и започнете да четете на майка си някои от псалмите - каквито ви се паднат." Благодарих и почти тичешком тръгнах за дома. Казах на двете си сестри какъв съвет ми даде Учителят и те го приеха със същата готовност и безкритичност, както и аз. Четем вече псалми и постепенно се успокояваме, още повече, че и майка ми, макар и мъчно да говореше, започна да ги изговаря. Оказа се, че тя знаела много от псалмите наизуст. Това още повече ни успокои и зарадва. Не се мина дори и един час, и тя пожела да се освободи. След един-два дни стомахът й се регулира и почти докрая на заминаването й беше редовен и не се яви повече никакво затруднение при освобождаването й.
към текста >>

Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила.
Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна" да е, тя събуди в нея силите на живот. Потенциалната, пасивната енергия в болната се превърна в динамическа, болната се пробуди към нов живот, жизнени сили потекоха в нейния организъм... " В. Индивидуално лекуване Как Учителят при една и съща болест прилага различни методи Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво.
към текста >>

88. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

След обяд, в 5 часа във вторник, тя си взе сбогом с мене, с близките си, като даде с готовност съгласието си да си отиде: „Готова съм да отида с Господа навсякъде." На възраженията на близките, че ще мине и сега състоянието, ще се промени, тя отговори: „Аз бях в другия свят през лятото и се върнах, но сега вече никой не може да ме върне.
Така мина и вторият период - проява на духовното й естество, скрито преминаване през духовния живот. Настъпи най-после и третият период - подготовка за събличането й на физическата дреха, който трая от понеделник, 10 декември, до следващия понеделник, 17 декември. Още от първия понеделник нямаше желание нито за ядене, за нищо физическо. Първите два дни приемаше само сокове от плодове, а после и тях престана. Във вторник сутринта се извърши нещо в горния свят: там се подписа някакъв акт, за който и тя даде съгласието си. След обяд, в 5 часа във вторник, тя си взе сбогом с мене, с близките си, като даде с готовност съгласието си да си отиде: „Готова съм да отида с Господа навсякъде." На възраженията на близките, че ще мине и сега състоянието, ще се промени, тя отговори: „Аз бях в другия свят през лятото и се върнах, но сега вече никой не може да ме върне. Готова съм. Благодаря на всички за големите грижи и внимание, които проявихте към мене." След като даде някои малки нареждания, обърна се на другата страна и ме запита: „Дали утре ще свърши вече? " Поговорихме си малко, простихме се и тя видимо се унесе. Следните дни постепенно се подготвяше за последния си час. От време навреме се разговаряше, после се отдалечаваше, пътуваше някъде, пак се връщаше, но запазваше съзнание за онова, което ставаше с нея.
към текста >>

89. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша.
Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане.
към текста >>

А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник.
Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане. До 1922 година бях сама стенографка, след която година започнах да стилизирам беседите, значи започнах да печатам беседите, да правя корекции. И тази работа ми се даде пак от Учителя.
към текста >>

90. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Като казвам работа, възложена от Учителя, имам пред вид начина, по който Той възлагаше нещата: при пълна свобода, при готовност и разположение и добра воля от страна на този, който поемаше някаква работа в братството.
Тъй щото Учителят говореше неделно четири пъти: неделя сутрин в пет часа; неделя преди обяд в 10 часа, публична беседа и за учениците на Школата, както и за външни хора; в сряда сутринта в пет часа за учениците от общия окултен клас и в петък сутринта в пет часа за учениците от специалния клас. Тогава бяхме четирима стенографи - всички стенографирахме всичко - и беседи и лекции, а дешифрирането беше разпределено помежду ни по желание. Всеки беше задължен към определената своя беседа или лекция, като я дешифрира, да я пише и на машина. Така работата вървеше спокойно и редовно. Що се отнася до печата, това беше възложено от Учителя на мене и на Аня, която доброволно ми помагаше при всяко свободно време. Като казвам работа, възложена от Учителя, имам пред вид начина, по който Той възлагаше нещата: при пълна свобода, при готовност и разположение и добра воля от страна на този, който поемаше някаква работа в братството. Всичко става така незабелязано, че и ти сам не знаеш как е станало. В работата си с беседите аз бях така изпитвана отвън и отвътре, че днес положително, смело и справедливо мога да си отговоря защо, как и по коя причина получих беседите. Отговарям си и същевременно се запитвам: За пари ли започнах да работя? - Не, още повече тогава бях учителка. За някаква слава ли?
към текста >>

91. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност. Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви. Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в.
към текста >>

92. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

Нито да научи, нито да го прави, както и да е. Готовност.
Не знам какво табло, не знам какво, обаче сметките си не може да оправи. Пък нали билети има и пари, та Надя правеше тази работа, отчета му. Това беше. В.К.: Не можеше да се оправи. Г.П.: Не можеше да се оправи Колю. Ха-ха-ха-ха. Нито да научи, нито да го прави, както и да е. Готовност. Още една личност. Това е Стефанка. За нея не ви казах нищо. Когато се запознах с Паша в Русе, тя не беше сама. Имаше при нея една Стефанка.
към текста >>

93. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Приех с готовност и добре стана: тя познаваше планината и скоро ние се намерихме в един път, по-дълъг наистина, но колко по-удобен и приятен!
Впрочем Учителят, в когото мнозина мислят, че виждат само едно лице в напреднала възраст, беше начело на групата. Той вървеше толкова живо, толкова весело (разположено), че младите трябваше доста да бързат, за да не останат назад. Колкото за мене, която почти не бях правила екскурзии, аз следвах отначало криво ляво; но когато почна стръмнината, стана ми невъзможно да вървя наравно с другите в тези малки пътеки, ужасно стръмни, каменливи и неудобни. Аз се бях спряла за един момент и се питах в недоумение кога и как бих стигнала целта, когато се видях настигната от една сестра, която намирайки, че сме приблизително с еднакви сили, много любезно ми предложи да вървим заедно. Това беше помощ, която небето ми изпращаше. Приех с готовност и добре стана: тя познаваше планината и скоро ние се намерихме в един път, по-дълъг наистина, но колко по-удобен и приятен! Надясно реката ни държеше под обаянието на своя шепот, който изглеждаше да ни казва, че тя е научила много неща през своето пътуване. Тя беше щастлива, виждайки ни да напускаме за малко равнината, за да идем и се разведрим по височините, защото тя знаеше от собствен опит, че планината дава на долината това, което съставлява нейното богатство, нейното благосъстояние. Тя изпълняваше верно мисията, която великодушната и горда Витоша й беше възложила, като на един повереник, който не би се обезсърчил от никаква мъчнотия, от никаква пречка. И благославяха я тези, на които тя носеше плодородие, както и високият връх, дето бе родена. Благодарение на тези размишления и на много други още, които бистрата течаща вода ни внушаваше, ние бяхме извървели доста път - на всички направления - и бяхме стигнали да се удивляваме на хубавия пример, които тази вода ни даваше и който ние трябваше да се стараем да приложим в живот, когато моята приятелка ме накара да забележа, че беше дошло време да се разделим от нея.
към текста >>

94. 6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР Диляна Ангелова Куманова

Вяра Христова

Това не трябва да всява смут и страх, а напротив, с готовност очаквайте този ден, деня на радостта и веселието, Великата епоха на пробудената човешка душа.
няма друго средство освен чука или метлата, за да очисти колибата, стаята, вашата душа и тяло. Не се умъчнявайте, а се радвайте, и очаквайте вашия любящ баща да изпрати слугата си да ви очисти. Гости ще посрещате, добри гости. Ако домът и тялото ви не са очистени, ще можете ли да се явите така мръсни пред тях? - Не, разбира се. Това не трябва да всява смут и страх, а напротив, с готовност очаквайте този ден, деня на радостта и веселието, Великата епоха на пробудената човешка душа. Тогава ще свършат сълзите и болките на света и ние ще живеем в светлина и любов. Няма да бъде далеч това време, но преди това се въоръжете с.търпение и воля, геройски да понесете вашите страдания." Колкото и натъжена от предупреждението, бях и утешена по невидим за мене и неразбран път. Той ми каза, че няма да ме изостави, а ще ми помага, т.е. ще ми изпрати утешител - учител. А именно аз наистина си видях този ангел, който ме пази.
към текста >>

95. 3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов

Димитър Кочев

В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси.
- Усилия да се създаде временен инициативен комитет със задача да подработва всички братски въпроси до момента, когато обществените власти ще допуснат събор, конференция или по-широко съвещание на Братството за уреждане неговите дела. Активността по задвижване на такива замисли често не е съответно нито на познаването на въпросите, нито на компетентността или личните възможности. Обаче никой не е в състояние да промени това положение - всеки счита че може, има право и даже е достоен да задвижва замислите си. Нито логичен критерий, нито авторитетно указание, нито традиция (която липсва) са в състояние да дадат друго направление на инициативите. Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност.
към текста >>

96. 7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП

Цветана Щилянова

Добър е аспекта на Меркурий и Марс - дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията.
Владетели: Рак - Луна; Водолей - Сатурн; Риби - Юпитер. В знака, над който е владетел планетата, може да развие най-силното си и най-чисто действие. Слънце при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. (Но Слънцето на Цветана Щилянова е добре аспектирано от Юпитер и Луна - секстили.) Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по- висшата или слънчевата на своето съществувание и доколкото успее в това, до такава степен ще бъде господар на съдбата си. Аполон е Бог на истината и чистотата. Добър е аспекта на Меркурий и Марс - дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията. Хороскоп на Цветана Щилянова, родена на 01.05.1903 г., 6 ч. 20 м. вечер Венера - любов към всичко хубаво и хармонично, но същевременно и задоволяване на всичко чувствено. Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен.
към текста >>

97. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова