Търсене в текстове за 'Готовност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 86 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
към текста >>

2. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>

5. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството.
Вероятно огледалото е било създадено първоначално човек да наблюдава очите си и по този начин да се проучва. ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир.
към текста >>

6. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Любов, винаги повече любов трябва нашите ученици да живеят, докато станат сами един жив израз на любовта и на готовността да помагат.
Живейте непрестанно в любов, докогато тя стане пулс на вашето сърце и дихание на вашия живот. Вие трябва да изявите любовта, като самия ваш живот, което всъщност е вярно. Но това вие сами да направите. Ние не можем да направим това за вас. Носете със себе си любов, където и да идете. Любов, винаги повече любов трябва нашите ученици да живеят, докато станат сами един жив израз на любовта и на готовността да помагат. Бъдете преизпълнени така от любов , че нито една мисъл, която не е неин носител, да не допуща вашето съзнание. Както цветовете изпущат благоухание, така естествено да излиза и любовта от вас - и всичко около вас да диша тоя божествен животворен въздух. Помогнете на света да оздравее чрез любовта. Живейте я първом самите вие; тогава научете другите хора. Любезност Една любезност, направена на другите, е любезност, направена нам.
към текста >>

7. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето.
Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството. След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила.
към текста >>

8. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола.
към текста >>

9. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване.
Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява ! Само който служи, владее!
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „Духовен опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
В редица статии „Житно зърно" ще изнася основните идеи, които носи новото в света, неговите признаци и прояви в всички области на живота. Ще го указва и подчертава навред, дето то се проявява; и в обществен и в духовен живот, и в наука, и в изкуство. То ще изнася предимно такива научни статии, които третират въпроси, стоящи на междата, дето се среща научната мисъл с новите иден. Ще дава статии върху Характерология, а също тъй разкази и стихове, които са рожба на едно ново чувство за живота, човека и света. Вести за духовните движения по цялата земя и за тяхната дейност. Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „Духовен опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали.
Богомилството на запад*) Най-богатите барони се считали щастливи да обслужват на трапезата (на богомилите). Давали им коне, доставяли им охрана при пътуване и правели дарения за тяхното общежитие. Във време на опасност те ги скривали и ги предизвестявали за наближаването на неприятеля и сами се излагали, за да ги заведат до някое безопасно място. С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени.
към текста >>

12. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той показва техния идеализъм, готовност и отзивчивост да изучат и приложат новите идеи.
„Естествознанието в нова светлина“ - от Антон Брабек, учител. 6. „Нашата цел“ - от Ладиславъв Фишер, учител. Който желае да участвува в този курс с реферат, нека се отнесе до Ладиславъв Фишер, учител в Стракониц (Чехословашко). Виждаме, че в чужбина интересът на учителството към окултната педагогика расте. Примерът на чехословашките учители е доста поучителен за нас. Той показва техния идеализъм, готовност и отзивчивост да изучат и приложат новите идеи. Време е нашето учителство да се заинтересува от въпросите на окултната педагогика. Последната се стреми чрез по-дълбоко изучаване на детската природа да дойде до методите, чрез които ще се разцъфтят заложбите, които се крият в детската душа и изобщо в човека. Жизнените лъчи. Д-р Фово дьо Курмел е напечатал една нова книга „Изучаване на жизнените радиации“. Привеждаме следния пасаж от нейния предговор: „Всичко изпуща лъчи („радиира“).
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление.
Не се бори с Бога! Влез в светлината на Правдата и съзнай, че не живееш както трябва. Не се бори с великия Баща на Любовта, който обединява цялата вселена, всички същества в своята хармония. Освети Името му, защото Той е, който се е жертвувал, милиарди пъти се е жертвувал за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в тебе ще се зароди желание и ти да се жертвуваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам.” Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там дето няма правда, няма любов. Физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Няма ли правда, всички сладки думи са празни.
към текста >>

14. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
към текста >>

15. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът.
Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примри из живота потвърждават този закон.
към текста >>

16. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той с голяма готовност почва да ми говори.
Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е". Той държи разтворен свитък в ръцете си и го разглежда. Запитвам го, кои са те. Той с голяма готовност почва да ми говори. Упътваме се към "Салона" и по пътя той ми говори за себе си, за живота, който живеят, за идеите, които го занимават. Ще предам само същественото от туй, което ми каза при разговора : "Ние сме обитателите на тия места. Когато ще правиш нещо, идвай при нас, за да ти дадем съвет. Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш. Когато се чувствуваш в незнание по някой въпрос, ела при нас и ние ще те осветлим.
към текста >>

17. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.?
Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа.
към текста >>

18. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен.
Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали. В говора на всеки човек доминира един от тези два типа. Винаги тези, чийто основен тон на говора е мелодичен, са повече хора на чувствата - това са артистични и творчески дарования във всички области. Преди всичко, обаче, „мелодична“ е жената. Ако съдим по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип. Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен. При един по-спокоен темперамент, обаче, и говорът е по-малко убедителен и по-спокоен. Съвсем иначе звучи гласът на волевия човек. Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна скала, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности. Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера. Ритмичният говор подчертава винаги мъжкия характер; при жените значи - жена със силно мъжки склонности.
към текста >>

19. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане. Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване.
към текста >>

20. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
към текста >>

21. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство".
В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена".
към текста >>

22. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва.
Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден. Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант". Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели. Ако той се приложи свободно и съзнателно от един колектив за общо благо, ще донесе ценни резултати, както от психологично, така и от материално естество. с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр. Поставен както трябва, той може да изиграе една хубава възпитателна роля.
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

С най-голяма готовност идват около 120 души.
Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота.
Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота. Един от най-положителните ъгловати почерци е оня, в който буквите - доволно "праволинейни" - имат еднаква височина и еднакъв наклон. Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения. Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли.
към текста >>

25. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич.
Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите.
към текста >>

26. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен.
Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии.
към текста >>

27. НАБРОСКИ ВЪРХУ НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ В ЖИВОТА НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и възвишеното ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес.
Който не вижда малкото, никога няма да дойде до великото. Доволството в живота до известна степен е резултат на възпитанието. Сега има много недоволни хора, вследствие погрешността в насоката на досегашното възпитание. Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на доволство; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване. Но красотата на живота се крие не в притежаване на много, а в умението ни да извличаме най-голяма полза от това, което днес имаме. Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и възвишеното ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес. Само така никога няма да пресъхне за нас и за околните изворът на нови радости и вдъхновения – изворът на доброто разположение.
към текста >>

28. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.
Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа." Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си.
към текста >>

29. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич.
най-малката общност между хората. Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост. (Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни.
към текста >>

Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ.
Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни. Понякога, ако се вслушаме в нашия собствен глас и думи, ще открием в тях духа на нашето семейство. На второ место е народът. Аз не ще се спирам надълго тук, защото тоя въпрос е разглеждан другаде с по-големи подробности. Не е възможно да си живял цял един живот сред даден народ, в силовото поле на неговия език, бит, историческа съдба, песни и копнежи и да си останал чужд за тях. Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ. Само човек с космично съзнание, който живее в свръхстратосферата, където не идат талазите на неговото земно битие, може да бъде свободен от такава привързаност. Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка. Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът.
към текста >>

30. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове.
Само при пълен мир можем да проявим нашата положителна и творческа сила. Силата на човека е да отвръща на злото с добро. Силата на човека е в любовта, в която той живее. Постъпка, на която подбудата е Любовта, ражда сила у нас. Силата на човека е в това, щото с нищо да не ощетява другите. Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове. Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види.
към текста >>

31. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
към текста >>

32. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност.
В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>

33. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си.
Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
към текста >>

34. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот.
Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"? Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога. Ще разберем, че волята на Бога не е в страданията, че волята на Бога, не е в борбите и мъченията; ще разберем, че волята на Бога е в светлината и доброто на всички, че тя е в преизобилния живот, който ни е дал, че тя е в разумното използване на всички условия и блага в полза на всички. Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на небеса". – "Да бъде волята Твоя"!
към текста >>

35. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа.
Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял". Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае лозето. Отде дойдоха тия сили у него? Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа? А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа. Очевидно е в случая, че тук играе роля между другото и обстоятелството, че от храната е прието и нещо друго извън грубата ù материална част. Именно това е праната. Какво е станало в случая? Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото. Ето защо, продължителното дъвчене на храната няма за цел само сдробяването ù, за да се улесни работата на стомаха, но то има и друго значение: за да имат нервите по небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или праната от храната.
към текста >>

36. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ.
И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

37. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>

38. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата.
Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци. В града или селото има един болен, който е без близки, беден и безпомощен. Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение. За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава.
към текста >>

39. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— В обикновения смисъл на думата ще рече общото съзнание и готовност за жертва в името на една обща цел.
Когато висшите центрове на главата господствуват — разсъдителни и духовни, морални и религиозни,—тогава героичността, нейните центрове са само източник на сили, които сублимират, които се претворяват във висши духовни прояви. Прочее, мястото на центровете на героичността в главата ни говори, че тя служи главно за земни придобивки и за лична защита, предимно в любовта — лична, семейна и обществена. Вярното за отделната личност е вярно и за общността, понеже последната е съставена от отделни личности, които дават своя дух на общността. Казва се, че духът на един народ поддържа героичността му. А що значи духът? — В обикновения смисъл на думата ще рече общото съзнание и готовност за жертва в името на една обща цел. По-дълбоко погледнато, духът на една общност се обуславя от общите умствени, сърдечни и духовни способности и качества на отделните индивиди, които я съставят. В това отношение, колкото по-висши са духовните и моралните качества на една общност, толкова и духът й е по-висш, по-издигнат и по-силен и крепък. Ясно е, че героичността не е и не може да бъде духът на една личност или общност. Тя може да бъде само една подсилваща форма на изявленията на този дух. И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него.
към текста >>

40. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И още с готовността си да претвори думите в дела.
Те се радват на всеки добър импулс на човешката душа към знание и опит, и го подпомагат с всички средства. А човек често мисли, че е свършил нещо сам. Не. Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура. Как може човек да привлече вниманието на Белите Братя? Само чрез своя чист стремеж да е полезен на Цялото, на човечеството, на своите братя и ближни. И още с готовността си да претвори думите в дела. Защото Знанието дават те, Белите Братя, но прилагането на това Знание зависи от степента на съзнание и от добрата воля на всеки един човек. Да се приложи Знанието - това очакват Белите Братя. Ако човек приложи придобитото Знание, те ще му се изявят и ще му кажат: Добре дошъл при нас! Бъди заедно с нас Пазител на Знанието! Понеже превърна думите в дела!
към текста >>

41. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички с готовност ще се присъединим към него, за постигане на доброто.
Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие, и с общи усилия да реализирате това желание. Ако сме съработници на Бога, няма да правим разлика, кой пръв е намислил да направи добро. Всички с готовност ще се присъединим към него, за постигане на доброто. И тъй, това, което често измъчва хората са постоянните съмнения. И в съвремения окултизъм, поради тези съмнения, става преминаване от едно братство в друго. Обаче, великият закон на развитието не позволява това. Според този закон, всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго.
към текста >>

42. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Отче - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас, - с помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти.
Без такава самоотверженост не може да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас, - с помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Георги Томалевски Из книгата “Учителят на Бялото Братство” /неизд./
към текста >>

43. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”.
За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
към текста >>

44. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той винаги с готовност става нощя заради Бога.
ми каза това и каза: вие ще си изберете кои да бъдат в тази група. То аз ще ги избера, аз ще я образувам. Да ставам нощя и да се моля. И У. прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У. ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У. ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за душата. У. ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно.
към текста >>

45. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха.
Прекарала там близо четири години, но я уволнили заради противорелигиозни идеи. Това са години на опитности и вътрешни преживявания за нея. Връщайки се в София, Елена Андреева отново поела своя дял в работата по стенографиране и дешифриране на беседите. Ето какво е записала тя в спомените си за процеса на тази работа: “Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифриране на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка.
към текста >>

46. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва.
Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
към текста >>

Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!
към текста >>

47. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва.
Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.
към текста >>

48. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат.
Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена.
към текста >>

49. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш.
В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заробена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. ...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси.
към текста >>

Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории.
Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика и все ми казваше да пея и работя непрестанно.” Привързаността на В.Несторова към всичко, с което Учителя е свързан се проявява по рядко прилежен начин.
към текста >>

50. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие.
Ако трябва да ви кажа за това нещо, то бъдете вън пред къщичката утре сутринта. /Понеже аз отивах на работа сутрин, минавайки покрай стаята на Учителя./ Като минах пред стаята му на следващия ден, той стоеше на вратата. Разбрах, че е излязъл за мен. Разправих му случая, а той каза само : “Нищо! ” важното е, че той бе доловил мисълта, която му изпратих! Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие. Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя. Благ и вглъбен по природа, той не очакваше услуги. Сам той беше готов да бъде в услуга на всекиго. Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник. Вършеше огромна работа.
към текста >>

51. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото.
интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен. Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти. Ученикът е готов за работа, при каквито и условия да се намира. Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина. В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия. Българското правителство приема и по този повод голяма група затворници са пуснати на свобода.
към текста >>

52. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност.
ЖИВОТЪТ НА УЧЕНИКА В живота всеки от нас изявява своя вътрешен мир. Достатъчно е да се вгледаме в онова, което всеки върши, за да си съставим мнение за духовната му същност. Не е трудно да приемем, че животът на всеки човек е израз на самия него. Георги Куртев е поставил за основа на живота си принципите на Новото Учение, така както в душата си го е почувствал. Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност. Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта. Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето!
към текста >>

53. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва.
Сияние го озари, то пламна и се усмихна. И все повече се смееше. Така то се превърна в сияещ факел на небето — надвесен над все още тъмночервения хоризонт. Познах Те в очите на майката на едно болно дете и свалих шапката си пред Тебе. Ти беше печален. Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва. Да, Ти беше жертвал младост, сили, здраве, беше се покрил с петна, беше блед и посърнал. Ти беше готов да прелееш кръвта си в жилите на това малко късче месо, отхранено от Твоите гърди. Най-малката мисъл за възмездие би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „възмездие“. Познах Те и в мене. Ти преливаше гърдите ми — и човека, когото щях да целуна беше безразличен, невинен бедняк.
към текста >>

54. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане.
към текста >>

55. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта?
Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината. Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и благоденствие, цари война и мизерия. След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта? К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание. Животът на човечеството днес се развива под знака на една тежка икономическа и морална криза. Едва ли има по-употребявана дума днес между хората от думата „криза".
към текста >>

56. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв.
Не е ли явно тук голямото противоречие, в което изпада нашия държавник? Пледира за разоръжение, а иска задължително военно обучение за младежите. Туй разоръжение ли е? Ето го, делегата на Съветска Русия — Литвинов, като че ли за ирония но миролюбивите уж делегати на буржоазните правителствата, предлага всеобщо и пълно разоръжение. Отлично! Нали това е и целта на конференцията. Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв. Русия да изпълни на дело своето предложение. И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение.
към текста >>

57. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите.
За да се оправи света, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин.
към текста >>

58. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове.
Въпросът за Трудовата Братска Задруга, не е изчерпан и той трябва да се доуясни от братя и сестри, които ценят високия идеал и са оптимисти, а същевременно готови на морални и материални жертви, за реализиране на едно благородно начинание. Нека тия, които дадат своята скромна лепта, считат, че вършат едно благородно дело и то дадена от сърце и безвъзвратно, а които внесат по-големи суми, да не чакат лихви. Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.
към текста >>

59. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите трудности, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички.
В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите. Той борави с методи и начини, каквито околните му не познават и му се чудят. И чуден е. Той не се подава на никой от техните планове. Готов е да помага на всеки страдащ, като не поставя страдащите под никакъв знаменател. Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите трудности, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички. Проявява човещината. „Преди да сме такива или онакива, ние сме човеци.“ Както сме очаквали втората част. така очакваме и третата. Пожелаваме успех за да може да издаде цялата повест, която ще научи всеки на нещо добро, на нещо по-високо. Всеки може да намери в нея това от което има нужда.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят.
Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото. Великата, решителна, небивала борба, която ще реши съдбата на човечеството, е преди всичко борба духовна. Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото. Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят. Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа. Нужни са воини на светлината! Смели, свободни, безстрашни, неуязвими. Всеки трябва да отдаде своята дан, защото идват моменти все по-критически.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение.
които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения. 19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия. На мястото на партиите, които разделяха и обезсилваха духът на нацията, се издигна идеята за стопанските съсловия, които са жизнените фактори в икономическия и културен живот на един народ. И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала. Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние. хората на новото, сме идеалисти, отричаме напълно старата диалектическа доктрина на материалистите, която подържеше схващането, че живота и културата са под знака на сили независими от силата на човешкия дух. Един горещ апел отправям към българските граждани навсякъде из страната, към всички стопански съсловия: дайте вашата подкрепа и разгаряйте светлата вяра към духът на обновлението, който широко е разперил криле над гордия Балкан и зове нацията към дела и прогрес. М. Константинов Каци и бъчви (б а с н я) Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави. И си рекъл: нищо от това, че са без папур, туй е незначителен кусур.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия.
Чувството се преобразява чрез безкористие. Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел. Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество.
Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа. Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти. Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един хаос, насочени другаде, биха били от полза за човечеството. 2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи.
към текста >>

Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война.
Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа. Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти. Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един хаос, насочени другаде, биха били от полза за човечеството. 2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи. Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква радостна готовност за жертва!
Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба — от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд. коли и храна! И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек трябва да има в себе си онези вътрешна готовност да учи.
След това ще я занесе да я прегледа. Като намери, че съм я решил добре, ще ми даде втора задача. После ще ми даде трета. След това ще ми каже: Слез сега долу на земята, да предадеш тези три задачи на ония, които не ги знаят. Минават се няколко години и като предам тези задачи, ще се върне отново при Господа да ви даде четвърта задача. Човек трябва да има в себе си онези вътрешна готовност да учи. В това именно седи красивият живот, в това седи любовта. Сега някой се обезсърчил, не му се живее, защото никой не го обичал. Че как да те обича? Да обичаш човека е лесна работа, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство. По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф.
Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат. Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф. Hugo Ceretti съобщава, че почва де разпространява чрез радио станция Rosario, на която той е главен инженер идеите който в. „Frateco“ носи и учението на Учителя. В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувства че у вас има любов, там има готовност за услуга, за помощ.
Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл. Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов. Но Любовта изключва просията. Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувства че у вас има любов, там има готовност за услуга, за помощ. В Любовта никой никого не използва и всеки има доверие в брата си. в своя ближен. Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божествения закон. Всички трябва да изпълнявате волята Божия.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат.
„Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща. Лъжепророци и наставници се бяха явили в страната. Ключа на Знанието бе отнет и вратата на Царството бе заключена от ония, които сами не влизаха, а пречиха на влизащите.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг.
Това трайно вече се налага. То е гаранцията, която може да донесе обнова, да даде потик, да осмисли живота. Днес правилното развитие на живота изисква нови начала, кови пътища. А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг. До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония. Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността. Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества. Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството.
към текста >>

Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества.
А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг. До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония. Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността. Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества. Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството. До сега опитвахме и опитваме още отношения без братски мостове и всички сили и енергии на народите са отивали на халост. Затова се налага вече разумно използване на силата и енергията на човечеството за постройка на нещо велико и красиво на земята. Нека в жилите, които свързват хората, обществата и народите, зациркулира кръвта на взаимопомощта, на братството и любовта, а в умовете на хората да се явят нови, светли мисли и в сърцата им благородни чувства, като тия на майката, бащата, брата и сестрата.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е нашепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа.
„Високияг идеал“ — от Учителя с предговора на Мара Белчева и портрета на Борис Георгиев —на корицата, е вече излязъл на сръбски. Преводът е направен от Живоин Костич —уредник на Вегетарианска библиотека и наш съмишленик. Преди близко една година — един брат вдъхновен от една идея—с сияйнало лице идва при мене и ми повери една сума от 2,000 лв. за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски. Отпосле той прибави още 1000 лв. Така. благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е нашепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа. Голяма е радостта на кръжока в Белград, който с енергия се е заел с разпространението на живото слово на Учителя. Аз вярвам, че в България ще се намерят и други братя и сестри, които ще послушат вътрешният глас и ще предложат пред олтара на служението Богу — суми — защото ако сеятелят не пожертва време и сили и семе, как ще поникне семето? Последно време е, време за отлагане няма — има манифест за доброволна мобилизация. Всяко и най-малкото усилие, всяка и най-малка жертва дава плод. Божественото се започва с малкото — от семе.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността.
Той дава път на силния, а на слабия подава ръка. Приема неизбежното. Търси само необходимото. Преви възможното за днес. Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите. Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги.
Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“. Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове.
Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото. Човеците днес са будни за злото. Но назряло е времето да чуем гласа Му и да го последваме. Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове. Когато Божественото ни посети душите ни светват като кандилца — оживяват. Ако се намираме дори и в най-голямо отчаяние, щом Тони посети, нам ни светва, изменяме се, надеждата се събужда в сърцата ни. Когато в нужда ние Го призовем, То веднага се притичва на помощ, идва при нас, само че ние се намираме в много гъста среда и сме слепи за Него. Но при все това, То пак ни помага. Той и те.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме.
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа. Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме. Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот. ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира.
Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите. Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот. Насилието трябва да бъде изключено. И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи.
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От кого ще го видят, ако не от нас, които сме най-близко до тях и имаме готовността да им помогнем?
„И нали затова им с дадено то? Най-после се обади най-мъдрият член на нашето неземно общество и рече: „Това, което говорите, е много хубаво. Но за нас има само един път. Ние трябва да действаме. Те трябва да видят пример. От кого ще го видят, ако не от нас, които сме най-близко до тях и имаме готовността да им помогнем? Нашето царство има тази грижа, ние първи трябва да притечем на помощ. „Но как, как ще стане това, как ще им дадем великия урок? „Моя брат пак се обади и рече: „Ние сами трябва до им покажем, че и при най-лошите и скъдни условия може да се живее и да се изпълни великата задача на живота. „Как, по кой път? — обадиха се много гласове.
към текста >>

Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход.
Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята. Твоята работа ще бъде безшумна, ала грамадна, защото имаш героично и пламенно сърце. Твоя говор за ония които могат да слушат, ще бъде дивна поема, на която всеки знак крие дълбока мъдрост. Благословени, които ще могат да разчетат твоята проста, но велика книга, написана по шеметните скални върхове, където ще се разстилаш като вълшебен килим!
към текста >>

79. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й.
След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Когато виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя нещата. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне.
към текста >>

80. -

Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни.
Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им. Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате Божията любов тя ще извърши чудеса за вас.
към текста >>

81. -

Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение.
Висини! “ Хр. См. КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе. Колкото да гледа да ги избягва, въпреки желанието си той непременно ще се натъкне на тях. Те представят препятствие пред които се изпитва неговата любов, неговата вяра, неговата надежда. Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение. Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания. Обаче, „Царството Божие се грабва с усилие“. За да постигне, иска се труд работа, постоянство. За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение.
към текста >>

82. -

Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни.
50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине.
Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света.
към текста >>

саксонски войски в бойна готовност маршируват към Австрия и Пруска Силезия; 9.
воюващи държави да плащат обезщетение на Белгия и Холандия; 4. Пруска Силезия ще играе важна роля до 1915 г.; 5. неприятели в областта Олденбург — Холандия и такива към провинцията Бранденбург, това ще бъдат може би пленници; 6. Престолонаследникът поема за известно време управлението вместо баща си; 7. Кайзерът боледува от гърло; 8. саксонски войски в бойна готовност маршируват към Австрия и Пруска Силезия; 9. в един сеанс до-чух много звънене на звънци, а след това видях траурно шествие, като че беше в Берлин или Постдам; 10. Казваше се: Франция трябва малко да отстъпи и 11. война като че между Италия и Франция — морска битка. В един сеанс на 15 май 1913 г. при г-жа Корлик в Шеонеберг видях хиляди майки да казват на децата си: „баща ви замина и кой знае, дали ще се върне!
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр.
По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си!
Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности.
Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р. Щайнер в Англия като учител Статия от Мария Щайнер Рудолф Щайнер често и на драго сърце говореше в Англия върху духовните науки. В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности. Страхът от поражението на собственото, с труд придобито, умствено знание там е много по-малък, отпорът на новото, непознатото не е тъй дълбоко вкоренен. Там не са тъй силно закостенели в собствената си научна суета и съществува повече кураж и смела крачка към завладяване на непознати светове. Жадните за завладяване племена от различни нации са съставили днешната Англия като народ. След римското нахлуване, завоевателите англо-сакси притесниха туземното население от бретони и гали и го изтикаха към северо-западните брегове на Франция; нашествие от фризи и дани; нахлуващи пофранцузени нормани. Множество пъти Британия бивала завладявана от едни и други, докато най-после нейните народи след тежки борби се претопиха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2909939289093