Търсене в текстове за 'Гостилницата'

— Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.

Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. — Кое ти дава повод да мислиш това? — Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: — Това си ти! — А аз запитвам: — Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение.
към текста >>

И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария, Йосиф и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.
към текста >>

Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията.

Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията.
до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да благодаря. Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас Теофана Савова
към текста >>

Тръгнали към гостилницата Учителят, Т. А.

Петолевката Когато веднъж през време на своите пътувания Учителят е бил във Варна, там той срещнал познатия на времето пътуващ книжар А., който въодушевен от срещата си с Учителя, решил да го покани на обяд в откритата там вегетарианска гостилница. Тръгнали към гостилницата Учителят, Т. А. и един близък на Т. А., с когото той запознал Учителя. Вървейки по пътя Т. А. бил обзет от голямо безпокойствие. Спомнил си той, че тази сутрин, когато сменил костюма си, забравил в стария костюм своя портфейл, а в себе си нямал нито стотинка.
към текста >>

От минута на минута състоянието му ставало все по-тревожно, а вече наближавали гостилницата.

Вървейки по пътя Т. А. бил обзет от голямо безпокойствие. Спомнил си той, че тази сутрин, когато сменил костюма си, забравил в стария костюм своя портфейл, а в себе си нямал нито стотинка. Минало му през ума да се върне обратно, но това изисквало доста дълго време. Да каже истината, той счел за доста унизително и неудобно след направената от него вече тържествена покана. От минута на минута състоянието му ставало все по-тревожно, а вече наближавали гостилницата. Отведнъж пред краката на тримата се белнала една петлевова монета. Учителят се спрял, посочил с пръст петолевката и казал тихичко на Т. А.: - Брат А., ето пари за обяда. Не се безпокой! Т. А.
към текста >>