Търсене в текстове за 'Гостилницата'

– Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.

Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото.
към текста >>

След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая.

февруари 1906 год. От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме. След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая. Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше.
към текста >>

Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари.

За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб.
към текста >>

Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях.

Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен.
към текста >>

Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен.

Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо?
към текста >>