Търсене в текстове за 'Гостилницата'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

ТОМ 2

Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му.
към текста >>

Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично.
Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>

2. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 5

„Кое е по-хубаво - да те уча и после да се нахраниш на гостилницата или да те оставя в дома си и да те нахраня с мене заедно?
„Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика. От тук започва вътрешната верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята. А възкачването му става чрез Духа на Словото на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Кое е по-хубаво - да те уча и после да се нахраниш на гостилницата или да те оставя в дома си и да те нахраня с мене заедно? Сега хората се хранят на гостилници. Ако нахраня десет души има ли в това нещо лошо? Аз провождам тази енергия от природата. Човек се съмнява, когато вземат неговото и го дадат на другите. Но това, което им давам е специално за тях, определено от Бога.
към текста >>

3. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи.
Бях малка и си спомням, че родителите ми живееха между идейно общество - толстоисти. Баща ми - Стефан Георгиев беше едновременно домакин, касиер, готвач и всичко на това движение. Баща ми е работил през 1910 г. в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи.
към текста >>

гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха.
Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров.
към текста >>

Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери.
Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери. Учителят каза за Толстой следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето". А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично.
към текста >>

Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст.
Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично. А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината. За мен в толстоизма и вегетарианството имаше хубави неща. Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта.
към текста >>

Баща ми взе консервната фабрика в Красна поляна, а за тях остана гостилницата.
Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им. Това е към 1936/37 г. След няколко години съдружниците на вегетарианския ресторант се разделиха след три години обща работа. Баща ми взе консервната фабрика в Красна поляна, а за тях остана гостилницата.
към текста >>

4. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Имам дори една снимка от гостилницата.
Когато отишли на Рила майка му дала палатката да я ползва Учителят. Те имали други платнища, с които си услужили. След като приключило летуването на Рила те си получили палатката обратно както и едно камъче от планински кристал от Учителя колкото едно кокоше яйце, което той съхранява и което ми показа. На камъчето беше му написал годината 1929. Та баща ми за известно време се сдружил с това семейство, с които отворили вегетарианска гостилница. Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия.
към текста >>

В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача).
Та баща ми за известно време се сдружил с това семейство, с които отворили вегетарианска гостилница. Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока.
към текста >>

Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия.
Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало.
към текста >>

След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г.
Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял. Аз си спомням колибата и двора пред нея. Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека. Само толкова. Раната оздравя. След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г. до 1940 г. в едно село Кацелово тъй като Народния блок бил възстановил правата им. А те бяха уволнени като комунисти. По това време баща ми отвори първия си дюкян за манифактурни стоки. Но аз си спомням много добре как съм ходила на гостилницата, помня масите, кухнята, как отивах да играя с децата на съседите.
към текста >>

Но аз си спомням много добре как съм ходила на гостилницата, помня масите, кухнята, как отивах да играя с децата на съседите.
След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г. до 1940 г. в едно село Кацелово тъй като Народния блок бил възстановил правата им. А те бяха уволнени като комунисти. По това време баща ми отвори първия си дюкян за манифактурни стоки. Но аз си спомням много добре как съм ходила на гостилницата, помня масите, кухнята, как отивах да играя с децата на съседите. Ходех и у Гулабчеви и играех с тяхното момче - Любен. С Гулабчеви бяхме много близки, като роднини и сме запазили добри спомени. Известно време те бяха в Русе и идваха в братския салон. Понеже Пантелей Гулабчев свиреше на цигулка беше аранжирал някои песни на Учителя за две цигулки. Петър Филипов като отишъл в София при Учителя поазал тия аранжировки, но Учителят не ги одобрил и му се върнаха обратно.
към текста >>

Майка ми като бременна с него е работила в гостилницата и по- късно, когато се роди взеха едно момиче да го гледа, за да може майка ми да работи в гостилницата.
По немските предмети - германци, а по българските - българи. Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика. През 1928 г. се роди брат ми Иван. Тогава държахме още вегетарианската гостилница, но дюкян още не бяхме отворили. Майка ми като бременна с него е работила в гостилницата и по- късно, когато се роди взеха едно момиче да го гледа, за да може майка ми да работи в гостилницата. След като ликвидира с дюкяна баща ми имаше един тефтер с дългове на клиенти. После каза на майка ми да го изгори и да не търси от никого нищо.
към текста >>

5. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Тук се запознава с Велико и Величка Марашлиеви и заедно с тях откриват вегетарианска гостилница, където тя и Величка работят в кухнята на гостилницата.
През 1921 г. се запознава с книгите на Ани Безант. От 1925 г. до 1933 г. е редовна участничка в беседите на Учителя Дънов изнасяни от Ватев. Тук се запознава с Велико и Величка Марашлиеви и заедно с тях откриват вегетарианска гостилница, където тя и Величка работят в кухнята на гостилницата. Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня.
към текста >>

Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите.
се запознава с книгите на Ани Безант. От 1925 г. до 1933 г. е редовна участничка в беседите на Учителя Дънов изнасяни от Ватев. Тук се запознава с Велико и Величка Марашлиеви и заедно с тях откриват вегетарианска гостилница, където тя и Величка работят в кухнята на гостилницата. Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя.
към текста >>

6. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

ТОМ 7

Но като влязох в гостилницата трябваше нещо да си поръчам.
Отидох при един наш приятел, познат на баща ми и му разказах всичко. Той ме заведе в една гостилница и гарантира за мен да мога да се храня там на кредит известно време. Такива неща тогава не бяха рядкост. Могат да те хранят на кредит известно време, след което ти трябва да си платиш храната. Веднага като отидох на Изгрева приех вегетарианството. Но като влязох в гостилницата трябваше нещо да си поръчам. Погледнах в листа - менюто и казах: „Дайте ми една чорба“. Донесоха ми една чорба с топчета кюфтенца. Разбира се, аз нямаше да посегна на кюфтенцата, но чорбата исках да изкусам. Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето. Значи аз вече бях разрешил въпроса с местната храна и така много лесно се освободих от нея.
към текста >>

7. 08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Имаше една вегетарианска кооперативна гостилница до градинката срещу Военния клуб, после стана нещо като склади гостилницата я закриха тогава.
всеки един получаваше. След като получаваше заплата, вече нямаше нужда да остава келнер и по-късно се събрахме на обща квартира заедно с него. Заживяхме заедно. С него често се събирахме в градската градина, в ъгъла откъм двореца, гдето сега е мавзолеят на Георги Димитров. Там значи много често се събирахме, много вечери до късно: след като се нахраним на вегетарианската гостилница. Имаше една вегетарианска кооперативна гостилница до градинката срещу Военния клуб, после стана нещо като склади гостилницата я закриха тогава. Та там, като се нахраним, отивахме на обед в градинката, почивахме, а пък вечер отивахме в градската градина и там дълго време разисквахме. Като говорехме дълго време, защото аз обичам да обяснявам, той беше много доволен от това обяснение и казваше: „Ей, Георге, такова хубаво учение, мога ли и аз да чета книгите, ама да не ставам дъновист? " Викам му: „Защо, бе Неделчо? " - „Защото ще ми се подиграват другите." - „Може, може. Само аз ще съм дъновист, ти няма да си дъновист.
към текста >>

8. 23 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Учителят се съгласил, но не повел по улицата, която води до гостилницата.
Това става на 25 август, а мобилизацията стана в началото на септември. И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха. Тодор Бъчваров разказва следния случай с Учителя. Движели са се с Учителя във Варна по обяд. Бъчваров казал, че наблизо има гостилница и поканил Учителя да отидат и обядват. Учителят се съгласил, но не повел по улицата, която води до гостилницата. Не изминали много път и Учителя се навел и взел от земята пет лева /сребърни/. „Ти ме каниш на обяд, но аз нямам пари. Тези пари са определени за нашия обед."
към текста >>

9. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба.
При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка. В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата. Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба. От поканените на тазгодишния събор се явиха: 1. Д-р Христо Cm. Дуков, родом от с. Загоричане, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък. 2. Илия Зурков от гр.
към текста >>

10. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите.
Това, което ви казвам, аз съм го опитал. И аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил. Никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме на разходка. Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите. Виждате, че ние имаме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам.
към текста >>

11. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава, при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде, ще ви дам една задача, да видим как ще я решите.
към текста >>

Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си.
и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава, при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде, ще ви дам една задача, да видим как ще я решите. Имате, запример, една единица - можете ли да я разделите на повече от 10 части?
към текста >>

12. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

ТОМ 13

Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват.
Тя е много хубава жена, баба ми, аз трябва да ви я покажа на снимка. Млада, красива, стройна, висока. Дядо ми я харесал и казва: „Аз тая булка ще я взема." - „Бе какво ще я вземеш? " Тогава не е имало железница от Русе за София, нали? „Отиваме да ставаме министри, да ръководим България." - „Не, аз тази булка ще взема." Баба ми се съгласила, но без да може да напуща Русе. Не искала да го напуска, тъй като дядо ми е имал злато, купил гостилницата и почнали по тоя начин да припечелват. Той не е имал занаят, а е знаел 6-7 езика - френски, немски, английски, унгарски, испански. Той обикалял до това време цяла Европа и после минал тук, за да стане това събитие. Той бил сирак и когато са нахлували руснаци или кои там в именията им, те бягали към Швейцария. И неговият настойник, на дядо ми, защото баща му починал и майка му, казали: „Хайде, Игнац - Игнац се казвал - с нас." Но той на баба ми не си казал фамилията. Нито веднъж.
към текста >>

13. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

ТОМ 14

Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби.
Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. Сега идва второто положение: вие сте гладен влизате в една гостилница дето има много гозби. Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-сетне той ви сипва малко само за реклама. Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска.
към текста >>

Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му.
И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди". Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници.
към текста >>

И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди".
Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди". Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници. Но ако всеки влезе в специална гостилница.
към текста >>

Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници.
Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди". Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници. Но ако всеки влезе в специална гостилница. Сега да дойдем до същинската задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото Учение. Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода.
към текста >>

14. 16. Фактически материали около Учителя 16.1. Сребърната монета за обед

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Когато наближили гостилницата, гдето трябвало да се наобядват, Абаджиев се сетил да попипа за портмонето си, гдето имал парите си.
През ония години Учителят още се подвизавал с проучвания черепите на българина и пътувал от град на град, като изнасял беседи по френология в читалищата. Гостувал по познати, които са Го поканвали, като срещу това са се радвали на Неговото интересно, забавно, окуражаващо Слово. Било е радост за всеки, който се е удостоявал с Неговото гостуване. Тодор Абаджиев се много зарадвал, когато Учителят се съгласил да му гостува в ергенската му квартира. Имало е какво да си говорят двамата добри приятели, почти връстници. Когато наближили гостилницата, гдето трябвало да се наобядват, Абаджиев се сетил да попипа за портмонето си, гдето имал парите си. Пари той имал, но не били у него тоя път - оставил ги вкъщи и носел само толкова, колкото предвидил лично за себе си. Много неудобно било да издаде своята неготовност да плати един обед за себе си и за госта си. Трябвало, значи, да остави Учителя на улицата или да се извинява пред гостилничаря - еднакво неудобно положение. Докато Тодор Абаджиев си блъскал главата върху тия въпроси, Учителят се загледал към земята и посочил с бастуна Си към тротоара: - Вижте там на земята какво има! - рекъл Той с усмивка на уста.
към текста >>

15. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

ТОМ 20

Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари.
Затова именно Христос е казал: «Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави.» Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави - никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: «Плати! » Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб.
към текста >>

Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях.
Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: «Плати! » Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен.
към текста >>

Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен.
Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: «Плати! » Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое - чуждо?
към текста >>

16. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари.
За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави - никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнява сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб.
към текста >>

Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях.
Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави - никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнява сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен.
към текста >>

Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен.
Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави - никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнява сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое - чуждо?
към текста >>

17. 5. Голямата лъжа на американците и англичаните и невероятната им измама към българите

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Било е някъде след 22 часа и в гостилницата нахлува цивилен караул с няколко човека въоръжени с карабини, с препасани на ръцете си червени ленти с надпис „ОФ - караул".
Било е началото на 1947 г. Баща ми с 5-6 приятели идейно съмишленици - леви земеделци са се събрали в една гостилница, вечеряли са, пийвали си вино, и са разговаряли за политика. По това време на всеки 50 метра има гостилница, където се готвят много хубави ястия. Всяка една от тях се е славела със свой специалитет. И така са ги посещавали една след друга. Било е някъде след 22 часа и в гостилницата нахлува цивилен караул с няколко човека въоръжени с карабини, с препасани на ръцете си червени ленти с надпис „ОФ - караул". Влизат и питат защо не са спазили вечерния полицейски час, който е до 22 часа. Отговарят им, че са се запили и разприказвали, и затова са закъсняли. Тогава началникът им казал: „Разбрано. Разотивайте се, за да не ви арестуваме всички." Тогава баща ми му казал: „Ние не сме чужди, ние сме свои хора, ние сме от левите земеделци." - „Само земеделци да не чуваме. За всичко може, но не и за тях." И за да докаже баща ми, че е ляв земеделец, изважда от портфейла си едно удостоверение, в което е записано името му и се удостоверява, че е от левите земеделци, и е подписано, не от другиго, а лично от Никола Петков с печата му с дата 1945 г.
към текста >>

" Уплашени всички бърже, бърже напускат гостилницата. 5.4.
Началникът на караула взима удостоверението, прочита го внимателно и му казва: „Слушай какво, ти имаш късмет, че е подписано 1945 г., когато и ние му вярвахме на Никола Петков. Но той ни предаде, стана агент на американците, и скоро главата му ще падне от раменете му." Баща ми се стреснал и уплашил! Всички наоколо вече гледат уплашено. Тия са въоръжени и могат да ги разстрелят като предатели, и никой няма да им каже нещо. Като видял, че ги стреснал с изказването си, то началникът на караули подава бележката на баща ми и му казва: „На, вземи я и на никого да не я показваш, защото и на теб ще хвръкне главата като и на този предател Никола Петков! " Уплашени всички бърже, бърже напускат гостилницата. 5.4. На следващият ден баща ми отива и търси Никола Петков. Среща се с него и му казва, че има да му каже нещо много важно. Разказва му целият случай. Никола Петков го изслушва внимателно и му казва: „Слушай какво ще ти кажа. Американците и англичаните ме излъгаха и изплашиха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.99617099761963