Търсене в текстове за 'Гостилницата'

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам.
към текста >>

Ще ви дам един символ: ти ще носиш у себе си една златна монета; като излезеш от гостилницата, само ще я покажеш на гостилничаря.

Ще ви дам един символ: ти ще носиш у себе си една златна монета; като излезеш от гостилницата, само ще я покажеш на гостилничаря.
Например, един човек ще каже на друг: „Елате да вземете хляб без пари.“ Вие ще бъдете свидетели на това. То вече се среща в света. Случвало ви се е да отидете в гостилница, дето гостилничарят ви обича; след като се нахраните, той ви казва: „Няма нужда да плащате.“ А когато не ви обича, трябва да плащате. В бъдеше така ще се плаща. Ще ви дам един символ: ти ще носиш у себе си една златна монета; като излезеш от гостилницата, само ще я покажеш на гостилничаря. Като я види, той ще се поклони. След това ще извади също такава монета и ще ти я покаже. Ти ще туриш своята златна монета в джоба си и той също. Така ще си отидеш, без да платиш. Тази разменна монета е Любовта.
към текста >>

Майката в едно семейство е като гостилничаря в гостилницата.

Тази разменна монета е Любовта. Това е като приказка от хиляда и една нощ. Това, което е реализирано в семейството, трябва да се приложи в обществото. Обществото ще стане едно голямо семейство. После това ще се приложи и за цялото човечество. Майката в едно семейство е като гостилничаря в гостилницата. Тя храни детето. Колко ª плаща то? След като се нахрани, детето прегръща, целува майка си и отива да си играе. Така ще бъде между всички хора в новата епоха! Аз питам: колко плащаме за слънцето, за светлината?
към текста >>