Търсене в текстове за 'Гордост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 163 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр.
Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта.
към текста >>

2. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората.
Това се отнася за последните времена. Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор.
към текста >>

Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му.
Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя.
към текста >>

И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта.
Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите.
към текста >>

3. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш.
Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора.
към текста >>

Гордостта пречи за развиване на дарбите.
Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще. Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви.
към текста >>

Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие.
Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще. Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека.
към текста >>

Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява.
Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той?
към текста >>

Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта.
Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е.
към текста >>

4. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл.
„Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто. Трябва да си чист. Когато легнеш, не бива да имаш мисъл, че духът си почива. Нека тялото си почива, а духът да бъде буден и да работи през нощта, да се възкачи горе за работа.
към текста >>

5. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява. Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е. Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“. Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва съзнанието, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“.
към текста >>

6. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Други хора се тровят от гордост.
Всеки може да добие ревматизъм, само като се безпокои. Докато човек мрази другите, ще боледува, и престане ли да мрази, ще се излекува. Някой се е делил с брат си, който при подялбата е извършил неправда. Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести.
към текста >>

7. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото.
Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да контролирате вашата гордост и алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
„Ако се разсърдите или ако направите някоя неестествена постъпка, в тялото ви настава война и настъпва едно болезнено състояние, което ви отнема няколко месеца или няколко години, докато се съвземете от настанилата се във вас болест. На какво се дължи това? – На неправилните мисли.“ (“Лечебното действие на музиката“, ООК, лекция от 2.05.1938 г.) „Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб и ако не ги контролирате, то тогава той ще се разстрои. А това ще повлече разстройство на всички други системи. Трябва да контролирате вашата гордост и алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не проявявайте нервност – тя също разстройва черния дроб.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Едно голямо вътрешно притеснение или разочарование в живота може да подпуши жизнените енергии; едно подрязване на крилата, при което човек се чувства смазан и разбит, може да доведе до болестта рак. Дисхармонията и разочарованията в чувствата могат да се проявят в белодробни болести. Нека разгледаме по-подробно как неправилни психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята е кондензирана енергия и е в състояние на постоянно трептене.
към текста >>

9. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха.
към текста >>

10. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали.
Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали. А еволюционната окултна школа ще сравним със следното. Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е.
към текста >>

11. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението.
Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях.
към текста >>

Каква е разликата между гордостта и тщеславието?
Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието.
към текста >>

Гордостта е по-опасна от тщеславието.
Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото.
към текста >>

По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес." Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането." От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната.
Той проявява в себе си Божественото. Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща. В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес." Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането." От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
към текста >>

Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>

Гордостта има отношение към кармата.
Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
към текста >>

12. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно. — Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас... Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя? И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода.
към текста >>

13. 27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби.
Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички.
към текста >>

14. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението.
Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях.
към текста >>

Каква е разликата между гордостта и тщеславието?
Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието.
към текста >>

Гордостта е по-опасна от тщеславието.
Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото.
към текста >>

По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната.
Той проявява в себе си Божественото. Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща. В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
към текста >>

Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>

Гордостта има отношение към кармата.
Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
към текста >>

15. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали.
Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали. А еволюционната окултна школа ще сравним със следното. Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е.
към текста >>

16. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха.
към текста >>

17. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност.
Не става дума за рецепти как да се чете и какво да се разбира. Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи.
към текста >>

18. 058 СМИРЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта е майка на временното, преходното знание.
Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб. Мнозина учат, подвизават се, но не успяват, понеже имат големи желания, искат да станат видни хора. Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия, смиреният извършва добра работа. Смирението е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имате много знание, но ако сте горделиви, ще бъдете в положението на един от заблудените от тъмните сили. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени. Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.
към текста >>

19. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш.
Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне.
към текста >>

Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие.
Но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото да вдига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще. Не се стремете да се повдигате като вола. Оставете метода на вола. Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Гордостта пречи на развиване на дарбите. Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа. Без нея не може да се прояви.
към текста >>

Гордостта пречи на развиване на дарбите.
Волът, колкото да вдига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще. Не се стремете да се повдигате като вола. Оставете метода на вола. Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Гордостта пречи на развиване на дарбите. Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа. Без нея не може да се прояви. Тази основа е смирението.
към текста >>

Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи.
Тази основа е смирението. Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които небето дарява човека. Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае.
към текста >>

И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта.
Като говориха, говориха, най-после искаха да чуят какво зная аз. Аз дотогава мълчах. Те казаха: “Ти много знаеш, но не искаш да кажеш.“ Та все ще обърнат внимание на тебе. Не търси доброто мнение на другите, понеже това става в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина, имат високо мнение за себе си. И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива.
към текста >>

20. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога.
Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен.
към текста >>

21. 21 ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато и да била братска работа се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на низшата човешка природа.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА Учителя всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато и да била братска работа се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на низшата човешка природа. Стана нужда да се постави дюшеме от борови дъски в салона, в който се хранехме. С тази задача се заехме с един майстор строител Кольо, който живееше в покрайнините на Изгрева и минаваше за наш съмишленик. Взех материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, пък и не знаех дали ще дойде въобще, беше човек малко хлабав по характер. Аз бях поставял дюшемета само на малки помещения, но на големи, пък и не дотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашия салон, не бях. Но не исках да отлагам - спрях се да помисля малко и стигнах до решение как трябва да стане това.
към текста >>

22. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри.
Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навярно да се посъветва и сподели впечатленията си. По-късно чух един път в клас по този повод Учителя да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно! “
към текста >>

23. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път. През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета.
към текста >>

Тази значителна разлика е налице, когато Слънце, Земя, Юпитер се подредят по права линия, а Земята е между Слънцето и Юпитер; тогава от Земята се наблюдава противостояние (опозиция) на Юпитер и движението му, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), поради което влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си, предимно отрицателни, качества (особено при низшите типове): гордост, надменност, честолюбие и фалшиво отношение към другите.
Орбитата на Юпитер е слабо сплесната елипса, което също допринася за благотворното му влияние. При афелий, планетата е на около 816 милиона километра от Слънцето, при перихелий е на около 740 милиона километра, а разликата е около 76 милиона километра, която за голямата му орбита не е значителна. Най-голямото му разстояние до Земята е 965 милиона километра, когато Земя, Слънце, Юпитер лежат на права линия, а Слънцето е между Земята и Юпитер; при това положение от Земята се наблюдава съвпад на Юпитер със Слънцето. Поради грамадното разстояние, при този съвпад, Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е с по-благородни качества, защото Слънцето е пред него; често дава и артистични способности. Най-близкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра, което се различава от най-далечното с 374 милиона километра. Тази значителна разлика е налице, когато Слънце, Земя, Юпитер се подредят по права линия, а Земята е между Слънцето и Юпитер; тогава от Земята се наблюдава противостояние (опозиция) на Юпитер и движението му, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), поради което влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си, предимно отрицателни, качества (особено при низшите типове): гордост, надменност, честолюбие и фалшиво отношение към другите. Освен при съвпад, ретроградно движение на Юпитер се наблюдава от Земята и при други ъглови разстояния на планетата.
към текста >>

24. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

25. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание.
към текста >>

26. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта.
Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака. Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела." Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака. Употребява се за укротяване на гордостта, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, стих 75: „Зная, че Твоят съд, Господи, е праведен и справедливо си ме наказал." Петдесет и четвъртият гений е наречен Ниткаел, което съответства на Божественото Име Бора, което значи небесен цар. Управлява от 266-ти до 270-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на Божието милосърдие и дългоденствие, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, стих 19: „Господ е поставил престола си на небето и Неговото Царство владее над всичко."
към текста >>

Употребява се за укротяване на гордостта, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, стих 75: „Зная, че Твоят съд, Господи, е праведен и справедливо си ме наказал."
Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака. Употребява се за укротяване на гордостта, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, стих 75: „Зная, че Твоят съд, Господи, е праведен и справедливо си ме наказал." Петдесет и четвъртият гений е наречен Ниткаел, което съответства на Божественото Име Бора, което значи небесен цар. Управлява от 266-ти до 270-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на Божието милосърдие и дългоденствие, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, стих 19: „Господ е поставил престола си на небето и Неговото Царство владее над всичко." Петдесет и петият гений е наречен Мебахиах, което съответства на Божественото Име Алай, което значи Бог вечен. Управлява от 271-ви до 275-ти градус на зодиака.
към текста >>

27. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси.
И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях.
към текста >>

28. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това.
В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство. В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това. Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието. Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат към Господ да ги пощади и да им даде дъжд. Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор.
към текста >>

29. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство.
Тук също е прокарана мисълта, че когато човек се радва на нещастието на другите, той си създава карма и ще го сполети същата участ. В 26-та глава се дава предсказание за разорението на Тир от халдейците пак поради кармически причини. В 27-ма глава се говори също за разорението на Тир, града, който е бил средище на световната търговия. В 28-ма глава се дава пророчество за падането на тирския цар, който се възгордял поради Мъдростта, красотата и богатствата си. Също се проро- чествува за разорението на Сидон. В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
към текста >>

30. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

И може да смири онези, които ходят в гордост."
И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля.
към текста >>

31. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене.
към текста >>

И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му.
към текста >>

В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение.
И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е.
към текста >>

В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват.
Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти."
към текста >>

32. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината... Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
към текста >>

„Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си." „Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот.
към текста >>

„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети."
„Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
към текста >>

„Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението."
„Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан."
към текста >>

33. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение.
То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.
към текста >>

34. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици.
Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука.
към текста >>

35. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните.
То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество. Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски.
към текста >>

36. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

които нямат тази вътрешна Светлина за разбиране на нещата, ще им се отнеме и това малкото, което имат, защото малкото Светлина в случая обърква човека и събужда гордостта в него, че знае нещо.
Той казва: "Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има". И след това започва да обяснява идеята за Царството Божие с притчи. Тези, които имат, са окултните ученици, които имат Светлина да разбират нещата и разполагат с окултни сили. На такива ще се даде по-голяма Светлина и повече сила, защото те работят в това направление. А които нямат, т.е. които нямат тази вътрешна Светлина за разбиране на нещата, ще им се отнеме и това малкото, което имат, защото малкото Светлина в случая обърква човека и събужда гордостта в него, че знае нещо. Затова на такива ще се отнеме и това, което имат, за да не се заблуждават да мислят, че са нещо. Защото, за да има човек истинска Светлина, трябва да има смирение, да знае и да разбира, че това, което има, не е негово, а е на Бога, Който живее в него. И затова Христос често, като говори за такива неща, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И в 34-ти стих на 4-та глава се казва: "Без притчи не им говореше. Но насаме обясняваше всичко на Своите ученици..."
към текста >>

37. 3.11. Ходенето на Христа по водата - Влад Пашов (1902- 1974)

А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство.
В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите. Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че не това, което влиза в човека чрез храната го прави нечист, но това, което излиза от човека, защото то излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>

38. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания.
Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола. И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа. Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица. Това е Троица, добила твърде земен вид. Ариманическото естество е една карикатура, едно деформиране на Принципа на Отца, който царува във всичко станало, във всичко, което съществува в миналото.
към текста >>

39. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител.
Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място.
към текста >>

40. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула.
Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои. Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял. След като ученикът се срещне с първия Пазач на Прага и го преобрази, той постепенно прониква в по-висшите светове, където му се разкриват нови мирови Тайни, запознава се с нови закони и същества и се подготвя за срещата с втория Пазач на Прага. В тази нова фаза, в която навлиза ученикът, символизирана от седемнадесети Аркан, ученикът ще се запознае със силите на Свещения Огън, който е показан от светкавицата, която разрушава кулата. Тук той научава, че нашият видим огън, както и всичко тук на Земята, е едно отражение на съответното в духовния свят, в който се намират оригиналите на всички неща.
към текста >>

В умствения свят - разрушения като резултат на гордостта, когато човек се самозабрави и мисли, че като него няма.
Това, обаче, е много опасно, защото впечатленията, които получава проникващият по такъв начин в духовните светове, са много силни и ако човек влезе неподготвен, т.е. не е развил своите вътрешни духовни сили, той може да изпадне в лудост или да заболее тежко. Създаденото по изкуствен път отделяне на духа от тялото разушава нервната система. Това е показано от картината гръмнатата кула, която е тялото на човека, който неподготвен се стреми към духовни постижения, към влизане в света на Духа и към упражняване властта на Духа във физическия свят. В Божествения свят този Аркан символизира наказанието, което постига всички, които злоупотребяват с духовните сили, с властта и силата, и които им са дадени за служене на хората. В умствения свят - разрушения като резултат на гордостта, когато човек се самозабрави и мисли, че като него няма. Тогава идва неочаквано Небесната Светкавица, която разрушава всичко, каквото е създал. Във физическия свят - катастрофи, обръщане на положението, разрушения, падания от високо място. В хороскопа този Аркан казва: Ти крачиш към своята гибел, която ще бъде плод на твоята гордост и високомерие, на твоето неблагоразумие или на твоите доброволни съзнателни грешки.
към текста >>

В хороскопа този Аркан казва: Ти крачиш към своята гибел, която ще бъде плод на твоята гордост и високомерие, на твоето неблагоразумие или на твоите доброволни съзнателни грешки.
Това е показано от картината гръмнатата кула, която е тялото на човека, който неподготвен се стреми към духовни постижения, към влизане в света на Духа и към упражняване властта на Духа във физическия свят. В Божествения свят този Аркан символизира наказанието, което постига всички, които злоупотребяват с духовните сили, с властта и силата, и които им са дадени за служене на хората. В умствения свят - разрушения като резултат на гордостта, когато човек се самозабрави и мисли, че като него няма. Тогава идва неочаквано Небесната Светкавица, която разрушава всичко, каквото е създал. Във физическия свят - катастрофи, обръщане на положението, разрушения, падания от високо място. В хороскопа този Аркан казва: Ти крачиш към своята гибел, която ще бъде плод на твоята гордост и високомерие, на твоето неблагоразумие или на твоите доброволни съзнателни грешки.
към текста >>

41. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент.
Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел. Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт".
към текста >>

42. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му.
В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци. В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори! " Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му. Петнайсет години се изминават в тези вътрешни борби, когато една нощ той бил прострян на земята, убит от своята агония и една светлина слязла от небето над него и едно чудесно видение му казва думите: "Стани, ти си пророк на Бога, иди в света и говори в името на Господа". — Какво да говоря? - пита той. — Говори - казал му ангелът - и ще ти се даде какво да говориш." И ангелът го поучил относно образуването на света, създаването на човека, единството на Бога, мистерията на ангелите и му показал работата, която му предстои да извърши. След тази среща той напуща пустинята, тича у дома си и пада на прага на своята къща пред жена си.
към текста >>

43. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост.
За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/ Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света.
към текста >>

44. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят.
към текста >>

45. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено.
към текста >>

Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал.
След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил.
към текста >>

46. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието. Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората. За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота. Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа.
към текста >>

47. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“.
Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като говоря да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания. Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони.
към текста >>

48. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие.
Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите.
към текста >>

и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята.
Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса.
към текста >>

49. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви.
Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви. Даже и най-преданият човек понякога е изложен на изкушения. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения свят. Грехът връзва човека, когато завладее умът, сърцето и волята му.
към текста >>

50. Пречки за контролиране на мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум.
• 249 • Пречки за контролиране на мозъка. За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила. Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже.
към текста >>

Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят.
• 249 • Пречки за контролиране на мозъка. За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила. Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да хвалят някого.
към текста >>

Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже.
За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила. Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да хвалят някого. Това чувство е събудено най- много у религиозните хора.
към текста >>

От гордостта е произлязла завистта.
Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да хвалят някого. Това чувство е събудено най- много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. След това идват учените.
към текста >>

А най-голямата опасност, която сега иде, е от гордостта на Окултната школа.
Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да хвалят някого. Това чувство е събудено най- много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. След това идват учените. А най-голямата опасност, която сега иде, е от гордостта на Окултната школа. За този дявол има турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостта е едно от най-опасните качества на човека.
към текста >>

И тъй, гордостта е едно от най-опасните качества на човека.
Това чувство е събудено най- много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. След това идват учените. А най-голямата опасност, която сега иде, е от гордостта на Окултната школа. За този дявол има турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостта е едно от най-опасните качества на човека.
към текста >>

51. Два вида енергии през мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение.
Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на темето. Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи. Ако дойде гняв, той се проявява в областта на ушите ви. Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение. Природата не обича дисхармониите. Всички сили, които минават през мозъка, имат свое предназначение. Но центровете, през които минават енергиите, могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служите на Бога.
към текста >>

52. Човекът и Духът - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е човешката гордост, която казва: “Аз говоря!
• 851 • Човекът и Духът. Първото и най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: “Аз говоря! ” Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не можете да образувате никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждате тези духове, които ви посещават с цел да ви помогнат, и с това се спъвате. Вие казвате: “С мене ли ще се занимава Духът?
към текста >>

53. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, което предприемат, особено ако заемат ъгловите домове (1-и, 4-и, 7-и, 10-и). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знаци, не спира родения под неподвижните знаци.
към текста >>

54. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа.
Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят хиляди планове, но започват да действат след дълъг и зрял размисъл. Умът им е съсредоточен, съзерцателен и способен на дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни.
към текста >>

55. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В психичния живот управлява стаените чувства и сластолюбието, гордостта и търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта.
1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципът, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен във физическото тяло, управлява врата и гърлото, регулира лимфната система. В психичния живот управлява стаените чувства и сластолюбието, гордостта и търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се счита за принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен, във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот дава нерешителност, колебание и безпокойство; хората са с подвижен дух, раздразнителни, променливи, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак.
към текста >>

В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта.
Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкушила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните в унищожението и смъртта чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата и възпроизводителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта. В умствено отношение - любопитство, мистицизъм, хитрост, способност да отсъждаш справедливо. Символ на раждането на идеите. 9. Стрелец. Това е огнен и подвижен знак. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета.
към текста >>

56. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр.
Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената.
към текста >>

57. 2-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

4. В окултната школа ние имаме за цел да развием центровете на вярата, надеждата и любовта, да развием музикалното чувство, да развием въображението, да развием математичните способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие и човешката гордост.
Човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че когато дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешна болка. Това се дължи на вътрешното разглобяване на частите на човека, за да бъдат наместени на техните места. И когато се наместят всички части на местата им, човекът ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. 3. Вашата задача в школата е да се учите, затова ще служите с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на окултната школа се различават от всички онези методи, които съвременните училища въобще прилагат. 4. В окултната школа ние имаме за цел да развием центровете на вярата, надеждата и любовта, да развием музикалното чувство, да развием въображението, да развием математичните способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие и човешката гордост. После да впрегнем изпълнителните способности на човека в работа, да развием речта и да я турим в правилен път. После да създадем правилна форма за живот. Това са задачите, върху които трябва да се работи. И след като се развият тези центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известни космични течения.
към текста >>

58. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват.
Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината.
към текста >>

Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва.
Той понесе всичко с търпение. Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие.
към текста >>

Вие ще спазите вашата гордост.
Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпити, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: "Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословение.
към текста >>

59. ДОБРО И ЗЛО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото.
Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто. * Ако не признаваш, че злото е космическа сила в битието, няма да имаш мир в душата си. * Злото разкрива престъпленията на хората, а доброто ги изправя. * Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в себе си. * Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото. Без смирение нагоре не можеш да се движиш. * Доброто е в сила да преобрази злото и да го организира. Инертната материя, макар и мъртва, може да се преобрази. * Всяко нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло.
към текста >>

60. ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Гордостта е причина за много от заболяванията.
* Божествени сили се крият в житото. Не може химикът да открие тези сили чрез анализ. Всички други храни са като допълнение на житото. Житото и ориза ще ядете без притурки. Животните не страдат от диабет, защото ядат просото естествено, без примеси. * Гордостта е причина за много от заболяванията. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение. * Правилните постъпки увеличават кислорода в тялото. Правилните чувства увеличават кислорода в сърцето. Правилните мисли увеличават кислорода в мозъка.
към текста >>

61. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Докато имаш слабост към парите, славата, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.
Да кажем, че се дължи на въздуха. Въздухът, и той сам по себе си не го прави. Има нещо, което и него вълнува. Като се вълнуват, те се опресняват... Така страданията опресняват и човека. Ако нямаше велико предназначение страданието, Бог не би го допуснал. * Докато имаш слабост към парите, славата, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив. * Хората ще престанат да се препъват, ако умовете им са пълни със светлина и яснота. * Злото е, за да ви предпази от голямото зло. Ако речете да отделите доброто от злото, вие ще се натъкнете на една болест, която е неизлечима. При сегашните условия, както са създадени хората, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло. Насъбралата се много излишна енергия се регулира чрез болестите.
към текста >>

62. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже.
И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато изви- кат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб! Любовта ражда живота! Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят! Сиромашията и външното богатство сочат същото. И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже. Някои чакат спасението да дойде отвън, по чудо - но спасението е в самите вас си - в правата мисъл, в благородното чувство, в добрата постъп- ка - всеки ден и всеки час от живота ви. Но спасява се само живият. А жив е тоя, който яде. И каквото ядеш, това ставаш - и в това вярваш. А помнете: овчар е тоя, който пази живота, а не онзи, който го взема.
към текста >>

63. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат вдъхновявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и човечеството.
Огънят на Любовта ще се разпространи, като една мощна вълна по света и ще стопи всичко онова, което не може да издържи на висшите й вибрации." Интелектуалното съзнание на човека ще бъде осветено от светлината на Мъдростта. Гениите на човечеството ще се наричат Синове на Мъдростта. Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат вдъхновявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и човечеството.
към текста >>

64. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.
Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
към текста >>

Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта. При това второ посвещение, ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

65. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки.
Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас.
към текста >>

66. 16. В Мърчаево с Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

„Сега не ги ценят, но ще дойде време - е казал Петър Дънов, - когато потоци от хора ще се извървят, търсещи стъпките на Учителя, за да минат през тези свещени места." Йорданка със законна гордост споделяше: „Ние бяхме при великия Учител, който дойде да ни покаже Истината, Любовта и Мъдростта.
В МЪРЧАЕВО С ЙОРДАНКА "В Мърчаево ще те преведа през всичките места, където ни е водил Учителя. Това са свещени места - там, дето е стъпвал великият Учител! " - ми казваше Йорданка. „Сега не ги ценят, но ще дойде време - е казал Петър Дънов, - когато потоци от хора ще се извървят, търсещи стъпките на Учителя, за да минат през тези свещени места." Йорданка със законна гордост споделяше: „Ние бяхме при великия Учител, който дойде да ни покаже Истината, Любовта и Мъдростта. Така дойде и Христос, разпнаха го. Учителя е продължението на Христовото учение. И с него щяха да се гаврят, ако не беше ги изпреварил да си замине. Когато дойдоха да го арестуват с една джипка, той беше в ковчега. Полковник Божков заедно с още няколко братя изкопаха гроба му при температура -20 градуса.
към текста >>

67. ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ - Теофана Савова

Защото Учителя пази душите, а гордост и тщеславие се ширят.
Учителя е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи. Но така тайно, незабележимо. Защото Учителя пази душите, а гордост и тщеславие се ширят. Пък и ревност се събужда. А той бди. Като завърши песента и след като я изпяхме всички, Учителя попита: „Добре ли е? " Един брат отговори: „Може да се каже „Духът ми шепне това", а не „казва", както я беше дал Учителя. И той, деликатен и мил, отстъпи от дадения текст „И Духът ми казва това".
към текста >>

68. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Пречката за по-бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа на черното братство, съставено от интелигентни същества, носители на егоизма, гордостта, тщеславието и всички отрицателни качества.
Всички нови течения, прогресивни култури са резултат на постоянните им усилия за правилно развитие на човечеството. Те са навсякъде, във всяка страна и управление и дирижират разумния човешки стремеж за изпълнение на Волята Божия. Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък. Техните велики усилия ще дадат своите плодотворни резултати и Земята ще стане рай. Хората ще станат братя и сестри — носители на мир, хармония и благодарност. Пречката за по-бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа на черното братство, съставено от интелигентни същества, носители на егоизма, гордостта, тщеславието и всички отрицателни качества. Земята ще излезе от 13-ата сфера, в която се намира, и ще влезе в 12-ата. Отрицателните същества ще бъдат вързани и изпратени под кората на Земята — там да се проявяват и работят. Навсякъде по света ще се възцари единствената велика общност на Всемирното Бяло братство. Човечеството ще стане едно стадо с един пастир — Бог. Всемирното Бяло братство е ложата на великите Учители на Вселената.
към текста >>

69. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват.
По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава. Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят — такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода? " Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри — 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша един дълъг разговор между Учителя и Георги Радев. Той ясно чува гласа на Георги, когото отлично познава, слуша и лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята.
към текста >>

70. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе.
Така тя си отговаря на въпроса кой е Учителя. Мария Христова — Захарната, е една от най-бедните сестри в Братството. Един ден отива на Изгрева, носи 50 лева и по интуиция ги подава на младата Димитрина Антонова. В този момент тя има належаща нужда от 50 лева. Мария й предлага да си услужи с тези пари. Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе. Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене? " Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария.
към текста >>

71. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта.
Ще добавим и това, че Христос донесе едно учение, на което в тези преминали близо двадесет века, ние сме научили едва азбуката. Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги. Преди Христа древните учители са давали на своите ученици правила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природата, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим.
към текста >>

Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието.
Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги. Преди Христа древните учители са давали на своите ученици правила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природата, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
към текста >>

72. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна. Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата.
към текста >>

73. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ.
Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси.
към текста >>

74. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Гордостта е духовна болест.
Тогава небето ще бъде готово да изпълни всички ваши желания. Но някога у някой ученик се явява желание да стане учител. Тогава той се спъва, защото има само един учител. Всички останали са ученици. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Гордостта е духовна болест. Горделивият търси своето право там, където то не съществува.“ - Има - казва Учителят в една от съборните беседи - голяма разлика между смирение и мекушавост. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е страх. А на друго място пояснява: „В пътя на ученика се явяват различни състояния.
към текста >>

75. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето.
То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>

76. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме.
към текста >>

77. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето.
Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват.
към текста >>

Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането.
припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността.
към текста >>

Гордостта има отношение към ума.
Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така?
към текста >>

78. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Гордостта и тщеславието са силно развити у тях.
Аз черпя поука от това, което виждам и после прилагам. Ще дойде ден, когато артистите няма да изнасят порочния живот на хората и техните слабости на сцената; това не е изкуство! – Учителю – извиках аз – не ми се пее там! Артистите са като деца. Слаба е културата им. Гордостта и тщеславието са силно развити у тях. – Ние те изпращаме там временно! Ти ще извършиш там една Божествена работа! Всички, които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици. – Учителю, често пеем с брата Първия ден на "Битието". Учителят изсвири на цигулката си и изпя Втория ден на "Битието".
към текста >>

79. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Неговата гордост ще го накаже.
– Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнения и може да му коства живота. Да пие гореща вода на гладен стомах! – Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж. Учителят стана много строг и каза: – Неговата гордост ще го накаже. Вие пак ще се срещнете! Той трябва да се смири и да дойде при тебе, да се извини и тогава ще му тръгне! * – Учителю – казах аз – в операта пак ми натрапват онази неприятна роля. Той затвори очите си и доста време стоя така.
към текста >>

80. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност.
То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. "Философия на живота"
към текста >>

81. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта
към текста >>

82. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител.
Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма.
към текста >>

83. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Също гордостта, тщеславието и пр.
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро.
към текста >>

Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение.
към текста >>

И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение.
Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
към текста >>

84. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Гордостта е майка на временното, преходното знание.
От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П.
към текста >>

85. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта.
Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване.
към текста >>

86. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки!
към текста >>

87. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват.
При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература.
към текста >>

88. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

– за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът.
А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? “ Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение. Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши.
към текста >>

89. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш.
Ще купиш по-хубаво. Не съжалявай. Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам? Ще му взема друга стомна и така поправям работите.“ Звучи така лесно за изпълнение, но... Всеки от собствен опит знае, че не е никак лесно. И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш. А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено... Но няма връщане назад! Щом си поел веднъж по пътя, длъжен си да следваш пътните знаци. Иначе ще катастрофираш на първия завой.
към текста >>

90. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Гордостта е движение към материята.
Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105). Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението.
към текста >>

И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото.
Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето...
към текста >>

Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре.
Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята.
към текста >>

Гордостта е движение надолу.
А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта.
към текста >>

Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто.
В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите.
към текста >>

Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява.
Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата.
към текста >>

Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята.
Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му.
към текста >>

Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта.
Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен.
към текста >>

Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср.
Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени.
към текста >>

А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си.
Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение.
към текста >>

Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада.
Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за:
към текста >>

И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение.
А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека;
към текста >>

Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове.
Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели;
към текста >>

Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие.
“ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях. Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят. Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил.
към текста >>

91. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието.
Затова, колкото и да ги протръбяваш – даже и с най-искрената мотивация да бъдеш полезен някому, – те не биха могли да му послужат. Отделен въпрос е, че някои ги споделят (дори и да не го признават пред самите себе си), за да се почувстват велики. „Виж колко съм напреднал и се учи от мен! “ – това е контекстът на откровенията им. Ако придобиваш подобни опитности, за да подхранваш егото си, значи си още твърде далеч от Истината. Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието. В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието. На пръв поглед в беседите и лекциите му тази тема не е между най-подробно разгледаните. Ала ако надникнем между редовете им, ще разберем, че не е така. С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори строг.
към текста >>

92. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

То може да послужи единствено за подхранване на гордостта и самолюбието, но не и за реално духовно постижение.
Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?! Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено отношение и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов). Служението без любов е „... мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (I Кор. 13:1) – сиреч напразно вдигане на шум, без конкретна полза. То може да послужи единствено за подхранване на гордостта и самолюбието, но не и за реално духовно постижение. На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.
Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее“ (Учителят П. Дънов). Да служиш на Бога, означава да се научиш да служиш и на ближния. В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият.
към текста >>

93. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди.
(„От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
към текста >>

94. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

„Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва.
Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила. Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва: „Истината ще ви направи свободни! " В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва: „Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спестите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие.
към текста >>

Вие ще спестите вашата гордост.
Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва: „Истината ще ви направи свободни! " В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва: „Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спестите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения.
към текста >>

95. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Разлика между гордост и тщеславие, 21.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Воля и безволие, 18.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разликата между левия и десния път, 24.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Киселите и сладките храни. Кои хора употребяват кисели и кои сладки храни, 31.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на целомъдрието и благоразумието, 14.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между гордост и тщеславие, 21.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителните качества на мъжа и жената, 28.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Ще разгледате въпроса идейно, както са мъжът и жената в Природата. Отличителни черти на растенията, 05.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Качества на знанието, 19.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Единство на Обичта, 26.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

96. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Разлика между гордост и тщеславие, 24.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Предназначението на дихателната система, 22.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Елементи на човешката реч, 13.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Самоопределението в Живота, 13.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на физическото тяло, 27.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на юмрука, 17.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между гордост и тщеславие, 24.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Регулиране на силите в човека, 24.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначението на Слънцето, Луната и звездите, 07.02.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум, 14.02.1923г., 7:30 ч. вечерта. Ползата от реките, моретата и океаните, 28.02.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на огъня, 07.03.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

97. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят.
Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август.
към текста >>

Тогава имаме противостояние - опозиция - и движението на Юпитер, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), а влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си качества, преди всичко с отрицателните такива, особено при по-нисшите типове, като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и др.
При това положение имаме съвпад на Юпитер със Слънцето, при който, поради грамадното разстояние Юпитеровото влияние действува сравнително слабо, но с по-благородното си въздействие, защото Слънцето е пред него. Често дава и артистични способности на родения. Н ай- малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра при една разлика с най-далечното от 374 милиона километра, която е значителна. Фиг. 13. Мъжки Юпитеров тип Такова положение имаме, когато по правата линия Слънце - Земя - Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава имаме противостояние - опозиция - и движението на Юпитер, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), а влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си качества, преди всичко с отрицателните такива, особено при по-нисшите типове, като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и др. Фиг. 14. Женски Юпитеров тип Ретроградното (обратно) движение на Юпитер, гледано от Земята, е налице и при други ъглови разстояния на Планетата. Тогава той е зад Земята и е по-близо до нея. Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение. ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ В първи дом, особено ако е близо до хоризонта, Юпитер определя както външния вид на родения, така също и качествата, които той носи и за които вече отбелязахме.
към текста >>

98. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства.
Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си. Този център у малките деца е слабо развит. При напредване на възрастта той се развива и достига максималната си големина към 20 и 25 годишна възраст. Малко по-нагоре, пак в тази част на главата се намира и е оформен центърът, който възбужда любовта към малките деца, особено към собствените (отсечка 2).
към текста >>

99. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение.
ПРЪВ КОНТАКТ И ЖЕСТОВЕ Още първият контакт с човека, на когото ще гледаме ръката, самото ръкостискане ще ни даде някакви данни за него. Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен, непринуден, без скрити мисли и идеи. Твърде силното ръкостискане е характерно за хората, които искат да ни направят впечатление. Това показва също силно изразена емоционална природа. Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните. Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение. Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена. Настроението в даден момент много често оказва влияние при самото ръкуване, затова трябва да се вземе под внимание в какъв момент се прави то. Когато човек говори и жестикулира с ръце, трябва да се обърне внимание коя страна на ръката си най-често обръща към слушателите си. Колкото по-често показва дланта си, толкова той е по-откровен, по-достъпен за разбиране. Скритите хора, когато говорят, не показват дланта си.
към текста >>

100. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост.
Зле им действува промяната на времето и изобщо промените. Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31325006484985