Търсене в текстове за 'Гордост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33). Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.
към текста >>

Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост.
И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания.
към текста >>

2. 12.Кожено тефтерче

Гордостта е майка на заблуждението.
- В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа. 27 октомври — 1915 г. Всичко, каквото дойде, трябва да се понесе на радо сърце: добро или зло, скърби, страдания и радости. Всичко трябва да се приеме и понесе на радо сърце, това е волята на Господа Бога единнаго. ноември 1917 г. Гордостта е майка на заблуждението. 18 октомври 1918 г. Мирът Божии превъзхожда всяко познание. В него се крият всичките добрини на земята. Господ е всичката пълнота на живота на душата. 1921 ноември 1.
към текста >>

3. Петър Дънов - №30

Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.
към текста >>

[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>

4. Петър Дънов - №50

Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
„Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.
към текста >>

[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>

Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
„Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
към текста >>

6. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива.
Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г.
към текста >>

Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил
към текста >>

7. №74 (Пеню Киров)

Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа.
В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня. На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това.
към текста >>

8. 23 ПИСМО

Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи.
Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето, заспят, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблече от вехтия человек и да се облече в Господа Исуса. Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи. Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов. Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето Ново раждание много неща трябва да се насадят и оплодотворят от Любовта Божия, защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашето, Който е на Небеса.
към текста >>

Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето, заспят, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблече от вехтия человек и да се облече в Господа Исуса. Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи. Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да поправим своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов. Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето Ново раждание много неща трябва да се насадят и оплодотворят от Любовта Божия, защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашето, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство".
към текста >>

9. 39 ПИСМО

Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни предаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бог любиви, то Господ иска да приложим на нашето знание: въздържание, с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." Желая, братя, да ви съобщя: какво Бог от величието на Неговата милост и Божествената Негова сила е „Благоволил", да дари нам всичко, що е за живота потребно и за благочестието, за да можем чрез познанието на тогози, „Който призвал нас да участвуваме в Неговата Слава и добродетел, чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество, а да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света. И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си: добродетел, за да може вярата ви чрез нейното превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото Име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея: „благоразумие" и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни предаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бог любиви, то Господ иска да приложим на нашето знание: въздържание, с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй като и самото въздържание може да се преобърне па постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието: търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но тъй и като братолтобието може да вземе тесни граници, да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието: Любов. Любов, която е за вярване на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе.
към текста >>

10. 157 ПИСМО

Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност.
Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината.
към текста >>

11. 209 ПИСМО

Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка.
Всичко в живота може да върви по две направления, или приближаване, или отдалечаване от Господа. Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от Ш. серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен. Госпожа М. X., която е пострадала, и то е за добро.
към текста >>

12. МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях.
МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА Господи, Боже наш, Велики и Святи Учителю на всяка Любов и Мъдрост, на всяка Милост и Правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благи Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война.
към текста >>

13. ВСЕМИРНА МОЛИТВА

Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява.
Не ме оставяй да захвърля Благословението, което Твоята щедрост ми дарява - да се ползуваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг. Ако съм прав, изпрати ми Благодатта Си, за да стоя спокоен в Правдата. Ако греша, научи сърцето ми да намери по-добрия път! Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява. Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден - през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята Воля!
към текста >>

14. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

13. А още предупази раба си от гордост,
и от капките на меден сот. 11. Слугата ти още ся и вразумява чрез тях, в упазванието им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти мя от тайните съгрешения. 13. А още предупази раба си от гордост, да мя не обладае: то газ ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14. Думите на устата ми и преговарянието на сърдцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и Избавителю мой.
към текста >>

15. Молитва за времената

Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях.
Молитва за времената Господи, Боже наш, велики и святи Учителю на всяка любов и мъдрост, на всяка милост и правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благи Господи, заради Твоята велика любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята бащинска воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята истина. Дарувай ни Твоята любов и открий ни правия път на живота. Върни на земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война.
към текста >>

16. Всемирна молитва

Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява.
Не ме оставяй да захвърля благословението, което Твоята щедрост ми дарява — да се ползваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля, че Ти си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг. Ако съм прав, изпрати ми благодатта Си, за да стоя спокоен в правдата. Ако греша, научи сърцето ми да намери по-добрия път! Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява. Научи ме да чувствам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците, които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите, макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден — през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята воля!
към текста >>

17. Псалом 19

13 А още предпази раба Си от гордост, да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление.
Съдбите Господни са истинни, купно и праведни, 10 желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед, и от капките на меден coк. 11 Слугата ти още се и вразумява чрез тях, в опазванието им въздаянието е голямо. 12 Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13 А още предпази раба Си от гордост, да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14 Думите на устата ми и преговарянието на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Пазете се от мислите на гордостта.
Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди, например, и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например, направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали. А вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса.
към текста >>

У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред.
И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога - откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно. Даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате, инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно."
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо напротив; но ако е от някоя гордост, тогава вие губите.
Обръщайте се към Господ, наречен Емануил. И в молбата си, всякога, когато се молите, гледайте да няма разделение. Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо напротив; но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода „защо да се обръщам към него", тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Македонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване.
към текста >>

20. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Пазете се от мислите на гордостта.
Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали. А вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса.
към текста >>

У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред.
„Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“
към текста >>

22. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Гордостта е една духовна болест.
В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Дух и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни, преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
към текста >>

Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите.
Обръщайте се към Господ, наречен Емануил. И в молбата си всякога, когато се молите, гледайте да няма разделение. Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване.
към текста >>

Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят.
В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат. Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят. Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите.
към текста >>

23. Писма до семейство Иларионови - 1908

Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност.
Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст.
към текста >>

24. 1920_7 Писма до семейство Иларионови

Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка.
Обична Еленке и Костадине, Получих вашите писма. Всичко в живота може да се върви по две направления - или приближаване, или отдалечаване от Господа. Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. И духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен. Г-Жа Мария Хараламбева, която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината.
към текста >>

25. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода.
Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола.
към текста >>

27. КАТЯ ГРИВА

По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището.
Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила.
към текста >>

28. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите.
" Царят му отговорил: "Знам, знам, за теб е цар само Христос". Този разговор съм го слушал лично от Лулчев, който обичаше да разказва такива неща, ако имаше подходящи слушатели. Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това?
към текста >>

29. ПАНЕВРИТМИЯ

Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
към текста >>

30. Съдържание

Гордост и смирение 255
Възпитание на децата 225 Добро и зло 228 Радост и скръб 234 Истина 241 Любов 244 Гордост и смирение 255 Страх и смелост 256 Младост и старост 260 Личен живот 266 Грешки и слабости 269 Тревоги 272
към текста >>

31. НОВОТО УЧЕНИЕ

Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността.
За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона "Око за око, зъб за зъб". Христос казва: "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата".
към текста >>

32. ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ
ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ Записки от беседите на Учителя Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо, първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи.
към текста >>

Гордостта е движение надолу.
Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъждани. Бог държи горделивците далеч от Себе Си, не че не иска да се разговаря с тях, но като неприготвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиняват големи пакости. Никога не се сравнявай с другите хора; не мисли, че си по-горе от тях. Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това да сте в едно общество на смирени и кротки хора. Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Всички болести се лекуват чрез смирение. Мнозина от вас повдигат себе си над другите. Сега направете точно обратно: дръжте високо в мисълта си своите братя, защото в тях живее възкръсналият Христос.
към текста >>

33. ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е.
Даже нещо повече: Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв.
към текста >>

Завистта и гордостта са брат и сестра.
Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Оня, когото е завладяла завистта, наслаждава се, когато гледа, че другите страдат. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях. После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе.
към текста >>

34. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството.
Записки от беседите на Учителя Грехопадението започва с месоядството. Животинските клетки носят смъртта в себе си. Грехът отдалечава човека от Бога. Грехът е сила в Природата, която демагнитизира атомите. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Човек трябва да схваща себе си като душа. Схваща ли се той като мъж или жена, то е слизане, деградация. Щом една душа мисли, че е жена или мъж, спира се нейната енергия. Злото не е в другите хора, то е у нас. По-голям враг от себе си човек няма.
към текста >>

35. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

При тази обстановка си спомням за следното изказване на Учителя при един случай, когато бях сам при Него: "Сега е време Германия да поиска мир от Русия, докато не е късно." Познавах гордостта и непреклонността на германците, казах на Учителя, че според мен германците няма да се съгласят на такова унижение - те първи да поискат мир и то от Русия, която те мразят и считат за долна раса.
Това беше доста преди Сталинградската операция. Минаха месеци, започна битката за Сталинград. След жестоки, небивали в историята сражения, германците бяха спрени, постепенно те бяха изтощени, неподкрепени с пресни сили; върху тях се изсипа огромна руска военна сила и техника, бяха обкръжени, а след това пленени. Явно беше, че Хитлер повече не можеше да разчита на успех с пълна и окончателна победа над Русия. Разбира се, че и руското превъзходство не беше още на онази висота, на която можеше да разчита за капитулация от страна на Германия. При тази обстановка си спомням за следното изказване на Учителя при един случай, когато бях сам при Него: "Сега е време Германия да поиска мир от Русия, докато не е късно." Познавах гордостта и непреклонността на германците, казах на Учителя, че според мен германците няма да се съгласят на такова унижение - те първи да поискат мир и то от Русия, която те мразят и считат за долна раса. Учителят каза: "Ако сега те не се съгласят и не поискат мир, по-късно те ще бъдат унижени още повече, отколкото са сега и ще трябва да искат мир при много по-унизителни за тях условия. Освен това, Германия ще бъде разделена тогава на две и то за дълго време." В тогавашната обстановка никой не можеше да си представи как ще се развият нещата след 1-2 години и че Германия ще бъде унизена до такава степен, че да се съгласи на безусловна капитулация, а освен това и да бъде разделена на две. Кой, защо и как ще дели Германия? Поражение - да, но разделение на Германия, това беше нещо съвсем непонятно за онова време.
към текста >>

Учи- телят седи намръщен, слуша и като свърши да говори брат Боян, Учителят вдигна глава и каза само едно изречение: "Гордостта предшества падението!
Предаваха тържества в Германия по случай победите на Хитлер - тържества помпозни, с възклицанията "хайл" на хиляди хора. Пропагандни тържества пред целия свят. Победа след победа - умориха се немците от победите. Учителят седи горе, не слиза да слуша радио, а брат Боян Боев знаеше немски и слуша. Идва при Учителя в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии. Учи- телят седи намръщен, слуша и като свърши да говори брат Боян, Учителят вдигна глава и каза само едно изречение: "Гордостта предшества падението! " Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. Оттогава на немците тръгна назад. Ние сме свидетели как завърши всичко това: падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и законът: "Гордостта предшества на погибелта и високоумството предшества на падението." (Притчи Соломонови, гл.
към текста >>

Ето и законът: "Гордостта предшества на погибелта и високоумството предшества на падението." (Притчи Соломонови, гл.
Учи- телят седи намръщен, слуша и като свърши да говори брат Боян, Учителят вдигна глава и каза само едно изречение: "Гордостта предшества падението! " Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. Оттогава на немците тръгна назад. Ние сме свидетели как завърши всичко това: падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и законът: "Гордостта предшества на погибелта и високоумството предшества на падението." (Притчи Соломонови, гл. 16, ст. 18) Борис Николов На въпроса, поставен от полковник Илия Младенов в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: "Учителю, нали бъдещето е ча славянската раса, а ето - германците превзеха Русия. Какво ще стане? ", Учителят отговорил: "Рекох, руснаците ще влязат в Германия и в Берлин ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия се стреснал от тия думи.
към текста >>

36. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА

При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите.
При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото. Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството. Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си. При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите. Тогава той схваща нещата разединено, в противоречие с Единния живот. Това води към упадък. Изобщо всяко състояние, което е в противоречие с Единния живот, води към израждане. Щом човек изправи своите отношения към Цялото, веднага ще се изменят и отношенията на външния свят към него. При Живот за Цялото Разумната Природа дава на човека изобилно своите блага, своите благословения.
към текста >>

37. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

В религиозните хора има една духовна гордост.
И ключовете на свещените истини са изгубени. Исус е взел ключовете на ада. Ключовете на черната магия ги държи Христос. По-рано можеше всекиго да турят в ада. Светът там по-рано е вмъквал своите жертви. В религиозните хора има една духовна гордост. В окултистите има една окултна гордост. Мистиците имат една мистична гордост. Докато я преодолее човек, това е една от най-големите мъчнотии. Грехът е останал в една такава форма. Трябва да го намериш и да се освободиш от него, за да не те спъва в бъдеще.
към текста >>

В окултистите има една окултна гордост.
Исус е взел ключовете на ада. Ключовете на черната магия ги държи Христос. По-рано можеше всекиго да турят в ада. Светът там по-рано е вмъквал своите жертви. В религиозните хора има една духовна гордост. В окултистите има една окултна гордост. Мистиците имат една мистична гордост. Докато я преодолее човек, това е една от най-големите мъчнотии. Грехът е останал в една такава форма. Трябва да го намериш и да се освободиш от него, за да не те спъва в бъдеще. Ясновидци има малко.
към текста >>

Мистиците имат една мистична гордост.
Ключовете на черната магия ги държи Христос. По-рано можеше всекиго да турят в ада. Светът там по-рано е вмъквал своите жертви. В религиозните хора има една духовна гордост. В окултистите има една окултна гордост. Мистиците имат една мистична гордост. Докато я преодолее човек, това е една от най-големите мъчнотии. Грехът е останал в една такава форма. Трябва да го намериш и да се освободиш от него, за да не те спъва в бъдеще. Ясновидци има малко. Че някои виждат формите в астралния свят, това е зрение малко по- надалеч от обикновеното.
към текста >>

38. ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА

Също гордостта, тщеславието и пр.
Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение.. Някой човек ви прави добро.
към текста >>

39. ШКОЛАТА

Гордостта е една духовна болест.
Затова вие трябва да се родите от Духа и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и при това да ги изпълни, още преди да ги изявите. Винаги, когато в човека дойде дух, внушаващ му желанието да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Смирението е нужно, защото хората, когато станат горделиви, скоро остаряват. Те не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме помежду си, това го иска Небето; да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението,то е долината на душата, където могат да цъфтят най-хубавите цветя. Там бликат най-хубавите извори, от които пътникът може да утоли своята жажда... Смирението е качество на душата, а мекушавостта произлиза от страха. Между смирение и мекушавост има разлика.
към текста >>

40. Втора част

Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво.
Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво. Проявява милосърдие, но само към себе си и към близките си. Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип. фарисеят има естетически вкус, но му липсва поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
към текста >>

Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря...
Не знаеш ли как да се обличаш, как да си сложиш връзката? " Днес и двамата и фарисеят, и митарят, имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, се подразбира, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той смирява горделивите, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря... Седем са стъпките, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първата стъпка, която трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Какво означава обръщане? Вие сега сте обърнати с гръб към Бога.
към текста >>

41. Четвърта част

Учителят обаче му казал: "Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи"...
В това е скрит дълбокият смисъл на стиха: "Да станете като малки деца"... Да бъдем малки деца означава да престанем да лъжем Бога... Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Щом ви ползват тези думи, и можете да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, а в духа... Не трябва да играем ролята на онзи Сократов ученик, който, за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със скъсани гащи. Учителят обаче му казал: "Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи"... Трябва да сме внимателни едни към други. Аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина и може да я проверите... Кажете си само: "Тази година искам да бъда малко Божествено дете." Бих желал всички българи да бъдат малки Божествени деца и всички европейски държави също. Тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.
към текста >>

42. Единадесета част

Христос най-напред възседна магаре, с което искаше да покаже, че трябва да подчини човешката гордост и тщеславието чрез своето слово и да ги впрегне на работа, и то велика работа...
Съгласен съм с него да не съдим. Но Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът", и добавя: "Идете и предайте тази Истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея да ме видят и да разговарят с мен." Днес ще ви припомня и друг факт от живота му: В Евангелието пише, че Той намерил едно осле и го възседнал. Защо Христос възседна ослето? Ослето е емблема на едно същество, което е горделиво и тщеславно. Христос най-напред възседна магаре, с което искаше да покаже, че трябва да подчини човешката гордост и тщеславието чрез своето слово и да ги впрегне на работа, и то велика работа... И казва Христос: "Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите." Ако нашето сърце не може да се трогне от страданията, през които преминава съвременното човечество; ако нашата мисъл не може да се развълнува от мислите, които го съсипват, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали и са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е, че той е еретик. А православната и католическата църква не са ли отцепници в светлината на еврейската църква? Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
към текста >>

43. Четиринадесета част

Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света.
Това не е лошо, но тази светлина скоро угасва. Тя бързо се явява и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам колко бързо се променят човешките чувства?... Когато влезе Божията любов у човека, той вече не се поддава на измама и лъжа. Религиозните хора понякога обичат да подражават, но подражанието не трябва да е само външно както това на Сократовия ученик, който, като видял, че учителят му бил много скромен в облеклото си, обул скъсани гащи и така се появил пред него. Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват. Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея. Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си.
към текста >>

44. 74. МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА

Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях.
74. МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА Господи Боже мой, Великий и Святий Учителю на всяка Любов и Мъдрост, на всяка Милост и Правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благий Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на човеците, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и озари ни с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички, да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие, да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни.
към текста >>

45. Ж. ПСАЛОМ 19

А още предопази раба Си от гордост да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14.
Съдбите Господни са истинни, купно и праведни. 10. Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на меден сот. 11. Слугата Ти още се и вразумява чрез тях, в опазването им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13. А още предопази раба Си от гордост да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление. 14. Думите на устата ми и преговарянето на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и Избавителю мой.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13386106491089