Търсене в текстове за 'Гордост'

От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години.
По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания. Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов. Държа този исторически документ, ръцете ми треперят, гласът ми заглъхва, очите ми се премрежват от сълзи. Запитвам Тодорчо, дали знае какво означава този документ, след като Учителят е взел последната длъжност в този протокол?
към текста >>

6. ІІІ.99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И ТЪРПЕНИЕТО

Магдалена се усмихва и с гордост заявява: „Знам, че съм канал на злото.
Когато дойде времето на Злото, Учителят се отдръпваше, за да премине вълната на Злото. След време идваше времето на Доброто и времето на Съзиданието. А това бе времето на Словото. Една сестра бе възмутена от дъното на душата си от поведението на Магдалена, че тя бе причината Учителят да не произнесе поредната си беседа в клас. Ядосана се приближава до Магдалена и й вика: „Учителят каза за тебе, че ти си канал и проводник на злото". Магдалена се усмихва и с гордост заявява: „Знам, че съм канал на злото. Но вие без мен не можете. Аз съм канал на злото, гдето вие го правите и след това аз трябва да го прекарвам през себе си. Моята служба е по-важна от вашата. Затова ще ме търпите и ще ме уважавате. Вижте как ме търпи и уважава Учителят".
към текста >>

7. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот.
Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия.
към текста >>

8. 6.19. Край на първото действие

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.
Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
към текста >>

Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

9. 6.21. Пътят на посвещението

Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта.
Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
към текста >>

10. 6.22. Голямото знание

Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие.
Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил.
към текста >>

11. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията.
към текста >>

Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер.
към текста >>

Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
към текста >>

Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма.
В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
към текста >>

Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията.
Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
към текста >>

Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението.
към текста >>

Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
към текста >>

12. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост.
Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя.
към текста >>

Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели.
Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание. Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели. Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека. А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество.
към текста >>

13. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н.
На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват. Твоят практически ум е силно развит. В обществото знаеш как да постъпваш. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, но само ще те накарат да я платиш, но ако не изпълниш, ще те накажат. Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н. Днешният морал е само формален. То не е морал. Те останалите гледат да бъдат само по форма чисти. Човек не трябва да се спира само на формите, а на духът, който преминава чрез тях и ги изпълня." Минаха години и ние трябваше да работим върху чистотата у себе си, онази чистота, която е свързана с чисти мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Това знание го имаше в Словото на Учителя, а ние чрез Него трябваше да се доберем до новият вътрешен морал на новия човек.
към текста >>

14. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Откъде беше дошла тази гордост не зная.
Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни.
към текста >>

Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря.
Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата.
към текста >>

А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие.
Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе.
към текста >>

Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение.
Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела".
към текста >>

Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела".
Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение.
към текста >>

15. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението".
Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак.
към текста >>

Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал? " Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично.
към текста >>

16. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им.
Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
към текста >>

Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи.
Да те обичат всички, да те обръщат внимание значи да бъдеш нещо по-особено, да изпъкнеш. Да иска някой да изпъкне - това е щестлавие. Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм? " „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето? Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни твари и небесни такива?
към текста >>

17. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна.
На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера. Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите. При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване.
към текста >>

18. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Те са били гордостта на България тогава и сега. 5.
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
към текста >>

19. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп.
към текста >>

20. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие. С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост. Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация.
към текста >>

21. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет".
Марийке, ти би ли могла да преподаваш уроци по музика на Паша? " Паша като чу това изведнъж се разтрепери и казва: „Учителю, нека сестра ми Аня да ми преподава, тя също е музикантка". Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите.
към текста >>

И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта.
Учителят се усмихва: „Добре". Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост.
към текста >>

А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта.
Аз стоя, слушам, наблюдавам, но мълча- бях си научила урока от преди. Паша беше горд дух и не искаше да взима от други хора нещо. А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края.
към текста >>

Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите.
А пък Савка по друг начин изразяваше тази гордост: „Аз бях първата, друг не може да ми даде съвет". Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието.
към текста >>

И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок.
Така тя смяташе и бяха много горди духове. И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си.
към текста >>

Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост.
И да се работи с тях трябваше да им се зачете гордостта. А аз бях точно против такава изява и точно такова състояние на изродила се гордост ми се даде, та ми се тикна в къщата и аз вече цели петдесет години се уча как да се справя с духа на гордостта. Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост.
към текста >>

„Гордостта предхожда падението".
Да не ви дава. Господ такъв урок та чрез него да се запознавате с гордостта на другите. И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници.
към текста >>

Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си.
И ако ви се даде урок да се справяте с гордостта на някой близък вам това е още по-труден урок. Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко.
към текста >>

Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост.
Но да се справяте със собствената си гордост е най-мъчната работа и не знам и не помня човек от Братството на Изгрева да се е справил със собствената си гордост. Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото.
към текста >>

Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев.
Който си беше горд, остана си горд до края. „Гордостта предхожда падението". Това го има и в Писанието. Много паднаха и се заличиха от лицето на Изгрева и то благодарение на гордостта си. Някои изчезнаха, но остана тяхната гордост. Този дух на гордостта често витаеше над главите ни на самият Изгрев. Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието.
към текста >>

А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола.
Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя.
Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието. А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в ярем и той подкара Пашината кола. Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>

22. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

ТОМ 6

По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него.
Толкова леко ми беше. И всичко беше толкова светло и красиво, че аз непрестанно бъбрех и бъбрех, възхищавайки се от всичко. Бях преобразена. Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо момиче, което познаваше брат ми. Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка? Добре, добре мойто момиче, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива. Той беше свободолюбив и не беше тесногръд. Освен това обичаше ме и от сърце ми желаеше именно това, което той като обикновен човек, въпреки всичката му обич и желание не можеше да ми даде - да бъда радостна и щастлива. Сам той се развесели.
към текста >>

23. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 6

Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост.
Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул.
към текста >>

Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост.
След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме. Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той.
към текста >>

„Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме. Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той. Сочеха ни с Интерес. „Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
към текста >>

24. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Гордостта кара хората да растат нагоре.
И сега това, което се дава сега се пише. Водата като тръгне от извора, тя ще си намери пътя. Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват. Страхът движи хората. Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко. Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си характер, още не са се индивидуализирали. Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен.
към текста >>

25. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите.
Но присъствуват, гледат, слушат, започват да проучват и да се досещат. А Учителят е Този, Великият, Знаещият, Който дава и е готов да даде здраве, знание и утеха на всеки, който поиска, и който не поиска, но едно нещо Учителят не знае. Той не знае да каже: "Направи! Дай! " При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва. Първият сняг е навалял. Красотата на гората, на поляната е неописуема. Но нали трябва да се приютим някъде на топло? Тръгваме от града двете сестри - Мара и аз, Теофана - пристигаме на Изгрева и се отбиваме първо в нашата хижа.
към текста >>

26. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5.
Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън? 3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла. 9.
към текста >>

От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11.
А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред. 10. Сега? - Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес. От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца. 12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.
към текста >>

27. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или щестлавие.
за брат Любомир Лулчев: "В Братството повечето от половината и почти всички бяха врагове не на Учителя, а на себе си, на своето развитие, защото не слушаха и не изпълняваха съветите Му. Брат Лулчев беше с мощен дух, силна интуиция и владееше природните сили и умело си служеше с тях. Той беше свързан с Мория, който отговаря на планетата Сатурн. Не беше благ като Учителя и помиташе враговете си със силната мисъл, която притежаваше. Той беше най-интелигентния по окултизъм и официалната наука в Братството. На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или щестлавие. Него са забелязали приятелите. Лулчев обичаше да владее и командва душите и да ги ограничава. Много го избягваха. Имаше приятели, които и след заминаването му не смееха да произнесат името му. Той позна Учителя, Бога, преди заминаването си изпълни точно Неговата Воля.
към текста >>

28. РУЖА КИСЬОВА

1. ХЕНРИХ СПОУСТА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града.
Допринесъл е не малко за напредъка и успеха на музикалното образование в България. Той бе добре известен на всички стари музикални деятели като професор Петко Стайнов, професор Атанас Гърдев и професор Никола Атанасов. В семейството ни се разказваше един интересен случай за дядо ми, че когато е бил в Стара Загора чул духова музика, която свирела по улицата маршове. Това е бил ученическият оркестър на местната гимназия. Тогава всяка гимназия имаше духов оркестър наброяващ 20-30 човека. Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града. Дядо ми излязъл по чехли на улицата, спрял ги и казал възмутено: "Вие свирите фалшиво! " Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър.
към текста >>

29. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това.
А бяхме само на 22 години когато за първи път отидохме на Изгрева. Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци. Редовно бяхме на лекции и беседи. Ангел Иванов започна да пише и написа една книга и Сава Калименов я отпечати в Севлиево в печатницата си. Казваше се "Проблясъци" и беше една чудесна книга. Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това. Върна се към месоядството и на 33 години след остра простуда и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина. Значи онзи възел, който Лулчев бе видял на ръката му се сбъдна след 10 години. Но той му спомена, че има условия и че има възможност да го прескочи, но той се отклони от поетия път към Братството и изпадна в едно дисхармонично състояние, което го отвлече. Нали така назовах разказа си: "Хармония и дисхармония". На земята човек преминава и през двете състояния.
към текста >>

30. 4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА

Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно.
Той искаше да играя и в оперета, която тогава ненавиждах, защото бях ангажиран като оперен артист и не исках да ставам оперетен. След като той не отстъпваше, аз си подадох оставката и се прибрах в София. В Софийската опера нямаше място за бари-тон и известно време изчаквах. Бях много упорит. В Русе остана колегата ми Кирил Кръстев, който изнемогваше да пее баритоновия репертоар. Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно. Много месеци моето място там беше вакантно. С удоволствие разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски. През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с.
към текста >>

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света.
Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.! Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи.
към текста >>

32. 44. БОЯН БОЕВ

ТОМ 9

Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе не беше, за гордост и за това, дума да не става.
Трябва да си спретнат, трябва така да имаш вид". Даже виж колко съм била права да говоря. Аз къде съм по-малка от него, ама въпреки това съм правила тия работи. Ама защото го смята че трябва да го направя, нали и той не ми се сърдеше. „Добре, добре, ще те послушам". Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе не беше, за гордост и за това, дума да не става. Виж сега, за Боев знам това. Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства. В Скопие, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев. И оттам им е приятелството. И брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е работил там.
към текста >>

33. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост.
Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса, техният ум е насочен в науката, да изучава (науката да изучават) отношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква „S" означава безконечност. Следователно, от окултно гледище вие може да изучавате „науката" да примирите противоречията в живота, силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещения егоизъм. За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост. У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно, аз разделям хората на две категории: Едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас, а другите, които търсят да примирят противоречията, или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окулната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си".
към текста >>

У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест.
Когато пък в англосаксонската раса, техният ум е насочен в науката, да изучава (науката да изучават) отношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква „S" означава безконечност. Следователно, от окултно гледище вие може да изучавате „науката" да примирите противоречията в живота, силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещения егоизъм. За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост. У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно, аз разделям хората на две категории: Едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас, а другите, които търсят да примирят противоречията, или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окулната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си". Това сте чували, нали?
към текста >>

34. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква.
Беседата е държана на 9 февруари 1919 г. в София. В беседата „Вечно подмладяване" на стр. 81 и част от 82 се казва: „Кой създава добрите и лошите условия. " Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата. Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква. " „ Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да не натиска сърцето. " Да се прочете цялата 95 стр., като се почне от 94 стр.
към текста >>

35. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

обещаващ да стане един ден добър гражданин, силен в своите знания и така да бъде за гордост на Братството.
братският съвет разгледа въпроса за определяне кандидат-стипендиантна фонда „Даровити младежи" при Братството. На първо място одобрихме представеният от Айтоското братство кандидат, брата Христо Карабаджаков. на когото от началото на идната учебна година ще се отпускат месечно по лв. 6000/шест хиляди/ от средствата на фонда. Братският съвет, като изпълнител на правилника на фонда, поздравлява братята и сестрите от град Айтос и от селата, в които има братски кръжоци, че от тяхната среда излиза един млад брат. обещаващ да стане един ден добър гражданин, силен в своите знания и така да бъде за гордост на Братството. Пожелаваме и на Вас лично добро здраве, за да доживеете и се радвате на зъвършване науките на брата Христо. Приемете сърдечни поздрави от братята в съвета. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: Жечо Панайотов
към текста >>

36. 18 - 3. ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ПЕЧАТ НА КНИЖКАТА „ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

То води към гордост, а /от там/ към провал.
При друго издание ще се поучиш от грешките, ще бъдем по-осторожни, да не ги допуснем. Книгата излезе от печат само благодарение на твоята голяма амбициозност и упоритост. Много труд и напрежение ти създаде тази книга, но ти нищо не губиш. Натрупваш опит, който ще ти бъде много полезен при следващата книга или издание. Във всеки човек има едно чувство или желание да подчертае своето „аз", от което трябва да се пазим. То води към гордост, а /от там/ към провал. Да се радваме на всички, които са ни помогнали и биха ни помагали и занапред, ако проявим достатъчно уважение към тях. Аз дадох основния материал, ти добави материали и от други автори по моя изрична поръка. И добре направи, че ме послуша и оформи материала в един почти завършен вид. Така ние се предпазихме от завистта на някои хора и добре стана така. За пласиране на книгата: разграбиха се 25 екземпляра, които носех.
към текста >>

37. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

С гордостта нищо не печелиш, а кога дойде тук (зад гроба), ще види какво значи гордостта.
А тоя случай? Чрез пишущ медиум се яви Киранка, която поздрави и моли да поздравим домашните й, като им кажем по-добри съвети да дават на децата, за да не бъдат в мъки, както аз съм била една година и 40 дни. Съветва медиума да се опрости с Б., защото не е добре да се сърдят. На А. каза да бъде с по-добро сърце. С гордостта нищо не печелиш, а кога дойде тук (зад гроба), ще види какво значи гордостта. - На що отдавате тия добри поуки? Могат бясовете тъй мило да съветват за добро? На 19 ноември спящият медиум Ю. Вижда светъл дух - старец - който го изобличава за грехозете му. Кани го да се помоли.
към текста >>

38. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив.
Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив. Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам." Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час. Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей. Накрая знаменосецът Антон Марченко забива последния гвоздей.
към текста >>

39. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града.
Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д. Тодоров (стр. 1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг.
към текста >>

40. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи".
Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията. Обаче трудностите продължавали и се увеличавали. Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община. За подпомагане и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина. Обаче главният приходен източник - владищината, постъпвала много нередовно и това разстройвало сметките на общината и спъвало нейните инициативи. За цялата 1867/68 г. архимандрит Панарет успял да събере от цялата епархия - от Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, всичко само кръгло 25 000 гроша, броени от него през септември 1868 г.
към текста >>

41. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Пазете се от мислите на гордостта.
Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така. Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център. Например направете един такъв опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас няма да е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са, знай, че ти сам не може да бъдеш спасен; а когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти покрай тях си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с която сме го вързали, и вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение за всинца.
към текста >>

Много пъти у вас ще се роди тщеславие и гордост, от това ще се яви състезание: ще искате всеки да излезе най-напред.
Не се дразнете един друг. А ако някой от вас иска да каже нещо на другиго, нека му каже в очите, ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога, откровени, чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно, дори и когато ви дялат, да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та, ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си върху вас. Много пъти у вас ще се роди тщеславие и гордост, от това ще се яви състезание: ще искате всеки да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всички ще излезвате напред, защото всякой един от вас ще станете опорна точка, о която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с целия свят, свят на духовете, и тогава ще сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, та да му се не даде стократно." Бог ще ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и работата си.
към текста >>

42. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Гордост и лицемерие, притворство.
(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.) Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването. Принудително не можеш да бъдеш добродетелен. Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство. В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател. Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.
към текста >>

43. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Гордостта е една духовна болест.
Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
към текста >>

44. IV.19 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите.
Лявата страна е любовта, а дясната страна е мъдростта. Духовете слизат от лявата страна, а се възкачват от дясната страна. Тези, които воюват, ако бъдат внимателни, ще получат благословение. Но ако изгубите силата си, тогава ще изпаднете. Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте. Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България. И сега той работи за България.
към текста >>

45. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Силният човек трябва винаги да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат Гордостта е болезнено състояние на духовния свят, а смирението е Сега нека захванем с нищите духом, което значи силни духом.
В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него. Силният човек трябва винаги да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат Гордостта е болезнено състояние на духовния свят, а смирението е Сега нека захванем с нищите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната и душата. А тия желания щом влязат у вас, Духът ще ги асимилира у вас и след това настъпва реализиране на доброто желание от самите вас. Да любим врага си, значи да не запазим лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете, може да се подраздели, както следва. (Виж чертежа|.
към текста >>

46. НАРЯДИ за 1914 година

С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си.
Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане. Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав, но той събира и чупи слънчевите лъчи, без да ги умножава.
към текста >>

47. VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ

Носете с чест и гордост името „българи" и бъдете достойни ученици на Учителя.
Тука грешка има и сестра Анина Бертоли, която беше италианка и не обичаше българите, беше си патила от някои от тях. И тя не пожела да предаде този материал в „български ръце", а го предаде на чужденци, да правят каквото си искат и то без разрешение. Гордейте се, че сте българи и пазете неоценимото богатство от беседи, които Великият Учител ни остави в наследство. Пазете се от предатели и мошеници, особено от „интернационални бандити". Стойте на поста си будни и не се продавайте за пари, богатства и др. Носете с чест и гордост името „българи" и бъдете достойни ученици на Учителя. На Рила Никол ми каза с голям яд: „Ти пишеш, пишеш." А аз й отговорих: „Да, пиша! Защо се плашите? Аз пиша Истината." Та, голям е страхът от Истината. Но тя излезе наяве. А сега вие се борете, заедно с вашия Председател, да си приберете архива от франция и най-вече този филм, който ви е много важен, за да няма бъдещи промени в Паневритмията.
към текста >>

48. Наряди за 1930 г.

Но Бог не обича невежеството, гордостта.
Целият ни живот е изпълнен със съмнения, колебания, отчаяния; най-малките работи ни отчайват. Значи любовта ви не е силна още. Тази любов трябва да бъде така силна, както е силна у тези синове на Виделината. Някой казва: „Аз любя Господа." Ти може да Го любиш, но си невежа. Трябва да обичаш Бога, защото Бог ни обича. Но Бог не обича невежеството, гордостта. Гордостта е едно отклонение от правилното развитие на човешката душа. Ние не сме и за слабите характери, които лесно могат да се отклонят. Ако искат да ни откупят, целият свят да ни дадат, ние ще кажем: „Не." Ние предпочитаме да бъдем облечени в дрипи, отколкото да бъдем подкупени. Ние трябва да работим за своето освобождение. Когато дойдат Синовете на Светлината, вие ще бъдете в една среда, гдето всички ще ви обичат.
към текста >>

Гордостта е едно отклонение от правилното развитие на човешката душа.
Значи любовта ви не е силна още. Тази любов трябва да бъде така силна, както е силна у тези синове на Виделината. Някой казва: „Аз любя Господа." Ти може да Го любиш, но си невежа. Трябва да обичаш Бога, защото Бог ни обича. Но Бог не обича невежеството, гордостта. Гордостта е едно отклонение от правилното развитие на човешката душа. Ние не сме и за слабите характери, които лесно могат да се отклонят. Ако искат да ни откупят, целият свят да ни дадат, ние ще кажем: „Не." Ние предпочитаме да бъдем облечени в дрипи, отколкото да бъдем подкупени. Ние трябва да работим за своето освобождение. Когато дойдат Синовете на Светлината, вие ще бъдете в една среда, гдето всички ще ви обичат. Ще бъдете в небето, в рая.
към текста >>

49. Наряди за 1945 г.

След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот.
Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г.
към текста >>

50. Наряди за 1948 г.

Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда.
С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 август 1948 г. Изгрев-София 5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи. Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави. Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият характер, а човек с изработен характер е носител на новото. В него се формира човекът на шестата светеща раса, която ще донесе истинския мир и благоденствие на земята.
към текста >>

51. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители.
Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.“ И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу.
към текста >>

Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло.
А вие как ги възпитавате? Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.“ И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея.
към текста >>

52. 10. МАЛЪК РАЗБОР

„Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта.
“ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията.
към текста >>

53. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай.
Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна.Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат. Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението.
към текста >>

54. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е.
Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш.
към текста >>

55. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога.
Чете притчата, която всички знаят. - Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен.
към текста >>

56. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство.
За да може човек да работи, първо той трябва да познава себе си основно и всестранно. Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние. Тогава човек мисли право, а постъпва зле. У хората има известни архаически наклонности, изостанали и наследени от раси, които са живели преди сегашната и само малко нещо е достатъчно, за да се пробуди известен атавизъм. Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство. То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият смята, че каквото той каже, това трябва да стане. Човекът на самоуважението не налага своето разбиране. Той казва: „Това е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате." Той дава право на всеки човек.
към текста >>

То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние.
Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние. Тогава човек мисли право, а постъпва зле. У хората има известни архаически наклонности, изостанали и наследени от раси, които са живели преди сегашната и само малко нещо е достатъчно, за да се пробуди известен атавизъм. Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство. То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият смята, че каквото той каже, това трябва да стане. Човекът на самоуважението не налага своето разбиране. Той казва: „Това е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате." Той дава право на всеки човек. Честолюбивите хора са много мнителни и докачливи.
към текста >>

57. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

Това беше гордостта му.
Да обичаш един човек и да не си доволен, защото аз не видях заплата. Не че не даваше нищо, обаче първо там, да се погасява ипотеката и като остане - тука. А тука е сигурно, защото Гена работи. Ходим по екскурзия, имаме гости, обичаме се, летим. Той винаги гледаше да бъда добре облечена, да ме покаже пред хората. Това беше гордостта му. Понеже той беше пък с качества духовни, високи, аз също така го ценях, но тази вражда помежду ни си остана. В.К.: Вие не можахте ли да се освободите от тази къща? Г.П.: Сега, наследници на къщата са четирима души. И лекарят Ванчо, а пардон, третият, след Велизар - Личо, офицерът, иска да си вземе дела от къщата, защото той има три деца и Велизар прави заем, и от мен направи заем 20 хиляди лева да плати на брата си и да остане къщата. Личо да няма дял в тази къща.
към текста >>

58. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Просто му бях гордост и радост на моя баща.
Сега татко се помина, а в туй време, когато той през Европейската война е на фронта, 1916 година, аз съм в Търново в прогимназията. В прогимназията съм с една Стойка Цонева. Тя май че от Мердене ли беше, от Минде ли беше, някои търновски села, а бащата вдовец и на войската с моят баща другари, един до друг. Оня си идва в отпуска и дъщеря му разказвала, че сме другарки, на един чин сядахме, но колко силна ученичка съм била. И когато казва това на баща ми, баща ми, както е бил в болницата, разбирате ли, имахме и портрет, аз го махнах, да нямам такива образи, почувствувал се излекуван, че дъщеря му е такава и такава. Просто му бях гордост и радост на моя баща. Другите бяха чудесни деца, аз имах сестра красавица, но красотата на жената е беда. Преследват я младежи, бързо се жени, настъпват неприятности и т.н. Другата след мен беше също така много красива, тя по-късно се ожени, но разсъдливото му дете бях аз. А брат ми, който беше също така много умен, чудесен човек, но беше много по-малък от мен. За нея възраст, 9 години по-младо значи много нещо е това.
към текста >>

Бях му гордост на моя баща.
Г.П.: Гимназия, 7 и 8 клас, гимназия имаше до 8-ми клас. В.К.: Гимназия беше до 8-ми клас. Значи остава ви още един клас. Г.П.: Един клас, последният ми остава. Но той се помина 1922 година, аз си постъпих в гимназия, не ми попречи, та последният клас, 1923 година го свърших. Бях му гордост на моя баща. Преди това аз свърших прогимназия пак в Търново, Изобщо учех в Търново, само 6 и 7-ми клас в Русе. Свърших значи цялата прогимназия и първи гимназиален клас в Търново, взех 2-ри гимназиален клас или пети по брой във ваканцията. Значи за една година два класа взех и в шести клас вече отидох в Русе. Е, че кое дете го е правило? То му беше на баща ми гордост.
към текста >>

То му беше на баща ми гордост.
Бях му гордост на моя баща. Преди това аз свърших прогимназия пак в Търново, Изобщо учех в Търново, само 6 и 7-ми клас в Русе. Свърших значи цялата прогимназия и първи гимназиален клас в Търново, взех 2-ри гимназиален клас или пети по брой във ваканцията. Значи за една година два класа взех и в шести клас вече отидох в Русе. Е, че кое дете го е правило? То му беше на баща ми гордост. Когато учителят по математика, Палазов се казваше, преподаваше математика, той преподаваше новия урок чрез мен. Ще ме извади на дъската. Това така, така направи го, ей така и един ден той среща баща ми. А баща ми наред с всичко друго е бил и много добър войник, и е получил военна степен някаква. Не ги разбирам, тез неща не ги разбирам, а в туй време правят и школи, набори, за неслужили.
към текста >>

59. 9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Милка Говедева

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост.
" Тогава се чудих как е възможно ние да бъдем същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа, а сега сме на Изгрева при нозете на Учителя. Но сега се убедих в правотата на думите на Учителя. Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан. Дори ми дадоха документ и диплома и аз с него станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се наричам Хаджи Милка Говедева. Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа. Кой хвърли този камък? Човешка ръка ми го върна. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо.
към текста >>

60. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Магдалина Стефанова Григорова

Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2.
Все пак това е нещо, макар и малко. Една малка признателност. Дори е много в този етап от времето и от историята на човечеството. Накая ще цитирам какво казва Учителят за еврейския народ: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в страната Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан като страна не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2. ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО ДО ЕВРЕЙСКИЯ ВЕСТНИК До господин Главен редактор: Самуел Франсез До господин Редактор: Алберт Авдала На вестник „Еврейски вести" Бул. „Ал. Стамболийски" 50 София 1303 Уважаеми господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г. Статията е озаглавена „В София пристигат директорът на Израелският Държавен архив", подписана от г-н Алберт Авдала. Запознах се със статията и разбрах, че г-н Мосек, български евреин, е дошъл в София, за да проучава архивите в България и да търси доказателства в тях, за да се открие кой е онзи, който спаси българските евреи от концлагерите на фашизма. Това начинание е похвално, усърдията също, но тайната за спасяването на българските евреи не е тайна, а една истина, която се знае от много хора, които са участвували в този исторически момент.
към текста >>

61. 25. ГОРДОСТТА

25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев.
25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев. Сестра Олга Славчева - любимата поетеса на братството, веднъж в присъствието на брат Лазар казала на Учителя: „Учителю, какво пък толкова се перчи Лазар Опев с това, че и той пише стихове. На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение. И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото.
към текста >>

Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход.
25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев. Сестра Олга Славчева - любимата поетеса на братството, веднъж в присъствието на брат Лазар казала на Учителя: „Учителю, какво пък толкова се перчи Лазар Опев с това, че и той пише стихове. На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение. И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото. Сега какво ще ми препоръчате да изучавам друго? " Учителят го измерил с поглед от глава до пети и му казал: „Ами щом си изучил правото, нищо друго не ти остава, освен да изучаваш кривото." Братът навел глава. И тук една гордост е била сломена само с едно изречение, казано от Учителя.
към текста >>

Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото.
25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев. Сестра Олга Славчева - любимата поетеса на братството, веднъж в присъствието на брат Лазар казала на Учителя: „Учителю, какво пък толкова се перчи Лазар Опев с това, че и той пише стихове. На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение. И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото. Сега какво ще ми препоръчате да изучавам друго? " Учителят го измерил с поглед от глава до пети и му казал: „Ами щом си изучил правото, нищо друго не ти остава, освен да изучаваш кривото." Братът навел глава. И тук една гордост е била сломена само с едно изречение, казано от Учителя.
към текста >>

И тук една гордост е била сломена само с едно изречение, казано от Учителя.
И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото. Сега какво ще ми препоръчате да изучавам друго? " Учителят го измерил с поглед от глава до пети и му казал: „Ами щом си изучил правото, нищо друго не ти остава, освен да изучаваш кривото." Братът навел глава. И тук една гордост е била сломена само с едно изречение, казано от Учителя.
към текста >>

62. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300

Савка Керемидчиева

И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа.
Има един естествен, правилен начин на мислене. Смирение. 1292 За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда, и в най-лошите хора има моменти, когато се пробужда туй възвишеното, благородното - то е Божественото. То работи и показва пътя, по който трябва да вървите. Човек трябва да има абсолютно смирение. И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабите. Великата наука. 1293 В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-бедните условия, при които живея, да може да ги използувам. Това е великата наука, за която сме изпратени на земята - Служение на Бога. Да вършиш Неговата воля.
към текста >>

63. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

Червения мак- гордост, високомерие Теменуга- спомен.
Момина сълза - нежност. Мирт- чиста любов. Нарцис- вярност. Бял каламфир- мир, спокойствие. Маслина- мир, спокойствие. Червения мак- гордост, високомерие Теменуга- спомен. (трицветна) Зеленика- вечно приятелство. Иглика- надежда. Лютиче- нетърпение. Резеда- кротост, доброта. Роза- живот, преснота.
към текста >>

64. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна.
Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане. Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели.
към текста >>

65. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Гордостта то е само проявление на едно чувство.
На тревата е тъй приятно да седнем отгоре й, както едно дете кога седне на скута на майка си, как й е приятно. Те са новите мисли, които трябва да ги храните. Така трябва да работите за в бъдеще. Природата има и други сили, които са зле разположени спрямо човека и гледат само да заспи. Което знаеш е добре, а което не знаеш е зле. Гордостта то е само проявление на едно чувство. Гурелив човек и горделив човек е все едно и също. Направете си вие едно училище, жени и мъже, надпреварвайте се в добродетел. Сегашният морал, той не търпи никаква критика. Съвършеният закон е, като е там брат ти, той да ти даде. Да не си позволяваш сам да си взимаш, да не се съблазни пък той.
към текста >>

66. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

А гордостта - в менталното поле.
Това са все символи. И като го преведете в езика на Библията, ще имате едно обяснение. Прочетете 22 глава от Притчите. Смирение на какво е контраст? Гневът е една болест (болезнено състояние), което съществува в астралното поле, тя не е физическа болест. А гордостта - в менталното поле. Противоположението на гнева какво е? - Въздържание, търпение. У кроткия имате работа. Когато се яви гнева, той прави налягане и като усещаш налягане - почнат устата да се мърдат, а ти трябва да издържаш, че да не излезе от мускулите навънка, щото и гневът е потребен. Всяко нещо, което се случва в живота е потребно и трябва да се използува.
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят: Това са хора с духовна гордост - ще ги сринат, търпение трябва.
Това приятелите могат да сторят, но аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всекиго трябва датърпя и да приемам. Търпение трябва и на вас, и очаквание - всичко ще се поправи. Ако са навън пръснати, добре е, но като са вси в „66"! Идващите хора за среща с Учителя срещат тях и какви са първите им впечатления за нашето учение, и какви са хората ни...? Учителят: Това са хора с духовна гордост - ще ги сринат, търпение трябва. Раздавате си имотите, ще раздадеш всичко, това е добре, но гладът ще дойде. С него как ще се разправим! Има вътрешни нужди. Раздаванието, то има вътрешно значение, което те не разбират. По въпроса за трудовия час - има за сега резултати.
към текста >>

68. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Такива хвърчила правеха всички момчета от нашата улица, пускахме ги да хвърчат нагоре; който имаше най-много канап, хвърчилото му стигаше по-голяма височина, а това беше нашата момчешка гордост през лятото.
Дойдеше ли време за пране, ние с брат ми бяхме длъжни да напълним един голям казан, с около двадесет литра вода, както и други съдове с вода за пиене. Напълвахме на чешмата един котел от десет литра, който нанизвахме на кобилица и така, аз отпред, брат ми отзад - занасяхме водата до дома. Така няколко пъти, докато напълним съдовете. Като подарък получавахме от майка ни един „гологан" / тогавашна монета от 20 стотинки/. Така спечеленото богатство използвахме да купим канап за пускане на хвърчила. Такива хвърчила правеха всички момчета от нашата улица, пускахме ги да хвърчат нагоре; който имаше най-много канап, хвърчилото му стигаше по-голяма височина, а това беше нашата момчешка гордост през лятото. Дойдеше ли зимата, падне ли сняг, излизахме на пързалките. До нас имаше една височника, наречена „боклучката"; От тази височинка се спускахме с шейни, получаваше се известна бързина, а това състояние е много приятно за всички момчетии. Не липсваха падания, приятно търкаляне из снега, пак ставай, тичай - до насита. В Карнобат правеха и едни по-особени шейни, високи като столче - около 20 сантиметра; може би чрез тях имаше друго удоволствие, наричаха тези шейни „казак". Искам да подчертая, че на нас децата, баща ни никога не ни даваше пари за харчене, да си купуваме закуски или сладки за училище.
към текста >>

69. 30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА

30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА Учителят всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато й да била работа на Изгрева, братска работа, се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на нисшата човешка природа.
30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА Учителят всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато й да била работа на Изгрева, братска работа, се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на нисшата човешка природа. Стана нужда да се постави дюшеме от борови дъски в трапезарията, където се хранехме. За тази задача се заехме с един майстор строител и аз като негов помощник. Този майстор Колю живееше в покрайнините на Изгрева и минаваше уж за наш съмишленик. Вземах материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, не беше дошъл, пък и незнаех дали ще дойде въобще, беше като човек малко хлабав по характер. По онези години, аз имах голяма похватност от сръчност и умения.
към текста >>

70. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се слее в общата маса от братя и сестри.
" Този път Фердинанд го послушал. Тези данни ми ги разказа Иван Радославов, който бе историк и който още в първите години е последовател на Учителя. Любомир Лулчев живееше в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева, скромно като пенсионер. Явно беше, че от връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди - беше човек с достойнство. Той седеше някак по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се слее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си, групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите с царя, по всяка вероятност не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно да се посъветва и сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове, по-късно чух един път в клас по този повод Учителят да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно". Това е оценката на Учителя за срещите на Любомир Лулчев с цар Борис II! и неговите разговори помежду им.
към текста >>

71. 89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода.
Народът посрещна тази мила и симпатична двойка с една рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време, в Англия са на власт консерваторите, с министър председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можеше да се примири, че младият крал наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да се ожени за една жена от народа. Правителството му поставя ултиматум или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуар Осмий с презрение отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертвува всичко това, заради любовта. Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за Боговете, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка. Обръщайки се към своя народ, при подписването на Акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
към текста >>

72. 9. САТУРН

„Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог.
Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние. Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични.
към текста >>

73. 23. НЕПТУН

Учителят казва: „Гордостта предхожда падението".
Да не бъде там, където ще се строполи тази ваза да му счупи таза и краката. В.К. Сега, ние тука разглеждаме за планетата Нептун. Н.Д. Става човек играчка на изостанали духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Това е вярно. И тази статия в историята, която съм написал, там логоса на планетата Земя, ясно подчертавам този техен стремеж да раздухват честолюбието, както този брат. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това ми го каза Учителят при един случай с Хитлер, когато беше в своето величие през 1941 г., тогаз „Гордостта предхожда падението" Защото се беше надигнал, то Германия, Германия над всичко. В.К. Той ти го разказа във връзка с какво? Н.Д. Във връзка със събитията по онуй време, Хитлер и т.н. В.К. Сега, тука говорихме за планетата Нептун, какви влияния дава върху човека и примирите, които бяха казани, че е един ключ за отваряне на пряк начин със заминалите души от отвъдния свят. Изобщо има ли положителни страни Нептун?
към текста >>

Това ми го каза Учителят при един случай с Хитлер, когато беше в своето величие през 1941 г., тогаз „Гордостта предхожда падението" Защото се беше надигнал, то Германия, Германия над всичко. В.К.
Сега, ние тука разглеждаме за планетата Нептун. Н.Д. Става човек играчка на изостанали духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Това е вярно. И тази статия в историята, която съм написал, там логоса на планетата Земя, ясно подчертавам този техен стремеж да раздухват честолюбието, както този брат. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това ми го каза Учителят при един случай с Хитлер, когато беше в своето величие през 1941 г., тогаз „Гордостта предхожда падението" Защото се беше надигнал, то Германия, Германия над всичко. В.К. Той ти го разказа във връзка с какво? Н.Д. Във връзка със събитията по онуй време, Хитлер и т.н. В.К. Сега, тука говорихме за планетата Нептун, какви влияния дава върху човека и примирите, които бяха казани, че е един ключ за отваряне на пряк начин със заминалите души от отвъдния свят. Изобщо има ли положителни страни Нептун? Н.Д. Има много положителни страни.
към текста >>

И много пъти, когато някой каже „Духът ми каза", аз с голямо съмнение се отнасям към туй казано от този дух, защото ти като усетиш, че някой ти го казва, че някой се пъчи, че имат връзка с духовете и с една подострена гордост „Духът ми каза това и това".
Изобщо има ли положителни страни Нептун? Н.Д. Има много положителни страни. Ако наистина тези центрове са развити в горния дял на мозъка, идват разумни същества и напътват човека по най-правия път. Обаче, те са толкова велики майстори, тези, че ти няма да разбереш, че някой ти е дошъл да ти каже, а че като че ли ти си го измислил, тъй да се каже и тръгваш по тази своя светла, хубава мисъл. Изобщо разумните същества правят контакт с човека, но те го правят така добре, тъй неусетно, че не можеш да разбереш, че някой друг е дошъл да ти каже. И много пъти, когато някой каже „Духът ми каза", аз с голямо съмнение се отнасям към туй казано от този дух, защото ти като усетиш, че някой ти го казва, че някой се пъчи, че имат връзка с духовете и с една подострена гордост „Духът ми каза това и това". Аз с голямо съмнение поставям тяхното казано, защото тези разумни същества, вярно, че казват на човека, но те го казват така майсторски, внимателно, че няма да усетят, че някой друг ти го казва. Туй е моето впечатление и разбиране за контакта на хората с висшите духове. А защо е така? В човешкият мозък силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области.
към текста >>

Учителят казва: „Гордостта предхожда падението".
А защо е така? В човешкият мозък силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области. Долавяне на нови полезни идеи, те в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласнат в една гибелна за него посока. Става играчка на изостаналите духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това го казва Учителя Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немския говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове. И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.
към текста >>

74. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост.
Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее", казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането, и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва завинаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любовта е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта.
към текста >>

75. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.
От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
към текста >>

76. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Иван Толев

Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта.
Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си". Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса? " Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си.
към текста >>

77. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp.
към текста >>

78. 1923 година

17) Гордостта е болест в менталното поле, не във физическото поле.
Неделимите числа са устойчиви. 14) Излишък и недостатък* природата не търпи. Природата не търпи застой и от това се поражда болестта. 15) Майката е добродетелна, бащата - умен. 16) Растенето е процес. 17) Гордостта е болест в менталното поле, не във физическото поле. Слушайте Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота." На 20 януари сутринта потеглихме за Шумен, за да защищавам зара; мама фискално дело заради съставен акт за вино. Стигнах в града в 12 1/2 ч на обед. Отидох у Коля Събев.
към текста >>

Тщеславието и гордостта да се заличат у нас.
Като отивахме, из пътя се настигнахме с други сестри. Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе студен вятърът, беше облачно, така че нема изгрев отначало, а после изгря. След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша.
към текста >>

Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното.
боеприпаси. (Бел. М.И.) ще претърпят крахове големи и изтребления, и тогава ще се създаде великата Божествена религия на земята. Божествената [религия] на любовта. Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителят казва: Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване. Вечерта си потеглихме от Варна в 9 ч и през нощта в 1 ч Боздуганов изнесе на Шуменската гара цигулката на брата Никола Мисирджиев. 2.IV.1923. Сняг валеше, като слязохме от трена. Снегът повреди цъфналите зарзали и сливи във Варненско и по нашите места. Сутринта направихме молитвата и упражненията вкъщи.
към текста >>

79. 1929 година - продължение

Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове.
Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе. И този поп, млад гордьо, говори надуто, иска да изпъкне, като млад интелигент, изпъкващ дърдорко, обича да говори, но не толкова насаме, отколкото на всеослушание, пред хора иска да говори, за да оценят хората, и като говори пред тях, не оставя от да ги запита: „Ама не е ли тъй, както говоря? " Разделихме се, като аз му казах, че все ще се срещнем и ще говорим, а той си и каза, че трябва да има и слушатели. Но мъка изпитвах, че го не срязах още при първите му думи, какво, че започва с критика, с думите, какво че Господин Дънов бил развален елемент. Даже аз долових, че той си служи с лъжа.
към текста >>

80. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния.
В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол.
към текста >>

81. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Любов, милосърдие, кротост, въздържание; а тщеславието, гордост - това е старото учение.
И след като вършите Божествената работа, може да се целунете. А вие, преди да сте свършили Божията работа, се целувате и забравяте тенджерата и тя прегаря. Христос Христос е говорил от причинния свят. Щом една жена не обича Божественото в мъжа си, там е прегрешението. Също и мъжът трябва да обича Господа у жена си. Любов, милосърдие, кротост, въздържание; а тщеславието, гордост - това е старото учение. Всяка постъпка, щом е на мястото си, тя е на мястото си. Грехът Грехът е извън организирания свят. В организирания свят, и да искате, не можете да грешите. Там искаш да заколиш кокошка, но няма. Тук се карате за столове, а там няма столове.
към текста >>

82. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

А злият: корист, завист, гордост и други подобни.
Проявлението на едната сила не може да донесе резултатите, които донася другата сила. Ако искаме да определим коя сила се проявява в известен човек, ние ще съдим по неговите дела. И Христос казва: „По делата им ще ги познавате." Лошият добро дело не може да стори. 1.3 Задача V школна лекция на специалния окул тен клас Относителни черти на доброто и злото Относителните черти на доброто и злото най-добре изпъкват в лицето на човека. Добрият човек притежава следните черти-качества: благост, кротост, смирение и търпение. А злият: корист, завист, гордост и други подобни. Тези относителни черти ясно личат и в някои от животните. Например: в гълъба - смирение и незлобливост - в овцата. А отрицателните: във вълка - свирепост, в тигъра - кръвожадност и в змията - хитрост и лукавство. А изобщо у децата - наивност и доверие. 1.4 I година, специален клас Относителни черти на доброто и злото Добро е онова, което е придружено с Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

83. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Той умира като прегорял от оня всепояждащ огън на смъртта, който иде чрез низшите му прояви - славолюбие, тщеславие, гордост и други такива.
В цитираната мисъл на Учителя се казва, че когато човешкият Дух иска да си направи сянка, да се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Това ще рече, че поляризирането на Духа в нас се е изразило в ония елементи или зародиши, наречени още заложби, които чрез непреривна работа се развиват и се проявяват чрез човека - нещо подобно на житното зърно, което включва в себе си всички елементи, които ще дадат златния клас, пълен с жито. Само че разликата е тази, че когато житното зърно даде класа, то се жертвува - умира в земята, когато пък човекът, вместо да се жертвува, бърза да се увенчае със слава и да се възвеличи, преди още да е дал своя житен клас. И тогава? Тогава човекът-общественик умира преждевременно, преди да е дал своя плод. Той умира като прегорял от оня всепояждащ огън на смъртта, който иде чрез низшите му прояви - славолюбие, тщеславие, гордост и други такива. Ето там е трагедията на живота. Ще запитате: вярно ли е това? Че това е така, показва самият живот, който е пред нашите очи. Например, где са плодовете му, где са класовете му? Не виждаме ли, че човекът днес загива, рухва, изражда се и умира, като заедно с него безславно умира и неговата култура.
към текста >>

Колът иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва.
Останете си все такъв, какъвто Ви зная: скромен, тих, верен и силен и винаги подвижен като водата, която напоява плодовете и цветята и носи живот и радост. Хубаво е да се живее, г-н Димчев; но кой живот? Има два живота: животът на забития кол и животът на растението или разумния човек. Животът на забития кол е по-лесен, отколкото животът на растението. В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние. Колът иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва. Растението, обаче, трябва да се посади, да се разкопае, да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите в човека се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр. Животът на забития кол, или животът на съвременните хора не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на земята, но не се минава много време и смъртта идва със свойте намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън. Иска ли човек да живее истинския живот, той трябва да познава добре законите и силите, които управляват природата и човека.
към текста >>

Но фактите показваха нещо друго: водачите на движението на сцената събираха лаври и се увенчаваха със слава и гордост, а техните чада - голяма група орденци, всячески се мъчеха да осмиват и да апострофират техните бащи (водачи) и да разрушават съграденото.
Личеше си, че това беше плод на насъбрала се омраза в техните сърца и на едно помрачение на тяхното съзнание. Питах се: ако тия въздържатели, орденци имат идеи, то кои са техните идеи? Прочетох на едно от знамената следните думи: „Вярност, Братство, Истина". Аз разбрах, че това са принципите на орденците. Зарадвах се, защото действително тези принципи са велики и заслужават да живее човек с тях и за тях. Но фактите показваха нещо друго: водачите на движението на сцената събираха лаври и се увенчаваха със слава и гордост, а техните чада - голяма група орденци, всячески се мъчеха да осмиват и да апострофират техните бащи (водачи) и да разрушават съграденото. Всичко това беше едно противоречие на ония принципи, които видях написани на бялото знаме. Що показва това? Това показва, че те не бяха никакви орденци, никакви въздържатели, а просто на просто те бяха едни забити пияни колове, участта на които всеки може да предрече - изгниване и явна смърт. Защо бе така? Много просто: защото не знаеха това, което трябва да знае разумният човек, не знаеха и не прилагаха законите на техните принципи: „Вярност, Братство, Истина".
към текста >>

84. 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Гордостта е болест.
Това са чувства. Ако чувството за чистота у тебе не е развито, не може да бъдеш чист. Има чувство на нежност, справедливост. Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа.
към текста >>

Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно.
Ако чувството за чистота у тебе не е развито, не може да бъдеш чист. Има чувство на нежност, справедливост. Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят.
към текста >>

Гордостта е общ принцип.
Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят. Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи. Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици.
към текста >>

85. 1. На път към Слънцето

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

А още предупази раба си от гордост: Да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен, И ще бъда чист от голямо престъпление.
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова) Очисти ме от тайните съгрешения. А още предупази раба си от гордост: Да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен, И ще бъда чист от голямо престъпление. 19 псалом, ст. 12-13. 1. На път към Слънцето 3.VII. 1935 г., сряда, 3 ч сутринта. Небето осияно със звезди.
към текста >>

86. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта.
И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно облекчение. Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай. (Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.) При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си." Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре. Това е ключ. При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си. После, дигането очите нагоре.
към текста >>

87. II. Към моето сърце

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Напомни им, че се забравят в своята гордост и като хала се въртят по земята и трошат без жал всичко, що си създал.
Не си ли Бог на милостта?... Не страда ли за тез, що съдиш сега?... Ти понесе тежкия Си кръст към Голгота с радост и изранен от тежки удари и прости на тези, които викаха след Тебе: „разпни го, разпни!..." Но и за тази кръв Ти тогава предрече и за тия страшни дни каза. „Горко на тия майки, които ще раждат в тия дни и които ще кърмят чадата си." Но колкото и да е оскърбено Твоето Божествено сърце, то пак е пълно с любов. Покажи, о Боже Велики, че Ти си силен, че любиш чадата Си, даже и вероломните, които вършат престъпления. Напомни им, че се забравят в своята гордост и като хала се въртят по земята и трошат без жал всичко, що си създал. Кажи им сладки думи на живот, да чуят отново сега, че мир Ти пожела. Земята изсъхна, изгоря. Пресъхнаха реки и извори без капка вода, а тез трупове, що лежат безброй, задавят - не се живей. Човешкото сърце се озвери, изпълни се с кръв, защото пусна в сърцето си оня лукав дух, който жадно е отворил своето алчно жило и смуче кръвта на толкова млади сили... Покърти се дълбоко душата ми. Спрях дъх от жал, защото сърцето е слабо, не може да издържи, а духът ми се отнесе далек от моето тяло.
към текста >>

88. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.1. Обядът пристига навреме

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Аз приех уволнението със стоицизъм, дори с чувство на известна гордост - достойна бях значи за кръста на мъченичеството зарад учението и зарад Учителя.
През 1935 г., вече завършила университета по философия, получих място като прогимназиална учителка в село Макоцево, Софийско. Как си гледах работата и каква дейност съм развивала, не мога да кажа. Но мога да кажа само това, че с нарочна заповед бях уволнена „като рушителка на религията". Беше лятото на 1935 година. В София нямах квартира и гостувах в „парахода" на сестра Паша Теодорова. Аз приех уволнението със стоицизъм, дори с чувство на известна гордост - достойна бях значи за кръста на мъченичеството зарад учението и зарад Учителя. Но чувството много не помагаше на финансите ми. Малките ми спестявания се стопиха като сняг през лятото и останах без никакви средства: както се казва и беше буквално вярно - без пари да си купя късче хляб. Този ден никога няма да забравя. Обед е вече, стомахът надава тревожни сигнали, а аз нямам абсолютно нищо за ядене. Помислих си: да поискам от Паша - ще ми заеме непременно някой лев да си купя хляб.
към текста >>

89. 4. Рилският лагер отдалече

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Но снежната пряспа над челото на китната ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост.
4. Рилският лагер отдалече По Коледа има сняг навсякъде. Тогава никой не говори за него. Но снежната пряспа над челото на китната ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост. Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обвземат. И ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снажни купчини, белнали се самодоволно срещу августовското слънце. - Ето го и лагерът на Братството - прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. - След един час и ние сме при тях - допълва той, съвсем поверително.
към текста >>

90. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за легализиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа действителност; Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надявам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина културна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клерикализъм.
б) Здравно-медицинската оценка на традиционните туристически излети в планината, далече още преди да бъде утвърден туризмът у нас. в) Разбор на самодейното лагеруване в Рила, неговото здравно-емоционално въздействие, вече известно и на много чужденци, които са го посещавали и са останали завинаги приятели на страната ни. г) Да се направи литературен разбор на оригиналните приказки и разкази, пръснати нашироко из „беседите", служещи на Дънов за илюстрация на мислите му. д) Да се направи разбор и правилна оценка на музикално-певческото наследство на тоя изключително даровит българин; е) Да се направи етико-политическа преоценка на неговото „Учение" - опит за практическо приложение на хуманитарните принципи на всички времена. Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите. ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за легализиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа действителност; Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надявам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина културна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клерикализъм. 11 декември 1965, С другарски поздрав: (подпис на д-р Стефан Кадиев) София
към текста >>

91. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки.
Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре си работил Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност И по- добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас.
към текста >>

92. 2. Съзнанието

Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна^ както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

93. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Обичат властта и високите постове, но тяхната импулсивност, гордост и самоувереност, подкопават понякога техния авторитет.
Те обичат широкия замах, рицарския жест. Величавото, грандиозното им силно импонира и те са готови да му се отдадат в служба. Понякога дори те стават страстни привърженици на известни идеи, които смело пропагандират и словом, и делом. Пламенни оратори, те обичат понякога високопарната фраза, жестикулацията и словесния блясък. Тия натури са склонни към страстни, безкритични увлечения и доверчива преданост, които нерядко им носят горчиви разочарования. Обичат властта и високите постове, но тяхната импулсивност, гордост и самоувереност, подкопават понякога техния авторитет. Тщеславни и честолюбиви - те обичат да блеснат пред хората. Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях. У по-установените люде, родени под тоя знак, ние имаме налице един от най-красивите черти - твърд, прям и благороден характер, способен на жертви за справедливи каузи. Една характерна черта у тоя тип хора - подобно лъва, който ако не сполучи да улови своята плячка при първия още скок, не я напада повторно, и те не обичат да повтарят своите опити. И още една - победят ли врага си, обезоръжат ли го, те вече са готови великодушно да му простят.
към текста >>

94. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия.
Те не са знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на Земята я изчисляват на 2,000,000,000,000,000,000,000,000,000, т. е. два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетона. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа.
към текста >>

95. 3. Зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. „Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог - честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби - многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност”. (Синдбад - д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори: „Огнена: Овен, Лъв и Стрелец - дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог - дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви.
към текста >>

96. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм.
Сатурн - Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, осамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран - Модерни средства за съобщение - тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност.
към текста >>

97. (Продължение)

Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.
„Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувство и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувство и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно матерналистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят.
към текста >>

98. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издържливост, търпение, солидарност.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива, са тяхната обща характеристика. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента - от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион и Водолей . Докато кардиналните знаци са начало на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издържливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира родения под неподвижните знаци.
към текста >>

99. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа.
Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действуват след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни.
към текста >>

100. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.