НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гордостта
на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.
Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
Гордостта
на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.
Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.
към текста >>
2.
Новото време - В.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и
гордост
, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек. Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него.
Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и
гордост
, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл!
към текста >>
3.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята
гордост
".
Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост.
Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята
гордост
".
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения.
към текста >>
4.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох:
Гордост
, алчност, суета.
Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах.
С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох:
Гордост
, алчност, суета.
– Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния. Аз видях прекрасна жена и тръгнах към нея.
към текста >>
5.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в
гордостта
си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа!
Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи!
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в
гордостта
си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа!
" Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
към текста >>
6.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Луцифер, освен второто, символизира и
гордостта
[2].
Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта.
Луцифер, освен второто, символизира и
гордостта
[2].
С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната.
към текста >>
7.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение,
гордост
и студеносърдечие?
Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна. И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват. Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен.
А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение,
гордост
и студеносърдечие?
– Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>
8.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя
гордост
, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя
гордост
, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>
9.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НАУКАТА е основата и
гордостта
на днешната европейска култура.
Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.
НАУКАТА е основата и
гордостта
на днешната европейска култура.
Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища.
към текста >>
10.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни
гордост
, ни завист, познава истинското Му Име.
Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него.
Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни
гордост
, ни завист, познава истинското Му Име.
Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек. Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии.
към текста >>
11.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение,
гордост
, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение,
гордост
, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
към текста >>
У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка –
гордостта
, която можа да го смъкне в ада.
Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи".
У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка –
гордостта
, която можа да го смъкне в ада.
Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>
12.
Съдържание на бр. 9 и 10
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата
гордост
, разбира се, не би могла лесно да допусне.
За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници.
Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата
гордост
, разбира се, не би могла лесно да допусне.
РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието. Новата, четвърта годишнина започва да излиза от септември.
към текста >>
13.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обаче настоящата книга по никой начин не иска да служи като ръководство по този въпрос; аз искам само да насоча вниманието върху тези интересни явления, които стават навсякъде около нас в света, в който ние в
гордостта
си се мислим за привилегировани същества Несъмнено цветето притежава разум и воля, и за да ги отнемем, трябва да прибегнем до тъмни хипотези.
Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини. Тичинките са по-ниско от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашеца от тях. Тук виждаме изобилно туй, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както Роненс написа такава за ума на животните.
Обаче настоящата книга по никой начин не иска да служи като ръководство по този въпрос; аз искам само да насоча вниманието върху тези интересни явления, които стават навсякъде около нас в света, в който ние в
гордостта
си се мислим за привилегировани същества Несъмнено цветето притежава разум и воля, и за да ги отнемем, трябва да прибегнем до тъмни хипотези.
Нека искат да обяснят всичко това чрез естествения подбор. По-нататък ще видим че с обясненията чрез естествен подбор нищо не е обяснено.
към текста >>
14.
Съзерцание – Oriono
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на
гордостта
от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на
гордостта
от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
към текста >>
15.
Вълк и елен – Дядо Благо
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня,
гордостта
и Любовта.
Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня,
гордостта
и Любовта.
А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>
16.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Гордостта
, невежеството показват отклонение от правия път.
Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път. Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път. Богатството не е нещастие, но то показва отклонение от правия път.
Гордостта
, невежеството показват отклонение от правия път.
Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи.
към текста >>
17.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
завист,
гордост
и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото.
Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция. Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си. Когато човек живее в закона на Цялото, се развива правилно и това води към разрешението на всички въпроси. Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно. При някои отрицателни състояния, напр.
завист,
гордост
и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото.
Тогаз ти живееш в закона на частите, а не в закона на Цялото. Тогаз ти схващаш нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот; ти разслабваш връзките си с Цялото, не ще можеш да приемеш енергиите, които идат от Цялото в тебе; това води към израждане. Защо след всяко нарушение на Любовта иде израждане? Защото тогаз човек се откъсва от Цялото и това дава своите последствия.
към текста >>
18.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обаче, някои от тях - тези, които
гордостта
не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали.
Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота.
Обаче, някои от тях - тези, които
гордостта
не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали.
Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения.
към текста >>
19.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са
гордост
за съседните народи и които имат български произход.
Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са
гордост
за съседните народи и които имат български произход.
Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал.
към текста >>
Богомилството е
гордост
за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе.
наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот.
Богомилството е
гордост
за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе.
Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече.
към текста >>
20.
Хелиодът
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И, когато завистта е победена, моята
гордост
и моята суетност са все още там.
Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото. — Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен.
И, когато завистта е победена, моята
гордост
и моята суетност са все още там.
Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път". * * * Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест. Из коя страна идваш ти, о Лебед? - към кой бряг отлиташ ти?
към текста >>
21.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
литература и да бъдат
гордост
на нац. творчество.
Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд. Ковачев могат да заемат едно от първите места в бълг.
литература и да бъдат
гордост
на нац. творчество.
Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13.
към текста >>
22.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Той особено много осъждаше
гордостта
и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък.
„Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра !
" Той особено много осъждаше
гордостта
и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък.
„Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата.
към текста >>
23.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Десирад: А
гордостта
е камък воденичен, завързан на плувеца на врата.
От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията.
Десирад: А
гордостта
е камък воденичен, завързан на плувеца на врата.
Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става.
към текста >>
Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта
гордост
късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
– Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка.
Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта
гордост
късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч.
към текста >>
24.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и
гордост
на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и
гордост
на държавите!
Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>
25.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Гордостта
, която кара човека сам да се уважава, е същевременно
гордост
, която го запазва от подли и унизителни дела.
Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло.
Гордостта
, която кара човека сам да се уважава, е същевременно
гордост
, която го запазва от подли и унизителни дела.
Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората. Голямо заблуждение е, да се приеме, че човек е резултат на късия живот, който живее на земята. Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение.
към текста >>
26.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на
гордостта
, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на
гордостта
, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>
27.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тяхната вярна дружба беше
гордостта
на родителите.
Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари.
Тяхната вярна дружба беше
гордостта
на родителите.
Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко. Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко.
към текста >>
28.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие,
гордост
и неспособност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие,
гордост
и неспособност.
Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
към текста >>
29.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Понякога
гордостта
, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
Понякога
гордостта
, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта.
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и
гордост
, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество.
Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си! Бетовен оглуша, той умря за музиката вън от него, но се роди отново за един друг свят, възкръсна за музиката вътре в себе си.
И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и
гордост
, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество.
Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е. да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем.
към текста >>
31.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Много малките ръце имат като отрицателни качества
гордостта
, амбицията, честолюбието, надменността.
Малката - по-субективен, абстрактен и синтетичен. Хора с големи ръце се срещат повече в областта на науката, индустрията, приложните изкуства. Хора с малки ръце се срещат в областта на литературата, философията, теоретичните науки. Ръце със средна длан съчетават в себе си възможности за анализа и за синтеза. те са синоптици.
Много малките ръце имат като отрицателни качества
гордостта
, амбицията, честолюбието, надменността.
Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени.
към текста >>
Ако ръцете са много мършави, сухи, показват
гордост
, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество.
те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически.
Ако ръцете са много мършави, сухи, показват
гордост
, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество.
Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот.
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той показва
гордост
, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация.
Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота.
Той показва
гордост
, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация.
Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво. Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо.
към текста >>
33.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от
гордост
и тщеславие.
Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от
гордост
и тщеславие.
Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина.
към текста >>
34.
БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те са, които пречупват нашата
гордост
и своенравие и ни учат на смирение.
Г. Събев В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА „Животът е най-добрият учител на човека", казва народната мъдрост и тия, които от съвет не се научават, тях животът ще ги научи чрез страданията. Защото, страданията и противоречията са методите, чрез които природата възпитава непокорните си деца.
Те са, които пречупват нашата
гордост
и своенравие и ни учат на смирение.
Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред. „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука.
към текста >>
35.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това трябва да бъде
гордост
на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений.
„Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят.
Това трябва да бъде
гордост
на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений.
Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството.
към текста >>
36.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той изтъква, не без известна национална
гордост
, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Той изтъква, не без известна национална
гордост
, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>
37.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И може би с известен оттенък на
гордост
и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените!
И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ.
И може би с известен оттенък на
гордост
и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените!
Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията.
към текста >>
38.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Светило и
гордост
ни беше той на селото.
Всеки работеше по своему, на всички благополучието растеше. Понякога си спомняха и за него. – Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му. Каквото продумаше, така и ставаше. Ех, къде е ей сега да ни каже някой съвет, да ни прочете нещо.
Светило и
гордост
ни беше той на селото.
Една вечер на пътните врати на стария син Васил - сега широки и подзидани - похлопа пътник, старец. Беше дядо Петър Моллата. Но какво беше станало с него? Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил.
към текста >>
39.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната
гордост
на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка.
Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта.
Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната
гордост
на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка.
В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет.
към текста >>
40.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей –
гордост
, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност.
С оглед на това и като се има пред вид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки и женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. "Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело.
Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей –
гордост
, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност.
Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви.
към текста >>
41.
МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Слепотата на човешката
гордост
го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша.
В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците.
Слепотата на човешката
гордост
го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша.
Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба.
към текста >>
42.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие,
гордост
, чувство за лично превъзходство).
И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие,
гордост
, чувство за лично превъзходство).
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
към текста >>
43.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
С една реч, дори един съвременен гимназист може с
гордост
да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия.
знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на земята, я изчисляват на 2,00 000,000,000,000,000 000,000 000, т.е два октилиона и 200 септилиона тона) Те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси. нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на слънцето около оста си е около 2538 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец.
С една реч, дори един съвременен гимназист може с
гордост
да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия.
Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа.
към текста >>
44.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава
гордост
, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.
Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава
гордост
, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.
(Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка.
към текста >>
45.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост,
гордост
, властолюбие, деспотизъм.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост,
гордост
, властолюбие, деспотизъм.
Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
към текста >>
46.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята
гордост
, своето тщеславие.
Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята. Защото те тогава могат да проявят своята сила, своя разум, своята любов, с която преобразяват всичко.
Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята
гордост
, своето тщеславие.
Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие.
към текста >>
47.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и
гордост
за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство.
Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина.
Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и
гордост
за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство.
Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност. Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове".
към текста >>
48.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й
гордост
".
Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години.
Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й
гордост
".
„Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>
49.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Една интересна усмивка има
гордостта
.
Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора. Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно.
Една интересна усмивка има
гордостта
.
Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има. един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка.
към текста >>
Гордостта
е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на
гордостта
, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има.
Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно. Една интересна усмивка има гордостта. Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия.
Гордостта
е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на
гордостта
, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има.
един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз.
към текста >>
50.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
трябва да контролирате вашата
гордост
и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
На неправилните мисли! " (12). "Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб. А това ще повлече разстройство на всички други системи.
трябва да контролирате вашата
гордост
и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
Също така не трябва да бъдете нервни, защото щом сте нервни, разстройва се черният ви дроб" (18). Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята на тялото е в постоянно трептение.
към текста >>
51.
ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато засегнат у нас честолюбието,
гордостта
или тщеславието, явява се желание да отмъстим.
Човекът на отмъщението пада много низко пред очите на праведния. Който отмъщава, го очаква фалит и страдания; това той ще опита. Ако се види човекът на отмъщението, какъв духовен профил има, той би пожелал да се скрие в земята. Човекът на прощението дава жив пример на човещина, на разумна обхода. Неговият живот е свещено писание за близките.
Когато засегнат у нас честолюбието,
гордостта
или тщеславието, явява се желание да отмъстим.
Науката за прощението е само за умните, силните и добри хора и за всички онези, които искат да станат умни, добри и силни. С прощението човек обръща неприятелите си в приятели. Без прощение задружен и колегиален живот е немислим. Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените камъни в нея. Който отмъщава, скъсва връзката си с Бога, а това е най-голямата загуба, която може да има човек.
към текста >>
52.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тогава боледува, и болестта го освобождава от
гордостта
.
Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние. Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов". Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието. Някой е станал чрезмерно горделив.
Тогава боледува, и болестта го освобождава от
гордостта
.
Докато обичаш, дробовете ви функционират правилно. Щом престанете да обичате, дробовете ви са в опасност. За всички хора, които страдат в дробовете, от нервни болести, от стомашни болести и пр., няма по-добро лекарство от любовта! Тя е най-мощната сила, която привлича всички елементи на здравето. В бъдеще лекарите ще лекуват чрез любовта!
към текста >>
53.
В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От, дълбок сън ти стани"... Навън, навън и все навън ь е насочен погледът на човека –
гордостта
на живота.
Д-р Е. Р. К. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ "Събуди се, братко мили.
От, дълбок сън ти стани"... Навън, навън и все навън ь е насочен погледът на човека –
гордостта
на живота.
Той пресилва очи, пресилва мозък, пресилва ръце и нозе. Пресилва сърцето и измъчва душата, както казва народът. И в този луд бяг на неспирно пресилване и самоизмъчване, човек стига до смъртта. Ала не идва до завладяването ù. Той става сам плячка на нейните ненаситни лапи.
към текста >>
54.
НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Светът се гърчи под ударите на
гордостта
и жестокостта, радвай се, че Той освободи света от тях.
А, аз ни едно от тях, е, какъв човек съм аз, зърната, велики добродетели са те... тъжно завърши моя събрат. — Брате мой, — казах му аз, — радвай се, че Той хвана три от зърната на пълния клас! Кой в нашата земя е увенчан с Великата Троица на безсмъртието? Кой Друг в нашата земя държи чашата на любовта, книгата на мъдростта и жезъла на истината, ако не Той, Неизвестният, Великият, Мощният? Ах, брате мой, кой друг може да освободи света от двата празни класа?
Светът се гърчи под ударите на
гордостта
и жестокостта, радвай се, че Той освободи света от тях.
Аз чух най-хубавата песен и моята ликуваща радост бликна като буен поток и разнесе вестта, че великият час беше настъпил в света. И не сетих скритата и дълбока скръб за това, че и аз като моя събрат не успех да хвана поне едно от пълните семена, за които от векове копнея. МОЯТА НАКОВАЛНЯ Аз зная, че в мене текат две разнородни реки. Аз зная, че в мен текат два различни живота. Аз зная, че в мене живеят две различни души.
към текста >>
55.
АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква
гордост
е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища.
Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски. По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас.
Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква
гордост
е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища.
И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа. В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе частица от вечното. Едно кътче от света, в което се е осъществило нещо голямо и съдбоносно, за творческото съзнание придобива свое собствено безсмъртие. Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става частица от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност.
към текста >>
56.
ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ)
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Чак тогава се съкруши
гордостта
на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов.
Ек. М-ва Изпълни сърцето си с благодарност Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот. Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта.
Чак тогава се съкруши
гордостта
на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов.
От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота. „Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад".
към текста >>
57.
ПРИКАЗКА -Б.К.Б.
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но многото книги и учения родиха в мене лъжливите желания на
гордостта
.
Ек. М-ва В БЕДНОСТТА ТЕ ПОЗНАХ Сърцето ми пази спомена за Твоя образ и жадува само Тебе, Възлюблений мой! Но по какви ли не измамни образи не се насочи то! Колко много са божествата, върху олтарите на които аз разпилях богатствата на своята съкровищница! Моят възлюблен обитава в съвършеното! Той е всезнаещ, си мислех аз, и пожелах и аз да зная.
Но многото книги и учения родиха в мене лъжливите желания на
гордостта
.
В сянката на нощта моята съкровищница ми се стори неизчерпаем извор! И аз разтворих вратите на моя дом. Отключих всичките си богатства. Мнозина ме заобиколиха. Мнозина ме зоваха: приятелю!
към текста >>
58.
СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие,
гордост
, достойнство, богатство, а дори и живота си.
Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура.
Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие,
гордост
, достойнство, богатство, а дори и живота си.
Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
към текста >>
59.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения замисъл, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една благородна
гордост
на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение.
Погледнете наоколо и вие ще видите, че между отделните части на човешкия организъм, между отделните коленца в стъблата на растенията, както между частите на една монументална сграда, има съответствия, които се подчиняват на строго подбрани геометрични закони. Човекът през различните епохи на своето развитие е възприемал тая геометрична съразмерност, в която най-често се среща съотношението на златното сечение, познато добре в геометрията и ги прилагал заедно с много други символи в паметниците, които са обезсмъртили цели исторически епохи. Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност. Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото. Не само това.
В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения замисъл, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една благородна
гордост
на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение.
Според думите на един изследовател, астрономите от Хершел насам са поразени от геодезичните и астрономични свойства на Хеопсовата пирамида, за която светът е приказвал много, но за която всъщност знае още твърде малко. Ние ще хвърлим само един бегъл поглед върху някои особености, изтъкнати едва ли не като чудеса на строителното изкуство и като неповторим пример за високите научни постижения на оная величава епоха, в която пирамидата е била сътворена. От всичко за нас най-интересно ще бъде онова, което изтъква тая пирамида като един космичен показалец на времената и епохите върху гигантския циферблат на времената. Известно е, че основата на пирамидата е квадрат, легнал така, че меридианът на това място да минава през неговия център. Тоя меридиан лежи във входа на пирамидата, който вход се отклонява от него с 4'35".
към текста >>
60.
ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Научи хапливите мухи да забравят своето недоволство и
гордост
, защото това е израз на слабост.
Впрегни хапливите мухи на работа. Нека те да работят, да помагат на живота. Така те ще се научат да работят. вместо да хапят; да се хранят, вместо да ритат; да говорят, вместо да злословят. Научи хапливите мухи да станат ученици на добрите хора, да станат ученици на живота.
Научи хапливите мухи да забравят своето недоволство и
гордост
, защото това е израз на слабост.
Когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния, краката му се изкълчват; когато слабият се бори с силния. ръцете му се осакатяват; когато слабият спори с силния, той оглупява. Стани силен, като възприемеш живота на Любовта, знанието и светлината на Мъдростта и свободата на Истината. Запомни: Не се опитвай да победиш Всесилния. — Той е непобедим.
към текста >>
61.
Два разговора с Учителя за музиката
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието,
гордостта
и т.н.
По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: “Отношение между музиката и планинските върхове”. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието,
гордостта
и т.н.
Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит.
към текста >>
62.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е
гордост
в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св.
Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е
гордост
в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Безшумно тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата.
към текста >>
63.
Д-р Миркович (1825-1905)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Человеците със сатанински духове се различават по своята
гордост
, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.
Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини. Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
Человеците със сатанински духове се различават по своята
гордост
, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.
Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П.
към текста >>
Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието,
гордостта
, омразата, ненавистта и пр.
Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.
Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието,
гордостта
, омразата, ненавистта и пр.
са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П.
към текста >>
64.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “
Гордостта
.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “
Гордостта
.
Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели.
към текста >>
Гордостта
е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.
Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали.
Гордостта
е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.
Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение.
към текста >>
65.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, в заслепението на
гордостта
човешка, Опиянен от знания, от сили и богатства земни, Помислил се всезнаещ, всемогъщ, Поисках да издигна вавилонската кула на своето величие.
И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох! — Тебе, що изпълняш всичко: Тебе — чрез когото диша всяка твар И чийто живот блика в мойте собствени гърди!
И, в заслепението на
гордостта
човешка, Опиянен от знания, от сили и богатства земни, Помислил се всезнаещ, всемогъщ, Поисках да издигна вавилонската кула на своето величие.
Поисках да докажа, че освен мене няма други Бог, Че само аз, човекът, се разпореждам в тоя свят!.. * * * О, Господи! Благословени нека бъдат Твойте мълнии, С които сриваш въздушните кули на гордия човешки ум, На алчността човешка ненаситна! Благословен да бъдеш Ти, Когато със един замах превръщаш в прах мравуняците жалки — наш’те градове. Където ние, омагьосаните, превърнатите в свини пленници на земната Цирцея, Забравили сме свойта небесна Родина!
към текста >>
66.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще се смири неразумната
гордост
и ще зацарува завинаги любовта.
Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят.
Ще се смири неразумната
гордост
и ще зацарува завинаги любовта.
Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори. И щастие, благосъстояние и радост ще зацаруват завинаги между хората. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно!
към текста >>
Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната
гордост
, тръгва бавно неохотно.
Следователно, аз отивам на изток да придобия опитност. ПАЗАЧА. Не забравяй, че трябва да се върнеш точно на време. След като се върнеш, ний отново ще те изследваме и според твоето подобрение, ще определим мястото ти. ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане!
Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната
гордост
, тръгва бавно неохотно.
Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали? ХАРУКУНИУАКЕ. Е да.
към текста >>
Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на
гордостта
.
Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят. Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля!
Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на
гордостта
.
Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи.
към текста >>
67.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и
гордост
и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час.
Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат.
А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и
гордост
и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час.
Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи.
към текста >>
68.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живей за Негова радост, за Негова слава и
гордост
.
Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща.
Живей за Негова радост, за Негова слава и
гордост
.
Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа. Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя. И само тогава ще бъде спокойна и радостна твоята душа, че ти си отхранила мирни, любещи и благородни, щастливи и свободни чеда.
към текста >>
69.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До като човек има слабости към пари, слава,
гордост
, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горивен материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце, и своите чувства спрямо своя ум. — Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него, и ще може да реализира щастието. Ние живеем в една епоха когато се изисква знание за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората. За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения.
До като човек има слабости към пари, слава,
гордост
, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
Защото всичките тези неща могат да му ги вземат, и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използува за творческия процес на живота. Сега когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа.
към текста >>
70.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна
гордост
на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
- Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна
гордост
на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство.
към текста >>
71.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гордостта
, завистта, алчността, самохвалството.
А и който люби всички хора. той люби и Бога. Тъй стои въпроса. Затова народ, който отхвърля Бога. рано или късно не ще хароса.
Гордостта
, завистта, алчността, самохвалството.
леността, разврата, войните - това са плод само когато липсват тия две основи в человека - вяра в Бога и любов между хората. И кой може да отрече тези велики истини? Никой разумен човек. Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата.
към текста >>
72.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна
гордост
и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой.
Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради.
които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна
гордост
и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой.
Течението на живота не може да бъде спряно! Опомнете се, свестете се, чуйте, жалки, обезумели, самозабравили се хора! Чуйте неговия мощен глас, който чрез ужасните страдания, в които се гърчи днес целия човешки род, ви предупреждава : Назад! Долу ръцете, които коват вериги и издигат прегради срещу моето свободно, естествено течение! — Защото тия ръце ще бъдат пречупени!
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че омразата,
гордостта
, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението.
Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата.
Че омразата,
гордостта
, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението.
Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях
гордостта
и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“.
Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като говоря да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега?
- Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях
гордостта
и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“.
Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания. Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони.
към текста >>
75.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие,
гордост
и безумие.
Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси.
Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие,
гордост
и безумие.
И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите.
към текста >>
и в него се заражда
гордостта
, тщеславието да управлява земята.
Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр.
и в него се заражда
гордостта
, тщеславието да управлява земята.
И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса.
към текста >>
76.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на
гордост
, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора.
Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски. Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.
Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на
гордост
, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора.
И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно!
към текста >>
77.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То ще бъде нашето крепко упование, нашата непоколебима основа, и нашата национална
гордост
.
Ние трябва да се различаваме от другите! Ние трябва да проникнем дълбоко в тайниците на народния ни дух и от там да почерпим съкровищата, които са наши, единствено наши. С тях ние именно ще трябва да се накичим, — те са най-ценното ни украшение —и тях да раздадем, тях да посочим за пример на другите. Чуждото, винаги, трябва да бъде претопявано из основа в горнилото на нашия дух, за да стане и то подходящо, да се хармонира с нашия живот, с нашите нужди. Преди всичко, обаче, ние сами трябва да създадем нещо съвършено ново, нещо напълно самобитно, нещо ярко отличаваше ни и характеризираше ни като колективна духовна единица.
То ще бъде нашето крепко упование, нашата непоколебима основа, и нашата национална
гордост
.
Новото, което ние сами творим! Скритите последици от подозрението Неговите следствия са много по-големи отколкото ги знаете или сте предполагали до сега. Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово. Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна
гордост
— или безумна
гордост
— произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството. Съединявайки в себе си, чрез своите три части, — долна. средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот. И тъй, палецът е живота, самия човек, обкръжен от различни влияния, от които той ще извлече за себе си добро или зло, според направлението, което даде на своя разум и на своята воля.
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна
гордост
— или безумна
гордост
— произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм. Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети. Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна
гордост
, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца.
Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна
гордост
, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести. Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи. Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността.
към текста >>
Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена
гордост
, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести.
… Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца. Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена
гордост
, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести.
Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи. Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Никаква
гордост
, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати.
По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
Никаква
гордост
, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати.
Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители.
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена
гордост
.
Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи. Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак.
Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена
гордост
.
Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н. Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство.
към текста >>
82.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с
Гордост
и презрение към бедните и нуждаещите се.
Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша.
На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с
Гордост
и презрение към бедните и нуждаещите се.
Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“.
към текста >>
83.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нищо друго, а само безмерната
гордост
и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони.
Не се опитвайте да спирате ония течения, ония естествени процеси, ония сили, които природата туря в действие във вас или вън от вас, и които са обусловени от една Върховна Разумност, от една стояща над всичко Причинност. Не се стремете да надхитрите природата! Не се стремете да изпреварите природата! Не си въобразявайте, че вие можете да извършите нещо по добре, по разумно, по-приятно, и по-полезно от нея. Не коригирайте природата, не коригирайте нейните закони и сили, а се оставете на нейния всепроникващ потик, вслушайте се в нейната Разумност, оставете тя да ви коригира.
Нищо друго, а само безмерната
гордост
и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони.
Поради гордостта си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието. Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение. Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони. Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани! Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да.
към текста >>
Поради
гордостта
си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието.
Не се стремете да надхитрите природата! Не се стремете да изпреварите природата! Не си въобразявайте, че вие можете да извършите нещо по добре, по разумно, по-приятно, и по-полезно от нея. Не коригирайте природата, не коригирайте нейните закони и сили, а се оставете на нейния всепроникващ потик, вслушайте се в нейната Разумност, оставете тя да ви коригира. Нищо друго, а само безмерната гордост и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони.
Поради
гордостта
си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието.
Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение. Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони. Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани! Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да. идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
Органическото и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния.
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен.
към текста >>
Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата,
гордостта
, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви.
Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас.
Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата,
гордостта
, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви.
Даже и най-преданият човек понякога е изложен на изкушения. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения свят. Грехът връзва човека, когато завладее умът, сърцето и волята му.
към текста >>
85.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но то вече нямало
гордостта
и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение.
И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ.
Но то вече нямало
гордостта
и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение.
Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос.
към текста >>
86.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на
гордост
, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан.
“ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него.
Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на
гордост
, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан.
Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат. Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен. Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Говоря за пътя на властта, пътя на насилието над себеподобните; пътя на
гордостта
, пътя на величието и славата.
(Из беседите на Учителя) Щастието Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че ще догоните щастието по своите пътища. Само нещастието се достига там. Нещастието, маскирано, което вие, по недоглеждане, вземете за щастието. Говоря за пътищата, по които сте устремени в живота. Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на разкоша и охолството.
Говоря за пътя на властта, пътя на насилието над себеподобните; пътя на
гордостта
, пътя на величието и славата.
Говоря за всички пътища, противни на Любовта, братството и мира между хората по цялата земя, по-които вървите всеки ден и всеки час. Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието. Това е пътя на Любовта.
към текста >>
88.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е далеч от неговите официални представители, които с
гордост
се кичат с това име.
Той подема много души. хиляди братя и ги тласка към човещина, към добра обхода, към братски живот. В Полша възниква силно духовно движение, водено от ясновидката Agni Pilchowa по стъпките на Христа. Християнството в това движение се прилага и допълва с окултните знания. Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества.
То е далеч от неговите официални представители, които с
гордост
се кичат с това име.
Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета.
към текста >>
89.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Последния път, когато бе с нас, ти бе луд; твоят мозък безумстваше в лудостта на твоята
гордост
.
Агмад стоеше прав до мене. Той изглеждаше твърде сериозен: лицето му бе по-малко студено, отколкото друг път; в очите му имаше един пламък, какъвто друг път не бях виждал. „Санса, каза той с низък и ясен глас, пронизващ като нож, готов ли си? Тази вечер е последната нощ от големия празник. Аз имам нужда от твоите услуги.
Последния път, когато бе с нас, ти бе луд; твоят мозък безумстваше в лудостта на твоята
гордост
.
Аз виждам, че ти не си вече послушен, както бе до сега. Тази вечер имаме нужда от теб, защото ще се извърши едно голямо чудо. Ти ще трябва да се подчиняваш, защото иначе ще пострадаш. Десетте решиха, че ако не си послушен, както до сега, ти ще трябва да умреш. Ти знаеш твърде много от нашите тайни, за де не бъдеш един от нашите.
към текста >>
Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе
гордост
пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле.
Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли. Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст Божия. Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого?
Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе
гордост
пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле.
Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка. Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено.
към текста >>
90.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гордост
е за тия.
В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
Гордост
е за тия.
чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието,
гордостта
и егоизма?
1936 г., (продължение от брой 165, край) Шестото чувство – из книгата на проф. Шарл Рише Лети младежо, Възлюби (стих.) – П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Учителя Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е.
силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието,
гордостта
и егоизма?
Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им? Едни те спъват, други осакатяват, на трети изсмукват жизнените сили и пр. — С неразумно употребената сила, която ще попадне в ръцете му, било като физическа юначност, било като власт. капитал и пр., такъв човек ще направи сума пакости, ще зароби душата си и ще си създаде тежки кармически връзки. Освен това, когато той употребява своята физическа сила, като насилие, за да се наложи над другите, кого власт, за да ограничи проявите на другите, които са в разрез с неговите схващания или като капитал да подкупи този и онзи, да затъмни тази и онази съвест, за да действат като негови агенти, да служат на неговата воля, то той с това няма да спечели нито един истински приятел.
към текста >>
92.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и
гордост
(много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр.
Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията.
И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и
гордост
(много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр.
Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята
гордост
и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие.
Без любовта човек се намира на едно високо планинско место. Там няма хора — нищо няма — човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни. Там и водите, и храните и светлината се събират. Всичко е събрано в долината.
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята
гордост
и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие.
На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му?
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата
гордост
.
Човек трябва да знае как да започне възпитанието на младото поколение. Възпитанието на човека трябва де се почне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. Трябва да знаем, какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва де знаете как да регулирате в него страха.
Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата
гордост
.
Ако е фанатик. трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм — фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма други в света. Който се наеме с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него,за да развиете вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито.
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове. Органическо то и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния.
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и
гордост
ги отхвърлят.
Тя ви зове! Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете! Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това! * Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение.
Първите проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и
гордост
ги отхвърлят.
В Паневритмията, така както тя е дадена от Учителя на Всемирното Братство, аз виждам оная мощна, магична Божествена сила — божествен метод за свързване на земята и небето, който единствено може да осигури на бъдещите поколения — достойни за един по-светъл, разумен и щастлив живот — физическо и духовно съвършенство. Новата слънчева култура на бъдещето идва да замени тъмнината и невежеството, на настоящето. И по някаква непонятна за човешкия ум Промисъл, нейните първи приемници и проводници, също както преди две хиляди години, са скромните „рибари, митари и грешници“, а не учените, умните и силните на настоящия век. Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка. Когато Светлината дойде, границите изчезват.
към текста >>
Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива
гордост
и тщеславие.
Сърцето ви постоянно трябва да се занимава с любовта, а умът ви — с мъдростта. А вие като ученици, като разумни души, всякога трябва да се занимавате с Истината. Тогава ще разберете смисъла на живота. Велик е смисъла на живота, но той трябва правилно да се разбере Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек придобива лоши навици.
Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива
гордост
и тщеславие.
Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзнанието става насилник. Любовта освобождава човека от всички окови и ограничения. Любовта облича душата с дрехата на светлия, на новия живот. Дето е любовта, там има живот, свобода, светлина и знание. Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им.
към текста >>
От докосването на тоя живот тялото ни става лъчезарно,
гордост
облива душата ни и стремеж безспирен обхваща духът, стремеж, който ничия сила не може спре.
С един замах ти наруши леденото зимно мълчание и с чуруликането на твоите птици смути горския покой. Краски, песни и благоухания се леят като безкрайни водопади в изобилието на радостта. Земята разтвори обятия и жадно поглъща топлите лъчи и нежните напоителни капки на твоята роса — нейния живот. Този живот, тоя тъй сладък и хубав живот, кои то безспирно се люшка като кораб всред океана — в приливи и отливи. Тоя същия живот, който през праха на земята се промъква в тъй многото стебла на тревите и шумно прилива в цветята и листата.
От докосването на тоя живот тялото ни става лъчезарно,
гордост
облива душата ни и стремеж безспирен обхваща духът, стремеж, който ничия сила не може спре.
Тържество велико загръща цялото небе. Въздуха трепти в божествен звук, и ние виждаме, че векове минават в това и че и ние като тебе, о, пролет — всемогъща царице, ту се скриваме, ту се откриваме. Мария ЗА КНИГАТА „ПРОБЛЕМИТЕ НА ХРАНЕНЕТО“ Настоящата книга се издава по желанието на много приятели, които са чули сказките ми за проблемата на храненето и са чели и таблицата за храните, печатана по-рано от нас, и които искат да се изнесе нещо по-пълно за храненето във връзка с новите научни и духовни разбирания за един по-разумен живот. Затова ние се отнесохме в поканата във в. „Братство" с молба, които желаят да я получат, нека съобщят имената си в редакцията, за да се поместят и в самата книжка, защото вземат участие — и морално и материално за напечатването й.
към текста >>
Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си,
гордост
на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж!
И ето в библиотеката на Далай Лама с намерена тази книга от фараон Аменхотеп, която сега се предлага на българските четци. От съдържанието на книгата се вижда, че автора е посветен в тайното учение. И не е чудно той да е един от учениците на Бялото Братство, понеже се казва, че първото седалище на Бялото Братство е било в Египет. На това се дължи и нейната висока материална култура, която е резултат на още по-голяма такава духовна. Тя ни е оставила дълготрайни паметници, които времето и катаклизмите не са могли да заличат — пирамидите, сфинкса, мумиите и пр.
Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си,
гордост
на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж!
Частица от Самия Бог е в теб! Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“ „Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.“ Избрани книги за всички. Получи се в редакцията пълният илюстрован каталог на книгоиздателство Ст. Атанасов.
към текста >>
97.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Навсякъде ще видите честолюбие,
гордост
, недоразумения между хората.
Не, ще служиш едновременно и на Бога и на службата си. И какво виждаме? Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия. На всякъде, всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си.
Навсякъде ще видите честолюбие,
гордост
, недоразумения между хората.
ТЬ не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа.
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на
гордостта
, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество.
Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на
гордостта
, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят.
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да задоволим
гордостта
и тщеславието си!
СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси?
За да задоволим
гордостта
и тщеславието си!
Само за да се превърнем във роби на химери! Та това ли е, наистина, същественото в живота ни? За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
„Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувствие и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния.
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече
гордост
.
В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят.
към текста >>
НАГОРЕ
