Търсене в текстове за 'Герои'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя казал: „Това се казва герои!
Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа. Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“ *** Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява. В първия сън видял Учителя с много ученици, облечени със сини дрехи, но той бил вън от групата. Във втория пак сънувал Учителя и се видял как жадува за духовното.
към текста >>

2. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае.
Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише! “ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом. Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти.
към текста >>

3. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте все още непроявени герои.
ЩАСТИЕТО, МНОГОКРАТНО И НЕПРЕРИВНО Ел-Шадай, 9 януари 1932 г. Към 10 ч. и 30 мин. започна разговор. Вие сте все още непроявени герои. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек се развива, трябва да благодари. Това е един дълъг път и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление. Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината.
към текста >>

4. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване.
Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
към текста >>

5. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72.
Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души.
към текста >>

6. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога силната мисъл господства, защото зад нея стои един принцип: бъдете герои!
Сега трябва да се насърчавате един друг. Тъкмо някой има намерение да постъпи по новия начин, но идва друг, за да го разубеждава: „Помисли малко, спри се.“ Не, по-добре да му каже: „Действай! “ Представете си, че ще дойде ден, когато няма да има вече мъчнотии. Каквото чертаем днес, то ще се случи в бъдеще, и каквото създадем, това ще бъде. Всякога силната мисъл господства, защото зад нея стои един принцип: бъдете герои! Не сте само вие, има и други същества, които работят за новото, за повдигането на света. И това отдавна е предрешено. В сравнение с онова, което е изминало, промяната днес е въпрос на дни, а и щом мислим за новото, ние вече работим за него. Всички чувстват, че иде един преврат в света. Някои от вас ги е страх да не ги повикат горе.
към текста >>

7. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.”
На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2236 м, а Големият Резен е с 4 метра по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвите и песните Учителя каза: „Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Виждате ли тези скандалджии? Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.” Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>

8. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена.
към текста >>

Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините.
В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония.
към текста >>

Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова.
Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: „Глупачка! ”, но друг глас долита в отговор: „Светица! ”. Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова. Когато тя била малка, искала да служи на другите. Даже искала да отиде в Китай, за да служи на човечеството. След известно време в съседното село дохожда проф. Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи.
към текста >>

Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои.
Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
към текста >>

9. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм.
Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период. * * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне.
към текста >>

Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности.
* * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство.
към текста >>

През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр.
Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението.
към текста >>

10. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини.
Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне? Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне. Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.” Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов.
към текста >>

11. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица.
Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им.
Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство.
към текста >>

13. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>

14. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? " И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

15. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте герои, още непроявени герои.
Екскурзия на 19 януари 1932 година - Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Животът има една хубава страна. Вие сте герои, още непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? " Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри.
към текста >>

Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят!
Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? " Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри. Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят! " Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път.
към текста >>

16. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще.
Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате. Постъпките ви спрямо хората да са както спрямо Бога. Ще обръщате внимание на всички: хора, животни и растения. Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него. Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим.
към текста >>

17. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Велики герои изисква днес светът!
Спасението на хората в света зависи от любовта, която имат, нищо повече! Щом ти не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко става! Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява.
към текста >>

18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? ” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

19. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? ” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>

20. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато говориш за Божествената Любов, там се изисква героизъм.
Той е една дума в езика на Любовта. Всички хора са думи на Любовта. Но понеже тук, на земята, хората не са добри, те престават да са думи на Любовта. Следствие на това идват противоречията. Любовта е най-свободният акт на Божественото. Когато говориш за Божествената Любов, там се изисква героизъм. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Има специални дни на Любовта, които само ние знаем. Да обичаш, без да се встрастяваш. Аз бих желал да ви предам състоянието на онази душа, която е пълна с Любов и с жива вяра в Бога.
към текста >>

21. 094 НОВИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са герои, хора с широки души.
– Кое е отличителното качество на новия човек? Ако искате да знаете, дали човекът е нов, или стар, вижте с какви мисли и чувства се храни. Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства, а новият - с положителни. Като говоря за новите хора, разбирам хората на Слънцето, които живеят с Радост. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са герои, хора с широки души. Всичко използват разумно, на всичко се радват. И като страда, и като се радва, новият човек се прониква от вътрешна Радост. Той знае, че и лошите, и добрите условия са дадени, за да расте.
към текста >>

22. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “
На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза: Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>

23. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът има хубава страна, вие сте герои.
Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е да страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше страдание. Сега не могат да Го разпнат. Животът има хубава страна, вие сте герои. Непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек сега се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път.
към текста >>

Непроявени герои.
Мъчно е да страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше страдание. Сега не могат да Го разпнат. Животът има хубава страна, вие сте герои. Непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек сега се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път. Ще дойде просветлението.
към текста >>

24. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нарича ни герои и пита дали някой е изостанал, дали всички са тук.
Дишайте, пейте с радост! Понякога Учителя се поспира и ни чака. Лицето му е хубаво, като че ли ей сега слиза от небето. Где са годините Му? Где са белите Му власи? Нарича ни герои и пита дали някой е изостанал, дали всички са тук. И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на Вселената, на Учителя, една е Тя, една е Тя! С нас има и деца.
към текста >>

25. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои.
С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс, който, щом я зърнал, решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°.
към текста >>

26. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората.
В Стрелец. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 ноември до 22 декември. С просто око в него могат да се видят около 115 звезди, но общо взето те са слаби. Само две от тях са от втора звездна величина и осем са от трета. Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика. Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности. У по-примитивните типове съществува също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, заедно с фалшиво и презрително отношение към близките и околните. Затова кентавърът Хирон е получовек от кръста нагоре и държи в ръцете си опънат лък с поставена стрела, показваща постигането на всяка поставена задача; от кръста надолу Хирон е охранен полукон с опнати за тичане крака. Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката душа, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие. Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда.
към текста >>

27. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите.
Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл.
към текста >>

28. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области.
Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година.
към текста >>

На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния.
към текста >>

29. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично.
Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието."
към текста >>

30. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете.
Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР.
към текста >>

31. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей.
Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла". Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>

32. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Повярвайте, Велики Цезарю, че нашите прочути художници, които рисуват боговете и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие от прекрасните черти на лицето на Исус.
И така, като не разполагах с достатъчно средства да умиря едно неминуемо бунтовно въстание на евреите, постъпих по следния начин: съобщих с писмо на Исус, че искам да Го видя в преторията и Той се яви. На Ваше Величество е известно, че в моите жили тече галска и испанска кръв, която не познава що е страх и трепет. Но когато в кабинета ми влезе Исус, аз почувствах, че краката ми сякаш се подгънаха и съм като попарен. С една небесна кротост Исус даде знак, с което искаше да каже: "Ето Ме". Един момент аз останах в захлас да го гледам. Повярвайте, Велики Цезарю, че нашите прочути художници, които рисуват боговете и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие от прекрасните черти на лицето на Исус. - Исусе - казах му с един вълнуващ глас - аз Ти дадох пълна свобода да поучаваш в течение на три години, за което никак не съжалявам. Твоите поуки не са нищо друго, освен едни мъдри изречения. Не зная дали си чел Сократ или Платон, но зная, че Твоите думи стоят много по-високо от техните, прочувствени са и те, вълнуват до най-високо стъпало. Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада честта да Ти обадя това. Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели доста силни врагове.
към текста >>

33. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта.
към текста >>

34. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук.
Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението. Така се образува рамката, в която е изложено цялото Евангелие. Евангелието на Марко изпъква със своята първична, собствена особеност в разказа за Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно. Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител.
към текста >>

35. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината. Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя. На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия. Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили. Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен.
към текста >>

36. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята.
Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.
към текста >>

37. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура.
Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва:
към текста >>

38. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>

39. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например описват, че героят или героинята припаднали от любов.
Само че когато обичате, ще станете красив по един начин, а когато ви обичат, ще станете красив по друг начин. Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце. Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее.
към текста >>

40. Сутрешна концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се научите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно и странично в съзнанието си, освен мисълта и идеята, върху която се концентрирате, и мислите и идеите, които са логически свързани с тази основна мисъл или идея.
• 135 • Сутрешна концентрация. Сутрин, преди да излезете на работа, хубаво е четири-пет минути да се концентрирате върху някоя Божествена идея от Божествения свят. През това време съзнанието ви не трябва да се лута и нищо да не ви смущава. Ще се научите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно и странично в съзнанието си, освен мисълта и идеята, върху която се концентрирате, и мислите и идеите, които са логически свързани с тази основна мисъл или идея. Трябва да се научите на този закон. Иначе ще се образуват пукнатини, през които ще влизат външни влияния във вас.
към текста >>

41. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете.
Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан с драми и трагедии. И ако ме питате, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате Пътя на Истината. Вие ще бъдете живите камъни, с които ще се постели Пътят, където ще мине Истината. 113. Ученикът и светът. Аз не искам да напущате света. Вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете. Това изисква небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смели и решителни. И затова, когато имаш само 10 лева и приятелят ти поиска пари, че няма, ще му дадеш половината или заедно ще ги ядете. Законът е такъв. Ако даваш, ще ти се даде.
към текста >>

42. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек има ум и сърце, които са като герои на неговия живот - роман.
Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една Окултна Школа хората сами стават болни и сами стават здрави. От Бога сте излезли здрави, учени, със знание и светлина. Ако сега сте болни и невежи, това се дължи на това, че сте изпояли всичко и затова сега страдате и боледувате. 169. Умът и сърцето на Ученика. Човек има ум и сърце, които са като герои на неговия живот - роман. Около тези двама герои се развива животът на човека. Духът е автор на живота на човека. Героят трябва да бъде силен, смел, решителен, да побеждава. А героинята трябва да има най-големи страдания и да издържа. Вашият ум трябва да бъде силен, смел и решителен.
към текста >>

Около тези двама герои се развива животът на човека.
В една Окултна Школа хората сами стават болни и сами стават здрави. От Бога сте излезли здрави, учени, със знание и светлина. Ако сега сте болни и невежи, това се дължи на това, че сте изпояли всичко и затова сега страдате и боледувате. 169. Умът и сърцето на Ученика. Човек има ум и сърце, които са като герои на неговия живот - роман. Около тези двама герои се развива животът на човека. Духът е автор на живота на човека. Героят трябва да бъде силен, смел, решителен, да побеждава. А героинята трябва да има най-големи страдания и да издържа. Вашият ум трябва да бъде силен, смел и решителен. Търси ли ума ви само лесното в света, от вас нищо не може да излезе.
към текста >>

А героинята трябва да има най-големи страдания и да издържа.
169. Умът и сърцето на Ученика. Човек има ум и сърце, които са като герои на неговия живот - роман. Около тези двама герои се развива животът на човека. Духът е автор на живота на човека. Героят трябва да бъде силен, смел, решителен, да побеждава. А героинята трябва да има най-големи страдания и да издържа. Вашият ум трябва да бъде силен, смел и решителен. Търси ли ума ви само лесното в света, от вас нищо не може да излезе. И един ангел като слезе на Земята между хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един Ученик, който идва в школата, търси най-лесния път, от този Ученик нищо няма да излезе. Ако той като дойде при мъчните задачи ги заобикаля или дава други да му ги разрешават, или с чужди задачи влезе, ние знаем какво може да излезе от него.
към текста >>

Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои и ще вървите в този път.
Един важен закон: Туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, но каквото вие сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните. Иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец и каквото и да се налива в него, ще изтече. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои и ще вървите в този път. Бог е с вас. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава не се сърдете никому да казвате, защо мене ме е оставил Господ. В Окултната школа въпросът седи тъй: не е Господ който ни е оставил, а ние сме Го оставили. И Той казва: Понеже вие ме оставихте, и Аз няма да се занимавам с вас.
към текста >>

43. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вие не може да приложите волята си да спите, какви герои ще бъдете?
Тъй е! И ако вие не знаете как да спите, никога не може да учите духовно, и учени хора не може да бъдете и ученици на може да бъдете, а когато казвам, че трябва да се научите, да се научите да спите, разбираме, че трябва да поставите телата си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия Учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затова казвам, че най-първо ще се научите да спите спокойно, волята си ще приложите. В една година ще се научите да спите добре като приложите волята си. Ако вие не може да приложите волята си да спите, какви герои ще бъдете? Та първото нещо, ще възпитавате тялото си, да знаете как да си почивате. Ще ви дам упражнение да знаете как да почивате. Сънят е един важен фактор за Ученика на Окултната Школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не може да бъдете добър Ученик, т.е. може да бъдете Ученик, но не и добър Ученик на Окултната Школа.
към текста >>

44. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките.
Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред. След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н. Скоро във вестник „Нови дни" започнаха да излизат мои приказки. В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките. Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. „Всяко изпитание идва за добро" - беше ми казал Учителя.
към текста >>

45. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко.
Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Почнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел. Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен.
към текста >>

46. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н.
към текста >>

Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия.
Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения. Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота. Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва.
към текста >>

Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои.
Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност.
към текста >>

Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности.
Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка. Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности. За предпочитане е да сменяме картините в стаята по-често, отколкото да я претрупваме с много. Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая. Разговор и игра
към текста >>

47. ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Заради нея героите жертват дори и физическия си живот.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея. Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди. Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота. Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос.
към текста >>

48. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

„Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца.
Душите, които ще слязат от Плутон през третия деканат на Водолея, ще донесат нови разбирания за живота. Те ще поставят ясни разграничения между понятията Зло и Грях. В течение на вековете философските и особено теологичните схващания не са правили съществена разлика между тези понятия, дотолкова различни по своята природа. Злото по своя генезис е Космична сила с разрушителен ефект, докато грехът е едно отклонение, нарушение на Законите на Живата Разумна Природа. Учителят говори за неутрализиране на Злото чрез градеж: „Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно и да влизат в строежа на красиви здания, на хубави статуи и паметници.
към текста >>

Във всички драми и трагедии на човешките цивилизации ще срещнем голям брой герои, които са се намирали на върха на славата, но после са завършвали трагично своето съществувание.
Злото носи в себе си такава омраза, че иска да смаже, да унищожи всичко, което среща по своя път. Силата на Злото, по своята природа, търси единствено своята противоположност - слабостта. Злото желае да среща само слаби хора. Ако срещне някой силен, то прави всичко възможно да му вземе силата. Ако разлистим страниците на историята, особено на политическата, ще констатираме резултатите от мощта на разрушителните сили. Във всички драми и трагедии на човешките цивилизации ще срещнем голям брой герои, които са се намирали на върха на славата, но после са завършвали трагично своето съществувание. Злото не обича да среща хора, които се държат здраво изправени на своите два крака. Ако срещне такива, то ги събаря на четири крака. И в Царството на Злото не могат да се намерят същества с високо вдигната глава. Всеки човек вътрешно е разделен на две части. Едната принадлежи на Злото и именно там са пратени на работа Синовете на Мъдростта.
към текста >>

49. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Тя е един вид театрална сцена, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси.
Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Така душата, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи. В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации. Тя е един вид театрална сцена, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси. Тези драми се разиграват под действието на опитни режисьори. По този случай Учителят, Великият Мъдрец, казва: „Земята е била построена от същества, които са завършили своята еволюция. Тяхната последна мисия била да създадат Земята.
към текста >>

50. ПОЛЯРНОСТТА В ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня.
Той е разглеждан в множество трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература.[1] В настоящото изложение този въпрос ще бъде разгледан в неговата философско-мистична същина от гледище на Космичното съзнание, на което ни учи Учителят, без да бъдат игнорирани и съвременните проучвания. Проблемът за мъжа и жената е един въпрос от голямо хуманистично, етично, социално и най-вече космично значение. Социалният му аспект, особено въпросът за така наречената „еманципация" на жената, до голяма степен вече е намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологичните фази, през които е минало човечеството - патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня. В далечни времена жената е била или безименна робиня, или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки. Като цяло, демонологичният (сексуалният) въпрос е интимно свързан със съдбата на народите и човечеството [2] Затова в художествените произведения се търсят разрешения на големите конфликти в семейството, в обществото и в народите. ------------------------ [1] Виж напр.: д-р Ото Вайнингер, „Пол и характер" и Хр. Маджаров, „Любов и еволюция", Вн.,1998
към текста >>

51. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои.
Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно." И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока. Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои." Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество". Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки: 1. Освобождаване от старите схващания и възрения. 2. Ускоряване ликвидацията на кармата.
към текста >>

„Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои."
Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно." И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока. Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои." Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество". Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки: 1. Освобождаване от старите схващания и възрения. 2. Ускоряване ликвидацията на кармата. 3. Урегулиране на чувствата и енергиите.
към текста >>

52. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията.
Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност както краката. Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем: „Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим и ще работим заради Него." И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка! Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се поразговори с нея.
към текста >>

53. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Превежда и романа „Занони", за който Учителя казва, че героите, лицата и събитията в него са истински.
По предложение на Учителя преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание", на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. Превежда „Хирология" на Вреде, „Физиогномия" на Дюрвил, „Астрология" на Сефариел и няколко биографии на бележити хора. Превежда и романа „Занони", за който Учителя казва, че героите, лицата и събитията в него са истински. Издава книгите „Лица и души", „Живите сили на Слънцето" и „Живот за цялото". Без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра. Учителя казва, че Бо Ин Ра е от черната ложа. Чак тогава Георги Радев разбира, че е работил срещу делото на Учителя и неговата школа, и веднага решава да се коригира. Отива при стенографките, взема от тях подходящи извадки от Словото на Учителя по теми и издава книгата „Учителят говори".
към текста >>

54. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат.
Това ще бъде ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога." („Петимата братя", стр. 219). „Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук.
към текста >>

Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото.
Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога." („Петимата братя", стр. 219). „Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тия разрушения са дадени на децата за радост.
към текста >>

55. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Планината иска герои, които я разбират и изучават." („Закони на доброто", стр. 375)
Не е лесно да се хармонира човек с течението на силите в природата. При такъв случай светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те се нагласявали със силите на природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея... Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават." („Закони на доброто", стр. 375) „Сега, които са недоволни от вятъра (студа), нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял." („Нашето място", стр. 4) „Следователно, природата отговаря на човека. Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния." („Нашето място", стр. 5)
към текста >>

Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." („Закони на доброто", стр. 345)
Учителя казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." („Пътят на ученика", стр. 84) „Сега като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." („Закони на доброто", стр. 345) „Пазете следното правило: каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си." („Закони на доброто", стр. 356)
към текста >>

56. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

57. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает.
- И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра? Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни условия, жителите на Устово не са дали младенци за турските еничерски отряди. За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г. Тази упоритост е характерна за българското население от тази област. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски.
към текста >>

За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г.
Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра? Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни условия, жителите на Устово не са дали младенци за турските еничерски отряди. За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г. Тази упоритост е характерна за българското население от тази област. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски. Природата в Устово е чудесна. На могъщата Родопа са дадени всички красоти на Божието творение.
към текста >>

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6.
Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра? Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни условия, жителите на Устово не са дали младенци за турските еничерски отряди. За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г. Тази упоритост е характерна за българското население от тази област. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски. Природата в Устово е чудесна. На могъщата Родопа са дадени всички красоти на Божието творение. Огромни планински масиви, вековни гори и шум на обилни води. А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на душата.
към текста >>

и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев.
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно народно противопоставяне срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционен бунт и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два революционни фронта - единият, насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на отоманските турци, който се изразява във въоръжената борба, и другият фронт, въставащ срещу гръцката цариградска патриаршия и народностното потискане на българщината. Вдъхновител на първия фронт става Г. С. Раковски, който тласка българския народ към въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г. и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев. Това революционно движение в последствие минава под ръководството на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост.
към текста >>

58. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

При това те никога не казват, че са спасени или новородени, защото за новораждането Учителят е дал едно определение, което е равносилно на един голям съдбоносен и героичен подвиг в живота.
Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат далече от лековерните и лениви сектанти, които се боят да направят трудната стъпка и казват: „Ние повярвахме в Христа и сме спасени“. Когато им се възрази, какво е това спасение, те отговарят: „Нали заради нас, повярвалите, Христос бе разпнат на кръста? “ Мнозина от учениците на Бялото Братство са срещали в живота си такива сектанти, които разправят, че от еди коя си година, месец и ден са „вече спасени“, а други казват „новородени“. Гледаш го новороден, пък живее по стария начин. И между учениците може да се намерят такива, които още сериозно грешат, но разликата е в това, че те правят усилия да променят живота си и страдат, когато не успяват. При това те никога не казват, че са спасени или новородени, защото за новораждането Учителят е дал едно определение, което е равносилно на един голям съдбоносен и героичен подвиг в живота. Вероятно е някому да хрумне следната мисъл: Щом като учението на Бялото Братство върви по Христовото учение, не е ли Христос едничкият Учител и евангелското слово не е ли достатъчно, за да налучкаме истинския път в живота? Такава мисъл е правдоподобна, но тя се нуждае от изяснение. Нека си послужим със следния пример: да си представим един музикант-изпълнител, който е избрал Бетовен като най-любим компонист, музиката на когото е решил да направи своя съдба. Той може да вземе всичко, написано от Бетовен, но не би могъл да постигне решението на своята задача, ако не намери учител, който да го въведе в могъществото на Бетовеновото творчество. Такъв учител е неминуема потреба, тъй като без него той ще остане само с възхищението си от великия творец, но няма да стане негов изпълнител и съучастник със своето индивидуално разбиране и индивидуално докосване до клавиатурата на пианото.
към текста >>

59. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс. Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата.
към текста >>

60. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“
На друго място Учителят казва: „За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение? „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“ Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа? „Това, което е говорил Христос, се пази.
към текста >>

61. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

- Какво голямо изпитание и колко невъобразимо голям героизъм се иска от мен, защото това изпитание и тази скръб ще трябва да ги нося цял живот.
Ти не знаеш нито законите на живота, нито причините, поради които става всичко това, което виждаме на земята. Тръгнах си с най-различни и най-противоречиви мисли. Влязох в гората и задълбочена в размисъл, седнах на една пейка. - Господи! - започнах да говоря на себе си. - Какво голямо изпитание и колко невъобразимо голям героизъм се иска от мен, защото това изпитание и тази скръб ще трябва да ги нося цял живот. Каква е утехата, която ми даде мъдрият Учител? Каза ми, че тя е жива и никога не ще изчезне, както не изчезна захарта, която се превърна на сладчина. Той ми препоръча да започна да уча цигулка, за да не проклинам Господа... Както са незнайни пътищата и делата Господни, така е тайна и необозрима и човешката душа. Аз никога не можех да допусна и дори да си представя, че с мен ще се случат такива неща, на каквито станах способна след голямото нещастие, което ме сполетя.
към текста >>

62. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта.
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава.
към текста >>

63. 4. МАТЕРИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Героите минават през изпитанията, както слонът през мрежите на паяците.
МАТЕРИЯТА Силата на божественото се изпитва при най-твърдите условия. Нима ще изпитаме твърдостта на диаманта върху мек предмет? За силния няма твърди условия, защото той е по-силен от тях. Героите минават през изпитанията, както слонът през мрежите на паяците. Това, което хората наричат спънки и несгоди, са малките камъчета, които помагат на каруцата им да изкачи стръмния път. Без тях колелата й не биха имали опора. Препятствията са километражните камъни по нашия път да видим докъде сме стигнали в развитието си. Земният свят е така построен, че в него всичко се подлага на проверка. В тази лаборатория небето прави най-щателните си проби.
към текста >>

64. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа."
към текста >>

65. 'Земята е училище' - Невена Неделчева

В този роман героите на Невена Неделчева постъпват в житейското училище като младежи, търсещи знания, мъдрост и истина в бурите на една динамична епоха, в която се кръстосват и сменят идеологии и обществени системи и се водят битки.
"Земята е училище" роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF В този роман героите на Невена Неделчева постъпват в житейското училище като младежи, търсещи знания, мъдрост и истина в бурите на една динамична епоха, в която се кръстосват и сменят идеологии и обществени системи и се водят битки. Те обаче намират истинския път и се издигат в съзнанието си като ученици на едно велико учение. Така Земята се превръща за тях в школа за безкрайния път на човека към Бога. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. ISBN 978-954-744-189-7
към текста >>

66. 'Преплетени съдби' - Невена Неделчева

Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика.
"Преплетени съдби" роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Преплетени съдби" помага на читателя да открие едно ново измерение на любовта. Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика. Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството. Всички герои в романа са ученици на любовта. Автор Невена Неделчева Издателство Бяло Братство София 2012
към текста >>

Всички герои в романа са ученици на любовта.
роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Преплетени съдби" помага на читателя да открие едно ново измерение на любовта. Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика. Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството. Всички герои в романа са ученици на любовта. Автор Невена Неделчева Издателство Бяло Братство София 2012 ISBN 978-954-744-166-8
към текста >>

67. 'Светлина в мрака' - Невена Неделчева

Съдбите на трите главни героини – Антоанета, Силвия и Виола, предлагат на младия читател да проследи три възможни пътя, за да открие себе си според копнежите и идеалите на своята душа.
Всеки млад човек, когато осъзнае в себе си, че е дошло времето да се сбогува с детството си, с онова защитено и топло пространство, наречено роден дом, застава на едно място, от което започват много и различни пътища. И точно тогава трябва да се намери една добра, мъдра и любеща ръка, която да хване ръката на довчерашния юноша, за да му посочи онзи път, който ще го изведе при Любовта, Мъдростта и Истината. Малко са книгите в съвременната световна литература, които могат да посочат на младите хора истинския път. Повечето от тях го търсят в индивидуалния бунт, в нестандартната себеизява... за да открият в края на краищата, че водят младия човек в безпътицата на отчаянието, изолацията и отчуждението. Романът на Невена Неделчева също търси пътя на младите. Съдбите на трите главни героини – Антоанета, Силвия и Виола, предлагат на младия читател да проследи три възможни пътя, за да открие себе си според копнежите и идеалите на своята душа. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. ISBN-978-954-744-138-5
към текста >>

68. 'Пътека от Пътя' - Невена Неделчева

Героинята на романа носи в себе си нещо от същността на нашата далечна прамайка Ева, която е увлякла човека в грехопадението и е сложила началото на неговия земен път.
"Пътека от Пътя" окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Героинята на романа носи в себе си нещо от същността на нашата далечна прамайка Ева, която е увлякла човека в грехопадението и е сложила началото на неговия земен път. Но преминала през страданието, у нея се събужда стремежът към духовен живот. Така в лабиринта на търсенията на жената по пътеките и кръстопътищата постепенно се ражда прекрасният образ на Новата Ева, която там някъде, в бъдещето, ще се превърне в идеал за жената и ще стане спасителка на човечеството. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-196-5
към текста >>

69. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето.
книгата за теглене на PDF Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната реалност. Връзката учител–ученик е свещена. Учителят идва, когато ученикът е готов – за да го одари с духовно зрими стъпки към отварящото смислите време, събиращо и подреждащо послания и откровения. Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното. Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. ISBN-978-954-744-101-9
към текста >>

70. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

„Един романист пише роман за една героиня и един герой.
Потопени в силното преживяване, което внушава някоя романтична история, когато се вълнуваме дълбоко от един роман, ние го четем и препрочитаме. Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота. В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва: „Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой! " И плачеш, плачеш.
към текста >>

Къде са тези герои?
Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота. В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва: „Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой! " И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата!
към текста >>

Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма.
При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота. В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва: „Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой! " И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата! " Питам: Тези страдания сега ли стават? Някой казва: „Тя се влюбила в еди-кого си и много страда!
към текста >>

Казваш: „Горката героиня, горкият герой!
В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва: „Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой! " И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата! " Питам: Тези страдания сега ли стават? Някой казва: „Тя се влюбила в еди-кого си и много страда! " Няма никакво влюбване.
към текста >>

71. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите.
Въпрос на време. Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека. И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички боговдъхновени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина. Ето някои от тях. Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си. Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко. Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите.
към текста >>

Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите.
Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека. И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички боговдъхновени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина. Ето някои от тях. Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си. Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко. Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите. Ето някои книги, които можем да четем с полза за нас и които можем без страх да препоръчаме на жадните за истинска духовна храна: „Възкресение“ от Лев Толстой; „Братя Карамазови“, „Идиот“ от Достоевски, „Дейвид Копърфийлд“ и „Приключенията на Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс.
към текста >>

И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух.
И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички боговдъхновени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина. Ето някои от тях. Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си. Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко. Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите. Ето някои книги, които можем да четем с полза за нас и които можем без страх да препоръчаме на жадните за истинска духовна храна: „Възкресение“ от Лев Толстой; „Братя Карамазови“, „Идиот“ от Достоевски, „Дейвид Копърфийлд“ и „Приключенията на Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс. Друго средство за подпомагане, ускоряване растенето ни в любов е музиката.
към текста >>

72. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Така ние постепенно се откъсваме от действителния свят и заживяваме в един илюзорен свят, който сами сме създали и в който ние сме героите.
Живот в истината - това е основен принцип в школата на Учителя. „Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.“[32] Всичко може да се прости на човека, но не и лъжата спрямо другите и към нас самите. Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване. То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях. Така ние постепенно се откъсваме от действителния свят и заживяваме в един илюзорен свят, който сами сме създали и в който ние сме героите. А Учителят казва: „Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.“[33] „Верни на себе си, верни на истината в себе си! Това е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате.
към текста >>

73. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини.
За този рояк от парчета, наречени астероиди, интересно откритие е направил известният астроном д-р Олберст - един от най-ревностните им изследователи и откривател на някои от тях. Той е намерил бърз и ефективен начин за изследване орбитите на небесните образувания, а за тези късове открил, че орбитите им се пресичат в една точка на съзвездието ДЕВА, което му е дало правото и пълното основание да приеме, че тези късове не са нищо друго, освен парчета от разрушена Планета, разрушаването на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“. За разрушаването на тази Планета, за тази катастрофа от древността великите вавилонски звездобройци са оставили една чудна легенда, която, ако чете човек сега, остава с впечатлението, че се описва някакъв чудовищен атомен взрив. Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него.
към текста >>

74. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои.
С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца: син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои. Фиг. 8. Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил безсмъртен - това е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал за баща обикновен, земен човек, е черният брат, който е смъртен. Така е изнесено в легендата: злото и спънките на прогреса на човешкия род са конечни и ще свършат когато и да било. Тук се прокарва и идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго.
към текста >>

Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици.
Меркурий в единадесети дом говори, че роденият ще има връзки с хора на науката и с канцеларисти, от конто ще има полза и подкрепа в живота си. В дванадесети дом Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там или са близо до хоризонта - Асцендента. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на венерините подтици. Един човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре.
към текста >>

75. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това извънредно богато на Небесни образувания съзвездие, в посока на което се намира центърът на нашата галактика, а също и голям брой звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра X е р о н - най- мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, който причинява страдания на хората.
Това съзвездие е богато на звезди и на ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 22 хиляди пъти по-голяма. И други една звезда, която с огромната си енергия, която излъчва в количество 400 000 пъти по-голямо от това не Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан върху родения човек голям, несъкрушим прилив на енергии, предимно в емоционалната област, която при облагородените типове ще се изрази в творчество и сила за ръководство, а при примитивните - в жажда за рушения и тирания. Двата Звездни купа М6 и М7, които се намират в това съзвездие, придават на двата типа хора оттенък (особено при по-интелигентните) към едно по-милосърдно и топло отношение към всичко и всички, с които имат отношения. В Стрелец Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22декември. Това извънредно богато на Небесни образувания съзвездие, в посока на което се намира центърът на нашата галактика, а също и голям брой звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра X е р о н - най- мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Вулкан е там, той тласка облагородените хора към придобиване на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нея, по-приятно и бащинско отношение към всички, а също така и известна доза хумор и артистични наклонности. При по- примитивните е налице също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, а също фалшиво и презрително отношение към близките и околните. В Козирог Слънцето и Вулкан се намират от 22 декември, когато Слънцето прави своя поврат и тръгва на север, до 22 януари. През този период северното полушарие на нашата Земя се приближава към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава по-силни жизнени течения от него. Освен това през този период Земята е най-близо до Слънцето (в Перихелий) и също получава най-много енергия.
към текста >>

76. Общо за линиите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако са червени, говори за героична, пожертвувателна натура.
Ако линиите, където и да са те, са изкривени и неясни, показват недобре изразени качества, ограничения, препятствия, неприятности. Всяка линия, която се насочва към даден хълм или е в съприкосновение с него, дава израз на качества, които този хълм носи. Когато твърде много линии прекосяват дланта като мрежа, показва човек крайно чувствителен, раздразнителен, сприхав, с импулсивна натура. Обикновено такива хора имат кратък живот. Когато линиите имат слабо червен цвят, показват здраве. Ако са червени, говори за героична, пожертвувателна натура. Всички други оцветявания на линиите говорят за болезнени състояния» организма на човека. Ако по фалангите на пръстите откъм дланите има надлъжни линии, това говори за човек с усърдие и деятелност в изпълнение на всяка поставената задача. Ако там има напречни линийки, това показва капризност, разсеяност, липса на усърдие и пречки.
към текста >>

77. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои.
- Трудно ми е да говоря за този период, но все пак трябва да спомена нещо. Към края на Първата световна война тук до нас бяха донесени позиви. Позиви от страна на анархистичното движение. Ние бяхме взели да се проявяваме в много такива прима акции. Може те да изглеждат дребни и несъществени и смешни за сегашното ми състояние, но тогава си мислехме, че правим кой знай какво. Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои. За това гледахме да се сдобием с оръжие. Аз задигнах на баща си един револвер и се въоръжих като другите. Все хлапаци бяхме, разбира се, обаче мислехме революция ще правим и разчитахме много на другарите от други места. Защото бяха се появили анархисти от други градове. На първо място ще посоча Ямбол.
към текста >>

78. Единно Човечество - Сава Калименов (1901 - 1990)

Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н.
Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура.
към текста >>

79. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои.
И тъй от вас ще има четиристотин чиновници, но без заплата, без портфейл. Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа. От стоте души половината ще бъдат мъже и половината - жени. И младите ще влизат вътре - младите момци и девойки да бъдат от 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те водят сражението - старите ще поставите най- напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои. - Как ще стане изборът? - Сами ще си го измислите - това вие знаете по-добре. Съберете се, направете нещо и ми кажете след това какво сте направили. Аз ще се съглася с вас и каквото направите, ще го турим в действие. А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим.
към текста >>

Като останете сами, вие ще бъдете герои.
През годината ще си пишете. Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена Хармония, ще бъдем искрени спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи прояви - може между нас да се появят хора с по-големи способности, с по-отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. Искам постепенно да се загладят всички недоразумения, които са съществували досега между вас. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. За да не ви стеснявам, аз ще ви оставя за един час сами да си уредите работата. Е, как мислите да постъпите? Всеки съвет ще избере от състава си по десет души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по- бързо. Когато се наложи, ще изпратите десетте като изпълнителен комитет.
към текста >>

80. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха.
към текста >>

И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг.
В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи.
към текста >>

81. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето.
Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н. (се просълзи). Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето. Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где живота, таз светиня, се излива в вечна красота! И в калта могат да израстнат и цъфнат чисти бели рози, когато светлината я огрева! Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи. Тайнствен акорд прозвуча и блеснаха седемте цвета на дъгата. Златистите им къдрави коси са накитени отново с светящата диадема на звездите. И бялата им дреха се сля с лазура! Завеса.
към текста >>

82. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Идват дните на обединяващата национална героизация.
1920-1921 - Периодът на редовните неделни беседи е в пълен разцвет. Купен е салона на журналистите в София на ул. „Раковска“ и „Граф Игнатиев“, ползва се салона на шивашкото ателие на Ружа Иванова, предоставен е на Братството салона на Радикалите, салона на „Оборище 23 и пр. Настъпва времето на общественото активизиране около епопеята на Междусъюзническата война и последствията й: окончателното обединяване на България. Събуден е националният дух във всички области на обществения живот. Идват дните на обединяващата национална героизация. Настъпва и атмосферата на активизирането на Православната църква срещу разрастването на духовното влияние на различни децентрализиращи религиозни и духовни групировки сред интелигенцията. Това, разбира се, е вследствие на безсилието й да спре бюрократизирането на клира си за сметка на духовното обединение на българите, но така или иначе то се появява и съвсем не е за пренебрегване в устремът напред на господстващата национална екзалтация. С една дума натискът срещу Дъновизма се засилва. Колкото и странно да е на пръв поглед, тази атмосфера не ограничава симпатиите към последователите на Дънов, а точно обратното. Виждаме как от един до друг годишен събор на Веригата многочислеността на участващите расте със зашеметяващо темпо, а по градове, села, и духовни и културни среди, интересът към идеите на Дънов става неудържим.
към текста >>

83. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи.
Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула.
към текста >>

84. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест.
Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
към текста >>

85. 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета - Георги Христов

Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои.
1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета • Всеки съвет ще се състои от по сто души: смесени ще бъдат, мъже и жени, от стоте души половината ще бъдат мъже и половината - жени; • От вас ще има четиристотин чиновници, но без заплата, без портфейл. • И младите ще влизат вътре - младите момци и моми да бъдат от 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва. Ще заместват старите, когато те водят сражението. Старите ще поставите най- напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои. • Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. • Ония от духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, • Ония, които са в просветния отдел, трябва да имат ум повече развит. • Ония от примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени; Примирителите са хора на милосърдието. • Всеки град може също да си направи отделно подобно нещо в миниатюр, но тези съвети ще бъдат свързани; • Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, а всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото съзнанието в него е пробудено; и не насила, всеки един от нас ще работи съзнателно, от Любов.
към текста >>

86. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Споменах, че Кръстю ми стана партньор в няколко от така наречените „героични подвизи“.
Усмихваме се и почваме да си приказваме прекрасни неща. Кръстю има много солидни знания за много неща и при това една остра аналитична размисъл. Той е естественик и изучава много съвестно своите науки. Освен дето не обича да се подчинява на Жечовите необмислени наредби, той не създава никакви грижи на нашия „шеф“. Има моменти, когато Кръстю проявява качества на много сърдечен, мек и нежен приятел - неща, които на пръв поглед не отговарят на неговия свиреп Атилски изглед. Споменах, че Кръстю ми стана партньор в няколко от така наречените „героични подвизи“. Те са много, но ще ви разкажа само два-три от тях. Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари. Решаваме, както това става винаги, когато работим на отдалечена нива, да идем и да се върнем с коне. Трябва да кажа и това, че между конете на бай Жечо ние с Кръстю сме си избрали два коня, единият от които е една жълтеникава кобила, която най-често яздех аз, а другият е чер и кокалест кон, на който обикновено язди Кръстю. Случи се през този ден така, че вещите, които трябваше да пренесем, бяха доста много: едно котле с варен зелен фасул, един голям самун хляб, една стомна и един бъкел за вода.
към текста >>

87. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива.
Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час. Не всички ще се пробудят от многохилядолетния си сън, а само тия, на които е дошло времето. Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това. Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива. Гробниците на земята са гробници на смели борци с оръжие в ръка. Но тиранията не може да се справи само със семената на любовта, посети в нивата на живота, защото тези семена неминуемо израстват и дават своите плодове. Победен е ужасът на Атила, на Чингиз-хан, на Тамерлан, на инквизицията и гилотината, но никой не може да победи кроткото слово на Христа, което се носи като благодатен спасителен полъх и зов над пламналата в ужас и противоречие земя. То изтрая 2000 години и още 2000 пъти по 2000 години не ще бъдат достатъчни, за да се проумеят тия „думи на живот“, които изрече Назарянинът. Прекрасни младенчески копнежи! Вие стоите като ореол на нашия живот и синеете като драгоценни бисери над останалите безплодни и пусти дни и нощи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24190521240234