Търсене в текстове за 'Герои'

Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст.
към текста >>

В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
към текста >>

11. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите.
Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите.
към текста >>

12. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия.
Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят.
към текста >>

13. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи.
към текста >>

14. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Аз искам да бъдете герои.
А Христос дава разрешение на задачата. Ще се чака краят на века. Аз съм пред Учителя на разговор. „Може ли майката, която е цапала ръцете си в парфюмите на детето си да го не обича? Вяра трябва да имаш. Аз искам да бъдете герои. Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте? Ти трябва да знаеш: твоето никой не може да го вземе. По човешки казано и като си богат трепериш, за да си не изгубиш богатството и когато си беден пак трепериш. Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои". Трябва вътрешно да се молиш като отпаднеш духом.
към текста >>

Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте?
Ще се чака краят на века. Аз съм пред Учителя на разговор. „Може ли майката, която е цапала ръцете си в парфюмите на детето си да го не обича? Вяра трябва да имаш. Аз искам да бъдете герои. Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте? Ти трябва да знаеш: твоето никой не може да го вземе. По човешки казано и като си богат трепериш, за да си не изгубиш богатството и когато си беден пак трепериш. Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои". Трябва вътрешно да се молиш като отпаднеш духом. Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия".
към текста >>

Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои".
Вяра трябва да имаш. Аз искам да бъдете герои. Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте? Ти трябва да знаеш: твоето никой не може да го вземе. По човешки казано и като си богат трепериш, за да си не изгубиш богатството и когато си беден пак трепериш. Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои". Трябва вътрешно да се молиш като отпаднеш духом. Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия". На физическия свят един човек като е седнал на един стол други човек не може да седне на същия стол. Но в духовния свят могат да седнат колкото искат на този стол. Ако ти си голяма колкото слънцето земята не може да те побере, но ако станеш малка колкото един лешник колко такива могат да се съберат?
към текста >>

15. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
към текста >>

16. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите!
Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината".
към текста >>

17. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа.
" Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох.
към текста >>

18. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Учителят ме потупа по лявото рамо и рече: „Това се казва герои!
Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Решихме да се оставим на топлия летен дъжд да ни окъпе добре и останахме горе на покрива докато престане. След това цели измокрени, слязохме. Учителят ме потупа по лявото рамо и рече: „Това се казва герои! Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай", който сестрите бяха приготвили.
към текста >>

19. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА Трябваше ми месеци докато преработя в себе си цялата онази история с Мойсея, която Учителят ми разказа. Препрочитах Стария завет и с него преминах цялата тази епоха. Но този път това не беше библейска притча и символика, а бяха живи сцени и събития, които се развиваха пред мене. Все едно, че гледах многосериен филм. Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои. Всичко оживя у мен и живееше със своите горести и страдания. Накрая стигнах до Новия Завет. Започнах да чета Евангелието. Имах усещането, че това всичко ми е познато. Нали бях дякон по това време и много пъти бях го чел и пял дори.
към текста >>

20. 7. Полковият командир и мисията от небето

ТОМ 7

Нека излязат три крачки напред, да види кои са тия герои.
Щом става готово всичко, съобщават му. Той приема полка по установения ред. Държи им слово и се обръща към всички ония, които са взели оръжие, без да им се полага. Възхищава се от тях, похвалва ги, като големи родолюбци. На фронта ще ги тури на първата линия в боя. Нека излязат три крачки напред, да види кои са тия герои. Но никой не излиза. Илия се обръща към оръжейния на склада и почва пред всички да му се сърди и кара, защо го е заблудил: както се вижда, никой не е взел излишно оръжие. Но това е негова тактика, той иска без да им заповядва, без да се кара да върнат заграбеното оръжие. И наистина през нощта всеки връща неправилно взетото оръжие и казва: „Мен не ми се полага“. И тъй всичко дохожда на мястото си.
към текста >>

21. 8. Изпитът на младите и старите

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Ама Галилей мисля, че може би после, когато всичко става известно, след години и научава тия работи и решава и той да стане един от героите на Рила.
Никой не е стоял и не е вардил това по простата причина, че това решение са го взели само тия стари приятели и те са го пазили в тайна и не са искали да бъде изобщо достъпно до другите. Те не са искали да се разгласява това, за да не се внесе смут и т.н. Така че това нещо съществува само в ума на Галилей, а в другите, в нито един не съществува. А пък Елена не го описва, защото тя изобщо не го знае. Тя не знае изобщо това решение за старите, нито в това, което е в главата на Галилей. Ама Галилей мисля, че може би после, когато всичко става известно, след години и научава тия работи и решава и той да стане един от героите на Рила. Но не е така. Това е точно така както аз го казвам. Решението са го взели старите, изпълнението са искали да стане от младите. Но не от всички млади, а само от един, защото ако знаят всички, то вече се нарушава тайната. Те искат само един, който да извърши действието и то през нощта, никой да не знае.
към текста >>

22. 38. Сестрата

Ангел Вълков

ТОМ 7

Сестра Тодора героически издържа на изпитанията.
Като ни видяха се изумиха как можахме в това зимно време да се качим горе. Посрещнаха ни много любезно, направиха ни топъл чай и споделиха: „Тук от два месеца никой не е идвал! “ Вечерта преспахме там и сутринта тръгнахме и така се върнахме обратно в София. Като пристигнахме на Изгрева пред салона Учителят беше навън на балкона и ни чакаше. По такъв начин завършихме благополучно задачата, която ни бе възложена, от двама ни. Сестра Тодора героически издържа на изпитанията. А тогава не бяхме екипирани както сега са екипирани туристите. Тодора беше с пола и с едно палто и туристически обувки. Сега може ли някоя жена с пола зимно време да се качи на Мусала и да преброди дебелия сняг? Ако може да ми се обади. След една седмица Учителят организира една група от 5-6 души за екскурзия до Мусала.
към текста >>

Сестрата трябва да дойде, за да се заключи кръга около братята, за да протече живота на Братството.“ След тези две екскурзии и още много такива, където сестрите героически редом с братята вървяха по планините, постепенно ние променихме мнението си за тях и вече сами почнахме да ги каним.
Спомена, че братята не искали да има сестра с тях, за да не ги затруднява в изкачването. „Но ето като се качихме на върха и седнахме да си починем при нас дойде момиченцето на наблюдателя. Братята не искаха сестра, а ето дойде при нас сестра да ни посрещне. Та сестрите от тук ни изпратиха и ни напълниха раниците с продукти, а горе на върха ни посрещна и ни приветствува пак сестрата. Та в началото на всичко е сестрата и в края на краищата пак идва сестрата. Сестрата трябва да дойде, за да се заключи кръга около братята, за да протече живота на Братството.“ След тези две екскурзии и още много такива, където сестрите героически редом с братята вървяха по планините, постепенно ние променихме мнението си за тях и вече сами почнахме да ги каним. Но винаги спазвахме основното правило: преди всяка екскурзия искахме разрешение от Учителя и споделяхме с Него какъв е нашият план. Ако Той одобряваше, ние знаехме, че сме под Негова закрила. Когато ни възпираше, ние не тръгвахме. Онези, които тръгваха на своя глава винаги ги съпътствуваха инциденти и едвам се отърваваха живи.
към текста >>

23. Съдържание

Кои са героите?
Песента “Мирът иде” 31. Десет текста за десет песни от Учителя 32. Лекарство, което да бъде храна 33. Уплетена като петел в кълчища 34. Цената на една опитност 35. Кои са героите? 36. Кошницата 37. Почерпушка с един локум 38. Сполучливият опит 39. Моите братовчеди 40. Законите на окръжността и пергела 41.
към текста >>

24. 35. КОЙ СА ГЕРОИТЕ?

35 КОИ СА ГЕРОИТЕ?
35 КОИ СА ГЕРОИТЕ? Животът ми на село бе доста труден, наситен с напрежение, невероятни сблъсъци между личности, с които работех като учителка. Получавах удари от всички страни и понякога ми смачкваха фасона. Така през една училищна ваканция аз със смачкан фасон, с клюмнал нос и посърнала се движех по Изгрева. Бях унила, с понижено самочувствие и смятах, че в този живот не мога да постигна нищо, ама съвсем нищо. Вървя и си мисля - ето тук съм в Школата на Учителя, но какво ли научих и какво ли приложих?
към текста >>

" Аз трепнах и само чух, че гласът ми изрече: "Учителю, такива ли са Вашите герои?
Получавах удари от всички страни и понякога ми смачкваха фасона. Така през една училищна ваканция аз със смачкан фасон, с клюмнал нос и посърнала се движех по Изгрева. Бях унила, с понижено самочувствие и смятах, че в този живот не мога да постигна нищо, ама съвсем нищо. Вървя и си мисля - ето тук съм в Школата на Учителя, но какво ли научих и какво ли приложих? Точно по това време Учителят ме среща, слага ръка на рамото ми и аз се стресвам от моя размисъл и чувам думите Му: "Герой сте вие! " Аз трепнах и само чух, че гласът ми изрече: "Учителю, такива ли са Вашите герои? " И посочих себе си в това унило състояние, в което бях. Той отново се усмихна. "Герои сте вие, но не го знаете" и си отмина. Стоя аз и се чудя, па се питам: що за герой съм аз? Кой е героя и кой го определя?
към текста >>

"Герои сте вие, но не го знаете" и си отмина.
Вървя и си мисля - ето тук съм в Школата на Учителя, но какво ли научих и какво ли приложих? Точно по това време Учителят ме среща, слага ръка на рамото ми и аз се стресвам от моя размисъл и чувам думите Му: "Герой сте вие! " Аз трепнах и само чух, че гласът ми изрече: "Учителю, такива ли са Вашите герои? " И посочих себе си в това унило състояние, в което бях. Той отново се усмихна. "Герои сте вие, но не го знаете" и си отмина. Стоя аз и се чудя, па се питам: що за герой съм аз? Кой е героя и кой го определя? Кой му окачва венци на врата, кой го кичи с ордени и медали? И за какво и какво е геройството му? В мен долетя един отговор: „Геройството е, че той е отстоял".
към текста >>

25. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

"Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на скръб дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди!
15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила. Един, единствен образ грее там винаги, по всяко време. 3. Струи обилна светлина от него, и две очи ме гледат топло, мълча, но слушам в себе си дълбоко гласът познат да ми говори: 4. "Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на скръб дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди! Помни, че Аз съм неизменен в бурите закрилник верен". 5. Сама съм в стаята и слушам, как двама са у мен, говорят, в сърцето ми, разбунено море, оглежда се тъй синьото небе и светла вяра ме крепи, крепи. 28.Х1.1958 г. Посвещава се на Борис Николов, който бе в затвора, след което последва процес 1957/58 г. и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г.
към текста >>

26. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

ТЕ са героите, които проявиха качествата на новия човек.
Една лента от живи хора се отправи по бялата пътека, която брат Иван проправяше. След него сестра Катя стъпва от стъпка в стъпка, и един след друг вървяха всичките, или почти всичките. Останаха горе около двадесет души, между които всички по-слаби и със слаб екип сестри. И само една малка част, които са били в услуга. В услуга на себе си, в услуга на слабите, в услуга на тези, които са имали слаб екип и в услуга на всички. ТЕ са героите, които проявиха качествата на новия човек. Лентата от живи хора се движеше бавно, пристъпваха краката несигурно. Водачът трябваше да внимава в посоката, защото познати скали, пътеки и клек не се виждаха. Ние вървяхме над тях. "Не мога да вървя повече! ", каза моята сестра внезапно.
към текста >>

Бяха запалени три големи огъня, които се поддържаха през цялата нощ и около него отпочиваха всички, които не можаха да се съберат в отпуснатите на нас "героите" както ни нарекоха там, обитаващи три стаи.
И мокри обувки и чорапи ги наобиколиха и благодариха, и благодарни сърца. Поизсушихме се тук, преоблякохме се и си дадохме един богат концерт, където и сестра Мария изпя няколко песни от Учителя, които още не бяхме чували. А реката шумеше, пробягваха кристалните й води по каме-нистито корито, а гората ни отнасяше във вековната си песен. Тук нощувахме. В Горския дом и пред него. Бяха запалени три големи огъня, които се поддържаха през цялата нощ и около него отпочиваха всички, които не можаха да се съберат в отпуснатите на нас "героите" както ни нарекоха там, обитаващи три стаи. "А, моля, моля, къде отиваш? Ти вътре остани! ", ми извика брат Стефан топло и авторитетно, когато ме видя да излизам от стаята и да се отправям към огъня. Трогна ме това внимание от страна на брат Стефан, който не е същият, който ме посрещна при отиването ми горе. Който не е и онзи брат Стефан, с когото пътувахме заедно, и който още същата вечер, когато отидох при огъня ми каза: "Не съм си взел шапка и ми е много студено на главата".
към текста >>

27. 18. КОЛЕДА

Да продължа напред трябва да стана героиня.
Вървя, никой няма по шосето. Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност. По едно време ми се струваше, че е невъзможно да продължа. Спирам, гледам назад, гледам напред. Безкраен снежен път. Да продължа напред трябва да стана героиня. Да се върна назад - смисъл няма. И пак напред. Изваждам крака си от снега, другия се забива по-дълбоко. И него изваждам. В едно е спасението, да вървя.
към текста >>

28. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата.
И евентуално тя би се избавила от някои от тия страдания ако беше дошла на Изгрева, но път човешки. В: Вие лично я познавате? Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше.
към текста >>

29. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3.
към текста >>

И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци.
Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма. Не могат ли те да се помирят?
към текста >>

30. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои.
Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото. Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна).
към текста >>

31. 165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН

ТОМ 9

Е.А.: Да, които бяхме герои.
Е.А.: Учителят в началото на Младежкия клас даде 4 задачи. На групи бяхме разделени. Едната беше научна, да се занимават с наука някаква, така го казвам общо, защото не помня подразделенията. А пък духовна група я нарече, защото ние нямахме определен обект, който бяхме в тоя група, а само се събирахме на размишление и на молитва. В.К.: Това е от тия 7 сестри и трима братя. Е.А.: Да, които бяхме герои. В.К.: През 1926 год. - 7 жени и трима мъже отиват на Мусала. Е.А.: В 1922 год., когато се качихме за пръв път на Мусала бяхме 400 човека от цяла България. Само д-р Жеков не се качи. Той се страхуваше.
към текста >>

32. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те героите се разпореждат.
Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики. Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя. Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те героите се разпореждат. И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук. Бабите протестират, че за багажа им е взето толкова много. И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а тикакво ли правиш?
към текста >>

33. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки.
VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта.
към текста >>

34. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Там били и нашите герои.
А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава. За чудене работа, си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Тошко сам да дойде до известни изводи, предвид настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. След като всички се събрали, Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Тошко сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя бе оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Тошко с думите: „Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло.
към текста >>

35. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост.
Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир. Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им. В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи.
към текста >>

36. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
към текста >>

37. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков.
със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г. руските войска дебаркират в Неапол и Рим. Командването се предава на Суворов по настояване на Англия и Австрия. Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино. На 31 август 1799 г. започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков. През януари 1800 г. Павел заповядва на Суворов да се завърне с войските си в Русия. Недоволството срещу Павел I расте. Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г. от недоволните от неговата вътрешна и външна политика.
към текста >>

38. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света. Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници.
към текста >>

39. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
към текста >>

40. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Героите тръгват всеки по своя път.
Тя ги приема. За издръжката и харчовете по време на учението по рисуване не прави никакъв въпрос. Дава пълна свобода. И Лалка се ползва от свободата си. Романът е приключил. Героите тръгват всеки по своя път. И си го извървяха. Сега, който може, нека ги открие в нивидимия свят. Те са там. А какво става във видимия свят? Настъпва съдбовната 1957 година.
към текста >>

41. Наряди за 1919 г.

Онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени.
В Божествения свят ви наричат „немирни деца". Искам през течение на годината да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с ревност, но спират сред годината. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да турят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. Онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако приложите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото ще познаете цялата вселена; чрез волята ще направите цялата вселена да работи за вас; чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох на избраните два: един голям и друг малък - голяма воденица иска много вода, малка - малко. Един - за едни, друг - за други.
към текста >>

42. Наряди за 1928 г.

Бъдете всички герои и съработници на Божията работа!
Той работи чрез тях. И тъй, без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре ще следят кой се готви за работа и кой е започнал работата. Поздравлявам ви с великия ден на работат". Бъдете всички герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя живота ви за в бъдеще! 5) ПИСМО ДО НАРОДА от 36 човека Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи.
към текста >>

43. Наряди за 1942 г.

Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои.
1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
към текста >>

В сегашния век се изискват герои.
ЧЕТВЪРТА СЪБОРНА БЕСЕДА 30. VIII. 1942 г., неделя, 10 ч. с. За да може да ме разберете като ме слушате, трябва да бъдете като дете, което се ражда, като затворник, когото освобождават. Да бъдете млади. Блажени кротките, които са силни да наложат своята кротост. В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича." Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът?
към текста >>

44. Наряди за 1945 г.

Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля.
Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота.
към текста >>

45. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Мъчението ще направи всички ви герои.
Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Туй е Божественото учение. Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се! “ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога.
към текста >>

Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате.
Туй е Божественото учение. Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се! “ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение.
към текста >>

Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои.
Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се! “ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени.
към текста >>

Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите.
Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се! “ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствувате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдуще същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега! “ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, аз ще възляза нагоре.“ Учението, което Христос е учил, е: да почувствуваш, че всички същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство.
към текста >>

46. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Българите казват: „Който много говори, малко върши.“ И вие сте от тези герои.
Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не разправяте? Докато не опитате това, което учите, какво ще разказвате на другите хора? Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва натук-натам и не държи в тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.“ И вие сте от тези герои. В древността един цар имал мечи уши. Когато викал берберин да го бръсне, на излизане от двореца отрязвали главата на берберина, за да не разк че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне цар той, като свършил работата си и видял какво го чака, започнал да моли да с пощади животът му, като обещал, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и освободил. Берберинът, за да бъде сигурен няма да изказва никому нищо, забегнал в един далечен край.
към текста >>

47. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Главно, започнете с любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея.
Никой не трябва да упражнява влияние, ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази любов той ще се саморазвива. Дойде някой, казва: „Тъй трябва да се постъпи! “ Ами той знае ли как трябва да се постъпи? „Ами, съвременното общество тъй препоръчва! “ Че, съвременното общество не е идеално, и то си има своите недъзи. Главно, започнете с любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея. Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в Невидимия свят. Не мислете другояче!
към текста >>

48. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Тъй щото, сега истинските мъже и истинските жени са горе, а тези, които напускаха Небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на Земята, те са героите на деня.
“ И изгубвате всяко понятие за онова възвишено, дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, оставате в света само да ядете и пиете. И сега всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този. единия мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: „Да си вървите! “ Ето това е: когато жената падна долу, мъжът остана горе, в Небето, а когато мъжът падна, жената остана горе. Тъй щото, сега истинските мъже и истинските жени са горе, а тези, които напускаха Небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на Земята, те са героите на деня. Сега този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение. Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи, да се нахвърлите върху мъжете си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите. Вие чели ли сте „Песен на песните“?
към текста >>

49. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Единият вид жени са герои, а другите - страхливци.
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има! “ От Невидимия свят ви питат: „Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? “ Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне.
към текста >>

Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци.
Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има! “ От Невидимия свят ви питат: „Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? “ Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
към текста >>

И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: като какъв искаш да страдаш: като герой или като страхливец?
И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има! “ От Невидимия свят ви питат: „Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? “ Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: като какъв искаш да страдаш: като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: „То не е за нас.“ Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Какво значи този стих? Той трябва да се изясни.
към текста >>

Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: „То не е за нас.“ Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас.
Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: като какъв искаш да страдаш: като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: „То не е за нас.“ Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
към текста >>

50. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня.
Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде, по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън, по- далеч. Защо? Защото разчитате на него. И като го пращате навън, ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности ще срещне, но това е в реда на нещата. Та, сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания: ще ви изпращат на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т.н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня. Обаче ако някоя софиянка би турила дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили това. Биха писали: „Такова чудо виждало ли се е, софийски дами да носят на гърба си дърва! “ Питам: Необходимо ли [е] човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо. То е една нужда, която ние сме създали изкуствено.
към текста >>

51. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

героя и героинята.
Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат. Марика 22. 10. 1923 г. София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите.
към текста >>

52. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие.
Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите".
към текста >>

53. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
към текста >>

54. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица!
Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр. 39 Учителят е казал следното за „Тесния път“: 1.„Този път е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния Път.“ 3.„Тесен е, но величествен." Стефан А.
към текста >>

(Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си.
А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр. 39 Учителят е казал следното за „Тесния път“: 1.„Този път е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния Път.“ 3.„Тесен е, но величествен." Стефан А. Тошев 19.11.1959 г.
към текста >>

55. III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Стефан Тошев

От опит зная какви разсадници на идеи представляват книгите, как чрез тях авторът говори на душата, как умът е възбуден, за да направи усилия и разбере идеите на автора, как сърцето вибрира в унисон с чувствата, които авторът пръска било чрез своето слово или чрез онова на своите герои.
III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ Русе, 25.02.1919 г. Уважаемий Учителю, Вий ни учите да даваме простор в себе си на възвишените идеи и да съдействуваме на добрите начинания. Да се стараем за създаването на благоприятни условия за пръскането на Евангелска виделина, за да може тя по- лесно да достигне до отзивчивите души, готови да я възприемат. Ето защо аз намирам за необходимо да споделя с Вас една своя идея. И ако Вий я одобрите, аз Ви моля да дадете Вашето благословение за нейното реализиране. От опит зная какви разсадници на идеи представляват книгите, как чрез тях авторът говори на душата, как умът е възбуден, за да направи усилия и разбере идеите на автора, как сърцето вибрира в унисон с чувствата, които авторът пръска било чрез своето слово или чрез онова на своите герои. Но особено голямо е влиянието на книгите над душите в днешно време, когато техният брой нарастна тъй много и когато всички четат. Та у мене се зароди идеята да се направят усилия, за да се създаде една по-богата литература по окултизма, мистицизма, теософията и пр. на български език, та да можем да видим един по-голям брой интелигентни сили сторонници на духовното движение между нашия народ, който чрез тези носители на духовната култура да бъде по-нашироко заквасен за духовен живот. За целта аз смятам да се образува един комитет от 6-10 души, който да се ангажира да намери средства, сътрудници, преводачи и да оделотвори тази идея. Тези мои мисли аз съобщих първоначално на приятеля С. М.
към текста >>

56. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов.
Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума." Божията Любов храни и поддържа човечеството. От нея майката и бащата черпят сили. От нея героят черпи дързост, вяра и сила да извърши своя подвиг. От нея ученият черпи търпение и воля да придобива знание. Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов. Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най- добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов. Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека.
към текста >>

57. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

„Но сегашното й състояние показваше, че тя беше понесла страданието и героически беше изпълнила своята задача: тя беше победила.
На пладне всички щяхме да идем да обядваме на бивака. Учителят отговаряше бащински на въпросите, които Му задаваха. Неусетно обаче разговорът взе друг обрат. Една тънка тревица навеждаше леко високото си стъбло към Учителят като да Го поздравява, а Той я галеше кротко, като едновременно привличаше нашето внимание върху нечуваните усилия, които трябваше да прави това слабо растение, за да успее да пробие покривката може би тънка, но студена, черна и твърда, която я покриваше, за да се радва на светлината и на топлината на слънцето. Обаче тя можеше да запази тези така скъпо придобити блага и да продължава да се развива само като устоява смело на всичките лоши времена, които ще я нападнат. „Но сегашното й състояние показваше, че тя беше понесла страданието и героически беше изпълнила своята задача: тя беше победила. Туй, което това смирено растение можа да направи, продължи Учителят, човекът, който е много по-горен от него във всяко отношение, трябва да го направи с още по-голямо право. Той трябва да върви (върху) по следите на чистите същества, които са се издигнали до светлите върхове, откъдето те изпращат светлината на тези, които от долината обръщат към тях своите погледи. Тези същества умеят да обичат природата; те са се старали да я разберат." На такива същества природата разкрива своите потайности. Тя ги посвещава в своите тайни, защото знае, че те ще ги употребят свято. Тя знае, че поставяйки на тяхно разположение своите грамадни богатства, те ще вземат от тях тъкмо толкова, колкото им е нужно в дадения момент.
към текста >>

58. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 601-620

Савка Керемидчиева

Смело го посрещни, героично.
Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя. Без страх. 608 Никога да не те е страх от страданието. Ако можеш да го отклониш - добре. Ако не, щом дойде - без страх. Смело го посрещни, героично. Тъй е добре. Щом те е страх и дойде страданието, сражението е загубено. Да има! 609 В любовта трябва да има мекота. В постъпките трябва да има Доброта.
към текста >>

59. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1561-1580

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Сърцето - героинята, а детето, родено от тези герои, е подобно на бащата и майката.
Днешните страдания ще се превърнат в бъдеща радост. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да го познайте. Когато дойде Братството, земята ще заприлича на Рай. Никога не мисли за погрешките на хората, ако искаш да се облагородиш. Умът е героят! Сърцето - героинята, а детето, родено от тези герои, е подобно на бащата и майката. Нашето отечество е горе! Учителят за себе си. 1564 У мен има една черта, която е по-силна от мен: Аз винаги съм на страната на слабите. Пожеланието. 1565 Каквото пожелаеш на другите, то се връща и на теб. Близостта с Учителя.
към текста >>

60. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1981-2000

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Но ние издържахме героично, като всяка сутрин се изкачвахме на Мусала преди изгрев слънце.
Малкият стрък.* 1994 На 13 юли 1925 г. направихме с Учителя екскурзия до Мусала. Бяхме около 200 души братя и сестри. Времето беше мъгливо, дъждовно, студено. Не беше лесно да се издържат шест дни горе. Но ние издържахме героично, като всяка сутрин се изкачвахме на Мусала преди изгрев слънце. Понякога мъглите се оттегляха, ние виждахме слънцето. Много трудни дни бяха. Последният ден - 13 юли - след като слязохме от върха, Учителят седна на един камък при първото езеро и държа кратка беседа, макар че ръмеше лекичко дъждец и всички бяхме мокри. Основна мисъл на беседата беше: „Великата Божествена наука на Живота - това е служенето на Бога." И като погледна всички ни, Учителят изпита съжаление, откъсна по едно стръкче трева и даде на всекиго от нас. „Малкият стрък" - тъй бе наречена беседата.
към текста >>

61. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2061-2080

Функционират ли правилно тези четири елемента, всичко може да постигнете. Героите.
Сангвиничен темперамент - принадлежи на белите дробове, на дихателната и кръвоносната система, ще употребите дишането като средство за развиване на този темперамент. 3. Холеричен темперамент - принадлежи към мускулната и костната система. Изпълнителен темперамент. 4. флегматичен темперамент - принадлежи на стомаха, жизнен и сетивен темперамент. Умът, сърцето и волята имат четири елемента, с тях трябва да работите. Функционират ли правилно тези четири елемента, всичко може да постигнете. Героите. 2063 Умът е героят, сърцето е героинята, детето, родено от тях, волята, е подобно на бащата и майката. Божественото, 2064 Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което изтича животът и върху което е основана човешката разумност, върху което почива човешката душа, то трябва да бъде създадено за вас, за нищо не трябва да го жертвувате. И целия свят да се обърне, не жертвувайте Божественото в себе си. Това е правило, върху което не трябва да се разисква.
към текста >>

2063 Умът е героят, сърцето е героинята, детето, родено от тях, волята, е подобно на бащата и майката.
Холеричен темперамент - принадлежи към мускулната и костната система. Изпълнителен темперамент. 4. флегматичен темперамент - принадлежи на стомаха, жизнен и сетивен темперамент. Умът, сърцето и волята имат четири елемента, с тях трябва да работите. Функционират ли правилно тези четири елемента, всичко може да постигнете. Героите. 2063 Умът е героят, сърцето е героинята, детето, родено от тях, волята, е подобно на бащата и майката. Божественото, 2064 Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което изтича животът и върху което е основана човешката разумност, върху което почива човешката душа, то трябва да бъде създадено за вас, за нищо не трябва да го жертвувате. И целия свят да се обърне, не жертвувайте Божественото в себе си. Това е правило, върху което не трябва да се разисква. Божественото не трябва да го жертвувате за нищо.
към текста >>

62. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Героите плачат отвътре.
Ако съм обърнат на юг - Доброто ще държиш. Ако на север - Истина; на изток - Правдата, а на запад - Мъдростта. Ако гледам нагоре, значи мисли за Господа. Това е за тебе, аз го направих за тебе. И ще го държиш през целия ден в ума си. Героите плачат отвътре. После ще гледаш дали съм се навел надолу да дигам нещо или да съм спуснал ръцете си надолу. Това е за тебе. Изпитът. 39 Хвърлена стрела назад се връща, но дума казана, назад не се връща. Отсега на един специален изпит те поставям, на изпит си сега. (Савка „Колко е приятно, много благодаря, колко много плаках за тези думи, за това спасение, и сега го получих.
към текста >>

63. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си.
И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа. Всинца ще бъдете съдени и всички ще бъдете душени. Обидата струва повече от целувка. Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си. В Божието царство парите са проклети. Благородна кръв трябва да имате. Христос, Той е в света и от Неговата ръка мъчно можете да се избавите. 2. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 20 март 1921 г. - Молитвата работа ли е?
към текста >>

Ние трябва да бъдем герои - да не ни е страх от мъчнотиите.
И при най-малките изпити вие не можете да ги издържите в света. Само в един разумен живот може да има Любов. Има само един начин за разрешаването на правилния живот. Всичките съвременни хора само на вода ще станат. Под думата вода аз разбирам един чист живот. Ние трябва да бъдем герои - да не ни е страх от мъчнотиите. Ако вървите по правия път, никога няма да умирате. Но блажен е онзи, който слуша и спазва Словото Божие в себе си. Той всякога ще бъде здрав. Смисълът е да бъдем ние здрави, умни, силни и т. н. Той може да бъде спасен само по един начин.
към текста >>

Света се нуждае от герои и героини.
ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 17 април 1921 г. Като се изоре, човек става небесен. И тогава идва дъжд, за да се напои. Между Бога и человека не трябва да има посредници. По душа сме братя. Света се нуждае от герои и героини. Важното е да си променяте мислите. В Бога скръб мъка няма. Мислете, че всяко едно страдание е едно посещение. Плачът показва, че животът вече е започнал. И кичат се само ония жени, в които ума се е пробудил и почва да мисли.
към текста >>

Трябва да бъдем герои, да учим търпението.
Вярата е общ принцип. А вярванието е частично. Дето има Любов, има и дъжд. Дето няма Любов, няма и дъжд. Преди да дойде дъждът, трябва да дойде изменението в умовете им. Трябва да бъдем герои, да учим търпението. Страданията са един добър метод за пречистванието. 9. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 4 гл. от Марка до 35 ст. върху 28 ст. Да схванат и разумеят своя живот.
към текста >>

И тъй аз бих желал да излезете всички вие от ровът и да кажат хората: „Няма Бог както Богът на Исуса Христа." Сега бъдете герои.
Никаква лъжа. И тъй да имаме доблестта на Данаила, да се молим по 3 пъти на ден. Господ иде вече сега. Знаете ли как се е начумерил. Нека да бъдем сега свободни в своите мисли. И тъй аз бих желал да излезете всички вие от ровът и да кажат хората: „Няма Бог както Богът на Исуса Христа." Сега бъдете герои. Сега вашите разпри да престанат. Да няма убийства. Мъчнотията не е с онези, който знаят, но е с онези, които не знаят. Грубите преживявания не правят музика. Щастието е музика.
към текста >>

64. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

Даже се считате герои.
Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение и по обед е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога. Вие досеге сте се подчинявали на хората - на бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората. „Това не е срамота", казвате вие. Даже се считате герои. Сега и аз ще ви туря в сражение. Онова беше 400 пъти по-мъчно. Това, което аз ви казвам е по-лесно. Големи духовни богатства ще придобиете. А сега вие си представлявате: „Това е мъчно за изпълнение." Тези, които няма да получат наряд, няма да останат без наряд.
към текста >>

65. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.
В няко и случаи има съдействие. В някои случаи има едно разколебавание, но то е проформа. Всички ония велики хора, които са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание.
към текста >>

66. 16. ЗАПОЗНАНСТВАТА НА СЪБОРА - 1914 г.

Жечо Панайотов

Ето ги и казанлъшките братя Никола Камбуров, Захари Желев и Христо Тончев - герои от братското вестниче „Обновление".
Ето го брат Димитър Голов, виден книгоиздател от София и добър приятел на Учителя. Неговите издания: „Принципи на френологията" и др. красяха малката ми библиотека в Бургас. Слушал бях много пъти името му и беше ми симпатичен. Запознах се с много още софийски семейства - д-р Иванови, Граблашеви и др. Ето ги и казанлъшките братя Никола Камбуров, Захари Желев и Христо Тончев - герои от братското вестниче „Обновление". Още при преместването ми в Бургас бях абониран за него и с удоволствие четях поместените там статии с духовно съдържание. Неговите страници бяха платформа за полемика на разни неверующи, обаждащите се в „Учителска искра" или във вестника на свещениците. Някогаш имаше възражение за сказките от православните амвони критикуващи идеите на Учителя. Всекиму тия братя борци даваха заслушен отговор и така да се изразя, насоляваха добре тогова, който трябваше. Интересно бе запознаването ми с брат Илия Стойчев, много вещ с познанията си по хиромантия.
към текста >>

67. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Случаят е такъв: Героите на разказа са: граф Карнации - богат, но саможив човек и неговият съсед Севадин - скромен човек, но голям философ.
От всички ваши изпитания, трябва да остане само ТЪРПЕНИЕТО. Стр 137. Направете първия опит - да започнете с търпението, втория опит - с милосърдието, третия опит - с чистотата. II. Из тома „ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТ" /VI МЛАДЕЖКИ СЪБОР - 1928 г./ В това томче, Учителят ни поднася беседите на шестия младежки събор -1928 г. В почти цялата първа беседа Учителя разказва един пример, разглежда го от много страни и ни показва по какъв начин някога природата превъзпитава човека. Случаят е такъв: Героите на разказа са: граф Карнации - богат, но саможив човек и неговият съсед Севадин - скромен човек, но голям философ. Мястото гдето живеят е близо до морето, край което граф Карнации обичал да се разхожда. Севадин ред години го наблюдавал с желание да приложи светлата идея, която му дошла - да отвори тази душа. Той направил следния опит. Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител, живяли отначалото на света до последно време. Карнации идва да се разхожда край морето, вижда написаното на пясъка, намира че изречението е хубаво и се чудел кои го е написал; съжалявал, че вълните на морето ще заличат написаното.
към текста >>

68. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Нарича ни герои и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук.
Где са годините му? Где са белите му власи? Не, няма ги. Те всички са белота и чистота, красота и вечна благост. Как ласкаво ни гледа. Нарича ни герои и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук. И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на вселената, на Учителя, една е тя, една е тя. С нас има и деца.
към текста >>

69. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Николай Дойнов

След няколко дни времето се пооправи и още след малко дни, багажите с братята и сестрите герои пристигнаха.
Узнавайки, за депресията горе, братята и сестрите тук, особено брат Стоименов, който пръв ни посрещна, много сериозно са мислили да алармират властта за нашето спасяване. Така, благополучно се уреди, този тревожен период от летуването ни на Рила през 1949 г. Всичко се уреди с очудваща лекота. Имахме голямото съдействие на Разумният свят. Още на другия ден съобщихме на конярите, щом като времето позволи, да отидат и приберат багажите. След няколко дни времето се пооправи и още след малко дни, багажите с братята и сестрите герои пристигнаха. Какво стана с агнето, запитах първият когото срещнах. Подарихме го на конярите. Радваха се, че те освен платата, за своята безупречно изпълнена задача, имаха и един подарък от небето. Седмица, след като се прибрахме, с група приятели отидохме на екскурзия из нашия дял на Рила - „Дамка", „Додов връх", „Мальовица". Там имахме възможност да видим труповете на измрелите от тази стихия животни.
към текста >>

70. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига?
към текста >>

71. 1934 година

Тагор, като се запознах с характерите на героите му.
19.II.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества.
към текста >>

72. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята. 25.ХI.1936 год., сряда Днес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта.
към текста >>

73. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Герои трябва да бъдете, за да носите страданията.
Сега ние сме на Божествената каруца, а товара носим на рамо. Снемете товара и го турете на Божествената каруца. Сега всички имате нужда от почивка. Вие сте сега наследници на едно голямо богатство и сте пълновъзрастни, но не отивате да вземете наследството си, че да почнете да разполагате, да раздавате, а ходите да взимате назаем тук-таме. 23. Разговор с Учителя на 26.IХ.1937 год. Герои трябва да бъдете, за да носите страданията. Някои от вас са в златния век, а някои от вас - в тъмния. Затова давайте, за да ви дадат и на вас онези, които са в златния си век. Първото ви заблуждение е, че си мислите, че сте нещастни. А второто заблуждение е, че си мислите, че сте щастливи. Гледайте на хубавата страна на живота.
към текста >>

74. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе?
Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

75. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Аз се радвам, че не приехте да се покачите на сцената, да обирате слава, защото предварително щяхте да умрете безславно, под звуците на ония песен на смъртта, която е изпратила много такива герои в света на забравените.
Така например: малко ли великани, титаници на мисълта и двигатели на човешката култура са отишли жертва пред олтара на великите идеи? Малко ли велики учители, мъдреци, пророци, апостоли и други загинаха заради своите идеи? А колко безброй работници, труженици на новото, незнайни за обществото, посветили целия си живот и безмълвно, като светлината на слънцето, са дали, дават и днес всичко мило и драго за своите идеи? Те бяха и сега са житните зърна, които се жертвуваха и се жертвуват, за да дадат своя житен клас. И днес човечеството се храни от житните класове на ония зърна, които всичко дадоха и дават за общото благо. Аз се радвам, че не приехте да се покачите на сцената, да обирате слава, защото предварително щяхте да умрете безславно, под звуците на ония песен на смъртта, която е изпратила много такива герои в света на забравените. Останете си все такъв, какъвто Ви зная: скромен, тих, верен и силен и винаги подвижен като водата, която напоява плодовете и цветята и носи живот и радост. Хубаво е да се живее, г-н Димчев; но кой живот? Има два живота: животът на забития кол и животът на растението или разумния човек. Животът на забития кол е по-лесен, отколкото животът на растението. В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние.
към текста >>

76. 13. Зазоряване на Молитвения връх

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Новото време изисква такива души, героични души.
Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си. Нищо не ги смущаваше. Те се носеха на крилете на своята мисъл, която ги издигаше високо, високо някъде, далече от земното, от материалното, където разумни, силни и любящи същества живеят. Те бяха работници, истински работници. Новото време изисква такива души, героични души. Те правеха връзка, духовен мост между тях и Бога. Пожелах и аз да бъда една работничка. Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх!
към текста >>

Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител.
Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител. Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден.
към текста >>

77. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите.
Тогаз Бог ще бъде баща. Ако можеш да обичаш малкия си баща, ще можеш да дойдеш до Бога. Радва ме, че индусите, без да са християни, прилагат много християнски принципи. Евреите още прилагат Мойсеевия закон: убиването, жертвоприношението на животните. Светът представлява една велика система за самовъзпитание. Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите. Това е една от великите тайни в природата. Тая светлина в цялата Слънчева система се дължи на ангелите. Една от техните работи е да се грижат за растителното царство и пр. Край Махабур е хубаво място за съзерцание. Също така и хълмът над второто езеро." Неделя, 17. VII.
към текста >>

78. 6. „Явно говорих - Исус

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете.
Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена. Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва. Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там. За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете. Бъдете щедри както чешмите: любете, давайте, и Бог ще ви пълни отново: кой люби, любовта тече чрез него. Човек в каквото вярва, това става с него. Ако вярваш, че Бог е в сила да въздигне всяка душа до Себе си, то и тебе ще въздигне. Вярвайте - и според вярата ще ви бъде всичко. Едничката осигуровка на живота е работата за Бога.
към текста >>

79. 125. Мекотата

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

Аз говоря за героите.
Предвидени са и са неизбежни, ни повече, ни по-малко. Ще е равно на силата ви, на знанието ви. Като се раздвои човек, не може да се примири. Който се сражава с вас, може за половин час да потъне. Запалете с кибритена клечка опашката на дявола. Аз говоря за героите. Никакви кревати, юргани и сестри милосердни, но телени мрежи. Ще минете, искате - не искате, ще го минете.
към текста >>

80. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

И тя е героиня жена в живота.
Бил е тогава ергенче. След завръщането си се оженва и имал три деца, от които момчето починало на три години. Майка ми е най-малката, но за голямо нейно нещастие останала сираче на шест месеца, понеже баща й, след завръщането си пък от войната със сърбите, заболял от премръзване на краката през зимната битка и починал в пълно съзнание на 3.III.1885 г., със завещание на жена си да помни тази дата -3 март: Освобождението на България (съвпадение със смъртта му). Поискал да се измие, пременил се, прегърнал двете си дечица, момиченца, и издъхнал. Това ни е казвала баба, майката на мама. И тя е героиня жена в живота. С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в честност и труд двете си момичета и ги изучила за учителки. Като ученичка в Калофер, Стара Загора и Пловдив, майка ми се отличавала и по поведение, и по успех, особено по литература и пение. Свирила е хубаво на цигулка и поддържала в хора втори глас и т.н. и завършила успешно за начална учителка. За издръжката й е помагала и по-голямата й сестра, която вече била учителка в Калофер.
към текста >>

81. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Вътрешният живот на героите не се засяга.
и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начина, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му творчество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзнание и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране между представителите на град. и селската култура, между патриархалното разбиране за живота и новите държ.
към текста >>

82. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?...
80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости! " Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си." Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в.
към текста >>

83. 10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков

Възхищаваше се от нашето героично минало и говореше с възхищение за нашите възрожденци, за Кирил и Методия и Паисия, за Ботев и Левски, за нашия прекрасен български език, който той намираше не само за жизнен, издържал през вековете на всички гонения, но и за език, създаден за поезия.
По-късно той привлече хиляди свои съмишленици, защото неговото учение, очевидно, допадна на хиляди, които го обичаха и следваха - навярно е било земно и близко до живота и хората, отговарящо на чаянията на народа. Дали той е имал право или не - не съм философ и не познавам религиозните учения отблизо, но че неговото учение е продиктувано от любов към човека и хората, в което взема превес природосъобразният живот (по-близо до природата), за това говорят неговите последователи. У Петьр Дънов нямаше демагогия, нямаше притворство, нито опиума на религиозните заблуди, присъщи на разновидните секти, и може би това даваше сила на неговото слово и на делото му. Не е излишно да подчертая, че Петър Дънов беше и прекрасен събеседник, умееше да поддържа разговор, духовит и находчив. Той беше не само полиглот, но и отличен филолог. Възхищаваше се от нашето героично минало и говореше с възхищение за нашите възрожденци, за Кирил и Методия и Паисия, за Ботев и Левски, за нашия прекрасен български език, който той намираше не само за жизнен, издържал през вековете на всички гонения, но и за език, създаден за поезия. Дънов сам обичаше поезията. Такъв остана в съзнанието ми Петър Дънов още от юношески години, такъв се е запечатал образът му в моята памет - чист като водите на рилските езера, честен до безумие, състрадателен и човечен, любознателен и добряк по сърце, изключително работоспособен, много умен и мъдър, всестранно даровит, обладаващ една изключителна култура, която поразява. През годините, когато Дънов живееше на ул. „Опълченска", зная, че той е имал добри съседски отношения с Георги Димитров, с неговите родители и роднини. Някои от близките му са го посещавали, живеели са задружно.
към текста >>

84. 40. Спомени на сестра Барудова

Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои.
Не можах да мигна от студ. По едно време станах и излязох навън. Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня. Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от студ. Страшно ми е студено. Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои. Пък аз мислех, че и аз мога да дойда, но ето, не било за мене. Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза: - Седни тук и си обърни гърба към огъня. Седнах аз и започнах да грея ту гърдите, ту гърба. От дрехите ми заизлизаха пари. Най-после се почувствувах добре и ми се придряма.
към текста >>

85. 53. Опитности на брат Никола Гръблев

Щом ме видя, той ми каза: - Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.
След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души на брой, консулт. Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха: - Чудно как е доживяла досега. Тя не ще живее повече от два-три дни. След като те си отидоха, аз се запътих към казармата. Случайно виждам генерала. Щом ме видя, той ми каза: - Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си. Аз му казах: - Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София, при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, гледам, Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее?
към текста >>

86. 68. Учителят за Хитлер и Сталин. 68.2. Сталин послуша Учителя

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

(Руснаците влизаха като богомолци в черквите и излизаха и умираха като герои на фронтовете.
- По мои сведения - казва Димитрина, - в моментите, когато Русия е била в най-голямо утеснение, Сталин отишъл на гроба на Ленина и се съветвал с него, какво сега да прави. Мисълта, която го посетила, като някакво внушение от Ленин, била: „Обърни се към Бога! " И наистина, Сталин дал свобода на черквата. Отвориха вратите на черквите и там започна богослужение. Точно оттогава започва победата на русите над германците. (Руснаците влизаха като богомолци в черквите и излизаха и умираха като герои на фронтовете. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

87. 13. По македонския въпрос

Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много други.
„Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 147, 8.II.1928 г., с. 2) Когато човек се опита да изкаже мнение по македонския въпрос, веднага се почувствува като електротехник, който има да работи в сложно преплетени електрически жици, всяка от които може да предизвика експлозия. Пишущият чувства същото нещо: известно е как всички нас ни боли тоя въпрос. Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много други. Те са плеяда. С рядка самоотверженост, достойна за удивление и за по- добра участ, се борят и братята македонци заради своята свобода. Ние сме свидетели на геройските подвизи на хора, решили да сложат всеки час мило и драго, включително живота си, заради благото на любимата родина. Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата. Нам се чини, че е дошло време да се разбере както от поробители, така и от поробени, че насилието и крупните мерки не могат да донесат траен резултат.
към текста >>

Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата.
Пишущият чувства същото нещо: известно е как всички нас ни боли тоя въпрос. Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много други. Те са плеяда. С рядка самоотверженост, достойна за удивление и за по- добра участ, се борят и братята македонци заради своята свобода. Ние сме свидетели на геройските подвизи на хора, решили да сложат всеки час мило и драго, включително живота си, заради благото на любимата родина. Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата. Нам се чини, че е дошло време да се разбере както от поробители, така и от поробени, че насилието и крупните мерки не могат да донесат траен резултат. Трябва да се разбере, че ние имаме пред себе си един дълъг период от съществувание като личност и като народ, че едно фиктивно временно положение на поробен или поробител не може нито да бъде вечно нещастие, нито да остане вечна привилегия. Колелото на историята се върти. В нея има една дълбока справедливост, често гъсто забулена за ограничения човешки ум, която всичко разплаща точно на неговото време. Но нейното време не отговаря на човешкия часовник и човеците няма защо да се сърдят.
към текста >>

88. 21. Сфера на Сатурна

— Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените.
е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис” не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? — Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобил. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира.
към текста >>

89. 22. Сфера на Юпитера

Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове).
С това искам да подчертая, че космичната формула на зодиака ни дава един сигурен ключ за разбиране историческото битие на един народ, на една култура. Ала да напуснем и Рим, и историческата действителност и да навлезем в света на литературното творчество. Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
към текста >>

90. 24. Сфера на Венера

Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи.
Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседки в тях - това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти - това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото - балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове „наслада на момента” - ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) - се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали „fortuna minor” - малката фортуна.
към текста >>

91. 30. Сфера на Нептун

При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „боговете”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”.
На второ място идеат Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленина, съвпадът на Марс с Нептун на Сталина и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените „направления” на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата - ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „боговете”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”. Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Ирщу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би, интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептуна, в която наистина има чудни вълшебства. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
към текста >>

92. 34. Магелан - покорителят на моретата

Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че „кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места. Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите, и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия.” Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломея - този „geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломея и неговите почитатели, заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв-годе морски проток между тях. Мечтателите - космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани.
към текста >>

Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката.
Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! ” Всички, с които Магелан е бил свързан, които са му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. „Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него, получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба”. (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвига на Магелана? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати?
към текста >>

93. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей.
Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа, тактичност и внимателна и предпазлива обхода. Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди. Хармонията между Меркурий и Уран, в зависимост от нейната сила, дарява човешкия ум с повечето положителни Уранови качества. Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей. Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост, самостоятелност, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост. Хармонията между Меркурий и Уран дава дарби и способности за изучаване и разбиране на всички окултни науки и особено на АСТРОЛОГИЯТА. Човек с хармония между Меркурий и Уран може да стане окултен ученик. Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества.
към текста >>

94. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Такъв човек смята добродетелите за предразсъдъци, а пакостните за новаторство и героизъм.
Писатели и теоретици с такова покваряващо влияние са: Moпacaн, Пшибишевски, Ото Вайнигер, Зигмунд Фройд, Вандер Велде, Питигрипи. Тези хора са едни от най-големите пакостници на човечеството. Дисхармонията между Венера и Плутон в хороскопа на художници се проявява в същата наклонност към извратено-чувствени изображения към изображения на демоничното. Най-пакостно и най-тежко е дисхармоничното влияние на Венера с Плутон в хороскопа на артиста и лъжефилософа, защото разпространението на изопачените и извратени схващания, чувства и желания и мисли в този случай е най-улеснено. Ако в хороскопа на даден човек най-силна е дисхармонията между Венера и Плутон, у такъв човек всички разбирания и понятия са изопачени, извратени. Такъв човек смята добродетелите за предразсъдъци, а пакостните за новаторство и героизъм. Дисхармонията между Венера и Плутон е най-опасна, ако Венера има освен това дисхармония и с другите злосторници, а не получава подкрепа от някой добротворец. Но ако Венера е в дисхармония с Плутон, а същевременно получава помощ от добротворците, в душата на такъв човек често ще настава нравствена борба. Съотношението в проявата на доброто и злото е случая ще зависи от съотношението между силата на положителните и силата на отрицателните аспекти на Плутон. Както в мъжки, така й в женски хороскоп, дисхармоничното съчетание между Венера и Плутон показва много недоразумения, разочарования, несполуки и нещастия в отношенията с представителите на противоположния пол. Всяка дисхармония между Венера и Плутон създава най-тежките трагедии в брачния живот и такива люде не могат да очакват никакво щастие в семейния живот.
към текста >>

95. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои.
Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ, който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участвува. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.” Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата.
към текста >>

Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои.
Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ, който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участвува. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.” Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата. Човек трябва да бъде силен да воюва в света.
към текста >>

96. III. Поетът на Зодиака

В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи.
1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977). Съчинения: Шепа плодове. Избрани поризведения. С, 1977.
към текста >>

97. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Положителен полюс: миролюбива амбиция, импулсивност, героизъм, мъжествена привързаност, динамичност.
Неговият управител е Марс. В този знак Слънцето е в екзалтация. Сатурн - в падение, а Венера - в изгнание. Природа: динамичност, ръководно начало, склонност към насилие, амбиция, тираничност, деспотизъм. Стр. 23/943 Астросоциологическо значение: военната промишленост, която използва желязо и огън, военните ръководители, диктаторите, пионерите и новаторите. Положителен полюс: миролюбива амбиция, импулсивност, героизъм, мъжествена привързаност, динамичност. Отрицателен полюс: непредпазливост, липса на упоритост и постоянство, слаба устойчивост, авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Това е неподвижен знак, управляван от Венера. Природа: пасивност, женственост, материално начало. Внася спокойствие, вкус към красотата на природата, към полските кътчета, към красивия пейзаж.
към текста >>

98. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън.
Всеки от тия три деканата има своя особена астросоциологична характерност. Характерността на първия деканат – това се отнася еднакво за всички зодиакални знакове - е качеството му на мистичност; вторият деканат е научен, а третият – социален. Тази характерност на деканатите може да бъде установена посредством едно проучване на историята, специално за епохата на Християнството. Първите векове на християнството се развиват под знака на вярата. През тези първи векове християнските народи са били импулсирани и са следвали пътя на вярата. Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън. В лицето на своите първи адепти, тя трябваше да преодолява много големи препятствия, създавани като реакция, от страна на стария езически свят. Този период на първия деканат, развиващ се под висшите мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството. Трябва да се изтъкне, че за този мистичен период на първия деканат на Риби, голяма подготвителна роля бе играл, като предходник на християнството, орденът на Есейте. Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море. Този орден е дал голям тласък на духовете към аскетизъм, по-после изразяван чрез монашеството.
към текста >>

99. 2. ПОЛЯРНОСТТА НА БИТИЕТО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА 2.1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

В художествената литература особено са написани много и много драми, трагедии и комедии, в които жената е всякога централна героиня.
В настоящето изложение този въпрос ще бъде разгледан главно от гледище на парапсихологията и то предимно в неговата философско-мистична същина. Разбира се, че няма да бъдат игнорирани и резултатите от съществените проучвания на този въпрос, извършвани в миналото и понастоящем, и специално тези на съвременната наука. Проблемът за жената и за мъжа е не само чисто социален, но е също така въпрос с голямо хуманно, етично и най-вече космично значение. Социалният аспект на този въпрос и по-специално въпросът за така наречената "еманципация" на жената до голяма степен е вече намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологическите фази, през които е минало човечеството - за патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература особено са написани много и много драми, трагедии и комедии, в които жената е всякога централна героиня. В тези художествени произведения са били търсени пътища за разрешаване големите конфликти, които са се разгаряли в семейството, в обществото и в народите. В далечните времена жената е била безименна робиня или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки. Изобщо, демологичният въпрос или по-конкретно казано половият. въпрос е въпрос, които е тясно и интимно свързан със самата съдба на народите и на човечеството.* * За отбелязване е, че изчезването на някои от старите човешки раси се изразява имено чрез една упорстваща неспособност за забременяване у жените.
към текста >>

100. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ