НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
53
резултата в
43
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви
герои
, какви мъченици стават.
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно.
Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви
герои
, какви мъченици стават.
Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 30.03.1913 г.
Любовта прави всички, които я имат,
герои
.
Думите в нашия живот имат толкова смисъл и ценност, колкото се подкрепят от чистотата на живота ни. Всякой трябва да се радва, да се весели в делата на Господа. Природата е пълна с добрини. Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си.
Любовта прави всички, които я имат,
герои
.
Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Хубаво, ще ги видим ние тия
герои
.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне.Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война.
Хубаво, ще ги видим ние тия
герои
.
В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света.Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници. Помнете, сега не е вече единадесетият час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас. Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света.Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се разотидохме.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Деня малцина влизат, само
героите
, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите.
Деня малцина влизат, само
героите
, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
към текста >>
5.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
На някои вдовици, жени на починали във войната
герои
, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
На някои вдовици, жени на починали във войната
герои
, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.
, 9.10.1917 г.
Бъдете уверени всичко в скоро ще се превърне за ваше добро и за доброто на всички доблестни и истински български
герои
.
Види се много сълзи, много кръв е потребна да се измият човешките грехове на миналото. От милиони сърдца трябва да се пусне кръв, да се внесе Божието обновление. Сегашните хора Аз ги наричам мъченици на икономическата война. Българите между своите ботювци трябва и те да плащат своя дан на времето. Бог Мой да ви закриля и ръководи според както е Нему угодно.
Бъдете уверени всичко в скоро ще се превърне за ваше добро и за доброто на всички доблестни и истински български
герои
.
"Аз съм решил да помагам и това, което съм решил То ще и да бъде." Моя привет вам и на всички други. Воювай доброто воювание. Ваш верен. Пази всичко в душата си. (Свещеният подпис) П.
към текста >>
7.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови
герои
излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г.
Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови
герои
излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети?
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Нарича ни
герои
и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук.
Где са годините му? Где са белите му власи? Не, няма ги. Те всички са белота и чистота, красота и вечна благост. Как ласкаво ни гледа.
Нарича ни
герои
и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук.
И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на вселената, на Учителя, една е тя, една е тя. С нас има и деца.
към текста >>
Нарича ни „
ГЕРОИ
”; пита, дали някой не е изостанал някъде, дали всички сме тук.Стари и млади край него изглеждаме на еднаква възраст.
”Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му? Где са белите му власи? Не, не няма ги! Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.Как ласкаво ни гледа!
Нарича ни „
ГЕРОИ
”; пита, дали някой не е изостанал някъде, дали всички сме тук.Стари и млади край него изглеждаме на еднаква възраст.
Еднакво нагоре неуклонно ни зове снежния Връх. Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост.
към текста >>
9.
Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша
, 11.05.1922 г.
Тя е само за
герои
, за безстрашните ученици.
Срокът за тази задача е голям, една година. Значи, през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата.
Тя е само за
герои
, за безстрашните ученици.
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и Любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите.
към текста >>
10.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след
героичното
им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след
героичното
им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Направите ли така, ще ви считам
герои
; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън!
Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате.
Направите ли така, ще ви считам
герои
; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън!
И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света.
към текста >>
12.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след
героичното
им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след
героичното
им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
към текста >>
13.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
У всички виждам този
героичен
плам, тая любов за служене на род и родина.
Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода.
У всички виждам този
героичен
плам, тая любов за служене на род и родина.
И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина.
към текста >>
14.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Даже се считате
герои
.
Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение и по обед е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога.Вие досеге сте се подчинявали на хората - на бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората. „Това не е срамота", казвате вие.
Даже се считате
герои
.
Сега и аз ще ви туря в сражение. Онова беше 400 пъти по-мъчно. Това, което аз ви казвам е по-лесно. Големи духовни богатства ще придобиете. А сега вие си представлявате: „Това е мъчно за изпълнение."Тези, които няма да получат наряд, няма да останат без наряд.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи
герои
от тебе.
Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи
герои
от тебе.
Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота.
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски
герои
със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар.
Нигде се не вижда. Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира.
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски
герои
със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Малко по-
героично
от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала.
Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване.
Малко по-
героично
от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала.
Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана. Приятна топлинка се разлива навред. Побързахме да се измием и турим в ред безпорядъка на облеклото си от нашето мъченичество. Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.Героите почнаха да се връщат. Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни.
към текста >>
Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.
Героите
почнаха да се връщат.
Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала. Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана. Приятна топлинка се разлива навред. Побързахме да се измием и турим в ред безпорядъка на облеклото си от нашето мъченичество.
Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.
Героите
почнаха да се връщат.
Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни. Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария. Тя е забола здравчец на ухото си до бялата си забрадка (тя смъкна вече черната забрадка, откакто стана ученичка на Учителя). Милата, носи ми едно стръкче, което аз срамежливо и гузно поемам...Пак чай, пак закуска. Раниците изваждаха неоценими съкровища.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август
, 25.08.1927 г.
Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики
герои
с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате.
В няко и случаи има съдействие. В някои случаи има едно разколебавание, но то е проформа. Всички ония велики хора, които са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация.
Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики
герои
с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате.
В тази жива природа, всичко е строго определено.Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Че тази Варвара излезе цяла
героиня
.
Посрещат ме с радостни възклицания. Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора. Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало на главата си. Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам.
Че тази Варвара излезе цяла
героиня
.
Изпратили я от Цариградската екзархия тук на почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”. Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти! Сега тя била „директорка” на приюта. Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й.
към текста >>
20.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
Вие сте още непроявени
герои
и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще.
Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате. Постъпките ви спрямо хората да са както спрямо Бога. Ще обръщате внимание на всички: хора, животни и растения. Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него.
Вие сте още непроявени
герои
и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще.
Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим.
към текста >>
21.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Оставаме отвън „най-големите
герои
”, както казва Учителят.
От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Оставаме отвън „най-големите
герои
”, както казва Учителят.
Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. Изгревът - том 26
към текста >>
22.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Оставаме отвън „най-големите
герои
”, както казва Учителят.
От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Оставаме отвън „най-големите
герои
”, както казва Учителят.
Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
Вие сте
герои
, още непроявени
герои
.
Екскурзия на 19 януари 1932 година - Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Животът има една хубава страна.
Вие сте
герои
, още непроявени
герои
.
Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? " Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри.
към текста >>
Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „
Героите
да не се боят!
Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? " Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри.
Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „
Героите
да не се боят!
" Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Новото време изисква такива души,
героични
души.
Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си. Нищо не ги смущаваше. Те се носеха на крилете на своята мисъл, която ги издигаше високо, високо някъде, далече от земното, от материалното, където разумни, силни и любящи същества живеят. Те бяха работници, истински работници.
Новото време изисква такива души,
героични
души.
Те правеха връзка, духовен мост между тях и Бога. Пожелах и аз да бъда една работничка. Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх!
към текста >>
Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с
героичните
души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител.
Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието".
Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с
героичните
души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител.
Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден. Изгревът - Том 17 13. Зазоряване на Молитвения връх Спомен на Елена Хаджи Григорова
към текста >>
25.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
26.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
27.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
28.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на
героинята
.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
29.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата
героиня
и връзката й с Христа.
Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата?
Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата
героиня
и връзката й с Христа.
Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох.
към текста >>
30.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>
31.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>
32.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>
33.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат
герои
. “
Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>
34.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
към текста >>
В сегашния век се изискват
герои
.
30. VIII. 1942 г., неделя, 10 ч. с. За да може да ме разберете като ме слушате, трябва да бъдете като дете, което се ражда, като затворник, когото освобождават. Да бъдете млади. Блажени кротките, които са силни да наложат своята кротост.
В сегашния век се изискват
герои
.
Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
към текста >>
35.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
към текста >>
В сегашния век се изискват
герои
.
30. VIII. 1942 г., неделя, 10 ч. с. За да може да ме разберете като ме слушате, трябва да бъдете като дете, което се ражда, като затворник, когото освобождават. Да бъдете млади. Блажени кротките, които са силни да наложат своята кротост.
В сегашния век се изискват
герои
.
Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
към текста >>
36.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са
герои
.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
към текста >>
В сегашния век се изискват
герои
.
30. VIII. 1942 г., неделя, 10 ч. с. За да може да ме разберете като ме слушате, трябва да бъдете като дете, което се ражда, като затворник, когото освобождават. Да бъдете млади. Блажени кротките, които са силни да наложат своята кротост.
В сегашния век се изискват
герои
.
Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
към текста >>
37.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54
, 03.09.1901 г.
След продължителна
героична
съпротива е разгромена.
49 Вероятно от евангелистите. 50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска.
След продължителна
героична
съпротива е разгромена.
От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт, 50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност. 51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас. 52 Не става ясно закъде е пътувал Т. Стоименов, но се подразбира, че на П.
към текста >>
38.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
За тяхното съхраняване се изискват
героизъм
и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя.
За тяхното съхраняване се изискват
героизъм
и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело.
Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой начин. При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск.
към текста >>
39.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на
героите
като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях.
Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на
героите
като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст.
към текста >>
В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на
героите
и то на друго място.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на
героите
и то на друго място.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
към текста >>
Той знае, че и тя е един от
героите
в Мировата драма.
Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов.
Той знае, че и тя е един от
героите
в Мировата драма.
При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах.
към текста >>
40.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Превежда и романа „Занони", за който Учителят казва, че
героите
, лицата и събитията в него са истински.
След заминаването на брат Георги Радев от този свят, той влезе да живее пак в своята барака и се ожени за сестра Бистра. При една среща на двамата с Учителя, последният им казва: „Христо, ти понеже даде своят дом за Господа, никога няма да останеш без дом нито на Небето, нито на Земята през вечността." Скоро след това брат Христо Цонзоров си замина, а аз бях много добър приятел с нашата съседка Бистра. Често я посещавах и носех от закуските, които приготвяхме за братските празници, също и от всичките храни, изпратени от чужденците и парите от англичаните. Тя си замина на 24.08.2002 г. Превежда „Хирология" на Верде, „физиогномия" на Дюрвил, „Астрология" на Сефариел и няколко биографии на бележити хора.
Превежда и романа „Занони", за който Учителят казва, че
героите
, лицата и събитията в него са истински.
Издава книгите „Лица и души", „Живите сили на Слънцето" и „Живот за цялото". Без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра. Учителят казва, че Бо Ин Ра е от Черната ложа. Чак тогава Георги Радев разбира, че е работил срещу делото на Учителя и неговата школа, и веднага решава да се коригира. Отива при стенографките, взема от тях подходящи извадки от Словото на Учителя по теми и издава книгата „Учителят говори".
към текста >>
41.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем
герои
да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие.
Изпитанията са като предмет за изучаване, защото от тях ние можем да научим много работи, които ще ни ползват в нашето развитие като ученици. Единственото нещо, което трябва да изхвърлим от нас, това е страхът. Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи.
Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем
герои
да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие.
В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение. Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие.
към текста >>
42.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните
герои
.
Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя.
Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните
герои
.
И това го направих. Но само от отпечатаното от нея до 1947 година. След това идва цензурата на комунистическата власт и печатът на такива книги е забранен. 16. След като си замина от този свят през 1995 г., аз не направих никакъв опит да прибирам нейния архив. Знаех, че нямаше да ми го даде.
към текста >>
Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те
героите
се разпореждат.
Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики. Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя.
Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те
героите
се разпореждат.
И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук. Бабите протестират, че за багажа им е взето толкова много. И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а тикакво ли правиш?
към текста >>
43.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Героизмът
трябва да се постави на съвсем друга основа.
На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв.
Героизмът
трябва да се постави на съвсем друга основа.
Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората".На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка.Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа!
към текста >>
НАГОРЕ