Търсене в текстове за 'Герои'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. №54 /Пеню Киров/

След продължителна героична съпротива е разгромена.
49 Вероятно от евангелистите. 50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена. От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт, 50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност. 51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас. 52 Не става ясно закъде е пътувал Т. Стоименов, но се подразбира, че на П.
към текста >>

2. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

След продължителна героична съпротива е разгромена.
Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена. От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт, 50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност. 51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас. 52 Не става ясно закъде е пътувал Т.
към текста >>

3. 109 ПИСМО

Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават.
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна.
почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58.
164 Цитат на Матея 26:41, Марка 14:38 и Лука 21:36. 165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден.
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

" Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще и кажа, че на нея и трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са започнали навсякъде - и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на воините е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Човечески ще бъде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият - Христос се разпъва. Но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат Бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега - аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете искрени работници.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Денем малцина влизат - само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат.
Като го питах: „Защо влизаш вечерно време? ", отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувах: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезна" - ама ще платиш. Денем малцина влизат - само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово 384 е Истината." Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи.
към текста >>

8. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58.
165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден.
към текста >>

9. Писма до Мария Казакова - 1904

Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават.
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек.
към текста >>

10. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

" Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за да работи за доброто на света. Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас.
към текста >>

11. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Денем малцина влизат – само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат.
", отговаряше: „За да не ме види змеят", а пък аз тълкувах – за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезна". Ама ще платиш. Денем малцина влизат – само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя". Мислете върху стиха „Главата на Твоята Слава е Истината". Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете.
към текста >>

12. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Младите, като видят едно - две сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои.
От 100-те души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре. Младите момци и моми ще бъдат от по 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще сложат най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят едно - две сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои. (130 стр.) Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем, има нещо; ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. Ония, които ще бъдат в примирителния съвет, ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени.
към текста >>

13. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
към текста >>

14. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън!
Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света.
към текста >>

15. 002. Увод

Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
към текста >>

В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ.
Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано. В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ. Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си. И двамата са действали във Варна и Варненско, където са били на почит и всеобща признателност. Тяхната обществена дейност е включена в няколко печатни издания и статии от вестниците. Рано или късно обаче историята повдига завесата на забвението и прави достояние на човечеството много отминали неща.
към текста >>

Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ.
Византийско робство 1018-1186 г. 168 години Османско робство 1396-1878 г. 482 години Всичко: 650 години Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ. От друга страна, времето на свободно съществуване на Първата българска държава, спрямо Втората и спрямо Третата е приблизително в отношение 3:2:1 (337: 219: 103 години). По този въпрос за сега толкова. Вниманието на съвременните възрожденски изследвания е насочено предимно към ония дейци, които са участвали в национално-освободителното революционно движение и подготовката на българския народ за въоръжено въстание срещу османските пороби--те-ли. Такива бяха Георги Сава Раковски, Васил Лев-ски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Сте-фан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Тодор Каб--леш-ков, Филип Тотю и др. Не по-малка заслуга за нашето Освобождение обаче има и оная редица будни народни български синове, посветили своя живот за извоюване на верска независимост и църковна свобода.
към текста >>

16. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите.
Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него. Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и Западна Европа, закъснява с няколко века. Докато на Запад то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век. Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
към текста >>

Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.).
Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание. Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове от 1841 г., дейността на формираната през 1862 г. Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.). Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга. Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва Кючук-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл. 7 от който Османската империя признава на руския император пълно и действително опекунство над православните народи в пределите на Турция и по-специално признава правото на Русия да покровителства в църковно отношение християните във Влашко и Молдавско2, с тенденция това право да се разпростре и върху населението на българските земи. Такава интервенция на Русия по отношение на църковните въпроси на християнските народи е била призната много по-рано, още при съглашението на европейските държави с Турция от 1699 г. в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това.
към текста >>

17. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност.
Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители. Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9 Интересни, макар и откъслечни, сведения за родовата организация, вярвания и социална надстройка на славя-ните, които населяват древна Родопа, ни дава същият автор Прокопий Кесарийски: “Тези народи, славяните, не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни въпроси.
към текста >>

Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9
Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители. Говорейки за траките от Родопския край, които не са оказали никаква съпротива срещу нашествието на славяните, Иван Дуйчев пише: “Свободолюбивото планинско население, което в мина-лото така героично е отстоявало своята независимост срещу римските войски и се е бунтувало срещу Източната римска империя, сега е посрещнало новите нашественици – славяните – не като врагове, а като съюзници в борбата си против тях.”9 Интересни, макар и откъслечни, сведения за родовата организация, вярвания и социална надстройка на славя-ните, които населяват древна Родопа, ни дава същият автор Прокопий Кесарийски: “Тези народи, славяните, не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни въпроси. Също така е току-речи с всички други работи и това е установено за тях открай време. Те смятат, че само един Бог, създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и нему се принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни. Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8
към текста >>

18. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает.
То никога не е отстъпило пред напора на османските завоеватели13. Обикновено онези родопски села, които са отстоя-вали верската си независимост докрай, са бивали опожаря--вани, а населението им избивано или принуждавано да търси спасение чрез бягство. Такава била съдбата и на с. Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с.
към текста >>

За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава.
Такава била съдбата и на с. Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода.
към текста >>

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски.
Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
към текста >>

19. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.). Данни за Призрен и Призренско могат да се намерят на с. 267-272 в библиографския труд на д-р Никола Ми-хов – “България и българите”, II част, издадена в София, 1929 г. Паисий Хилендарски вече е завършил през 1762 г.
към текста >>

20. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица.
Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
към текста >>

21. 031. Период след Освобождението

Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот.
Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна.
към текста >>

22. 034. Библиография

11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т.
8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г. 9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г. 10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превзе-мането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т. I, София, 1974 г. 12 Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г. 13 Поптодоров, А., Из миналото на Родопа, Ист. бележник за потурчването на родопските българи, Сп. “Родопски преглед”, 1931 г., кн.
към текста >>

23. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки.
За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта.
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа.
Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените".
към текста >>

25. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

- Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.
Тя не ще живее повече от два - три дни. След като си отидоха, аз се запътих към казармата. Случайно виждам генерала. Щом ме видя, той ми казва: - Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си. Аз му казах: - Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене.
към текста >>

26. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Там били и нашите герои.
А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло.
към текста >>

27. РАДОСТ И СКРЪБ

Единият вид жени са герои, а другите - страхливци.
При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне.
към текста >>

Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци.
На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека.
към текста >>

И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: Като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец?
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: Като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че вие трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас". Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
към текста >>

Ако аз ви кажа, че вие трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас".
Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: Като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че вие трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас". Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество.
към текста >>

28. УПРАЖНЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА

Това е задача само за героите.
УПРАЖНЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има.
към текста >>

Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно.
УПРАЖНЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.
към текста >>

29. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

От покрива слязохме като герои.
" Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата. Само нас измокри до кости, докато приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с пес- ни. Учителят каза: "Дайте им да се преоблекат! Направете чай да пият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Такова нещо е близко до щастието. Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя.
към текста >>

30. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
към текста >>

31. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Така например, между другото, Той каза: "Шумкарите слязоха от Балкана и пристигат в градовете и селата, народът ги посреща като герои тържествено.
Те работиха срещу този народ." Борис Николов На 8.IX.1944 г. в село Мърчаево Учителят ми каза, че може да се прибираме в София и че вече няма никаква опасност от бомбардировки. Той направи някои изказвания, които в момента ме доведоха в недоумение. Така например, между другото, Той каза: "Шумкарите слязоха от Балкана и пристигат в градовете и селата, народът ги посреща като герои тържествено. Също така затворниците разбиват затворите и сами излизат на свобода. На тяхно място влизат тия, които ги бяха затворили." Аз недоумявах на тези думи на Учителя, защото за мен тези неща още никъде не бяха се случили и явно, че дотогава не отговаряха на действителността. Всичко това, което каза Учителят, обаче стана след това, след 9.IX.1944 г. Тодор Божков, Учителят се бе завърнал от Мърчаево на Изгрева.
към текста >>

32. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение.
Който побеждава, ще наследява тези неща: Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син." Сега всички народи се изпитват. Сега се изпитват и българите и ще видите какво ще стане като се тури бележка от професора. Плътският българин ще остане назад, обаче има духовен Израил, който прогресира. Това важи и за българския народ. Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: Няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото й е необходима. Още от създаването на света, Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има.
към текста >>

33. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия.
Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятел. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на Земята, човек се е осигурил. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата Любов.
към текста >>

34. МУСАЛА

Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала.
И тогава ние приемаме даровете ¢ с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен! ” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ¢ в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото.
към текста >>

35. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Той се чувстваше отхвърлен, нещастен, ала героично понасяше това, като правеше усилия да запази равновесие.
Бяха забравили този брат. Той страдаше много, още повече че и физически не беше представителен. Това го караше да чувства унижението си по-силно. Настана денят, когато учениците на групи отиваха в горницата да се помолят. Никой не покани този брат в групата си. Той се чувстваше отхвърлен, нещастен, ала героично понасяше това, като правеше усилия да запази равновесие. Когато всички се бяха изредили, този брат, самотен и чужд между многото, минаваше край горницата. Учителя открехна прозорчето, без да го забележи някой, извика го тихичко по име и му каза: “Ела, ние ще отидем заедно да се помолим.” След малко от горницата слизаше един възроден човек, лицето му беше прояснено, погледът му – отправен напред. Какво ставаше в неговата душа мъчно можеше да се каже. Само очите му като че бяха малко влажни. Учителя казва:
към текста >>

36. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Един от героите на този разказ казва:
Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко.
към текста >>

37. ОПИТИ

Този опит е само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот и да влязат в духовния.
Тук даваме само някои от тях: 1. Когато човек изпадне в обезсърчение, може да направи следния опит и да провери резултатите: Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен, не търси причината вън от себе си. Отвори сърцето си за хората, за своите близки, гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с Радост. Мъчно се постига това. Този опит е само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот и да влязат в духовния. Ако искаш да излезеш от живота на противоречията, влез в Духовния живот. Само така ще познаеш Любовта и ще се наслаждаваш истински на Живота. Така ще се смени твоето състояние и ще провериш един закон на Любовта. 2. Учителя препоръчва и следния опит: ти вървиш съсредоточен. Имаш важна работа, но виждаш на улицата плачещо дете.
към текста >>

38. НА РАБОТА!

За прилагане на това учение се изискват герои, а не страхливци.
Общо Братство ще се създаде по целия свят. Работете всички с Любов и Светлина, за да бъдете в съгласие с великите природни закони, и бъдете уверени, че бъдещето е ваше. Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Земята коренно ще се измени. Разумното Начало е приготвило нови условия, нов свят. За прилагане на това учение се изискват герои, а не страхливци. Това, което самата Природа ни учи, за каквото сме създадени, това за нас е важно. Нима сме създадени да ставаме жертва по бойните полета? Нима сме създадени да бъдем палачи и да бесим хората? Ни най-малко. Бог ни е създал с велика цел.
към текста >>

39. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Искате да бъдете герои, а като дойде някое противоречие, се обезсърчавате.
Сега трябва да развиете дарбите, скрити във вас. Имате много дарби, които трябва да развиете. Не се обезсърчавайте. Всеки, какъвто талант има, трябва да го развива. И най-малката дарба не трябва да я пренебрегва. Искате да бъдете герои, а като дойде някое противоречие, се обезсърчавате. Знанието ви зависи от тези Божествени способности, които има в душата ви. Като се събудят те, ще изучавате Природата обективно. Има много работи за изучаване, които стоят пред вас. Разкрива се нов, велик живот. Пред вас се открива велико бъдеще.
към текста >>

40. БОЖЕСТВЕНИЯТ МОМЕНТ

Ще се учите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно в съзнанието си.
Концентрация значи да отбираш хубави мисли и образи и на тях да спираш своето съзнание. Концентрирай се върху мисли, които носят светлина, топлина и доброта. Сутрин, преди да излезете, хубаво е 4 – 5 минути да употребите за концентрация. През това време съзнанието ви не трябва да се лута. Нищо да не ви смущава. Ще се учите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно в съзнанието си. Трябва да се научите на този закон. Иначе, образуват се пукнатини, през които влизат външни влияния във вас. Божественото изисква абсолютна свобода. Някой казва: „Да ме научи Господ.“ Това е механично разбиране. По-рано вие сте учили механически.
към текста >>

41. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои.
Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек. В Стария Завет Господ казва:„Опитайте ме". Как? Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно Великия Закон. Когато Христос беше на кръста каза: „Такава е Волята Божия.
към текста >>

" Не, вие трябва да бъдете доблестни, да бъдете герои, трябва да завършите вашата еволюция.
Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Ако вървите по Божия път няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло! " Не, вие трябва да бъдете доблестни, да бъдете герои, трябва да завършите вашата еволюция. Тялото е Храм Божи. То е най-голямото богатство което имате. Вие ще хванете за гушата онези разбойници, които искат да ви оберат и ще си вземете от тях всичко, до стотинка. Какво направи Аврам с ония разбойници, които обраха Лот и му задигнаха имането? Той ги настигна и взе всичко, което разбойниците бяха ограбили.
към текста >>

И ако сте стари да се стремите да се подмладите, ако нямате знание да се стремите да го придобиете; ако сте болни да се стремите да оздравеете; ако сте страхливи да се стремите да станете герои.
Със сърцето си чувствате едно, с ума си мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото Училище, вие трябва да носите в ума си светлата идея да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, каквото и да придобиете, колкото и малко да е то, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. И ако сте стари да се стремите да се подмладите, ако нямате знание да се стремите да го придобиете; ако сте болни да се стремите да оздравеете; ако сте страхливи да се стремите да станете герои. Изобщо вие трябва да се стремите към онова, което може да ви направи хора, да създаде у вас характер. За това Христос говори в 18. глава на Евангелието от Йоана. „А Исус, понеже знаеше всичко, което предстоеше да му се случи, излезе и им рече: „Кого търсите? " Отговориха му: „Исус от Назарет".
към текста >>

42. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст.
Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ща надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Вдигни кръста си и ела ме последвай! ". Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина.
към текста >>

43. Десета част

Между бедните има герои, които побеждават, а богатите, които се радват на всички условия, поднесени им от живота, слизат надолу, защото са слаби души.
Вие все сте недоволни и учени, и богати. Защо? В края на краищата ще кажете, че в света има един Господ, който е милостив и всемъдър, Бог на Любовта, който обича грешните и е велик учител на невежите. Когато някой е невежа, той е готов да го учи... Сега най-силните души, най-мощните души са въплътени в бедните хора. В богатите са хилавите души. Между бедните има герои, които побеждават, а богатите, които се радват на всички условия, поднесени им от живота, слизат надолу, защото са слаби души. И нашето учение не е на богатите, не е и на учените, тъй като между учените не се намират най-силните души. Ако запитате някой учен дали има Господ, той няма да има доблестта да каже знае ли или не, а ще отговори: "Е, науката това още не го е доказала"... Най-напред човек трябва да познава Бога! Нищо повече! Също така и Слънцето, за да има свежа мисъл... Когато осъзнаете, че цялата вечност е на ваше разположение, първото нещо, което трябва да направите, е да се освободите от мисълта, че има смърт.
към текста >>

44. Дванадесета част

Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Това, за което аз говоря, може да се приложи не само в обществото, а и навсякъде. Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила.
към текста >>

Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва.
към текста >>

45. Дванадесета част

Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Това, за което аз говоря, може да се приложи не само в обществото, а и навсякъде. Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила.
към текста >>

Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва.
към текста >>

46. Петнадесета част

Герои трябва да бъдете и всичко да понасяте.
Аз казвам: Аз не дойдох, не съм дошъл още. Като дойда, работата ще стане опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: "Не вършите работите си както трябва." Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете и всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Всички трябва да сме изпълнителни в обещанията си... При законите, при които ще живеете, трябва да бъдете искрени. Ще се пробуди вашето съзнание и ще видите всички ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас. Отново повтарям: Вложете Любовта като основа, и от нейно гледище бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте. Трябва да дадете пример на разбиране в света.
към текста >>

47. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля.
Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34503579139709