Търсене в текстове за 'Внуци'

С много любов помагаше на нуждаещи се хора, обичаше и гледаше внуците и правнуците си.

“. – „Затова, защото ми казват, какво да ти разказвам“ – отговори тя. Казах ѝ с искрена обич: „Мила ми Йорданке! “ Тя продължи: „Ти ме радваш много! Не забравяй, че ще ти бъда духовната майка, затова те обичам истински, като родната ти майка! Наблюдавай ни двете и ще забележиш каква голяма прилика има между нас.“ Моята майка беше висока колкото Йорданка и много умна, не помня през целия си живот да се е скарала с някого. С много любов помагаше на нуждаещи се хора, обичаше и гледаше внуците и правнуците си. Отлично готвеше, правеше най-хубавите баници и банички, всички наши познати и приятели са я запомнили с нейното гостоприемство. Два месеца, след като станах вегетарианка, тя ми заяви: „Аз също не искам да ям месо! “ Казах: „Чудесно, сега ще видиш как постепенно всички вкъщи ще станат вегетарианци.“ Така децата, които живееха при нас, ядяха вегетарианска храна. Ралица, първата ми внучка, от малка беше вегетарианка, защото се хранеше с това, което готвим с майка ми. Като замина за Канада, там постепенно прояде месо, такива бяха условията там, но скоро се отказа, защото почувствала, че не ѝ е добре от месото.
към текста >>

В тази устовска къща често, но скришом влизаха синове и дори внуци на верни българи, които се учеха на четмо и писмо от този просветен, обичлив и вдъхващ вяра млад човек.

На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски. Още много млад, този уважаван от съселяните си човек проявява неутолимо желание да чете, да изучава Светото Писание и да дава умни, винаги спасителни съвети на хората, които се допитват до него за разни неща. Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт. Защото тази власт е искала да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма. В тази устовска къща често, но скришом влизаха синове и дори внуци на верни българи, които се учеха на четмо и писмо от този просветен, обичлив и вдъхващ вяра млад човек. Той им разказваше за едно славно минало, за царете, велможите, разказваше им за солунските просветители светите братя Кирил и Методий, четеше им от псалтира и от евангелието и ги учеше както на добродетелите, които изисква християнската вяра, така и на родолюбие и устойчивост в запазване на народността. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката. В цитираният неколкократно труд на Ст. Н. Шишков се казва, че „ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен.
към текста >>

През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта!

През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта!
Неговият тъмен пелин беше прочут, и особено малагата му – вино, варено с билки и подсладено, то се държеше в специални изби. Къню беше винаги усмихнат, разположен, на всякого намираше да каже добра дума. Под старите липи на първо място седяха чорбаджиите, с достойнство; те изискваха почит и уважение. В средата – чорбаджи Тихол, почетният председател. До него от дясно беше седнал Къртипъня. През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта! Ала тук се намери Къртипъня. Той се хвърли, хвана конете за юздите и ги задържа. Извика високо, конете се изправиха на задните си крака, но се спряха. Чудна власт имаше Къртипъня над животните. Дотичаха и други, свалиха децата.
към текста >>

- и тя посреща ли внуци, изпраща ли, какво беше не съм си записал, и ми разправя.

Би било добре; заслужава такова нещо, но нека първо си опита силите с децата. Петър си стяга смешния калъф на цигулката, книгите, гребена за първата елегантна брада. Ще иде в Хотанца. Иска да опита учителства- нето в Добруджа. Баща му е почнал оттам - нека да видим! Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното село - как му беше името там? - и тя посреща ли внуци, изпраща ли, какво беше не съм си записал, и ми разправя. Учители по майкино й време били Шивачев и Танев. Много ги обичали. Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година. Било една стаичка така с барачка, и то било училището и църквата. С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало.
към текста >>