Търсене в текстове за 'Внуци'

Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели.

ВЪВЕДЕНИЕ Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г. За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий Кръстев, на когото специално благодаря. Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет.
към текста >>

Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост.

Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост. И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на съдбата, която превръща незаслуженото поражение в триумфиращ апотеоз. Не напразно нашият епос тачи като свои закрилници дебрите на Родопа и дъбравите на Стария Балкан. Вместо да бъдат обезвредени, тези будни и войнстващи за свободата си бивши търновски българи, дават удачни родови кръстовки с местните траки от Родопския край. Не ще бъде пресилено да кажем, че ако бихме могли да проследим далечната родословна нишка на родопските устовски фамилии, от които произхожда Константин Дъновски, вероятно бихме се натъкнали на такива кръвни родови връзки с някогашни търновски първенци и боляри от български произход, примесена с прадревната тракийска кръв на местните траки. След настъпването на мрачните съдбовни дни на по-тисничество родопските български селища би-ват под-ло-жени на насилствено помохамеданчване.
към текста >>

Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им.

Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им.
Следователно вие сами си създавате своите нещастия. Сега някои мислят, че като са мъже, техният грях не се "хваща", а само грехът на жената. Да, но пък грехът на Небето се "хваща", там той е жена. Това, което на Земята не се "хваща", на Небето се "хваща", а това, което на Земята се "хваща", на Небето не се "хваща". Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал. Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им. Вие можете да си направите извода. И така всички мъже и жени сте равни. Едните "горе", а другите "долу". Жената, която е слаба на Земята, е силна на Небето, а мъжът, който е силен на Земята, е слаб на Небето. Следователно тези величини се уравновесяват.
към текста >>