Търсене в текстове за 'Внуци'

60. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

II-B 3051 Преписал Вергилий Николов Кръстев Мили мои чада и внуци, Днес, ден петък, 1 априлий 1883 година се заемам да Ви опиша т.
1.5. РУСЧО (РУСКО) ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ. АВТОБИОГРАФИЯ (01.04.1883) Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография. София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 Преписал Вергилий Николов Кръстев Мили мои чада и внуци, Днес, ден петък, 1 априлий 1883 година се заемам да Ви опиша т. жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията Миркович, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год. възраст, която днес съм достигнал, и трето да ви докажа като какви политически преврати съм преминал. И от всички тези мисля, че не малко има да се ползвате, ако бъдете разумни и разсъдливи, и слушайте... По предание знам, че баща ми Вълку Мирков произхожда от селото називаемо Ченгене Сарай, близо до село Стралджа - Ямболска околия, разорено по времето на кърджалиите. И днес на мястото му се съхраняват някои развалини от някои съзидани здания в предишните времена от тухли и киреч и се проумява, че реченото село Ченгене Сарай е било голямо и населено с хора богати както от турци, така и от българи. Дядо ми Мирку, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните села и заобикалял панаирите, като носил стоките си на коне, без да е имал отворен дюкян нейде, а за такъв е служила къщата му в село Ченгене сарай.
към текста >>

61. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи.
Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване. Епархийският архиерей ръкополагаше дякони, архидякони, протосингели, изповедници... и веднага те сядаха да решават църковните въпроси, тези, които до вчера наистина не бяха кадърни да решават собствените си въпроси, а камо ли да ръководят по-големи предприятия. Но тук споровете и в семействата, и между духовенството биваха решавани от тях. Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си. Това се разбира от само себе си, за да не трябва да го казвам аз. 26. Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи. Единият, който водеше кореспонденцията на владиката, се наричаше архиписар, другият пък се наричаше челеби на митрополията и служеше за таен съветник на владиката и регистратор на политическото отношение на митрополита с турските власти. Сред гражданите и християните от епархията тези хора се ползуваха с такава почит, каквато се отдаваше и на владиката. До вчера гладният, като се намираше в положение да може да си играе със съдбата на много човеци, без да отговаря за действията си пред някого, как ли би се отнасял, особено грък към българин, когато би могъл да постъпи несправедливо? Това нека каже някой друг, а пък аз казвам, че той след 5-6-годишно пребиваване се връща у дома си с твърде завидно богатство. 27. Матроните и някогашните сводници на Владиците, а често пъти и самите им наложници, като дойдеха в епархиите, биваха преименувани в майки, сестри, внучки... на владиката и започваха да се наричат кира или парамана (дойка) на митрополията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78603601455688