Търсене в текстове за 'Внуци'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина".
Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата. Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина". Забравената полица През време на общо европейската война починал в гр. К. г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки.
към текста >>

2. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха!
Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил. Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше.
към текста >>

И както си седял пред огъня, пред всички синове, дъщери, зетьове и внуци, клюмнал главата на гърдите и издъхнал с усмивка на устата.
Така говорил старият вече дядо Петър Моллата, че всички се трогнали. Жени и мъже бърсали сълзите си, скарани и обидени допреди малко, както все става между роднини, прегръщали се и си прощавали. – А сега, казал старият, нека и аз да простя, както зная. И турил тефтерите с вересиите – големи, надраскани с цифри, пожълтели страници - върху огъня. Всички мълчали, докато дебелите тефтери станали на пепел. И както си седял пред огъня, пред всички синове, дъщери, зетьове и внуци, клюмнал главата на гърдите и издъхнал с усмивка на устата.
към текста >>

3. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови?
Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! " Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това.
Например казано е: „Аз съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония които ме мразят“ (Второзак. 5:9). Буквално изтълкувана тази мисъл значи, че децата страдат зарад греховете на бащите си. Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата Божия Правда. Може ли: един да бие тъпана, а друг да събира парсата? Но защо така е казано и записано в библията? Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това. иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр. от своя родоначалник, заслужава това поради своята съдба (за своите дисхармонични прояви в някой минал живот). Тази фраза във второзаконието не е оригиналната мисъл, а един особен превод, предназначен да импулсира детински, груби души. В подкрепа на мисълта си ще дадем няколко цитата от светите писания.
към текста >>

иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения).
Буквално изтълкувана тази мисъл значи, че децата страдат зарад греховете на бащите си. Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата Божия Правда. Може ли: един да бие тъпана, а друг да събира парсата? Но защо така е казано и записано в библията? Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това. иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр. от своя родоначалник, заслужава това поради своята съдба (за своите дисхармонични прояви в някой минал живот). Тази фраза във второзаконието не е оригиналната мисъл, а един особен превод, предназначен да импулсира детински, груби души. В подкрепа на мисълта си ще дадем няколко цитата от светите писания. „Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всичките свои дела" (Пс.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия милиарди ще бъдат плащани от нас, от нашите деца и внуци.
хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища. А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота? В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление. Ето защо всеки, който здраво гледа на нещата, трябва да води борба лично той против смъртоносната и никому ненужна война. Тр. Стефанов Всеки час от войната е струвал по един милиард и 280 милиона лева. Тия милиарди ще бъдат плащани от нас, от нашите деца и внуци. Книжнина Нашето село, седмичен вестник за народно стопанство и просвета. Год. абонамент 103 лева. Адрес: ул. Карнеги, 3, София. Пълно ръководство и разяснение на закона за облекчение на земеделеца стопанин.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си.
Това значи милиони вдовици, които ще гинат всред мизерия или ще продават тялото си за да живеят. И тези вдовици са наши сестри и жени. Война — това значи разруха на градове, села и гори до неузнаваемост. Това е съсипия на всички богатства, това е безумие, което няма равно на себе си. Тези, които го искат, или не са го виждали или са го гледали издалеч без да трепнат каменните им сърца. Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си. Война — това е иго на смърт, безумие и алчност, безчовещина. Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната. Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци. Кой ще оправдае Каина?
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки.
Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки.
* Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ. * Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен. Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата. * Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има. * А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки. Дай ни още малко и за мойте дружки.“ * И протягат всички те ръцете свои. „На, им казва баба, яжте пилци мои! “ * Пилци са децата, сладичко говорят, мрак ли е в душата, слънце там ще сторят. * Бабката се смее, мед й е в сърцето. С пълната торбичка тръгва към селцето.
към текста >>

9. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поделиха голямото му имане синове и внуци.
Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза. И всички стават по-радостни и по-весели, па изпроводят деда Матея далеч извън село. Така живя дедо Матен, до като един ден, в дълбока старост, отиде да се представи пред Господа и да даде отчет за делата си на земята. Поделиха голямото му имане синове и внуци. По това време се завърна единствения му внук Боян от най-малкият му син, който се бе поминал преди много години. И като на сирак, всички гледаха да дадат на него най-хубавото. А той бе ходил в чужбина, учил бе много години, но какво точно бе изучил, само той си знаеше. Но нали бе се завърнал, всички му се радваха и всички с широка ръка отдЪлиха по-голям дял за него. Но чудо, на кого се беше метнал той, сякаш не беше от дедо Матесвия род.
към текста >>

Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си.
Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее. Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба жито. Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря. По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер. Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си. За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави. Нали всеки сам пред Бога ще отговаря за делата си? Но един ден пръсна се слух, че Боян, дедо Матесвия внук, затрупал кладенеца в голямата си нива. Всички ахнаха. По цялата околност нямаше вода за пиене.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А ще се споменува може би и от внуци и и от пра внуци.
Чучулигата прилетяла още веднъж над главите на смаяните чичо Радой, жена му и децата му и излетяла към небето. — Това е Божа работа, казала стрина Радоевица. — Божа! Това една птичка да донесе кърпата! Дълго време в село се говорило за чудната случка с чучулигата а в семейството на чичо Радой се говори и споменува и до днес. А ще се споменува може би и от внуци и и от пра внуци. . . Н. Неделчева В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 244) Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В такива минути нас, внуците, обхващаше благоговение и ние стояхме мълчаливи, притаили дъх, увлечени в чудните му слова.
— Дядо ми беше стар, осемдесет и девет годишен. Тялото му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър. Освен това, той бе и весел, та това правеше младите да обичат да се събират около него. Дядо особено се оживяваше и сините му очи добиваха младежкия си блясък, когато заговореше по духовни въпроси. Тогава и лицето му като че блясваше. В такива минути нас, внуците, обхващаше благоговение и ние стояхме мълчаливи, притаили дъх, увлечени в чудните му слова. Помня, беше еднаж подир домашна молитва. Когато му бивахме на гости, вечер, той водеше молитвата, а после ни казваше по няколко думи в свръзка с прочетеното в Светото Писание. Нея вечер той бе чел стиха: "Каквото попросите искрено от Отца в мое име, ще ви бъде". След молитва дядо се позамисли, а после повтори горния стих. Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно.
към текста >>

0.28965306282043