Търсене в текстове за 'Великден'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 94 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява. Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо.
към текста >>

2. 17) Да станат огън - Боян Боев (1883 – 1963)

бе вторият ден на Великден.
ДА СТАНАТ ОГЪН На 25 май 1938 г. бе вторият ден на Великден. Около 150 души, братя и сестри, се качихме на Витоша. Изпълнихме Паневритмията на полянката на Ел-Шадай. След това се събрахме около Учителя и Той каза: Нашите страдания са нашият прогрес, те се отбелязват. Всичко е за добро, нека човек да се убеди в тази философия и да живее в нея.
към текста >>

3. 49) Обнова, обновление, обновители, обновителни - Боян Боев (1883 – 1963)

беше вторият ден на Великден и направихме екскурзия до Витоша.
ОБНОВА, ОБНОВЛЕНИЕ, ОБНОВИТЕЛИ, ОБНОВИТЕЛНИ На 3 май 1926 г. беше вторият ден на Великден и направихме екскурзия до Витоша. Учителя всякога ни извеждаше на Витоша през втория ден на Великден. Пристигнахме на Ел-Шадай и първо направихме молитва. След това изпълнихме следните гимнастически упражнения: седнахме на тревата в кръг около Учителя с крака, прострени напред. Първо. Ръцете – изнесени хоризонтално напред. След това те се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката.
към текста >>

Учителя всякога ни извеждаше на Витоша през втория ден на Великден.
ОБНОВА, ОБНОВЛЕНИЕ, ОБНОВИТЕЛИ, ОБНОВИТЕЛНИ На 3 май 1926 г. беше вторият ден на Великден и направихме екскурзия до Витоша. Учителя всякога ни извеждаше на Витоша през втория ден на Великден. Пристигнахме на Ел-Шадай и първо направихме молитва. След това изпълнихме следните гимнастически упражнения: седнахме на тревата в кръг около Учителя с крака, прострени напред. Първо. Ръцете – изнесени хоризонтално напред. След това те се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани на тялото и нагоре до над главата.
към текста >>

4. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа.
По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”. Намери се и друг извор в един горен съседски двор.
към текста >>

5. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр.
Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр. Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието. Но това не ще каже, че в това отношение трябва да бъдем фанатични, безогледни и едностранчиви. Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св. Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр. Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави. Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне.
към текста >>

6. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Например каменоломката /Saxifraga/, великденчето /Veronica praecox/, тлъстигата /Sedum atratum/, пропадничето /Pedicularis incarnata/ и пр.
Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия. Но това, което следва по-нататък, е още по-поучително: ако растението, което наблюдават децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните са червени отдолу. Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше. Децата ще забележат в излетите, че много растения в студени планински места рано напролет са цели червени. Например каменоломката /Saxifraga/, великденчето /Veronica praecox/, тлъстигата /Sedum atratum/, пропадничето /Pedicularis incarnata/ и пр. Тук пак се превръща светлината в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени. Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението.
към текста >>

7. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден.
Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
към текста >>

8. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ.
към текста >>

9. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред.
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес е вторият ден на Великден.
Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. Днес е вторият ден на Великден. Всяка година на този ден ние сме на Ел Шадай. На този ден много братя и сестри отиват на Витоша. Днес сме около 150 души. Играхме Паневритмията на поляната на Ел Шадай. След това се събрахме около Учителя и почна разговор.
към текста >>

11. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа.
Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето". С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Тъй че, животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.
към текста >>

12. 17. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) - Боян Боев (1883 – 1963)

ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) Вие сте много несправедливи. Например: ръцете си миете много пъти на ден, а краката не ги измивате (те не могат свободно да дишат в обувките). Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва радостта. Любовта не се губи, защото Любов, която се губи не е съществена.
към текста >>

13. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден.
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден. Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете.
към текста >>

14. 00. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
към текста >>

15. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев. Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват.
към текста >>

Днес е Великден!
Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот. Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа. Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес.
към текста >>

Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота.
Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа. Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете.
към текста >>

16. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
към текста >>

17. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Великденските празници дадоха възможност на много ученици да дойдат при Учителя.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ''Великденските празници дадоха възможност на много ученици да дойдат при Учителя. Пролетта беше дошла. Уханието на цъфнали дръвчета изпълваше въздуха. Първите птички бяха пристигнали.'' ''В малкото общежитие имаше голямо оживление. Навсякъде можеше да се видят учениците, единично или на групи.
към текста >>

18. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

На Земята ще стане генерално прочистване, защото иде такъв Великден, какъвто не сте предполагали.
Със страданията, които постоянно се увеличават. Те са признак, че Господ иде в света. Знаете ли какво е решил Той? Да изгори всичко нечисто. На Земята ще се вдигне такъв прах, какъвто никога те сте виждали. На Земята ще стане генерално прочистване, защото иде такъв Великден, какъвто не сте предполагали. Нищо няма да остане от европейските държави и от плановете на европейските дипломати. Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим. Този кипеж в обществата, това брожение между страдащите показва, че Бог е проникнал навсякъде. Това има връзка с ликвидацията на кармата на човечеството, натрупана през хилядите минали години.
към текста >>

19. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа.
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор.
към текста >>

20. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес искам да ви изложа разговора е Учителя при една екскурзия до Витоша на втория ден на Великден на 9 април 1940 г.
ПРОЛЕТНА ЕКСКУРЗИЯ Изгрев, 16 април 1953 г. Любезни брат, Днес искам да ви изложа разговора е Учителя при една екскурзия до Витоша на втория ден на Великден на 9 април 1940 г. Братството прави всяка година тридневна екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Ето мислите на Учителя, казани на тази екскурзия: Тук, на земята, има закон за съдене на грешните, закон за съдене на праведните няма. Горе праведните ще ги съдят и ще ги осъдят да ги награждават. Човек, като стане праведен, веригите не могат да седят на краката му.
към текста >>

Братството прави всяка година тридневна екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
ПРОЛЕТНА ЕКСКУРЗИЯ Изгрев, 16 април 1953 г. Любезни брат, Днес искам да ви изложа разговора е Учителя при една екскурзия до Витоша на втория ден на Великден на 9 април 1940 г. Братството прави всяка година тридневна екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Ето мислите на Учителя, казани на тази екскурзия: Тук, на земята, има закон за съдене на грешните, закон за съдене на праведните няма. Горе праведните ще ги съдят и ще ги осъдят да ги награждават. Човек, като стане праведен, веригите не могат да седят на краката му. Като дойде ангелът, сне веригата на Петра и той излезе от затвора.
към текста >>

21. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

вторник, ден Великден.
УПРАЖНЕНИЯ С УЧИТЕЛЯ Изгрев, 25 май 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа екскурзията, която направихме до Витоша с Учителя на 3 май 1926 г. вторник, ден Великден. Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша. След пристигането на Ел Шадай направихме молитва и изпълнихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред.
към текста >>

Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
УПРАЖНЕНИЯ С УЧИТЕЛЯ Изгрев, 25 май 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа екскурзията, която направихме до Витоша с Учителя на 3 май 1926 г. вторник, ден Великден. Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша. След пристигането на Ел Шадай направихме молитва и изпълнихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете поставени с върховете на пръстите върху пръстите на краката.
към текста >>

22. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес е вторият ден на Великден.
В РАЙСКАТА ГРАДИНА Изгрев, 25 септември 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа една екскурзия на Витоша през 1938 г. Днес е вторият ден на Великден. Всяка година на този ден ние сме на Ел Шадай, Бивака. На този ден много братя и сестри отиват на Витоша. Днес сме около 150 души. Изиграхме паневритмията на полянката на Ел Шадай. След това се събрахме около Учителя и почна разговор.
към текста >>

23. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден.
На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.
към текста >>

24. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др.
Значи слово на звездите. Само онзи, който гледа на звездите като живи, разумни същества, които говорят, може да изучава астрологията и да я ползва. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана.
към текста >>

Египет, Северна Монголия, Великденските острови, Перу.
Все пак не всичко е останало в безпорядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните изкопаеми, само на пръв поглед изглеждат хаотично разхвърляни. Установява се известно подчинение на система. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете и ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро. Египет, Северна Монголия, Великденските острови, Перу. Наистина на много места има бели петна, но те постепенно се запълват. През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи от древна култура от 7 000 години преди нашата ера. Там, както се отбелязва, са започнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано, отколкото в Средния изток, който досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития също попаднаха на своето място в системата.
към текста >>

25. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града.
По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка, между Египет и Картаген. Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

26. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен:
При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен: "Ако Той не бе възкръснал, светът би погинал".
към текста >>

27. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

28. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път.
Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете. Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път. Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр. Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече. Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал.
към текста >>

29. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Било през месец април, около Великден.
Попов го взел и го довел в София, като от моста на „Граф Игнатиев" до Изгрева го носил на гръб. Още с влизането им в двора на Изгрева Учителят отворил прозореца, поздравил ги и ги повикал веднага да влязат. Било през месец април, около Великден. Учителят слязъл от стаята си, поразговарял с тях и накарал брат Попов да отнесе детето у баба Мария и да го сложат на легло. После сам щял да отиде при него. Още когато
към текста >>

30. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нали ще ходиш и за Великден.
Майката и бащата с трепет очакваха да чуят спасителните думи. Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя. Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне! Този път бях решила на всяка цена да попитам. Последният ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, за неутешимостта на двамата и че майката пита, къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват. Докато говорех Учителя проницателно ме гледаше и слушаше.
към текста >>

Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне!
Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне! Този път бях решила на всяка цена да попитам. Последният ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, за неутешимостта на двамата и че майката пита, къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват. Докато говорех Учителя проницателно ме гледаше и слушаше. - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. „Е, това е много общ отговор, всеки може да го каже" - помислих си аз.
към текста >>

31. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. Опит за предметно смятане и четене. Характерни случаи. 1. Без редица, но с ред. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано.
към текста >>

13. Пътуване преди Великден.
8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината.
към текста >>

14. Първият ден след Великденската ваканция.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината. 19. Пътуване с параход.
към текста >>

32. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година.
Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера.
към текста >>

Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме.
Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа.
към текста >>

Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост.
Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа. Но днес 80 процента от тях питат: истински ли е, защо му е от вълна брадата и пр. (говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той.
към текста >>

Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората.
Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа.
към текста >>

33. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден.
След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи. Макар и без демонстрация, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т. Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден. Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни.
към текста >>

34. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш.
към текста >>

Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден!
Ами другите ти мюлкове? Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там? От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! … За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити. Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред.
към текста >>

И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано.
От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! … За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити. Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство. Пророкът се позамислил малко, па отговорил: — Ще се изминат деветстотин деветдесет и девет петъци все черни за християнията, па като настъпи хилядният петък, таман по икиндия, когато турците са в джамия, а оно ще падне техното царство и на калето първи път в тоя петък ще се забоде християнски байрак с кръст!
към текста >>

35. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци.
КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето.
към текста >>

Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче.
Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма.
към текста >>

А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
към текста >>

36. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Великден
Големият казан шуми в кухнята. Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица. Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно. Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с нетърпение сутрешната беседа на Учителя. Магията на словото ни окуражи. Учителя каза:
към текста >>

Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден.
Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица. Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно. Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с нетърпение сутрешната беседа на Учителя. Магията на словото ни окуражи. Учителя каза: „ Злото съществува там, дето няма закон, в беззаконието.
към текста >>

37. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение.
Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии. Мария й отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките.
към текста >>

38. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

— Великден, Учителя с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на любовта".
Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре. Той се уплашва, оставя водата и избягва. Йорданка Жекова му казва, че Учителя много се тревожи за изгонвалото на Елена Вълчанова от дома му. Петър се престрашава и кани Учителя да му гостува. На 16 април 1944 г. — Великден, Учителя с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на любовта". След беседата в неговата стая става общ обяд. Балтова прави палачинки, някой донася кисело мляко, друг купува сладко вино от кръчмата. Учителя казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя.
към текста >>

39. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение.
Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии. Мария й отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките.
към текста >>

40. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

За Великден през 1967 г.
Тази среща разреши въпроса му и той после започна. На Купена нямаше никаква колиба и по пътеката под Скопарника и Резньовете отидохме на Присоите, където горският дом беше пълен с прясно сено. Както бяхме мокри, легнахме в сеното и до сутринта дрехите ни се бяха изсушили. Сега този горски дом не съществува. На другия ден се прибрахме в София. За Великден през 1967 г. една група от десетина души отивахме на Купена през с. Бистрица. Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб. Като наближихме Белия извор, те подушиха една сърна и я подгониха с лай нагоре по планината. Както тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна.
към текста >>

41. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването.
- Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара? 1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4.
към текста >>

42. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден.
От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен. Когато привечер след два дни пътешествие влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник. Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града. Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите. Намерил - разказваше им той, свои познати и се условил на работа с рибарските гемйджии.
към текста >>

Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден.
Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник.
към текста >>

43. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Великден — 16 април.
Великият архитект на живота построи плана на новия свят от скала и вода — основата на всичко на земята. Как тайно строеше Той новия свят! С каква любов следеше всеки най-дребен детайл на строежа. Обикалях планината да търся цветни камъчета за мозайките. Намерих в един сипей аметисти, а на един връх — бялорозов азбестов камък — глава на извора стана той. Великден — 16 април. Ведро синьо небе, ярко слънце, цъфнали ябълки. От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето.
към текста >>

44. Предстои ти изпит - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Днес е третият ден на Великден.
Предстои ти изпит 6.04.1941 година – Изгрева – София. Днес е третият ден на Великден. С брат Христо дойдохме при Учителя. Влязохме при Него в 11.30 часа и излязохме в 13.30. Тук останахме и на обяд. Учителят започна да ни говори за музиката, след като ми даде напътствия – как да се държа в Операта и как да отговарям на „хапливите" въпроси. Той рече:
към текста >>

45. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща.
Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:
към текста >>

46. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше.
Фонетиката 27.04.1943 година – Изгрева – София. Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих: – Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца.
към текста >>

47. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Какво беше за Великден?
По нея Никѝфор знаеше всякога къде се намира и накъде трябва да върви. Той се отдаде на работата си с цялата си душа. Измисляше все нови и нови ритми и песни. Неговият звън никога не се повтаряше, всякога беше различен. На два празника той не звънеше еднакво, всеки път измисляше нов звън – според празника, според духа на празника беше и звънът. Какво беше за Великден? Радост! А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника.
към текста >>

48. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден.
ПОСЛЕДНАТА БОРБА Ех, тези пролетни празници, тези пролетни празници, каква неукротима сила има в тях! Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна – песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник.
към текста >>

49. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От 1 март до 30 април Пролет и Великден На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя.
От 1 март до 30 април Пролет и Великден На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя. Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец. Започваме работа в градината. Ако случайно училището не разполага с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца. Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др.
към текста >>

Наближава Великден.
Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и теменуги. В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет. Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд.
към текста >>

Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др.
От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници. С весели пожелания разпускаме децата във ваканция. Първите няколко дни след Великден минават в празнично настроение с впечатления от люлките и събора.
към текста >>

Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд.
Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници. С весели пожелания разпускаме децата във ваканция. Първите няколко дни след Великден минават в празнично настроение с впечатления от люлките и събора. Цъфналите дървета ни канят често в градината. Посрещаме пролетните птици, сваляме топлите си дрехи, изваждаме печките и се радваме на поникналите лукчета, цъфнали цветя и треви.
към текста >>

Първите няколко дни след Великден минават в празнично настроение с впечатления от люлките и събора.
Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници. С весели пожелания разпускаме децата във ваканция. Първите няколко дни след Великден минават в празнично настроение с впечатления от люлките и събора. Цъфналите дървета ни канят често в градината. Посрещаме пролетните птици, сваляме топлите си дрехи, изваждаме печките и се радваме на поникналите лукчета, цъфнали цветя и треви. С песни изваждаме стадата в полето. Вземаме пролет на село, в гората, и в града. След като минем сезона, според средата и условията в които работим, ще вземем и подробности.
към текста >>

50. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника.
13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника. Почти всички играеха на влак. Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости.
към текста >>

Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение.
13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника. Почти всички играеха на влак. Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости. И ето как се разви играта. Подехме общо пътуване. Организирахме играта. Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др.
към текста >>

Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости.
13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника. Почти всички играеха на влак. Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости. И ето как се разви играта. Подехме общо пътуване. Организирахме играта. Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба.
към текста >>

Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости).
Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете. Това беше едно голямо разнообразие в играта. Почнахме да спираме и да слизаме на различни гари. Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости). Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат селото. Направиха селски къщи, дворове, домашни птици и животни — от картон и глина, кошари и стада, хамбари с жито, кокошки и яйца за продаване и какво ли не още. Всички бяха сериозно заинтересувани. Даже интересът се пренесе и в домовете. Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи.
към текста >>

Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости.
Селяните ги гостиха на селска трапеза с закуските. Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух.
към текста >>

Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден".
Пяха, играха хора на мегдана и след като си накупиха кокошки, петли, яйца и брашно, качиха се на влака обратно към София. Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер.
към текста >>

Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден.
Заедно със софиянците пътуваха към София и група селяни, отивайки в града да си купят платове, захар и др. стоки. Тук имахме случай да споменем за значението на градовете с техните индустрии и фабрики. Във влака между песните и специалните номера пътниците говореха помежду си и кой какво е купил. Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички.
към текста >>

Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух.
Съвсем естествено, яйцата и брашното ни доведоха до великденските радости. Взех участие в общия разговор и запях „Весел, весел Великден". Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход.
към текста >>

Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички.
Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града.
към текста >>

От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади.
Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа.
към текста >>

Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н.
За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот.
към текста >>

Започнахме трескаво приготовление за Великден.
И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот. С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.
към текста >>

51. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

14. Първият ден след великденската ваканция Цъфналите праскови радостно посрещнаха малките палавници в училищния двор.
14. Първият ден след великденската ваканция Цъфналите праскови радостно посрещнаха малките палавници в училищния двор. Отпочинали, забравили малко шума, забравили последните по-възбудени дни, ето ни всички готови отново за работа. Седнали на столчета, едно през друго, децата дигаха ръце и бързаха да споделят великденските си впечатления. Минаха 15—20 минути в оживен разговор. Изслушах всяко дете и след като не се създаде по-специален интерес, време беше да почна аз: — От днес нататък трябва да бъдете много внимателни и много послушни, защото след два месеца ще станете ученици От първо отделение! А там записват само най-послушните, най-добрите и най чистите деца! — Подехме разговор за качествата на ученика, за изпита, бележките и пр. Всяко дете трябва да идва редовно на училище и да не закъснява, защото ще се подготвим за изпита.
към текста >>

Седнали на столчета, едно през друго, децата дигаха ръце и бързаха да споделят великденските си впечатления.
14. Първият ден след великденската ваканция Цъфналите праскови радостно посрещнаха малките палавници в училищния двор. Отпочинали, забравили малко шума, забравили последните по-възбудени дни, ето ни всички готови отново за работа. Седнали на столчета, едно през друго, децата дигаха ръце и бързаха да споделят великденските си впечатления. Минаха 15—20 минути в оживен разговор. Изслушах всяко дете и след като не се създаде по-специален интерес, време беше да почна аз: — От днес нататък трябва да бъдете много внимателни и много послушни, защото след два месеца ще станете ученици От първо отделение! А там записват само най-послушните, най-добрите и най чистите деца! — Подехме разговор за качествата на ученика, за изпита, бележките и пр. Всяко дете трябва да идва редовно на училище и да не закъснява, защото ще се подготвим за изпита. Ще поканим майките и бащите ви да чуят какво сте научили, какво сте изработили през годината. За да знаем кои деца са най-редовни, всеки ден ще избираме по едно дете да преброява всичките.
към текста >>

52. 16. В края на учебната година - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

весела Коледа и Нова година, посрещнахме царица Пролет и Великден — тези и още редица други празници са удобни случаи през годината, където бихме могли да се проявим с актив за волни помощи или за каквото и да е.
Разнообразихме номерата с някоя и друга нова песен и игра, като дадох възможност да вземат участие всички деца. Установихме програмата и започнахме да репетираме спокойно, тъй като същността на годишната ни забава се базираше върху преговор на по-характерни моменти от работата ни през цялата година. Престъпление е в края на годината да изнервяме депата със зауч-ване на специална програма за пред родителите, началството или за пари. За всички тези цели имахме време през годината. Имахме златна Есен,. весела Коледа и Нова година, посрещнахме царица Пролет и Великден — тези и още редица други празници са удобни случаи през годината, където бихме могли да се проявим с актив за волни помощи или за каквото и да е. Но сега, в края на годината, трябва да завършим само с радост и песен. В последния ден нека пуснем дечицата като рой пчелици да хвръкнат щастливи из кошера на градината. Безспорно, че радостта е необходима храна за децата през цялата година, но не трябва да прескочим и последния ден, последното впечатление на малките.
към текста >>

53. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Отговарям направо: Хората си ходят на църква и боядисват великденски яйца, и не обръщат внимание на никакви дъновисти ли, толстоисти ли каквито и да са там! Ама растяли на брой! Ставали повече! Нека си растят какво от туй?
все още не се спираме на това, заради което кипи цялата разправия. Ако съм простак щях да кажа въпросът е в това „кой да продава свещите“. Ако съм приличен човек трябва да кажа въпросът е в това кой да формира и разширява духовният растеж на българската нация. Кой да се кара, с когото си иска колкото си ще! Кой ще подаде ръка на обикновения необразован селянин да се издигне до божественото вложено в него! Кой ще даде рамо на обикновения гражданин, учител, офицер, писател, журналист да пробие напред към духовното издигане на съгражданите си! Кой ? Какво мисли, какво казва, как посреща обикновения българин олелията разпалена от нашето православие? Отговарям направо: Хората си ходят на църква и боядисват великденски яйца, и не обръщат внимание на никакви дъновисти ли, толстоисти ли каквито и да са там! Ама растяли на брой! Ставали повече! Нека си растят какво от туй? „Аз си знам как да шаря яйцата. Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това.
към текста >>

С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете.
„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература.
към текста >>

54. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му.
Славеше се като неоспоримата звезда на православния клир на столицата. Беше син на авторитетен софийски свещеник. Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул. Граф Игнатиев. Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново. „Ударихме рамо в рамо“ ми разказа. — „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава.
към текста >>

55. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост.
Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд.
към текста >>

56. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Светнали великденски яйца, сред които има и български.
Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
към текста >>

57. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Искаше да не бъде тук или там с тялото си, да не съществува, да не се е раждал дори, а само да седи кацнал като оченце на врабче на клонче над залятата със слънце покривка на Света наоколо, около която всички на земята са насядали като на Великденска закуска, и говорят, бъбрят, смеят се, ядат, дигат наздравици, готвят, поднасят, мислят, дремят или сънуват, и той просто да гледа всичко това отгоре, да слуша, да попива... И му просветна, че това всъщност беше картината, която чичо Точо беше обрисувал за него в Свищов преди да замине, когато се бяха срещнали да се сбогуват на кафенце с баклава под чинара на Чифте кафене, и той му разправяше как ще си обогати духовното образование в семинарията на Дрю, за да сее словото Божие по света по най-добрия начин по който може, а не както в Хотанца, колкото и да бяха доволни от него тамошните ученици и селяни.
И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място. Америка беше състояние на съзнанието. Петър вече беше открил това чувство и преди; беше видял как става като магия пред очите му и искаше още и още. Искаше да не бъде тук или там с тялото си, да не съществува, да не се е раждал дори, а само да седи кацнал като оченце на врабче на клонче над залятата със слънце покривка на Света наоколо, около която всички на земята са насядали като на Великденска закуска, и говорят, бъбрят, смеят се, ядат, дигат наздравици, готвят, поднасят, мислят, дремят или сънуват, и той просто да гледа всичко това отгоре, да слуша, да попива... И му просветна, че това всъщност беше картината, която чичо Точо беше обрисувал за него в Свищов преди да замине, когато се бяха срещнали да се сбогуват на кафенце с баклава под чинара на Чифте кафене, и той му разправяше как ще си обогати духовното образование в семинарията на Дрю, за да сее словото Божие по света по най-добрия начин по който може, а не както в Хотанца, колкото и да бяха доволни от него тамошните ученици и селяни. - Бог, Бог, Бог, Бог! Все туй повтаряте през цялото време! - беше казал чичо Точо с вечната си малко почерпана усмивка, въпреки че беше напълно трезвен сега със сутрешната чашка турско кафе в ръка. - Сякаш имате телеграфна жица между себе си и Него, и то отворена деня и нощя, да ви нарежда час по час какво да правите, че да се доберете до Небето, след като си заминете. Сякаш няма друго какво да прави, освен да се тревожи за вас осемте протестантски селски, дето завършихте лани, как да се настаните под голямата смокиня горе в Рая. - Няма нужда от телеграфна жица - беше отвърнал Петър. - То е писано какво е казал в Книгата.
към текста >>

Срещата беше за два дай по Великденската ваканция.
Искрени ставаха само когато започваха да се карат македонците българи ли са или македонци. Добре, че не се бяха сетили да се карат скопските или битолските македонци ли са баш македонци, или пък отсамната или оттатъшната страна на Вардара е истинската. Гочо бе далеч по-жив и контактен и както с американците, така и с българите му бе добре. Добре беше обаче, си мислеше Петър, че щяха да се видят само те двамата - не му бе до евтини кисканици и шеги и забележки, това щеше да развали гостуването му в града на „Братската любов“. Искаше да се опита да долови има ли там нещо от духа, който бащите отци на Америка бяха вложили в името му, когато са го градили. Срещата беше за два дай по Великденската ваканция. Чакалов въртеше очи под светлината над козирката си на новата наборна машина и мислеше дали му е мъчно, че напусна старата си приятелка - ложа номер двадесет и пет, където бе сричал и набирал „Филаделфийския Инкуайърър“ Марк Твен. Тогава се гордееше и му беше весело, като се шегуваха, че работи на мястото на големия писател. Сега - вече среднощ - му се струваше, че - голяма работа! - тези бързи наборни машини, тези автомати - бива си ги! Така трябва да е. Светът върви напред и ние с него! Прозя се, разтърси рамене и взе новодошлата страничка, без да пита защо му я носят толкова късно. (Работи и си взимай парите!) Листът се заклещи между пръстите му.
към текста >>

58. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Ето първият Великден ще прекараме без тебе.
И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпели така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София?
към текста >>

НАГОРЕ

0.30025696754456