Търсене в текстове за 'Великден'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
към текста >>

Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек".
Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Троица (50 дни от Великден).
Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр.
Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр.
към текста >>

4. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
към текста >>

А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г.
Напоследък той е приготовлявал и книгата „Окултните течения в 20 век[ ], в която щеше да има глава специално за християнския езотеризъм. Но тази книга остана недовършена. Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница.
към текста >>

6. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти.
Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той.
към текста >>

7. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден.
За да се избягва загубване на кореспонденцията по пощата, пращайте всичко на мой адрес. Ако пратката е изгубена, много ще съжалявам. Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици. Каквото е предопределено, ще се реализира по Върховната Воля и с помощта, мощна и светла, на Учителя. В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти.
към текста >>

8. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен.
В резултат на своите внимателни изследвания астрономите от гореспоменатите обсерватории са дошли до заключение, че цялата оная колосална маса земя, която съставлява европейския и азиатския континенти се намира в постоянно движение под влияние на луната. В свръзка с тия наблюдения се правят наблюдения за влиянието на луната върху климата, растежа на растенията, живота на животните и пр. Отдавна е известно влиянието на луната върху лунатиците. Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято. Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен. На Св. Дух била представена драмата „Портите на посвещението" от Щайнер. През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в.
към текста >>

9. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота. Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство. Има свят, в който човек е недосегаем. Той е светът на вътрешната свобода. Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
към текста >>

10. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха.
към текста >>

– За Великден нещо?
– След четвърт час ще бъдем там. – Тъй ли? И ти там отиваш, нали? По работа? – По работа я. – За Великден нещо? – Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче.
към текста >>

Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме.
И ти там отиваш, нали? По работа? – По работа я. – За Великден нещо? – Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче. На нея бяхме виснали цяла къща. Тегло, що се рекло.
към текста >>

" А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден".
Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение.
МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение. Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята. Не че не е направено нещо за неговото прилагане, но туй, което е направено, има повече подготвителен характер. Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега.
към текста >>

12. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев. Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение.
към текста >>

Днес е Великден!
Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот. Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа. Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облекла днес.
към текста >>

Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота.
Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа. Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облекла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете.
към текста >>

13. СЪЩЕСТВЕНОТО - Н. Попов Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Същественото - Н.Попов (статията е добавена в края) Из нашия живот – Великденски разговор с Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака.
Единствената реалност Граждани на всемирната държава – Боян Боев Из учението на Учителя за Любовта – Д-р Ел. К. От електрона до клетката – Д-р Ил. Стр. Представители на славянския гений: Лев Н. Толстой – П. Г. П. Същественото - Н.Попов (статията е добавена в края) Из нашия живот – Великденски разговор с Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака. Телец – Стрелец Мир вам! – Ек. М-ва Стихове – Д. А-ва Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre: L`Homme parfait Съдържание
към текста >>

14. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Опит с великденчето (Veronica chamaedrys) Ако откъснем едно съцветие на великденчето от цялото растение и го посадим отделно при следните условия: въздух напоен с влага и сравнително по-слабо осветление, то съцветието ще се превърне в обикновено стебло и ще почне да развива обикновени зелени листа.
В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно. Опит с пеперудоцветни растения Зелени в 1905 г. направил следния опит с пеперудоцветни: Отстранил в сложните листа някои от листенцата; тогава останалите листенца на сложния лист така се разместили, че се възстановила нормалната форма на сложния лист. Опит с великденчето (Veronica chamaedrys) Ако откъснем едно съцветие на великденчето от цялото растение и го посадим отделно при следните условия: въздух напоен с влага и сравнително по-слабо осветление, то съцветието ще се превърне в обикновено стебло и ще почне да развива обикновени зелени листа. Разбира се, това е най-целесъобразно в случая, понеже откъснатото съцветие е лишено от зелени листа, а тe са нужни за асимилацията. И затова съцветието, вместо да дава цветове, дава зелени листа. Този опит е правен от Г. Клебс. Подобни опити е правил и Гьобел със същите резултати. У граха, ако се отстранят листата, то зачатъците, предназначени за мустачки, се превръщат в листа, вместо в мустачки.
към текста >>

15. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода.
Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе.
към текста >>

16. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов.
Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път.
Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете. Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път. Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр. Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече. Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден.
Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях. Затова помнете Онзи, Който ви обича, Онзи, Който ви прави добро и ви е дал живот и свобода в света и всякога се застъпва за вас. Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден. С хиляди агнета се донасят по градовете. И още тази нощ всички ще минат под нож. Ще писнат с последния си глас толкова млади душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца. И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство.
към текста >>

* * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство?
Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“. Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой. Нима това е християнството: да се пазят традициите?
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm.
Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане. Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm. За същите беседи в сп. „Uteratura Mondo“ Будапеща, Унгария. След като рецензента прави кратко встъпление, следват редица мисли и афоризми, извлечени от беседите. По нататък той казва: „Всичките три беседи са държани преди повече от 20 години. Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват.
към текста >>

Третата беседа под заглавие „Великден“ обяснява проблемата на възкресението, па троицата, на кръста на и силата на словото.
За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки. Те са небето и земята, любовта към бога и ближния, съпруга и съпругата и т. н. Мислите и проектите често не се реализират не поради зла съдба, но понеже сме на лоша основа. Трябва да се търсят причините на неуспеха, на нещастието. Трябва да се мисли и живее правилно. Третата беседа под заглавие „Великден“ обяснява проблемата на възкресението, па троицата, на кръста на и силата на словото. Пътят отива към Бо га. Но човечеството е паднало от този път в течение, водещо надолу. Христос дойде да измъкне човечеството от това течение и да го постави в обратното, пак възходящо. Ето възкресението! Троицата е Божествената Мъдрост.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великден Възкресение — Великден (В.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 156 - год. VIII. Севлиево, 12 април, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великден Възкресение — Великден (В. Пашов) Бог с вас! (Писмо от Полша) Словото на Учителя. Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.) Копнежи (стих. от П.
към текста >>

Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа.
(Писмо от Полша) Словото на Учителя. Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.) Копнежи (стих. от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята.
към текста >>

ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа.
И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний. ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа. И според авторитетните учени по въпроса, това е едно от най-великите събития в цялата многомилионна история на земята и което няма да има и за в бъдеще равно на себе си. Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя. Това значи, че материята все повече и повече се е сгъстявала, втвърдявала и ограничавала достъпа на човека до висшите светове, какъвто е имал по-рано.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас.
Там няма слуги и господари, а има само братя и сестри. И всеки ще се радва, като вижда брата или сестра си. Това е Божественото, това е здравословното състояние на човешката душа. 1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници.
В нея се съдържат токсини, отрова, страх, злоба, яд от убитото животно, с които човек трябва да се справя. Тя носи освен това нисшите нагони на животното със себе си, и подтиква човека да ги прояви. Затова, ако виждаме в днешния културен свят борби, войни, гонения, страсти и пр., да не ни е чудно — те са резултат на неестествения живот на хората. Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници. Така са препоръчвани поне няколко дни в годината пълни пости —да не се яде нищо, за да се ободри душата и духа, да поемат и те малко от своя чист въздух, да имат и те възможност през време на земното си странстване да се потопят в своята среда. А заедно с това тялото се възражда и подмладява. В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека.
към текста >>

В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно.
Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници. Така са препоръчвани поне няколко дни в годината пълни пости —да не се яде нищо, за да се ободри душата и духа, да поемат и те малко от своя чист въздух, да имат и те възможност през време на земното си странстване да се потопят в своята среда. А заедно с това тялото се възражда и подмладява. В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека. С растенето на човечеството, с разширяването на схващанията, растат и се изменят също и формите на живота. Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката. Учените хора днес, биолози, естественици, лекари и пр., с ред експерименти доказаха на скептичните умове и не ония, които не искат да се откажат от стария си навик, че за да се развива човек правилно, той трябва непременно де се върне към природата и да започне да се храни изключително с природосъобразна храна.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

защото това, което хората днес ти дават, на Великден могат да си го вземат.
Никой нищо не може да даде без Любов. Всяко движение в света с израз на Любовта. Всяко разумно движение се произвежда от друга някаква причина вън от нас. Движенията се произвеждат от причина вън от нас. Силата на човека не седи в това, което хората му дават. защото това, което хората днес ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи към когото проявяват любов Силен е Бог, понеже Той проявява любовта си. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявявате любовта си. Но като проявявате любовта си не съжалявайте, че сте я проявили. Вие искате да влезете в онзи свят и си го представяте такъв, какъвто не е.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън!
Със старите си разбирания и ограничени схващания, какво можем стори? — Нищо. Нови форми, нови дрехи трябват! Нови дрехи на нашите схващания, мисли, чувства и действия трябва да направим. Природата всека пролет прави нови дрехи на децата си. И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън! А на тяхно място да сложим нови, светли мисли, чисти чувства, здрави навици. Ето това се иска от нас, за да станем нови хора: да възкръснем в нов живот — живот на чистота, братство, Истина и Любов. Стани! О, глас, потрепнал в тишината, О, глас, що буди ме и пей: — Стани, че близко е зората, стани, че слънце ще изгрей. * Стани да срещнеш светлината и сам да бъдеш светлина, и да приемеш топлината и сам да бъдеш топлина. * стани да видиш как венчето разтваря пролетния цвят, стани да вдъхнеш аромата и сам да пръскаш аромат.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години.
(из неделната беседа – 13 ноември 1938 г.) Кой. (стих.) – Д. А. Влиянието на цветята – Benitta Цветята лекуват – Benitta Астрология. (продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великден, София — Изгрев ЧУЧУЛИГАТА Връщал се.един ден чичо Радой бързоходецът от пазар и се отбил край бистрият извор да си отпочине.
Само така човек може да се възпита. Ако човек не може да намери в себе си онази мощната сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време още ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам! Из беседата, държана от Учителя на 9 април 1939 год. Великден, София — Изгрев ЧУЧУЛИГАТА Връщал се.един ден чичо Радой бързоходецът от пазар и се отбил край бистрият извор да си отпочине. Починал си той, похапнал си и му се придремало. Наблизко имало една хубава круша и той отишъл под нея. Тури.т си под главата дисагите, наметнал се с кожухчето си и заспал сладко, сладко. По едно време се събудил и почувствал да пърха нещо до гърдите му. Отначало се стреснал.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола.
Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила. Пламен ИСТИНСКИ ПРАЗНИК Истинският празник за разумния човек е далеч от умния и прашен град или село. Далеч от суетата на людете-деца. Далеч от капризите на днешните така бързо-преходни времена. Истинският празник е всред красивата природа на високата планина, на простор, на чист въздух и слънце, Там - дали слънце грее дали вятър духа или дъжд вали, се чувства хармонията на света и работата на Оная ръка, която възраства и въздига всеки стрък, всяко цветенце и злак. На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола. Времето бе слънчево и благоприятно за целта. Като че ли Невидима ръка ни ръководеше и всичко се нареждаше в наша полза. Първата нощ трябваше да преспим в едно селце в подножието на планината. Доста много закъсняхме. Сестрата, единствената наша позната там, у която трябваше да пренощуваме, отдавна би трябвало да си е легнала.
към текста >>

На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св.
Присъстваше една група хористи от Г. Оряховица. Вечерта мина много красиво. Имаше концерт. Една след друга се редяха песни. Кавала също взе живо участие. На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък. Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония. В салона на братството сварихме събрание. Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд.
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд. 1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно.
към текста >>

29. -

Наближи Великден.
в джеба. И познати няма — от кого да поиска! — Но пък и с просия се не живее. Ето, те поискаха от Бога и Бог им даде храна — копривата, с която вече цели три месеца се хранят и благодарят. Отмина и март, настъпи април. Наближи Великден. Цено и Пенка все с двете кърпи ежедневно посещаваха Божествената градина, дето събираха благодатната билка, която им служеше за храна вече четвърти месец ь. — Пенке, мила моя, болезнено заговори Цено един ден на път за дома с двата вързопа - коприва и съчки, никога не съм допущал че ще изпаднем до това положение. Понякога искрено съжалявам, че те лиших от добрите условия, които имаше при родителите си. Наистина, ние се обичаме, но това достатъчно ли е! Утре е Великден хората правят козунаци, гювечи, баници, а ние четири месеца вече ядем само коприва без хляб.
към текста >>

Утре е Великден хората правят козунаци, гювечи, баници, а ние четири месеца вече ядем само коприва без хляб.
Наближи Великден. Цено и Пенка все с двете кърпи ежедневно посещаваха Божествената градина, дето събираха благодатната билка, която им служеше за храна вече четвърти месец ь. — Пенке, мила моя, болезнено заговори Цено един ден на път за дома с двата вързопа - коприва и съчки, никога не съм допущал че ще изпаднем до това положение. Понякога искрено съжалявам, че те лиших от добрите условия, които имаше при родителите си. Наистина, ние се обичаме, но това достатъчно ли е! Утре е Великден хората правят козунаци, гювечи, баници, а ние четири месеца вече ядем само коприва без хляб. Това е нещо нечувано и невиждано в историята на младоженците, мила моя. — Върни се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре. — Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка.
към текста >>

Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще промисли и за утрешния Великден, и за бъдещите дни.
Това е нещо нечувано и невиждано в историята на младоженците, мила моя. — Върни се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре. — Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка. Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще промисли и за утрешния Великден, и за бъдещите дни. Аз твърдо вярвам в това и те моля да се успокоиш. — Не за себе си жаля, а за тебе, мила, каза Цено. Аз съм свикнал — де с хляб, де без хляб — но ти, която всичко имаше, сега си длъжна да споделяш моята нерадостна съдба. — Аз тъй свикнах с копривата, Цено, че се чудя, ако се на ложи, как ще се откажем от нея. Та това е велика Божия благодат!
към текста >>

Ето с какво ще посрещнем Великдена и ние като другите хора!
. . — Двадесет лева! — извика Цено радостно! — Та това е цял капитал! — От кога не съм слагал пари в джеба си! Ето с какво ще посрещнем Великдена и ние като другите хора! . . — Виждаш ли, мили, как действа Божия промисъл?! — А сега да побързаме, докато не са затворили дюкяните, да идем да купим нещо за Великден. Мръкваше се вече, но те стигнаха на време. Най-първо отидоха на фурната, купиха един хляб за пет лева, от близката бакалница купиха за 1 лев сол и една чугунена чиния, която им бе необходима да изсипват варената коприва, за 14 лева, всичко 20 лева .
към текста >>

— А сега да побързаме, докато не са затворили дюкяните, да идем да купим нещо за Великден.
— Та това е цял капитал! — От кога не съм слагал пари в джеба си! Ето с какво ще посрещнем Великдена и ние като другите хора! . . — Виждаш ли, мили, как действа Божия промисъл?! — А сега да побързаме, докато не са затворили дюкяните, да идем да купим нещо за Великден. Мръкваше се вече, но те стигнаха на време. Най-първо отидоха на фурната, купиха един хляб за пет лева, от близката бакалница купиха за 1 лев сол и една чугунена чиния, която им бе необходима да изсипват варената коприва, за 14 лева, всичко 20 лева . На другия ден станаха рано. Беше Великден. За първи път от четири месеца Цено и Пенка ядоха коприва с хляб и подсолена със сол.
към текста >>

Беше Великден.
— Виждаш ли, мили, как действа Божия промисъл?! — А сега да побързаме, докато не са затворили дюкяните, да идем да купим нещо за Великден. Мръкваше се вече, но те стигнаха на време. Най-първо отидоха на фурната, купиха един хляб за пет лева, от близката бакалница купиха за 1 лев сол и една чугунена чиния, която им бе необходима да изсипват варената коприва, за 14 лева, всичко 20 лева . На другия ден станаха рано. Беше Великден. За първи път от четири месеца Цено и Пенка ядоха коприва с хляб и подсолена със сол. . . От този ден, след големия изпит, който те минаха и издържаха, Провидението не ги изостави. Цено се назначи на работа — шофьор при един голям фабрикант с 3500 лв. месечна заплата.
към текста >>

30. -

Не само всички официален пости, като великденски, коледни .и богородични, са били ревниво пазени, но редовно са тачени и двата седмични постни дни — среда и петък.
В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа. Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Здравната стойност на постите Когато човек чете описанията на българските столетници и данните, събирани от анкетните комисии върху начина на техния живот, не може да не му направи впечатление подчертаната от комисията констатация: — Всички български столетници са хора религиозни, които са държали извънредно много върху редовното постене. Не само всички официален пости, като великденски, коледни .и богородични, са били ревниво пазени, но редовно са тачени и двата седмични постни дни — среда и петък. Наистина, в Евангелието не е така дебело подчертано наложителността от пости, нито са определени така строго някакви пости. Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората. А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност.
към текста >>

31. -

Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден.
Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села. Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма.
Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр. Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа. Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден.
И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта. Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора. С падането на гръцкия духовен монархизъм в 1858 г. и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата. Избраните и облечени във власт от църквата, ръководят я, управляват я, съдят я. Разбира се, че миряните не отиваха да извършват литургия, да венчават, да опяват. Това се оставаше пак на духовниците — владици и свещеници. Тази практика прогресивните умове на цариградския събор искаха да запазят. Против нея въстанаха владиците и консерваторите миряни.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене.
Сам се боях там да спя и затуй отидох при друг колега, където преспах на канапето. На другия ден един познат търсеше квартира и аз го взех с себе си. Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н. се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

аз направих посещение на приятелите си по случай на Великденските празници.
В 7 и половина часа сутринта, на 20 април 1894 г., майка ми, Олга Николаевна Арбусова, издъхна. Нищо не предвещаваше смъртта й в тоя момент, понеже майка ми бе едва на 58 год. възраст, и се чувстваше добре. Аз живеех с нея в имението ми, дето и сега още живея: село Фнуково, окръг Псковски. През 1894 г., 20 април (деня на смъртта на майка ми) падна се през страстната седмица и на 19. аз направих посещение на приятелите си по случай на Великденските празници. Те живееха далеч от дома ми на около 20 километри и често прекарвах у тях нощта, а на утрото се връщах у дома. И тоя път исках да направя същото. Между туй, едно непонятно предчувствие ми попречи да остана при тях през оная нощ и, въпреки настоятелните им молби, тръгнах си още същата вечер. През целия път се чувствах зле настроен: предчувствието на едно предстоящо нещастие не ме напущаше. Аз се успокоих малко едва след пристигането си у дома, дето намерих неколцина приятели, с които майка ми играеше на карти.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден.
Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието?
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924.
Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд.
към текста >>

Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923.
Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише. Нова книга. Излязла е от печат книгата: Парни машини, ръководство за механиците, учениците от техничните училища и практиците машинисти.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30568313598633