Търсене в текстове за 'Великден'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 146 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Беше около Великден.
Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя.
към текста >>

2. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук?
За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей. Голяма цигания е тук". Затова тя отиде в едно друго село - Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца. После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева". Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина.
към текста >>

3. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Борис Николов

ТОМ 2

Ето първият Великден ще прекараме без тебе.
И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София?
към текста >>

4. 99. АНТИМИНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава турците, познаващи силата на молитвата и на съзаклятието, озверени посичат Патриарха пред олтаря на връх Великден.
Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите. Възникват политическите борби, докато се дойде до гръцкото въстание 1827/28 г. и освобождението на Гърция, и докато се дойде до Руско-турската война през 1877/78 г., с която война се освобождават поробените народи. В тази акция има само един провал. Бил е ангажиран и Цариградския Патриарх Григорий VII.Обаче неговият протосингел, който е бил грък, издава на турците, че Патриарха прави молитва пред Бога за освобождейие на народите от турско робство. Тогава турците, познаващи силата на молитвата и на съзаклятието, озверени посичат Патриарха пред олтаря на връх Великден. Посичат и още много замесени съзаклятници. Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр.
към текста >>

5. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават.
Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него. На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва. Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на другия ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан. Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата.
към текста >>

Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета.
На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва. Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на другия ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан. Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата. Полковникът буен, сприхав и малко пийнал, вика на войниците: „Юнаци, кой от вас ще се върне веднага в Демир-Хисар да каже на фелдфебела да натовари повече хляб?
към текста >>

6. 87. РАНИЦАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници.
Те останаха в Югославия. Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая.
към текста >>

7. 91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ?

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сестра Паша Теодорова пости и иска да се пречисти срещу Великден.
91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ? Сестра Паша Теодорова пости и иска да се пречисти срещу Великден. Пита Учителя: „Какво ще ми кажете за причастието? " Учителят мълчи. Паша пак пита. Най-после Учителят я запитва: „Ти искаш ли да се причастиш? " „Учителю, аз постя, аз искам".
към текста >>

8. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо.
към текста >>

9. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден.
А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне. Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа.
към текста >>

А това е Възкресение Христово, или Великден.
Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г.
към текста >>

10. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 4

до Възкресение Христово, или Великден.
Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март?
към текста >>

11. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година, на връх Великден, бяха хвърлени 2500 бомби.
На 15 март 1944 година над София бяха изсипани 307 бомби. 12. Шеста бомбардировка над София - 29 март 1944 година - 70 бомби. 13. Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни. 15. Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година, на връх Великден, бяха хвърлени 2500 бомби. Градът бе в развалини. През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати. Ето защо, още преди първата бомбардировка, Учителят започна да излиза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха краят на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година. Градът бе в развалини.
към текста >>

12. 3.31. Димитър Звездински

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска".
„Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли? " „Работя, Учителю". „Къде работите? " „В инфекциозната болница".
към текста >>

13. 7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА Наталия Чакова е учителка по професия. Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот. През останалото време те водят оживена кореспонденция с Изгрева, контактуват с Учителя за разрешаването на техни лични проблеми, както и вземат участие при решаване на задачи, поставени им от Учителя. Техният живот бе богат с живи опитности. Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова. Тя самата е описала своите опитности в четири големи тетрадки. По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри.
към текста >>

14. 16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

ТОМ 4

Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА Наталия Чакова е учителка по професия. Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот. През останалото време те водят оживена кореспонденция с Изгрева, контактуват с Учителя за разрешаването на техни лични проблеми, както и вземат участие при решаване на задачи, поставени им от Учителя. Техният живот бе богат с живи опитности. Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова. Тя самата е описала своите опитности в четири големи тетрадки. По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри.
към текста >>

15. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

ТОМ 4

1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл.
към текста >>

16. 206. ПЕНКА БЕЛЕВА

ТОМ 5

на втория ден на Великден.
Сега моят свят познах и живота си намерих. Благодаря на моя благ Учител, бил и ще бъде. Христос е Дух на Истината. Духът Христов действува винаги чрез него. Ангел говорящ ми откри това с висок глас през 1916 г. на втория ден на Великден. Стаята бе пълна с братя и сестри, там беше и брат Тодор Стоименов, а ние бяхме в стаята на сестра Анастасия Янакиева. В един час тялото ми се стопи, огън пламна от вътре в мен и за няколко минути отслабна тялото ми, но сила добих преизобилно. Чрез мен говореше, аз не бях, а беше друг Ангел говорящ. В пълно съзнание бях аз, но ангелският глас произнесе думите: „Господин Дънов Петър, чрез него действува, живее в него Христовия Дух. Той е Христос, Живият Христов Дух".
към текста >>

17. 240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

ТОМ 5

240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Спомням си трите стенографки бяха решили да направят пролетно и предвеликденско чистене на „парахода", бяха изнесли навън багажа си и почистваха.
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Спомням си трите стенографки бяха решили да направят пролетно и предвеликденско чистене на „парахода", бяха изнесли навън багажа си и почистваха. Беше ясно, хубаво време, тиха приятна пролетна утрин. По едно време ме срещна Учителя и ми каза: „Хайде да отидем да гостуваме на стенографките". Кимнах с глава и го придружих. След двадесет крачки видяхме цялата покъщнина навън, а те трите усърдно почистват бараката си. Учителят ги огледа и каза: „Да си съберете веднага дрехите, времето скоро ще ви изненада".
към текста >>

„Ами, Учителю, времето е хубаво, небето ясно, наоколо е приятно, а пък и ние правим Великденско чистене." Учителят мълчи и отново казва: „Да знаете, че дъжд ще ви изненада и всичко ще намокри, което сте изнесли навън." Те се оглеждат и една от тях прошепва: „Виж как Учителят ни изпитва".
Беше ясно, хубаво време, тиха приятна пролетна утрин. По едно време ме срещна Учителя и ми каза: „Хайде да отидем да гостуваме на стенографките". Кимнах с глава и го придружих. След двадесет крачки видяхме цялата покъщнина навън, а те трите усърдно почистват бараката си. Учителят ги огледа и каза: „Да си съберете веднага дрехите, времето скоро ще ви изненада". „Ами, Учителю, времето е хубаво, небето ясно, наоколо е приятно, а пък и ние правим Великденско чистене." Учителят мълчи и отново казва: „Да знаете, че дъжд ще ви изненада и всичко ще намокри, което сте изнесли навън." Те се оглеждат и една от тях прошепва: „Виж как Учителят ни изпитва". Учителят поклати глава и ме подкани да тръгваме. Ние тръгнахме и вместо при тях на гости отидохме при една друга сестра, която точно по това време бе сложила масата, чайника вреше и курабиите бяха сложени на масата. Точно се разположихме, чаят беше налят в чашите и сръбнахме един-два пъти и изведнъж навън от небето изгърмя и в следващата секунда се изля проливен дъжд. Аз подскочих и ахнах: „Ами Великденското чистене? " Учителят се усмихна и каза: „Рекох, Великденското чистене сега започва".
към текста >>

Аз подскочих и ахнах: „Ами Великденското чистене?
Учителят ги огледа и каза: „Да си съберете веднага дрехите, времето скоро ще ви изненада". „Ами, Учителю, времето е хубаво, небето ясно, наоколо е приятно, а пък и ние правим Великденско чистене." Учителят мълчи и отново казва: „Да знаете, че дъжд ще ви изненада и всичко ще намокри, което сте изнесли навън." Те се оглеждат и една от тях прошепва: „Виж как Учителят ни изпитва". Учителят поклати глава и ме подкани да тръгваме. Ние тръгнахме и вместо при тях на гости отидохме при една друга сестра, която точно по това време бе сложила масата, чайника вреше и курабиите бяха сложени на масата. Точно се разположихме, чаят беше налят в чашите и сръбнахме един-два пъти и изведнъж навън от небето изгърмя и в следващата секунда се изля проливен дъжд. Аз подскочих и ахнах: „Ами Великденското чистене? " Учителят се усмихна и каза: „Рекох, Великденското чистене сега започва". Изля се проливен дъжд и трая около два часа. Целият Изгрев беше намокрен. След това Учителят с мен излезна и ме подкани да проверим какво е станало с Великденското чистене. Приближаваме до бараката, всички дрехи, черги, завивки са под вода - цяло наводнение.
към текста >>

" Учителят се усмихна и каза: „Рекох, Великденското чистене сега започва".
„Ами, Учителю, времето е хубаво, небето ясно, наоколо е приятно, а пък и ние правим Великденско чистене." Учителят мълчи и отново казва: „Да знаете, че дъжд ще ви изненада и всичко ще намокри, което сте изнесли навън." Те се оглеждат и една от тях прошепва: „Виж как Учителят ни изпитва". Учителят поклати глава и ме подкани да тръгваме. Ние тръгнахме и вместо при тях на гости отидохме при една друга сестра, която точно по това време бе сложила масата, чайника вреше и курабиите бяха сложени на масата. Точно се разположихме, чаят беше налят в чашите и сръбнахме един-два пъти и изведнъж навън от небето изгърмя и в следващата секунда се изля проливен дъжд. Аз подскочих и ахнах: „Ами Великденското чистене? " Учителят се усмихна и каза: „Рекох, Великденското чистене сега започва". Изля се проливен дъжд и трая около два часа. Целият Изгрев беше намокрен. След това Учителят с мен излезна и ме подкани да проверим какво е станало с Великденското чистене. Приближаваме до бараката, всички дрехи, черги, завивки са под вода - цяло наводнение. По едно време трите се измъкват от една друга барака, идват и приплакват: „Учителю, настана потоп".
към текста >>

След това Учителят с мен излезна и ме подкани да проверим какво е станало с Великденското чистене.
Точно се разположихме, чаят беше налят в чашите и сръбнахме един-два пъти и изведнъж навън от небето изгърмя и в следващата секунда се изля проливен дъжд. Аз подскочих и ахнах: „Ами Великденското чистене? " Учителят се усмихна и каза: „Рекох, Великденското чистене сега започва". Изля се проливен дъжд и трая около два часа. Целият Изгрев беше намокрен. След това Учителят с мен излезна и ме подкани да проверим какво е станало с Великденското чистене. Приближаваме до бараката, всички дрехи, черги, завивки са под вода - цяло наводнение. По едно време трите се измъкват от една друга барака, идват и приплакват: „Учителю, настана потоп". Учителят се усмихва и казва: „Какъв потоп, нали това бе Великденско чистене? Как ще възкръсне духа ако не се раздели от тленното си тяло? " Стенографките се поглеждат, някои плачат, защото усилена работа ги чака.
към текста >>

Учителят се усмихва и казва: „Какъв потоп, нали това бе Великденско чистене?
Изля се проливен дъжд и трая около два часа. Целият Изгрев беше намокрен. След това Учителят с мен излезна и ме подкани да проверим какво е станало с Великденското чистене. Приближаваме до бараката, всички дрехи, черги, завивки са под вода - цяло наводнение. По едно време трите се измъкват от една друга барака, идват и приплакват: „Учителю, настана потоп". Учителят се усмихва и казва: „Какъв потоп, нали това бе Великденско чистене? Как ще възкръсне духа ако не се раздели от тленното си тяло? " Стенографките се поглеждат, някои плачат, защото усилена работа ги чака. Няколко дни след това сушиха завивките си, а преспаха на други места. След няколко дни отново съм при Учителя за разрешаване на някаква задача. Ставаше въпрос, че трябваше да се помогне от няколко човека на едного, който имаше въпиюща нужда.
към текста >>

18. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

ТОМ 5

Майка ти да речем ти е направила за Великден нови дрехи, но мине празника и тя те кара да ги съблечеш.
Така че има и благоприятни, и неблагоприятни състояния за човека. Колкото човек във вярата си е като децата, толкова е по-хубаво. Вярата е нещо, което седи над разумността." „Учителю, Как да чувствувам Бога като нещо живо, реално? " „Имаш една приятелка, която те е държала за ръката, след това тази приятелка ти пусне ръката и се малко поотдалечи. Значи ли това, че тя не ти е вече приятелка? Майка ти да речем ти е направила за Великден нови дрехи, но мине празника и тя те кара да ги съблечеш. Това показва ли, че тя не те обича вече. Не. Не винаги човек чувствува присъствието на Бога, но това не значи, че Бог го е оставил сам. Ти не си видяла още хората, ти виждаш техните отражения. То е естествено обичаш някой приятел, защото ти като вложиш нещо и той ти дава. Но има някои, които ти като им дадеш отговарят ти с по-малко и ти се чувству-ваш изпразнена.
към текста >>

19. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

ТОМ 6

Един ден аз й изказах това мое желание и тя каза: „Добре, ще ви заведа с Милка, но за Великден.
Тя беше попаднала, кой знак как в новообразуваното в града религиозно общество „Бяло Братство" или „дъновисти" както ги наричаха още, последователи на онзи „много учен човек, д-р Дънов", за който бях чула преди две години. Тя не беше дъновистка, както сама казваше, но всеки неделен ден вместо в църква отиваше в салона на дъновистите и слушаше беседата на Учителя Дънов, която се четеше там. От там тя се връщаше възхитена, озарена, вдъхновена и започваше да ни разказва, каквото й е направило впечатление и каквото е запомнила от беседата. Изказваше се също с възхищение за хората, членове на това общество - хора смирени, скромни, които слушат с внимание това, което се чете, не гледат кой как е облечен (както това става в църквите), не критикуват, а любезни и внимателни едни към други и към новодошлите, като нея при тях. Всичко това отекваше в младежката ми душа и аз закопнях да отида и да ги видя тези хора и да чуя какво се чете при тях. Един ден аз й изказах това мое желание и тя каза: „Добре, ще ви заведа с Милка, но за Великден. Тогава ще дойде и господин Дънов, техният Учител да Го видите и да се запознаете с Него! " Аз трепнах от неудържима радост! Боже, колко скоро ще ми се изпълни желанието, копнежът, породен само преди две години, когато за пръв път чух името Му. Аз, малката, незначителна ученичка да чуя и видя Големия и Учен Човек! Великден наближаваше.
към текста >>

Великден наближаваше.
Един ден аз й изказах това мое желание и тя каза: „Добре, ще ви заведа с Милка, но за Великден. Тогава ще дойде и господин Дънов, техният Учител да Го видите и да се запознаете с Него! " Аз трепнах от неудържима радост! Боже, колко скоро ще ми се изпълни желанието, копнежът, породен само преди две години, когато за пръв път чух името Му. Аз, малката, незначителна ученичка да чуя и видя Големия и Учен Човек! Великден наближаваше. Моят копнеж се засилваше. Моята душа търсеше новото, голямото, великото! Не я задоволяваше всекидневното и околната среда. Инстинктивно долавях, че Той не прилича, че Той не трябва да прилича на тези учени хора - учители, свещеници и др., които познавах в нашия град. Не, Той трябва да бъде нещо друго, нещо ново, необикновено!
към текста >>

Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде.
Не! Той не ще прилича на никого, който познавам до сега. Ако прилича на някого, не бих отишла. И помен от съмнение не се породи в моята душа. Тя сякаш Го познаваше вече. Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро! " Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден!
към текста >>

" Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден!
Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро! " Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден! Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката! И тя е чиста и изгладена, но вехтичка, поизбеляла и даже пооръфана тук-там. А нямам нищо по-хубаво какво да облека.
към текста >>

Днес е Великден!
Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката! И тя е чиста и изгладена, но вехтичка, поизбеляла и даже пооръфана тук-там. А нямам нищо по-хубаво какво да облека. Не, не ми харесва! не искам да излагам своята мизерия и нищета на показ. Днес е Великден! Всичко се облича в най-ново и най-хубаво. „Защо дойде и Той пък на Великден? Ако беше обикновен ден, както и да е! Не, няма да отида! " Ядосвах се аз.Стиснах зъби, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо?
към текста >>

„Защо дойде и Той пък на Великден?
А нямам нищо по-хубаво какво да облека. Не, не ми харесва! не искам да излагам своята мизерия и нищета на показ. Днес е Великден! Всичко се облича в най-ново и най-хубаво. „Защо дойде и Той пък на Великден? Ако беше обикновен ден, както и да е! Не, няма да отида! " Ядосвах се аз.Стиснах зъби, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо? ", възкликна тя. „Ами, я ми вижте престилката.
към текста >>

Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа!
Ако беше обикновен ден, както и да е! Не, няма да отида! " Ядосвах се аз.Стиснах зъби, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо? ", възкликна тя. „Ами, я ми вижте престилката. Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа! То ще има толкова хора там." „Но другите? " „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е! Не мога! " Пуста детска суета. Тя не ме насили.
към текста >>

" „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е!
" Ядосвах се аз.Стиснах зъби, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо? ", възкликна тя. „Ами, я ми вижте престилката. Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа! То ще има толкова хора там." „Но другите? " „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е! Не мога! " Пуста детска суета. Тя не ме насили. Милка подскочи радостно. „И аз няма да ида, Наталио.
към текста >>

20. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

ТОМ 6

Една великденска ваканция посетих София.
21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ Беше една от най-ранните ми срещи с Учителя. Бях почти дете. Една великденска ваканция посетих София. Да посетя Учителя, Големия, Великия Човек вкъщи ми беше крайно стеснително. Какво ще правя при този голям човек? Как ще Го гледам? Къде ще сложа ръцете си? Как ще говоря и за какво?
към текста >>

21. 23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД

ТОМ 6

23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД Бях си дошла за великденска ваканция.
23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД Бях си дошла за великденска ваканция. Тогава гостувах у леля си в града. На Изгрева идвах само за клас. Една сутрин след класа останах с разни сестри на разговор. Наближи обед и аз си тръгнах. Разбира се, където и да бях винаги минавах край стаята на Учителя, дано да Го зърна някакси.
към текста >>

22. 25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?

ТОМ 6

През една великденска ваканция, няколко години по-късно Учителят даде нова песен „Нева-Санзу" - санскритска и доста трудна.
Учителят е седнал пред мен. Двамата \ЛЗ а \ЛЗ (лице срещу лице) седнали пеем песента „Киамет-Зену". Той пее и аз след Него, Той пее и аз след Него. А осветеният празен трамвай лети, ли лети... Той пее и аз след Него... Когато се събудих аз вече знаех песента и продължих да си я пея. Във влака също продължавах да си я тананикам тихичко. През една великденска ваканция, няколко години по-късно Учителят даде нова песен „Нева-Санзу" - санскритска и доста трудна. Аз присъствувах на даването й, но пак не можах да я науча. Когато се сбогувах в навечерието на връщането си в село, Той пак ме попита: „Научи ли новата песен? " „Не можах, Учителю, доста е трудничка. Ще остане за лятната ваканция като си дойда." Но Той не обича да отлага нещата, на другата сутрин имаме клас в 5 часа. Аз съм седнала до прозорците в дясно от катедрата.
към текста >>

23. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

ТОМ 6

Връщам се от София през великденската ваканция.
Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент. Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда пътуването добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда. Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука. Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си". Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря каруца. Те ме посрещнаха с думите: „Има една жена от Каменна река, женена в Меричлери, която отива с дъщеря си на гости при брата си.
към текста >>

24. 34. НА ВЕЛИКДЕН

ТОМ 6

34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях.
34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях. Беше Великден. Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех.
към текста >>

Беше Великден.
34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях. Беше Великден. Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана.
към текста >>

Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех.
Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех. Надявах се, че ще мине. Не мина. Великден! Светъл, блестящ празник. Всички тържествени и радостни. Тържествен и радостен и Той.
към текста >>

Не мина. Великден!
Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех. Надявах се, че ще мине. Не мина. Великден! Светъл, блестящ празник. Всички тържествени и радостни. Тържествен и радостен и Той. Беседата се лее като нежна, сладка песен и се разлива като балсам по смутената ми и накърнена душа. Но, не ми минава.
към текста >>

25. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

ТОМ 6

когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи.
към текста >>

26. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

ТОМ 6

Беше Великденската ваканция.
Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности.
към текста >>

27. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

ТОМ 6

Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто. В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене. Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но вегетарианството не можеше да приеме. Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за вегетарианство и той не искал да ги огорчава, докато са живи. Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му пращаше поздрав по мене. И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане вегетарианец, но след като изкара службата и се върне. Аз се зарадвах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане вегетарианец, след като се върне.
към текста >>

28. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

ТОМ 6

Той беше положен пред катедрата в белия си костюм, който беше обличал понякога, само на Великден, Петровден и събора.
Когато стигнахме на Изгрева беше 9 ч. сутринта. Първа ни срещна в гората сестра д-р Борова и ни каза какво се беше случило, което ние предусещахме, но все още не искахме да вярваме. Посрещнаха ни на Изгрева плачещи сестри: „Той е там! " Само толкова могат да кажат. Повече нищо. Той беше положен пред катедрата в белия си костюм, който беше обличал понякога, само на Великден, Петровден и събора. Беше чисто, светло, топло и уютно. Въпреки голямата скръб, голямата болка, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила. Той не обичаше това. Седнаха кротичко до Него. Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма скръб и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой?
към текста >>

29. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 6

Тя била Учителю в провинцията и всяка Великденска ваканция и коледна ваканция е идвала на Изгрева да слуша беседите на Учителя и да Го помоли за един частен разговор, в който да поиска да й разясни някои неща от беседите или от живота, които не разбира.
Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя удоволствие на една моя приятелка. В началото не разбирах беседите, струваше ми се, че мислите в тях нямат логична връзка помежду си. После постепенно разбрах, че Учителят, като е долавял мислите на мнозина от нас и им е отговарял, като ги е вплитал в беседите си. Много е естествено, че по такъв начин обикновената логика може да пострада. Един много красноречив такъв случай ми разказа за себе си една от сестрите -Наталия Чакова. Тя била Учителю в провинцията и всяка Великденска ваканция и коледна ваканция е идвала на Изгрева да слуша беседите на Учителя и да Го помоли за един частен разговор, в който да поиска да й разясни някои неща от беседите или от живота, които не разбира. За да не ги забрави, този път си записала в тефтерчето седем въпроса. Това било през една Коледна ваканция. Имало е много хора надошли от провинцията. Тя слушала беседите, но не успяла да се вреди да помоли за частен разговор. Наближавало деня, в който тя трябвало да бъде на служебното място.
към текста >>

30. 32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

Петър Камбуров

ТОМ 6

Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с.
32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША 1929 година. Аз съм все още на работа е печатницата на чичо Слави в Нова Загора. Печатаме 9 и 10 серия от беседите на Учителя под корекцията и контрола на сестра Паша Теодорова. Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора. Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно пътуване пристигнахме. Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием. Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре.
към текста >>

31. 2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Беше дошъл някакъв голям празник - или Рождество Христово или Великден, нали бях малка не си спомням кой бе този празник.
2. НЕОБИКНОВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ Била съм малка и не ходех още на училище. Беше дошъл някакъв голям празник - или Рождество Христово или Великден, нали бях малка не си спомням кой бе този празник. Моите родители отидоха сутринта на църква, черковната камбана бе била и призовала всички на черковна служба. Това бяха големи празници. Тогава никой не работеше, обличаха си най-новите дрехи, заставаха чинно в църквата, защото това бе свещенодействие за тях. Тогава бяха годините след Възраждането когато възрожденския дух още обитаваше църквите. По-късно нещата се измениха, защото този възрожденски дух се оттегли.
към текста >>

32. 13. БОМБАТА

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

При най-силната бомбардировка със запалителни бомби на Великден 1944 г.
13. БОМБАТА Учителят беше в Мърчаево. При най-силната бомбардировка със запалителни бомби на Великден 1944 г. паднаха бомби и на Изгрева. И когато отиват наши братя в Мърчаево, Учителят ги пита: „Какво ново има на Изгрева? " А те Му казват: „Учителю, на Изгрева паднаха бомби. Едно момиче загина и на брат Иван, до къщата, една черница бе изкоренена от бомба. В нея паднала бомба." А Учителят казал: „Да, бомбата щеше да падне на къщата, но брат Иван направи едно малко добро, затова пострада черницата".
към текста >>

33. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС Като бях малък юноша, а и по-късно, когато наближаваше Великден и започваше страстната седмица аз преминавах през необикновени преживявания в себе си.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС Като бях малък юноша, а и по-късно, когато наближаваше Великден и започваше страстната седмица аз преминавах през необикновени преживявания в себе си. Всичко, което беше се случило тогава по времето на Христа сега преминаваше през мен и трябваше да го разрешавам. Като малък помагах при църковните служби на баща си, а когато станах дякон и пеех в църквата в тези дни за мен бяха необикновени дни на преживявания и противоречия. По онова време имах сън, че се намирам в Арбанаси. Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките.
към текста >>

А веднъж попаднах на онези думи, които бяха отпечатани на беседа и аз мислено се върнах назад във времето, когато Учителят изрече това в една Великденска сутрин на Изгрева и разридах се и плаках дълго.
Нито говори, нито повтори, нито потвърди, нито отхвърли моят сън. Накрая аз казвам: „Добре де, този сън за мен бе реален, както бе реално моето присъствие, когато чух да казвате всички онези неща за Христа, които аз ги чух на сън. За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен". След като казах това, Учителят ме погледна с учуден поглед и само това ми каза: „Този въпрос ти сам ще си го разрешиш! " и ето, аз сега си го разрешавам както тогава, така и сега четиридесет години след заминаването на Учителя. А веднъж попаднах на онези думи, които бяха отпечатани на беседа и аз мислено се върнах назад във времето, когато Учителят изрече това в една Великденска сутрин на Изгрева и разридах се и плаках дълго. Беше ми жал за себе си и беше ми жал за Учителя, че работи с такива непослушни женици като мен. Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя и Му казва: „Учителю, това, което говорите е много хубаво. Но много от човешкия материал, с който работите не е качествен на глед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
към текста >>

34. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи.
Това не е шега работа. А това е връзката с една друга епоха. Ето къде е връзката. Това нещо съм го разказвал на Учителя преди да се случи тоя побой. Той ме бе изслушал внимателно. Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. И през цялата тая седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. И тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мене с цялото си величие и трагедия. И това ставаше всяка година докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за пръв път при Учителя на Изгрева аз Му казах: „Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител".
към текста >>

35. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден.
И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж. Сили на Злото, и сили на Доброто. На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден. Това бяха най-хубавите ми мигове в живота. Като дойде Велики понеделник, аз не съм на себе си и това продължава от 14 до 21-годишнина. Цяла седмица аз виждам епохата по време на Христа. На Велики петък в църквата, когато се изнася кръста навън около черквата има един текст, който обикновено дяконите пеят, защото имат силни гласове. „Днес виси на крест, на разпятие Божия син.
към текста >>

36. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

На Великден, но на велики четвъртък, доколкото си спомням през 1928 г.
Тук се научихме със сестра ми Милка да караме колело. Тя падна тогава в краката на един кон и беше дълго време с една издължена брада. Аз се научих да карам без никакви особености. Баща ми по това време замина за Цариград като предсавител на Захарна фабрика „Балакчиев и Бераха". Чудни мостри имаше в куфара му и ние само ги опитвахме. На Великден, но на велики четвъртък, доколкото си спомням през 1928 г. бяхме в кухнята със Сашка да меси козунаци. Те втасваха и докато втасваха ние с Милка плетяхме нейна кувертюра, от едни парчета. По едно време бримките започнаха да излизат и ние не можехме да ги хванем. Веднага Сашка погледна към лампата, а лампата се клатеше и тя извика; „Бързо, деца, бягайте, че има земетресение! " Хукнахме веднага надолу, а стълбата се клатеше, а Славчо с един приятел просто над главите ни мина и ни изпревари и се намери долу на двора.
към текста >>

37. РАЙНА КАМЕНОВА

ТОМ 6

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

38. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

около Великден и с тях пристигнахме в Русе.
Още като се видяхме за пръв път с него се почувствувахме много близки, като че се познаваме много отдавна, че сме били и пребили. От Стара Загора ходихме в Любимец, а после и в Димитровград. На другата година те решиха да направят голяма обиколка. Една по-голяма група решиха да отидат в Бургас, после във Варна и после да дойдат в Русе. Тогава аз отидох да ги посрещна във Варна, това беше през 1946 г. около Великден и с тях пристигнахме в Русе. От Варна телеграфират на брат Йордан Новаков да подготви посрещането като съобщавах колко души ще дойдат, защото освен групата с брат Влайчо се присъединиха и хора от Братството във Варна, които бяха девет души. И тъй стана една внушителна среща в Русе. От гарата цялата група се запъти към нашия дом. Баща ми беше вече болен и беше с майка ми на Хисарските бани. Леля ми Руска беше у дома и тя ни посрещна.
към текста >>

39. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

ТОМ 7

А на връх Великден на нашата улица всички къщи почти бяха разрушени и само нашата остана невредима.
Обръщам се: „Татко, сега разбра ли. Учителят каза да си замина". Мина една седмица докато се подготвим и като забие тревога вече изпитвах страх. Страх от ластика, който се е разтеглил. Тогава със страх заминах. А на връх Великден на нашата улица всички къщи почти бяха разрушени и само нашата остана невредима. София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н.
към текста >>

София бе бомбардирана по Великден.
Учителят каза да си замина". Мина една седмица докато се подготвим и като забие тревога вече изпитвах страх. Страх от ластика, който се е разтеглил. Тогава със страх заминах. А на връх Великден на нашата улица всички къщи почти бяха разрушени и само нашата остана невредима. София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
към текста >>

40. 7. Петър Филипов

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Това беше преди Великден във вегетарианския ресторант на брат Петър Кулиш, който си замина на 2.11.1988 г.
7. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Аз работех зидарство където ми падне. Например, в Бургас отивах на пиацата, където търсеха работници, спазарявах се с някого и отивах да работя. През 1932 г. стана така, че се запознах с брат Петър Филипов - сладкар. Това беше преди Великден във вегетарианския ресторант на брат Петър Кулиш, който си замина на 2.11.1988 г. Един ден брат Петър ми каза: „Брат Гради, ако искаш можеш да дойдеш в нашата сладкарница. Там правят кюмбета, в които да пекат сладкишите и търсят работници. Имат главен майстор, но имат нужда от помощници“. Аз отидох да работя там. А то беше едно мазе, влага, нямате представа.
към текста >>

Майсторът ми казваше: „Гради, ако дойдеш след Великден ще ти плащам по 120 лв. надница“.
Аз отидох да работя там. А то беше едно мазе, влага, нямате представа. И работих там, построихме кюмбетата. Останаха много доволни от работата ми. След това работих при друг майстор, строихме една къща. Майсторът ми казваше: „Гради, ако дойдеш след Великден ще ти плащам по 120 лв. надница“. А това беше една от най- големите надници. Аз бях само 20-годишен, но зидах, работех всичко каквото трябва. А тогава ми плащаха 100 лв. надница. Брат ми Атанас беше по това време в сиропиталището в гр. Варна. За Великден Атанас си дойде през ваканцията.
към текста >>

За Великден Атанас си дойде през ваканцията.
Майсторът ми казваше: „Гради, ако дойдеш след Великден ще ти плащам по 120 лв. надница“. А това беше една от най- големите надници. Аз бях само 20-годишен, но зидах, работех всичко каквото трябва. А тогава ми плащаха 100 лв. надница. Брат ми Атанас беше по това време в сиропиталището в гр. Варна. За Великден Атанас си дойде през ваканцията. През това време желанието ми да отида до София растеше. В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с. Габерово да ида до София. Аз мислех да се преместя някъде, но къде и как - не знаех. Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени.
към текста >>

Като сладкар той правеше всяка година козунаци за Великден и мога да кажа, че дори и когато съм бил мобилизиран брат Петър никога не ме е забравял.
„Мария Луиза“ до макаронената фабрика. Когато брат Петър се премести да живее в София работи известно време при мене, също и брат му Илийчо. Тогава бях бригадир към „Паркстрой“. Отначало като дойде в София и нямаше квартира той живя при мене като направихме неговото легло върху моето и по такъв начин квартирния въпрос беше разрешен временно. Помагали сме си в трудни моменти на живота. Като сладкар той правеше всяка година козунаци за Великден и мога да кажа, че дори и когато съм бил мобилизиран брат Петър никога не ме е забравял. Винаги ми е изпращал по едно козуначе. Известен ми е случая когато Райна Калпакчиева и Найден Найденов заминавали за Мюнхен да следват и е станала някаква грешка като куфара им с продукти бил разменен с куфара на някакъв консул. Те остават в Русе и считали, че куфара с продукти е изгубен. Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил.
към текста >>

41. 8. На път към Изгрева

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

8. НА ПЪТ КЪМ ИЗГРЕВА Като мина Великден брат ми трябваше да се върне обратно във Варна.
8. НА ПЪТ КЪМ ИЗГРЕВА Като мина Великден брат ми трябваше да се върне обратно във Варна. Тогава си помислих: защо да не тръгна с брат си, да го изпратя до Стара Загора и оттам пък да потегля за София. Имах спечелени 1500 лв. пари като работих в Бургас, тъй че ще имам и за пътни и за прекарване на няколко дена. Казвам на мама: „Мамо, аз ще отида да изпратя Наско до Стара Загора и оттам ще ида до София за няколко дена“. Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня?
към текста >>

И тъй, значи преди Великден се бях запознал с брат Петър Филипов, а след Великден - с Учителя.
Като минаха няколко дена отидох при Учителя. Помислих си, да попитам Учителя какво да предприема. Тогава се запознах с Учителя. Той ме разпитва от къде съм, що съм и т.н. Преди това, още от малък бях чувал за Учителя, за беседите Му, но не бях Го виждал. И тъй, значи преди Великден се бях запознал с брат Петър Филипов, а след Великден - с Учителя. Това стана през същата 1932 г. Казах на Учителя, че съм сирак от войната, че баща си не помня. Той е убит в 1916 г. и че искам да живея на Изгрева и Той ме запита: „Ами майка ти? “ Казах Му, че като се подредя, ще взема и нея на Изгрева.
към текста >>

42. 15. Прераждане между славяните

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

преди Великден и един портрет, който брат Влаевски ми увеличи.
“ Учителят тогава казал: „Рекох, брат Гради за пръв път се ражда между славяните, по негово желание, да дойде да проучи славяните. Той е англосаксонец, заквасен от богомилите. Той е от обществото на квакерите и затова най-подходящо място за него това е Бялото Братство“. Аз не запитах Учителя нищо по тоя въпрос, но минаха вече много години от тогава и тая пролет 1986 г. идват да ме посетят сестра Маргарита Калканджиева и сестра Веска Маркова, а сестра Маргарита гледа снимката, която съм правил 1932 г. преди Великден и един портрет, който брат Влаевски ми увеличи. Седи, седи и вика: „Брат Гради, колко приличаш на американец“. Може би 5-6 пъти ми го повтори. Аз пък й казах, дали не съм й казал какво е казал Учителят за мене. „Не“, каза, „не си ми разправял“. Тогава аз й разказах, че Учителят е казал, че се раждам за пръв път между славяните.
към текста >>

43. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Това беше срещу Великден.
Бата при брат Димитър Вергиев и брат Владимир и там я наредиха в пощата да работи като чиновничка. През това време ние останахме на село и аз често ходех в Даутлий-гр.Каблешково, понеже там имахме роднини, кръстниковци и т..н. Един ден отивам у кръстник Иван, който работеше в общината и го гледам нещо отчаян. Викам му: „Какво си се отчаял? “ Той отговори: „Абе аз не съм ходил в София, а сега ме пращат там да получа някакви електромери“. Това беше срещу Великден. Имаше около една седмица до Великден. Аз помислих така. А той казва: „Не познавам София! “ А пък това беше и по времето на бомбардировките и всички се страхуваха. София беше бомбардирана няколко пъти.
към текста >>

Имаше около една седмица до Великден.
През това време ние останахме на село и аз често ходех в Даутлий-гр.Каблешково, понеже там имахме роднини, кръстниковци и т..н. Един ден отивам у кръстник Иван, който работеше в общината и го гледам нещо отчаян. Викам му: „Какво си се отчаял? “ Той отговори: „Абе аз не съм ходил в София, а сега ме пращат там да получа някакви електромери“. Това беше срещу Великден. Имаше около една седмица до Великден. Аз помислих така. А той казва: „Не познавам София! “ А пък това беше и по времето на бомбардировките и всички се страхуваха. София беше бомбардирана няколко пъти. Имаше много разрушения.
към текста >>

До Великден имаше два-три дни и аз казах на Учителя: „Учителю, сега тъкмо съм дошъл тука, да остана за Великден при Вас, много ще бъде хубаво“.
Исках да се видя с Учителя и с братята и сестрите. Учителят се беше евакуирал в с. Мърчаево при брат Темелко. Отидох, целунах Му ръка радостен, че Го видях отново. Между другото Му казах, че съм дошъл в София да получа едни електромери, дори му показах бележката, с която съм ги получил и че съм ги оставил в една сладкарница, която ми е посочил мой близък. До Великден имаше два-три дни и аз казах на Учителя: „Учителю, сега тъкмо съм дошъл тука, да остана за Великден при Вас, много ще бъде хубаво“. Учителят ме погледна така и каза: „Рекох, по-добре ще бъде да пътуваш, да се прибереш на село“. Отговорих: „Добре, Учителю“. Щом Учителят казва така, аз си тръгнах нали, че трябва да пътувам. После там беше притеснено за спане. Пък и да не се тревожат на село.
към текста >>

Като отидох на село след един ден ли какво дойде Великден.
После там беше притеснено за спане. Пък и да не се тревожат на село. В Каблешково ще чакат електромерите, а на село мене. И тъй отпътувах. Стигнах в Каблешково, предадох електромерите и оттам си отидох на село. Като отидох на село след един ден ли какво дойде Великден. И после съобщиха по радиото, че на Великден точно е имало голяма бомбардировка над София. Казах си: Брей, добре че Учителят ми каза да си тръгна. Какво щях да правя и много се зарадвах, че Учителят ми спести излишни неприятности.
към текста >>

И после съобщиха по радиото, че на Великден точно е имало голяма бомбардировка над София.
Пък и да не се тревожат на село. В Каблешково ще чакат електромерите, а на село мене. И тъй отпътувах. Стигнах в Каблешково, предадох електромерите и оттам си отидох на село. Като отидох на село след един ден ли какво дойде Великден. И после съобщиха по радиото, че на Великден точно е имало голяма бомбардировка над София. Казах си: Брей, добре че Учителят ми каза да си тръгна. Какво щях да правя и много се зарадвах, че Учителят ми спести излишни неприятности.
към текста >>

44. 8. Диспут със свещеника

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква.
8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква. И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“.
към текста >>

45. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“.
Т.: Не. В.: Ами как се отнасяха мърчаевци по онова време към Учителя, към братството? По ония години когато беше Учителят. Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у!
към текста >>

46. 25. Кога ще приключи войната?

Ангел Вълков

ТОМ 7

А пък на Великден 1944 г.
А братът се провикна: „Леле-леле, как ще издържим? “ Учителят се наведе и тихо шепнешком добави: „Войната ще свърши през май, идната година“. Така и стан^. На 9.май 1944 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците - СССР, САЩ, Англия и Франция. А пък на Великден 1944 г. когато бяха големите бомбардировки над София ние тогава бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево. Ятата от аероплани идваха от запад, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото. Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Последното ято самолети като се върна от София изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: „Повече няма да дойдат^ Но ще мълчиш“. Аз кимнах с глава, че съм разбрал.
към текста >>

47. 30. Козунакът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!
към текста >>

Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче.
От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“.
към текста >>

А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“.
Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

48. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Ана предполага, че сестра й ще дойде в София през ваканцията (Великденската).
В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда. Тя каза, че ви познава добре. Писах на сестра й Люба Стойкова, учителка във Варна, с която кореспондирам от по-рано, ако дойде в София да убеди своите домашни да оставят Ана Венкова свободна. И вие ако я срещнете, говорете й в този смисъл. Ана предполага, че сестра й ще дойде в София през ваканцията (Великденската). Георги Йорданов сегиз-тогиз посещава Ана, за да я окуражава. Учителят каза да прави това. Ана не може да идва вече на Изгрева. Нарочен поздрав от Савка, Еленка, Паша, Георги Йорданов и всички други! , С братски поздрав: Б.
към текста >>

49. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

ТОМ 8

Великден на поляната, 9.04.1939 г.
Дора Савова. 2. Димитрина Абаджиева от Ямбол. 3. Катя Грива. 4. Асен Арнаудов. Снимка № 21. Великден на поляната, 9.04.1939 г. Седнали: 1. Учителят. 2. Катя Грива. 3. ... 4. Димитрина Антонова. 5.
към текста >>

50. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него.
Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя. Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него. физическото разстояние не ме плашеше, не ми тежеше, аз тръгвах с първия възможен влак и се завръщах в село с последния възможен влак. Какво са за въодушевената младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул. "Опълченска" 66, където тогава живееше Учителя? Какво струваше усмивката Му, първото докосване на ръката Му, топлите думи, с които ме посрещаше, знае само душата ми, това не мога да разкажа с думи.
към текста >>

51. 15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати.
15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати. Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове.
към текста >>

Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове.
15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ Пред една великденска ваканция, в началото на април, когато с радост съм се завърнала при Учителя, един ден Го посещавам и Му нося нещо рядко за сезона, което Той обичаше - червени домати. Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове. Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде. Аз прихнах от непринуден смях, поради контраста, който се получи, разсмя се и Учителя и така смеейки се в унисон, ние се разбрахме. При това знаеше, че имам вкус към деликатеси, към сладкиши и плодове. Поблагодарих Му и след утихналия смях се замислих да открия какво вложи Той в тая наглед малка, невинна шега.
към текста >>

52. 12. ПОЕЗИЯТА

ТОМ 8

12. ПОЕЗИЯТА Беше Великден.
12. ПОЕЗИЯТА Беше Великден. Изгревът е изпъстрен с белота и усмихнати лица на братя и сестри. Паневритмията е приключила и около Учителя са се събрали братя и сестри да Му целуват ръка. Аз съм също там на полянката, чакам реда си, но съм малко назад. Поглеждам към небето. Виждам облак във вид на особена фигура.
към текста >>

53. 28. МАЙКАТА

ТОМ 8

28. МАЙКАТА Пристигнах в Мърчаево на връх Великден.
28. МАЙКАТА Пристигнах в Мърчаево на връх Великден. Дошла съм да прекарам първия ден заедно с Учителя и братството. А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама. Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас".
към текста >>

"Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя.
28. МАЙКАТА Пристигнах в Мърчаево на връх Великден. Дошла съм да прекарам първия ден заедно с Учителя и братството. А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама. Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете? " "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя. Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София. На следващия дойдоха от София приятели и съобщиха, че е имало бомбардировка над София и е станала голямата бомбардировка по същата линия на влака, по която щях да пътувам.
към текста >>

" "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя.
А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама. Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете? " "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя. Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София. На следващия дойдоха от София приятели и съобщиха, че е имало бомбардировка над София и е станала голямата бомбардировка по същата линия на влака, по която щях да пътувам. Тогава разбрах, че аз наистина бях останала в Мърчаево, така както бях си начертала плана, да бъда на втория ден на Великден при майка си. Учителят беше тук и баща, и майка.
към текста >>

Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София.
Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете? " "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя. Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София. На следващия дойдоха от София приятели и съобщиха, че е имало бомбардировка над София и е станала голямата бомбардировка по същата линия на влака, по която щях да пътувам. Тогава разбрах, че аз наистина бях останала в Мърчаево, така както бях си начертала плана, да бъда на втория ден на Великден при майка си. Учителят беше тук и баща, и майка.
към текста >>

Тогава разбрах, че аз наистина бях останала в Мърчаево, така както бях си начертала плана, да бъда на втория ден на Великден при майка си.
Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете? " "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя. Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София. На следващия дойдоха от София приятели и съобщиха, че е имало бомбардировка над София и е станала голямата бомбардировка по същата линия на влака, по която щях да пътувам. Тогава разбрах, че аз наистина бях останала в Мърчаево, така както бях си начертала плана, да бъда на втория ден на Великден при майка си. Учителят беше тук и баща, и майка.
към текста >>

54. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

ТОМ 8

Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти.
Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат.
към текста >>

55. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ТОМ 8

Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение.
- Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия.
към текста >>

56. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Празниците, това бяха църковните празници, когато хората бяха свободни, например: трети март беше празник, 25 март е Благовещение - официален празник, Великден - втория ден, Гергьовден, ако не е в неделя, „Св.св.Кирил и Методи", Възнесенеие,|св.
Ние в неделя не сме ходили на екскурзии, защото в неделя беше неделната беседа и Той я смяташе задължителна. Никога, аз не си спомням да я прескачал, освен някога по други съображения да не дойде на беседа. Но понякога е отсъствувал, когато сме на Рила или другаде. Иначе много редовно ги държеше и тогава още пък и нямаше класове. Това са първите години. Празниците, това бяха църковните празници, когато хората бяха свободни, например: трети март беше празник, 25 март е Благовещение - официален празник, Великден - втория ден, Гергьовден, ако не е в неделя, „Св.св.Кирил и Методи", Възнесенеие,|св. Дух, Богородица. А през пролетта много често тука когато дойдохме на Изгрева, ходехме и четвъртък. Редовно в четвъртък, които са свободни. Казваше, който е свободен нека дойде, утре ще направиме екскурзия тогава идваха някои, които могат да се освободят да дойдат, сестрите бяха домакини повече и идваха. В.К.: Как се разгласяваше?
към текста >>

57. 36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Щото Учителят държа беседи на всички празници, на Великден държа беседа, на друг 4-5 беседи държа в Мърчаево.
Пък като ми кажат че не може, няма да отида. Много мъчно беше с квартирата в Мърчаево, аз много се мъчих. Живях в плевня, живях в обор, намерих квартира, но после ми я взеха. Намерих друга, пък много мръсна беше женицата, въшки ни полазиха. Но всеки случай поживях там, при каквито невъобразими условия живях. Щото Учителят държа беседи на всички празници, на Великден държа беседа, на друг 4-5 беседи държа в Мърчаево. Те са печатани в „Заветът на любовта". В.К.: Изобщо какво ще ни кажете за ония времена за живота в Мърчаево? Е.А.: Много бяха лоши условията и за Учителя, много бяха лоши. Малка стая, много хора събрани, дисхармония имаше, да дисхармония имаше между тях, а това за Учителя разбира се трябваше да го търпи. Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам.
към текста >>

58. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И когато тя дойде около Великден и каза: „Учителю, да остана ли тука?
Той може да е знаел и сигурно е знаел, че си отива, защото ми казаха после, че всичките пари, които е оставил, пет милиона били или повече, не знам, всички били опаковани по определен брой, завързани и всичкото това предварително приготвил. И после научих, че само Савка Му е помагала, когато това нещо го направил, а пък Савка беше и тя болна тогава вече. Тя в Мърчаево като бяхме заболя. Савка беше в Мърчаево, Паша не. Паше беше в друго село. И когато тя дойде около Великден и каза: „Учителю, да остана ли тука? " „Недей, голяма цигания е тука". Така й казал. И тя си отишла. Там беше при една сестра Богданица със своите сестри и се върна когато всички се върнаха. Да, така й е казал на Паша.
към текста >>

59. 83. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

И да речем по Заговезни ще отидат да ги посетят, на Великден ще им занесат нещо.
83. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ Д-р Жеков и Йорданка Жекова, те са родственици на Учителя, но в кумство. Родителите на Жеков са кръщавали семейството на дядо поп. Едно време така беше. Това беше родство духовно и кръстник, кума и кръстници се смятаха свързани. И да речем по Заговезни ще отидат да ги посетят, на Великден ще им занесат нещо. Това беше такъв обичай, който имаше в онова време. И те са били така свързани и когато Учителят живял във Варна и дядо поп във Варна естествено те като кумци са общували помежду си и когато Учителят се качи на Изгрева -1926 год. сам, само д-р Жеков отиде в кухничката първата година, там живееше и Учителят не беше сам. Ами така двамата бяха там, защото нямаше никой друг на Изгрева. И брат Жеков остана.
към текста >>

60. 89. СТИЛИЗИРАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

говори, после говори на Великден, след това говори още един път - беседите които са в Мърчаево държани.
на класовете не бяха пълни. Щото Учителят от 10.1.1944 год. до 22 март 1944 год. никакво Слово не е държал. Той на 22 март 1944 год. говори, после говори на Великден, след това говори още един път - беседите които са в Мърчаево държани. Те са в томчето „Заветът на Любовта" написани. Те са оттогава и после и връщането ни след евакуацията, аз мисля че през октомври почнаха беседите, та до 20 декември последната беседа, която Учителя е държал, в срядата, една неделя преди да си замине. Тя е в „Заветът на Любовта", те са печатани и другите томчета излязоха пък на класовете пак отделно, за да има ред в издаването на беседите, и другите се издаваха след това. Докъдето бяхме стигнали печатането на класовете продължихме следващата година. По години ги издавахме.
към текста >>

61. 132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Зависи кога е Великдена.
И оттам сме ходили когато е „Свети Дух". Беседата се държи в неделя. След обед ние тръгнеме към два часа, отиваме там и край огньове сме изкарвали през нощта. Топло време нали лято. То е след, през юни или юли даже. Зависи кога е Великдена. Сега ще бъде тази година, ако е ранен по-рано ще бъде. Ако е късен, то се определя. Петдесятница беше тогава. На Петдесятница. Значи 50 дни след Великден.
към текста >>

Значи 50 дни след Великден.
Зависи кога е Великдена. Сега ще бъде тази година, ако е ранен по-рано ще бъде. Ако е късен, то се определя. Петдесятница беше тогава. На Петдесятница. Значи 50 дни след Великден. И тогава през нощта ще станем и тогава сме ходили със свещ нагоре, тогава сме ходили със свещ. В.К.: Как така? Всеки си носи свещ запалена в ръка и върви? Е.А.: Ама то задача беше. Всеки носеше свещ.
към текста >>

62. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: А за Великден?
В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател.
към текста >>

За Великден яйца правихте, козунаци?
Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това.
към текста >>

63. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

ТОМ 9

Ето, и Великденската ваканция иде, само още няколко дни ни делят.
То е следното: „Малкото зло изпъжда голямото, а малкото добро привлича голямото добро. Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто." Е сега, Еленуце, пак довиждане-же! Мила Еленке, На реда си и аз трябва да ти се обадя. Паша не ми даде да ти пиша с червено мастило, само за да видиш, какво ние в „Парахода" имаме и червено, и синьо мастило. Здравей Еленке и добра бъди. Ето, и Великденската ваканция иде, само още няколко дни ни делят. Не мога да ни ти неизкажа благодаря за копривицата!! Често аз правя и занасям хубава салатица от Еленкината копривица -чиста, свежа, прясна. Като дойдеш заедно ще отидем за аншна или американ, ти ще измериш колко ще трябва. Сега ти пожелавам хубаво и добро! Истина и красота, това е Любовта!
към текста >>

64. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

А как празнувахте например Великден?
В.К.: Значи имало е и такива случаи. Е.А.: Такива случаи сме имали. В.К.: Значи да свършиме, че утре трябва да имаме клас. Е.А.: Той държеше за беседата. В.К.: Така. А как празнувахте например Великден? Е.А.: Великден? Ами как го празнувахме, пак с беседи. В.К.: Правеха ли козунаци, яйца? Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората.
към текста >>

Е.А.: Великден?
Е.А.: Такива случаи сме имали. В.К.: Значи да свършиме, че утре трябва да имаме клас. Е.А.: Той държеше за беседата. В.К.: Така. А как празнувахте например Великден? Е.А.: Великден? Ами как го празнувахме, пак с беседи. В.К.: Правеха ли козунаци, яйца? Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората. В.К.: Нещо по-специално празнуване, не.
към текста >>

В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден?
В.К.: Правеха ли козунаци, яйца? Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората. В.К.: Нещо по-специално празнуване, не. Е.А.: Не по-специално, не. В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден? Е.А.: А, към Великден. Ами празник - Възкресение. В.К.: Имаше ли нещо по-специално, някакви изявления по тоя случай? Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан. Ей това е един път направено.
към текста >>

Е.А.: А, към Великден.
Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората. В.К.: Нещо по-специално празнуване, не. Е.А.: Не по-специално, не. В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден? Е.А.: А, към Великден. Ами празник - Възкресение. В.К.: Имаше ли нещо по-специално, някакви изявления по тоя случай? Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан. Ей това е един път направено. Но не е всеки път.
към текста >>

65. 01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден.
Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода. Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги. Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала. Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала. В къщи спели в студена стая, защото нямали пари за гориво.
към текста >>

66. 01 - 52. ПАРИ ЗА НОВИ ДРЕШКИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

А децата му посрещнали Великдена със старите си дрешки и вехтите си обувки, докато излекуваният брат купил на своите деца нови дрешки за Великден, за да ги зарадва.
Някога се случвало, че болните нямат пари за лекарства, тогава той помагал със свои средства, колкото и оскъдни да били те. Заболял един възрастен брат от едно далечно село, а болният имал нужда от всекидневни посещения, такова било страданието му. Тогава брат Куртев го взел в дома си, за да може да го лекува, като се грижел за всичките негови лични нужди. Това лечение продължило цели два месеца. Когато болният брат оздравял, предложил пари на брат Куртев за лекуването и за храната, но брат Куртев, въпреки че изнемогвал, не ги приел. А децата му посрещнали Великдена със старите си дрешки и вехтите си обувки, докато излекуваният брат купил на своите деца нови дрешки за Великден, за да ги зарадва. Голяма била жертвоготовността на брат Куртев. Нека този пример бъде пример за назидание. Опитайте се и вие да го приложите в живота си.
към текста >>

67. 06 - 21. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Изпълнете го на 9 и на първия ден на Великден.
21. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ Варна, 17 / III 1917 Любезни Георги и Боян, Пращам ви редът за 9.22. Март. Изпълнете го на 9 и на първия ден на Великден. Предайте го на всички наши братия и приятели по Дух. Бог благославя своето дело в тоя свят. Любовта, Вярата, Надеждата не посрамят, Господ, който ръководи всичко в тоя свят, е същия, който е бил през всичките времена на миналото, той е същия и в настоящето. Той ще бъде същия и в бъдещето. Всичко става за добро.
към текста >>

68. 07 - 46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ Било по Великден през 1937 година.
46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ Било по Великден през 1937 година. В братския стол на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Беседата била привършена и много от посетителите се разхождали по поляната и обменяли мисли за току-що привършената беседа. Докато на едни правело впечатление философската страна на Учението, на други - научната, а на трети - религиозната страна. И всеки мислел, че има право. Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости.
към текста >>

69. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене.
„За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук. Той ял само лук и хляб. Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г.
към текста >>

70. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден.
И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци.
към текста >>

Било Великден.
Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
към текста >>

71. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

А то беше Великден.
Сестра Атанаска Иванова била на легло. Сетила се за градината и рекла: „Ей сега на градината са се събрали хора, наши хора има там, сигурно работят нещо, бригада има, туй-онуй, пък аз тука лежа на легло." Тогава й дошла една силна мисъл: „Ставай, отивай на градината! " - „Ставам, отивам на градината." На градината вече надвечер пристигнала, лозето се копае. Ние копаем лозето. И аз съм бил там и жена ми там и други - копаем. А то беше Великден. На Великден беше. Даже съм го описал тъй: „Великденска бригада". Някъде тъй ще го намериш, като четеш. Отиваме там и копаем лозето. Най-напред започваме само двамата.
към текста >>

На Великден беше.
Сетила се за градината и рекла: „Ей сега на градината са се събрали хора, наши хора има там, сигурно работят нещо, бригада има, туй-онуй, пък аз тука лежа на легло." Тогава й дошла една силна мисъл: „Ставай, отивай на градината! " - „Ставам, отивам на градината." На градината вече надвечер пристигнала, лозето се копае. Ние копаем лозето. И аз съм бил там и жена ми там и други - копаем. А то беше Великден. На Великден беше. Даже съм го описал тъй: „Великденска бригада". Някъде тъй ще го намериш, като четеш. Отиваме там и копаем лозето. Най-напред започваме само двамата. Няма да го преразказвам, щото вече е писано.
към текста >>

Даже съм го описал тъй: „Великденска бригада".
" - „Ставам, отивам на градината." На градината вече надвечер пристигнала, лозето се копае. Ние копаем лозето. И аз съм бил там и жена ми там и други - копаем. А то беше Великден. На Великден беше. Даже съм го описал тъй: „Великденска бригада". Някъде тъй ще го намериш, като четеш. Отиваме там и копаем лозето. Най-напред започваме само двамата. Няма да го преразказвам, щото вече е писано. Почнахме двамата, после дойде бай Слави, дъщеря му дойде.
към текста >>

72. 09 - 121. ГЛЕДАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Прекрасни великденчета ни се усмихваха, пръснати като мъниста по зеления пухкав килим.
121. ГЛЕДАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ През 1960 година група приятели от Братството бяхме на екскурзия към Белия връх. Беше китна пролет. Свежа зеленина се усмихваше от всички страни. Дъхави теменуги като срамежливи девойки се гушеха из храстите и крадешком ни поглеждаха изпод разлистилите се вейки. Прекрасни великденчета ни се усмихваха, пръснати като мъниста по зеления пухкав килим. От време на време птички подхвръкваха край нас, гонейки се пред погледа ни. Ние почивахме на една полянка, обърната към юг. Всички седяхме мълчаливи, опиянени от тази красота. Аз бях няколко крачки встрани. Мислех си нещо за Учителя, за Словото и ето изведнъж ме завладя силно желание да видя Учителя.
към текста >>

73. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас.
Така се създаде връзка, пък аз от всички бях най- свързваше. Пък той един синеок младеж беше, в клуба и се събирахме у дома, свиреше на мандолина, свиреше, и аз на мандолина. Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата. Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева.
към текста >>

А на другия ден е Великден.
Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата. Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи.
към текста >>

74. 12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Той за няколко дни, за Великден дойде.
42. КОЛЮ КАИШЕВ В.К.: Ти казваше: „Аз мога да разправям за Колю Каишев." Надка: Да, той е идвал в Айтос. В.К.: Той откъде беше този Каишев? Разкажете ни нещо за него. Надка: Добри, съпругът ми е на работа. Той за няколко дни, за Великден дойде. Ама тъкмо ще боядисвам яйцата и той пристигна. И седна той с мене наедно да ги вадим. В.К.: Каишев. Надка: Да, Колю Каишев. И 3-4 дни ни гостува и ще си отива.
към текста >>

75. 16 - 13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден.
По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна.
към текста >>

76. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Тези изпитания бяха началото на януари 1936 година и в продължение на 4-5 месеца така се поправи, че никога не е била така пълна и хубава и като отидохме на Великден, където хората играят както на селата отпразнуват Великден, и дойдоха да видят болната Иванка, и се чудеха, че никога не е била така хубава.
Като бременна получи албумин, малокръвна и лекарят иска да махне плода. Ние не се съгласихме и от ден на ден си заминава Иванка, лекарят каза: „Сега само Бог може да й помогне." Вече осми месец, с инжекции го умъртви, благополучно се роди, но Иванка вече загуби съзнание, близо два дни. Минаха още някой ден. И лекарят каза: „Прехвърли трапа" След това я вземахме в къши да я гледаме като малко дете, малко вижда, малко чува, а още по-важно, че не може да става и да върви, и дори не може да се храни сама. С една дума стана едно новораждане. Тези изпитания бяха началото на януари 1936 година и в продължение на 4-5 месеца така се поправи, че никога не е била така пълна и хубава и като отидохме на Великден, където хората играят както на селата отпразнуват Великден, и дойдоха да видят болната Иванка, и се чудеха, че никога не е била така хубава. И така готова за лятото за полска работа за копане, жътва. И така стана промяната на Иванка. Това, което е яла при голямо семейство се очисти и после стана много по-капризна - като й замирише на месо, и така започнахме живота от 1934 година 15 октомври. Ето сега дойде ред вече да се опитам да опиша своите изпитания. И така вече като семейство с Иванка и като отидем на гости по някой празник на майка и баща й, хората си ядат месо, ами и на нас тава слагат.
към текста >>

77. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв.
Айтос Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Този правилник е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви /както и кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се оказаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е кръжокът Ви да си определи ден на годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр, който да попълните с данните, които трябва да се знаят за всеки едного. Приемете поздрав от всички ни. За Братския съвет: Жечо Панайотов. * * * София, 25 февруарий 1946година.
към текста >>

78. 17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Жечо Панайотов Забележка на Редактора: Проверих по календарите, през 1934 и 1939 година Великден е бил към 10 април.
Айтос, при гостуването ни в Тополица на 17-19.12.1964 година. Неизвестно е кога са дадени от Учителя и при какъв случай. Предполагам. че братът ги е преписал от брат Георги Куртев, ръководител на Братството в Айтос. Може би ръководителите са били поканени при Учителя и той им е дал за девет дни /от 10.04. до 18.04 /да размишляват на тези теми. Жечо Панайотов Забележка на Редактора: Проверих по календарите, през 1934 и 1939 година Великден е бил към 10 април. ВАСИЛ КИРОВ ДОЛАПЧИЕВ е роден 1887 година на 20 май стар стил в Малко Търново. Влиза в делото Божие на 22.03.1920 г. в село Габерово. На една лична снимка собственоръчно е написал отзад следното: „Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и духа си. А сърцето и умът му се облагородяват и просветляват.
към текста >>

79. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара.
Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде. Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме. Аз, както е обичайно, се запътих към ул. „Опълченска" 66, нетърпелив да се видя с Учителя и му благодаря за помощта. Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба.
към текста >>

80. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

81. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос.
Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия. 2*. Срещата на юношата Константин Дъновски със стареца свещеник се осъществява на 10 април 1854 г. на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос. Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение.
към текста >>

82. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

83. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст.
5.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена. На 24 март 1201 г. на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме.
към текста >>

84. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение.
В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите. Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии. Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений.
към текста >>

85. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника.
е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е.
към текста >>

Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов.
Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите.
към текста >>

два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г.
По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии.
към текста >>

86. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м.
През 957 г. княгиня Олга, предприела пътуване до Цариград, придружена от своя придворен свещеник презвитер Григорий. Той е бил неприязнено посрещнат от византийците, а християнството на Олга не е зачетено, понеже го е приела от България, а не е прието от Византия. По този начин, за да я унижат, я карат да чака с месеци, за да я приемат. Почестите, които й са оказали са като на посланик, а не като на княгиня. Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972).
към текста >>

87. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

на връх Великден.
Църквата е старинна, постлана с мозайки и украсена с художествено изписани икони. Тук се намира една от знаменитите икони на Атон „Св. Богородица Иверска". Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил. Тук се пази завещанието, плащеницата, Евангелието и жезъла на цариградския патриарх Григорий V, обесен от турците във връзка с разкритията за подготовката на гръцкото въстание през 1821 г. на връх Великден. Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса. Манастирите в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно. През 1044 г. арабите го опустошават. През 1275 г.
към текста >>

88. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Вторият решаещ външен фактор, който тласна българското възраждане във Варна наново напред, са били епохалните събития, случили се на връх Великден (3 април) 1860 г.
Рачински заминал нарочно за Петроград с цел да издействува да се построи във Варна руска църква и при нея българско училище. Той заинтересовал по въпроса и самия император. Обаче противодействието на гърците му позволило да издействува само създаването на един руски параклис при консулството, осветен от Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г. Когато през 1861 г. напуснал Варна, Рачински оставил тук едно с успех борещо се българско ядро, което всекидневно разраствало. Вторият решаещ външен фактор, който тласна българското възраждане във Варна наново напред, са били епохалните събития, случили се на връх Великден (3 април) 1860 г. в Цариград, дето Иларион Макариополски прогласил независимостта на българската църква и нейното отделяне от патриаршията. Това събитие разтърси българския дух в цяла България, та и във Варненския край. Под негово влияние варненските българи, които благодарение на ред причини и обстоятелства бяха почнали да се обособяват и сплотяват национално, се организирали на 11 май 1860 г., в особна българска училищна община, начело на която застанали Рали х. Мавридов, х. Стамат Сидерев, Господин х.
към текста >>

89. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост.
Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
към текста >>

90. II.02.03. Първата славянска служба

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г.
Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К. Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св. Димитър" „Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриване на българско училище", което било веднага решено от същите. От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна. Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде. И значението на този руски консул изпъква още по-релефно, като се има пред вид, че другаде в България, дето условията са били по-благоприятни, но дето е нямало един Рачински, събитията от 1860 г. са повлияли много по-слабо и бавно. Впрочем влиянието на Рачински над българите във Варненско явствува и от неговото собствено признание, че след събитията в Цариград в 1860 г., „когато кметовете на градовете и селата, на поканата на българската община в Цариград, се решили да подпишат, че се отричат от административното подчинение на цариградския патриарх, добросъвестните свещеници от Добрич, Нови Пазар, Котел и селата Хадърджа и Гюнъдогду, ме поставяха в затруднително положение, като се обръщаха за съвет към мене."
към текста >>

91. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища.
във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В. Друмев, известен писател, отпосле Търновски митрополит Климент, който дошел от Браила и бил секретар на събора, Д.
към текста >>

92. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ.
към текста >>

93. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Варна и написване историята на града, както и за длъжността на варненци в свръзка с това, аз искам да се спра с няколко думи на епохата на българското възраждане във Варна, на която може да се пръсне малко нова светлина благодарение именно на онези два документа, за които споменах по-горе, и на които на Великден тази година имах случай да открия в Трявна.
Тук не може да се засяга въпросът в подробности, но може да се каже, че трябва да се изследва миналото на народностите, на еснафите, на търговията, на образоваността и пр. Ето защо не трябва да се бърза с написването на една цялостна история на Варна, но с така основания фонд да се подкрепят и извикват засега изследвания по разните въпроси, които накрай обединени в едно да дадат една достойна, монументална история на града. Написването историята на градовете у нас, тъй важно за общата история на страната, не е още поставено на здрави научни начала, въпреки това, че има вече написани няколко истории на наши градове. Нека се надяваме, че Варна ще прояви и тук своята висока култура и напредничавост и, като постави на здрави основи написването на своята история, даде в това отношение пример и на останалите наши градове! *** След горните общи и кратки бележки по въпроса за нуждата и начина на подготовката за изучване миналото на гр. Варна и написване историята на града, както и за длъжността на варненци в свръзка с това, аз искам да се спра с няколко думи на епохата на българското възраждане във Варна, на която може да се пръсне малко нова светлина благодарение именно на онези два документа, за които споменах по-горе, и на които на Великден тази година имах случай да открия в Трявна. Тези документи са притежание на г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, у когото и се съхраняват. Благодарение любезността и отзивчивостта на г-н Даскалова към културни потреби и начинания, аз добих възможността да прегледам цялата негова архива, в която има важни исторически материали, и да снема препис от въпросните документи, засягащи Варна, за което тук му изказвам дълбока благодарност. По пътя към възраждането на българщината във Варна изпъкват два важни етапа: първо, поставяне основата на българската просвета в града чрез откриване на българско училище в 1860 г., и второ, сдобиване с българска отделна и независима църква в 1865 г. Българско училище и българска църква са били двете страшни оръжия, които българският народ е трябвало да изтръгне из ръцете на своите противници, за да извоюва постепенно у тях своето бъдаще. Колко страшни са били тези две оръжия в борбата за национална пробуда и надмощие, колко силно - тяхното действие, показват бързите резултати, а не по-малко ожесточението, с което гърците се бореха да не допуснат да се въоръжи българският народ с тях.
към текста >>

94. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3.
Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си. Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна. Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна Александър В. Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех.
към текста >>

95. 15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3.
15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА Биографични черти Като свършил Търновското главно българско училище, от което получил, според тогавашния ред, похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение - Арабаджиев станал учител през 1855. година в село Самоводен, а след туй - в Лисичери. В двете тия грлеми търновски села той учителствувал пет години. Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3. април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина. И наистина, през месец май на тая бележита за народа ни година (1860), те съставят такава община, за което свидетелствува и останалият оттогаз неин печат.83, че училището се искано не от българите, а от руския вицеконсул във Варна Ал. Рачински по политически съображения, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир бей не позволил отварянето му. Учителят бил теглен под строг полицейски разпит, който се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените учителю наставления от Никола Георгиевич. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год.
към текста >>

96. IV.18 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица.
Това, което се иска от Вас, е за Ваше добро: умствено, духовно и физическо. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме от горе да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък и тогава той добави: - Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или един чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякването на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във Веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица. Това за тази година. Не са само петъците, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите, ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото, преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажем, не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ, и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по 3 думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си.
към текста >>

97. IV.18 август 1907 г., 9 часа и 30 минути преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Особено в петък преди Рождество Христово, преди Великден и преди Св. Богородица.
Един от петъците (първия или последния, разбира се от месеца) ще постим 36 часа, а другите ще се въздържаме от готвено или животинска храна. Може да се яде: малко топлено вино с хляб, който желае, жито, чай, кафе, маслини и разни плодове. Всеки петък ще се молим поименно за членовете на Веригата, а именно: ще се молим за домовете си, за близките си, за народа си, за славянството и за цялото човечество, като четем писаното в плика. Постенето е необходимо за заякване на волята. За мъртвите си можем да се молим в петък след поста или от 4 до 9 сутрин, или от 9 до 12 вечер. Особено в петък преди Рождество Христово, преди Великден и преди Св. Богородица. Утре в 4 часа сутринта - молитва за всекиго: за домовете ни, за Веригата, за българския народ, за славянството и за человечеството, да се махнат спънките за напредъка на Царството Божие: да успяваме в избраните пътища. Радостта ни е идването на Божието царство. Славата ни е в осветлявание Името Божие. И нашата любов е в изпълнение на Неговата воля.
към текста >>

98. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма света Богородица.
Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро: умствено, духовно и физическо." Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък, и тогава той добави: „Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякване на веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма света Богородица. Това за тази година. Не са петъците само, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажеме не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си.
към текста >>

99. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв.
ЛЮБЕЗНИ БРАТ Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Правилника е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви (както и в кръжоците из селата в околията) да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден: вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си (женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр.). Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще ви изпратим формуляр за попълване данните, които трябва да се знаят за всеки едното. Приемете поздрав от всички ни. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: /п/Т. Стоименов /п/С.
към текста >>

100. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

ТОМ 12

Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем.“ Така искам да посрещнете Великдена.
Всички трябва да гледате един на друг тъй, както майките на децата си. Христовото учение е да се не цапате. Друго нещо ще ви препоръчам. Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека 5-6 до 12 сестри отидат вкъщи и се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да сте скарани някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем.“ Така искам да посрещнете Великдена. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но дъното, къщите ви са нечисти.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64293718338013