Търсене в текстове за 'Великден'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо № 10

По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение.
Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга?
към текста >>

2. Петър Дънов - №25

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

3. Петър Дънов - №34

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня.
към текста >>

4. Петър Дънов - №35

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

* Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

5. Пеню Киров - №32

първия ден след Великден.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

7. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня.
към текста >>

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

* Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. №32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.
към текста >>

първия ден след Великден.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли.
към текста >>

8. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г.
Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
към текста >>

9. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

От София излязох преди Великден70 .
№70 (Петър Дънов) [отворена карта] Шумен, 22 април 1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината.
към текста >>

Великден е на 31 март.
Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

10. №88 (Петър Дънов)

Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>

11. №71 (Пеню Киров)

109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден.
Обяснителни бележки: 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с.
към текста >>

Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж.
108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с. Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок.
към текста >>

12. №89 (Петър Дънов)

Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра.
Успехът ви зависи на всички от горе. Казвам ви това, което Господ иска от вази. Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго.
към текста >>

13. №76 (Пеню Киров)

по Великден.
Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете. Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме. Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен. Същий
към текста >>

14. № 81 (Пеню Киров)

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К.
към текста >>

Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г.
102 от „Епистоларни диалози“, част І) 163 Вж. писмо №89 на П. Дънов от 16.04.1903 г. 164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска.
към текста >>

15. №95 (Пеню Киров)

Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май.
На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист. Арнаудов доста напредва благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам.
към текста >>

16. №117 (Петър Дънов)

19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г.
-------------------------------------------------------------------------------------- 220 Това писмо се публикува за първи път. 221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г.
към текста >>

17. №121 (Петър Дънов)

Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем.
Ваш верен: П. К Дънов ---------------------------------- 240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
към текста >>

18. №103 (Пеню Киров)

Дънов отново е в Бургас за Великденските празници.
Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения. _________________________ Обяснителни бележки: 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

19. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Великден е на 31 март.
В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. 71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден.
106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом. 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с.
към текста >>

г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж.
108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с. Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К.
към текста >>

Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г.
102 от „Епистоларни диалози“, част І) 163 Вж. писмо №89 на П. Дънов от 16.04.1903 г. 164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г.
220 Това писмо се публикува за първи път. 221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г. 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П.
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19 240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София. 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята.
към текста >>

Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На
Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София. 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. 242 През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П.
към текста >>

24. 27 ПИСМО

Аз ще ти кажа пак, ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз ти съобщих и по-преди, че повидиму има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Богу да ги премахне. Сега остава въпросът, дали ще можем да се срещнем. Ако е Волята Божия, щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак, ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и април сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10,30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата, или събота, или вторник, т.е. числото 8 и 11. Пък ако за вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня Волята Господня. Да бъде във всичко Волята Господня.
към текста >>

25. 28 ПИСМО

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате в Нови пазар, като си вземете билет до Каспичан.
Преди всичко искам да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате в Нови пазар, като си вземете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа с братски поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

26. 53 ПИСМО

От София излязох преди Великден.
Шумен, 22.IV.1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен. Тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден. Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе". Плодовете на делото ще бъдат благословени.
към текста >>

27. 66 ПИСМО

... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>

28. 67 ПИСМО

Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра.
Казвам ви това, което Господ иска от вази. Поздрави всички приятели. Очистете се, казва Господ, и се приближете, за да ви благословя във всичко. Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост.
към текста >>

29. БЕЛЕЖКИ

След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква.
24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от кръста. Копия от картината се връчват на избрани духовни лица от поробените славянски народи. През 18 и в началото на 19 в. в определено време монаси от Атон заедно с посветените отправят молитва за освобождение. В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия. След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква. През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр.
към текста >>

30. НАШАТА МОЛИТВА ЗА ЗАМИНАЛИ - НАРЯД

Обяснения: Петъкът преди Рождество, петъкът преди Великден и онзи преди Голямата св.
НАШАТА МОЛИТВА ЗА ЗАМИНАЛИ Обяснения: Петъкът преди Рождество, петъкът преди Великден и онзи преди Голямата св. Богородица са подходящи за произнасяне наряд от молитви за умрели. I. Молитва за заминали. II. Тайна молитва. III. Господнята молитва IV. Псалом 23
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и прекарва великденските празници в града.
Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства. Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес. През 1202 г. българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и прекарва великденските празници в града. Богомилското движение прониква във варненското духовно пространство, в местността Сотира (от гръцки - спасение) по южния склон на Ташла тепе се създава богомилско селище. През 1352 г. във Варна се настанява венецианският консул Марко Леонардо, който сключва договори с цар Иван Александър. б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г. сл. Хр.
към текста >>

32. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си... Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се.
Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро. Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно одеяние, който постоянно спял в огромен ковчег с памук. Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се. Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г. превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г. разбил християнската армия на Янош Хуниади на Косово поле. Синът му султан Мохамед II (1451 - 1482) през 1453 г.
към текста >>

**Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.)
превзел Константинопол и сложил край на Византийската империя. Когато на 23 септември 1828 г. руският император Николай I Павлович превзел Варна от турците и лично влязъл в града, произнесъл знаменитата фраза: „Смъртта на Владислав е отмъстена" (бел. състав.) * Буквите на рибата - в езотеричното християнство гръцката дума IHTUS (риби) символизира съкращението Isus Hristos Тео Unis Soter (Исус Христос, Син Божи, Спасител) (бел. ред.) *(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.)
към текста >>

33. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината.
През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален. ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил. Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема поправка от 10 дни.
към текста >>

Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.
и 55 мин. Гринуичко време. ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар. Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат отгоре да ни се определи деня от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последния петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и: стоплено вино; варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив - това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос - да се молите и за умрелите ви - правите една грешка, защото за да можете да помогнете за аст-ралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите да им помогнете, ще се явят около вас други в астрал-ния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите.
към текста >>

35. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или преди Великден, или след Великден.
Аз се моля само нашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукавого. Аз ти съобщих и по-преди, че по-видимо има мъчнотии непреодолими, но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е Волята Божия, щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш мъчнотии, които чакаш Бог да ги отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или преди Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-ми април сутринта рано и ще пристигна с Божия помощ около 10 и половина часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата - или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11. Пък ако за вас бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня Волята Господня. Да бъде във всичко Волята Господня.
към текста >>

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви се позволява от Господа, елате в Нови Пазар, като си вземете билети до Каспичан.
Преди всичко, моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви се позволява от Господа, елате в Нови Пазар, като си вземете билети до Каспичан. Стига да знам деня и с кой трен пътувате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа. С братско поздравление, ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

36. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Аз Ви изпращам наряда за 9 март (нов стил 22), който може да изпълните и първия ден на Великден.
Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо. Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето Ви, душата Ви с Любов, Вяра, Надежда. В тях е смисълът на Живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз Ви изпращам наряда за 9 март (нов стил 22), който може да изпълните и първия ден на Великден. Ако намерите някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за Вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по Духа. Аз изпращам наряда до Ст. Тошев; той, като си го препише, ще Ви го даде.
към текста >>

37. ТОДОР СТОИМЕНОВ

На връх Великден 1900 г.
По него време Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - много напреднал в духовно отношение човек. И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас; и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние, тримата - Пеньо Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
към текста >>

38. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Наближаваше Великден.
1927 г. Пролетта цъфтеше. В нашия заден двор растяха метли. Те израстваха гъсти и високи, по-високи от човешки ръст. Между тях се криех да уча уроците си, защото в нашата скромна къщичка бяхме много хора и винаги беше шумно. Наближаваше Великден. У нашите съседи на втория етаж се настани един млад квартирант - архитект. Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на цигулка непознати за мен мелодии и точно в 10 ч. си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех.
към текста >>

Наближаваше Великден.
„Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше. А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър. Ние я прескачахме, когато играехме с децата на съседите. Времето минаваше. Наближаваше Великден. Овошките цъфнаха. *Зафира Димитрова Иванова - родена на 3 юни 1911 г. във Варна, учителка по литература, ученичка на Учителя Беинса Дуно от 1927 г., играла забележителна роля в живота на Варненското братство (бел. състав.) Един ден квартирантът слезе на двора да се мие, видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден.
към текста >>

При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден.
Наближаваше Великден. Овошките цъфнаха. *Зафира Димитрова Иванова - родена на 3 юни 1911 г. във Варна, учителка по литература, ученичка на Учителя Беинса Дуно от 1927 г., играла забележителна роля в живота на Варненското братство (бел. състав.) Един ден квартирантът слезе на двора да се мие, видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден. Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената. Така влязох в Братството.
към текста >>

Беше Великден.
И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената. Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго. Скоро замина другаде, на друга служба. Той беше дошъл само да ме заведе „на гости" при Учителя за Великия ден. Благодарна съм му за това, което ми даде, за това, което ми подари за цял живот, за песните и за вечните истини.
към текста >>

На следващата година след моето влизане в Братството на Великден всички отидохме на Аладжа манастир.
Да пиеш на върха горещ чай от уханни билки е неповторимо. Така беше... Аз заварих Братството единно и хармонично. Устройваха се близки и по-далечни екскурзии. Посещаваха се и братства в други селища. На следващата година след моето влизане в Братството на Великден всички отидохме на Аладжа манастир. Тръгнахме вечерта срещу празника пеша. Минавахме под свод от прегърнати клони. Пееха влюбени славеи. По Великден край морето е още хладно. Носехме храна за три дни и една черга.
към текста >>

По Великден край морето е още хладно.
Посещаваха се и братства в други селища. На следващата година след моето влизане в Братството на Великден всички отидохме на Аладжа манастир. Тръгнахме вечерта срещу празника пеша. Минавахме под свод от прегърнати клони. Пееха влюбени славеи. По Великден край морето е още хладно. Носехме храна за три дни и една черга. Нощувахме на тревата - човек до човек. Чергата беше доста дълга, но тясна. Ту краката, ту гърба покривахме. Чергата се движеше като жива.
към текста >>

Пак беше неделя, пак беше Великден.
Чудно нещо. Много неща се промениха, много вода изтече. Изглежда, нещата се повтарят, може би, с нов заряд! Преди половин век влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Пак беше неделя, пак беше Великден. След толкова години - пак същата беседа! Една мисъл запомних: „Мария избра [по-] добрата част". А какво разбрах? - За да успява човек, трябва да служи на Светлото Начало в Живота. ***
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение. 162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В.
към текста >>

161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение.
Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение. 162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново, съпруга на търновския търговец Иван Деветаков. 163 В молитвата бивайте постоянни – перифраза на Римляном 12:12: В надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. 164 Цитат на Матея 26:41, Марка 14:38 и Лука 21:36. 165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището.
към текста >>

41. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение. 162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В.
към текста >>

161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение.
Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение. 162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново, съпруга на търновския търговец Иван Деветаков. 163 В молитвата бивайте постоянни – перифраза на Римляном 12:12: В надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. 164 Цитат на Матея 26:41, Марка 14:38 и Лука 21:36. 165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището.
към текста >>

42. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква.
Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи.
към текста >>

43. УЧЕНИЦИ

Това беше по Великден, април.
УЧЕНИЦИ Спомени на ученици През 1900 г. ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с Учителя. Това беше по Великден, април. - Кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? - запитах го аз. - И това може да стане, ако се получи заповед отгоре! Мен ме порази това: "Ако се получи заповед отгоре". Можете да си представите нашето самочувствие, когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
към текста >>

44. СИМЕОН АРНАУДОВ

Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи.
СИМЕОН АРНАУДОВ /1904- 1991/ Аз бях попски син и помагах на баща си при църковните служби. Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител".
към текста >>

45. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
към текста >>

46. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Беше Великденската ваканция.
Лекарите й казали - операция. Тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: "Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора. И туморът расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра. Загнездил се е в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра, ножът ще играе." И наложило й се операция. Когато беше минала операцията и беше вече здрава, тя ми разказа следното: "Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности".
към текста >>

47. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

София бе бомбардирана по Великден.
Къщата ни бе спасена. Тогава си спомних за идването на Учителя в нашия дом и какво ме бе попитал. Учителят е знаел какво има да се случи. Но понеже бяхме дали прием на Учителя в нашия дом, Той по неведом начин бе запазил жилището ни. Тодор Божков София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица "Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
към текста >>

48. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Било по Великден през 1937 г.
Това продължи около една седмица. После Учителят каза: "Станке, повече няма да ми готвиш отделно. И аз ще ям оттам, откъдето ядат всички други." Така Учителят реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои оглеждат какво има в чинията Му. Винаги Той слизаше до нашето равнище и се приспособяваше към нас. Ангел Вълков Било по Великден през 1937 г. В братския салон на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа. За обяд трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака.
към текста >>

49. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

На Великден 1944 г., когато бяха големите бомбардировки над София, ние бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево.
Но накрая Бог има думата! " А братът се провикна: "Леле-леле, как ще издържим? " Учителят се наведе и шепнешком добави: "Войната ще свърши през май, идната година." Така и стана. На 9 май 1945 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците СССР, САЩ, Англия и Франция. На Великден 1944 г., когато бяха големите бомбардировки над София, ние бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево. Ятата от аероплани идваха от запад, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото. Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Като се върна от София, последното ято самолети изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: Повече няма да дойдат. Но ще мълчиш." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана.
към текста >>

50. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Казал: "Дошъл е тука един Дънов, развращава народа, прави разни магии и т.н." Жена ми била там, на Великден, станала пред хората и казала: "Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама не го знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи." И си дойде тука и разправя на нашите хора.
След като всички казаха молитвата преди ядене, десетки ръце се протегнаха, разчупиха хлябовете на братската трапеза и ги изядоха. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома на Темелко и то че от едного, а от общата молитва на всички присъстващи. Юрданка Жекова Мърчаевци по онова време се отнасяха много лошо с Учителя. Даже свещеникът в черквата беше държал лекция. Казал: "Дошъл е тука един Дънов, развращава народа, прави разни магии и т.н." Жена ми била там, на Великден, станала пред хората и казала: "Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама не го знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи." И си дойде тука и разправя на нашите хора. Темелко Стефанов По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се харесва на мнозина, селото събира пари, селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите хора от Братството помогнали с пари, кой с колкото може.
към текста >>

51. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

– За 19 август – съборния ден – ще се приготвите като за Великден.
ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА Наближаваха дните на братската среща, съборните дни, както ги наричаме. Учителят ги определяше за всяка година. Те бяха очаквани от всички със свещен трепет. По този случай Учителят каза: – За 19 август – съборния ден – ще се приготвите като за Великден. Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи – бяло палто и бяла шапка. Един брат запита Учителя във връзка с една идея от днешната беседа на Молитвения връх. Учителят каза: – Когато някой е говорил за тебе лошо, ти три пъти мини по това място, додето го срещнеш, за да му дадеш един подарък. И не му говори нищо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1627790927887