Търсене в текстове за 'Везир'

А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня?

Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах и Авденаго излязоха из сред огъня.
към текста >>

управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях.

управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях.
Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах и Авденаго излязоха из сред огъня. И събраха се сътрапите. управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях. Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог няма, който може да избави така. Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска. Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня.
към текста >>

И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.

И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.
От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири.
към текста >>