Търсене в текстове за 'Везир'

чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар.

През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г. чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г.
към текста >>

Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел.

Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил. След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел. авт.)... с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията". Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено.
към текста >>

Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин.

Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото. Като грамотен той скоро добил уважение от своите съселяни - българи и турци. Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци и с малкото българи-търговци. Село Николаевка отстои [на] около 4 часа от град Варна и [на] 2 часа от село Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин. Николаевчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия. Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и училище. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно.
към текста >>