Търсене в текстове за 'Везир'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено.
Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника. Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието.
към текста >>

“ запита Великият Владетел своя везир.
(Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника. Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир.
към текста >>

“ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир.
“ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре. Моето мнение е, че хората смятат за щастливи или за злощастни някои лица, само защото знаят външната страна на техния живот, а не знаят случаите, при които тия лица са били благоразумни или неблагоразумни. Сега, например, аз познавам двамина, които са известни, единият по това, че е много късметлия, а другият — че е нещастен. Единият се нарича „Саладин Щастливецът“ а другият „Мурад Нещастникът“.
към текста >>

„Мурад Нещастникът живее тук наблизо“, каза везирът.
Единият се нарича „Саладин Щастливецът“ а другият „Мурад Нещастникът“. — Аз мисля, че ако ние узнаем живота им в подробности, ще видим, че единият е благоразумен, а другият не е такъв“. „Де живеят те? “ пресече го султанът. „Преди да легна тая вечер, аз трябва да чуя истината за живота им от самите тях“. „Мурад Нещастникът живее тук наблизо“, каза везирът. Султанът пожела да отидат у Мурада веднага. Едва бяxa минали няколко крачки, когато чуха сърцераздирателни плачове. Те отидоха по посока на плача и не след дълго спряха пред една къща, вратата на която беше отворена. Там те видяха един човек, който плачеше горчиво, с чалма на главата си. Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една счупена ваза, която бе на тротоара пред вратата.
към текста >>

Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си.
„Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб? “ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат.
към текста >>

великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта.
Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време. „Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена. Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете. великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта. „Аз паднах на колени и заявих, че те погрешно ме вземат за хлебар и че аз никога не съм месил, нито пекъл хляб. Аз казах, че само за днес съм сменил дрехите си с един хлебар и че аз съм сторил това пак тласкан от злата си съдба. Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах. „Аз напуснах Цариград, като оставих вазата си на грижите на брата си. На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници.
към текста >>

Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах.
Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете. великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта. „Аз паднах на колени и заявих, че те погрешно ме вземат за хлебар и че аз никога не съм месил, нито пекъл хляб. Аз казах, че само за днес съм сменил дрехите си с един хлебар и че аз съм сторил това пак тласкан от злата си съдба. Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах. „Аз напуснах Цариград, като оставих вазата си на грижите на брата си. На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници. Тръгнах с тях и научих, че те идеха да се присъединят към армията на султана, която потегля за Египет. Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“.
към текста >>

2. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка.
Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът.
към текста >>

Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св.
Парите, които получих от султановата любимка за вазата си, според както брат ми навярно ви е казал, ми помогнаха да разширя търговията си. Аз постоянно напредвах в нея, като се трудех да узнавам нуждите на клиентите си и ги удовлетворявам по един достоен и честен начин. Моята вежливост и услужливост ми помогнаха повече, отколкото очаквах: само за няколко години аз вече станах богат търговец. Не ще ви уморявам, като ви разказвам в подробности живота на един търговец; аз ще ви кажа само случката, която внесе една новост и пълнота в моите работи, Един ден ужасен пожар избухна не далеч от стените на султанския харем. Понеже вие, господа, сте чужденци, навярно не сте чули за него, при все че дълго време се говореше в града ни за пожара. Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св. София“ протече разтопено олово. Моите познати отдаваха тоя пожар на различни причини. Някои предполагаха, че това е наказание, за дето султанът един път бе забравил да се яви в джамията „Св. София“. Други казваха, че това е предупреждение, изпратено от Мохамеда, да посочи на Портата, че трябва да спре войната, която тогава водеше. По-голямата част от тия, които бистреха политика из кафенетата, се задоволяваха с бележката, че волята на Мохамеда е била, палата да изгори.
към текста >>

3. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград.
Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно.
към текста >>

И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“.
Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана. Сега аз си купих къща, която отговаряше на моето положение, а също си взех и няколко роби. Тъкмо, когато отвеждах робите си към дома, срещнах един евреин, който ме спре и ми каза на свои език: „Господарю, виждам, че си купил роби.
към текста >>

Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир.
„Да, приятелю“, продължи търговецът, „аз съм добре изпитал твоето благоразумие. Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива. Вярно е, че аз планирах да я дам на по-виден зет. Пашата Максуд я е поискал за жена, но като разпитах, аз узнах, че той употребява опиум прекомерно. А моята дъщеря никога не ще бъде жена на едного, който половината ден е луд, а другата половина — меланхолен идиот. Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир. А тоя ще го застави да слуша разума и тихо да се подчини на разочарованието, което той справедливо заслужва. И сега, Саладине, още ли се противиш да видиш празника на лалетата? “ Аз отговорих, като паднах пред нозете на търговеца и прегърнах коленете му. В деня на празника на лалетата аз бях венчан за прекрасната Фатиме. За мен и днес Фатиме е най-прекрасната жена на света, при все че са минали доста години откак сме венчани.
към текста >>

Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира.
Моите богатства, обаче, ми дават възможността, да облекчавам нуждите на другите, и заради това аз не ги презирам. Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив. Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният.
към текста >>

Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.
Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум. Превела от английски: Д. Л. Доганова.
към текста >>

0.42250609397888