Търсене в текстове за 'Везир'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин.
Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията.
към текста >>

На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев.
Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит. След смъртта на султан Мурад II, начело застава неговият 19 годишен син на 18 февруари 1451 г. Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман.
към текста >>

2. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята.
бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи. Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в. насам на три епохи. I.
към текста >>

3. II.02.6. Построяване на училищната сграда

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Една колективна молба, подписана от българските мухтари във Варненския окръг, за даване надлежното позволение, била отправена до Великия везир чрез българския представител от Варненско Атанас Чорбаджи и Иларион Макариополски.
Иа купени за целта две съседни места там, дето е днес църквата „Св. Архангел Михаил", веднага бил започнат строежът на новото училищно здание, обаче постройката се проточила цяла година. Явили се спънки от страна на гръцката община. Гагаузите пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище. Тогава българите отнесли въпроса направо до правителството в Цариград. Една колективна молба, подписана от българските мухтари във Варненския окръг, за даване надлежното позволение, била отправена до Великия везир чрез българския представител от Варненско Атанас Чорбаджи и Иларион Макариополски. И в резултат на тия постъпки и на анкетата на един специален правителствен анкетъор, издаден бил особен ферман за построяване във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг, който ферман бил публично прочетен и възвестен пред българските мухтари и много народ от самия управител - Ашир бея.27 След това училищната постройка била довършена и на 25 юни по тържествен начин осветена от самия Варненски митрополит Порфирий, и в присъствието на много официални лица, управителя Ашир бей и други висши турски чиновници, римо-католическия епископ, арменския владишки наместник, консулите, търговци и много народ. За главен учител на новото разширено училище е бил извикан от Сливен известният народен учител Сава Доброплодний, който през юли бил вече във Варна и участвувал на тържеството.
към текста >>

4. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът".
В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните.
към текста >>

5. II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия.
Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие! Вие сте днеска народните Поборници, Вие сте. които ще въздигнити и устроити българската независима Йерархия. Вази ще укичи с венци народната църковна история. Заради туй Ви покорно и смирено молим, действувайте постоянно, недейте пропуща днешний случай и обстоятелство". При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия. Подобни опасения са вълнували обаче в 1869 г. и варненските гърци, и те също така реагирали, както и след това през време на преговорите през 1871-72 г. Успехите въздействували върху по-консервативните български села във Варненско, които продължавали още да се държат с Патриаршията, да се откажат от нея, така напр. селото Дерекьой. Българите от Варненско подали тогава до властта следното прошение, с което искали да им се позволи в мезлишите (управителните съвети) да имат вместо по един, както дотогава, по двама свои представители. [...]
към текста >>

6. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

от великия везир Али паша, да заседава и се занимае под негово председателство с българския въпрос, се обърнало внимание на по-точното определяне границите на българската църква.
Плод на този стремеж е бил и проектът на патриарха Григорий от 18 точки за разрешаване на българския църковен въпрос, подаден на Високата Порта през юний 1867 год., след който последвали през октомврий 1868 г. двата проекта на правителството от 7 и от 9 члена за същата цел, които патриаршията отхвърлила, ако и да се основавали на нейния проект, а българите с радост приели единия от двата. В своите мотиви за отхвърляне на правителствените проекти, патриаршията изтъквала и това, че в тях не се определя точно обхватът на българската църковна област, а църква и църковно управление без предели не могли да съществуват според свещените правила и здравия разум. Собствено винаги въпро-сът за границите на българската църковна област е бил главната причина, поради която не са могли да се спогодят българите с патриаршията. Ето защо и в комисията, съставена от мирски лица, именно от трима българи и трима гърци, която била назначена в началото на 1869 г. от великия везир Али паша, да заседава и се занимае под негово председателство с българския въпрос, се обърнало внимание на по-точното определяне границите на българската църква. В изработения от тази комисия проект от 11 члена, който обаче пак е бил отхвърлен от патриаршията, но скоро след това, на 28 февр. 1870 год., облечен в султански ферман за създаване на независима българска екзархия, именно в 10-я член, Варненската епархия се присъединявала към българската църковна област, обаче без град Варна. Тук за пръв път градът Варна изрично се изключвал от пределите на бъда-щата независима българска църква. Слухът за това много скоро се разпространил до Варна и извикал най-енергични протести на варненските българи както до правителството, така и до народните представители, та и до пресата в Цариград. В едно писмо, отправено до председателя на българския църковен събор, Иларион Ловчански.
към текста >>

Уверени, че царското правосъдие не ще остави незадоволен най-предания от народите си в неговите нужди и желания по черковния въпрос, смеем да се надеем, че отеческата милост ще ся простре и до нас; затуй дързнахми да поднесем на Ваше Височество настоящето наше рабско прошение." В същото време в друго писмо българските владици в Цариград се умолявали да подадат и подкрепят пред великия везир протеста, „гдето предварително да се увери, че ний, българите от Варненския санджак под никакъв вид не приемаме да ся отделим от другите си братя българе и .
Императорското правителство крайно беше об-радвало всинца ни с двете онези Височайши решения, които преди едина-десят месеци съчини и официално съобщи, и които за нашия народ бяха удовлетворителни в сяко отношение. Но последните известия от столицата много наскърбиха и нас, българите от Варненския санджак, като гледами, че една смесена комисия изработила нов един проект, който не само не удовлетворява на народните желания по въпроса изобщо, но в частности иоще обижда някои Епархии, като ги изключва от тъй наречения Български Екзархат. Затуй ний, смирените поданици на Н. И. В. Султана и българе по народност, всепокорно просим Ваше Височество да ни дозволи да Ви изразим нашите смирени чувства, че едногласно не приемаме практикото на смесената комисия по черковния въпрос като противно на първите два Правителствени проекти от 3-ий октомврий 1868 г., и обидно за верноподания Български народ, особно за нас, Българете от Варненската Епархия. Уверени, че царското правосъдие не ще остави незадоволен най-предания от народите си в неговите нужди и желания по черковния въпрос, смеем да се надеем, че отеческата милост ще ся простре и до нас; затуй дързнахми да поднесем на Ваше Височество настоящето наше рабско прошение." В същото време в друго писмо българските владици в Цариград се умолявали да подадат и подкрепят пред великия везир протеста, „гдето предварително да се увери, че ний, българите от Варненския санджак под никакъв вид не приемаме да ся отделим от другите си братя българе и . останем под управлението на грък Владика, според както смесената комисия си е позволила да ни раздели". Протести в същия смисъл били подадени и от други български епархии. Но те не могли да окажат някое особно влияние върху развитието на работите. Турското правителство си било вече съставило ясна представа за нещата. То било решено да действува и да задоволи справедливите искания на българите, но като има същевременно пред вид, в кръга на възможното, и желанията на патриаршията.
към текста >>

Работата се състояла в това, че въпросът за границите на екзархията не могъл още да се счита за ликвидиран и окончателно разрешен; защото и след издаване на фермана, великият везир Али паша все още не се отказвал от идеята да помири гърци и българи и преговорите между последните и патриаршията все наново се подемали, така напр.
Същевременно обаче в някои български покрайнини обаче, които ферманът изключвал от свободната българска църковна област, радостта за постигане на народния идеал е била затъмнена от чувства на недоволство и скръб. Една от тези покрайнини е бил и град Варна, който заедно с 20 крайбрежни села, т.е. точно така както е възразил Григорий VI на проекта на смесената комисия, е оставал според фермана извън пределите на българската екзархия. Обезпокоени и смутени от това разрешение на въпроса, варненци се отнесли до българските владици в Цариград с питане дали това е истина. От Цариград, види се, че са им отговорили успокоително, като са ги подканили да съставят и изпратят една точна статистика на 20-те села и градове по народност, за да знаят как да поставят въпроса. Работата се състояла в това, че въпросът за границите на екзархията не могъл още да се счита за ликвидиран и окончателно разрешен; защото и след издаване на фермана, великият везир Али паша все още не се отказвал от идеята да помири гърци и българи и преговорите между последните и патриаршията все наново се подемали, така напр. през май 1870 г. или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно. Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх.
към текста >>

Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с.
При тези условия, при този ход на работите става лесно обяснимо, че варненци не преставали да се надяват и неуклонно настоявали да им се изпълни искането. Между това събитията се развивали бързо и не се забавили да сложат за непременно разрешение и въпроса за Варненската епархия. След службата на Богоявление нашите владици били изпратени на 20 януарий за няколко дни на заточение в Измид. Патриаршията решила, че сега българският въпрос трябва да се разреши само на едно гръцко национално събрание и свикала такова, което през май решило да афореса служилите български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, а на 16 септемврий провъзгласило българите за схизматици, с което всички мостове за споразумение били прекъснати. В това време, когато патриаршията вършела тези безумия, българите празнували най-големите си успехи, а именно поставяне в действие на фермана. Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с. екзарх Антим I пристигнал тържествено в Цариград. Българската независима църква била по такъв начин дяло свършено, оставало само напълно да се развие и устрои. Един от главните въпроси, които се налагали неотложно на новия екзарх и на временния синод около него, бил и онзи за снабдяване българските епархии с владици-българи. С това се слагал, разбира се, на дневен ред и въпросът за Варненската епархия. Как са мислили варненци по този въпрос, казахме вече: те настоявали непременно да им се даде отделен Варненски митрополит.
към текста >>

7. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии.
Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А.
към текста >>

8. ПРОЗРЕНИЕ

ТОМ 20

Тежък бе животът ми, но аз виждах как хубаво се усмихваше моят везир, колко щастлив го правеха моето внимание и подаръци.
ПРОЗРЕНИЕ - Ти пак ли дойде? - Дойдох, татко. Ти ме направи цар, но ме прати в света. И видях, че там, под царските мантии и златни корони, се крият също така тъги, печал и безпъ-тие, както и при всички други... - Да - каза мъдрецът, - както във всички други!... - Да, татко, но това аз отпосле изучих. Тежък бе животът ми, но аз виждах как хубаво се усмихваше моят везир, колко щастлив го правеха моето внимание и подаръци. Поисках да бъда на неговото място, да изпитвам неговото щастие - вярвах в земното щастие, Татко. - Вярваше в земното щастие ти!... - Но аз зад усмивката му видях прикриваната тъга и ненавист, несдър-жано честолюбие, завист към величието на един мой пълководец, покрит със слава от бран в далечни и близки царства. И тогава поисках и аз славата му - и имах я. - И поиска славата му, и има я?
към текста >>

9. В ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА

ТОМ 20

Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо: - Вода!
Тръгнали да видят съседен цар, те сега вървят едвам. Нечаен враг, невидим, малък, бе им съдбата решил: пустинни мишки в една нощ бяха прояли всички мехове и водата бе проляна. Три дни върви веч керванът, кат привидения, забравени от нощта... - О, Великий, не тъгувай. Ти си оставил зад себе всичко тъй красиво! Твоят живот бе Велик, Твоето име се знае от море до море и всяко ехо в планините отекват песни за тебе. Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо: - Вода! - О, Господарю, пустиня е това, незнайна пустиня, широка... може би, има негде... - Пророкът наший нали е казал - обади се главният Мулла, - че скръбта е сянка на радостта? И Ти не забравяй това! - Думи и думи... вода! Не знае ли някой къде има вода? Къде има извор в тая пустиня?
към текста >>

Води ни, човече и аз ще те обсипя със злато и бисери, велик везир ще те направя.Погледна го човекът с дрипите и само се усмихна.
Да - каза бедният, - имам! И зная извор недалеч оттук. Обилен извор, светъл, като окото на хубавица. Прости ми, господарю, аз ще ви заведа.- Пуснете го веднага! - каза Емирът, огледа се наоколо и продължи: -Той е по-ценен от всички вас, защото вие знаете това, което е било, а той има и знае това, което е потребно сега! Води ни, човече и аз ще те обсипя със злато и бисери, велик везир ще те направя.Погледна го човекът с дрипите и само се усмихна. Тръгна керванът след него. Очи с надежда блеснаха, песен проехтя. Камили шии протегнаха, керванът стройно завървя.Зад хълми от бял, сипкав пясък, в тясна долина, три палми се стройно вдигат. При техните нозе чуден извор блика...Облак от прах, крясъци на хора, избавени от смърт, рев на камили -зверски устрем и радост...Но когато потърсиха човека-Водач, нигде не можаха да го намерят: той бе изчезнал...
към текста >>

10. ХУБАВО Е И ПО-ХУБАВО ЩЕ СТАНЕ ПЪРВА ПРИКАЗКА

ТОМ 20

- запитал емирът Великия везир.
- запитал ги емирът. - Не сме, но ние го знаем - викнали всички в един глас, макар мнозина за първи път да чували за него. Страхът, че емирът може да извика Мъдреца и да слуша него, ги карал да треперят за своите места и дела. - Е, ти как го знаеш? Я ни разправи! - запитал емирът Великия везир. - Той, господарю, е един голям хитрец. Обича да пооткрадва: преструва се пред хората на светец, а всъщност бива го за всичко. - Ами ти как го знаеш? - запитал емирът своя паша. - Ами той е такъв, като всички!
към текста >>

11. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

ТОМ 24

Борбата се разви между великия везир Али паша и г.
Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна. Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в. "Зорница" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г. Спънките, които турското правителство правеше на" Зорница" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения. Борбата се разви между великия везир Али паша и г. Браун, секретар на Американското посолство в Цариград. В едно посещение, г. Браун попитал пашата: "Защо не позволите издаването на това малко вестниче? ". "Защото е политически вестник", отговорил пашата. "Но, Ваше превъзходителство, Вие сте страшно заблуден, това е един религиозен вестник", възразил г. Браун.
към текста >>

"Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира.
". "Защото е политически вестник", отговорил пашата. "Но, Ваше превъзходителство, Вие сте страшно заблуден, това е един религиозен вестник", възразил г. Браун. "Да, но на каква религия служи? ", попитал пашата. "На протестантската", отговорил г. Браун. "Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира. Еднаж спечелено устното позволително на правителството," Зорница" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България. Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "Зорница". Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение.
към текста >>

12. 1.3. Абубекир

Борис Николов

ТОМ 32

Една нощ от двореца излизат великия везир Ал Джафари и първия певец Ал Мансур - отиват си.
На другата нощ народът се събра, излязоха и халифът и придворните, всеки постла молитвеното си килимче. Ходжите четяха сури от Корана и всички се молиха усърдно цяла нощ. Така три дни подред. Ни глас, ни слушание. Сушата продължаваше. Една нощ от двореца излизат великия везир Ал Джафари и първия певец Ал Мансур - отиват си. Но като минават покрай голямата джамия, Ал Джафари казва: „Да влезем за малко.” Влизат. Няма служба, джамията празна. Застават отстрани на голямата колона. В това време пред колоната излезе малък човек, гърбавичък, гол, само с една кърпа около кръста. На врата му желязна халка - значи роб.
към текста >>

13. 2.66. Гърбавият роб

Борис Николов

ТОМ 32

Една нощ от двореца излизат великия везир Ал Джафари и първият певец Ал Мансур, отиват си след съвещание.
” Всички приеха предложението и изпратиха вестители: „Другата нощ всички да дойдат на площада, пред двореца на бдение и молитва. Това ще става три нощи под ред.” На другата нощ народът се събра, излязоха и халифът и придворните. Всеки постла молитвеното си килимче, ходжите четяха сури от Корана и всички се молиха усърдно цялата нощ. - Ни глас, ни услишание! Сушата продължаваше. Една нощ от двореца излизат великия везир Ал Джафари и първият певец Ал Мансур, отиват си след съвещание. Но като минават край Голямата джамия, Ал Джафари казва: „Да влезем за малко.” Влизат. Няма служба, джамията празна. Застават от страни на голямата колона. В това време пред колоната излиза малък човек, гьрбавичек, опасан само с една кърпа през кръста, на врата му желязна халка - значи роб. Простира молитвеното си килимче, прави три поклона, казва три сури от Корана - най-късичките, и като вдига ръцете си нагоре, казва: „Аллах, заради нашето приятелство, направи да завали дъжд в този час.” След малко духна вятър, засили се, засвятка, загърмя, затрещя, и рукна дъжд из ведро!
към текста >>

14. 1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.