Търсене в текстове за 'Варна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков.
Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато. Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков. Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал. Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях. Войници, които биват убити на бойните полета, отиват горе като работници, за да убеждават въплътените, че не трябва да воюват, че не е хубаво това. Една сестра каза: „Брат Дьрзев си отиде и не се проявява чрез други.“
към текста >>

2. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа.
Работел в мина Перник и говорел все против Учението, но му вързали езика, онемял напълно. Оттам насетне се запознал със спиритизма и видял, че съм бил на правата страна, а той – на кривата. Познал, че рита против нещо, срещу което не трябва да посяга. Всеки, който почне да се противи на Истината, ще пострада. В този момък дошла една чиста мисъл, видял своята погрешка и осъзнал, че както днес вървят хората, светът не може да се оправи. Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа. Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата! Ето такъв е законът! “ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение.
към текста >>

Исках само доброто на България, но ме интернираха във Варна.
Предупредих Фердинанд за четири неща: първо, през време на Балканската война казах, че не трябва да воюват със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Агач, Кавала. Второ, в 1914 г. казах България да пази неутралитет, защото така ще спечели, ще ѝ дадат достатъчно земя за цената на неутралитета; не ме послушаха. Трето, след като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че тя ще изгуби и затова навреме да вземат мерки. Исках само доброто на България, но ме интернираха във Варна. После след погрома ме питаха, но казах: „Късно е вече! “ Четвърто, повтарях пред Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. Дал съм методи за разните области на живота, методи за възпитание на детето и на младежта, дал съм музика, също така съм дал и Паневритмията; нека сега ги приложат. Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре са отзовават за нас, а в това дали имаме връзка с Божественото, дали имаме подкрепата на Небето.
към текста >>

3. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила.
Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата. При всички болести Вярата действа лечебно, понеже се привличат енергии от Природата. Вярата довежда до елексира на Живота. Но като дойде този елексир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. Обръщането на света е един много важен въпрос. Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила. По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното устройство на света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече. Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи. На един от братята Учителя каза: Ти трябва да другаруваш с някого, който няма критичен ум; това ще ти помогне, понеже твоят ум е критичен. Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата.
към текста >>

4. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха.
Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил? “. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница. Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на цигулка около пет минути и пак си лягам. И денем свиря по малко. Когато свиря нощем, всички хора слушат и добре спят. Когато свиря през нощта, хората казват: „Много хубаво спахме, имахме хубави сънища!
към текста >>

5. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Подполковник Обрешков, който живееше във Варна, ми разправи една своя опитност.
Земята трябва да им даде диплом, за да ги освободи. Имаш договор и докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. Представете си, че имате една градина, в която зеленчукът е слаб; ако прекарате вода, ще се засили. Сега трябва вода. И без вода върви, но слабо. Подполковник Обрешков, който живееше във Варна, ми разправи една своя опитност. Излиза през месец май със сина си на лов и застрелва една гургулица. Лявото Ă краче увиснало. Не се минало и 20 минути и той по невнимание прострелва левия крак на сина си. Оттогава подполковникът захвърля пушката си и повече не отива на лов. Един български офицер при атака на Каймак-Чалан влязъл с ротата си в позициите на французите.
към текста >>

Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил.
Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат.
към текста >>

6. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница.
Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.) Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното?
към текста >>

7. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя е свикал първия събор тази година във Варна.
10.ХI.1950 г. Изгрев Любезни брат, Желая да ви кажа няколко думи за търновските събори. Съборите на Бялото Братство започват от 1900 година. Учителя е свикал първия събор тази година във Варна. Там са се състояли следващите събори до 1909 година включително с изключение на един, който се е състоял в Бургас. От 1910 година не е имало събор поради скорошния край на Балканската война. Също и през 1916, 1917 и 1918 година не е имало събори поради Европейската война. През 1923 и 1924 година не е имало събори. В 1925 година се е състоял последният събор във Велико Търново.
към текста >>

8. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна.
Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун.
към текста >>

Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.
към текста >>

Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник.
към текста >>

9. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна.
Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун.
към текста >>

Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.
към текста >>

Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник.
към текста >>

10. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Варна, юли, 1991 година
В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура. В тълкуването на Словото трябва да се търсят първите нейни прояви. Тук, струва ни се, завършва "списъкът" на възможните интелектуални "изкушения". Опитът ни да се идентифицираме със съзнанието на читателя беше продиктуван от благородното опасение, да не би то да "отхвърли камъка, който стана глава на ъгъла". Имаме и второ едно опасение, че написахме поредно интелектуално изкушение. Варна, юли, 1991 година
към текста >>

11. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна.
Нашите хубави мисли към заминалите - това е храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Човек, като замине, може да се прояви, в известни случаи, чрез разни хора. Например, може да се вселява в някого за една година, в други - за две години, за три години, за десет години. А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин.
към текста >>

12. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя е свикал първия събор тази година във Варна.
СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Изгрев, 10 ноември 1950 г. Желая да ви кажа няколко думи за Търновските събори. Съборите на Бялото братство започват от 1900 година. Учителя е свикал първия събор тази година във Варна. Там са се състояли следващите събори до 1909 година, включително, с изключение на един, който се е състоял в Бургас. От 1910 г. съборите се свикват във Велико Търново всяка година. През 1913 г. не е имало събор поради скорошния край на Балканската война.
към текста >>

13. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Във Варна имаше един подполковник Обрешков.
Земята трябва да им даде дипломи, за да ги освободи. Има договор. И докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. Стана въпрос за кармата. Учителя каза: Във Варна имаше един подполковник Обрешков. Той разправи една опитност. Излиза през месец май със сина си и застрелва една гургулица. Лявото й краче увиснало. Не се минават и 20 минути и левият крак на сина му се наранява от неговата пушка. Подполковникът захвърля пушката и повече не отива на лов.
към текста >>

14. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник идва при мене от Варна и ми казва: „Ти развращаваш народа." Казах му: Мисли какво говориш, за да не ти дойде нещо на главата.
И като почнах да говоря против тебе, вързаха ми езика, онемях. И оттам насетне се запознах със спиритизма. Вече не говоря против тебе и виждам, че си на правата страна, но аз съм бил на кривата страна. Познах, че ритам срещу това, което не трябва да се рита. Всеки, който се противи на истината, ще пострада. Един свещеник идва при мене от Варна и ми казва: „Ти развращаваш народа." Казах му: Мисли какво говориш, за да не ти дойде нещо на главата. Такъв е законът. Пътувал той с влака и един голям куфар пада на главата му поради сблъскване и той пострадва. Свещеникът идва и ми казва: „Няма ли да ми кажеш нещо? “ Казах му: Трябва да се живее по Бога. Това учение искат да го загасят.
към текста >>

15. Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

ВАРНА - 1903 г.
МОЛИТВА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ В ГР. ВАРНА - 1903 г. 19 август 1903 г. Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот, благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил, благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил.
към текста >>

16. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот.
УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа.
към текста >>

Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура.
Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с.
към текста >>

Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна.
Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с.
към текста >>

След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с.
Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с. Хотанца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 год. През месец септември 1888 г. той тръгва за Америка. Там стоял 6 1/2 години и следвал богословие и медицина. Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката.
към текста >>

той вече встъпва в обществена дейност и тогава свиква първия събор на учениците на Бялото братство във Варна.
От 1895 г. до 1900 г. - 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно озарение отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа. И тогава получава нареждане от горе, от Бога - да почне работа във връзка с новата култура. В 1900 г. той вече встъпва в обществена дейност и тогава свиква първия събор на учениците на Бялото братство във Варна. На този събор той поканва само трима души. Те са д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов също от Бургас. На този събор Учителя казал каква велика работа предстои на новото общество, на което той туря основи. Тодор Стоименов, учуден от думите му, запитал: „Учителю, вие говорите, че на това общество, на което вие туряте основи, му предстои да извърши една велика работа. Аз не мога да разбера това; ето, д-р Миркович е стар, Пеню Киров е на средна възраст, аз съм на 25 години.
към текста >>

Оттогава съборът ставаше всяка година във Варна, а после в Бургас, а след 1909 г.
Аз не мога да разбера това; ето, д-р Миркович е стар, Пеню Киров е на средна възраст, аз съм на 25 години. Как тогава ще турите основата на такова велико общество? “ Учителя му отговорил: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди“. Оттогава съборът ставаше всяка година във Варна, а после в Бургас, а след 1909 г. се премести в Търново, до 1925 г. Включително. От 1926 г. съборът се премести в София, а движението се превърна в международно. В продължение на 50-годишната си дейност Учителя е държал над 4000 беседи, които правят около 300 тома. Може да се каже, че той има най-голямо творчество в света.
към текста >>

17. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година.
От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител. Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното.
към текста >>

След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 година, заповедта за интернирането Му се отмени и Той започна отново Своите беседи в къщичката на "Опълченска" №66.
Подал се на това внушение, той съвсем потайно започна да събира пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Не след много починаха и братът, и сестрата. Събранията почваха вечер и продължаваха до късно през нощта, а някога и по цяла нощ. Бай Дончо, като по-трезв човек, понякога се изказваше резервирано за някои от чудатите наредби на духовете, но не можа да се противопостави на увлечението, от което бяха обладани умовете ни. Така вървя повече от година. След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 година, заповедта за интернирането Му се отмени и Той започна отново Своите беседи в къщичката на "Опълченска" №66. Цялата група около бай Дончо отивахме редовно да слушаме беседите на Учителя, без да прекъсваме събранията с духовете. С течение на времето членовете на групата започнаха да виждат едно несъответствие между това, което Учителя говори и нарежданията, които духовете дават. Учителя казваше, че храната трябва да бъде разнообразна, а духовете - обратно. Учителя проповядваше, хигиена, чистота, а духовете - обратно. Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното.
към текста >>

18. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа.
Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха, особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека - храни, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе, енергични мерки срещу нея. Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа. Разбрах, че са висши правителствени чиновници и усърдно разглеждаха въпроси от стопанския ни живот - черната борса и мерките, които ще се вземат за нейното ограничаване и ликвидиране. "Строгите закони, които ще въведем срещу това обществено зло, ще ни позволят да я премахнем" - заключи единият от тях. Разбрах, че срещу търговията и търговците ще се вземат изключителни мерки. Малко след това, в края на 1941 година, излезе закон срещу черната борса. В него между другото, за големи нарушения се предвиждаше смърт чрез обесване.
към текста >>

19. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност.
Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>

20. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам:
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 година Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
към текста >>

21. 54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна.
Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл. "Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: "Г-н Министьр-председателю, днес е нашият съборен ден. Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне.
към текста >>

22. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна.
ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ След приключване на събора в 1926 година започна новата школна година - от 22 септември, есенното равноденствие. Учителя продължи да държи своите беседи в салона на улица "Оборище" №14 по същия установен ред. В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите. Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер. Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна. И двамата бяха много ревностни и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички. Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви." Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им.
към текста >>

23. 91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] УЧИТЕЛЯ - биографични данни Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в село Николаевка (Хадърча) - Варненско. Негов баща е известният възрожденец и радетел за Българска църква поп Константин Дъновски. След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с. Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа.
към текста >>

През 1900 година Учителя свиква Първия събор на Всемирното Бяло Братство в град Варна.
Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа. През 1900 година Учителя свиква Първия събор на Всемирното Бяло Братство в град Варна. На този Събор Той поканва само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Тогава Учителя възвестява каква велика работа предстои пред духовното общество, на което Той туря основите. Тодор Стоименов зачуден от думите Му, попитва: "Учителю, вие говорите, че това Общество, на което туряте основите, му предстои да изпълни една велика работа. Аз не мога да разбера как ще стане това! Ето, докторът е стар, Пеню е на средна възраст, а аз съм млад, на 25 години съм.
към текста >>

" Оттогава съборите стават всяка година, най-напред във Варна, после в Бургас, а от 1909 до 1925 година се провеждат в град Търново.
Тодор Стоименов зачуден от думите Му, попитва: "Учителю, вие говорите, че това Общество, на което туряте основите, му предстои да изпълни една велика работа. Аз не мога да разбера как ще стане това! Ето, докторът е стар, Пеню е на средна възраст, а аз съм млад, на 25 години съм. Как тогава ще турим начало на това велико общество? " Учителя му отговаря: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди! " Оттогава съборите стават всяка година, най-напред във Варна, после в Бургас, а от 1909 до 1925 година се провеждат в град Търново. През 1926 година съборите се преместват в София, на Изгрева, а и движението се превръща в международно. От 1900 до 1911 година Учителя пропътува градове и селища по всички краища на България, като държи сказки и прави френологически изследвания. През тези пътувания осъществява връзка със събудените души, като създава кръжоци за духовно подвизаване и поддържа кореспонденция с някои личности от тях. Първите Неделни беседи се стенографират и печатат от 1914 година нататък. През същата година Учителя въвежда като празник на Братството да бъде първия ден на пролетта, тогава по стар календарен стил се отбелязва на 9 март, а по нов - 22 март.
към текста >>

24. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Варна, 1993
доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това се изследва по израза на лицето и по неговите органи - чело, вежди, очи, нос, скули, устни, уста. брада, уши.* ------------------------------------------------- * Виж от същия автор: "Науките на Първата човешка раса", книга втора и трета. Варна, 1993
към текста >>

25. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Варна 2001 г.
Историческият път на Бялото Братство през вековете Книга втора Западната езотерична традиция • Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Мойсей, Есеите, Кабала, Пророците Варна 2001 г. Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим,
към текста >>

26. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците.
Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър. Марко е принадлежал към числото на 70-те ученици. Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл.
към текста >>

Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места.
Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл. Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт.
към текста >>

От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

27. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни.
Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава.
към текста >>

28. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа.
И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас. Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас.
към текста >>

Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия.
След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни.
към текста >>

По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим.
Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията.
към текста >>

А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко".
И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха". Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово.
към текста >>

В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал".
Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял.
към текста >>

Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово.
А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението.
към текста >>

А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение.
Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други.
към текста >>

А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си.
Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието.
към текста >>

Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер.
Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство.
към текста >>

На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици.
Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение.
към текста >>

Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос.
И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение.
към текста >>

След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение.
Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали.
към текста >>

Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите.
Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година.
към текста >>

След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са.
Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите.
към текста >>

Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях.
Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено.
към текста >>

Тогава Павел и Варнава се разделили.
И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал.
към текста >>

Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите.
А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда.
към текста >>

29. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава.
И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват.
към текста >>

30. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е син на Мария, сестрата на Варнава.
По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк.
към текста >>

У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим.
От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско.
към текста >>

В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа.
към текста >>

31. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя.
Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване.
към текста >>

По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не.
Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
към текста >>

32. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
към текста >>

33. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."
Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
към текста >>

Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим.
А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина.
към текста >>

Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни.
"И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
към текста >>

В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко.
И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт. 13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек.
към текста >>

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел.
Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт. 13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово.
към текста >>

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт. 13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово. Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата.
към текста >>

Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово.
А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово. Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/.
към текста >>

И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/.
14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа.
към текста >>

И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос.
Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания.
към текста >>

След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях.
подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
към текста >>

После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите.
След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/.
към текста >>

34. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ "Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/. "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът?
към текста >>

35. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава.
Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал." Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците. Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши.
към текста >>

36. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Варна и живеел в хотел „Лондон", на най-горния етаж.
Той също чакал пред стълбата, около два часа, след като Учителят му се обадил отгоре да има търпение. По едно време чул стъпки зад себе си и видял, че Учителят идва от градината. Не го е забелязал да слиза, а бил до самите стъпала. Към края на Първата световна война Учителят бил интерниран във Варна и живеел в хотел „Лондон", на най-горния етаж. Една ранна утрин брат Манол Иванов и брат Борис Желев отишли при него. Брат Манол разказа: „Като стигнахме, Учителят се обади от прозореца, че ще слезе. Вратата на хотела все
към текста >>

Учителят бил интерниран във Варна, няколко ученици чули, че той гледа на ръка
След това се върнал в стаята и доста строго му казал: „Симеоне, защо мълчиш? " След като Учителят споменал името на непознатия му човек, Симеон започнал да разказва защо е дошъл при него. За една група младежи разправя сестра Куна Христова от Шумен. Когато Учителят бил интерниран във Варна, няколко ученици чули, че той гледа на ръка и решили да отидат при него, за да им гледа. Но си наумили, че ако излъже, ще го набият. Между тях е бил Елиезер Коен. Още като отишли при него, Учителят
към текста >>

37. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

България и отседнал във Варна при женената си сестра Мария.
Аз не съм ги научил да обичат. Колко работа имам да върша! УЧИТЕЛЯТ След седемгодишното следване в Америка Учителят се върнал в България и отседнал във Варна при женената си сестра Мария. За това време разказва дядо Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровитият богослов Петър Дънов и иде бъде назначен за пастор при тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а отклони и предложението за платено назначение.
към текста >>

Учителят беше интерниран във Варна и живееше в хотел „Лондон", отидох от
Истина е, че времето за идването на мировия Учител е дошло и той е вече в плът на Земята. Но аз не съм, той е в България." Това е разказано от Софрони Ников, който е присъствал на този събор. А от брат Петко Христов от Шумен е останало следното: „Когато Учителят беше интерниран във Варна и живееше в хотел „Лондон", отидох от Шумен при него да го видя и да му занеса някои технически прибори, за които ми беше поръчал. Между другото Учителят спомена: „Интернираха ме тук, за да чуят и руските офицери за мене и за новото учение." И добави: „Петко, тази земя аз съм я пребродил."
към текста >>

38. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Записал съм един подробен разговор на брат Михаил Ангелов от Варна.
изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпваше така. Бог мине край някого и му казва: „Всичко ще се оправи! " УЧИТЕЛЯТ Записал съм един подробен разговор на брат Михаил Ангелов от Варна. Ето го: „Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: „В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя.
към текста >>

който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново
Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братята Араджиеви: „Защо сте довели тоя човек, той е още нов, а тука идват улегнали братя? " Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха.
към текста >>

Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна.
" Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това
към текста >>

отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на
Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично
към текста >>

Повечето братя от Варна бяха на моята страна.
Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моята страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.
към текста >>

Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме
Беседата беше на тема „Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от „Свещения огън". Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: „Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: „Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми." Кой съм аз да не го приема?
към текста >>

39. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят бил във Варна и една сутрин излязъл с група приятели да
кажеш на Лулчев да махне тези символи от вратата си, защото - Изгрева ли иска да разруши! " Сестрата му предала, Лулчев послушал и ги махнал. Така Мория опитал да направи пакост на Братството и на делото на Учителя. Учителят бил във Варна и една сутрин излязъл с група приятели да посрещнат слънцето на Ташлъ тепе. Като се връщали към града, двама полицаи, подтикнати от свещениците, поискали да го арестуват заедно с цялата група. Повечето от хората се разбягали. В това време се намесил един наш приятел,
към текста >>

40. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

На Учителя се оплакала една жена от Варна, че мъжът ù много пие и не
цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал на нещата, за да не загубя конете си." На Учителя се оплакала една жена от Варна, че мъжът ù много пие и не си гледа работата, а вкъщи само я ругае и бие. Животът ù станал невъзможен. Тя помолила Учителя да ù даде нещо, за да излекува мъжа си от пиенето. Учителят ù казал: „ Няма нужда от никакво лекарство, досега той е пиел, отсега нататък няма да пие." Жената се върнала у дома, мъжът ù я посрещнал и казал: „
към текста >>

41. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тодев от Варна: „Идвах си в
на Търново се превърнали в реки. Това продължило докъм четири часа следобед. Разбира се, никакъв диспут не се състоял и пророкуването на Учителя излязло точно. За преживяванията си разказва брат Г. Тодев от Варна: „Идвах си в отпуск от войската. Бяхме на Македонския фронт и пътят ми минаваше през Ниш за София. През цялото време усещах, че ще се случи нещо лошо. В Ниш
към текста >>

42. Бележки на Издателство 'Бяло Братство' - Влад Пашов (1902- 1974)

На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна.
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във вестник “Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост. Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна. “Имам дом неръкотворен” е единственото пълно ръководство за методи и практики за духовно себеизграждане, съставено от непосредствен участник в Школата на Бялото Братство, която Учителя Беинса Дуно провежда от 1922 г. до 1944 г. Тази книга включва всички модели и "архитектурни" закони, по които съвременното човешко съзнание може да строи своето духовно тяло – дома на бъдещите хора и на бъдещата култура.
към текста >>

43. ВЛАД ПАШОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният животна Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна.
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във вестник “Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост. Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният животна Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна. “Имам дом неръкотворен” е единственото пълно ръководство за методи и практики за духовно себеизграждане, съставено от непосредствен участник в Школата на Бялото Братство, която Учителя Беинса Дуно провежда от 1922 г. до 1944 г. Тази книга включва всички модели и “архитектурни” закони, по които съвременното човешко съзнание може да строи своето духовно тяло – дома на бъдещите хора и на бъдещата култура. Пътища в Живота има много, но един е Пътят към Посвещение. Нарядите, които ви давам, са методи в този Път.
към текста >>

44. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви. Баща и е бил известен часовникар и златар в града. Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин.
към текста >>

Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви. Баща и е бил известен часовникар и златар в града. Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София.
към текста >>

Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви. Баща и е бил известен часовникар и златар в града. Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна.
към текста >>

Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна.
Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
към текста >>

45. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания.
Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. Опълченска, завих наляво и повървях, докато стигна номер 66. Почуках на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя.
към текста >>

Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна.
Седнахме на плетените столове. Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше благост и доброта. - Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка, или при приятелки, за да отида на беседа ... Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителя слушаше внимателно. Най-после млъкнах. - Истината ще ви направи свободни - каза Учителя.
към текста >>

Тръгвай вкъщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна.
Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителят всичко може! Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. - Затова ли те доведох в София? Тръгвай вкъщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж! - продължаваше да ми се кара баща ми чак до вкъщи. Без да се оправдавам, мълчах; разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се усъмнят къде отивам.
към текста >>

На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия тръгнахме обратно за Варна.
Без да се оправдавам, мълчах; разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се усъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия тръгнахме обратно за Варна. Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми ... Опълченска 66 ... Учителят ... Колко беше мил, но защо само това ми каза: „Истината ще ви направи свободни" ... и нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи ... може би говорих много? Не му давах възможност да ми каже нещо повече?
към текста >>

46. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През десетте дни, които прекарах в София, разговарях пак два-три пъти с него, но не посмях да го попитам за дъщерята на главния учител във Варна.
Тя нали вярва в задгробния живот, а там, в София е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето. Като чух разговора, доближих се и за утеха й казах, че при пръв удобен случай ще попитам Учителя, а същевременно си мислех: „Горката, до къде е стигнала! Че какво ли би й казал Учителя! " През десетте дни, които прекарах в София, разговарях пак два-три пъти с него, но не посмях да го попитам за дъщерята на главния учител във Варна. Мислех си: Къде ще занимавам Учителя с такива въпроси. Той е Учител, философ, мъдрец, но да вижда отвъд и да разправя какво правят заминалите! ... Това не можех да си представя. Върнах се във Варна. Още през първия учебен час разсилният ме повика да отида в канцеларията.
към текста >>

Върнах се във Варна.
" През десетте дни, които прекарах в София, разговарях пак два-три пъти с него, но не посмях да го попитам за дъщерята на главния учител във Варна. Мислех си: Къде ще занимавам Учителя с такива въпроси. Той е Учител, философ, мъдрец, но да вижда отвъд и да разправя какво правят заминалите! ... Това не можех да си представя. Върнах се във Варна. Още през първия учебен час разсилният ме повика да отида в канцеларията. Майката и бащата с трепет очакваха да чуят спасителните думи. Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя. Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално.
към текста >>

Този път, като се върнах във Варна, имаше какво да разкажа на скърбящите родители.
- завърши Учителя. Като чух да разказва подробности, които знаеше само по вътрешен път, и като разбрах, че прочете и моето безверие, цялата изтръпнах. Прехапах си устните, не знаех де да се дена от срам и едва чуто повтарях: - Да, Учителю, така е Учителю ... Така разбрах, че Учителя вижда и в отвъдния свят. Този път, като се върнах във Варна, имаше какво да разкажа на скърбящите родители.
към текста >>

47. ИДИ СЕГА! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там.
ИДИ СЕГА! Това се случи на 12 септември 1933 година. В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета.
към текста >>

Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си.
- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя. Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл към мене. - А какво стана с назначението ти? - Нищо, Учителю, днес беше последният ден, но не ме назначиха. Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си. - Иди, рекох, сега в Инспекцията. Опитай! - тихо и убедително ми каза той. - Но сега няма приемен час. - Нищо, рекох, иди сега! С такава мекота произнасяше всяка дума, същевременно убедително, като че ме заставя да отида.
към текста >>

Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна.
Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам. - О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на председателя. - От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих. Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях. - Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми
към текста >>

48. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото.
МОЕТО ПИАНО Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено. Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе времето, когато изселваха евреите.
към текста >>

49. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

22.06.2000 г. Варна
„Тя е една от вратите на Школата: за хора с развито философско мислене" - каза авторът. В днешния критичен момент, на прага на третото хилядолетие, открехваме тази врата за тези, които търсят: Красотата на Любовта, Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината. 22.06.2000 г. Варна --------------------- [1]виж напр. „Новата култура през Епохата на Водолей"; „Мелхиседек";„ Завръщането на богомилите" - изд. „Алфиола"-Варна
към текста >>

„Новата култура през Епохата на Водолей"; „Мелхиседек";„ Завръщането на богомилите" - изд. „Алфиола"-Варна
Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината. 22.06.2000 г. Варна --------------------- [1]виж напр. „Новата култура през Епохата на Водолей"; „Мелхиседек";„ Завръщането на богомилите" - изд. „Алфиола"-Варна
към текста >>

50. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

„ Алфиола", Варна, 1991г
Постепенно, той ще открива способностите, заложени в него. Новата раса - Шестата, която ще наследи нашата - ще открие Пътя на Ученика; Пътят, който води човешката душа към Истината. В това изложение тези въпроси ще бъдат разгледани като съставящи Космичния мироглед и висшата идея за СВОБОДАТА. ------------------------------------- [1] „Новата култура през епохата на Водолей", стр.117, изд. „ Алфиола", Варна, 1991г
към текста >>

51. ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

„Алфиола", Варна, 1991г.
Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността[2]. -------------------------- [1] виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр.117, изд. „Алфиола", Варна, 1991г. [2] Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5
към текста >>

52. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало.
Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха! Без да напуска страната, той създаде центрове във Франция, Аржентина и на други места. Те издадоха редица важни книги, както и „Учителят", „Новата култура в Ерата на Водолей", „Световната астросоциология" и частично настоящия труд, върху които продължихме работа за второ допълнено издание. Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза". Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало. Всяка негова стъпка бе следена, а също и на тези, които се срещаха с него. През 1977 г. му бе направен обиск; а през 1979 г. бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив. По същото време и за същите идеи пишещият тези редове бе уволнен от работа.
към текста >>

53. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да
Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по
към текста >>

54. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Отначало дойдоха от Варна и не искаха да
Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
към текста >>

55. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те си бяха във Варна много
За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате. Когато някой
към текста >>

и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега
Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С Моето Име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в
към текста >>

56. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Изпратихме ги дори във Варна да се срещнат с роднините на Михаил, дадохме им топъл прием, но документ не дадохме.
Нямаше да даде. И ние няма да им дадеме". Имаше големи борби. Но ние отстояхме. Те си отидоха без такъв документ. Изпратихме ги дори във Варна да се срещнат с роднините на Михаил, дадохме им топъл прием, но документ не дадохме. Придружаваха ги Никола Антов и Коста Стефанов на братски разноски. Бяха приети сърдечно. Но отказахме такъв документ да им дадем. За нас това беше един принципен идеен въпрос. Привилегия на никого не можехме да дадем.
към текста >>

57. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там.
А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения. Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно? " По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
към текста >>

58. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

" Това ми го разказва Петранка във Варна.
А на всяко хранене всеки един от присъствуващите седи до Михаил като израз на голяма привилегия и като се изредят всички по реда си, започват отново по същия ред. Та Петранка седи до него. Михаил се навежда до ухото й и прошепва: „Ти виждаш ли всичко туй? Той горкият Петър Дънов не можа да научи хората си да мълчат когато се хранят. А виждаш ли истинският учител какво прави! " Това ми го разказва Петранка във Варна. На Изгрева, в Школата на Учителя нямаше насилие. Имаше закон на свободата. Ще живееш и ще се проявиш такъв, какъвто си. После ще се учиш и ще работиш над себе си, да отстраниш недостатъците си, които носиш от миналото и да поправяш грешките, които правиш днес поради незнание и поради твоето несъвършенство. А знанието за това се намира в Словото на Великият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

59. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места!
Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места! " но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало. Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезне при нея. Но тя го извикала и той влезнал при нея без да казва кой е и какъв е.
към текста >>

60. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна.
В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол. Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група.
към текста >>

61. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И дори имате салон във Варна!
Така се запознах с писмото Ви поне 15 дни по-късно... Ако го бяхте адресирали направо до мен, щях да ви отговоря много по-рано. В момента съм в планините Пиринеи. Тук, във височините, имам пет хижи и Ви отговарям от този красив кът на Франция... Благодаря Ви за всички тези хубави думи, които отправяте към мен. Каква радост е за мен да науча, че Вие работите изключително много, заедно с много други братя, в много градове с младежта. И дори имате салон във Варна! Този Борис, когото споменавате във Вашето писмо, сигурно е Борис Николов? Много съм трогнат от всичко това. Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен. Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от моите тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им предала изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впрочем, тя не е единствената, която е казвала тези неща.
към текста >>

62. Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море.
Сега мисля да посетя Япония, Америка и северните страни. В много страни вече имаме приятели, които следват учението. А на Лазурния бряг в нашето обширно имение ние всяка година през месеците юли, август и септември имаме голяма работа, която се извършва върху хора от различни страни в света. Никога не съм се съмнявал във вашите интелектуални възможности и във вашия динамизъм. Прави ме щастлив и горд това да зная, че в моята родна страна всички започват да се интересуват от новите идеи на учението и че скоро България ще бъде толкова посещавана от чужденците, най-вече от французите, на която толкова съм хвалил красотата и блясъка на планините, горите, розите, плажовете и т. н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море. Очаквайки този благословен ден, отправям към Вас най-добри пожелания за здраве и просперитет и [се надявам] скоро [да имам] удоволствието да ви чета! Омраам Микаел Айванхов П. П. Смениха ми името в Даржелен. (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

63. 13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка - Радка Левордашка (1920-2014)

При обикновените хора това е невъзможно – и те се страхуват за утрешния ден.“ След този случай Йорданка при всяко мое посещение ми казваше: „Днес Учителя ми каза да ти разкажа този случай от живота му, прекаран във Варна.“ Тези случаи съм описала и ще ги прочетете в края в моята книга.
– Тя ми отговори: „За света това е невероятно, но за нас е истина, на когото и да кажеш, ще помисли, че фантазираме, но за нас това е истина. Седнахме с Влад и така сладко се нахранихме! И те благословихме. Ние на тези неща не се учудвахме, знаехме, че Учителя винаги се грижи за нас. Ние бяхме честни в отношенията си един към друг и с пълна вяра във Всевишния и в нашия Учител. При обикновените хора това е невъзможно – и те се страхуват за утрешния ден.“ След този случай Йорданка при всяко мое посещение ми казваше: „Днес Учителя ми каза да ти разкажа този случай от живота му, прекаран във Варна.“ Тези случаи съм описала и ще ги прочетете в края в моята книга.
към текста >>

64. 26. Дрехи за бедните - Радка Левордашка (1920-2014)

Той е живял още като юноша при нея, понеже е учил в гимназията във Варна.
ДРЕХИ ЗА БЕДНИТЕ Известно време г-н Дънов живееше при сестра си Мария, която много го обичаше, а и той й помагаше вкъщи при отглеждането и възпитанието на децата й. Той е живял още като юноша при нея, понеже е учил в гимназията във Варна. Един ден сестра му Мария изпрала дрехите на цялото семейство, като взела и тези на брат си Петър, и след това ги простряла на двора да съхнат. Отишла да си върши работата извън къщи, а като се върнала привечер, дрехите ги нямало. Някой отишъл, прибрал ги и си ги отнесъл у дома. Разтревожена, Мария попитала брат си: „Петре, окрадоха ни! Какво ще правим сега без дрехи?
към текста >>

65. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е призовал на него първите си трима ученици: д-р Георги Миркович - католик от Сливен; Пеньо Киров - протестант от Бургас, и Тодор Симеонов - православен християнин от Пазарджик.
ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е призовал на него първите си трима ученици: д-р Георги Миркович - католик от Сливен; Пеньо Киров - протестант от Бургас, и Тодор Симеонов - православен християнин от Пазарджик. Учителя ги поканил по вътрешен духовен път, като и тримата се отзовали на поканата. Той им написал да се явят във Варна на определена дата. Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда.
към текста >>

Той им написал да се явят във Варна на определена дата.
ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е призовал на него първите си трима ученици: д-р Георги Миркович - католик от Сливен; Пеньо Киров - протестант от Бургас, и Тодор Симеонов - православен християнин от Пазарджик. Учителя ги поканил по вътрешен духовен път, като и тримата се отзовали на поканата. Той им написал да се явят във Варна на определена дата. Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни.
към текста >>

66. 30. Първата школа - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им.
Той бил значително по-възрастен и разликата между тях е 21 години. Учителя му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена." Те се съгласили на това положение и така се оженили. Кум на сватбата им станал рожденият брат на Учителя, който имал мелница за брашно. Той не споделял убежденията на Учителя. Рождената му сестра Мария била евангелистка и посещавала евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им. Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта! " И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти. Имали определена сграда, където се събирали и г-н Дънов им държал беседи.
към текста >>

И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти.
Рождената му сестра Мария била евангелистка и посещавала евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им. Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта! " И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти. Имали определена сграда, където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. Един път студентите, които присъствали на беседа, помолили да останат в сградата за през нощта, понеже нямали къде да преспят. Учителя наредил на Йорданка да им приготви храна и да им даде вечеря. Тя изпълнила всичко, както й било поръчано, и накрая ги разпределила къде да спят. Йорданка и д-р Жеков останали също да спят там.
към текста >>

67. 32. Домашната помощница Петранка - Радка Левордашка (1920-2014)

Една вечер във Варна имало братска среща и гостите останали до късно през нощта.
ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА ПЕТРАНКА Една вечер във Варна имало братска среща и гостите останали до късно през нощта. Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете. Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта. Решила да си легне, а сутринта на видело да оправи и подреди всичко. Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено.
към текста >>

68. 37. Арест във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Той отива при началника на полицията във Варна и му разказва случилото се.
Взела храна за из път, а Иван Жеков изпратил телеграма до София - да ги посрещнат на гарата. Рано сутринта Учителя и Йорданка се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя, като го свалили на гарата. В София братята чакат на гарата, но за голямо тяхно изумление виждат само Йорданка, а Учителя го няма. Даже един от братята заявява: „Ние посрещаме Йорданка, а не Учителя! " Тя, като пристигнала, разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. Той отива при началника на полицията във Варна и му разказва случилото се. Учителя бива освободен още същия ден, като го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и държавата. Има запазени два такива протокола през годините за разпит на Петър Дънов.
към текста >>

69. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

Именувам се Петър Дънов от Варна, 60 годишен, българин, неженен, Учител, показвам: моето Учение е основано на три принципа - Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
ПРОТОКОЛ Именувам се Петър Дънов от Варна, 60 годишен, българин, неженен, Учител, показвам: моето Учение е основано на три принципа - Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
към текста >>

70. 39. Пътуване във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София.
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЛАКА При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него. След кратък разговор той напуска купето. След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София. По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат.
към текста >>

71. 41. Изгревът и земята Ханаан - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато окончателно се преместихме в София, след интернирането на Учителя във Варна, отначало бяхме на улица „Опълченска" 66.
ИЗГРЕВЪТ И ЗЕМЯТА ХАНААН Когато окончателно се преместихме в София, след интернирането на Учителя във Варна, отначало бяхме на улица „Опълченска" 66. Там идваха братята и сестрите, там се провеждаха беседите, там се осъществяваха срещите на приятелите с Учителя. По-късно се закупиха места на Изгрева и се преместихме да живеем там. Ние си направихме къщичка, която доскоро стоеше. На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки, поставени от братята, това бяха военни палатки, останали от войните.
към текста >>

72. 74. Срещата ми с Николай Дойнов - Радка Левордашка (1920-2014)

В нашата компания присъстваше само един мъж, това беше брат Николай Дойнов, който придружаваше свои близки сестри от Варна.
След 1975 г. временно бяха забранили на Братството да летува с палатки на Рила - по това време отсядахме на хижа Рила. След тази забрана годината беше много дъждовна, но ние с група сестри отседнахме в хижата. В някои дни посрещахме изгрева и после бързо се прибирахме в хижата, заради дъжда, но имаше дни, в които изобщо не можехме да излезем. В един такъв дъждовен ден станахме и направихме тихичко молитва в стаята, където спяхме, и след това започнахме разговори. В нашата компания присъстваше само един мъж, това беше брат Николай Дойнов, който придружаваше свои близки сестри от Варна. Всички знаеха за неговите изключителни знания в областта на астрологията и за близкото му приятелство с Учителя и неговото семейство, затова се надпреварваха да му задават въпроси. Аз изчаках всички други да си зададат въпросите и накрая го попитах: - Мога ли и аз да ви попитам нещо? - Заповядайте, сестра, кажете - отговори брат Николай. - Искам да ми обясните как е станал случаят, в който сте се спасили от разстрел.
към текста >>

Да, вярно е, станах богат - 9 милиона имах, купувах места във Варна, във Витоша, в Искърското дефиле.
Третият брат бил Николай, Учителя го попитал: „Ти, Николай, какво е желанието ти? ". - „Искам, Учителю, пари, пари, много пари! " ( Като казвал това, издигнал ръце високо над главата си.) Аз казах: „И Крез да станете." Николай ми отговори: „И това ли ви казаха? Да, вярно е, станах богат - 9 милиона имах, купувах места във Варна, във Витоша, в Искърското дефиле. Ами млади бяхме, сестра, и хвърчахме... Но като дойде 9-ти септември 1944 година, първо ни взеха всичките пари, после ни вкараха в затворите. Един ден ни изкараха с два камиона от затвора, всички бяхме вързани по двойки с вериги, аз бях във втория камион. Заведоха ни на едно място, където да ни разстрелят, застреляха всички затворници от първия камион. От нашия камион свалиха първите двама и ги застреляха, следващата двойка бяхме аз и друг затворник. В този момент обърнах поглед към небето и казах: „Моля те, Учителю, спаси ме!
към текста >>

73. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма.
Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани. Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н. А в шестия ден трябва да облечете дрехата на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа. Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри." Тук Учителя ни разказа своя опитност. Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма. По цели нощи пияни хора го безпокоели със своите викове. Един ден той взема своята цигулка и започва да свири. Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде. После Учителя продължи: „Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката.
към текста >>

74. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна.
/откъс от книгата „Светъл лъч към човешките души"/ На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му - Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петрозден е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, той попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата.
към текста >>

75. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна.
По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд. Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата. С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г.
към текста >>

Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог.
към текста >>

След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева.
— Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята. Какво тяло получи Учителя от българския народ? — „Като дойдох между българите, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. Какво ще направиш от българското дърво?
към текста >>

Петър Дънов се завръща в България и отсяда при сестра си Мария във Варна.
Взема влака, стига на същата гара, на която са слезли предишната седмица с Петър Дънов. Наема кола и потегля по шосето, по което пътували преди, обаче се оказва, че няма езеро. Той разпитва кочияша и разбира, че в тази местност изобщо няма езера. Тази случка силно заинтригува Велико Граблашов и той става близък приятел на Петър Дънов. След седемгодишно пребиваване, учене и работа в Америка през 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и отсяда при сестра си Мария във Варна. Тук той има няколко срещи с Духа, провежда много разговори, на които се обяснява мисията му в България и трудната работа, която му предстои. Петър често придружава баща си при изпълнение на неговите задължения във Варненската епархия. При едно такова посещение в село Тетово, Русенска област, на 7 март 1897 г. стар стил (или 20 март нов стил), при влизането на Слънцето в знака „Овен" и идването на пролетта в една странноприемница, в присъствието на неговия баща сутринта идва и се вселява в Петър Божият Дух и той става Учител на Земята и Слънчевата система. Тогава той е в своята слънчева възраст — 33 години.
към текста >>

Следващата година се издава във Варна книгата „Хио, Ели, Мели, Месаил (Гласът Божий) или „Ла Елохим Хахарец".
Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа, както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В 1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация — книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природа та и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата „Хио, Ели, Мели, Месаил (Гласът Божий) или „Ла Елохим Хахарец". Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето..." (2, с.1) „Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето — той е пред вази, чака да го познаете." (2, с. 7) „Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго." (2, с. 8) „В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в моето?
към текста >>

Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение.
Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола. На него присъстват: Пеньо Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов, който е и най-младият от тримата. Те сядат в големия салон и очакват да дойдат още хора. Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръката, поздравява ги и съборът започва.
към текста >>

Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна.
Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола. На него присъстват: Пеньо Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов, който е и най-младият от тримата. Те сядат в големия салон и очакват да дойдат още хора. Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръката, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина.
към текста >>

76. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

започва редовно да посещава организираните от Учителя срещи във Варна.
Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той се явява пак на стола, на който е бил. Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този, който може да минава през заключени врати." Във Веригата от 1900 година се включва и Мария Казакова, учителка и голям медиум, която от 1904 г. започва редовно да посещава организираните от Учителя срещи във Варна. До своето заминаване на 25 ноември 1908г. тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух. При едно събиране на търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия Дух за работата и мисията на Петър Дънов в България. „Духът ми да пребъдва във вас.
към текста >>

На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя.
при един разговор с приятелите от Веригата преди събора един брат го пита: „Господин Дънов, какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите? " Тогава Учителя променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя — става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа.
към текста >>

Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон".
Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителя подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие школата на Бялото братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години — до 1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда.
към текста >>

Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България.
Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя.
към текста >>

Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя.
И това се сбъдна. През 1960 г. тя напусна този свят. На 3 март 1918 г. почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя". През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее".
към текста >>

77. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция.
Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посреща и съобщава, че е дошъл Михаил от Франция, от братството и иска да се срещне с нея. Тя го приема. Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мирови учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец.
към текста >>

78. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи.
Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето." След пауза той добавя: „Бавен е процесът." Вглъбява се в себе си, унася се и започва да говори и отговаря на някои въпроси, задавани му от невидими посетители. В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още жътварите са малко." Милка разбира, че Учителя си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него. Той разказва: „Още от първите години на моята работа имах неприятности и спънки. Дори в 1918 г. ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз го изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята, никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план. Това, което стана през 1918 г., няма да се повтори днес." Милка предлага на Учителя да си сложи краката на столчето, за да си почиват. Той пояснява: „Няма нужда, когато краката са в хоризонтално положение, Духът се връща по-мъчно в тялото." Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква.
към текста >>

79. 7.2 Мария Казакова - Светозар Няголов ( -2013)

редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година.
в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив. Родена в Сливен през 1852 г. Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се, но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия, където завършва висше педагогическо образование. От 1904 г. редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година. Тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен Дух.
към текста >>

80. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
към текста >>

За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода.
Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси, голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му.
към текста >>

81. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

След малко се обръща към Шиваров и го пита: „Има ли риба във Варна?
Той е живата история на братството от първите стъпки до заминаването на Учителя. Слаб, нежен и с деликатно здраве, често пъти се налага Учителя да му помага, за да излиза от болезнените състояния, които го спохождат. Гаврил Величков и Николай Шиваров отиват при Учителя да разрешат свои въпроси. Там е и Тодор Стоименов с група приятели. Те задават въпросите си на Учителя, но той ги поглежда и нищо не отговаря. След малко се обръща към Шиваров и го пита: „Има ли риба във Варна? " Той отговоря, че има. При този разговор очите на Тодор Стоименов светват. Учителя започва да разказва как се приготовлява рибата, а Тодор Стоименов казва: „Това е най-хубавото нещо в живота." Приятелите питат Учителя: „Нали не трябва да ядем риба, а защо Тодор яде? " Учителя обяснява: „Ще види Тодор, като отиде в другия свят. Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия.
към текста >>

82. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Заминава си нейна съгражданка от Варна — Софито, и Йорданка казва, че е дошъл и нейният ред.
Тя й съобщава желанието на Учителя, а Йорданка отговаря: „Кой ще се занимава със Симо да го вика, когато имам толкова още работа да свърша? " Станка Тотева си отива вкъщи и на другата сутрин научава, че в къщата на Йорданка дошла милицията и им забранила да се събират. Така вечерята не се провежда. До края на живота си Йорданка събира приятелите на общи вечери по различни поводи в старата и после в новата си къща. Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи. Заминава си нейна съгражданка от Варна — Софито, и Йорданка казва, че е дошъл и нейният ред. Почива скоро след Софито — на Нова година, 1 януари 1978 г.
към текста >>

83. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

във Варна.
Милка Переклиева Милка Переклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш?
към текста >>

84. 7.38 Катя Кисельова - Светозар Няголов ( -2013)

Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот.
Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата й. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата й се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред. След заминаването на Учителя Катя заедно с майка си Мария напуска София и отива да живее в Галата. Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот. Почива майка й и скоро след нея си заминава и Катя Кисельова.
към текста >>

85. 7.48 Владимир Балючев - Светозар Няголов ( -2013)

Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде.
Учителя поглежда мило Балючев и му благодари. С позволение на Учителя Владимир започва да живее на Изгрева, където се оженва за Недялка Калпакчиева, с която имат хубав живот. Много пъти той е в услуга на Братството, особено при печатането на беседите. След 9 септември 1944 г. и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България. Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде. След привършване на работата на бригадата в провинцията той се завръща в София и постъпва на работа в „Паркове и градини" в мозаечния цех на Гради Минчев. В тази бригада работят много наши приятели. Оттам получава пенсия и започва пак да се занимава с журналистическа дейност. Той е много отзивчив и услужлив — грижи се за Мариола Калпакчиева и други възрастни приятели. Ненадейно в Пловдив си заминава сестра му и няколко дена след нея и той напуска този свят на 17 април 1996 г.
към текста >>

86. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи.
към текста >>

" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж.
Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден? " Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук? " Тя отговаря: „Учителя." Учителя й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун.
към текста >>

Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат.
Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден? " Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук? " Тя отговаря: „Учителя." Учителя й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун. На Петровден през 1939 г.
към текста >>

87. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове.
След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат. Ако тя беше превърната на фабрика, щяха да бъдат подведени като фабриканти и изпратени по лагери и затвори. Така съветът на Учителя ги спасява от тези излишни страдания. След 9 септември 1944 година Петър остава без работа, отива в София и започва да работи в строителството в бригадата на Борис Николов. През 1952 г. бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове. След завръщането в София Петър, като строител, става софийски жител. През 1956 г. купува място от Васил Славов и построява къща. По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери. Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него.
към текста >>

88. 7.62 Лидия Аладжем - Светозар Няголов ( -2013)

Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна.
Лидия Аладжем Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителя и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителя изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя.
към текста >>

89. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде.
Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителя му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена, много окъсана, но красива и очите й светят като звезди. Тя го помолва да й даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите й, дава й едно свое старо палто, като й се извинява, че няма възможност да й даде женско облекло. Тя му благодари и казва, че и това палто, което й е дал, може да го носи.
към текста >>

90. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

работи в Русе, Варна и други градове на провинцията.
Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев".
към текста >>

91. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция.
Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посреща и съобщава, че е дошъл Михаил от Франция, от братството и иска да се срещне с нея. Тя го приема. Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мирови учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец.
към текста >>

92. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел „Лондон", Учителя започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности.
С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." (Новият светилник", стр. 295) Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителя 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел „Лондон", Учителя започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване. Така започват редовните екскурзии на братството на Витоша. Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления.
към текста >>

93. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна.
В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна.
към текста >>

94. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

От Устово до Варна.
Съдържание Бележки за читателя Уводни думи Родопското село Устово Вуйко Йоргаки Зебилев От Устово до Варна. Четиримата младежи На път в морето Изпитанието. Бурята Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Към нова съдба.
към текста >>

Пътят до Варна.
Учител в село Хотанца Заминаване и следване в Америка Отново в България Времето около първия събор на Братството Първият събор на Бялото Братство Пътят до Варна. Съборът. Изненадата Годините от 1909 до 1915 За словото на Учителя и за някои принципи на учението Да звучиш добре Беседа за силите
към текста >>

95. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

- Щеш ли да дойдеш с мене във Варна?
Разбра Йоргаки как живее народът тук, в тая планина и му дожаля за отворения, просветен и родолюбив младеж. Мина му мисъл, че не бива да го остави тук, макар че родителите му вече са доста стари, с мъка биха се отделили от него, при все че имаха и друга челяд. Премина нощта. Спаха на пресекулки. Всеки размишляваше за нещо, а на утринта вуйко Йоргаки се обърна към Константина и му рече направо: - Щеш ли да дойдеш с мене във Варна? Сякаш огън премина през гърдите на младия човек. Той нищо не можа да отговори, а само отрони една дума. - Ще си помисля, вуйко. На втората вечер разговорът продължи. Когато всички си легнаха те двамата седяха до огнището, в което пръщяха борови съчки и си приказваха.
към текста >>

Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като занаятчийски работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна.
Юрна се пролетният вятър над родната планина и по тучните поляни и в просеките на вековните смърчове и ели се усмихваха модро сините очи на минзухарите. - Ще вървим, вуйко Йоргаки - каза една вечер Константин и вече стягаше своята премяна в козените си дисаги. - Е, щом реши, ще вървим - отвърна Йоргаки - нека е за твой късмет и за добро на народа. Годината е 1847. Тогава Константин беше на 17 години. Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като занаятчийски работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна. Напускането на родното селце, отправянето му към нови хоризонти отгръща нова страница от живота на Константин Дъновски. Това е вторият период от неговото житие, изпълнено с надежди и разочарования, с опити за отдаването на монашество и остър завой към непоколебим устрем за борба срещу неправдите и националната робия. 1 Ат. Примовски. Бит и култура на родопските българи, Изд. БАН, 1973 г.
към текста >>

96. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

От Устово до Варна.
От Устово до Варна. Четиримата младежи Макар да бе доста изморителен пътят от Устово до Варна, пътниците го преодоляха с търпение и издръжливост. Спретнат, с бозовите родопски потури, с калпак от овча кожа и облечен в шаечна салтамарка, както и с козешките дисаги, Константин Дъновски тръгна на път. И домашните му, и селяните, които го знаеха и го обичаха, много се нажалиха, че ги оставя, но нямаше какво да се прави. Те знаеха при това, че тука вече става трудно за него, защото клеветите бяха се доста умножили и вече наближаваше да стигнат до заптиите.
към текста >>

Макар да бе доста изморителен пътят от Устово до Варна, пътниците го преодоляха с търпение и издръжливост.
От Устово до Варна. Четиримата младежи Макар да бе доста изморителен пътят от Устово до Варна, пътниците го преодоляха с търпение и издръжливост. Спретнат, с бозовите родопски потури, с калпак от овча кожа и облечен в шаечна салтамарка, както и с козешките дисаги, Константин Дъновски тръгна на път. И домашните му, и селяните, които го знаеха и го обичаха, много се нажалиха, че ги оставя, но нямаше какво да се прави. Те знаеха при това, че тука вече става трудно за него, защото клеветите бяха се доста умножили и вече наближаваше да стигнат до заптиите. С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана. Спираха по ханчетата, преспиваха в приемници, където срещаха търговци, селяни и всякакви други непознати люде и после пак тръгваха на път.
към текста >>

Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море.
С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана. Спираха по ханчетата, преспиваха в приемници, където срещаха търговци, селяни и всякакви други непознати люде и после пак тръгваха на път. Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници. Говореше той за тези неща и когато бяха на открито, но когато стигаха в ханчетата, той даваше строга заръка да се не отваря дума пред чужди хора и ако някой ги запита какви са и къде отиват, да казва, че са бакърджии и са носили стока из селищата по тракийското поле. Минаха дни в път. Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море. Пролетта беше вече навлязла доста надълбоко и в Балкана. И дърветата, и цветята се пробуждаха, зеленееше вече букакът и край проточената пътека кукурякът и теменужките бяха разтворили цветове. И птиците бе пробудила пролетта. И водите бе накарала да зашумят, а старият Балкан ту начумерен, ту усмихнат, въздишаше тежко, когато вятърът люшнеше перчема на горите. Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-весело и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години.
към текста >>

Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия.
Може би пак за теглото на тоя народ български му спомняха те. Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. * Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние.
към текста >>

Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен.
Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят.
към текста >>

В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние.
Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят. Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше.
към текста >>

Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село.
В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят. Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше. Усещаше той, че не свършва тука неговият път. Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията.
към текста >>

За зулумите по села и пътища, за грешните грошове, които плащаха като султанска вергия и за други парици, които смъкваха от тях разни служители на митрополията във Варна.
Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше. Усещаше той, че не свършва тука неговият път. Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията. В дюкяна идваха селяни от близките села, купуваха бакърени съдове или пък донасяха за поправка котли и тигани. Те разказваха за живота на народа. За зулумите по села и пътища, за грешните грошове, които плащаха като султанска вергия и за други парици, които смъкваха от тях разни служители на митрополията във Варна. Все едно и също - мислеше си Константин - навсякъде заптиета и патриаршески уловки за пари. От разговорите с различни хора, които идваха в дюкяна, той долови, че животът по селата е и по-размирен, и по-съзнателен от живота в големия град, където хората се излежаваха, търсеха си сгода, ядяха и пиеха, а по-заможните люде хич не се замисляха за това, че от ден на ден народът потъва в тъмницата на робския живот и че в тази забрава ще погине съвсем. Разбра младият човек, че хората по планината са по-други от тия, на които всичко се донася на крак. Планината учи човека на размисъл и неволята, която там е винаги по-голяма, го прави по-деен и по-самостоятелен. Вярно е, че и морето е хубаво.
към текста >>

Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба.
През неделните дни, когато трясъкът на бакарджийските чукове не будеше махалата, когато чукачите преставаха да чукат като гладните човки на птици, Константин се разхождаше по високите ридове на варненския бряг, гледаше белите гемии, които отиваха или се връщаха от далечината и с любопитство следеше как разтоварват гемии или някой голям пампор, доближил бавно брега. Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот. Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан. Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна.
към текста >>

Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна.
Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия. Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов.
към текста >>

Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града.
Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов. Родът му беше от Провадия. Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града. Имаше нещо, което свързваше този младеж с Константин Дъновски. Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя.
към текста >>

Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара?
към текста >>

97. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села.
За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед. Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят. Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора.
към текста >>

Варна и българският бряг останаха вече назад.
Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата. - На добър път, Господ да помага! - каза гемиджията и се прекръсти. - Амин! - казаха почти едновременно младежите. Варна и българският бряг останаха вече назад. Тук-таме блещукаха светлинки от къщите на ранобудни люде. От пристана, който оставаше малко встрани, се спущаха във водата къдрави потоци пламък. Леонис се суетеше напред-назад, превързал края на платното за едно от колчетата на борда, прехвърляше сандъците, навиваше въжетата и проверяваше дали е добре закрепено бурето с вода, защото той знаеше, че може да дойде и вълнение. После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията. - Ако носите повечко пари - продума той, не е зле да ги позакътате по-надълбочко из дрехите или пък ги зашийте като кръпки на старите си парцали.
към текста >>

98. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна.
Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града. Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите. Намерил - разказваше им той, свои познати и се условил на работа с рибарските гемйджии. Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна. Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
към текста >>

- От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите.
Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси.
към текста >>

- От Варна?
Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
към текста >>

Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна.
- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си.
към текста >>

Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила.
Дрехите и на тримата блестяли като слънце. Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне. Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят път. В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него.
към текста >>

Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол.
Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне. Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят път. В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос".
към текста >>

Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна.
Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител. Тогава в Константинопол бидоха отпечатани сто петдесет и три образа Божествени жертвеници според установения обичай и се нарекоха Антиминс. Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим". Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово.
към текста >>

99. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс.
Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските манастири. Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев. Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго.
към текста >>

- Аз познавам Варна.
Чувал съм за тия села. Аз пък съм от другия край на нашата земя. Е, е! Там недалеко от морето, варненския санджак. Хатърджа се казва селото ми. - Аз познавам Варна. И за селото ти съм чувал. Живях известно време във Варна при вуйко си. - Така ли? Още по-добре. Чуй сега какво ще ти кажа.
към текста >>

Живях известно време във Варна при вуйко си.
Е, е! Там недалеко от морето, варненския санджак. Хатърджа се казва селото ми. - Аз познавам Варна. И за селото ти съм чувал. Живях известно време във Варна при вуйко си. - Така ли? Още по-добре. Чуй сега какво ще ти кажа. Ти тръгна по един път, а сега се връщаш. Мислиш ли, че ще те гледат с добри очи хората, като се върнеш обратно?
към текста >>

Във Варна може да отидеш, но не веднага, а малко по-късно.
- Защо? - Защото... ей така. Не обичат людете такива, които тръгват по един път, а после го изоставят. - Имаше причини... - Каквито и да са причините, не те съветвам да се върнеш в селото си. Във Варна може да отидеш, но не веднага, а малко по-късно. - И аз не знам какво да правя. Исках да стана монах, като си мислех, че така ще бъде най-добре и за мене и за нашите хора и за това дето сме в робия. - Ти сега може да бъдеш повече полезен, отколкото ако се бе покалугерил. - И друг така ми каза... - Слушай мен, момко.
към текста >>

Щом като си ходил във Варна и Варненско, без друго си чул за живота на народа там.
Ей, младежо, като че Господ нареди да се видим. За народна работа дойдох тук, а като че е трябвало теб да срещна. Антиминс - Всепрестолие - Така изглежда, байчо, защото и моята съдба е цяла приказка; кажи това, което си намислил, аз пък зная кое е хвалба и кое не. - Радвам се, че ме разумеваш още от първите думи. Щом като си ходил във Варна и Варненско, без друго си чул за живота на народа там. Не си дете да не знаеш, че тукашната патриаршия прави всичко, за да си нямаме своя народна църква. - Как да не зная това! - Така, много добре, но българската църква е вече основана. Нашият духовен първенец Иларион Макариополски е рекъл, че българската църква е продължение на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. - Това не знаех, байчо.
към текста >>

- Родопчанче е, но е живяло във Варна.
Оттам излязоха трима също така възрастни мъже, добре облечени. Двамината бяха в по-нови дрехи, а третият бе по-простичко облечен. Той имаше широк ланец на шаечната жилетка с килнат малко встрани фес и с игриви хитри очи. - Елате да се запознаете с един младеж от нашите места - провикна се чорбаджи Атанас на хората, с които видно беше от по-рано познат. - Кой е той - запита един от двамата мъже, които имаха по-чорбаджийски вид. - Родопчанче е, но е живяло във Варна. - Така ли? - запита същият. - Да, живял съм известно време при вуйко си и работех в бакърджийския му дюкян - обади се Константин. - А после? - Е, после... ей така.
към текста >>

100. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна.
Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова.
към текста >>

Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини.
Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа.
към текста >>

Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине.
към текста >>

- Как ще позволят от митрополията във Варна ние да градиме черква?
Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото. Така през 1847 г. той става първият български учител не само в село Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това село било първо в околията. Така той работеше усърдно, изучаваше църковния ред по книги, които чорбаджи Атанас му носеше, превеждаше му ги от гръцки, като му подхвърляше, че един ден и в църквата ще служи. Често Константин дочуваше разговори между чорбаджи Атанас и посетители, които все още бяха плахи за идеите и размаха на първенеца от Хатърджа. - Как ще позволят от митрополията във Варна ние да градиме черква? - казваше гостенинът. - Кой ще ги пита! - отговаряше рязко Атанас. - За вярата Христова трябва само предано сърце, а за църквата е необходимо побезстрашни люде и един престол, върху който да бъде поставен святият Антиминс. - Добре, ще направим църквата, ще сложим олтаря, а кой ще ни даде Антиминса, без който не се освещава храм?
към текста >>

Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало.
към текста >>

Българското възраждане във Варна и Варнено, София, 1934 г., стр. 43-44.
, стр. 12. 5 Д-р Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България, София, 1902 г, стр. 147-150. 6 Проф. д-р Петър Ников. Българското възраждане във Варна и Варнено, София, 1934 г., стр. 43-44.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25403308868408