Търсене в текстове за 'Варна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 302 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Издание 1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Издание 1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Издание 1896, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

1896 г., Варна 5
Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

* Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г.
И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г. и е публикувано в отделна книга през 1912 г. в Печатница „Напредък", Стара Загора (бел. състав.)
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Варна, България
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомри, 1898 г. Варна, България http://petardanov.co...rizvanie BB.pdf
към текста >>

7. Биографични бележки

Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов.
стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина.
към текста >>

ги призовава на среща във Варна.
Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г.
към текста >>

във Варна, от 1910-1925 г.
На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София.
към текста >>

Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна)
Дъновски (К. А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г.
към текста >>

е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев.
Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.
към текста >>

Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св.
към текста >>

Богородица” във Варна и служител в митрополията.
На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г.
към текста >>

Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св.
От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.).
към текста >>

Архангел Михаил” във Варна.
Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти.
към текста >>

Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.).
Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г.
към текста >>

е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна.
От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”.
към текста >>

8. Писмо № 1

1898 ноември 1, Варна
№ 1 1898 ноември 1, Варна Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом.
към текста >>

Варна 1 ноем. 1898
№ 1 1898 ноември 1, Варна Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом. Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене. Аз не бих Ви правил тия затруднения ако обстоятел-ствата не бяха ме заставили.
към текста >>

9. Писмо № 2

1898 ноември 14, Варна
№ 2 1898 ноември 14, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Любез.[ний] ми д-р Миркович. Писмото Ви от 4-ти того приех на време. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав.
към текста >>

Варна Ноем.
Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви. Имате поздравление от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов Варна Ноем. 14 1899 [П. П.] Пишете ми пак да зная как отива работата.
към текста >>

10. Писмо № 3

1899 януари 3, Варна
№ 3 1899 януари 3, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.
към текста >>

Варна 3 януарий 1899
№ 3 1899 януари 3, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.
към текста >>

Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни.
Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна. Ето, Господ Ми заповяда да ви кажа това. Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички както е и той. Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни. Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете. Изпроводете 60 лева чрез пощата. Поздравления от нашия небесен учител Ви пращам. Ваш брат и приятел: П.
към текста >>

11. Писмо № 4

Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно.
1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович. Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом. Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет. Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов. Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.
към текста >>

Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша.
Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте. Още едно: тук има едно 12 год. момче, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща. Изпроводете и за него цер. Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен: П. К. Дънов Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна I-и септ. 1899
към текста >>

Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен: П. К. Дънов Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна I-и септ. 1899
към текста >>

12. Писмо № 6

Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.
От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска.
към текста >>

13. Писмо № 7

Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази.
Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа. Аз има да Ви съобщя още някои и други неща, но за тях чакам времето. През този месец мисля да ида към Русе, да посетя там нашите приятели. Ако дойдем до некой решение ще Ви го съобщя. От нашия приятел Киров приех писмо наскоро, той е добре, те всички се хвалят с радостта която имат в Господа Исуса. Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази. Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро. “Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок. А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си. С братско поздравление Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

14. Писмо № 8

Варна на 6-ий априлий заедно с нашите приятели от Бургас.
Желае да знае как се поминувате засега. Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро. Всяко добро дело извършено, ще приеми и своето възнаграждение. Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни. От Моя страна Ви съобщавам, че желая да се видим в гр. Варна на 6-ий априлий заедно с нашите приятели от Бургас. Пътят на Делото Господне се отваря. Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас. Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов. Ний се молим за Вашето преуспевание. Молете се и Вий усърдно.
към текста >>

15. Писмо № 9

Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”.
В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
към текста >>

Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна.
В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
към текста >>

16. Писмо № 10

По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение.
Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга?
към текста >>

Мислите ли да идите до Варна тази година?
Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат. “Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
към текста >>

17. Писмо № 11

Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето.
При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим. Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили. Вашите съобщения ме радват.
към текста >>

18. Писмо № 12

1902 юли 4, Варна
№ 12 1902 юли 4, Варна Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после.
към текста >>

Варна 4 юлий 1902
№ 12 1902 юли 4, Варна Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
към текста >>

19. УВОД

Първоначално е в град Варна - от м.
Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П.
към текста >>

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.
юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника.
към текста >>

Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн.
септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25.
към текста >>

319 с.; Учителя във Варна.
Състав. П. Даскалова. Т. 1-2. В. Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39.
към текста >>

Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна.
Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П.
към текста >>

Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в.
През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г.
към текста >>

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>

Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19
към текста >>

Варна и Учителя Петър Дънов.
С.. 2009, с. 320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр. Варна и Учителя Петър Дънов. Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К.
към текста >>

Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна.
15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I.
към текста >>

Варна, 1896.
2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов.
към текста >>

15. Учителя във Варна.
- Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23
към текста >>

Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г.
C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици.
към текста >>

Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна.
- Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П.
към текста >>

20. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г.
към текста >>

Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.
1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
към текста >>

1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна.
в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.
към текста >>

Като гимназист във Варна П.
е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м.
към текста >>

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>

Славейков" в гр. Варна.
Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар.
към текста >>

1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.
1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
към текста >>

1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.
към текста >>

- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
- живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София.
към текста >>

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>

21. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Варна 13 септември.
Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден. „И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу. Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце.
към текста >>

22. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П.
към текста >>

Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П.
към текста >>

23. 1898_Пеню Киров - №1

Дънов, гр. Варна
Първи свитък, има и втори1 [бел. на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
към текста >>

Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П.
През лятото на 1894 г. живее в Силистра, където получава сп. „Нова светлина” на д-р Миркович (името му фигурира в списък на абонатите за 1894 г., в кн. 2 и 3-4 на ІV-та годишнина на списанието). По думите на Т. Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г.
към текста >>

24. Пеню Киров - №2

След като се върнах от Варна4 [бел.
№ 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо.
към текста >>

По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>

7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

25. Петър Дънов - №1

Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8
№ 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров, Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече.
към текста >>

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

26. Петър Дънов - №2

Варна, 26 септ[емврий] 1898 г.
№ 2 Получено на 28. IX. 98 г. по обяд [бел. на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."
към текста >>

27. Петър Дънов - №3

Варна, 8 октом[врий] 1898 г.
№ 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
към текста >>

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".
Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

28. Петър Дънов - №4

Варна, 8 ноемврий 1898 г.
№4 Варна, 8 ноемврий 1898 г. Люб. бр. Киров, Предишното Ви писмо приех навреме. Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения.
към текста >>

29. Петър Дънов - №5

Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г.
№5 Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.
към текста >>

30. Петър Дънов - №6 (отворена карта)

Варна, 29 ноем[врий] 1898 г.
№6 (отворена карта)28 Варна, 29 ноем[врий] 1898 г. Люб. ми пр. Киров, Приех вещите29, които д-р Миркович ми проводи. Трябва да се почака още малко. Ако приготвя всичко, което има да приложа, ще ви проводя материала с коректурата в четвъртък30. С бр.
към текста >>

31. Пеню Киров - №7

Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна.
Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее.
към текста >>

32. Петър Дънов - №7

Варна, 2 декем[врий] 1898 г.
№7 Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест. Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
към текста >>

Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва.
към текста >>

33. Петър Дънов - №8 (отворена карта)

Варна, 7 декем[врий] 1898 г.
№8 (отворена карта)41 Варна, 7 декем[врий] 1898 г. Прият. Киров, Писах Ви затворено писмо, в което Ви осветлих що да правите. Напечатването се отлага за Новата Година. Печатарят42, като не може да чака, да разхвърли буквите си. Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага.
към текста >>

34. Петър Дънов - №9

Варна, 23 декем[врий] 1898 г.
№9 Варна, 23 декем[врий] 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат.
към текста >>

35. Пеню Киров - №9

Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело.
Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление. Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш.
към текста >>

Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление. Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш. Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака.
към текста >>

Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е.
От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

Дънов във Варна през октомври 1903 г.
Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

36. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

Варна, 4 яну[арий] 1899 г.
№11 (отворена карта)* Варна, 4 яну[арий] 1899 г. Желая да зная как се поминувате. Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко.
към текста >>

37. Пеню Киров - №11

Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
№11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов, От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме радостни. Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
към текста >>

Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време.
Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе.
към текста >>

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.
Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време?
към текста >>

38. Петър Дънов - №12

Варна, 21 януар[ий] 1899 г.
№12 Варна, 21 януар[ий] 1899 г. Любез. бр. Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно.
към текста >>

39. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Варна, 7 февр[уарий] 1899 г.
№13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен.
към текста >>

40. Пеню Киров - №13

Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
към текста >>

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>

41. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
№14 Варна, 24 фев[руарий] 1899 г. Любез. бр. Киров, На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна.
към текста >>

42. Пеню Киров - №14

За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
към текста >>

43. Петър Дънов - №15

Варна, 11 мар[т] 1899 г.
№1565 Варна, 11 мар[т] 1899 г. Киров и Тодоров, Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.
към текста >>

д-р Миркович е бил във Варна.
.................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.) 68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
към текста >>

44. Петър Дънов - №16

Варна, 14 мар[т] 1899 г.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.
към текста >>

Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>

45. Петър Дънов - №17

Варна, 4 април 1899 г.
№17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.
към текста >>

46. Петър Дънов - №18

Варна, 17 апр[ил] 1899 г.
№18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр. Киров и Тодоров, Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта]. Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна причина. Види се [в]се за добро.
към текста >>

47. Петър Дънов - №19

Варна, 29 април 1899 г.
№19 Варна, 29 април 1899 г. Притчи 2:1, 9; Ев. Матея 21:21, 23 от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих.
към текста >>

48. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Варна, 6 май 1899 г.
№2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание.
към текста >>

49. Петър Дънов - №21

84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна.
К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе. .................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
към текста >>

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

50. Петър Дънов - №22

Щемпел от Варна 15.V11.
№22 [с. Гюле кьой]87, 12 юлий 1899 г. Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
към текста >>

Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
към текста >>

Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.
Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
към текста >>

51. Пеню Киров - №21

Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят.
Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П.
към текста >>

52. Петър Дънов - №24

Аз съм още вън от Варна.
Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин!
към текста >>

Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)
към текста >>

53. Пеню Киров - №24

Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с.
Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит. Същий Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?
към текста >>

Девня при моста на жп линията край Варна.
99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)
към текста >>

54. Петър Дънов - №25

Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.
Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г.
към текста >>

Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н.
към текста >>

55. Петър Дънов - №30

Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему.
Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко.
към текста >>

56. Пеню Киров - №28

Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее.
Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.
към текста >>

57. Петър Дънов - №32

Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий.
№32 Нови пазар, 8 март 1900 г. Получено на 13.III. [бел. на П. К.] Люб. бр. Киров, Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр. Тодор и д-р Миркович, и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.
към текста >>

58. Петър Дънов - №33

Миналата неделя бях във Варна по особна работа.
на П. К.] Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли.
към текста >>

59. Петър Дънов - №34

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня.
към текста >>

Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.)
към текста >>

60. Пеню Киров - №30 (отворено писмо)

Днес с Божията воля тръгвам за Варна.
№30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих.
към текста >>

61. Пеню Киров - №31 (телеграма)

[Варна, ] 1 април 1900 г.
№31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров
към текста >>

Чакам [във] Варна.
№31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров
към текста >>

62. Петър Дънов - №35

Аз ще дойда идущата седмица във Варна.
№35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.
към текста >>

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

63. Пеню Киров - №32

гр. Варна, 3-ий април 1900 г.
№32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.
към текста >>

64. Пеню Киров - №34

живее във Варна.
Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие".
към текста >>

65. Пеню Киров - №35

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

66. Пеню Киров - №37 (отворено писмо)

Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр.
Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия.
към текста >>

Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни.
Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров
към текста >>

67. Петър Дънов - №41

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
№41 Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>

Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П.
към текста >>

Ако Господ е определил Варна, елате.
Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>

68. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел "
№38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130.
към текста >>

Тодор чакаме във Варна130.
гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130. Утре, сряда, ще дойде и Д-рът. Ако се забавиш, яви ни за това. С поздрав: П. Киров От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? ....................
към текста >>

Той се качва на една талига, която го откарва до Варна.
.................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.)
към текста >>

69. Пеню Киров - №39 (отворено писмо)

хотел „Орел", гр. Варна
№39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133.
към текста >>

Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт.
От твоя страна ако има да ми съобщиш нещо, направи това по Тодор. С поздрав до всички ви: П. Киров ..................... 132. Вероятно става дума за жена му и родителите й. Явно те са били против заминаването на П. Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт. По думите на П. Киров в писмо от 11 януари 1901 г. Учителя П. Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.)
към текста >>

70. Петър Дънов - №44

Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха.
№44136 Нови пазар, 12 август 1900 г. Л. Б. К., Мисля, че съм ви длъжен едно отворено писмо. Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха. Питате ме как отива всичко засега. Аз има да ви съобщя някои и други неща, но това оставям за после. Поздрави Д-ра, а тъй също и бр. Тодор. Поздрави и г-н Велчев. Надявам се да растете във всяка благодат.
към текста >>

71. Пеню Киров - №40

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг.
към текста >>

72. Петър Дънов - №45

Тази слабост аз я забелязах още във Варна.
Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
към текста >>

73. Пеню Киров - №43

Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.
После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др.
към текста >>

Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>

- във Варна; 1901-1904 г.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени.
към текста >>

74. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Дънов, гр. Варна
Първи свитък, има и втори1 [бел. на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание.
към текста >>

Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П.
През лятото на 1894 г. живее в Силистра, където получава сп. „Нова светлина” на д-р Миркович (името му фигурира в списък на абонатите за 1894 г., в кн. 2 и 3-4 на ІV-та годишнина на списанието). По думите на Т. Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г.
към текста >>

След като се върнах от Варна4 [бел.
(Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.) № 2 След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.] гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо.
към текста >>

По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>

7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8
„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров, Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече.
към текста >>

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.) № 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того.
към текста >>

Варна, 26 септ[емврий] 1898 г.
№ 2 Получено на 28. IX. 98 г. по обяд [бел. на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."
към текста >>

Варна, 8 октом[врий] 1898 г.
Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров № 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.
към текста >>

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".
Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

Варна, 8 ноемврий 1898 г.
22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) №4 Варна, 8 ноемврий 1898 г. Люб. бр. Киров, Предишното Ви писмо приех навреме. Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения.
към текста >>

Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г.
24. Отворена картичка - писмо, написано върху специална пощенска карта, която не се поставя в плик. (П.К., №6, 12.11.1898 г.) 25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено към медиума. (П.К., №6, 12.11.1898 г.) №5 Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.
към текста >>

Варна, 29 ноем[врий] 1898 г.
(У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.) №6 (отворена карта)28 Варна, 29 ноем[врий] 1898 г. Люб. ми пр. Киров, Приех вещите29, които д-р Миркович ми проводи. Трябва да се почака още малко. Ако приготвя всичко, което има да приложа, ще ви проводя материала с коректурата в четвъртък30. С бр.
към текста >>

Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна.
Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее.
към текста >>

Варна, 2 декем[врий] 1898 г.
35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) №7 Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест. Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
към текста >>

Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа.
Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва.
към текста >>

Варна, 7 декем[врий] 1898 г.
(П.К., №8, 06-07.12.1898 г.). 40. Този ден, 6 декември 1898 г., е неделя. Вероятно става дума за време „до една седмица". (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.) №8 (отворена карта)41 Варна, 7 декем[врий] 1898 г. Прият. Киров, Писах Ви затворено писмо, в което Ви осветлих що да правите. Напечатването се отлага за Новата Година. Печатарят42, като не може да чака, да разхвърли буквите си. Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага.
към текста >>

Варна, 23 декем[врий] 1898 г.
41. Писмото се публикува за първи път. (У., №8, 07.12.1898 г.) 42. Същият от бел. 39. (У., №8, 07.12.1898 г.) №9 Варна, 23 декем[врий] 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат.
към текста >>

Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело.
Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление. Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш.
към текста >>

Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.
Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление. Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш. Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака.
към текста >>

Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е.
От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

Дънов във Варна през октомври 1903 г.
Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

75. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Варна, 4 яну[арий] 1899 г.
(П.К., №10, 03.01.1899 г.) 50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) №11 (отворена карта)* Варна, 4 яну[арий] 1899 г. Желая да зная как се поминувате. Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко.
към текста >>

Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
(У., №11, 04.01.1899 г.) №11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов, От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме радостни. Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
към текста >>

Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време.
Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе.
към текста >>

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.
Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време?
към текста >>

Варна, 21 януар[ий] 1899 г.
Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) 54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дънов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) №12 Варна, 21 януар[ий] 1899 г. Любез. бр. Киров и Тодоров, Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно.
към текста >>

Варна, 7 февр[уарий] 1899 г.
Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) №13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен.
към текста >>

Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
към текста >>

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>

Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню. Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров .................. 58. Д-р Миркович е бил в Бургас от 7 до 9 февруари 1899 г.(П.К., № 13, 09.02.1899 г.) №14 Варна, 24 фев[руарий] 1899 г. Любез. бр. Киров, На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна.
към текста >>

За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
към текста >>

Варна, 11 мар[т] 1899 г.
63. Има предвид Тодор Стоименов. (П.К., №14, 01.03.1899 г.) 64. Същият от бел. 44 (П.К., №14, 01.03.1899 г.) №1565 Варна, 11 мар[т] 1899 г. Киров и Тодоров, Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.
към текста >>

д-р Миркович е бил във Варна.
.................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.) 68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
към текста >>

Варна, 14 мар[т] 1899 г.
предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.) 68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен. (У., №15, 11.03.1899 г.) №16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.
към текста >>

Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
№16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>

Варна, 4 април 1899 г.
Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.
към текста >>

Варна, 17 апр[ил] 1899 г.
1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.) №18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр. Киров и Тодоров, Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта]. Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна причина. Види се [в]се за добро.
към текста >>

Варна, 29 април 1899 г.
П. Киров Поздрав и на бр. Миркович, също от двама ни. Поздрав и на другите братя. №19 Варна, 29 април 1899 г. Притчи 2:1, 9; Ев. Матея 21:21, 23 от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих.
към текста >>

Варна, 6 май 1899 г.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание.
към текста >>

84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна.
К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе. .................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
към текста >>

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986
към текста >>

Щемпел от Варна 15.V11.
Приеми сърдечните ни бр. поздрави. Твой верен в Господа: П. Киров С друго [писмо] ще ти пиша по-надълго. №22 [с. Гюле кьой]87, 12 юлий 1899 г. Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
към текста >>

Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна. .................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
към текста >>

Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.
Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
към текста >>

Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят.
Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П.
към текста >>

Аз съм още вън от Варна.
Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин!
към текста >>

Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.) №23
към текста >>

Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с.
Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит. Същий Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?
към текста >>

Девня при моста на жп линията край Варна.
99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) №25* Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г. Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази.
към текста >>

Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.
Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г.
към текста >>

Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н.
към текста >>

76. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему.
Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко.
към текста >>

Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее.
Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.
към текста >>

Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий.
№32 Нови пазар, 8 март 1900 г. Получено на 13.III. [бел. на П. К.] Люб. бр. Киров, Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр. Тодор и д-р Миркович, и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.
към текста >>

Миналата неделя бях във Варна по особна работа.
на П. К.] Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли.
към текста >>

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня.
към текста >>

Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още.
към текста >>

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.) №30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар
към текста >>

Днес с Божията воля тръгвам за Варна.
№30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31
към текста >>

[Варна, ] 1 април 1900 г.
Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров
към текста >>

Чакам [във] Варна.
№31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров №35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров,
към текста >>

Аз ще дойда идущата седмица във Варна.
П. Киров №35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.
към текста >>

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.
към текста >>

гр. Варна, 3-ий април 1900 г.
Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. №32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.
към текста >>

живее във Варна.
Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие".
към текста >>

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр.
Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия.
към текста >>

Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни.
Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров №40 (отворена карта)
към текста >>

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
№41 Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>

Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П.
към текста >>

Ако Господ е определил Варна, елате.
Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)
към текста >>

гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел "
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130.
към текста >>

Тодор чакаме във Варна130.
гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130. Утре, сряда, ще дойде и Д-рът. Ако се забавиш, яви ни за това. С поздрав: П. Киров От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? ....................
към текста >>

Той се качва на една талига, която го откарва до Варна.
.................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н. пазар,18 юлий 1900 г., 5.30 ч. в[ечерта]
към текста >>

хотел „Орел", гр. Варна
131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.) №39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133.
към текста >>

Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт.
От твоя страна ако има да ми съобщиш нещо, направи това по Тодор. С поздрав до всички ви: П. Киров ..................... 132. Вероятно става дума за жена му и родителите й. Явно те са били против заминаването на П. Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт. По думите на П. Киров в писмо от 11 януари 1901 г. Учителя П. Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.)
към текста >>

Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха.
(У., №43, 06.08.1900 г.) №44136 Нови пазар, 12 август 1900 г. Л. Б. К., Мисля, че съм ви длъжен едно отворено писмо. Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха. Питате ме как отива всичко засега. Аз има да ви съобщя някои и други неща, но това оставям за после. Поздрави Д-ра, а тъй също и бр. Тодор. Поздрави и г-н Велчев. Надявам се да растете във всяка благодат.
към текста >>

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг.
към текста >>

Тази слабост аз я забелязах още във Варна.
Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
към текста >>

Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.
После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др.
към текста >>

Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>

- във Варна; 1901-1904 г.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени.
към текста >>

77. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък заминем за Варна.
Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено. Защото стаята, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни. Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите. Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък заминем за Варна. Приеми сърдечните ни поздрави, от Теодош и мен, твой в Христа Господа: П. Киров. №2 гр. Бургас, 16 декемврий 1898 г. Уважаеми ми г-не д-р Миркович, Радостното Ви писмо от 9 того приех.
към текста >>

Ний наскоро ще бъдем във Варна.
Рабчета, кажете на Д-ра за Бога Живаго, защото греховете му станаха големи. Кажете му какво е изпълнил пред Бога Живаго от заповяданото му. За Д-ра рабите просят милост. Раб- чета, пишете му, че той непременно трябва да изпълни заповяданото му." Така щото повече да кажа аз не мога, освен да видиш какво ти е казано и да го изпълниш. Ний наскоро ще бъдем във Варна. Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров. №4 гр. Бургас, 8 януарий 1899 г. Уважаеми ми г-н д-р Миркович, Както бях ти обещал да пиша на брата си, писах, но не можах да му пратя писмото, защото аз сам ходих в гр.
към текста >>

Варна и почване Божието дело.
Но с месечно възнаграждение, защото той да вземе да работи земя не знае и никога не е работил. При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетелства за правособственост от обработените им ниви от Ваше землище. Когато ми пише брат ми, повторно ще Ви пиша какво и що е. Засега ний с бр. Тодора чакаме заповед за отиването ни в гр. Варна и почване Божието дело. Друго нищо ново. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров. №5 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Уважаеми ми г-н д-р Миркович,
към текста >>

78. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов.
В 1895 г. се ожених. На 17 февруари 1899 г. към 4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков. На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в река Девня при моста на жп линията в гр. Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов. Михаил ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство. През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих. През всичкото време продължавах да се занимавам с работата си.
към текста >>

на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват.
към текста >>

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия.
към текста >>

Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория.
Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен.
към текста >>

Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година".
към текста >>

Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт.
Онзи, който е раздавал хляба на гладните, го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне. Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт. Учителя го приема в стаята си в хотел „Лондон". Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителя му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва". И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме. Но вие може да се срещате с него.
към текста >>

79. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика.
март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето. Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г. списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение". През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г.
към текста >>

Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна.
IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В. Миркович и Сие" (седалище в Бургас), в която той има дял. Д-р Миркович превежда и издава през 1899 г. книгата на инженер Казимир Моте „Вечните истини от духа на Виктор Юго, приети дословно от Казимир Моте". Книгата предизвиква силната реакция на православните духовници и Миркович е критикуван в периодичния печат за нея.
към текста >>

във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен.
". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило.
към текста >>

От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло.
Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят.
към текста >>

". Казвам: „Ела във Варна".
Страх го е да не види, че послъгва. Доста са умни те. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому".
към текста >>

Имаше един книжар във Варна, Велчев.
Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш". Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него". Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече. Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде".
към текста >>

80. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити.
към текста >>

Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т.
Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П.
към текста >>

Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
към текста >>

Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>

В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
към текста >>

Киров от лозята на Варна.
„Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
към текста >>

Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
към текста >>

Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
към текста >>

Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
към текста >>

Девня, при моста на жп линията за Варна.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение
към текста >>

81. №47 /Пеню Киров/

Защото, ако помниш, като бяхме във Варна това лято, чрез теб бе казано, че те, домашните ми, ще бъдат наказани3.
Тя се помина след шестдневно боледуване. Но и смъртта пример даде на нас. Ний познахме, че е и многомилостив Господ, но че е и праведен съдия. Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от ангела Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва. Но за мен това всичко е потвърждение на вярата ми. Защото, ако помниш, като бяхме във Варна това лято, чрез теб бе казано, че те, домашните ми, ще бъдат наказани3. Това не го казвам за зло, да не бъде, но само за да се знае, че Господ е говорил. Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми. [зачеркнато от П.К.] Бр. Тодор и той е здрав засега.
към текста >>

Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П.
_____________________________________________ Обяснителни бележки: 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г.
към текста >>

82. №53 /Петър Дънов/

участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер.
няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им.
към текста >>

83. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Варна, 2 мар[т] 1901 г.
№54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 2 мар[т] 1901 г. Л. б. Киров, Последното Ви писмо приех23 . Работите, за които ми говорите, ми са ясни. В много неща има да се съобразим според вътрешните свои разбирания. Има трудни въпроси за разрешение.
към текста >>

Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още.
Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория. Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща. Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-рът ми писа преди няколко дена, оплаква се, че отслабвал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

84. №55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Варна, 5 март 1901 г.
№55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 5 март 1901 г. Люб. бр. Киров, Двете ви писма от 20 и 28 фев[руарий] получих. Имайте вяра и надежда, Любовта на Господа ще заглади всичко. Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител.
към текста >>

85. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Писах Ви от Варна и се надявам да сте получили писмото ми.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ с. Гьозекен26 - Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г. Л. б. Киров, Писах Ви от Варна и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда.
към текста >>

Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и
Помнете думите Господни: „Ако съизволява". „Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28. Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите.
към текста >>

86. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Писмата ти от Варна и онова от с.
№50 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 21 март 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава.
към текста >>

87. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Пишете на Д-ра, че аз мисля да се завърна къде Варна в месец април.
Человешките работи са суетни. Онова, което Господ е наредил, то ще и да бъде. Няма друг път, няма друга основа. Има две големи пречки на пътя ни, които възпират всичко. Ако се отмахнат, то ще бъде едно голямо благословение от Господа за всинца ни. Пишете на Д-ра, че аз мисля да се завърна къде Варна в месец април. Той ще трябва да има търпението да дочака всичко, според както се нареждат работите. Другояче не може да има и благословение. Ако той има същата непоколебима вяра, както и досега, във всичко, което Бог върши, ще има сполука. Само да се пази, да не падне в изкушение. Поздрави бр. Тодор.
към текста >>

ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
К. Дънов --------------------------------------------- 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
към текста >>

Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.
V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“.
към текста >>

88. №51 /Пеню Киров/

[до] гр. Варна
№51 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 7 април 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Варна Последното Ви писмо от с. Гьозекен получих. Съобщих всичко на Д-ра относно писаното Ви за него. Писмото ми с дата 21 март, изпратено в Н[ови] пазар, не зная получихте ли. Засега работата относно моя живот се измени.
към текста >>

89. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Варна, 2 май 1901 г.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения.
към текста >>

Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
към текста >>

90. №52 /Пеню Киров/

По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37.
Д-рът сам заръча да ти пиша това. Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива. Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява. С Николай36 се събирахме. По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

Дънов във Варна.
31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма. 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
към текста >>

ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
Вж. бел. № 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
към текста >>

Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.
V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“.
към текста >>

91. №59 /Петър Дънов/

Варна, 5 юлий 1901 г.
№59 /Петър Дънов/ Варна, 5 юлий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих. Господ, Който ни ръководи, е всесилен да стори всичко за нас. Неговите пътища са неизследими. Ний ще се надяваме на Него докрай и знаем, че Господ ще възтържествува.
към текста >>

92. №53 /Пеню Киров/

[до гр.] Варна
№54 /ПЕНЮ КИРОВ/ Телеграма 21 юлий 1901 г., ден събота [до гр.] Варна До Петър Дънов Докторът тук. Чакаме. Пръв параход – дойдèте. Пеню
към текста >>

93. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Варна, 25 юлий 1901 г.
№6038 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих. Мисля да препътувам по сухо39. Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

94. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
към текста >>

95. №64 (Петър Дънов)

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик. Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

96. №54 /Пеню Киров/

Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
Обяснителни бележки: 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г. Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на Бялото Братство. 49 Вероятно от евангелистите. 50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год.
към текста >>

97. №60 (Пеню Киров)

Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото.
Така щото притиснат от дома да внасям повече от силите си, принуден съм да напусна работата. Но какво да почна, брате мой, и аз не зная. Ние тука понякога се събираме и се поучаваме. Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на училище. И тъй им се понрави и искат и те да съставят. Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото. Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни. Сега остава само ний да се насърчаваме един друг. Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив. Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо. С искрен и сърдечен поздрав.
към текста >>

във Варна“.
от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров.
към текста >>

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна.
в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с. Батемберг (дн. с. Благоево, Разградско) на 20.3.1858 г. Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г.
към текста >>

Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г.
командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г.
към текста >>

98. №71 (Петър Дънов)

Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас.
№71 (Петър Дънов) Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите.
към текста >>

99. №72 (Петър Дънов)

От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша.
Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

100. №73 (Петър Дънов)

Варна, 31 май 1902 г.
№ 73 (Петър Дънов) Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен.
към текста >>

Адрес: Варна, Ill участък, ул.
Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244 --------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
към текста >>

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.068979978561401