Търсене в текстове за 'Варна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса.
За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2].
към текста >>

Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява.
Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия.
Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове.
към текста >>

3. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза.
Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени. След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер. В някои градове са били довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето. В някои места са идвали цели класове с преподавателите си.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Варна .Природа и наука”, бр.
3, София „Уnoзнaj себе," год. ІІ, окт. 1932 г. кн. 11 Белград „The Rosicrucian Magazine," ноември 1932 r „Природен лекар”, год. V. кн. 2. Варна .Природа и наука”, бр. 1, 2, 3. – София „Человiче, познай себе! ” Brooklin N. Y. май 1932 „Савле, чого мене гониш? ” (на украински), Brooklin.
към текста >>

5. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Върхът на Изгряващото Слънце. Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна. От него започва на север пространната добруджанска висока равнина. Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност.
към текста >>

С тях почнах да се изкачвам на най-високото място на изток от Варна, да видим Изгрева на най-благодетелното създание за нашата земя - на Слънцето.
Тоя дивен човек стана за мен, за моето сърце, за моята душа Учител на живота. Той беше вече за мнозина такъв. Благословен онзи час, когато Го видях и чух за първи път - това беше великото докосване на Божествения пръст до моите очи! Огън възпламени сърцето ми и светлина озари ума ми. Заредиха се светли познанства в моя живот - аз се запознах с много хора с пламтящи сърца и греещи умове. С тях почнах да се изкачвам на най-високото място на изток от Варна, да видим Изгрева на най-благодетелното създание за нашата земя - на Слънцето. Да ви опиша ли моя първи изгревен ден? - Дано трепетът, що изживях в душата си тогаз, запали други готови души !. . . Ранна пролет; нощта вече довършваше своето велико дело да освободи земята от бремето на изтеклия ден - зазоряваше се. Бях готов, когато един приятел дойде да ме вземе.
към текста >>

Ние тръгнахме на изток и след петнадесетина минути се измъкнахме из Варна.
Да ви опиша ли моя първи изгревен ден? - Дано трепетът, що изживях в душата си тогаз, запали други готови души !. . . Ранна пролет; нощта вече довършваше своето велико дело да освободи земята от бремето на изтеклия ден - зазоряваше се. Бях готов, когато един приятел дойде да ме вземе. Ние тръгнахме на изток и след петнадесетина минути се измъкнахме из Варна. Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно. Птички чуруликаха и пееха дивна песен на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта. Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде.
към текста >>

6. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предупреждение по телефона Това е станало във Варна преди десетина години.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предупреждение по телефона Това е станало във Варна преди десетина години. В семейството X. неочаквано се звъни по телефона. Госпожа X. вдига слушалката и като никога не попитва, кой е. По телефона се съобщава следното: – Довечера в 81/2 часа д-р 3.
към текста >>

7. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде.
към текста >>

И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото".
Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
към текста >>

взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий.
Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки.
към текста >>

Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол.
към текста >>

8. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>

9. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна.
1942 година). У човека има скрити сили, които трябва да се събудят. Ду¬шата е седалище на неизчерпаеми сили, само че тя трябва да се извикат към дейност! Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи в него. В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата.
към текста >>

При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница.
Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи в него. В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата. Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот! Те не подозирали мощните сили на духа в себе си! Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна.
към текста >>

10. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея.
На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р. разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината. На едно определено място на тая алея видях една моя близка приятелка, която се разхождаше с още една своя приятелка. Работата ми в банката беше много бърза и аз трябваше да я свърша в най-късо време. Но предпочетох да я оставя за известно време.
към текста >>

11. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

така излага една своя опитност: — Това беше през 1921 година, Живеех във Варна.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Посещение Г-жа X. У. така излага една своя опитност: — Това беше през 1921 година, Живеех във Варна. Майка ми живееше в Габрово и беше тежко болна. Син ми беше болен от дизентерия. На 30 август в два и половина часа след обяд сложих болното си дете на кревата. По това време майка ми влезе в стаята. Тя беше усмихната.
към текста >>

12. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Варна, 17. 01.
Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01. 1918 г. Любезна Здр. Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира.
към текста >>

13. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той се роди в България през 1864, близо до Варна и напусна физическото си тяло през 1944.
Трябва да признаем, че не може да се достигне до духовните истини със средствата, които ни служат за опознаване на обективния свят. Само същество, надарено с висша сила и дълбоко вътрешно виждане може да ги изнесе, защото знае за тях повече от обикновените простосмъртни. Всяка нова култура носи на хората Божествен дар - един велик Учител. в началото на нашия век една нова светлина отбори за човека път към духовно повдигане. Това стана с идването на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно - духовно име, което той сам избра. Той се роди в България през 1864, близо до Варна и напусна физическото си тяло през 1944. Учителят проповядва повече от 50 години, но официално откри своята Школа през 1922. Невъзможно е в едно кратко изложение да се опише учението на Учителя Петър Дънов, поради значителния брой на неговите творби, засягащи всички области на живота и еволюцията на човека. В този труд си поставихме задача да предложим на читателите един от многото методи, които бяха изнесени чрез неговото учение. Той касае разцъфване- то на човешката душа, и нейното развитие в духовния й път. Този метод е Паневритмията, чиято музика, движения и текст са дадени от Учителя Петър Дънов.
към текста >>

14. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- От Варна, отче - отговориха някак отведнъж младежите.
Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте, млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговориха някак отведнъж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски.
към текста >>

- От Варна?
Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте, млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговориха някак отведнъж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски. - Имаме желание да станем монаси.
към текста >>

Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна.
- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на любовта Христова, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора - и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време време, докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си.
към текста >>

15. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>

Параходът е пред пристанището във Варна.
Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.
към текста >>

16. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа.
ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз.
към текста >>

На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов.
Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
към текста >>

17. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя.
към текста >>

По това време Учителят е бил във Варна.
Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
към текста >>

18. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия.
Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила. През 1922 г. отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г. По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност.
към текста >>

19. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

(По това време министър-председател на България бе Андрей Ляпчев.) И наистина, ако бях закъснял само две-три минути, нямаше да го заваря, тъй като е трябвало да замине за Варна с автомобил, флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз приближих до министъра, никой не ме спря.
Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителят внимателно погледнал Методи и той, както самия той се изразява, светкавично разбрал неговата мисъл. “Аз помолих сестрата,” - казва Методи, - “да придружи Учителя обратно до “Опълченска”, след което се отправих направо до домът на министър-председателя. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Домът му беше близо до моята квартира и знаех къде е точно. (По това време министър-председател на България бе Андрей Ляпчев.) И наистина, ако бях закъснял само две-три минути, нямаше да го заваря, тъй като е трябвало да замине за Варна с автомобил, флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз приближих до министъра, никой не ме спря. Той, като че ли ме очакваше. Хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: “Г-н Министър предстедателю, днес е нашият съборен ден. Вие лично разрешихте този събор да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне.
към текста >>

20. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво?
Вземайки акт от нея, очаква се, родолюбивите организации да вдигнат тояги и бастуни и да заявят, че на никаква цена няма да допуснат да се състои събора и че, ако правителството го разреши, то насила ще го разгонят! Очаква се „Светия Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти. А ако всичко това не помогне, очаква се, запасните офицери на бързо да свикат в София един извънреден конгрес с делегати от цяла България, да се прогласи „дъновизмът“ за „най-опасната, най страшната язва, с която не е достатъчно да се води най-безпощадна борба, но е необходимо из дъно да се изкорени“. Очаква се тогава, няколко генерали от запаса, да отидат, като пратеници от конгреса при г. Ляпчев и да го „убедят“ да забрани конгреса. След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ... Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания! Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

689, N2 11, Варна.
Кръстанов, ул. „6 Септември“, 28 — София. Черноморски шепот, младежки литературно -научен лист. Абон. 20 лв. Адр.: кварт. 689, N2 11, Варна. В низините на живота, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв. Във вихъра на спомеките, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв. Двете последни книги се доставят от автора — с.
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци!
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 15 август 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Бялото Братство. Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци! (Из в. „Добро здраве") Побеждавайте злото чрез доброто! (П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи.
към текста >>

Кирил Георгиев — скулптор, Варна.
А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички.
към текста >>

23. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Луиза, 34, Варна.
абомамент 40 лв. Редактира Д-р Георги Ефремов, гр. Кюстендил. Добро народно здраве, месечно списание за природосъобразен живот, ратува за природолечение, вегетарианство и въздържание. Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза, 34, Варна. Esрего Teozofia, орган на теософите-есперантисти. Излиза в Прага. В последния си брой обръща вниманието на своите читатели към Бялото Братство в България и препоръчва литературата му. Абонамента за България е 50 лв. Абонирането става чрез Г.
към текста >>

24. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

618/5 — Варна.
В окото вие ще видите физичния и психичен живот на човека. Всички органи в тялото имат своето място в чуден ред в окото. Едно цветно художествено табло с една художествена анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева. Веднага се запиши за абонат и изпрати стойността до издателя: Кирил Георгиев — скулптор ул. „Добруджанска" кв. 618/5 — Варна. Тъмни сили. От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и сляп шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания. На много места те вършиха и вършат насилия над мирни български граждани — евреи и турци — без да са и най-малко предизвикани, без никаква причина, а просто така, от „родолюбие". Същите господа са считат за големи защитници и пазители на православието и много пъти вече употребиха своите изпитани методи в това направление. Миналата година нападнаха и разгониха конгреса на адвентистите във Варна.
към текста >>

Миналата година нападнаха и разгониха конгреса на адвентистите във Варна.
618/5 — Варна. Тъмни сили. От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и сляп шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания. На много места те вършиха и вършат насилия над мирни български граждани — евреи и турци — без да са и най-малко предизвикани, без никаква причина, а просто така, от „родолюбие". Същите господа са считат за големи защитници и пазители на православието и много пъти вече употребиха своите изпитани методи в това направление. Миналата година нападнаха и разгониха конгреса на адвентистите във Варна. Известна е тяхната „дейност" за осуетяването събора на Бялото Братство и много други техни „подвизи". Сега се научаваме, че преди десетина дни те пак се отличили: нападнали молитвените събрания на адвентисти и петдесетници в София. Ние питаме: Няма ли кой да постави на местото им тия синковци?. До кога българския народ ще оставя да се гаврят с неговото име и с неговата чест самозвани „родозащитници“? До кога той ще оставя на свобода тъмните сили, които искат да го водят по старите кървави пътища към катастрофи и гибел?
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Луиза“ 34 Варна.
Учителска практика, списание за всекидневната работа на учителя, цена 80 лв. издава „Хемус" А. Д-во София. Природен лекар, списание за природно лекуване, природосъобразен живот и здравна просвета, абонамент 75 лв. адрес бул. „М. Луиза“ 34 Варна. Наковалня, двуседмично литературно научно списание, брой 233. Адрес Д. И. Полянов ул. „Сливница“ 236. София II.
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

34, Варна.
Паренсов, 18 - София. Природен лекар, кн. 7 и 8- Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза. 34, Варна. ВЕСТИ Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати. Ако някой от тях по някаква случайност не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“. Много трудно е издаването на книга от подобен характер в днешно време. Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете!
С убийство не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт. Не трепете стадата беззащитни — нека те Ви обличат и сгряват с мекото си руно, И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки И умирайки спокойно на пасбищата наши. Хвърлете примки и капани! Птиците небесни Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода. Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете! Смъртни, — смъртните щадете! Хранете се с щото е Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека! Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

№ 34, Варна.
„6 сепември“, № 3, София. Природен лекар, месечно списание за природно лекуване, природосъобразен живот и здравна просвета год. абонамент 75 лв. Адрес: бул. „Мария Луиза". № 34, Варна. Добър пчелар, месечно списание, редактира Йор. Земемски, годишен абонамент 30 лв. Адрес: гара Земен. в. „Свобода“, седмичен вестник за обнова на живота. В двата си последни броя помести две статии от Учителя на Б. Братство.
към текста >>

29. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Д., Варна — 50 лв.; Б.
И ние повторно апелираме към всички, които съзнават важността на започнатото дело, да ни подкрепят според силите си. Това е един дълг и една привилегия едновременно. До сега сме получили следните суми: М. Д., Пловдив — 400 лв.; М. К., Оряхово — 100 лв.; Н. Д., Варна — 50 лв.; Б. Б. с. Хамзаларе — 100 лв. Всичко 650 лв.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посрещането на американските „милионери“ във Варна (С.
Севлиево, 15 август, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Може! Предимството но овощната захар пред фабричната (Др Б. Бончев) Отзиви. Посрещането на американските „милионери“ във Варна (С. К.) За причините на световната стопанска криза (Из „Софийски търговски вестник“) Утринен зов (И. И. Фихар) Възход (И. И. Фихар) Съзерцание (В. С. Недев) Човещина (Л. Лулчев) За в.
към текста >>

Из „Здравна Просвета“ Отзиви Посрещането на американските „милионери“ във Варна Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна.
Родители, учители, лекари, общественици, предпочитайте меда и овощията, заради тяхната естествена захарност, заради техните витамини и минерални соли. Предпочитайте ги пред всички изкуствени фабрикати на бялата захар. Привиквайте децата към тях, уверени, че сте изпълнили родителския си, учителския си и обществения си дълг. По природа човек е плодянно животно. В интереса на собственото му здраве и за бъдещото на човечеството, човек трябва да си остане плодояден, а не мършоядец. Из „Здравна Просвета“ Отзиви Посрещането на американските „милионери“ във Варна Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна. Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н.
към текста >>

В деня на посрещането цяла Варна е на крак.
Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума. Най после гостиш пристигат.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ул Дебър, 10 — Варна.
У нас списание Природен лекар е първото и едничко, което поведе борбата и създаде цяло движение в полза на природното лекуване. Който е проследил поне няколко години това списание, той е разбрал новостите, които ни се поднасят. Както научното обосноваване на природното лекуване, така и неговото практическо прилагане стоят на първо място. Годишният абонамент, заедно с подаръците е 75 лв. и всичко се изпраща до редактора му Д-р Кирил Йорданов. ул Дебър, 10 — Варна.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сапунджиев от Варна е сложил под печат книгата: „Светът в зарите на зелената звезда“, в която прави подробен преглед на Есперантското движение на всички държави в секта, наредени по азбучен ред.
И. Д. — Наука за ръката; Карл Хутер — Строежът на ухото и човешкия характер и др. Год. абонамент 80 лева. Адрес: пощенска кутия 271 — София. Г-н Георги Н. Сапунджиев от Варна е сложил под печат книгата: „Светът в зарите на зелената звезда“, в която прави подробен преглед на Есперантското движение на всички държави в секта, наредени по азбучен ред. Книгата е написана увлекателно и научно. Тя ще бъде едно убедително средство и същевременно източник на сведения за сказки и реферати. Като пред калейдоскоп пред вашите очи и съзнание изпъкват една след друга шестдесет и осем държави със своя бит и есперантски живот. В последните страници на книгата ще се печатат адресите на много есперантисти от България и странство, които желаят да кореспондират. Всеки, който изпрати 10 лв.
към текста >>

Писма, записи н поръчки да се адресират до Георги Сапунджиев — Градската библиотека. Варна.
В последните страници на книгата ще се печатат адресите на много есперантисти от България и странство, които желаят да кореспондират. Всеки, който изпрати 10 лв. в пощенски марки. заедно с адреса си, ще получи книгата даром. Умоляват се дружествата и отделните есперантисти, да подкрепян по този начин издаването на тая тъй навременна книга. Писма, записи н поръчки да се адресират до Георги Сапунджиев — Градската библиотека. Варна. Получи се в редакцията ни сп. „Природа и Наука“ год. IV, кн. 8 и 9. редактирано от Проф. П.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо благоденствие на всички. Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата. Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia. Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле. По пътя още ние се опознаваме едни с други. На гарата ни посрещнаха със зелени знамена и песни, а след това ни разпределиха на квартири по домовете. Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил.
Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала. Минава време и случката била забравена. Детето се ражда и отраства (сега вече учителка) и всякога когато чуе автомобил от близко, макар и в двор да се намира, или дори на петия етаж на некоя къща, тя се сепва. Очевидно без всякаква фактическа опасност. Тя запитва майка си и тя твърде точно си припомнила цялата някогашна почти забравена случка.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата.
1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия. Линия на съдбата Заповедта (стих. – Auroro) Усилията (Г. Събев) Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни. Но за онези, които имат по-дълбоко разбиране на живота, съдбата и щастието са резултат на разумните живи закони, които регулират отношенията на елементите на проявения живот. Преди всичко възможно ли е щастието за човека или е само блян? И ако е възможно, при какви условия.
към текста >>

Г-в — Варна Пътници и камък (б а с н я) Между два града се простирало шосе великолепно: дълго, право.
Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота. В скръбта на Учителя съзерцателя на тази снимка ще почувства, че пътя към Любовта минава през скръбта. Тази снимка е една от най-сполучливите и, вярвам, ще послужи на бъдещите физиогномисти като един много ценен дар за обучение и вдъхновение. К. Г-в — Варна Пътници и камък (б а с н я) Между два града се простирало шосе великолепно: дълго, право. равно или както другояче казват — славно. Но един колар превозвал камъни по него та изпаднал от колата му случайно камък, незначителен по форма и по тежест. Този камък на шосето станал камък за препъване. И ето, пътниците почнали да го поритват, ту по-слабо ту по-силно и на никого не станало приятно, сладко и умилно. Някой се препънал — паднал.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат.
X. Т. X а м б л и н Духовна опитност Това, което съобщавам, се случи през м. февруари 1906 год. От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме. След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая. Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита.
към текста >>

Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова).
От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме. След вечерята, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая. Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше. И за голяма моя изненада в ъгъла към вратата веднага нещо светна и полуосвети стаята.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Варна братята работят добре и енергично.
Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната. N. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV.
Исканията на българското въздържателно движение Последният общ конгрес на Българската въздържателна федерация, която обединява целокупното българско въздържателно движение, със специални резолюции е приел е днешни искания на въздържателно движение, както следва: I. По алкохолизма: Изработване общ национален план за борба с алкохолизма; създаване от инспектората по алкохолизма при Д. Н. З. творчески институт и общ ръководител на борбата против алкохолизма; въвеждане въздържателно образование в програмите на всички учебни заведения в страната; възстановяване правото на народа с референдуми да затваря кръчмите по села и градове; признаване въздържанието като обществена добродетел и предпочитане на въздържатели, при равни други условия, при назначаваме на всички държавни и обществени служби, особено: учители, лекари, свещеници и пр. II. По наркотизма: Строго забраняване пушенето от учащите се, но същевременно и забраняване на учителите да пушат в училищата; строго забраняване пушенето във всички държавни, и обществени заведения, трамвай увеличаване вагоните за непушачи по влаковете и пр. III. По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV. По разврата: Енергични мерки за борба срещу проституцията на принципа на абсолютно премахване публичните домове и търпимостта на проститутката; строг контрол на филма: допускане в контролната комисия при М. Н. П. представител на Б. В. Ф. и засилване санкциите с максимални глоби на всички съдържатели на кина, в които бъдат заловени малолетни зрители на филми неразрешени за тях; ефикасни мерки за борба срещу порнографската литература и пр.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г.
Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист?
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна.
Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта! Аз искам! Аз искам да запаля в сърце си пламък! Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи. * Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна. * Човек да съм желая. О, не! Но ангел чисти; У мен завчас да стане спасителна промяна. Сърце ми да е кротко и разумът лъчисти. И бяла да загърне душата ми премяна.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мария Луиза № 34, Варна.
Храбростта на една телефонистка, разказ; 5. Хората, които са пожертвали живота си, за да изучат Африка. Язва в стомаха, ревматизъм, водата като лекарство и много други полезни съвети ще намерите в първия брой на десетата юбилейна година на сп. „Природен лекар“. Редактор д-р Кирил Йорданов, бул. Мария Луиза № 34, Варна. Искайте пробна книжка. Год. абон. 50 лв. Премия за 40 лв.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

М Луиза № 34, Варна.
Сердика 18, София Медът като храна и лекарство е специалния брой 3 ти на списанието Природен лекар год. Х-та. Книжката се продава и на неабонати срещу 10 лв. Тя съдържа подробности за меда като храна и лекарство и не трябва де липсва в никой дом. Доставя автора Д-р К. Йорданов бул. М Луиза № 34, Варна. Получи Се в редакцията ни сп. „Природа и наука“ год. VIII. кн. 2, редактирано от проф. П Бакалов, проф.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста.
А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф. по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста. Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи. Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто. Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата. Ив. X. Кръстанов Пред прага на новата епоха Стоим пред прага на третата епоха.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич.
Те стават по особен начин. Няма нищо по-хубаво, обаче, от това, да вярваш, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине. Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

КНИЖНИНА Нов свят се ражда от Петър Зяпков, Варна.
Постоянен календар за годините от 700-а до 2099-а; 4. Подробен календар (с месеците и всички български празници) за 1939 година. Трицветен художествен печат на хубава хартия, формат 50 на 35 сантиметра. Продажна цена 4 лв., при най-малко 10 екземпляра—25% отстъпка. Предплатилите до края на ноември ще го имат по 2.50 лв. КНИЖНИНА Нов свят се ражда от Петър Зяпков, Варна. Цена 4 лв. Доставя се от автора и от редакцията на в Братство. Севлиево. В тая книжка се разглеждат следните теми: 1. Огромният завой на съвременната цивилизация; 2. Вечният извор на духовно възраждане и 3.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север.
бим, бам, бум! Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя свят, много радост и любов, много щастие! Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята! * Братя, вдигайте главите, отворете си сърцата, поемете благодат щедро сипана Отгоре. И, опити в тая радост, продължете своя друм! О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север. От 1-ви август мин. год. до 30. окт.; т. г. посетих. Полша, Данциг, Източна Прусия с Мазурските езера, Балтийските държавици (Литва.
към текста >>

във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските.
Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие. София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов. _____________________________ П П. Пътните си бележки и впечатления с много илюстрации ще издам в отделна книга „По Европа с есперанто“ на български и есперанто паралелно.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна.
Ако човек знаеше всичко, то това щеше да бъде най-голямото нещастие за него. Ти знаеш ли, какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Подробната програма на Радио-София, Стара Загора, Варна, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни.
Издател за България е Светослав Славянски, ул. 6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. Радио-свят, брой 123, год. III-та. съдържа: Кога предават английските, немските, френските и италианските станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Стара Загора, Варна, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на операта „Бал с маски“, която ще се предава от „Миланската Скала“. Годишен абонамент 120 лв. за 52 броя с безплатна премия. Адрес: Пирот 9, София, търсете го и по будките.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст.
Редакция бул. „Царица Йоана“ 3, София. „Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера. Пълен комплект на Дирекцията на пощите за изпитите, които ще положат всички радиотехници. Год. абонамент 120 лв. за 52 броя с премия.
към текста >>

50. -

Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене.
Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е. Иска да е свободен от жената и от децата си. Казва: „Понякога ще ходя да ги видя.
към текста >>

51. -

Йорданов — Варна.
По въпроса за чесъна като храна и лекарство сме писали накратко и друг път. Горното вече хвърля обилие научна светлина по този въпрос. Остава ние да се поучим от всичко това, да използваме лечебността на чесъна като го поставяме редовно на нашата трапеза в разни комбинации. Префинените носове да простят за неговата миризма. Д-р К. Йорданов — Варна. ДОМАТИ Родината на доматите е Перу, Южна Америка. В Европа доматите са пренесени от испанци и португалци в началото но 16 век. Отначало доматите не били приети добре, защото населението ги смятало за отровни. Едва в края на 18 век доматите получили широко разпространение най-напред в Англия, после в другите европейски страни. 100 грама домати съдържат: белтъчини 1.0 гр.
към текста >>

52. -

Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината.
При работа в преден ход, то влива кръвта в артериите, а при действие на заден ход – то изсмуква кръвта от вените. Сърцето продължава да упражнява тази дейност до смъртта на човека. Пресметнато технически, това трудово постижение на сърцето възлиза на 0.375 конски сили. С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв. Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда. Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение? Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола? Всеки камион трябва до бъде непълно ремонтиран след като измине 40 до 60,030 километра.
към текста >>

Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда.
Пресметнато технически, това трудово постижение на сърцето възлиза на 0.375 конски сили. С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв. Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда. Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение? Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола? Всеки камион трябва до бъде непълно ремонтиран след като измине 40 до 60,030 километра. А моторите на самолетите трябва да се ремонтират вече след 200 часа летене, тъй като са изложени на много по-голото съпротивление. А сърцето?
към текста >>

Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола?
Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда. Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение? Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола? Всеки камион трябва до бъде непълно ремонтиран след като измине 40 до 60,030 километра. А моторите на самолетите трябва да се ремонтират вече след 200 часа летене, тъй като са изложени на много по-голото съпротивление. А сърцето? И то се нуждае, наистина, от ремонт във форма на летуване, на спорт и др. Но каква малка част от хората са в състояние да отидат на по-дълга почивка?
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста .
Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи . . . Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи.
към текста >>

Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др.
Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
към текста >>

Благодарение нему, неговия другар на младини, градинарят Варнава, съвършено неграмотен, бил издигнат на поста епископ в Тоболск.
разбрал, че неговата роля в руския дворец е свършена. Не му оставало друго освен да се оттегли. И това станало. Връщането на Разпутина, към края на 1911 г„ е било поздравено с ентусиазъм от неговите обожатели от двата пола. Влиянието му се почувствало не само в обществения и политическия живот, но и в религиозните въпроси. Благодарение нему, неговия другар на младини, градинарят Варнава, съвършено неграмотен, бил издигнат на поста епископ в Тоболск. Тази афера е произвела върху руското духовенство огромен морален ефект. Много епископи се опитали да се противопоставят на това скандално назначение. Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин). Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Варна, 1921, ц.
В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“. Варна, 1921, ц. 10 лв. Малцина са ония български лекари,които се занимават с духовни въпроси. Ако някой от тях се заинтересува да изучи, макар и повърхностно, душевния живот на човека, трябва да се признае, че се подбужда към това от нуждите на лекарската си практика. Искаме да вярваме, че авторът на горната книжка не е от тия лекари, роби на официалната университетска наука и на професионалните си и материални интереси, а се вдъхновява от идеалистични подбуждания. Но, както той признава, след като е прочел редица книги по психотерапия, не можал да си създаде какво-годе понятие за онова, което става в мозъка на човека, а разбрал само, че „нашия душевен живот е объркан и тъмен и всичко около него се върти само в предположения“.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя.
Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния .
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла Добруджа чак до Тр.
Пророчески сънища. Вследствие на постигналите ме нещастия, аз почти оглушах, съсипах се материално и изгубих физически сили. Но всички тия нещастия, и много още други през последните 11 години, видех предварително на сън. Синовете ми паднаха убити в боевете в Добруджа на 5 октомври и 30 ноември 1916 г.,но тяхната смърт аз я видех на сън през нощта на 6 срещу 7 август 1914 г., когато войната на запад беше пламнала. Сънувах, че съм на платото, намиращо се на височината северно от гр. Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла Добруджа чак до Тр. Тулча, равна като на длан; по разни места из нея се водят боеве между наши и чужди войски. В нашите полкове участват и синовете ми: капитан Боян и подпоручик Асен (произведен от офицерски кандидат) Бончеви. Разбирах ги с писма на често, но, като престанах да ги разбирам готвех се да тръгна по полковете да питам за тях. Обаче, в това време се яви при мене полковник Недялков (видях добре лицето му и пагоните) — командира на бригада от 1-а Софийска дивизия, а по-сетне и началник на същата — и ми каза да не ходя да ги търся, защото Боян е убит далеч на С. И. от мястото, дето стоях, като ми посочи с ръка към това място, а Асен бил заклан с куршум в гърлото, тоже много далеч на С. 3.
към текста >>

Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми Александра.
4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из Добруджа, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с. Балтаджещи, бива пронизан в сърцето с куршум. Мястото, дето е убит, се пада действително на С. 3. от местото, дето видях в съня си полковник Недялков. След боевете при с. Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми Александра. Ето как точно се изпълни този ми сън — сънувам 2 год. и 2 — 3 месеца преди изпълнението му, само че вместо полковник Недялков, за смъртта на Асена е казал капитан Недялков! Съобщава: Ив. Бончев (запасен полковник — Варна). (Следва) Манифестации на неудовлетворена любов Тук приложен, изпращам в редакцията на Всемирна Летопис препис от протокола за констатираните проявления на един дух.
към текста >>

Бончев (запасен полковник — Варна).
След боевете при с. Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми Александра. Ето как точно се изпълни този ми сън — сънувам 2 год. и 2 — 3 месеца преди изпълнението му, само че вместо полковник Недялков, за смъртта на Асена е казал капитан Недялков! Съобщава: Ив. Бончев (запасен полковник — Варна). (Следва) Манифестации на неудовлетворена любов Тук приложен, изпращам в редакцията на Всемирна Летопис препис от протокола за констатираните проявления на един дух. Оригиналът се намира сега у свещеника Димитър Момчилов, от гр. Кюстендил, чредник при църквата „Св. Вел. М. Мина“. Тоя оригинал е подписан от осем души наблюдатели, а именно: от тогавашните учители Дим.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там той се поболя и, след като се завърна в София, отиде си във Варна, където на 7 април 1922 г.
Тасев Селянин: (под) Р. Груев Вярно с оригинала: Свраков. Съобщение за смърт. През коледната ваканция на 1921 —1922 г. в Стара-Загора дохожда брат Иван Ц-в. Там той се поболя и, след като се завърна в София, отиде си във Варна, където на 7 април 1922 г. се помина. Една седмица точно преди да си замине, сънувах, че същият идва в Стара Загора у дома, добре екипиран като за път, да си взима сбогом, като ми каза, че ще замине, и като се сбогува с мене, пита ме, какво желая да му кажа, за да изпълни желанието ми. Понеже скоро бях влезнала в окултното общество и много въпроси ми бяха неясни, чувствах се още, че съм в тъмнина, затова пожелах да имам повече светлина. Той ми обеща, сбогува се и си отиде. Една седмица след съня ми, съобщиха ни, че е заминал.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Народна Банка — в гр. Варна.
Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки. Повече да пиша бих отегчил четеца. Те са наши лични отношения. А болестта му била наистина — възпаление в корема. Съобщава: Иван Тодоров, чиновник в Българ. Народна Банка — в гр. Варна. Известие за смърт. Баща ми Васил Тодоров боледуваше от дълго време от буца в стомаха, но през изтеклото лято болестта му се усили и той много настояваше да бъде опериран. Лекарите, обаче, бяха на мнение, че операцията няма да му помогне, защото болестта му бе много напреднала. При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година.
статията „Изследванията на Райхенбаха“ от Боян Боев в „Веем. Летопис“, год. II кн. V. Боян Боев. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев I. Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година. Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа.
към текста >>

С домашните си той се завръща във Варна.
Мнозина от тях плакали. И му обяснили защо плачат: „Плачем, защото видяхме чрез тях най-хубавото в душата си.“ В Русия стоял една година при домашните си (родители, сестра и нейно дете). Баща му бил тежко болен. Пет месеца след пристигането му, баща му се поминал. Както навсякъде, така и в Русия, картините му направили голямо впечатление. С домашните си той се завръща във Варна. Той пак чувства нужда да отиде в планината. Минавайки през София, по съвета на приятели, урежда изложба, която направила голямо впечатление. Помолили го да уреди и в други градове такава изложба. Той се съгласил. Уредил такава в Търново половината град по сетил изложбата.
към текста >>

се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба.
На другия ден тя го завежда, и там се помиряват. Той й дава право. От България художникът пак отива в Алпите. Там той рисува новата си картина: „Странстващия пастир“. През пролетта на 1923 год. се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декември с. г. след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена.
гимназия Витанова Надка се самоотрови. А един месец преди смъртта си, тя отишла при г-жа Т. Д , живуща в София и известна със своите духовни дарби, да я запита за бъдещето си. Последната й отговорила: „ти ще прекъснеш учението си по причина на болест, а след това ще има смъртен случай в семейството ви“. Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия.
Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к. н.) и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години.
към текста >>

Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал.
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст.
към текста >>

11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр.
Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3).
към текста >>

39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“.
Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край.
към текста >>

В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна.
към текста >>

Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други.
до 6. февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската. По тоя случай, някои от министрите щели да бъдат убити. Тия съобщения, вероятно, произведоха дълбоко впечатление на присъстващите, защото сутринта т бяха ги разгласили между почти всичките конгресисти, та последните се сърдеха, че не били викани и те да присъстват на събранието. Вечерта на 6. II.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Списаревски — Варна (Продължение от кн.
Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Манол Иванов, преподаватели в морските специални школи — Варна, ул.
Обем 433 стр., с 15 таблици. Одобрено от Министерството на Тър., Промишл. и Труда със заповед № 1175 от 9. VII. 926. г. Складирано само у автора — издател, г. Манол Иванов, преподаватели в морските специални школи — Варна, ул. Струмска, 4. Цена 150 лева. По свещената пътека. Отломки от часове на размисъл. От Георги Томалевски.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Списаревски — Варна. I.
— Б. Р.: 2) Вж. „Богомилски книги и легенди“, от проф. Йор. Иванов София, 1925 г. Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна. I. От времето на Белински до навечерието на руската революция през 1905 г. руската интелигенция не бе изпадала в такъв трогателен за душата възторг, в какъвто я доведе „прочутото“ писмо на горната личност до Гогол. Този възторг е твърде характерен за онова време; той е резултат на общото състояние на духа, създадено от печалната руска действителност. По повод книгата на Гогол: „Избрани места из преписката с приятели“, в която последният подвъргва на безпощадна критика лично себе си, като обществен деятел в литературното поприще, Белински отправя до нейния автор писмо, с което го порицава в мистицизъм. Като напада Гогол, авторът косвено шиба със своя скорпионен бич прекия виновник за страданията на своя народ — руския абсолютизъм.
към текста >>

Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“.
Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво. В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни?
към текста >>

НАГОРЕ

0.37526607513428