Търсене в текстове за 'Варна'

"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
към текста >>

2. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
- Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
към текста >>

3. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Не по-малка бе и групата във Варна.
За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него.
към текста >>

4. 3_66 Ясновидци и светци

Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко.
Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя.
към текста >>

5. 3_68 Самозванецът

Те си бяха във Варна много добре.
Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа. За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате. Когато някой плаче, остави го да получи опитност. Постави една, две, три години на опит и тогава го приеми.
към текста >>

На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън.
Аз ще извадя своя нож. Трябва да работят на друго ново място. Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С Моето Име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват.
към текста >>

6. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната.
Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко. Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие своята дейност и да изпълни Волята на Бога, за което бе слязъл на земята. Но от преизподнята излязоха сили, които противодействуваха на Божия план.
към текста >>

Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд.
Онези сили се прехвърлиха и в България и попречиха този народ да се обедини. През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война, България бе окастрена и загуби всичко. По- късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време в този народ. Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд. Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време.
към текста >>

Това бе Божественият план и този Божествен план бе свален от Великия Учител в онази звездна нощ, в двора на хотел "Лондон", във Варна, когато, в присъствието на представител на човешкия род, бе изрекъл решението на Бога: "Реших да пусна болшевиките на земята." Ето такава е истината.
В момента, когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита. Кой помогна за това? Това бе Божественият план и този Божествен план бе свален от Великия Учител в онази звездна нощ, в двора на хотел "Лондон", във Варна, когато, в присъствието на представител на човешкия род, бе изрекъл решението на Бога: "Реших да пусна болшевиките на земята." Ето такава е истината. А вие може да проучите повече за тези неща в Словото на Учителя. А ще го проверите чрез историята на човечеството!
към текста >>

7. 5_12 Запустялата кръчма

"Запустялата кръчма" Когато Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма.
"Запустялата кръчма" Когато Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма. Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
към текста >>

8. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата.
към текста >>

Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>

Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
към текста >>

9. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха окъсани и голи в окопите. Мъжете бяха по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.
към текста >>

Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана.
Мъжете бяха по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната.
към текста >>

Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България.
Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне.
към текста >>

10. 5_45 Учителят и владетелите на България

Интернираха ме във Варна.
Ако се намеси - ще изгуби." Те не ме послушаха. След като се намеси България в Първата световна война, Аз казах в 1917 година, че Германия ще изгуби войната. Затова да се вземат навреме мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България. А те какво направиха? Интернираха ме във Варна. После казах на Фердинанда и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. А дали те ме послушаха, ще проверите сами. Ще проверите сами какво ще стане с България." И българите след това провериха с две национални катастрофи. Учителят изпраща един брат при министъра на вътрешните работи да му каже : "Ние имаме методи за разни области в живота. Методи за възпитание на детето, на младежта, методи за музиканти и бих дал грамаден материал.
към текста >>

11. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София.
към текста >>

12. 7_08 Благославяй, душе моя, Господа

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Благославяй, душе моя, Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година.
"Благославяй, душе моя, Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година. Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
към текста >>

13. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор.
През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много. Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея.
към текста >>

14. 8_12 Братските салони и Изгревът

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.
Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 година, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше там беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата.
към текста >>

15. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно.
към текста >>

През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада.
към текста >>

Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна.
Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон".
към текста >>

Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя.
Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов.
към текста >>

Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон".
Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов. След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя.
към текста >>

16. 9_05 Кой бе Учителят?

" За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него.
"Кой бе Учителят? " За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него. Това време дойде през 1925 година. А през 1927, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот.
към текста >>

17. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена.
Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
към текста >>

Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.
На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ. Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува.
към текста >>

През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна.
На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ. Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото.
към текста >>

През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна.
Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.
към текста >>

От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна.
Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново.
към текста >>

От 1899-1908 - във Варна.
От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото.
към текста >>

18. СЪДЪРЖАНИЕ

Варна – хотел Лондон 108.
Песента “Завръщане на блудния син” 103. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109. Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111. Мария Тодорова. Връзката 112.
към текста >>

19. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

в гр. Варна.
Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище.
към текста >>

Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год.
към текста >>

Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.
На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
към текста >>

Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год.
А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
към текста >>

Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.
Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

20. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г.
Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария.
към текста >>

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

21. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
към текста >>

издава книжката: „Хио-Ели-Мели-Месаил" във Варна.
Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г. е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год. издава книжката: „Хио-Ели-Мели-Месаил" във Варна. Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. А това е Петър Константинов Дънов, който е роденият и слезнал и облякъл се в плът Дух Беинса Дуно. А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год.
към текста >>

Петър Дънов е във Варна.
по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска. Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени.
към текста >>

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст.
Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр. Търново наброяват 200-300-400 човека. Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год.
към текста >>

22. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.
към текста >>

Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.
Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила. „Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина. Видите, приятели Мои, колко Господ Ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр.
към текста >>

Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.
„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина. Видите, приятели Мои, колко Господ Ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята. Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.
към текста >>

Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя.
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
към текста >>

А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла.
А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.
към текста >>

Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена.
Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.
към текста >>

Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици.
Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината. „На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете.
към текста >>

Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство.
След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже.
към текста >>

23. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ 13 февруари 1899 год., гр. Варна.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ 13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
към текста >>

Варна.) Свидетелствата Господни са дадени.
След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

24. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

„Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН Третият завет на Бога към човечеството от петата раса е дадено. Той трябва да стане знаме за шестата раса. Членовете на Духовната Синархическа верига работят усилено. Чрез молитви и чрез молитвен Дух търсят да бъдат съпричастни в тези усилни години на необикновени събития, предначертани от Небето. Те вече знаят кой е Вождът Господен, Който е трябвало да дойде, защото Той е дошъл и е пред тях. „Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов.
„Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов. Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата. „ Така се казва: Времената са зрели, положението е сериозно, Словото Божие иде с голяма сила. Кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>

България ще трябва да се посети лично." (Писмо от 17.4.1899г. гр. Варна).
Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е Ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично." (Писмо от 17.4.1899г. гр. Варна). Учителят Петър Дънов е непрекъснато в молитвен дух. Небето е отворено и Духът Господен се явява и слиза върху Него и Му говори. „Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка".
към текста >>

Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето.
Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее над всяка Моя твар и които го приемат, ще оживеят и вечно ще ме следват и ще бъдат Мои Синове и дъщери и Аз- техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при Мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това МИ се вдъхна ОТ Господа през ТОЯ месец." (Писмо от 29.4.1899 г., гр. Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето. Това е Небесната Слава. Това е Святият Дух. Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите. А това е роденият в плът Петър Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство.
към текста >>

Аз съм още вън от Варна.
Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов. Небето е отворено за нази: То е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето. Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин.
към текста >>

" (Писмо от 5.9.1899 г., гр. Варна.)
Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. " (Писмо от 5.9.1899 г., гр. Варна.)
към текста >>

25. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1.
Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2.
към текста >>

варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия.
Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст. 1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима.
към текста >>

Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно.
1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам че Господ ви благославя изобилно. " (Писмо от 29.4.1899 год. гр. Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно. „И видях, че слезваше от Небето Ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл. 20, стр. 1-3.)3 Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят. Словото на Учителя бе Слово на Бога.
към текста >>

26. 99. АНТИМИНСЪТ

Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край.
Посичат и още много замесени съзаклятници. Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край. А Константин Дъновски е бащата на Учителя - Петър Дънов. Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка.
към текста >>

На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир.
Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище.
към текста >>

27. 104. НАЧАЛОТО

Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г.
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари.
към текста >>

28. 108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА

Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА Отношението на Учителя към тогавашната царска власт на Фердинанд не беше благоприятно. Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя.
към текста >>

Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София.
Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България.
към текста >>

във Варна и след това се върна в София.
бе Министър-председател на правителството. Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа. Учителят прекара 1917 и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха, как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна. Защо е допуснал това? Отговорът е прост. Учителят беше дисциплиниран, Той с властта война на водеше, но своят път и своята работа следваше. Значи Той не беше дошъл тук да се бори с тази власт. Не!
към текста >>

Много приятели коментираха, как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна.
Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа. Учителят прекара 1917 и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха, как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна. Защо е допуснал това? Отговорът е прост. Учителят беше дисциплиниран, Той с властта война на водеше, но своят път и своята работа следваше. Значи Той не беше дошъл тук да се бори с тази власт. Не! Но тази власт Го преследваше през всичкото време.
към текста >>

29. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI.
към текста >>

Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е.
към текста >>

Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна.
Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
към текста >>

Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар.
Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога.
към текста >>

30. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори.
Всеки брат и сестра да бъдат снабдени с лични карти (легитимации). Без такива никой да не тръгва! Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори. Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3.
към текста >>

градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр.
Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори. Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3. Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4.
към текста >>

31. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа.
към текста >>

32. 159. ПРОТОКОЛ

Дънов от Варна.
159. ПРОТОКОЛ София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели. Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
към текста >>

33. 165. ВРЕМЕ Е

Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна.
165. ВРЕМЕ Е Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна.
към текста >>

34. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов.
Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка. Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде? " „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя?
към текста >>

35. 24. ЗМИЯТА

Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон.
24. ЗМИЯТА През 1917 г. Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не".
към текста >>

36. 32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО

" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан.
Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк? " А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини.
към текста >>

37. 82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА

82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА В една беседа Учителят разказва: „Когато правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години и еди кой си месец и ден ти ще преминеш едно премеждие.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА В една беседа Учителят разказва: „Когато правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години и еди кой си месец и ден ти ще преминеш едно премеждие. Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това, от къде знаеш? " „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления.
към текста >>

38. 89. МАТЕРИАЛИСТЪТ

89. МАТЕРИАЛИСТЪТ В онова време, когато Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството и призоваваше своите ученици, срещна се във Варна с един адвокат, виден общественик, материалист.
89. МАТЕРИАЛИСТЪТ В онова време, когато Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството и призоваваше своите ученици, срещна се във Варна с един адвокат, виден общественик, материалист. Адвокатът му казва: „Материализмът е последната дума на науката." Учителят му казва: „След пет години ти ще имаш възгледи противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвоката отишъл веднъж на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата ламба, тя се счупила, газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна станала в душата му.
към текста >>

39. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи.
към текста >>

40. 130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА

След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него.
Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят? " Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу! " Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката. След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха. На другия ден брат Боян Боев си замина. Връзките между хората са недосегаеми и неразгадаеми. Те се изграждат по други закони и в свят, където царува Чистотата и Виделината.
към текста >>

41. 145. ЧЕШМАТА

145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство.
145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа?
към текста >>

Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата!
Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа? " „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега! " Милка отива. Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист. „Какво правиш тук? " „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли!
към текста >>

42. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон.
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става.
към текста >>

Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе".
Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя: „До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща.
към текста >>

Той е над Варна, високият връх.
Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя: „До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия.
към текста >>

Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII.
Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам.
към текста >>

ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон.
Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става.
към текста >>

Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе".
Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя: „До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща.
към текста >>

Той е над Варна, високият връх.
Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя: „До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия.
към текста >>

Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII.
Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон.
към текста >>

43. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих.
От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска.
към текста >>

44. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години.
8. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София) Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика, с които Учителят бе почнал да работи в началото на века. На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години. Той беше свидетел как от трима човека кошера се рои ежегодно и накрая доживя, когато Учителят си замина и остави няколко хиляди последователи. Доживя още години и взе дейно участие в братския живот и бе председател на Братския Съвет. Той знаеше много неща и беше жива история на Братството. Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск.
към текста >>

45. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Варна на определена дата през м. август.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР През 1899 г. Учителят Петър Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас. Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи.
към текста >>

Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа.
Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща.
към текста >>

Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна.
По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни.
към текста >>

46. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна.
След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна. Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част. Другата част той или беше задържал с цел да ги продаде или не беше ги открил. По-късно вероятно ги е намерил и продал. Част от закупените оригинали Димитър Калев издава в книжка „Аз съм истинната лоза" през 1992 г. с !
към текста >>

47. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Изпратихме ги дори във Варна да се срещнат с роднините на Михаил, дадохме им топъл прием, но документ не дадохме.
Нямаше да даде. И ние няма да им дадеме". Имаше големи борби. Но ние отстояхме. Те си отидоха без такъв документ. Изпратихме ги дори във Варна да се срещнат с роднините на Михаил, дадохме им топъл прием, но документ не дадохме. Придружаваха ги Никола Антов и Коста Стефанов на братски разноски. Бяха приети сърдечно. Но отказахме такъв документ да им дадем. За нас това беше един принципен идеен въпрос. Привилегия на никого не можехме да дадем.
към текста >>

48. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Взеха, че ме интернираха във Варна.
Ако се намеси ще изгуби. Те не Ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. Е, кой провали Божия план? След като се намеси България във Всеобщата война (Първата световна война) Аз казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова да вземат българите мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха. Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? После казах на Фердинанд и на Борис III, че те трябва да имат добри отношения със всички съседни държави." 3. Спасението на България. Учителят изпраща един брат при Министъра на вътрешните работи, да му каже следното: „Ние имаме методи за разни области на живота.
към текста >>

49. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Варна, България.
Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему. А3 СЪМ ЕЛОХИЛ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН! Съобщено на 8 октомври 1898 г., гр. Варна, България. Дадено чрез Учителя Петър Дънов. Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на Българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководителят на Българския народ. Той е Ангелът, който е поставен от Бога да води Българския народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему.
към текста >>

50. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството.
се извикват ръководителите от Братствата от страната в София, за да одобрят новият устав. На следващият месец на 12.Х11. 1994 г. те отново се събират и след направените корекции го гласуват единодушно. Единствено Христо Маджаров от гр. Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството. Кое е най-интересното? И при двете събирания на ръководителите в София се заплащат пътните им разноски. Те се заплащат от Братската каса. А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово. Те дават своя десятък в името на Господа и в името на една идеална цел.
към текста >>

51. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

„Оборище" 6 Варна 2.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА. 1. Велко Милев Петрушев, техник ул. „Оборище" 6 Варна 2. Никола Василев Ватев, пенсионер „Свирчовица" Русе 3. Йордан Калчев Новаков, пом. ръков. ул. „Толбухин" 121 Русе 4. Петър Филипов Николов, пом.
към текста >>

52. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Участвуаха музиканти от София и от Варна.
През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев. Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти. По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове.
към текста >>

Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г.
472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи.
към текста >>

Във Варна има също талантливи музиканти и певци.
На времето в Пловдив е имало голяма спи-ритическа група. И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването. Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт.
към текста >>

А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт.
Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители.
към текста >>

Варна и гр. Бургас.
И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения.
към текста >>

Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море.
Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения. Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях." Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине.
към текста >>

Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята.
Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения. Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях." Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине. Изпит към Словото на Учителя. Изпит към Школата на Учителя. Всеки сам се изпитва.
към текста >>

Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна.
Той е много прост. Един сваля идеята, друг я поднася, трети организира и десетият член от тази верига трябва да я изпълни докрай. Ето защо при всеки един концерт, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите. Всички прочетоха за идеята, видяха как се организира и сами пожелаха да си организират такива тържества. Онези, които имаха музиканти по места, сами си направиха тържествата и поднесоха на слушателите от музиката на Учителя. Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна. Сами си реализираха чествуванията без някой да им се налага, какво да правят. Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма.
към текста >>

53. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16).
За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз СЪМ ЕЛОХИЛ, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16). Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Киров на: 30 май, събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас. Преписал: М. Сотиров
към текста >>

54. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия.
Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година.
към текста >>

През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна.
След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско учение в САЩ. Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че е изпратен Оня, Който язди на бял кон и името му е „БОЖИЕТО СЛОВО", из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото.
към текста >>

издава книжката „Хио - Ели - Мели - Месаил" във Варна.
На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на 33 години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 г. издава книжката „Хио - Ели - Мели - Месаил" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третият Завет към избраника и по-мазаника Божий. През 1898 г. изнася пред благотворително дружество „Милосърдие" -Варна, една беседа „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско". Чие е това призвание? На 8 октомври 1898 година се явява пред Учителя на Бялото Братство - БЕИНСА ДУНО, а със светско име Петър Дънов, изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и му диктува Призванието към българския народ и славянството.
към текста >>

изнася пред благотворително дружество „Милосърдие" -Варна, една беседа „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско".
Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 г. издава книжката „Хио - Ели - Мели - Месаил" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третият Завет към избраника и по-мазаника Божий. През 1898 г. изнася пред благотворително дружество „Милосърдие" -Варна, една беседа „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско". Чие е това призвание? На 8 октомври 1898 година се явява пред Учителя на Бялото Братство - БЕИНСА ДУНО, а със светско име Петър Дънов, изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и му диктува Призванието към българския народ и славянството. Кой е ангел ЕЛОХИЛ? Той е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството.
към текста >>

55. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна.
ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна. Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е. пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред масата, където предварително е бил определен реда на сядането. На масата е имало сложени листчета с имената на присъстващите.
към текста >>

Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов.
Това е Преображение Господне (Лука гл.9, ст. 28-36; Мат. гл.17, ст. 1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г. в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря. До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов.
към текста >>

56. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна.
И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез! " Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици. Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта. Усмивката като че ли е забравена. С нетърпение всички очакваме разведряване! " А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"!
към текста >>

57. І.18. БЪЛГАРИЯ

Пътувах в товарна композиция.
18. БЪЛГАРИЯ Връщах се от фронта. Пътувах в товарна композиция. Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна.
към текста >>

58. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
към текста >>

Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път.
Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.
към текста >>

59. ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Галилей Величков

42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария.
42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета.
към текста >>

60. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна.
Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ.
към текста >>

Връща се във Варна с научен урок.
Те трябва сами да си направят опита, без чужда помощ. От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята. Тук се прави исторически опит за следващите поколения човеци на земята. Те го правят сами, без да се ползват от знанието на Словото. Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва. Връща се във Варна с научен урок. А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала". А те направиха точно обратното. И се провалиха по всички правила. Остана поуката за всички.
към текста >>

61. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна.
59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина". Първите приятели всички са били спиритисти, без изключение. Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна. Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината.
към текста >>

62. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

ДЪНОВ Варна, 9.ХII.1920 г.
Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и Добродетел, да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичкото добро и възвишено във вас. ТОВА СА ДУМИТЕ НА ЖИВОТА. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е ЛЮБОВ. ДЪНОВ Варна, 9.ХII.1920 г.
към текста >>

63. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

"Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат.
Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението. Съпругата пристига в София, отива при Учителя, почуква на вратата. Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол! " И така се разделят с Учителя. Тя пристига с влака в Ямбол. На гарата в Ямбол съпругът й я посреща здрав, прав, без никакво лекарство, без нищо. Разбира се благодарността негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си.
към текста >>

64. 3.16. Бръснарите

Обаче вместо да се вслуша в този съвет, цар Фердинанд интернира Учителя от София във Варна.
16. Бръснарите Сега, като предговор ще кажа, през 1915 г. вече бушува I-та Световна война в Европа, обаче България още не е влезнала в един от тия враждуващи лагери. От една страна беше Англия, Франция и другите страни, които взеха участие на тяхна страна, а от другата страна беше Германия. Обаче Учителят знае как ще протече войната и кой ще спечели, и кой ще загуби. Учителят изпраща поръчение на цар Фердинанд да му каже, България да не влиза в нито една от тези коалиции, нито с Англия, нито с Германия, а да пази неутралитет, като по този начин повече ще придобие за националните изяви, отколкото, ако се присъедини към някоя от тези коалиции, разбира се, да оставим настрана жертвите. Обаче вместо да се вслуша в този съвет, цар Фердинанд интернира Учителя от София във Варна. И така Учителят прекарва във Варна повече от две години. Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот.
към текста >>

И така Учителят прекарва във Варна повече от две години.
вече бушува I-та Световна война в Европа, обаче България още не е влезнала в един от тия враждуващи лагери. От една страна беше Англия, Франция и другите страни, които взеха участие на тяхна страна, а от другата страна беше Германия. Обаче Учителят знае как ще протече войната и кой ще спечели, и кой ще загуби. Учителят изпраща поръчение на цар Фердинанд да му каже, България да не влиза в нито една от тези коалиции, нито с Англия, нито с Германия, а да пази неутралитет, като по този начин повече ще придобие за националните изяви, отколкото, ако се присъедини към някоя от тези коалиции, разбира се, да оставим настрана жертвите. Обаче вместо да се вслуша в този съвет, цар Фердинанд интернира Учителя от София във Варна. И така Учителят прекарва във Варна повече от две години. Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна.
към текста >>

По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж.
Учителят изпраща поръчение на цар Фердинанд да му каже, България да не влиза в нито една от тези коалиции, нито с Англия, нито с Германия, а да пази неутралитет, като по този начин повече ще придобие за националните изяви, отколкото, ако се присъедини към някоя от тези коалиции, разбира се, да оставим настрана жертвите. Обаче вместо да се вслуша в този съвет, цар Фердинанд интернира Учителя от София във Варна. И така Учителят прекарва във Варна повече от две години. Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си?
към текста >>

Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна.
И така Учителят прекарва във Варна повече от две години. Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство.
към текста >>

65. 3.40. Македонци на Изгрева

След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г.
Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%.
към текста >>

66. 3.44. Борис Рогев

За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови.
44. Борис Рогев Неделчо Попов е предан наш приятел на Братството и Словото на Учителя. Той беше на работа в Държавната печатница, административно лице. По време на II-та Световна война Братството беше затруднено със снабдяването на хартия за печатане. Той съдействаше по някакъв начин да се снабдим ние с хартия за печатницата на Изгрева и особено той взе участие в печатането на голямата книга „Учителят", както и при печатането на песните - големият сборник. За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови. Той бе флотски офицер във военноморския флот във Варна и е изпратен на специализация в Сорбоната, където там и завършва астрономия и математика. Толкова той беше усъвършенствал математиката, щото Учителят му казва веднъж:„Стига вече математика", а за да каже Учителят „стига вече математика", вижда се колко той е бил подготвен за тази материя. Същият брат Рогев ми разказваше веднъж следния случай. След като излиза от флотата преминава и става директор на географския институт в София. По това време, когато той е директор в географския институт, пристига при него Неделчо Попов, когото той не познава.
към текста >>

Той бе флотски офицер във военноморския флот във Варна и е изпратен на специализация в Сорбоната, където там и завършва астрономия и математика.
44. Борис Рогев Неделчо Попов е предан наш приятел на Братството и Словото на Учителя. Той беше на работа в Държавната печатница, административно лице. По време на II-та Световна война Братството беше затруднено със снабдяването на хартия за печатане. Той съдействаше по някакъв начин да се снабдим ние с хартия за печатницата на Изгрева и особено той взе участие в печатането на голямата книга „Учителят", както и при печатането на песните - големият сборник. За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови. Той бе флотски офицер във военноморския флот във Варна и е изпратен на специализация в Сорбоната, където там и завършва астрономия и математика. Толкова той беше усъвършенствал математиката, щото Учителят му казва веднъж:„Стига вече математика", а за да каже Учителят „стига вече математика", вижда се колко той е бил подготвен за тази материя. Същият брат Рогев ми разказваше веднъж следния случай. След като излиза от флотата преминава и става директор на географския институт в София. По това време, когато той е директор в географския институт, пристига при него Неделчо Попов, когото той не познава. Рогев не познава Неделчо Попов, но Неделчо Попов моли да разреши Борис Рогев, като директор на географския институт, защото под негово разпореждане е военната печатница на военното издателство, за да се напечатат там песните на Учителя.
към текста >>

67. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

След известно време аз отидох ученик във Варна.
Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов. В началото на 1926 г.
към текста >>

През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов.
Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов. В началото на 1926 г. аз бях на работа в София, в Министерството на благоустройството. Не познавах никого от Братството. Не знаех и къде се намира. Един ден се движех по улица „Оборище" и стигнах до № 14.
към текста >>

68. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна.
Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя. И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следните думи: „Г-н министър-председателю, днес е нашият съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно".
към текста >>

69. 6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация.
Владая, спрях една лека кола и помолих да ме закарат до с. Мърчаево. Лицето, което ме покани да вляза в колата, държеше в ръката си един изящно подвързан том от съчиненията на Пушкин. Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на руски, че е печатано в Съветския съюз. Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов. На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет.
към текста >>

70. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя.
Получава един коментар от двадесет страници. Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон.
към текста >>

71. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

„А, Петко е много добър брат." Доказвам, че са в заблуда, като им казвам, че той е причина да се направят няколко обиски във Варна и в Бургас с неговата криво разбрана деятелност.
Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност. Петко Кралев започна да им идва на гости. Казвам на Мария и Борис: „Слушайте какво, „отгоре" него го изпращат, за да ни пречи. Той ще направи беля и ще докара милицията тук." А те ме успокояват. „А, Петко е много добър брат." Доказвам, че са в заблуда, като им казвам, че той е причина да се направят няколко обиски във Варна и в Бургас с неговата криво разбрана деятелност. Борис и Мария не се съгласяват с мене. На следващия път, когато трябваше да работим отново, заварвам Борис Николов и Мария Тодорова посърнали и омърлушени. Разказват ми, че предния ден е дошла милицията, направила е обиск и е обрала всичко. Онова, което аз записвах, имах навик да си го прибирам, защото се опасявах да не го даде Борис на някой друг човек по стар навик. Вече имах няколко горчиви изненади от него.
към текста >>

Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството.
Мария стоеше неподвижна. Мълчеше виновно пред мен. Нямаше какво повече да се каже. Провалът си е провал. И аз проверих думите на Борис. Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството. Някой му беше внушил, че ще бъде ръководител. И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията.
към текста >>

72. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея. Той ме помоли да разреша да публикува нейните разговори с Учителя.
към текста >>

73. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея. Той ме помоли да разреша да публикува нейните разговори с Учителя.
към текста >>

74. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г.
към текста >>

75. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г.
към текста >>

76. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна.
На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор.
към текста >>

77. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Един пример с една сестра - Василка от Варна.
И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога. Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави". А после след миг продължи: „В мене има една черта, която е по-силна от мен - аз съм винаги на страната на слабите". Да, това означаваше, че Божественият Дух в света, в своята изява бе множество и като множество се доближаваше до всички големи и малки и понеже Учителят работеше с малките величини на земята затова бе винаги на страната на малките и слабите, отхвърлените, унижените и оскърбените и чак там в тази немощ на слабите се виждаше величието на Духът Божий. Има една такава формула „Бог не е в Слово, а в Сила Божия". Един пример с една сестра - Василка от Варна. Тя беше слушала дълго време много неща за Учителя и това бяха разкази на първите приятели когато Учителят им се изявяваше чрез Дух и чрез Сила и опитностите на първите приятели граничеха с библейските чудеса. Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите.
към текста >>

78. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна.
Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
към текста >>

Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата".
към текста >>

79. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия.
През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна. Трета армия в Добруджа напредваше с победоносен ход и развяваше българските знамена на новоосвободените български земи. Велко Петрушев по онова време е вече се е запознал с Учението на Учителя, става вегетарианец, но в онези години военни за вегетарианци беше много трудно - ядяха само чай и сух хляб. Той е чувал само за Учителя, чел е нещо от него, но изобщо не бил се срещал с него. По онова време руски самолети са дошли да бомбардират Варна поради това, че България беше във война с Русия, а и затова, че българската конница посече в Добруджа цяла казашка дивизия - кавалерия. По това време войниците са ги накарали да копаят окопи, но той нали бил гладен едвам се движел. Започнал да се моли на Учителя за помощ и съдействие. На следващия дент идва фелдфебела, който се наричал Байданов и като ги видял, че той и неговият приятел не могли да копаят и не могли да държат копач и лопата взима, че ги изпраща на някаква по-лека работа. Така той вече имал първата опитност, че получава отговор на своята молитва. Ето вече е било решено тяхната рота да замине на фронта и да се бие срещу румънци и руснаци.
към текста >>

80. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Съборите на Синархическата верига, които Учителят е организирал са започнали от 1899 година и до 1908 година се осъществяват в град Варна.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Съборите на Синархическата верига, които Учителят е организирал са започнали от 1899 година и до 1908 година се осъществяват в град Варна. Запазени са протоколите от тези събори на Мария Казакова, Димитър Голов и Петко Гумнеров за годините 1906,1907 и 1908 г. От 1909 година съборите на веригата са във Велико Търново. Съборът от 1909 година е бил от 15 до 20 август. Тук Учителят казал: „Ето що казва Господ: Аз съм чул гласа от вашата молитва ще ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена".
към текста >>

В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна.
Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето. През 1916,1917 и 1918 година - няма събори. На 25 юни 1917 година с писмо N 70-50 на градоначалника на град София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи, до Радославов, който заема този пост и е министър-председател от 1913-1918 г. като заема и поста министър на външните работи. Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време. В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г.
към текста >>

Затова изявление той бива интерниран в град Варна.
като заема и поста министър на външните работи. Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време. В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г. и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя. Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат спомените. На събора през 1922 година Учителят споменава за този градоначалник и то е написано на стр.
към текста >>

с интернирането на Учителя във Варна се започва една дирижирана кампания срещу него.
И моят повереник каза: „Да заведем дело". Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България, глоба заради тези 25 лв. Ще кажете една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде". През 1917 г. с интернирането на Учителя във Варна се започва една дирижирана кампания срещу него. Така Ласков в „Църковен вестник" пише статии срещу Учителя Дънов, впоследствие тази статия излиза в отделна книжка и по-късно се публикува в „Духовна култура", книжка 11-12 от 1922 г. под заглавие „Петър Дънов и неговото Учение" на стр. 31. В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя. През 1917 г. на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки.
към текста >>

По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени.
на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки. По-късно през 1922 г. той пише един голям труд „Где е истината? " където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града.
към текста >>

Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице.
Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но с годините никой не го записа и днес ние го забравихме. Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице. В първо време като пътувахме във влака той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напреде, той веднага ме проследява с очи, да не избягам от влака. Аз го погледнах спокойно, видях в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има в света".
към текста >>

Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна?
Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице. В първо време като пътувахме във влака той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напреде, той веднага ме проследява с очи, да не избягам от влака. Аз го погледнах спокойно, видях в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има в света". Казах му: „Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо". „С очите си да видя, няма да повярвам това." „Няма нищо, те постъпват както разбират." Сега аз изнасям примери, зада видите как човек може да прояви доброто, първо ти трябва да мислиш добро за него. За мене е важно доброто в човека. Всеки трябва да знае, че той сам е господаря на своята съдба.
към текста >>

Ето едно от тях: „До всички приятели Варна, 14.Х.1917 г.
Може да си затворник и пак да си господар на себе си. Може да си цар и пак да си роб. Ще се разправяте кой е по-близо до мен и кой по-далеч. Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията Воля." Учителят е в хотел „Лондон". От там изпраща писма - лични и общи. Ето едно от тях: „До всички приятели Варна, 14.Х.1917 г. Аз опитах Българския народ и духовенството му, имат ли Любов към Бога. За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му.
към текста >>

81. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там.
Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика. Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора. Ще ви разкажем един такъв пример. Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там. Един ден братята Абаджиеви му съобщават, че в Търново ще има събор на Бялото Братство и са му съобщили, че той може да бъде заведен на събора. По онова време той е минавал някаква вътрешна психическа депресия и е търсел както всеки човек смисъла на живота. Той се е смущавал да тръгне сам, но по настояване на братята Абаджиеви той тръгва и стига в Търново. Когато пристига ръководителят на варненското братство - Емануил Иванов го вижда и се скарва на братята Абаджиеви. „Защо сте го довели тука, когато той е още млад и няма покана за събора?
към текста >>

Съобщават му решението на ръководителите и му нареждат да си вземе багажа и да тръгне за Варна.
Той се е смущавал да тръгне сам, но по настояване на братята Абаджиеви той тръгва и стига в Търново. Когато пристига ръководителят на варненското братство - Емануил Иванов го вижда и се скарва на братята Абаджиеви. „Защо сте го довели тука, когато той е още млад и няма покана за събора? " Брат Михаил решава да се върне, но един от братята Абаджиеви го задържа. След това Емануил Иванов повдига този въпрос пред всички ръководители за неканения гост и те всички решават, че той трябва да напусне събора. Съобщават му решението на ръководителите и му нареждат да си вземе багажа и да тръгне за Варна. Той бил толкова съкрушен, че му се искало да отиде и да се хвърли от моста на Янтра в реката. Случайно минава покрай него брат Савов от София и след като чул патилата му го посъветвал да отиде лично при Учителя и да разкаже целият случай. Той се съгласил и тръгвайки той си казал: „Ако този Учител е Христос той ще ме разбере, ще вникне в мене и ще види, че аз искам да остана тука, за да ми помогне иначе съм загубен". Между другото брат Савов го посъветвал, че преди да отиде при Учителя трябва да пости и да се моли. Един ден и една нощ той прекарал в пост и молитва.
към текста >>

При Учителя се отива само с мое разрешение, защото аз съм ръководител на Братството в град Варна." Той отново му нарежда да си тръгва веднага за Варна.
Брат Михаил му казва: „Учителю, ръководителите ме пъдят от тука, но аз искам да остана". Той го поглежда и му казва, че може да остане на събора. След малко брат Михаил отива и разказва на братята Абаджиеви, че Учителят му е разрешил да остане. Ето от там се задава Емануил Иванов и започва да му се кара: „Ти още ли си тука, не разбра ли, че трябва да си заминеш? " „Но аз ходих при Учителя, питах го и получих разрешение да остана тук." „Кой ти разреши на теб да отиваш при Учителя? При Учителя се отива само с мое разрешение, защото аз съм ръководител на Братството в град Варна." Той отново му нарежда да си тръгва веднага за Варна. Но Михаил остава без да се вслушва в заплахите на Иванов. Сутринта на събора, неделя е, 23 август 1925 г. Всички станали рано в полуздрач, наредени на редици и очакват изгрева на слънцето. Учителят след като прочитат молитвата започва да дава своята беседа. Тази беседа е озаглавена „Двете свещени положения".
към текста >>

82. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна.
" Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата. Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо. Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога.
към текста >>

Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните.
Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо. Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога. Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните. Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон. Така отново братския живот потръгнал.
към текста >>

Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси.
Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон. Така отново братския живот потръгнал. Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси. Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова.
към текста >>

По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София.
Така отново братския живот потръгнал. Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси. Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова. Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева. Ние тук на Изгрева имахме един Учител, имаше едно Слово и трябваше да изповядваме един и същ Бог. Но онези, които идваха и носеха повеите на различни окултни школи създаваха брожения между нас и дисхармония в цялата обстановка на Изгрева. Веднъж Учителят каза: „Ако вие се застъпите за принципите на Бялото Братство ще видите как Бялото Братство ще ви благослови и то ще отреди всекиму заслуженото".
към текста >>

Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова.
Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси. Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова. Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева. Ние тук на Изгрева имахме един Учител, имаше едно Слово и трябваше да изповядваме един и същ Бог. Но онези, които идваха и носеха повеите на различни окултни школи създаваха брожения между нас и дисхармония в цялата обстановка на Изгрева. Веднъж Учителят каза: „Ако вие се застъпите за принципите на Бялото Братство ще видите как Бялото Братство ще ви благослови и то ще отреди всекиму заслуженото".
към текста >>

83. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там.
А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения. Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно? " По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
към текста >>

84. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г.
Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от онуй, за което по-горе споменувам". Ст. София, 11 .VII. 1917 г. й (п.) П. Ив. Гумнеров Показанията писал сам. А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г. и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш.
към текста >>

Варна, август 15.1905 г.
й (п.) П. Ив. Гумнеров Показанията писал сам. А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г. и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват.
към текста >>

Варна, август 15.1905 г.
Ти ще имаш всичкото мое съдействие в твоя живот. Аз ще те ръководя всякога. Ставай и лягай с тая мисъл в сърцето си. Бъдещето, което съм приготвил за теб светло е. Моят Дух ще те укрепи и освети." Твоя Господ Емануил. Варна, август 15.1905 г. „Петко, Бъди като добрия самарянин, като Закхея моя приятел, който ме повика радостно в деня си, когато бях на земята. Тази ще бъде една от добрите работи за теб в тоя временен живот. Работи, Петко. Работи, това искам от теб. Дай пример от сега нататък с твоя живот с това ще запушиш устата на одумниците.
към текста >>

85. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро.
към текста >>

86. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно.
към текста >>

Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
към текста >>

На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач.
Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов.
към текста >>

След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона. Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря.
към текста >>

87. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица.
Михайловски, това е сигурно от „многокултурност"... „Тая, тъй неочаквана апология на дъновизма от един висш чиновник, зад когото навярно стояха същите влиятелни генералши, които по-рано се опитаха да сплашат градоначалника, не можеше да не укаже своето влияние върху респективния министър. С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица. Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си. След него по настояване на влиятелни пред правителството дъновисти и дъновист-ки бе повърнат в София и Дънов, който от тогава и до днес продължава благополучно да живее в столицата и от никого не смущаван да държи Своите публични събрания някъде в Ючбунар. Що се отнася до комисията, която Св. Синод назначи, тя работи в продължение на месец и половина и след обстойно проучване на данните, с които разполагаше върху дейността на Дънов, както и въз основа на печатаните му беседи, 25 на брой, които бяха най-внимателно прощудирани, представи на Св. Синод подробен доклад с мотивирано в края заключение, но Св.
към текста >>

88. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Варна, живея в София, ул.
И това време наистина дойде след това и както споменахме той бе съден от съд за служебни нарушения, изкористяване на властта си и отиде в затвора. А сега ще поднесем показанията на Учителя Дънов, собственоръчно записани и дадени на софийския градоначалник. Те са цитирани на стр. 42-43 от „Духовна култура", кн. 11-12,1923 г.. Показанията на самия Дънов: „Именувам се Петър Дънов, родом от гр. Варна, живея в София, ул. „Опълченска" 66, 50-годишен, православен, грамотен, неженен, не осъждан. Занимавам се с психически научни изследвания. В София съм от 1906 г. Обиколил съм цяла България и само с тези изследвания се занимавам. От ред години държа в София беседи).
към текста >>

89. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Петър Дънов е интерниран във Варна.
„Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната. За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се внуши на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа. Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др.
към текста >>

90. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г.
„Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп.
към текста >>

В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
към текста >>

когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
към текста >>

Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св.
Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му.
към текста >>

91. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>

След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
към текста >>

Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна.
Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г.
към текста >>

той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г.
е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика. След завършването те правят официална снимка и ние днес я поднасяме на вашето внимание. На снимката са застанали прави от ляво на дясно: Христо П.
към текста >>

През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен.
През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г. и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България.
към текста >>

92. 206. ПЕНКА БЕЛЕВА

Ще цитираме едно писмо изпратено от Учителя когато е бил на заточение във Варна през 1918 г.
По-късно проверих това пред брат Тодор Стоименов. Той ми каза: „Вярно е, но да мълчиш". След две години една сутрин рано на 29 септември тих глас ми говори: ангел говорящ ми открива: „Хвали, слави твоят Господ Бог Елохима, Дух на Любов бил и ще бъде. Той се прослави чрез своите чада. Господ Бог Елохил мой, проявеният Дух на Истината, Любовта и Мъдростта." С Учителя Петър Дънов Пенка Белева има кореспонденция. Ще цитираме едно писмо изпратено от Учителя когато е бил на заточение във Варна през 1918 г. Варна, 24.111.1918 г. Любезна Пенка Белева Живейте разумно. Вършете Волята Божия. Слушайте ръководството на Духа. В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия.
към текста >>

Варна, 24.111.1918 г.
Той ми каза: „Вярно е, но да мълчиш". След две години една сутрин рано на 29 септември тих глас ми говори: ангел говорящ ми открива: „Хвали, слави твоят Господ Бог Елохима, Дух на Любов бил и ще бъде. Той се прослави чрез своите чада. Господ Бог Елохил мой, проявеният Дух на Истината, Любовта и Мъдростта." С Учителя Петър Дънов Пенка Белева има кореспонденция. Ще цитираме едно писмо изпратено от Учителя когато е бил на заточение във Варна през 1918 г. Варна, 24.111.1918 г. Любезна Пенка Белева Живейте разумно. Вършете Волята Божия. Слушайте ръководството на Духа. В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия. Всичко друго е само баласт опаковка на времето.
към текста >>

93. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна.
Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г. „Обични Ст. П. Белев, Прочетох превода ви. Може да го издадете тъй както си е от автора. Мисълта е ясна.
към текста >>

Варна, 19 Декември 1917 г.
Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г. „Обични Ст. П. Белев, Прочетох превода ви. Може да го издадете тъй както си е от автора. Мисълта е ясна. Онези, които имат уши и не са глухи ще разберат.
към текста >>

94. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново.
За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън.
към текста >>

Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна.
Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси.
към текста >>

По това време те бяха принудени да се върнат във Варна.
Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда.
към текста >>

Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново.
А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива".
към текста >>

Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там.
Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива". И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя.
към текста >>

95. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров.
към текста >>

96. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров.
към текста >>

97. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI

Манол Иванов - Варна. 3.
Учителят Дънов в Русе. Виж том VI, стр. 702. Снимка № 6. Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1. Захари Желев - Казанлък. 2. Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7. Петко Епитропов - Пловдив. 8.
към текста >>

98. 1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО

Наталия Чакова

Но го интернираха във Варна.
Обикалял България, измервал черепите на мнозина: стари, млади, мъже, жени, деца... По такъв начин познавал характера им, откривал миналото, настоящето и бъдещето им. След това започнал да събира хора около себе си в София и да им държи беседи. Аз много обичах да ходя на Неговите беседи. Много често ходех. Живеехме наблизо. Но го интернираха във Варна. Завидяха Му. Такива хора не се търпят! " Аз имах особена слабост към учени, поети, писатели - хора на науката и изкуството. Обичах науката, поезията, музиката, хубавите книги, учените хора... Дребнавите всекидневни разговори на хазайката със съседките си-гостенки не ме интересуваха, но този разговор ме заинтересува и отвлече от урока. Аз запитах съседката: „За какво говори този човек?
към текста >>

99. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

Той по това време бил във Варна интерниран.
Стои и я гледа сериозен, съсредоточен. Тя скача, разтрива очи. „Сън ли е това? " Отива до прозореца гледа - Той, истинският, цял Той. Затичва се тогава по стълбата навън да Го посрещне като си мисли, че е дошъл в Стара Загора и идва да я Посети. Той по това време бил във Варна интерниран. Отива на двора, гледа, няма никой.» Отваря пътната врата, гледа на улицата - няма никой. Връща се вкъщи и не знае как да си обясни това нещо. Обаче детето й от този момент подобрява и бързо оздравява. По-късно когато имала възможност да се срещне с Учителя, тя Го питала дали е бил Той, когото видяла или е била някаква халюцинация и Той й отговорил: „Да, 79 аз бях". Такива примери могат да се наброят много и от мнозина наши братя и сестри.
към текста >>

100. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА