Търсене в текстове за 'Вада'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява.
Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта.
към текста >>

Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича.
За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява.
към текста >>

Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно.
към текста >>

2. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада.
КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Бяхме излезли на местността Ел-Шадай, за да посрещнем изгрева. След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон. Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада. Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза: Птичката ни казва: „Ние живеем тук много добре. Вие как сте? “
към текста >>

3. 2_23 ) Любовта е служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Не отбивай малката вада, която напоява твоята градина.
Като отидем нейде, да внесем благословение. Всеки ден имаме безброй условия да бъдем полезни. Едно правило: не обичаш някого; давай му хляб. Ако на онзи, който не те обича, не му дадеш хляб, ще се помрачиш. Когато някой ти даде Любов, колкото и малка да е, макар и колкото едно житно зърно, приеми, защото посееш ли го, за четири-пет години може да изпълни цялата Земя. Не отбивай малката вада, която напоява твоята градина.
към текста >>

4. 53) Ом-ом-аумен - Боян Боев (1883 – 1963)

Заслушахме се в течението на една вада.
Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата. След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада. Учителя каза: Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила. И тази енергия трябва да се използва. Ние, хората, живеем като затворници.
към текста >>

5. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
към текста >>

6. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
към текста >>

7. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява.
Пророците първи са видели това най-ранно зазоряване и са го изразили. Защо Любовта носи на човека тези дарове? Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо.
към текста >>

Когато не те обича, той запушва вадата.
Защо Любовта носи на човека тези дарове? Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта.
към текста >>

Това е вадата на живота, която тече към вас.
Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
към текста >>

8. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме вече над Вадата.
Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме.
към текста >>

Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат:
Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 9-10
към текста >>

9. 019 КОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез свадания, противоречия и противодействия придобивате опитност за великите закони, които направляват Живота.
Като дойде едно изпитание в твоя живот, кажи си: "Страданието е дошло, за да изправя една своя погрешка." Когато човек придобие самообладание, мъчнотиите и страданията ще изчезнат. Сегашните страдания са предвестници на нов Живот, за който трябва да се приготви една фина материя. Чрез страданията материята на мозъка става все по-фина и все по-фина. Да страдаш, значи да пуснеш корени дълбоко в земята и да работиш. Чрез свадания, противоречия и противодействия придобивате опитност за великите закони, които направляват Живота. Противоречията, които сега съществуват в Живота, в бъдеще няма да се повтарят. Кой е краят на страданията? Разумността. Ако след като страдаш, станеш по-разумен, ще благодариш - това страдание е на мястото си. Ако си страдал и не си добил Разумността, това страдание не е на мястото си. Когато се копае земята, за червеите и за мравките това е катаклизъм, страдание.
към текста >>

10. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа.
Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена. Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор: Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:
към текста >>

При вадата стояхме до 11,30 часа.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена. Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор: Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза: Напредналите същества са изработили тези форми.
към текста >>

По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:
А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена. Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор: Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза: Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница.
към текста >>

11. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

В два часа следобед стигнахме на вадата.
Колко хубаво би било и сега да е така.“ Учителя каза: От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор: Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах.
към текста >>

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса.
Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница. Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. * Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев.
към текста >>

12. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой те обича, ти си градина и той пуща вада към тебе.
Тя е път за всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия. Те са необходими за него. Защо любовта носи тези дарове? Защото при любовта ти си в хармония с целия всемир и енергиите на целия всемир, на цялото, се вливат в тебе и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина и той пуща вада към тебе. И всичко в тебе се разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. И тогава ти познаваш, че онзи не те обича. Затова любовта трябва да се тури като основа на живота. За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората.
към текста >>

Когато не те обича, той запушва вадата.
Те са необходими за него. Защо любовта носи тези дарове? Защото при любовта ти си в хармония с целия всемир и енергиите на целия всемир, на цялото, се вливат в тебе и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина и той пуща вада към тебе. И всичко в тебе се разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. И тогава ти познаваш, че онзи не те обича. Затова любовта трябва да се тури като основа на живота. За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо.
към текста >>

13. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше мътна вода.
Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай! " От начина, по който ми каза тези думи, от израза на лицето Му, аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по-нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие, това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше мътна вода. Над вадата беше проснато едно дърво за мостче, такова каквото селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души един зад друг, облечени също с такива дрехи, каквито Учителя носеше. Първият беше по-висок, а другият зад Него, на ръст колкото Учителя. Предният подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето, и тримата минаха на отвъдния бряг. Събудих се, в този момент вратата на стаята, в която бях легнал, се отвори и влезна по-големият ми брат, посърнал.
към текста >>

Над вадата беше проснато едно дърво за мостче, такова каквото селяните поставят над пенливите рекички в планините.
Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай! " От начина, по който ми каза тези думи, от израза на лицето Му, аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по-нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие, това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше мътна вода. Над вадата беше проснато едно дърво за мостче, такова каквото селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души един зад друг, облечени също с такива дрехи, каквито Учителя носеше. Първият беше по-висок, а другият зад Него, на ръст колкото Учителя. Предният подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето, и тримата минаха на отвъдния бряг. Събудих се, в този момент вратата на стаята, в която бях легнал, се отвори и влезна по-големият ми брат, посърнал. Аз го погледнах тревожно и го запитах какво има.
към текста >>

14. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството.
Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия.
към текста >>

15. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада.
В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат.
към текста >>

То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева.
С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба.
към текста >>

16. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вадата и тръгнали нагоре, един брат на кон посрещнал групата, за да качи
летуването на Братството в Рила. Тръгнали на 4 юли. При пътуването Учителят с мъка се движел, влачел крака си, на места дори залитал. Когато стигнали до Вадата и тръгнали нагоре, един брат на кон посрещнал групата, за да качи Учителя, но той отказал и продължил пеша. През дните на лагера Учителят трудно ходел и приказвал. Не се качил на молитвения връх и не държал беседи, но постоянно правел разходки, интересувал се от всички, които идвали на
към текста >>

17. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла.
В тези моменти Той беше величествен, чувствуваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много. Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше повода за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена.
към текста >>

18. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристигнахме на Вада сутринта с камион, който тръгваше от Изгрева.
Когато се събирахме по-късно у Йорданка Жекова, след като Савата направи новата къща, брат Борис идваше там, но Мария не идваше. Попитах един ден Йорданка: „Защо Мария не идва у вас? “. – „Заради Ирина Кисьова, защото знае, че ние сме съседки с нея и Ирина постоянно идва у нас, а те двете имаха разногласия при съставянето на голямата песнарка.“ Така Йорданка ме запознаваше с братята и сестрите. Още първата година аз отидох на Езерата с една група, в която бяха Лиляна Табакова, Янка от Бъкстон, Анчето Шишкова, Софийка – майката на Таничка, Станка и още две сестри, на които не помня имената, те си заминаха много рано. Пристигнахме на Вада сутринта с камион, който тръгваше от Изгрева. Кончетата чакаха на хижата, натоварихме си раниците и конярът потегли напред. Ние позакусихме, само нашата група, и тръгнахме. Мъжете и по-младите от нас тръгнаха веднага. Вървяхме много бавно – с цел да не се изморяваме и да пазим силите си. Към обяд пристигнахме пред „Вади душа“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час.
към текста >>

До Вада бързо ще слезем, но до София как ще стигнем?
Тогава на Рила аз бях само за седем дена, на осмия ден си тръгнах. Попитах има ли някой, който да слиза за София. Обади се Веса Колева, така казваха на жената на Кольо Йорданов. Аз се зарадвах, че ще има с кого да се прибера. Попитах я: „Весе, кога ще тръгваме? До Вада бързо ще слезем, но до София как ще стигнем? “. – „Лесна работа! “ – отговори тя. Ето Веса какъв номер ми погоди. Двете вървяхме до „Вади душа“, конярът ни настигна с едно конче, натоварено с празни сандъци, но то върви по серпантините. Изведнъж нещо изтопурка, кончето със сандъците изцвили, конярът му викна и то се успокои, нищо вече не се чуваше.
към текста >>

Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна.
Тръгнах бързо надолу, слязох и гледам младежи и девойки изнесли грамофон, свирят и пеят. Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена? “. – „Отдавна мина оттук една жена с коняра.“ Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години.
към текста >>

Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада.
Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена? “. – „Отдавна мина оттук една жена с коняра.“ Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години. Той ме попита: „Можете ли да ми кажете къде да намеря ягоди за малката?
към текста >>

Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада.
Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години. Той ме попита: „Можете ли да ми кажете къде да намеря ягоди за малката? “. – „Елате, аз ще ви заведа, знам къде има ягоди.“ Заведох ги при чешмичката срещу хижата, (тя беше направена с корита, за да се поят овцете), цялата поляна там беше покрита с ягоди. Напълних една бакелитена кутия с ягоди и я дадох на бащата на детето. – Госпожа, детето от два-три дена нищо не яде, майка му избяга и то страда за нея, само плаче – каза младият човек.
към текста >>

19. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристигнахме на Вада, братята и сестрите от групата хванаха конете и започнаха да ги товарят.
Попитах я: „Ти каза ли на Йордан за мене? “. Тя отговори: „Казах му, ще те вземе.“ В понеделник сутринта отидох при Анчето, пренесох раницата при Йордан и чаках да се качим. Пристигна Веса Колева с един възрастен брат и една сестра, също възрастна, дойде при мен и каза: „Сестра Радка, нека братът и сестрата да бъдат с тебе, защото братът нещо не е добре. Това е Марин – билкарят, всички го знаят, той отива при приятели горе, те ще го посрещнат. Компанията от Тополица не иска да се ангажира с никого.“ Пристигнахме на Вада, братята и сестрите от групата хванаха конете и започнаха да ги товарят. Отидох при тях и казах: „Дайте един кон и за нас, какво ще правя с двамата, а и моята раница е много тежка! “ Братята натовариха и нашия багаж на един кон, казахме на конярите къде да предадат раниците и им платихме. Групата потегли веднага след конярите, а аз останах с брата и сестрата, те искаха да закусим. Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада. Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре.
към текста >>

Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада.
Компанията от Тополица не иска да се ангажира с никого.“ Пристигнахме на Вада, братята и сестрите от групата хванаха конете и започнаха да ги товарят. Отидох при тях и казах: „Дайте един кон и за нас, какво ще правя с двамата, а и моята раница е много тежка! “ Братята натовариха и нашия багаж на един кон, казахме на конярите къде да предадат раниците и им платихме. Групата потегли веднага след конярите, а аз останах с брата и сестрата, те искаха да закусим. Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада. Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре. Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала?
към текста >>

20. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Сестра Мария каза: „И нас сестра Йорданка ни запозна с Радка, за което се радваме.“ Брат Борис се обърна към мен: „Сестра, имам една молба към вас, да придружите Катя до вашия лагер, защото тя си е счупила крака и много я боли, затова не може да се движи добре.“ – „Разбира се, че ще я придружим, даже може да преспи при нас.“ Брат Борис уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там.
С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много весело, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме. И сега, като ме видяха, пак беше весело. Мария ни почерпи с чай и някакви бисквити. На гости при тях беше Катя Грива. Брат Борис каза: „Ето, ще ви запозная с една от гостенките.“ В този момент Катя идваше откъм палатките, ръкувахме се и тя каза: „Аз ви познавам, сестра Йорданка ме запозна с вас.“ Аз се засмях и добавих, че сестра Йорданка се постара да ме представи на всички. Сестра Мария каза: „И нас сестра Йорданка ни запозна с Радка, за което се радваме.“ Брат Борис се обърна към мен: „Сестра, имам една молба към вас, да придружите Катя до вашия лагер, защото тя си е счупила крака и много я боли, затова не може да се движи добре.“ – „Разбира се, че ще я придружим, даже може да преспи при нас.“ Брат Борис уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там. Това сме го уговорили. Много се зарадвах, като ви видях, че идвате, помислих си: „Ето кого ми праща Учителя! “ – „Добре, брат, радвам се да изпълня задачата.“ Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село. Кирчо извади хармонич-ката, посвири наши песни и ние попяхме.
към текста >>

Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и Йовка тръгнахме през езерата.
– „Много ти благодаря, брат, за обяснението, което ми даде“ – отговори искрено приятелят на Кирчо Лъвчето. Аз също благодарих на брат Борис за това, което разказа, тогава той ми отговори: „Сестра, не виждате ли, че Учителя е винаги с нас? Той познава истинското си стадо и му помага. Така че Учителя не може да бъде излъган от никого. Ние си го знаем кой е – и затова се стремим да слушаме.“ Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и Йовка тръгнахме през езерата. Аз хванах Катя под ръка, взех ѝ нещата, които носеше, а с другата ръка тя се подпираше на бастунче и така вървяхме бавно. По целия път си говорихме, Катя ме попита как съм решила да дойда при тях. Аз ѝ разказах за себе си и тя, като ме изслуша, каза: „Много добре си направила, че си намерила учението на Учителя, и много хубаво е, че си при Йорданка, от нея ще научиш много неща, тя беше най-близо до него и всичко, което ти каже, е самата истина. По правилния път вървиш! “ След това ми разказа за себе си: „Сестра, ние бяхме не много послушни ученици на Учителя.
към текста >>

21. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят баща Крум Няголов. На 9 юли Учителя и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителя пътува в специална кола, а изгревчани се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителя я поглежда много сериозно и изпитателно и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителя слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват.
към текста >>

Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време й майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
към текста >>

Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада.
Така вървим известно време й майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата.
към текста >>

На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат.
Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката.
към текста >>

22. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии.
Свекърът и мъжът й са месоядци и обичат много да им се угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи. Шивачка е и работи с голяма любов и отлична обхода към клиентите си. Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии. Мария й отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя".
към текста >>

Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд.
За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато.
към текста >>

23. 7.74 Влад Пашов - Светозар Няголов ( -2013)

По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада.
Той е отличен астролог и издава пръв в България астрология. След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша — Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България.
към текста >>

24. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии.
Свекърът и мъжът й са месоядци и обичат много да им се угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи. Шивачка е и работи с голяма любов и отлична обхода към клиентите си. Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии. Мария й отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя".
към текста >>

25. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд.
За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато.
към текста >>

26. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада.
12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка".
към текста >>

досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада".
14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек.
към текста >>

" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада.
Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел u Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого.
към текста >>

Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини.
Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини. Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30.
към текста >>

Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини.
Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини. Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас.
към текста >>

Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа.
Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот.
към текста >>

Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада".
Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва. Положението й се подобри и тя оживя. След известно време в София й правят пълно изследване, при което лекарите констатират, е имала перфорация на язвата и се чудят как е останала жива. На зададения й въпрос тя отговаря, че се е спасила с млечен компрес. Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия - към военните, и измерваше котите по върховете. Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада". Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме багажа на военната кола. Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х. „Вада", където свалихме багажа. Нямаше коне и ние стояхме пред хижата.
към текста >>

„Вада", където свалихме багажа.
Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия - към военните, и измерваше котите по върховете. Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада". Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме багажа на военната кола. Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х. „Вада", където свалихме багажа. Нямаше коне и ние стояхме пред хижата. По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София. Катя и Ружа се разплакаха, а аз стоях настрани и се молех. В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат. Хванаха ги под ръка, вкараха ги в колите и си тръгнаха за Самоков.
към текста >>

След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до „Вада" и София.
(Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят. При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу. В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено. След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до „Вада" и София. На Рила при мене, в палатката ми, имаше около 10-15 братски палатки, които, щом пристигнеха някои приятели в лагера, аз веднага ги раздавах. Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете.
към текста >>

Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада".
Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада". Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г.
към текста >>

Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада".
След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада". Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.
към текста >>

Към обяд откъм хижа „Вада" се появиха 15 алпинисти със ски.
Покривът на хижата беше вдигнат от вятъра и само в стаята на хижаря, който отсъстваше, можеше да се преспи. Навсякъде другаде беше мокро. Преспахме и на сутринта, като станах, видях стъпки, които водеха направо отвесно към първото езеро. Почудих се кой ли е минал по това стръмно място. Огледах се и разбрах, че това бяха стъпките от нашето качване. Към обяд откъм хижа „Вада" се появиха 15 алпинисти със ски. Те минаха точно по нашите стъпки и дойдоха в хижата. Водачът им ни похвали, че много правилно сме минали по водопада, където няма опасност от лавини. В хижата нямаше място за двете групи и ние решихме да отидем на х. „Иван Вазов", а алпинистите да преспят в хижата. Тръгнахме веднага покрай езерото на Чистотата, изкачихме се на билото над Урдините езера.
към текста >>

Слязохме надолу до „вада" и Говедарци, откъдето с автобус се прибрахме до София.
Стефан излязъл на вратата на хижата и ме чул, че минавам на няколко метра, и ме извика. Аз спрях и по гласа му намерих хижата. Хижарят беше приятел на Крум Въжаров, който, като началник в профсъюзите, го беше назначил на това място. Посрещна ни много хубаво. Преспахме и на другия ден се върнахме на Седемте езера, като се срещнахме с алпинистите. Слязохме надолу до „вада" и Говедарци, откъдето с автобус се прибрахме до София. Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на х. „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока х. „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро.
към текста >>

Един час след тях, в 9 часа, бях на „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце.
Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нота валя дъжд и снегът беше заледен. Тримата се спуснаха бързо надолу, като се състезаваха, а аз по-бавно се спуснах до първото езеро u стигнах дo просеката, пo която не се виждаше никакъв клек - снегът беше над 2 метра. Един час след тях, в 9 часа, бях на „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце. Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София. Ганка Бончева и Ружа Чернева станаха хижарки на х. „7-те езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата.
към текста >>

С бай Янко свалихме багажа на „Вада".
През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер. През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да слезе. С бай Янко свалихме багажа на „Вада". Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла.
към текста >>

Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към „Вада".
Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде. Изгря слънцето и до обяд стопи снега и затопли времето. Заехме се с работата, която ни предстоеше.
към текста >>

Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада".
И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г.
към текста >>

Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха багажа, и се прибрахме в София.
Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюн фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря. Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха багажа, и се прибрахме в София. * * * В 1999 г. в началото на август отидохме на седемте езера Елена, Павел, аз, Величка с Истиян, Костадин с Красимира, Любомир, Емилия. Построихме си палатките и се хранехме отделно, като си готвехме на газов котлон, а взимахме само сутрин гореща вода. Доста приятели от лятната школа излизаха сутрин рано на Молитвения връх, където общо правехме молитва и посрещахме изгрева на слънцето.
към текста >>

Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион.
Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията.
към текста >>

27. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата.
Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево. Легнала върху сеното, съзерцавах звездите и си представях предстоящата среща с Учителя. Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата. Брат Христо легна до една купа сено. Тревата беше свежа, небето осеяно с безброй звезди. Събуди ни мученето на кравите, кукуригането на петлите и крякането на кокошките, когато слънцето беше вече високо изкачено над хоризонта. Отидохме при Учителя, поздравихме го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат Христо му разправи накратко как пътувахме.
към текста >>

Каза му също на Учителя, че не трябва да спя на ливадата, за да не се простудя.
Брат Христо легна до една купа сено. Тревата беше свежа, небето осеяно с безброй звезди. Събуди ни мученето на кравите, кукуригането на петлите и крякането на кокошките, когато слънцето беше вече високо изкачено над хоризонта. Отидохме при Учителя, поздравихме го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат Христо му разправи накратко как пътувахме. Каза му също на Учителя, че не трябва да спя на ливадата, за да не се простудя. Учителят попита: – Там няма ли място? И двамата му отговорихме: – Има една самостоятелна постройка, в двора на брат Петър Стоянов, но е заключена от брат Славянски, който си е затворил там покъщината. – Вие я отворете някак, а после ще му изпратим писъмце на брата Славянски.
към текста >>

28. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо.
Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е завърнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата ѝ петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах ѝ, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето ѝ.
към текста >>

29. Чорапите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сестрите ми казаха, че е в долната ливада.
Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела. Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестрите ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и извиках: — Брат Боев, брат Боев! Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и мина през входа, дойде при мене и ме попита: — Какво обичате, сестра? Аз му поднесох чорапите и казах:
към текста >>

Изтичах пред Учителя, целунах му благословената десница и като му благодарих, отидох си през ливадата у Рилкини.
Мина три пъти пред нас. Една сестра се показа на горното стъпало и покани брат Боев да похапне. Той стана прав и покани и мен, но аз любезно отказах, защото вече се свечеряваше и трябваше да си отида. Брах Христо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изтичах пред Учителя, целунах му благословената десница и като му благодарих, отидох си през ливадата у Рилкини.
към текста >>

30. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе.
Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов). 9. Любовта източник на живот "Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
към текста >>

31. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването.
За да бъдеш щастлив, освен всичко останало, трябва да си умен. Какво означава това? „Ум царува, ум робува, ум патки пасе! “ – гласи народната мъдрост. Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура.
към текста >>

32. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите.
Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват.
към текста >>

Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада".
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините.
към текста >>

В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път.
В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му.
към текста >>

Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път.
Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска.
към текста >>

33. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“.
и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н. Крум ми каза, че прокарването на пътя и мостовете към върха е много символично и всичко това е правено с много молитви и с ясното съзнание да тръгнат много хора по този път. Вървейки по него, да усетят духовната мощ на тези, които са го направили, да се повдигнат духовно и да намерят пътя към високия идеал - върха, който е символ на Бога.
към текста >>

По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа.
Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н. Крум ми каза, че прокарването на пътя и мостовете към върха е много символично и всичко това е правено с много молитви и с ясното съзнание да тръгнат много хора по този път. Вървейки по него, да усетят духовната мощ на тези, които са го направили, да се повдигнат духовно и да намерят пътя към високия идеал - върха, който е символ на Бога. Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време. Учениците на Учителя започнали да строят хижа и доста напреднали.
към текста >>

Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време.
По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н. Крум ми каза, че прокарването на пътя и мостовете към върха е много символично и всичко това е правено с много молитви и с ясното съзнание да тръгнат много хора по този път. Вървейки по него, да усетят духовната мощ на тези, които са го направили, да се повдигнат духовно и да намерят пътя към високия идеал - върха, който е символ на Бога. Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време. Учениците на Учителя започнали да строят хижа и доста напреднали. Когато веднъж отиват, виждат, че строежът е запален и изгорял, защото попът на селото насъскал селяните и те изгорили хижата. Крум ми каза, че когато отишли при Учителя да му съобщят това, той много строго казал: „Така стана по-добре, иначе щеше да бъде свърталище на ловци.“ Крум ми показа мястото, откъдето са тръгвали групите за Рила. Камионите пристигали накрая на село Говедарци много рано сутринта.
към текста >>

34. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Те се сменяха често и така я свалиха до хижа „Вада“, а оттам; я взе кола.
Разказваше също, че тогава получил от Андромеда помощ, за да не започнат репресии върху Братството. Спомням си, че една възрастна сестра от лагера имаше флебит и краката й бяха много отекли, после се разболя от нещо друго и трябваше да слезе долу. Тя много трудно вървеше и беше опасно за нея да измине този дълъг път. Тогава група младежи от лагера, около 20 братя, Павлина Даскалова и аз придружихме болната жена до долу. Братята я носеха на носилка, а тя беше доста тежка. Те се сменяха често и така я свалиха до хижа „Вада“, а оттам; я взе кола. Всички ние на връщане се отбихме в лагера на Елена Андреева, който беше на голяма поляна в боровата гора. В лагера цареше изключително духовна атмосфера. Там бяха по-възрастните ученици на Учителя, за които беше трудно да се качват на горния лагер. Те ни нагостиха много добре, по братски, и ние се прибрахме в нашия лагер. Петър Филипов с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил.
към текста >>

35. Книга на загадките - Николай Райнов

Къдрави бели шевици се диплят по зелената водна ливада, високи талази се навеждат учудено над кипналата пропаст, като тежки житни снопове.
Платната плющят и се издуват. Човекът стои до мачтата и с поглед лови бързите движения на земята, която кичи своя зелен дворец. От тук се начева неговата бисерна поема. Корабът сече сънливите води, сепва ветровете и разбужда заспалите водни чудовища. Пенлива грива кипи отсам и отвъд преслона, та бележи светлата ивица на пролетна морска оран. Къдрави бели шевици се диплят по зелената водна ливада, високи талази се навеждат учудено над кипналата пропаст, като тежки житни снопове. Земята е далеко: за кого догражда тя толкова рано своя голям зелен дворец ? Кой ще оре и сее нейните черни недра? Корабът се губи там, дето трепка далечната ивица, що дели море от небе. Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе. За кого гради земята своя зелен дворец?
към текста >>

36. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево.
Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С. Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11.
към текста >>

37. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство. Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
към текста >>

Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето.
Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни. Не си дават мерата, отстъпена им от турците, за да поддържат тамошния отдавна зарязан редут. Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван. Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София). Братята, които са посрещали тук изгрева на слънцето се връщали в града буквално окрилени, след молитвите, песните, гимнастическите упражнения... Казвали го: „Ходене сутрин по изгрев на Баучеровото.“ Това са години на „изтръгването“ на хората от застоялия, безрадостен, еснафски живот на победена следвоенна България. Толстоизъмът и вегетарианството се разпространяват неудържимо. Пръкват се не само комуните на толстоистите, но и на анархистите, и кой ли не.
към текста >>

38. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища.
В училището при църквата освен Сава Доброплодни през 1862-1863 преподава Петко Р. Славейков (1864-1865). През следващите години там преподават престижните просветни дейци Никола Бацаров, Стефан Дерибеев и при постъпването на Петър в училището тук вече е и шуменецът Димитър Станчев. Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града. Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно девическо училище в къщата на видния варненец Д. Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища. Напълно очевидно е, че оттук нататък, по време на ученическите години на Петър във Варна, се разгръща едно огромно училищно строителство - нови сгради, нови оформления и преустройства на старите здания, от които е останала само дигнатата през 1883 г. сграда на „Св. Климент“. С реалката не е много лесно. Нея отначало я набутали криво-ляво в една стара, макар и голяма сграда, където имало и пансион за външни ученици с държавни стипендии - пълни и половинки, и така нататък. Изобщо системата била сложна и настъпателна.
към текста >>

39. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета.
Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане.
към текста >>

Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.
Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така.
към текста >>

„Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е.
Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство. Пуританите не са „госпожици“. Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата. „Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е. Бесилката е била на един вековен бряст, който още е стърчал долу в западната част, когато Дънов идва тук и се заселва през северната улица на парка на възвишението Бикън хил. Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета. А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените сгради като от почетна стража, никой не помислял да го пипне. Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа.
към текста >>

Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета.
Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата. „Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е. Бесилката е била на един вековен бряст, който още е стърчал долу в западната част, когато Дънов идва тук и се заселва през северната улица на парка на възвишението Бикън хил. Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета. А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените сгради като от почетна стража, никой не помислял да го пипне. Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа. И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин. А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж, биологията на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят.
към текста >>

Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам.
Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час. В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива. Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала. На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
към текста >>

40. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Вчера с брат Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме.
Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата, дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там, в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше, когато беше десятък през времето на Радославовото управление, нещо преди 20 години, и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с брат Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновникът на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение.
към текста >>

Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата.
Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата, дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там, в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше, когато беше десятък през времето на Радославовото управление, нещо преди 20 години, и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с брат Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновникът на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище.
към текста >>

Друго, Борисе, ти знаеш ливадата.
= 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося, пак запуших дупката без мъка с няколко шепи пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба.
към текста >>

Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично.
Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося, пак запуших дупката без мъка с няколко шепи пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересувах се и нещо ми нашепна, че пак я загазих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели.
към текста >>

Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели.
Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося, пак запуших дупката без мъка с няколко шепи пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересувах се и нещо ми нашепна, че пак я загазих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели. Бързо разчиствам покосеното сено настрани и отворих път на водата да върви отдето не и е мястото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо, не бих имал толкова грях колкото от тия ми постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките.
към текста >>

41. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси.
Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане“. Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42917704582214