Търсене в текстове за 'Вада'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
към текста >>

2. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително.
Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години.
към текста >>

3. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички – върби край вадата, брези на склона.
Мара Белчева ПРЕДПРОЛЕТ Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в предчувствие свята. И тежки, мокри облаците висят засенили беззвездния простор... Планински блясък в тях закри се. Поля, гори - един безмълвен хор. ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички – върби край вадата, брези на склона. И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора.
ВЕСТИ Един унгарски журналист за Всемирното Бяло Братство (Впечатления от едно посещение) Един хладен неделен ден, преди обяд, излизаме по Бул. „Драган Цанков" извън града. Шофьорът Любен леко и бързо ни изкачи със своя „Крайслер" на красивия, зелен хълм. Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака.
към текста >>

6. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Някоя утрин ти гледаш наболо цвете по ливадата, край реката, под храстите, из гората.
Виждали сте как сутрин напролет се дигат пари от нея. Това е освобождение. Това е оплождане от слънчевите лъчи. Това е тежкият, но жизнен дъх на земята. И от този бавен, тежък дъх се ражда животът, разцъфтява се всичко. Някоя утрин ти гледаш наболо цвете по ливадата, край реката, под храстите, из гората. И пред очите ти изпъкват много други цветя. Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката.
към текста >>

7. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока.
Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус. Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки. Учените хора хвърлили в огъня разни работи, и те всички били изгорени от силния огън. Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока. Бос, Куда Бакс преминал по огъня два пъти, бавно, без да тича. Опитът е бил много строг: през всичкото време огънят е бил раздухван, да не би пепелта да бъде някаква преградка между краката и огъня. Куда Букс не постил преди да направи своя експеримент; напротив, по желанието на комисията, направил предварително закуска. При това, ходенето не било направено в някакво състояние на екстаз, а при най-нормално състояние на съзнанието. Из в.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние сме вече над Вадата.
Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме.
към текста >>

Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
към текста >>

9. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя!
Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време.
към текста >>

10. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа".
към текста >>

11. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Една ливада се простира надолу към реката.
Нищо особено интересно не се е случило, но г-жа Лодж си е взела няколко бележки от говореното. Тия бележки били впоследствие преписани от сина на Лодж — Раймонд. Ето ги с малки съкращения: „Един дом всред полето; радостно настроение. Една река, течеща покрай градината. Къщата изглежда съвсем дълга, като една сграда доста низка и обширна. Една ливада се простира надолу към реката. На една височина градината се наклонява към ръката. нещо старинно, една църковна врата. Всичко остаряло, няма две стаи, които да си приличат. Степалата са ниски и твърде особени — изкачва се едно стъпало и се слиза по друго. Някои предмети са дълги и тесни, с различни форми.
към текста >>

12. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко!
Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си.
към текста >>

13. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който иска да мечтае, нека слезе вада.
Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате.
към текста >>

Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек.
към текста >>

14. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода.
Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл. В последствие това напълно се оправда. След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето.
към текста >>

Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво.
Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл. В последствие това напълно се оправда. След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение.
Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя. Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи! Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство. И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост. Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение. А нейното благословение е — радост! Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то — не помня.
към текста >>

Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение.
Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя. Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи! Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство. И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост. Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение. А нейното благословение е — радост! Орионо. ВЕСТИ Бялото Братство в странство. Швеция. В редакцията на есперантската библиотека „Nova Kulturo“ (която издава беседите на Учителя) е получено писмо от Андерс Розенберг, — Швеция, от което даваме следната извадка : „ ... Познавам добре (а също и харесвам) Бахаизма; познавам религията „Оомото“, философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението, доколкото го познавам, на нашия Учител Дънов. Както от дълги години съм повтарял и практикувал: „Обичай — и ще живееш без мъка и ще разрешиш всичките въпроси на живота“ — така също нашия Учител ни учи ... Б. Р. Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата.
Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете. Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата. Защото чрез тоя труд учащите се ще се доближат до природата, ползвайки се от слънцето, от чистия въздух, и ще изучават нагледно живота на растенията, на животните. живота на цялата природа. Никакъв спорт, никакви гимнастически упражнения не могат да дадат това, което дава земеделския труд. Спортът и гимнастиката, това е не само празен и безрезултатен труд. не само напусто губене на сили.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората.
Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат. Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда. Той е здрав и силен. И напредва все повече в това направление — към по-съвършено здраве, към повече и по-ползотворни сили.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Да е придошла водата и скъсало вадата!?
Перките скоро поправих! взе фенера и излезе. Студен вятър го лъхна, той изтръпна и се досети за палтото си, но не се върна, а тръгна по водата. Разгледа саваците — здрави, пък водата малко. И още не може да разбере каква е причината. — Да е придошла водата и скъсало вадата!? Не изглежда, защото времето е ясно, горе не е валяло, водата не е мътна. Долови само припрени удари на брадва, що олекваха в тихата нощ из стръмните брегове на реката. Тръгна нагоре към бента като се чудеше кой ще cечe дърва посред нощ. Пристъпя дядо Тихол напред към бента, той шуми, реве и вятъра отнася гласа му ту по силен, ту по-слаб, като далечна музика. Сухите листа шумят под краката му, други се стелят като жълт дъжд над главата му.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.
Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе.
Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе. Бяха ги понатрупали. Старият, даде Бог, със синовете се не сбра. — Вземете си, момчета, вашето, един ден да се не сър-дим. Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли. „На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе. Добър е Бог, ще работите сами“. Отлекна му! Млади са, на крака си да стъпят. — Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица. Имота, който си остави се, работеше, кое от аргати, кое от синовете му.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост.
1938 год. Седемте езера — Бъбрекът Хлябът От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир, при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! * Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов, и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш! S РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1) Рилският лагер от далече По Коледа има сняг на всякъде. Тогава никой не говори за него. Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост. Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обземат. Но ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снежни купчини, бялнали се самодоволно срещу августовското слънце. — Ето го и лагерът на Братството, прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. След един час и ние сме при тях, допълва той, съвсем поверително.
към текста >>

22. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада.
— Тя ни гледа, тя ни вижда, радва се незрима, тия накити и песни дар ни са от нея. Д. А. ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си. Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно.
към текста >>

23. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа.
Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за кухнята, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така). Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа.
към текста >>

До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой.
Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни.
към текста >>

Неволно си спомних, че горе народа нещо протестираше, защото багажите и продуктите не пристигнали навреме... На „Вада“ разтоварихме всичко и седнахме да си починем.
Коларят шиба безпощадно конете, а те горките, превити като лък, с явно усилие да изтеглят колата, но тя хич и не помръдва. Посрещнаха ни така радостно, както навярно са били посрещнати руснаците на Шипка. Налепихме се всички на първата кола и просто я изнесохме нагоре. После другата и така всички ги избутахме до горе. После като вървяхме нагоре, един от коларите ми казваше: „Ей, ако не бяхте дошли, май че тук щяхме да си нощуваме“. Неволно си спомних, че горе народа нещо протестираше, защото багажите и продуктите не пристигнали навреме... На „Вада“ разтоварихме всичко и седнахме да си починем. Умора, глад!... От някъде донесоха няколко хляба и чушки без сол: но аз отдавна не можех да си спомня да съм ял така апетитно и сладко. Менюто беше бедно, но шегите и смеховете ги имаше колкото искаш. Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе.
към текста >>

Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв.
Менюто беше бедно, но шегите и смеховете ги имаше колкото искаш. Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе. Разпределихме се на две групи по пет души — четирима носят, а един свободен за смяна на най-уморения. Носенето не беше проста работа. Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв. Най-лошото беше, че често тежестта падаше диагонално т. е. само на двама, защото другите двама са стъпили на по-низко място и лодката дори не се допира до рамото им. В следния момент, обаче, положението се изменя и лодката те хлопва по рамото и пада с цялата си тежест само не другите двама. Впоследствие, няколко вечери наред, аз все се стрясках на сън, защото ми се струваше, че нещо ще ме хлопне по рамото. Въпреки всичко, обаче, лагерът наближаваше.
към текста >>

24. -

Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада.
Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата. Вземете, за пример - днес всички съвременни народи искат свобода. И всички могат да я имат. Когато един народ стане свободен, той не иска и всички народи около него да бъдат свободни. И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат: Защо народите не живеят разумно? Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, за пример, две красиви моми. Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си. Когато Бог е създал човека.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>

Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е.
Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло. Всеки знак от 30° се разделя на равни части по 10°, наречени деканати. Първият, вторият и третият деканат на всеки знак имат същия владетел, както целия знак, но като съвладетел вторият и третият деканат имат владетелите на двата знака от същата група, напр. на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели. Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е. по на 21/2°, които пък имат свои съвладетели. Освен това има и друго деление на Навамси по 31/3°, Астериуми по 131/3°, Тримсамси по 1° и т. н. Също раздЬлят и деканатите на две, като наричат първите 5° позитивната, а вторите 5° негативната половина. Те с интересни и имат, може би, значение от езотерично гледище, но за практиката имат малко значение, затова можем да ги оставим на заден план. С деканатите, обаче, въпросът стои иначе.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В това време тропането престанало, а плачът се преместил по моста, който бил над вадата (улея) и отишъл на другите врата при огнището, дето лежали двамата.
В същото време и онзи бил буден, но не смеел да се обади. Той, като бил подритнат от брата си. почнал да се усмихва и го попитал, заключил ли е вратата при другото огнище. Като му отговорил по-малкият, че не е, той му казал да иде да ги заключи. По-малкият му казал: „иди ти ги заключи“. В това време тропането престанало, а плачът се преместил по моста, който бил над вадата (улея) и отишъл на другите врата при огнището, дето лежали двамата. След като се плакало и блъскало и на тези врата, най-после всичко престанало. Двамата братя не могли до сутринта да заспят, като не знаели, какво е това нещо. След като се съмнало, но-малкият брат отишъл у дома си и почнал да разказва за станалото на баща си и на другите си братя. Баща му, който бил около 50 годишен, като не бил виждал и не бил чувал през целия си живот такова нещо, почнал да се смее и му казал да не казва никъде за това, защото ще им се смеят хората, ако се научат. Той казал: „това е детински страха, вие сте се уплашили нещо“.
към текста >>

Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи.
Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно. Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи. Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден).
към текста >>

Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата.
в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.
към текста >>

той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.
Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“. Понеже женският плач се чували всяка нощ от 25 октомври нататък, то двамата воденичари свикнали. Когато гласът се чувал под воденицата, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на воденицата и слизали под воденицата с фенерите. Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал. След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във воденицата и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада.
Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело.
към текста >>

Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват.
Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет.
към текста >>

Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата.
Те бяха първите, които се връщаха от работа. — Хе-хе! стани бре, Горняк! Ще те изпасат гъските ... — шегуваха се те. Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак. Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата. — Похаби се тоя човек: няма да се поправи сякаш, — каза първият съсед на втория. Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор. В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк. Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена.
Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена. Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г. К., като стояла в стаята си, обърнала се и изтръпнала от ужас: пред очите й се представила самата Берта като жива, приближила се до нея, но моментално изчезнала. Веднага тя извикала мъжа си и му казала, че току-що видяла Берта в естествената й форма. Трябва да се забележи, че г-жа К., според сведенията ни, е жена със доста развити духовни способности. Не веднъж тя е имала подобни преживявания, видения и др.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защо пресъхна вадата?
И тъй е близка тя за теб, като живота ти, но все пак нивга цяла не ще я познаеш ти. V. Защо изгасна лампата? От вятъра да я запазя аз, закрих я с мантията си — затуй изгасна лампата. Защо увехна цветето? Б любов страхлива го притиснах до сърцето си — затуй, увехна цветето. Защо пресъхна вадата? За да я присвоя, преградих я със плет — затуй пресъхна вадата. Защо се скъса арфената струна? За да изтръгна тон, пресилих я — за туй се скъса арфената струна. Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков.
към текста >>

За да я присвоя, преградих я със плет — затуй пресъхна вадата.
Защо изгасна лампата? От вятъра да я запазя аз, закрих я с мантията си — затуй изгасна лампата. Защо увехна цветето? Б любов страхлива го притиснах до сърцето си — затуй, увехна цветето. Защо пресъхна вадата? За да я присвоя, преградих я със плет — затуй пресъхна вадата. Защо се скъса арфената струна? За да изтръгна тон, пресилих я — за туй се скъса арфената струна. Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота?
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада.
— А, друже, спомняш ли си, когато в понеделник аз трепнах седнала в леглото? Тогава аз ясно видях Ганчето. а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер.
към текста >>

Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица.
а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год. Цена 3'50 зл. марки.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-добрата изходна точка за това е земеделската работа, работа на полето, на ливадата, в градината.
казва: „Аз си представлявам един клас, в който учителят преподава по Шмайловата метода за игликата. Всеки ученик има по един екземпляр от това растение пред себе си, и при все това лицата им изразяват скука! Кой е виновния за туй? Обстоятелството, че този начин на обучение не е в хармония с детската душа на тази степен на развитие! “ 2) От къде трябва да дойде импулсът за изучаване на природата? Най-добрата изходна точка за това е земеделската работа, работа на полето, на ливадата, в градината. Така, детето се сближава със силите на природата, със силите, които работят в скалите, дърветата, цветята, насекомите, птиците, бозайниците и пр. Разбира се, няма да караме детето да работи по-тежка земеделска работа, която е за възрастния. Полската и градинска работа ще улесни множество наблюдения. А колко въпроси ще повдигнат у него последните! И множеството въпроси, повдигнати във връзка с работата, могат да станат изходната точка за по-нататъшни изучавания във време на излетите.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата.
Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили. Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31674695014954