Търсене в текстове за 'Вада'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 92 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

2. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега.
Издигат се no-красиви и чисти селища. Мъртвите оживяват. Носи се благоухание на градини и родни поля. От къщите се лее песен. Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета.
към текста >>

3. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки.
Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета.
към текста >>

4. Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси

През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси.
Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля.
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля.
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля.
към текста >>

8. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела.
към текста >>

Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада.
Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”.
Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”. Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Лакомо и ненаситно хрупат те сочната тревица.Почиваме по детелинова ливада.
Настигаме, отминаваме се с озарени от доволство лица. Вървим по Рилския водопровод през Симеоново. Огромните черни тръби още не са зарити под земята. Из полята плъпнали белорунни стада. Вълната по тях вече на фъндъци остава по драките; скоро ще им снемат тежкото облекло. Лакомо и ненаситно хрупат те сочната тревица.Почиваме по детелинова ливада. Колко е хубаво! След един час сме вече на „Изгрева”. Почиваме за малко пред новоизградената Школа и - всеки поема за дома си.Омаяна от пролетния лъх на планината, от прекрасните горски цветя, чист въздух, песни, игри, почивки под благоуханните храсти, слизам през боровата гора, напоена от упоителния мирис на смола, с бодри стъпки минавам през многолюдните улици, пълни с пременени хора, завивам по „Върбица” и на №10 поставям своя ключ. Светва електрическата ламба. После пламва печката ми за топла вода.
към текста >>

12. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада.
И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка. Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш.
към текста >>

13. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Но Той -Учителят - подобно Божествено око бди и чака... А понеже никой не се досети сам, Той я поръча за мен.Като върволица жерави се точим по огромната ливада.
Времето е ведро - ще имаме хубав изгрев. Върху скалата вече са се събрали доста. Там е и Учителя. Душата ми тържествува. - Боже мой, едничък Той виждаше моите самотни сълзи, че само аз от сестрите останах непригледана, сякаш немила и недрага под откритото небе. Но Той -Учителят - подобно Божествено око бди и чака... А понеже никой не се досети сам, Той я поръча за мен.Като върволица жерави се точим по огромната ливада. Изток просветна. Венера и Юпитер почнаха да смалят обема си, да губят от чаровния си нощен блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла.
към текста >>

14. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.

Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани;
Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2)
към текста >>

15. Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила

Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани;
Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2)
към текста >>

16. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата.
Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си. Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата. Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото на Божествената песен Махабур. Засвири рог. Първом по три пъти мием лицето си, после по три пъти мием ръцете си и после - нозете си.Езерото отразява нашите фигури в себе си. Като че ли от водата ни гледат други същества - чисти и красиви, които ни кимат отвъд този свят.Стенографките на Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове.Този ден и дъждът ни окъпа. Моята колибка е мокра, подобно всички самодивски жилища.Разговаряме се за предстоящето пътуване.
към текста >>

17. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място.
към текста >>

18. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя.
Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток.
Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме. Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не! Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми. Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н. До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток. Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро. Пред Учителя калифорнийско изобилие. Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища.
към текста >>

После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката.
Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро. Пред Учителя калифорнийско изобилие. Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища. После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката. Хе там доле към камънака ни придружават големите Симеоновски кучета, където получават обилна порция от хляб и кори от кашкавал.Лягаме на припек. Дишаме с наслада чудния въздух, като се чувствуваме най-щастливите люде на земята. А че не сме ли наистина щастливи! Природата и Учителят ни направиха такива.Учителят свири на цигулка. Около него венец от братя и сестри.
към текста >>

20. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват.
към текста >>

Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
към текста >>

Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада.
Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата.
към текста >>

На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат.
Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката.
към текста >>

21. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват.
към текста >>

Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
към текста >>

Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада.
Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата.
към текста >>

На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат.
Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката.
към текста >>

22. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

А стръмното от Вада нагоре.
В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?
към текста >>

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

А стръмното от Вада нагоре.
В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?
към текста >>

Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват.
към текста >>

Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
към текста >>

Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада.
Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата.
към текста >>

На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат.
Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката.
към текста >>

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

23. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

24. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си.
”. Всички ни озари надежда; Той се усмихна. „Дайте й гореща вода”, каза. Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода. Водата едвам се процежда през стиснатите й зъби... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани. Водят и два коня. Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си. В скута й трябва да се настани едно от децата. Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя гръб. Пот се лее от мене. Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен.
към текста >>

И Той ми се усмихна, както що би се усмихнал Христос, отивайки на Голгота.На „Вада” почивка до огъня и обилна гореща вода за чай.
Едничкото средство е да вървя наведена, за да предотвратя всяко падане. А пътят стръмен, каменист - неравен. Учителят мина край мен. Как ме погледна Той! О, мили Учителю, жива в огън ще влезна за тебе, стига да видя отново твоята усмивка! И Той ми се усмихна, както що би се усмихнал Христос, отивайки на Голгота.На „Вада” почивка до огъня и обилна гореща вода за чай. Пак мъжкото отроче на гърба ми. Възкачване нагоре, нагоре. Може би сме близо вече към първото езеро. Но ето, един от придружаващите Учителя ме пресрещна и взе детето на своите яки рамене...Радостта ни стана безкрайна, когато на другия ден, яхнала кон, с полуотворени очи, пристигна на Елбур оживялата майка, закрепила пред себе си тригодишния Косю. Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове.
към текста >>

25. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

26. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

А стръмното от Вада нагоре.
В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?
към текста >>

27. Учителя организира събора, 1936 г.

А стръмното от Вада нагоре.
В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?
към текста >>

28. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада.
Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. 2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала.
към текста >>

" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада.
Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Изгревът - Том 22 5.Времето в планината и послушанието на учениците
към текста >>

29. Снимка на Учителя при слизане от езерата, Рила с група ученици

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Снимка на Учителя при слизане от езерата, Рила с група ученици Снимката е направена при слизане от Рила, 7-те езера. Засега не се знае коя е точната дата от август, затова е избрана датата след последната беседа.Снимка № 35. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
Снимка на Учителя при слизане от езерата, Рила с група ученици Снимката е направена при слизане от Рила, 7-те езера. Засега не се знае коя е точната дата от август, затова е избрана датата след последната беседа.Снимка № 35. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

30. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

на хижа «Вада».
Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>

на хижа «Вада».
Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 12. Йордан Бобев е помощник на Лулчев, по професия шофьор.
към текста >>

31. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

32. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно.
И тъй, свалихме багажа от камиона с брат Колю, дойде брат Янко с конете, качихме една част от багажа, другия остана. Разбира се, багажа на работната група трябваше най-напред да се качи. Те имаха палатки, денкове, едно друго. Нали като отидат горе и палатки трябва да се построят. Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно. Много добър като човек, разбран и точен. Нощувал съм много често у тях. Понякога съм пращал писмо когато трябва да се срещна с него. Той винаги е бил изпълнителен. И други братя и сестри са приспивали в домът му когато са минавали в първите години през Сапарева баня.
към текста >>

33. Чужденци на Рила - палатката на французите

Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада.
Ами така е сега, да говориме реално. В.К.: Правихте ли друг опит за записване гласа на Учителя? Е.А.: Аз лично не знам. Само това на Манжо. Аз направих опит, когато дойдоха едно семейство мъж и жена от Михаиловата група. Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле.
към текста >>

34. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август

В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа.
Описание за този период може да се намери в писмата на Боян Боев: Писма на Боян Боев: Разговори при Седемте Рилски езера За 14 август в спомена на Боян Боев: Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. ... В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката.
към текста >>

При вадата стояхме до 11,30 часа.
Писма на Боян Боев: Разговори при Седемте Рилски езера За 14 август в спомена на Боян Боев: Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. ... В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас.
към текста >>

В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа.
Любезни брат, Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница.
към текста >>

При вадата стояхме до 11,30 часа.
Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества.
към текста >>

По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>

35. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август

В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа.
Любезни брат, Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница.
към текста >>

При вадата стояхме до 11,30 часа.
Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества.
към текста >>

По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>

36. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август

В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа.
Любезни брат, Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница.
към текста >>

При вадата стояхме до 11,30 часа.
Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества.
към текста >>

По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат.
От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.Първи ден (14 август, 1940 г.) На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между вадата и езерата Учителя каза в разговор:Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре. Учителя погледна към планината и каза:Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.
към текста >>

37. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

В два часа следобед стигнахме на вадата.
Едно време хората са говорили с ангелите. Колко хубаво би било и сега да е така.“ Учителя каза:От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това.
към текста >>

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса.
Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. * Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

В два часа следобед стигнахме на вадата.
Едно време хората са говорили с ангелите. Колко хубаво би било и сега да е така.“ Учителя каза:От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това.
към текста >>

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса.
Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. * Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев.
към текста >>

39. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса.
Учителя държа беседата “Проветряване“. След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“. След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. ... В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. Писма на Боян Боев СЛЪНЦЕ В МЪГЛИТЕ НА РИЛА
към текста >>

В два часа следобед стигнахме на вадата.
Едно време хората са говорили с ангелите. Колко хубаво би било и сега да е така.“ Учителя каза:От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това.
към текста >>

В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса.
Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. * Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев.
към текста >>

40. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака.
Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята? " Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597. ** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр.
към текста >>

41. Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'

Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част.А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитвада се завърши до определения срок.ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА
Дадена задача от Учителя на 3 януари 1940 г.На 3 т. м. Учителят в школната лекция в сряда даде следната задача: „За да може да се размишлява дълбоко върху молитвата „ОТЧЕ НАШ", тя ще се чете на малки части до 22 март."За тая цел молитвата се разделя на 27 части. В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи. В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част.А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитвада се завърши до определения срок.ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС
към текста >>

42. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

43. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

44. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори. ____________________________ Източник: ПАША ТЕОДОРОВА
към текста >>

45. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори. ____________________________ Източник: ПАША ТЕОДОРОВА
към текста >>

46. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

тя беше централната фигура, която построи палатката си на височината над Вада, на Рила, по пътя към езерата.
Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие. Като шивачка, тя запази своите възможности въпреки напредващите години. Стегната и любяща, тя имаше всякога около себе си предани на Учителя хора, които при всички случаи стояха вярно край нея. През последната 1968 г. тя беше централната фигура, която построи палатката си на височината над Вада, на Рила, по пътя към езерата. Скоро около нея се образува цяло селище от десетина палатки, братя и сестри, които вярно продължаваха традициите на братството на удобно място, далече в подножието на Молитвения връх. Наистина, много неща не бяха напълно пълноценни, както са при седемте езера, горе. Но пък затова имаше простор, боров въздух, тишина, изобилие на чиста вода и най-важното - лесно и удобно снабдяване с продукти. Поради тежка артроза на бедрените стави, Елена дълго време беше почти неподвижна. Близо десетгодишното лечение я беше довело до известно подобряване.
към текста >>

47. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода.
Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл. В последствие това напълно се оправда. След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето.
към текста >>

Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво.
Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай! ” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и работа в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл. В последствие това напълно се оправда. След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг.
към текста >>

48. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада.
Той е отличен астролог и издава пръв в България астрология. След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша — Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България.
към текста >>

49. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака.
Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята? " Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597. ** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр.
към текста >>

50. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Запознава се с брат Борис Николов и започвада работи мозайки през зимата (Козирог на Асцендента).
Отива на Изгрева и започва да посещава беседите с много строг режим - сряда, петък и неделя трябва да е в 4h30' в салона. Научава и много други неща и се сприятелява с братята. Учителят му разрешава да посещава Младежкия клас. Той още не може да го познае. Всеки сам отговаря за поведението си в класа вътрешно. Запознава се с брат Борис Николов и започвада работи мозайки през зимата (Козирог на Асцендента). Така решава задачата, дадена от Учителя, всеки сам да си изкарва прехраната. (Слънце квадрат Уран, квадрат Нептун). Понеже Слънцето е в знака Овен в екзалтация, това показва много хубаво отношение към духовните хора и приятелство в такова общество. Слънце в ІІІ дом благоприятства пътуванията и добро отношение към близките и околните и добри условия за придобиване на желано образование, желание да изучава нещата и живота. Слънце в Овен дава голяма енергия за противопоставяне и бързо възстановяване от болести.
към текста >>

Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите.
Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват.
към текста >>

Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада".
„Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините.
към текста >>

В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път.
В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му.
към текста >>

Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път.
Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска.
към текста >>

Крум Въжаров, с Учителя на Вада - 1937 г.
Крум Вьжаров. 4. ……. 5 . ……. 6. Теофана Савова Крум Въжаров, с Учителя на Вада - 1937 г. На хижа „Вада” - 1937 г. 1. Йордан Савов. 2. Боян Боев. 3. Петър Пампоров. 4. ……. 5. ……. 6.
към текста >>

На хижа „Вада” - 1937 г. 1.
4. ……. 5 . ……. 6. Теофана Савова Крум Въжаров, с Учителя на Вада - 1937 г. На хижа „Вада” - 1937 г. 1. Йордан Савов. 2. Боян Боев. 3. Петър Пампоров. 4. ……. 5. ……. 6. Кирчо-Львчето (Кирил Стоянов).
към текста >>

НАГОРЕ

0.17193818092346